

Намиране на информация по региони
Този информационен документ е подготвен със съдействието на Съвета на нотариатите от ЕС (CNUE).
Според полското правото разпореждането с имущество в случай на смърт може да се изготви единствено чрез завещание. Съвместни завещания обаче са забранени. Приемат се следните форми на завещания:
Що се отнася до договорите за наследство, приемат се само договори за отказ от наследство. Такъв договор може да се сключи от бъдещ завещател и наследник по закон, а за да е действителен, договорът трябва да бъде нотариално заверен.
Не е необходимо завещанието да бъде вписано по някакъв начин, за да има юридическа сила. Завещания, които са съставени под формата на нотариален акт или са предадени за пазене при нотариус, могат да бъдат заведени в Националния съвет на нотариусите (Krajowa Rada Notarialna).
Според полското законодателство не се налагат никакви ограничения върху свободата на завещателя при определянето на наследник или наследници. Правото на запазена част също не ограничава свободата на завещателя да се разпорежда със своето имущество, но защитава интересите на най-близките роднини и съпругата на завещателя, които имат право да им бъде платена определена парична сума.
При липсата на завещание се прилагат следните правила:
Ако починалият не е бил/а женен/омъжена и не е имал/а деца, тогава наследяват неговите или нейните родители. Ако към момента на откриване на наследството единият от родителите е починал, делът на съответния родител се наследява поравно от братята и сестрите на завещателя. Ако някой/я от братята/сестрите на завещателя е починал/а преди откриването на наследството и е оставил/а низходящи, неговият или нейният дял се наследява поравно от низходящите. Ако няма братя и сестри или техни низходящи, цялото наследствено имущество се наследява поравно от дядовците и бабите на завещателя. Ако към момента на откриване на наследството някой/я от дядовците и бабите на завещателя е починал/а, делът на въпросния/ната дядо или баба се наследява от неговите или нейните низходящи. Ако някой/я дядо или баба е починал/а преди откриването на наследството и не е оставил/а низходящи, неговият или нейният дял се наследява поравно от другите дядо и баба. Ако няма роднини, които имат право да получат наследството по закон, наследственото имущество се полага на общината по местожителството на завещателя. Ако не е възможно да се определи къде се намира последното местожителство на завещателя в Полша или ако местожителството на завещателя е било в чужбина, наследственото имущество се получава от държавата.
Ако починалият не е бил/а женен/омъжена, но остави деца, тогава наследяват само тези деца.
Ако починалият остави съпруг, а няма низходящи, родители, братя и сестри или низходящи на братята и сестрите, тогава въпросният съпруг става единствен наследник.
Ако починалият остави съпруг и деца, тогава наследственото имущество се наследява поравно от тях. Съпругът обаче не може да получи по-малко от една четвърт от наследственото имущество. Ако починалият остави съпруг, с когото той или тя е имал/а официално призната законова съсобственост, преживелият съпруг получава половината от съвместното имущество при прекратяването на режима на съсобственост, а другата половина влиза в състава на наследственото имущество на починалия.
Ако завещателят не остави съпруг или кръвни роднини, които имат право да наследят наследственото имущество по закон, то се разделя поравно между децата на съпруга на наследника, чиито родители са вече починали към откриването на наследството (наследство, свързано с доведени деца).
Ищецът следва да се обърне към нотариус или към компетентния съд по последното местожителство на завещателя.
Изявления за отказ или приемане на наследство се представят пред компетентния съд по местожителството или местопребиваването на лицето, което прави изявлението, или пред нотариус. В случай че лицата са с местожителство в чужбина, те могат да подават изявления за отказ от наследство във формата, предвидена по правото на държавата, където е заведен искът.
Съгласно полското право съществуват два вида завет: дамнационен завет и виндикационен завет. Само виндикационни завети могат да бъдат приемани или отменяни.Това не е възможно за дамнационните завети.
Органите, посочени в отговора на предходния въпрос, са компетентни да получават такива заявления по отношение на виндикационни завети.
Запазени части не се предвиждат според полското право. Все пак може да се предяви иск за изплащане на запазена част, т.е. на съответната парична сума. Не се подават изявления за отказ или приемане на запазена част.
Лице, което желае да получи документ за потвърждаване на качеството му/ѝ на наследник, може или да подаде молба, за да получи от съда декларация за придобиване на наследствено имущество, или да получи от нотариус нотариално заверен акт, потвърждаващ наследството. Ако има няколко наследника, по тяхно искане наследственото имущество може да бъде разделено от съда в рамките на производство по ликвидация на наследственото имущество или от нотариус в съответствие със споразумение за ликвидация на наследственото имущество под формата на нотариален акт.
Според закона дадено лице придобива качеството съответно на наследник или заветник при откриване на наследството (наследството обаче може да бъде отказано).
По принцип наследникът носи неограничена отговорност за дълговете на починалия. В това отношение наследникът може да ограничи своята отговорност, като се възползва от възможността за приемане на наследството по опис. В такъв случай наследникът трябва да направи съответното изявление пред нотариус или компетентния съд в срок до шест месеца, считано от датата, на която той или тя е узнал/а за наследството. Наследниците носят съвместна отговорност за дълговете на починалия.
За вписване в имотен или ипотечен регистър на недвижимо имущество, което представлява част от наследственото имущество, по правило наследникът трябва да представи документи, потвърждаващи качеството му/ѝ на наследник, т.е. декларация от съда за придобиване на наследствено имущество или нотариално удостоверение за наследство.
Първо, според полското право управител на наследственото имущество може да бъде назначен служебно или при поискване, когато, поради каквито и да било причини, има риск наследственото имущество да не бъде разпределено според предвиденото. За тази цел заинтересованата страна следва да подаде молба до компетентния съд по местонахождението на имуществото на завещателя, за да докаже, че той или тя е наследник или заветник или има право на запазена част. Молба може да подаде също така изпълнителят на завещанието, съсобственикът на имуществото, лицето, имащо съвместни права със завещателя, кредиторът, който има писмено доказателство, че завещателят му е длъжник, или данъчната служба.
Второ, в случай на непотърсено наследство, съдът назначава служебно или при поискване управител на наследственото имущество.
Със завещанието си завещателят може да назначи изпълнител, който да управлява наследственото имущество след смъртта му/ѝ.
Изпълнителят на завещанието трябва да управлява наследственото имущество, да изплати дълговете по наследството, по-специално да изпълни заветите и указанията и като следваща стъпка да разпредели наследственото имущество между наследниците според завещанието и съответното законодателство и при всички случаи непосредствено след ликвидацията на наследственото имущество.
Изпълнителят може да бъде ищец или ответник по дела, свързани с управлението на наследственото имущество както в неговата цялост, така и с конкретен актив. Той или тя може също така да бъде ищец по дела, свързани с права, които са част от наследството, и ответник по дела, свързани с дългове по наследството.
Изпълнителят трябва също така да предаде обекта на завет на лицето, на което е предоставен съответният завет.
Лице, което е наследник по закон, трябва да представи копия на съответните документи за гражданско състояние, за да докаже своята връзка с починалия (например удостоверение за раждане, удостоверение за брак). Наследникът или заветникът трябва да представи завещанието, за да докаже правата си върху наследството.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.