Срокове в процеса

Португалия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Процесуалните срокове могат да бъдат задължителни (peremptório), когато изтичането им погасява правото да се извърши действие, или отлагащи (dilatório), когато отлагат до определен момент възможността за извършване на дадено действие или момента, в който започва да тече друг срок.

Процесуалните срокове са предмет на правилата, предвидени в членове 138—143 от Гражданския процесуален кодекс.

Изчисляването на процесуалните срокове или на сроковете, определени от съдилищата, се урежда от правилата, предвидени в членове 278, 279 и 296 от Гражданския кодекс.

Що се отнася до сроковете по граждански дела, тяхната продължителност и последици за правоотношенията се уреждат от членове 296—333 от Гражданския кодекс.

По-специално давностните срокове (prazos de provisção) и преклузивните срокове (prazos de caducidade) се уреждат съответно от разпоредбите на членове 300—327 и членове 328—333 от Гражданския кодекс.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

За тази цел Португалия уведоми Европейската комисия за следните официални празници:

1 януари; 10 април (Разпети петък); 12 април (Великден); 25 април; 1 май; 10 юни; 11 юни; 15 август; 5 октомври; 1 ноември; 1, 8 и 25 декември.

Комисията публикува този списък в Официален вестник на Европейския съюз C 31, 2020 г., стр. 3, който е достъпен тук връзка.

Всяка година държавите членки предоставят този списък на Комисията. Някои от официалните празници са променливи и невинаги попадат на посочената по-горе дата.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Общото правило в португалското гражданско-процесуално право е, че когато няма конкретна разпоредба, срокът за страните е 10 дни за подаване на молба за всякакъв акт или съдебно производство, за заявяване на недействителност, за представяне на инцидентен иск или за упражняване на някакво друго процесуално право. Срокът, в който страната трябва да отговори на иска на другата страна, също е 10 дни (член 149 от Гражданския процесуален кодекс).

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

По правило срокът за всеки един отговор винаги започва да тече, считано от връчването на въпросния акт (член 149, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

По време на производството връчванията на страните се извършват посредством техните процесуални представители.

Когато с призовката е предвидено дадената страна да бъде призована да се яви лично, освен връчването на представителя, с препоръчано писмо се изпраща също призовка на самата страна, в която се посочва дата, място и повод за явяването.

Връчването на представители се извършва по електронна поща (вж. Заповед за изпълнение (Portaria) № 280/13 от 26 август 2013 г. http://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=1967&tabela=leis&so_miolo=S) и компютърната система удостоверява датата, на която е извършено връчването, като призоваването се предполага, че е извършено на третия следващ ден или, ако този ден не е работен ден, на първия работен ден след него.

Връчването с препоръчано писмо с обратна разписка „се счита за извършено в деня, в който е подписана обратната разписка, и за прието от призованото лице, дори ако обратната разписка е подписана от трето лице, като се приема, освен ако има доказателства за обратното, че писмото е доставено своевременно на получателя“ (член 230, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

В случай на производство за изпълнение на финансови задължения, произтичащи от писмени договори, по които страните са избрали своя адрес за връчване на съдебни известия, призовката се изпраща по пощата до избрания адрес, при условие че стойността на производството не надвишава 30 000,00 EUR, а в случай че надвишава тази сума — важи задължението за непрекъснатост на предоставянето на стоки или услуги. Ако призованото лице откаже да подпише обратната разписка или да получи писмото, пощальонът отбелязва този факт преди да върне писмото, а призовката се счита за връчена въз основа на отбелязания отказ. Съответното събитие, от което започва да тече срокът, е датата на регистриране на отказа (член 229 от Гражданския процесуален кодекс).

Ако писмото е върнато, тъй като получателят не го е потърсил в пощенската служба в законоустановения срок или защото лице, различно от лицето на което следва да се връчи, отказва да подпише обратната разписка или да получи писмото, връчването се повтаря, като се изпраща ново препоръчано писмо с обратна разписка до лицето, на което следва да бъде връчено. В този случай самото писмо съдържа — на официално одобрен формуляр — копие на цялата задължителна информация. Пощальонът трябва да отбележи датата и точното място, където е оставил писмото, и незабавно да изпрати на съда бележката за връчването.

Ако не е възможно да пусне писмото в пощенската кутия на призованото лице, пощальонът оставя известие. В такъв случай връчването се счита за осъществено на датата, която е отбелязана от пощальона, или, ако е оставено известие, на осмия ден след въпросната дата (като призованото лице бива уведомено за това в следващото писмо, което му е изпратено). Именно от този момент започва да тече процесуалният срок, който започва с връчването.

Когато връчването се извършва чрез процесуален представител, съдебен изпълнител или съдебен служител, който се свързва с призованото лице, срокът започва да тече от момента, в който това лице подпише разписката за връчване.

В гражданското процесуално право е предвиден отлагащ срок, който да отрази географското разстояние между мястото на връчването и съда, в който се разглежда делото, или фактът, че призованото лице не е получило призовката лично. При тези обстоятелства отлагащият срок се добавя към задължителния срок и двата срока се считат за един.

Призоваването чрез публикуване поради несигурност относно местонахождението на призованото лице се извършва чрез публикуване на известие, последвано от съобщение на публично достъпна уебстраница (член 24 от Заповед за изпълнение № 280/13 от 26 август 2013 г.). При тези обстоятелства връчването се счита за осъществено в деня на публикуване на последното съобщение. Отлагащият срок започва да тече от датата на връчването. Срокът за представяне на защитата започва да тече от края на този минимален срок.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Да. Вж. отговора на предходния въпрос.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Действителната дата на деянието, събитието, решението, призовката или връчването не се взема предвид (член 279, буква б) от Гражданския кодекс).

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Когато срокът за извършването на дадено процесуално действие приключва в ден, в който съдилищата са затворени, срокът се удължава до следващия работен ден (член 138, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Съдебните ваканции са през периодите 22 декември — 3 януари, от Цветница до Великден и 16 юли — 31 август.

Съдът може, с мотивирано определение и след изслушване на страните, да спре процесуалния срок в съответствие с член 269, параграф 1, буква в) от Гражданския процесуален кодекс.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Изчисляването на срока не включва нито деня, нито часа, ако срокът е изразен в часове, на който е настъпило събитието, от което започва да тече срокът, в съответствие с член 279, буква б) от Гражданския процесуален кодекс.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Период, изразен в седмици, месеци или години и започващ от определена дата, приключва в 24:00 часа на съответния ден от последната седмица, месец или година. Ако съответният ден не съществува в последния месец, периодът приключва в последния ден на въпросния месец (член 279, буква в) от Гражданския кодекс).

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Тъй като съдилищата са отворени само в работни дни, а неделите и официалните празници се считат за съдебни ваканции, сроковете, които изтичат в неделя или на официален празник, се удължават до първия работен ден след тази дата, ако въпросното действие трябва да бъде извършено в съда.

Според правилото за изчисляване на целия процесуален срок краят на периода за извършване на процесуалното действие се удължава до следващия работен ден, ако се пада на дата, на която съдилищата са затворени (член 138, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Установеният със закон процесуален срок може да бъде удължен в предвидените случаи.

По споразумение на страните срокът може да бъде удължен веднъж и със същата продължителност (член 141 от Гражданския процесуален кодекс).

Неспазването на срока може да бъде допуснато поради основателна пречка, когато събитие, за което страната или нейните представители не носят отговорност, възпрепятства своевременното извършване на дадено действие (член 140 от Гражданския процесуален кодекс).

Освен това в член 139 от Гражданския процесуален кодекс се посочва, че независимо от наличието на обоснована пречка, действието може да бъде извършено в рамките на първите три работни дни след крайния срок, при условие че се заплати незабавно глоба, определена по следния начин:

а) ако действието се извършва на първия ден, глобата се определя на 10 % от съдебната такса, съответстваща на процедурата или действието, до максимум 1/2 разчетна единица;

б) ако действието се извършва на втория ден, глобата се определя на 25 % от съдебната такса, съответстваща на процедурата или действието, до максимум 3 разчетни единици;

в) ако действието се извършва на третия ден, глобата се определя на 40 % от съдебната такса, съответстваща на процедурата или действието, до максимум 7 разчетни единици.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Срокът за обжалване е 30 дни от връчването на решението (член 638 от Гражданския кодекс) и 15 дни в спешни случаи и случаи, посочени в Член 644, параграф 2 и Член 677 от Гражданския процесуален кодекс.

Ако страната има просрочени задължения и няма изискване да бъде уведомявана в съответствие с член 249 от Гражданския процесуален кодекс, срокът за обжалване започва да тече, когато решението бъде публикувано, освен ако страната преустанови неизпълнението на задължението си преди края на периода, в който случай на въпросната страна трябва да бъде връчено съдебното решение или заповед и периодът започва от датата на връчването.

В случай на устни заповеди или решения за възобновяване на производството, срокът започва от деня, в който са произнесени, при условие че страната е присъствала или е била призована да присъства на постановяването на акта.

Когато, освен горепосочените случаи, връчване не е необходимо, срокът започва от деня, в който лицето е узнало за решението.

В рамките на същия срок като този за обжалване, ответникът може да отговори на аргументите на жалбоподателя.

В отговора си ответникът може да оспори допустимостта или момента на подаване на жалбата, както и легитимността на жалбоподателя.

Ако намерението на жалбата е преразглеждане на регистрирано доказателство, срокът за подаване на жалбата и на нейния отговор се удължава с 10 дни.

Ако ответникът поиска разширяване на обхвата на жалбата, жалбоподателят може да отговори на искането в срок до 15 дни от връчването на жалбата.

Когато има няколко жалбоподателя или няколко ответника, дори когато се представляват от различни адвокати, за всеки от техните искове тече отделен срок. Деловодството е отговорно да се гарантира, че всички техни дела ще бъдат разгледани в рамките на определените срокове.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Законоустановените процесуални срокове не могат да бъдат намалявани.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Срокът за подаване на писмена защита, предоставен на лицето, призовано да оспори даден граждански иск, може да бъде удължен, когато призовката е връчена извън района, в който се намира седалището на сезирания съд.

Удължаването на този срок зависи от връчването на призовката извън района, в който се намира седалището на сезирания съд, а не от местопребиваването на призованото лице — член 245 от Гражданския процесуален кодекс.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

С изтичането на задължителния срок се погасява правото на извършване на действието. Действието обаче може да бъде извършено извън срока в случай на обоснована пречка и, независимо от това, такъв може да бъде предявен също в рамките на първите три работни дни след крайния срок, което подлежи на незабавно плащане на глоба (член 139 от Гражданския процесуален кодекс).

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Действието може да бъде извършено след срока в случаи на обоснована пречка, както е посочено в отговора на въпроси 11 и 15.

В съответствие с член 140 от Гражданския процесуален кодекс обоснована пречка се счита за събитие, за което страната или нейните представители или упълномощени представители не носят отговорност, което възпрепятства своевременното извършване на дадено действие. В този случай страната, която се позовава на пречката като оправдание, трябва незабавно да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.

Независимо от обоснованата пречка, действието може да бъде извършено в рамките на първите три работни дни след края на срока за незабавно плащане на глоба, както е посочено по-горе, а съдът, по изключение, може да реши да намали или отмени глобата в случаи на очевидни финансови затруднения или когато размерът се счита за определено непропорционален, по-специално при дела, за които назначаването на процесуален представител не е задължително, и действието е извършено от самите страни.

Свързани връзки

Последна актуализация: 02/03/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.