

Намиране на информация по региони
При изчисляване на процесуалните срокове се прилагат разпоредбите на Общата част на Гражданския кодекс (tsiviilseadustiku üldosa seadus) относно сроковете и падежите, освен ако законът предвижда друго. Съгласно член 134, параграф 2 от общата част на Гражданския кодекс срокът се определя в години, месеци, седмици, дни, часове или по-кратки времеви единици, или като се прави позоваване на сигурно бъдещо събитие. Срокът започва да тече от деня, следващ календарния ден или настъпването на събитието, начало на срока, и изтича на падежа. Ако падежът се определя посредством срок, който се брои в месеци или по-дълги времеви единици, срокът изтича в 24,00 ч. на падежа, освен ако законът не предвижда друго. Декларация за намерение, за което трябва да бъде съобщено в срок на лице, участващо в икономическа или професионална дейност, трябва да бъде съобщена на лицето, а всички действия, които трябва да се извършат в срок по отношение на лицето, трябва да бъдат извършени не по-късно от падежа до края на нормалния работен ден на мястото, на което трябва да бъде съобщена декларацията за намерение или да бъде извършено действието. Ако дадено процесуално действие трябва да се извърши в сградата на съда, за край на срока се счита краят на работния ден на съда.
Неработните дни са посочени в Закона за официалните празници и дните от национално значение (pühade ja tähtpäevade seadus) (в сила от 23 февруари 1998 г.). Те са:
Съгласно член 62, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс (tsiviilkohtumenetluse seadustik) при изчисляване на процесуалните срокове се прилагат разпоредбите на общата част на Гражданския процесуален кодекс относно сроковете и падежите, освен ако законът не предвижда друго.
Общото правило е посочено в член 135, параграф 1 от общата част на Гражданския кодекс, съгласно който срокът започва да тече от деня, следващ календарния ден или настъпването на събитието, начало на срока, освен ако в закон или в договор не се предвижда друго. Определеният от съда срок започва да тече от деня, следващ деня на който се връчва документа, в който е определен срокът, освен ако при определяне на срока не се предвижда друго. Ако документът не трябва да бъде връчен, срокът започва да тече след получаването на уведомление за определяне на срока (член 63 от Гражданския процесуален кодекс).
Не. Гражданският процесуален кодекс гласи, че определен от съда срок започва да тече от деня, следващ деня на който е връчен процесуалният документ. Това се отнася за всички методи на връчване на документи.
Не. Съгласно член 135, параграф 1 от общата част на Гражданския кодекс, срокът започва да тече от деня, следващ календарния ден или настъпването на събитието, начало на срока, освен ако в закон или в договор не се предвижда друго.
Съгласно член 136, параграф 9 от общата част на Гражданския кодекс, за целите на определянето на срока, за един ден се счита период от време от полунощ до полунощ. Следователно, ако срокът се изразява в дни, броят на дните се отнася до календарни дни.
Прието е процесуалните срокове се изразяват в дни.
Срокът се изразява в месеци, ако например в момента на изтичане на срока не може да бъде подадена жалба. Съгласно член 632 от Гражданския процесуален кодекс дадена жалба може да бъде подадена в рамките на 30 дни от връчването на решението на жалбоподателя, но не по-късно от пет месеца след датата, на която решението на първоинстанционния съд е било публично оповестено. След изтичането на петте месеца от датата на оповестяване на съдебното решение не може да се подаде жалба дори и ако има по-малко от 30 дни до края на петмесечния срок, следващ връчването и публикуването на съдебното решение. Това абсолютно ограничение е въведено, с цел да се гарантира правната сигурност. Подобен петмесечен абсолютен срок за подаване на жалба е бил въведен например по отношение на обжалването по въззивен ред на определения или по отношение на касационното обжалване.
Пример за срок, изразен в години, е давностният срок за предявяване на претенция за възстановяване на държавна такса или обезпечение — той изтича, след като са минали две години от края на годината, през която е платено обезпечението или държавната такса, но не и преди производството да е приключило с влизането в сила на съдебно решение. Това обаче е давностен срок за предявяване на претенция, а не е процесуален срок, което означава че такъв срок не може да бъде нито удължен, нито възстановен.
Давностният срок за предявяване на претенция също се изразява в години. Това също не е процесуален срок. Съгласно член 143 от общата част на Гражданския кодекс съдът взима под внимание погасяването на претенцията по давност единствено по искане на задълженото лице.
Срокът изтича на падежа. Ако падежът се определя чрез срок, който се брои в седмици, падежът е съответният ден на последната седмица на срока. Ако падежът се определя чрез срок, който се брои в месеци, падежът е съответният ден на последния месец. Ако падежът се определя чрез срок, който се брои в години, падежът е съответният ден от съответния месец на последната година. Ако падежът се определя чрез срок, който се брои в месеци или години, и падежът е в месец, който няма тази съответна дата, срокът изтича в последния ден на съответния месец (Член 136, параграфи 2 — 5 от общата част на Гражданския кодекс).
Да. Член 136, параграф 8 от общата част на Гражданския кодекс гласи, че ако падежът за деклариране на намерение или изпълнение на задължение съвпада с официален празник или друг неработен ден, за падеж се счита първият работен ден след неработния ден.
Съгласно член 64, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на мотивирана молба или по собствена инициатива съдът може да удължи определеният от него процесуален срок, ако има основателни причини за това. Срокът може да бъде удължен повече от веднъж само със съгласието на насрещната страна.
Жалба трябва да се подаде в рамките на 30 дни от датата на връчването на решението на жалбоподателя, но не по-късно от пет месеца, считано от датата, на която решението на първоинстанционния съд (esimese astme kohus) е било публично оповестено (член 632, параграф 1от Гражданския процесуален кодекс). Има обаче изключения от това общо правило:
Ако страните постигнат съответно споразумение и информират съда,срокът за обжалване може да бъде съкратен или удължен до пет месеца, считано от датата на публичното оповестяване на решението.
Съгласно Гражданския процесуален кодекс, съдът насрочва съдебно заседание непосредствено след получаване на исковата молба или заявлението и отговора на исковата молба или заявлението, или след изтичане на срока, определен за предоставяне на отговор. Съдът може също така да насрочи съдебно заседание преди получаване на отговор или преди изтичането на срока, определен за представяне на отговор, ако може да се предположи, че за да се постанови решение по въпроса, ще се изисква съдебно заседание, независимо от отговора или ако при тези обстоятелства незабавното насрочване на съдебно заседание е разумно по други причини. Ако съдът не изисква отговор, той насрочва съдебно заседание непосредствено след получаване на исковата молба или заявлението. Ако е възможно, при насрочването на съдебно заседание съдът получава и разглежда становищата на участниците в производството.
Съдът може да отмени съдебното заседание, да промени неговия часа и ден или да го отложи единствено ако има основателни причини за това (Член 352, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).
Ако провеждането на производствата става съгласно естонското процесуално право, дадено лице не губи правото на удължаване на процесуален срок единствено в зависимост от това, дали срокът може да бъде удължен на мястото, където лицето е узнало за съответния акт.
Ако процесуалното действие не е извършено в определения срок, участникът в производството няма право да извърши това процесуално действие на по-късен етап, освен ако съдът не възстанови предвидения от закона срок, не удължи срока, който е определил, или не разгледа исковата молба, заявлението, доказателствата или възражението на участника в производството. Това важи, независимо дали участникът в производството е бил предварително уведомен за подобни последствия, или не.
Ако поради неявяване на ответника, съдът постанови неприсъствено съдебно решение, ответникът може да подаде молба за отмяна на неприсъственото съдебно решение (член 415 от Гражданския процесуален кодекс). Ответникът може да подаде молба за отмяна на неприсъственото съдебно решение, ако е имал основателни причини за бездействието си, което е довело до неприсъственото съдебно решение. Основателни причини за неотговаряне на искова молба или за неявяване на съдебно заседание, както и за неуведомяване на съда за това са преди всичко смущения в движението, неочаквано заболяване на страна или неочаквано сериозно заболяване на лице, което е близко на дадена страна, поради което тя не може да отговори на иск или да се яви в съда, или да изпрати представител в съда (член 422, параграф 1).
Молба за отмяна на неприсъствено съдебно решение може да се подаде, независимо от това дали има основателни причини, ако:
Молба за отмяна на неприсъствено съдебно решение може да се подаде в рамките на 30 дни след връчването на решението. Ако неприсъственото съдебно решение е връчено чрез публично обявление, молбата за отмяна на неприсъственото съдебно решение може да бъде подадена в рамките на 30 дни от датата, на която ответникът е узнал за неприсъственото решение или от датата на образуване на производството за принудително изпълнение на неприсъственото съдебно решение. Ако след възобновяване на производството срещу ответника е постановено друго неприсъствено решение, той може да обжалва решението единствено на основание на това, че не е била извършена проверка за наличието на необходимите условия за постановяване на неприсъствено съдебно решение.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.