Срокове в процеса

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

В полските граждански производства се разграничават следните видове срокове:

• по отношение на процесуалните действия, които следва да бъдат извършени от страните: законови, съдебни и договорни;
• по отношение на процесуалните действия, които трябва да бъдат изпълнени от съда: инструктивни срокове.

законови, съдебни и договорни; 2. за процесуалните действия, които трябва да бъдат изпълнени от съда: инструктивни срокове.

Законовите и съдебните срокове са крайни срокове и не могат да бъдат превишавани. Законовите срокове, определени като преклузивни (което означава, че неспазването им прави дадено процесуално действие недействително), са предвидени в закона. Такива срокове не могат да бъдат удължавани или съкращавани от съда. Законовите срокове започват да текат от момента, посочен в закона. Съществуват два вида законови срокове: срокове ad quem (преди изтичането на които трябва да се изпълни дадено действие), и срокове post quem (след изтичането на които може да бъде извършено дадено действие). Законовите срокове включват сроковете за обжалване, например срокът за подаване на въззивна жалба или друга жалба.

Съдебните срокове също са преклузивни срокове, но се определят от съд или съдия. Съдебните срокове могат да бъдат удължавани или съкращавани, но единствено поради важна причина и въз основа на искане, подадено преди изтичането на срока, дори и без да се изслуша насрещната страна. Тези срокове започват да текат от момента на издаване на постановление или разпореждане в този смисъл, а когато Гражданският процесуален кодекс (ГПК) предвижда служебно връчване, те започват да текат от момента на връчването на постановлението или разпореждането.
Съдебните срокове включват между другото сроковете за възстановяване на съдебна или процесуална дееспособност или за отстраняване на формални недостатъци на въззивна жалба или друга жалба.

Договорните срокове, както подсказва наименованието им, се определят по споразумение между страните. Класически пример е спиране на производството по съвместно искане на страните. Ако страните внесат такова искане, съдът може (но не е длъжен) да спре производството. Прилагането на този вид срокове зависи само от волята на страните.

Инструктивните срокове по принцип се отнасят до процесуалните органи (съдилищата), а не до страните. Неспазването им не води до неблагоприятни процесуални последици. Основната им цел е прилагането на принципа за бързина на производството. Пример за такъв срок е срокът за изготвяне на мотиви за решението от съда.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Съгласно Закона от 18 януари 1951 г. за официалните празници се прилагат следните законоустановени неработни дни:

1. всички недели (съботите не са законоустановени неработни дни),

2. дните, изброени по-долу:

а) 1 януари — Нова година,

б) 6 януари — Богоявление,

в) Великден,

г) Светли понеделник,

д) 1 май — официален празник,

е) 3 май — Национален празник Трети май,

ж) Петдесетница,

з) Тяло Христово,

и) 15 август — Успение Богородично,

й) 1 ноември — Вси Светии,

к) 11 ноември — национален празник — Ден на независимостта,

л) 25 декември — Коледа,

м) 26 декември — Втори ден на Коледа.

През 2024 г. подвижните религиозни празници се падат на следните дати: Великден — 31 март, Светли понеделник — 1 април, Петдесетница — 19 май и Тяло Христово — 30 май.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

От гледна точка на гражданското право терминът „срок“ може да има две значения.
От една страна, това е конкретен момент във времето (напр. 5 април 2017 г.), а от друга страна, определен период, който има начало и край (напр. 14 дни).

Когато е посочен краен срок (dies ad quem), става въпрос за точния момент, в който срокът изтича. Не е необходимо срокът да се посочи като ден, но трябва да бъде определен от събитие, което настъпва в конкретна ситуация, предвидена от договарящите се страни.

Процесуалните срокове се определят с помощта на единици за време като ден, седмица, месец или година. Съгласно член 165 от ГПК за начина на изчисляване на сроковете в гражданското производство се прилагат разпоредбите на Гражданския кодекс относно сроковете, ако закон, съдебно решение, решение на друг държавен орган или друг правен акт посочва срок, без да уточнява как той следва да се изчисли (член 110 от Гражданския кодекс). Пускането по пощата на молба в полски пощенски клон на националния доставчик на пощенски услуги на територията на Република Полша или в чуждестранен пощенски клон на национален доставчик на пощенски услуги на територията на друга държава — членка на Европейския съюз, се счита за равносилно на подаването на този процесуален документ в съда. Същото важи и за подаването на документ от войник в централата на военната единица, от лице, лишено от свобода, в администрацията на пенитенциарната институция или от член на екипажа на полски морски кораб на капитана на този кораб.

Денят има 24 часа и започва и свършва в 24:00 часа.
Срок, който се брои в дни, изтича в края на последния ден. Срок, който се брои в седмици, месеци или години, изтича в края на деня, съответстващ по име или по дата на първия ден от срока, или, ако в последния месец няма такъв ден — в последния ден от този месец. Ако даден срок е изразен като началото, средата или края на месеца, това означава първия, петнадесетия или последния ден от месеца, а половин месец съответства на 15 дни. Ако срок се брои в месеци или години и не се изисква непрекъснатост, се приема, че един месец има 30 дни, а една година — 365 дни. Ако краят на срока за извършване на действие попада в законоустановен неработен ден или в събота, срокът изтича на следващия ден, който не е неработен ден или събота.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Ако началото на срок, който се брои в дни, е конкретно събитие, денят, в който настъпва събитието, не се брои при изчисляването на срока. Например, ако на 11 януари 2017 г. страната е получила съдебен документ, призоваващ я да извърши конкретно действие в седемдневен срок, този срок изтича в полунощ (24:00 часа) на 18 януари 2017 г.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Съдът може да връчва документи по различен начин: по пощата, чрез съдебен изпълнител, упълномощено лице или съдебната служба по връчванията. Връчването на адресата може да се извърши и чрез предаване на документа на адресата в деловодството на съда. Стига връчването да е извършено надлежно, всички тези методи са еднакво действителни и изборът на метод не оказва влияние върху сроковете.

От 8 септември 2016 г. правилата позволяват на съда да връчва документи чрез телеинформационна система, ако адресатът е подал документи чрез такава система или е избрал да подава документи чрез такава система. Адресат, който е избрал да подава документи чрез телеинформационна система, може да се откаже от електронното връчване.

Документ, който се връчва по електронен път, се счита за връчен на датата, посочена в електронното потвърждение за получаване на кореспонденция, дори ако тази дата попада в законоустановен неработен ден. Фактът, че електронната кореспонденция е получена през нощта, не оказва влияние върху действителността на връчването. В случай, че липсва електронно потвърждение за получаване на кореспонденцията, връчването се счита за действително 14 дни след датата, на която документът е качен в телеинформационната система. Горепосочените правила изискват от страните да проверяват електронния си акаунт поне веднъж на всеки 14 дни.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Ако началото на срок, който се брои в дни, е конкретно събитие, денят, в който настъпва това събитие, не се брои при изчисляването на срока.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Сроковете, които се броят в дни, се изчисляват в календарни дни. Ако краят на срока за извършване на действие попада в законоустановен неработен ден или в събота, срокът изтича на следващия ден, който не е неработен ден или събота.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Срок, който се брои в седмици, месеци или години, изтича в края на деня, съответстващ по име или по дата на първия ден от срока, или, ако в последния месец няма такъв ден — в последния ден от този месец.

Ако даден срок е изразен като началото, средата или края на месеца, това се разбира като първия, петнадесетия или последния ден от месеца. Половин месец съответства на 15 дни.

Ако срок се брои в месеци или години и не се изисква непрекъснатост, се приема, че един месец има 30 дни, а една година — 365 дни.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Срок, който се брои в седмици, месеци или години, изтича в края на деня, съответстващ по име или по дата на първия ден от срока, или, ако в последния месец няма такъв ден — в последния ден от този месец.

Ако даден срок е изразен като началото, средата или края на месеца, това се разбира като първия, петнадесетия или последния ден от месеца. Половин месец съответства на 15 дни.

Ако срок се брои в месеци или години и не се изисква непрекъснатост, се приема, че един месец има 30 дни, а една година — 365 дни.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Ако краят на срока за извършване на действие попада в законоустановен неработен ден или в събота, срокът изтича на следващия ден, който не е неработен ден или събота.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Единствено съдебните срокове, т.е. тези, които са определени от съда или председателя, могат да бъдат удължавани или съкращавани. Решението за удължаване или съкращаване на срока може да бъде взето както от председателя, така и от съда, но само по важни причини, чиято оценка е оставена на тяхна преценка.

Срокът може да бъде удължен или съкратен само по искане на страна, участник в охранително производство, встъпила страна, прокурор, инспектор по труда, омбудсмана по въпросите на потребителите, неправителствена организация, вещо лице или свидетел, ако срокът засяга техните действия. Такова решение не може да бъде взето служебно.

Искането трябва да бъде подадено преди изтичането на определения срок.

12 Какви са сроковете за обжалване?

В полския Граждански процесуален кодекс са предвидени законови процесуални срокове за обжалване в зависимост от вида на решението на съда (съдебно решение (wyrok), постановление по съществото на делото при охранителни производства (postanowienie co do istoty sprawy w postępowaniu nieprocesowym), неприсъствено решение (wyrok zaoczny), разпореждане за плащане по производство с писмено нареждане (nakaz zapłaty w postępowaniu upominawczym), разпореждане за плащане в процедури за заповед за плащане (nakaz zapłaty w postępowaniu nakazowym) и постановление (postanowienie). По-специално са предвидени следните законови срокове:

• съдебно решение и постановление по съществото на делото при охранителни производства: мотивите на решението следва да се изготвят писмено по искане на дадена страна в срок от една седмица от датата на произнасяне на диспозитива на съдебното решение. Когато страна, действаща без адвокат, правен съветник или патентен представител, не е присъствала при постановяването на съдебното решение, защото е била лишена от свобода, и когато решението е постановено в закрито заседание, съдът трябва да връчи служебно съдебното решение на страните. Съдебно решение и информация относно начина и срока за подаване на молба за връчване на мотиви, както и за условията, метода и срока за подаване на жалба трябва да бъдат автоматично връчени на всяка страна, която е действала без адвокат, правен съветник или патентен представител или Главната прокуратура на Република Полша. Ако има задължение страната да бъде представлявана, тя трябва да бъде представлявана от адвокат или правен съветник; страната следва също така да бъде информирана за разпоредбите относно задължението да бъде представлявана и за последиците от неспазването на тези разпоредби. Жалбата може да бъде подадена до съда, който е издал обжалваното решение, в срок от две седмици от връчването на решението и неговите мотиви на жалбоподателя. При удължаване на срока за изготвяне на писмени мотиви на съдебното решение срокът за обжалване е три седмици. Съдът уведомява страните за срока при връчване на съдебното решение и на мотивите. Ако срокът е посочен неправилно в съобщението и страната го е спазила, жалбата се счита за подадена в срок. Посочените по-горе срокове (две седмици и три седмици) се считат за спазени и ако преди изтичането им страната е подала жалба пред второинстанционния съд. В такива случаи този съд уведомява първоинстанционния съд за жалбата и иска да му бъде представена преписката по делото;
• постановление: срокът за подаване на жалба е една седмица, считано от датата на връчване на постановлението и мотивите за постановлението, включително когато връчването е извършено служебно от съда. Ако при постановяване на постановлението съдът реши да не представи мотивите за него, срокът започва да тече от произнасянето на постановлението или, ако то е подлежало на връчване, от датата на връчването. Съдът е задължен да изготви мотивите на постановленията, постановени в открито заседание, само ако те подлежат на обжалване и само по искане на дадена страна, като срокът за това е една седмица от датата на постановяването. Такива постановления се връчват само на страната, която е подала искане за изготвяне на мотивите за постановлението и връчването им на страната заедно с постановлението. Освен ако не е предвидено друго в конкретен закон, съдът трябва да връчи служебно на страните постановените в открито заседание постановления. При връчване на постановление на страна, която е действала без адвокат, правен съветник, патентен представител или Главната прокуратура на Република Полша, страната трябва да бъде информирана за допустимостта, условията, сроковете и начина за подаване на искане за връчване на мотивите и за подаване на жалба, или за това, че постановлението не подлежи на обжалване, или че не е необходимо да се изготвят мотивите за постановлението. В случай на подлежащо на обжалване постановление, постановено в закрито заседание, съдът изготвя мотивите само по искане на дадена страна в срок от една седмица от връчването на постановлението. Постановлението и мотивите се връчват само на страната, която е поискала изготвяне на мотивите на постановлението и връчване на постановлението. Когато съгласно специален закон от съда се изисква по силата на закона да изготви мотивите на постановление, постановено в закрито заседание, постановлението и мотивите трябва да бъдат връчени автоматично. Съдът може да изготви мотивите на подлежащо на обжалване постановление, постановено в закрито заседание, ако с това се улеснява производството или ако постановлението се отнася до възстановяване на разноските на лице, което не е страна в производството. В такива случаи постановлението и мотивите се връчват на всички засегнати страни или лица. Автоматичното връчване от съда на постановено в закрито заседание постановление заедно с мотивите към него освобождава страната от задължението да подаде молба за връчване на постановлението и на мотивите. При постановяване на подлежащо на обжалване постановление съдът може, в съответствие със собствената си преценка, основана на разглеждане на всички обстоятелства по делото, да реши да не изготвя мотивите на постановлението, при условие че уважи изцяло претенцията на страната, посочена в подадената от нея молба, и уважи изложените от страната доводи в подкрепа на това искане. Постановлението трябва да се позовава на съответните писмени изявления. Ако процесуалният документ е връчен по-късно от постановлението, срокът за подаване на жалба започва да тече от датата на връчване на този процесуален документ. Постановление на съдебен служител подлежи на обжалване, ако това постановление би могло да бъде обжалвано, в случай че е било постановено от съда. Жалба се подава в съда, в който съдебният служител е издал обжалваното постановление в срок от една седмица от връчването на постановлението. Ако постановлението е връчено без мотиви и страната е подала молба за изготвяне на мотивите, срокът за подаване на жалба започва да тече от датата на връчване на постановлението заедно с мотивите;
• решение, постановено в отсъствие на ответника: ответникът, срещу когото е постановено решение в негово отсъствие, може да подаде възражение в срок от две седмици от връчването на решението;
• решение, постановено в отсъствие на ищеца: съдът изготвя мотивите на неприсъственото решение, ако искът е отхвърлен изцяло или частично, и в срок от една седмица от връчването на решението ищецът подава молба за изготвяне на мотивите на постановлението;
• разпореждане за плащане по производство с писмено нареждане и разпореждане за плащане в процедури за заповед за плащане: в случай на процедура за заповед за плащане съдът постановява, че ответникът е длъжен да удовлетвори изцяло иска заедно с процесуалните разноски в рамките на посочения в разпореждането за плащане срок или да подаде жалба (възражение срещу разпореждане за плащане по производство с писмено нареждане, възражение срещу разпореждане за плащане в процедури за заповед за плащане). Сроковете са, както следва: две седмици от датата на връчване на разпореждането за плащане в случай на разпореждане за плащане, издадено по производство с писмено нареждане, когато връчването на разпореждането на ответника трябва да се извърши в държавата; един месец от датата на връчване на разпореждането за плащане в случай на разпореждане за плащане, издадено по производство с писмено нареждане, когато връчването на разпореждането на ответника трябва да се извърши извън Полша, но в рамките на Европейския съюз; един месец от датата на връчване на разпореждането в случай на разпореждане за плащане, издадено в процедура за заповед за плащане, когато връчването на ответника се извършва в рамките на Европейския съюз; три месеца от датата на връчване на разпореждането, когато връчването на разпореждането трябва да се извърши извън Европейския съюз. Ако след издаване на разпореждането за плащане се окаже, че връчването му трябва да се извърши на място, което в съответствие с параграф 2 оправдава определянето на срок, различен от посочения в издаденото разпореждане, съдът издава служебно постановление, с което изменя разпореждането по целесъобразност.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Свидетел или страна в производството са абсолютно задължени да се явят пред съда. Свидетелят е длъжен да се яви пред съда дори ако не е запознат с обстоятелствата по делото или ако вече е решил да упражни правото си да откаже да свидетелства. Свидетелят трябва да обоснове писмено отсъствието (неявяването) си преди датата на съдебното заседание. Последващо подаване на обосновка за неявяване няма да попречи на съда да наложи глоба на свидетеля по време на съдебното заседание.

Към писмената обосновка свидетелят трябва да приложи документ, потвърждаващ причината за неявяването си. Неявяването на свидетел може надлежно да се обоснове поради болест, важно служебно пътуване или сериозно непредвидено събитие. Когато като причина за неявяване при призоваване се посочва заболяване, съдебен лекар трябва да издаде удостоверение, потвърждаващо невъзможността на лицето да се яви. В такъв случай съдът определя друга дата за явяване.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Страна или свидетел трябва да спазва правилата за гражданското производство, прилагани от процесуалния орган (съда).

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Процесуално действие, извършено от дадена страна след изтичането на срока, е недействително.
Този принцип се прилага по отношение както на законовите, така и на съдебните срокове. Недействителността на процесуално действие означава, че действие, извършено късно, не произвежда правните последици, които по закон произтичат от извършването му. Процесуално действие, извършено след изтичането на срока, е недействително дори когато съдът все още не е постановил решението след изтичането на срока.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Ако даден срок бъде пропуснат, страната може да поиска възстановяването му или да подаде молба за възобновяване на производството.

Ако страната е пропуснала срока за извършване на процесуално действие не по своя вина, съдът възстановява срока по нейно искане. Възстановяването обаче не е допустимо, ако неспазването на срока няма отрицателни процесуални последици за страната. Молба, съдържаща искане за възстановяване на срока, трябва да бъде подадена до съда, пред който е трябвало да се извърши действието, в срок от една седмица, след като престане да съществува причината за неспазване на срока. Обстоятелствата, обосноваващи искането, трябва да бъдат изложени в молбата. Страната трябва да извърши процесуалното действие в момента на подаване на молбата. След изтичането на една година от пропуснатия срок той може да бъде възстановен единствено в изключителни случаи. Възстановяването на срока за подаване на жалба срещу съдебно решение за унищожаване на брак, за обявяване на развод или за обявяване на несъществуването на брак не е допустимо, ако дори само една от страните е сключила нов брак след окончателното решение. Искане за възстановяване на срок, което е подадено със закъснение или е недопустимо съгласно закона, се отхвърля от съда. Фактът, че е подадена молба за възстановяване на срока, не спира производството или изпълнението на решението. В зависимост от обстоятелствата обаче съдът може да спре производството или изпълнението на решението. Ако искането бъде удовлетворено, съдът може да пристъпи незабавно към разглеждане на делото.

Възобновяването на производството дава възможност за повторно разглеждане на дело, приключило с окончателно решение. Молба, с която се иска възобновяване на производството, често се разглежда като извънредно правно средство за защита (или извънредно обжалване), което се използва за оспорване на окончателни решения, за разлика от обикновените правни средства за защита (които се използват във връзка с неокончателни решения). „Възобновяване на производството на основание недействителност може да бъде поискано: ако в съдебния състав е включено неупълномощено лице или ако съдията, който се произнася по делото, е бил отстранен по закон и страната не е могла да поиска освобождаването му от длъжност преди решението да стане окончателно; ако дадена страна няма процесуална легитимация или не е способна да бъде страна в производството, или не е била надлежно представлявана, или е била лишена от способността да предприеме действия в резултат на нарушение на закона; възобновяване обаче не може да бъде поискано, ако преди съдебното решение да стане окончателно, страната е възвърнала способността си да предприеме действия или ако липсата на представителство е изложена чрез възражение, или ако страната е одобрила предприетите процесуални стъпки. Възобновяване на производството може да бъде поискано и ако Конституционният съд обяви, че нормативният акт, въз основа на който е издадено решението, противоречи на Конституцията, на ратифициран международен договор или на законите.

Възобновяване на производството може да се иска на следните основания:

• съдебното решение се основава на подправен или променен документ или на осъдителна присъда, която впоследствие е била отменена;
• решението е получено чрез престъпление.

Възобновяване на производството може да се иска и в следните случаи:

• ако по-късно бъде открито окончателно съдебно решение, отнасящо се до същото правоотношение, или бъдат разкрити факти или доказателства, които биха могли да повлияят на изхода на делото, които не са могли да бъдат използвани от страната в предишните производства;
• ако съдържанието на решението е било повлияно от постановление, което не е прекратило производството по делото, издадено въз основа на нормативен акт, признат от Конституционния съд за противоречащ на Конституцията, ратифициран международен договор или закона (отменен или изменен в съответствие с Гражданския процесуален кодекс).

Възобновяване на производство за престъпление може да се поиска само ако престъпното деяние е установено с влязла в сила присъда, освен когато не може да бъде образувано наказателно производство или то е прекратено по причини, различни от липса на доказателства.

Искане за възобновяване на производство по отношение на съдебно решение за унищожаване на брак, за обявяване на развод или за обявяване на несъществуването на брак не е допустимо, ако дори само една от страните е сключила нов брак след окончателното решение. Искането за възобновяване на производството трябва да бъде подадено в тримесечен срок; този срок започва да тече от датата, на която страната е узнала за наличието на основания за възобновяването или, когато основанията са, че страната не е била надлежно представлявана или е била лишена от възможността да предприеме действия — от датата, на която страната, неин съставен орган или законен представител е узнал за решението. Когато Конституционният съд постанови, че нормативен акт противоречи на Конституцията, на ратифициран международен договор или на закона, въз основа на който е постановено решение, искане за възобновяване трябва да бъде подадено в тримесечен срок от датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд. Ако към момента на произнасянето на решението на Конституционния съд решение (постановено въз основа на нормативен акт, обявен от Конституционния съд за противоречащ на Конституцията, на ратифициран международен договор или на закона) все още не е влязло в сила в резултат на подаване на жалба, която впоследствие е отхвърлена, срокът започва да тече от датата на връчване на постановлението за отхвърляне или, когато постановлението е произнесено в открито заседание, от датата на произнасяне на това постановление.

Възстановяване на производството не може да се иска повече от десет години след датата, на която съдебното решение е станало окончателно (освен ако страната е била лишена от възможността да действа или не е била надлежно представлявана).