Срокове в процеса

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Сроковете са периоди от време, определени за извършване на определени действия във връзка с производството. Някои срокове са установени в закона, а други се определят от съдилищата.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Освен събота и неделя, следните дни се считат за неработни дни във Финландия:

• Нова година (1 януари);
• Богоявление (6 януари);
• Разпети петък (подвижен);
• Великден (подвижен);
• Светли понеделник (подвижен);
• Ден на труда (1 май);
• Възнесение Господне (подвижен);
• Петдесетница (подвижен);
• Денят преди лятното слънцестоене (подвижен);
• Ден на лятното слънцестоене (подвижен);
• Ден на Вси Светии (подвижен);
• Ден на независимостта (6 декември);
• Рождество Христово (25 декември);
• Стефановден (26 декември).

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Правилата за изчисляване на сроковете са установени в Закона за сроковете (määräaikalaki) (25.4.1930/150). Разпоредби относно продължителността на различните срокове се съдържат и в Кодекса на съдопроизводството (oikeudenkäymiskaari) и някои други нормативни актове.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Сроковете обикновено започват да текат от началото на деня, следващ датата, на която е настъпило събитието, налагащо извършването на действието или формалността. Например срокът за оспорване на завещание се изчислява от началото на деня, следващ датата, на която е било съобщено за завещанието.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Начинът на предаване или връчване на документите не оказва влияние на началния момент. Срокът започва да тече едва след връчване на документа.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Когато срокът се изразява в брой дни след определена дата, тази дата не се брои като част от срока. Например датата, на която е връчено известието, не се брои.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Посоченият брой дни включва всички календарни дни, а не само работните дни. Ако обаче последният ден от срока е някой от дните, изброени под въпрос 2, срокът изтича в следващия работен ден.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Сроковете, които се броят в седмици, месеци или години след определена дата, изтичат на деня от седмицата или месеца, който съответства като име или число на тази дата. Ако в месеца, когато срокът изтича, няма съответна дата, срокът изтича на последния ден от посочения месец.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Вж. отговора на въпрос 8.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Вж. отговора на въпрос 7.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Сроковете могат да бъдат удължавани, ако необходимостта от удължаване може да бъде обоснована. Например удължаване на срокове, приложими за висящи съдебни производства, може да бъде предоставено от съответния съд при поискване. Решението за удължаване на срока се взема от лицето, натоварено с делото.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Страна по съдебно производство, която желае да обжалва решение на районния съд (käräjäoikeus), трябва да уведоми за намерението си да обжалва не по-късно от седмия ден от датата, на която е постановено решението на районния съд, като в противен случай губи правото си на обжалване. Крайният срок за подаване на жалбата е 30 дни считано от датата, на която е постановено решението на районния съд. Жалбоподателят трябва да подаде документа за обжалване в деловодството на районния съд не по-късно от последния ден на срока, в рамките на работното време.

Що се отнася до решения, постановени от апелативен съд (hovioikeus), срокът за подаване на молба за разрешение за обжалване и за внасяне на жалбата е 60 дни от датата, на която апелативният съд е постановил решението. Жалбоподателят трябва да внесе молбата си за обжалване, която трябва да бъде адресирана до Върховния съд (korkein oikeus) и да бъде придружена от молба за разрешение за обжалване, както и от самата жалба, до деловодството на апелативния съд не по-късно от последния ден на срока.

Ако жалбата се отнася до дело, гледано от апелативния съд като първа инстанция, срокът за подаване на жалбата е 30 дни от датата на постановяване на решението на апелативния съд.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Сроковете, предвидени в Закона за сроковете, не могат да бъдат съкращавани. В повечето случаи съдът има свобода да определя сроковете за извършване на конкретни действия и формалности, а също и да удължава посочените срокове. В някои случаи съдилищата могат да удължават и сроковете за обжалване.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Във Финландия няма такива места, така че подобно положение не може да възникне.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Като общо правило неспазването на срока е в ущърб на неизправната страна и може да доведе до загуба на правата на тази страна по делото.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Няма универсално правно средство за защита за пропуснати срокове. В някои случаи след подаване на искане може да бъде определен нов срок. Такива случаи обаче са изключителна рядкост.