Наследяване

 

Този информационен документ е подготвен със съдействието на Съвета на нотариатите от ЕС (CNUE).

 

1 Как се изготвя разпореждането с имущество в случай на смърт (завещание, съвместно завещание, договор за наследство)?

По принцип националното право не съдържа разпоредби относно съвместни завещания. На практика, когато съпрузите съставят завещанията си, те имат възможност да се определят един друг за единствени наследници.

Завещанията се изготвят и изпълняват в съответствие с член 23 от Глава 195.

Завещанията трябва да бъдат в писмен вид и подписани от завещателя или от друго лице по искане и в присъствието на завещателя. Те трябва също така да бъдат подписани в присъствието на най-малко двама свидетеля, които присъстват едновременно, за да потвърдят и одобрят с подписа си завещанието в присъствието на завещателя. Ако завещанието съдържа повече от една страница, всички страници трябва да бъдат подписани или парафирани.

2 Следва ли разпореждането да бъде вписано по някакъв начин и ако да, по какъв?

Завещанието може:

а) да бъде вписано в регистъра на провинцията на завещателя в съответствие с разпоредбите на член 9 от Глава 189;

б) да се съхранява в кантората на адвоката на завещателя; или

в) да се съхранява от самия завещател или от някое друго лице, определено от него/нея за тази цел.

3 Съществуват ли ограничения на свободата за разпореждане с имущество в случай на смърт (напр. запазена част)?

Принципът на запазената част е предвиден в националното право и е уреден в член 41 от Глава 195. Прилага се също така член 51 от Глава 195.

Децата имат право на дял до 25 % от нетната стойност на наследственото имущество. Ако няма дете, но има преживял съпруг или родител (баща или майка), те имат право на дял до 50 %, докато във всички други случаи може да бъде прехвърлено цялото наследство.

4 В отсъствието на разпореждане с имущество в случай на смърт кой и в каква степен наследява?

При липсата на разпореждане с имущество в случай на смърт наследството се предава в съответствие с разпоредбите на член 44 и сл. от Глава 195.

Ако има деца и съпруг, нетната стойност на наследството се разделя поравно между съпруга и децата. Ако няма деца или низходящи, делът на съпруга се увеличава в зависимост от това дали има други роднини до четвърта степен на родство. По-специално, ако има братя и сестри или родители на починалия, делът на съпруга е в размер на 50 % от нетната стойност, а ако няма роднини до четвърта степен на родство, съпругът има право на ¾ от наследството. Във всички останали случаи цялото наследствено имущество преминава към съпруга.

5 Какъв вид органи са компетентни:

5.1 по въпросите на наследяването?

5.2 да получат изявление за отказ или приемане на наследство?

5.3 да получат изявление за отказ или приемане на завет?

5.4 да получат изявление за отказ или приемане на запазена част?

Във всички горепосочени случаи компетентният орган е районният съд по последното местожителство на завещателя/починалия.

6 Кратко описание на процедурата за уреждане на наследството по националното право, включително на процедурата за ликвидиране на наследствената маса и делба на наследственото имуществото (включително информация дали производството по наследяване се образува служебно от съда или друг компетентен орган)?

Подаване на заявление

Подаване на удостоверение за временно освобождаване, одобрено от данъчния секретар

Издаване на акт за прехвърляне на право

Регистриране на опис на наследствено имущество

Изплащане на всички дългове, свързани с наследственото имущество, включително данъчни задължения

Делба на наследственото имущество

Оформяне на окончателните сметки

Националното право не съдържа разпоредби за производство по наследяване, което да се образува служебно от съда.

7 При какви условия и в кой момент дадено лице придобива качеството на наследник или заветник?

Дадено лице може да стане наследник, ако той/тя е роднина на починалия до шеста степен на родство. Този въпрос е уреден в член 44 и сл. от Глава 195 и първото и второто приложение към Глава 195.

Дадено лице може да стане наследник, ако наследственото имущество му/ѝ бъде прехвърлено от завещателя в неговото/нейното завещание.

8 Наследниците носят ли отговорност за задълженията на починалия и ако да, при какви условия?

В съответствие с националното право наследниците не носят отговорност за дълговете на починалия. Задълженията се изплащат само от наследственото имущество, което се разпределя на наследниците/заветниците едва след погасяването на съответните дългове (включително данъчни задължения). Този въпрос е уреден в член 41, буква б) и член 42 от Глава 189.

9 Какви документи и/или информация се изискват обикновено за целите на вписването на недвижимо имущество?

Ако терминът „вписване“ на имущество означава прехвърляне на имуществото на починалия на наследниците/заветниците, изискваните документи са следните:

акт за прехвърляне на право;

удостоверение за плащане на данъчните задълженията, издадено от данъчния секретар и разрешение за прехвърляне на имуществото;

удостоверение за плащане на данъчните задълженията за недвижимото имущество/ капиталовата печалба;

разписка и удостоверение за плащане на общински и канализационни такси и клетвена декларация за разпределение от управителя и/или изпълнителя;

всякакви други документи, изискани от поземления регистър и/или данъчния секретар.

9.1 Назначаването на управител на наследственото имущество задължително ли е или е задължително при поискване? Ако е задължително или е задължително при поискване, какви стъпки следва да бъдат предприети?

Назначаването на управител е задължително за целите на делбата на наследственото имущество. При поискване, назначаването се извършва със съдебно решение. Заявлението за управление се подава в съответствие с Глава 189, в това число, но не само, членове 18, 19, 20, 29, 49 и Глава 192. Към заявлението трябва да бъде приложена клетвена декларация от предложения управител или изпълнител, клетвена декларация от гарант, ако такъв се изисква, и обезпечение, ако такова се изисква. Към него трябва да бъде приложен също така смъртният акт и удостоверение за наследство, издадено от кмета на общината по местожителство на починалия, както и съгласието на наследниците за назначението на управител. Във всички други отношения се прилага процедурата, описана в отговора на въпрос 6 по-горе.

9.2 Кой има право да изпълни разпореждането с имущество в случай на смърт и/или да управлява наследството?

Правото да изпълни разпореждането с имуществото в случай на смърт на починалия се дава на изпълнителя, а ако изпълнителят почине или не е заинтересован, правото се предоставя на лице, което има законен интерес в наследственото имущество, например заветник или наследник.

9.3 C какви правомощия разполага управителят на наследството?

Правомощията на управителя са описани в член 41 от Глава 189.

10 По силата на националното право какви документи обикновено се издават в хода или в края на производството по наследяване, с които се доказват статутът и правата на бенефициерите? Те имат ли специална доказателствена сила?

Тези документи са актът за прехвърляне на право, в който са посочени управителят и/или изпълнителят. Имената на бенефициерите се посочват в заявлението за управление и/или потвърждаване на завещанието, а смъртният акт и удостоверението за наследство се издават от кмета на общината по местожителството на починалия.

 

Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.

Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.