Срокове в процеса

Португалия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Процесуалните срокове могат да бъдат задължителни (peremptório), когато изтичането им погасява правото да се извърши действие, или отлагащи (dilatório), когато отлагат до определен момент възможността за извършване на дадено действие или момента, в който започва да тече друг срок.

Процесуалните срокове са предмет на правилата, предвидени в членове 138—143 от Гражданския процесуален кодекс.

Изчисляването на процесуалните срокове или на сроковете, определени от съдилищата, се урежда от правилата, предвидени в членове 278, 279 и 296 от Гражданския кодекс.

Що се отнася до сроковете по граждански дела, тяхната продължителност и последици за правоотношенията се уреждат от членове 296—333 от Гражданския кодекс.

По-специално давностните срокове (prazos de prescrição) и преклузивните срокове (prazos de caducidade) се уреждат съответно от разпоредбите на членове 300—327 и членове 328—333 от Гражданския кодекс.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

За тази цел Португалия уведоми Европейската комисия за следните официални празници:

1 януари; 7 април (Разпети петък); 9 април (Великден); 25 април; 1 май; 8 юни (Корпус Кристи); 10 юни; 15 август; 5 октомври; 1 ноември, 1, 8 и 25 декември.

Комисията публикува този списък в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 39 от 1.2.2023 г., стр. 20.

Всяка година държавите членки предоставят този списък на Комисията. Някои от официалните празници са променливи и невинаги попадат на посочената по-горе дата.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Общото правило в португалското гражданско-процесуално право е, че когато няма конкретна разпоредба, срокът за страните е 10 дни за подаване на молба за всякакъв акт или съдебно производство, за заявяване на недействителност, за представяне на инцидентен иск или за упражняване на някакво друго процесуално право; срокът, в който страната трябва да отговори на иска на другата страна, също е 10 дни (член 149 от Гражданския процесуален кодекс).

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

По правило срокът за всеки отговор винаги започва да тече, считано от връчването на въпросния акт (член 149, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

По време на производството връчванията на страните се извършват посредством техните процесуални представители.

Когато с призовката е предвидено дадената страна да бъде призована да се яви лично, освен връчването на представителя, с препоръчано писмо се изпраща също призовка на самата страна, в която се посочват датата, мястото и поводът за явяването.

Връчването на представители се извършва по електронна поща (вж. Заповед за изпълнение (Portaria) № 280/13 от 26 август 2013 г.; достъпна тук) и компютърната система удостоверява датата, на която е извършено връчването, като се предполага, че призоваването е извършено на третия следващ ден или, ако този ден не е работен ден, на първия работен ден след него.

Връчването с препоръчано писмо с обратна разписка „се счита за извършено в деня, в който е подписана обратната разписка, и за прието от призованото лице, дори ако обратната разписка е подписана от трето лице, като се приема, освен ако има доказателства за обратното, че писмото е доставено своевременно на получателя“ (член 230, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Когато връчването се извършва чрез процесуален представител, съдебен изпълнител или съдебен служител, който се свързва с призованото лице, срокът започва да тече от момента, в който това лице подпише разписката за връчване.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Да. Вж. отговора на предходния въпрос.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Действителната дата на деянието, събитието, решението, призовката или връчването не се взема предвид (член 279, буква б) от Гражданския кодекс).

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Когато срокът за извършването на дадено процесуално действие приключва в ден, в който съдилищата са затворени, срокът се удължава до следващия работен ден (член 138, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Съдебните ваканции са през периодите 22 декември — 3 януари, от Цветница до Великден и 16 юли — 31 август.

Съдът може, с мотивирано определение и след изслушване на страните, да спре процесуалния срок в съответствие с член 269, параграф 1, буква в) от Гражданския процесуален кодекс.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Изчисляването на срока не включва нито деня, нито часа, ако срокът е изразен в часове, на който е настъпило събитието, от което започва да тече срокът, в съответствие с член 279, буква б) от Гражданския процесуален кодекс.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Период, изразен в седмици, месеци или години и започващ от определена дата, приключва в 24:00 часа на съответния ден от последната седмица, месец или година; ако съответният ден не съществува в последния месец, периодът приключва в последния ден на въпросния месец (член 279, буква в) от Гражданския кодекс).

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Тъй като съдилищата са отворени само в работни дни, а неделите и официалните празници се считат за съдебни ваканции, сроковете, които изтичат в неделя или на официален празник, се удължават до първия работен ден след тази дата, ако въпросното действие трябва да бъде извършено в съда.

Според правилото за изчисляване на целия процесуален срок краят на периода за извършване на процесуалното действие се удължава до следващия работен ден, ако се пада на дата, на която съдилищата са затворени (член 138, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Установеният със закон процесуален срок може да бъде удължен в предвидените случаи.

По споразумение на страните срокът може да бъде удължен веднъж и със същата продължителност (член 141 от Гражданския процесуален кодекс).

В случай на обоснована пречка: законът позволява удължаване на срока (член 140 от Гражданския процесуален кодекс).

Законът също така позволява извършването на действието в рамките на първите три работни дни след изтичането на срока, като се заплаща глоба (вж. член 139 от Гражданския процесуален кодекс).

12 Какви са сроковете за обжалване?

Срокът за обжалване е 30 дни от връчването на решението (член 638 от Гражданския процесуален кодекс) и 15 дни в спешни случаи и случаи, посочени в член 644, параграф 2 и член 677 от Гражданския процесуален кодекс.

В случаите, когато решението не е съобщено: срокът започва да тече от деня, в който заинтересованото лице е узнало за решението.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Законоустановените процесуални срокове не могат да бъдат намалявани. Съдът обаче може да определи дата или срок за явяване на страните.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Когато призовката се връчва извън географските граници на съдебния район, в който е висящ искът, срокът, в който лицето, призовано да представи своята защита, за да оспори конкретен граждански иск, се удължава (член 245 от Гражданския процесуален кодекс).

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

С изтичането на задължителния срок се погасява правото на извършване на действието. Действието обаче може да бъде извършено извън срока в случай на обоснована пречка и, независимо от това, може също да бъде извършено също в рамките на първите три работни дни след крайния срок, което подлежи на незабавно плащане на глоба (член 139 от Гражданския процесуален кодекс).

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Действието може да бъде извършено след изтичане на срока в случаи на обоснована пречка.

В съответствие с член 140 от Гражданския процесуален кодекс обоснована пречка се счита за събитие, за което страната или нейните представители или упълномощени представители не носят отговорност, което възпрепятства своевременното извършване на дадено действие. В този случай страната, която се позовава на пречката като оправдание, трябва незабавно да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.

Независимо от обоснованата пречка, действието може да бъде извършено в рамките на първите три работни дни след края на срока за незабавно плащане на глоба, както е посочено по-горе, а съдът, по изключение, може да реши да намали или отмени глобата в случаи на очевидни финансови затруднения или когато размерът се счита за определено непропорционален, по-специално при дела, за които назначаването на процесуален представител не е задължително, и действието е извършено от самите страни.

Връзки по темата

Последна актуализация: 12/06/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.