

Намиране на информация по региони
Процесуалните действия трябва да бъдат извършени в рамките на определени давностни (términos) или обикновени срокове (plazos), предвидени по закон.
Давностният срок е моментът, до който трябва да бъде извършено определено процесуално действие.
Обикновеният срок (наричан по-долу „срок“) е времето на разположение за изпълняването на процеса. Сроковете могат да се изразяват в дни, седмици, месеци или години.
Ако законът не предвижда обикновен или давностен срок, следва да се разбира, че действието следва да бъде извършено незабавно.
Необходимо е обаче да се приложи критерият за пропорционалност, като член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека въвеждат понятието за разумен срок (който отчита фактори като сложността на делото, колко дълго отнема обикновено съответният вид дело, интересите на страната в съдебния процес и нейното процесуално поведение, поведението на властите или съображения, свързани с наличните ресурси). Ако обаче съдът не спази разумен срок, това ще засегне правото, установено в член 24, параграф 2 от испанската Конституция.
Освен това неспазването от страна на съдилищата и съдебните служители на давностните и обикновените срокове без основателна причина ще доведе до дисциплинарни действия по силата на Устройствения закон за съдебната власт (Ley Orgánica del Poder Judicial). Това не засяга правото на увредената страна да търси всякакви дължими обезщетения за претърпени вреди.
В допълнение към процесуалните срокове има и отделни срокове за упражняване на материални права (давностен и преклузивен срок).
По отношение на уредбата на административните процедури, Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 е транспониран в националното законодателство с член 48 от Закона за правния режим на публичните органи и общата административна процедура (Ley de Régimen Jurídico de las Administraciones Públicas y del Procedimiento Administrativo Común). В член 48 се предвижда, че:
Календарът трябва да бъде публикуван преди началото на всяка година в съответния официален вестник и в други средства за информация, за да се гарантира, че е известен на обществеността.
УЕБ ВРЪЗКА към календара на официалните празници през 2022 г.
Неработните дни за целите на съдебното производство са посочени в член 182 от Устройствения закон за съдебната власт. Той предвижда следното:
Съгласно член 183 от Устройствения закон за съдебната власт, дните през август са неработни дни за всички съдебни процедури, с изключение на процедурите, обявени за неотложни от процесуалните закони.
Правилата са уредени в членове 130—136 от Глава II, Дял V, Книга I от Гражданския процесуален закон (Ley de Enjuiciamiento Civil) 1/2000, както е изменен със Закон 42/2015 от 5 октомври 2015 г.
Основните особености на съществуващите правила са, както следва:
а) Всички съдебни процедури трябва да се извършват в работни дни и в рамките на работното време:
Работни дни са всички дни в годината, освен съботите и неделите и националните, регионалните и местните официални празници. Дните през август също са неработни дни и съдилищата няма да изпращат електронни известия на практикуващите юристи в тези дни, освен ако не се считат за работни дни за целите на въпросните формалности.
Работното време е от 8:00 часа до 20:00 часа, освен когато законът предвижда друго за конкретна процедура. За целите на уведомяването и изпълнението часовете от 8:00 часа до 22:00 часа също се считат за работно време.
По изключение, за определени процедури, като представяне на оферти за електронен търг, срокът се определя в календарни дни и няма неработно време. Член 649 от Гражданския процесуален закон определя период от двадесет календарни дни от началото на търга и търгът не приключва до един час след подаването на последната оферта, при условие че тя е с по-висока стойност от предишната оферта с най-висока стойност, дори ако това означава, че началният двадесетдневен период се удължава с до 24 часа.
б) Дните и часовете могат да се считат за работни дни и часове за целите на процедури, считани за неотложни, т.е. когато забавянето би могло сериозно да навреди на засегнатите страни или на доброто правораздаване или би могло да доведе до неефикасност на съдебното решение. (Примерите включват принудително въдворяване в психиатрична болница и съдебни мерки, предприети в най-добрия интерес на ненавършили пълнолетие лица при конфликти, произтичащи от граждански производства.) Това може да стане по инициатива на съда или по искане на заинтересованата страна и може да бъде разпоредено от съдебния секретар (Letrado de la Administración de Justicia) или от самия съд, според случая.
При всички случаи неотложни мерки могат да бъдат предприемани през август, без да е необходимо изрично разрешение. По същия начин не се изисква разрешение, ако неотложните мерки, предприети по време на работното време, непременно трябва да бъдат продължени в извънработно време.
в) Що се отнася до изчисляването на сроковете, срокът започва да тече от деня, следващ деня, в който е получено уведомлението за началото му, и включва последния ден от срока, като той изтича в полунощ.
Въпреки това, когато законът предвижда, че даден срок започва да тече в момента, в който изтече друг срок, той започва да тече от деня след изтичането на предишния срок, без да е необходимо ново уведомление.
г) За подаването на документи по искове (член 135 от Гражданския процесуален закон) съществуват два начина за комуникация между съда и страните:
Независимо от начина на подаване, всички документи, при които трябва да се спази определен срок, могат да бъдат подадени до 15:00 часа в работния ден след деня, в който изтича срокът.
В производства в гражданските съдилища документи, свързани с искове, не могат да се подават в дежурния съд.
д) Сроковете не могат да бъдат удължавани: ако дадена страна не спази срока, тя губи възможността да извърши съответното процесуално действие.
УЕБВРЪЗКА:
ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН ЗАКОН (LEY DE ENJUICIAMIENTO CIVIL)
Общото правило в член 151 от Гражданския процесуален закон е, че уведомления за всички решения, издадени от съдилищата или съдебните секретари, трябва да бъдат връчени в срок от три дни от датата на решението или датата на публикуване.
В член 151, параграф 2 се предвижда, че когато уведомление се връчва на прокурора, правната служба на правителството, правния съветник на испанския парламент и законодателните съвети или правния съветник на правната служба на социалноосигурителната администрация или на други органи на автономните области или органи на местната власт, както и когато уведомлението се връчва чрез професионалните органи, представляващи процесуалните представители на съда, се счита, че то е било връчено на следващия работен ден след датата на получаване, записана в официалния регистър или в потвърждението за получаване, когато уведомлението е било връчено по електронен път или онлайн. Когато уведомлението е изпратено след 15:00 часа, то се счита за получено на следващия работен ден.
В член 151, параграф 3 е добавено, че когато връчването на документ или заповед, придружаващи уведомлението, се извършва на дата, следваща получаването на уведомлението, уведомлението се счита за връчено при регистрирането на връчването на документа, при условие че действието на уведомлението е свързано с документа.
Когато уведомлението се връчва от съдебен изпълнител или по пощата, важи датата, на която документът е доставен от съдебния изпълнител или пощенската служба и е положен подпис при получаването му.
Когато уведомлението се връчва чрез публикуване по член 164 от Гражданския процесуален закон, тъй като адресът на ответника не е известен, срокът започва да тече от деня, следващ този, в който уведомлението е поставено на таблото за уведомления на съда или е публикувано в Държавен вестник или по електронен път, според случая.
Когато копия на документи, предоставени от съдебни представители, трябва да бъдат изпратени на съдебните представители на другите страни, член 278 от Гражданския процесуален закон предвижда, че ако по закон от изпращането на документа започва да тече срок, в който трябва да бъде предприето дадено процесуално действие, този срок започва да тече без да е необходима намеса на съда и се изчислява от датата, следваща отбелязаната върху изпратените копия дата, или от датата, на която се счита, че те са били изпратени, когато са предадени по електронен път.
Изчисляването започва от деня, следващ деня, в който е настъпило събитието, което по закон води до началото на срока.
Неработните дни не се включват в изчисляването на сроковете, освен както е обяснено по-горе при оферти в електронни търгове, когато срокът се изразява в календарни дни.
При изчисляване на срокове за неотложни искове, дните през август не се считат за неработни дни: от изчисляването се изключват единствено съботите, неделите и официалните празници.
Сроковете, изразени в месеци или години, се изчисляват от една дата до друга дата. Испанското законодателство не предвижда срокове, които се изразяват в седмици.
Ако в месеца, през който изтича срокът, няма ден, съответстващ на началния ден, от който срокът се изчислява, се счита, че срокът изтича в последния ден на месеца.
Когато определен срок изтича в събота, неделя или в друг неработен ден, се счита, че той е удължен до следващия работен ден.
Сроковете не могат да бъдат удължавани. Обикновените срокове обаче могат да бъдат спирани и давностните срокове могат да бъдат удължавани, когато не могат да бъдат спазени поради непреодолима сила. В тези случаи срокът започва да тече отново, когато причината за спирането или удължаването престане да съществува. Съдът по своя инициатива или по искане на засегнатата от ситуацията страна трябва да разгледа доказателствата за наличието на непреодолима сила в съдебно заседание, на което присъстват и другите страни (вж. отговора на въпрос 13).
Сроковете за различните видове обжалване са определени в закона и не могат да бъдат удължавани. За апелативните жалби (recursos de apelación) и касационните жалби пред Върховния съд (recursos de casación) срокът е 20 дни, считано от деня след уведомяването за съдебното решение (членове 458 и 479 от Гражданския процесуален закон).
Законоустановените срокове не могат да бъдат удължавани. В някои случаи законът изисква съдът да определи конкретна дата и час за извършването на определено действие.
Като изключение е предвидена възможност за спиране на обикновените срокове и за удължаване на давностните срокове в случай на непреодолима сила:
а. Общата разпоредба се съдържа в член 134, параграф 2 от Гражданския процесуален закон. Наличието на непреодолима сила се установява от съдебния секретар (Letrado de la Administración de Justicia) служебно или по искане на страната, за която те са възникнали, след като изслуша останалите страни. Жалба за преразглеждане на решението на правния съветник може да бъде подадена пред съда.
б. След като бъде определена дата за съдебно заседание, ако някое от призованите лица не е в състояние да се яви на него поради непреодолима сила или друга подобна причина, то трябва незабавно да информира съда за това, като представи доказателства за причината, и да поиска да бъде определена нова дата за заседанието или решението (член 183, параграф 1 и членове 189 и 430 от Гражданския процесуален закон). Съдебното заседание се отлага, ако доказателствата за ситуацията бъдат приети и ако тази ситуация възпрепятства явяването на следните лица: адвоката (член 183, параграф 2 и член 188, параграфи 1, 5 и 6 от Гражданския процесуален закон); страна, чието присъствие е наложително, тъй като тя не се представлява от адвокат или трябва да бъде разпитана (член 183, параграф 3 и член 188, параграф 4 от Гражданския процесуален закон); или свидетел или вещо лице. В последния случай, вместо да се явява на заседанието, свидетелят или вещото лице може да бъде призован да разгледа доказателствата извън съдебното заседание, след като страните бъдат изслушани (член 183, параграф 4 от Гражданския процесуален закон).
в. Срокът, в който загубилата делото страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, може да бъде удължен в случай на непреодолима сила (член 502, параграф 2 от Гражданския процесуален закон).
г. Когато дадено доказателство се разглежда преди провеждането на съдебния процес (това може да бъде разрешено от съдията по член 293 и сл. от Гражданския процесуален закон, ако има основателни опасения, че доказателството няма да може да бъде разгледано на обичайния етап от производството), исковата молба трябва да се подаде в срок от два месеца от разглеждането на доказателството, освен ако не бъде доказано, че поради непреодолима сила или друга подобна причина не е било възможно делото да бъде образувано в този срок (член 295, параграф 3 от Гражданския процесуален закон).
Двете страни могат също така по взаимно съгласие да поискат спиране на производството без да посочват причини, за да се опитат да постигнат споразумение или уреждане на спора или да прибягнат до медиация или арбитраж. Производството може да бъде спряно за срок до 60 дни или до приключване на медиацията (член 19, параграф 4 и член 415 от Гражданския процесуален закон).
Ако бъде подадена молба за предоставяне на безплатна правна помощ, в член 16 от Закон № 1/1996 от 10 януари 1996 г. (Закон за безплатната правна помощ — Ley de Asistencia Jurídica Gratuita), изменен със Закон № 42/2015, цитиран по-горе, са предвидени две възможности:
При всички случаи давностният срок започва отново да тече, след като лицето, поискало правна помощ, бъде уведомено за назначаването на служебен адвокат от адвокатската колегия или, ако е приложимо, след като Комисията по безплатна правна помощ вземе решение относно предоставянето на такава, и във всеки случай в срок от два месеца от подаването на молбата за правна помощ.
Ако молбата бъде отхвърлена, или е подадена при явна злоупотреба с право, или има за цел единствено да удължи определените срокове, сезираният по делото съд може да изчисли сроковете по най-строгия начин, предвиден в закона, с всички произтичащи от това последици.
При устно производство, при което има съдебно отстраняване поради неплащане или изтичане на срока, в член 441, параграф 5 от Гражданския процесуален закон се предвижда друг случай на спиране на производството, когато социалните служби потвърдят, че засегнатото домакинство е в положение на социална и/или икономическа уязвимост. След получаване на съобщението съдебният секретар спира производството до приемането на мерките, които социалните служби считат за необходими, за максимален срок от един месец от получаването на съобщението от социалните служби до съда или за срок от три месеца, ако ищецът е юридическо лице. След като мерките бъдат предприети или срокът изтече, спирането се отменя и производството продължава.
Не е приложимо.
Най-общо страна, която не спази обикновен или давностен срок, губи правото да извърши съответното действие (член 136 от Гражданския процесуален закон). Някои от най-важните примери са, както следва:
Когато дадена страна бъде уведомена, че давностният срок за дадено действие е изтекъл, което поставя началото на следващия процедурен етап, или когато молба или искане на дадена страна бъде отхвърлена на основание, че срокът е изтекъл, страната може да обжалва решението. Такъв е случаят, например, когато защитата срещу иск бъде отхвърлена на основание, че е представена след изтичането на давностния срок.
Лице, което е осъдено задочно и на което е връчено лично съдебно решение, може да подаде само апелативна (recurso de apelación) жалба до висшестоящия съд или касационна жалба (recurso de casación) — до Върховния съд. Тези начини за обжалване са на разположение и когато уведомлението се връчва чрез публикуване в официални публикации или по електронен път. И в двата случая жалбата трябва да бъде внесена в предвидения от закона срок (член 500 от Гражданския процесуален закон).
Когато дадено лице постоянно не се е явявало в съда, то може да поиска окончателното решение да бъде отменено, ако не е било в състояние да се яви в съда или не е знаело за съществуването на производството поради непреодолима сила (член 501 и сл. от Гражданския процесуален закон).
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.