Time limits on procedures

When you are involved in a civil dispute and think you may have to litigate, you must be aware that there is certain deadline for taking action.

All modern legal systems including those of the 27 Member States provide for the temporal limitation of civil claims. The laws governing limitation or prescription periods vary greatly with respect to the length of the time limits, when exactly the time limit starts and depending on which act or event suspends or interrupts the time limit. The law applicable to the claim also governs the limitation period affecting the claim.

Please select the relevant country's flag to obtain detailed national information.

Last update: 01/02/2020

This page is maintained by the European Commission. The information on this page does not necessarily reflect the official position of the European Commission. The Commission accepts no responsibility or liability whatsoever with regard to any information or data contained or referred to in this document. Please refer to the legal notice with regard to copyright rules for European pages.

Срокове на процедура - Белгия

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

В Съдебния кодекс (Code judiciaire/Gerechtelijk Wetboek) се посочват множество различни срокове.

Те могат да бъдат разделени в две категории: изчаквателни срокове и преклузивни срокове.

Изчаквателните срокове (délais d'attente/wachttermijnen) са сроковете, които трябва да изтекат. С други думи, тези срокове трябва да изтекат, за да може да бъде валидно предприето правното действие.

Пример за изчаквателен срок е Връзката отваря нов прозорецсрокът на призоваване (délai de citation/dagvaardingstermijn). Между датата на връчване на призовката и първото съдебно заседание по делото трябва да бъде спазен „срокът на призоваване“. Този срок е осем дни в производството по същество (по граждански дела) и два дни в обезпечителното производство.

Преклузивните срокове (délais de forclusion/vervaltermijnen) са срокове, в рамките на които трябва да бъде предприето конкретно правно действие, най-късно в последния ден от срока или Връзката отваря нов прозорецdies ad quem, като в противен случай правото за предприемане на такова действие се погасява.

Примери за преклузивни срокове са сроковете за обжалване, а именно:

  • едномесечният срок за въззивно обжалване на съдебно решение, постановено в състезателно производство (член 1051 от Съдебния кодекс), считано от датата на връчване на решението;
  • едномесечният срок за подаване на възражение срещу неприсъствено съдебно решение (задочно) (член 1048 от Съдебния кодекс), считано от датата на връчване на решението;
  • тримесечният срок за касационно обжалване (член 1073 от Съдебния кодекс);
  • тримесечният срок за образуване на производство за отмяна на влязло в сила решение по молба на трето лице (член 1129 от Съдебния кодекс);
  • тридесетдневният срок за подаване на жалба срещу съдия с цел обезщетение за вреди поради допусната професионална грешка (член 1142 от Съдебния кодекс);
  • шестмесечният срок за подаване на молба за извънредно преразглеждане на постановено съдебно решение (член 1136 от Съдебния кодекс).

От това следва, че срокът на призоваване е изчаквателен срок.

В член 707 от Съдебния кодекс се посочва, че обичайният срок на призоваване в производството по същество е осем дни за лица, чието местоживеене или местопребиваване е в Белгия.

Същият срок се прилага и когато:

1. призовката се връчва в Белгия на посочения съдебен адрес;

2. лицето, на което се връчва призовката, няма нито известно местоживеене, нито известно местопребиваване нито в Белгия, нито в чужбина;

3. когато призовка, предназначена за лице, чието местоживеене е в чужбина, се връчва на лице в Белгия.

Срокът на призоваване в обезпечителното производство е сведен до два дни (Връзката отваря нов прозорецчлен 1035 от Съдебния кодекс). Срокът на призоваване за производства, образувани пред Връзката отваря нов прозорецсъда по обезпечителните мерки (juge des saisies/beslagrechter), е също два дни, тъй като той заседава както в обезпечителното производство.

Когато призоваваната страна няма местоживеене, местопребиваване или посочен съдебен адрес в Белгия, посочените по-горе „обичайни срокове“ от осем и от два дни се удължават в съответствие с Връзката отваря нов прозорецчлен 55 от Съдебния кодекс.

Следователно срокът е (осем или два дни + ...):

  1. 15 дни, когато страната живее в съседна държава или в Обединеното кралство;
  2. 30 дни, когато страната живее в друга европейска държава;
  3. 80 дни, когато страната живее в друга част на света.

Това удължаване на срока трябва обаче да е предвидено по закон. Що се отнася до призовката в производството по същество, удължаването е предвидено в Връзката отваря нов прозорецчлен 709 от Съдебния кодекс, а за призовката в обезпечителното производство е предвидено в Връзката отваря нов прозорецчлен 1035 от Съдебния кодекс.

В определени случаи може да е необходимо да се действа много бързо за връчването на призовката. В такива ситуации е възможно чрез адвокат или съдебен изпълнител да се подаде молба до компетентния съд за съкращаване на посочените по-горе срокове (Връзката отваря нов прозорецчлен 708 от Съдебния кодекс в производството по същество, Връзката отваря нов прозорецчлен 1036 от Съдебния кодекс в обезпечителното производство).

При връчването на призовката съдебният изпълнител връчва също и копие от решението за съкращаване на срока на призоваване, за да информира призованата страна за съкращаването на срока на призоваване.

Един от най-важните аспекти по отношение на срока е неговото изчисляване. Процедурата за изчисляване е предвидена в Връзката отваря нов прозорецчленове 48—57 от Съдебния кодекс (т.е. глава VIII от част I от Съдебния кодекс) (вж. по-долу).

Тези членове обхващат общите положения (членове 48 и 49), преклузивните срокове (член 50, алинея 1), Връзката отваря нов прозорецизчисляването на сроковете (член 52 и член 53, алинея 1, както и членове 53 bis, 54 и 57), случаите на Връзката отваря нов прозорецнепреодолима сила, Връзката отваря нов прозорецудължаването на срока (член 50, алинея 2, член 51 и член 53, алинея 2, и член 55) и случаите на спиране на производството поради смъртта на едната от страните (член 56).

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

1 януари (Нова година)

Великден и Светли понеделник (променящи се дати)

1 май (Ден на труда)

Възнесение Господне (шестият четвъртък след Великден)

Петдесетница и понеделникът след Петдесетница (седмата неделя и седмият понеделник след Великден)

Национален празник: 21 юли

15 август (Успение Богородично)

1 ноември (Вси Светии)

11 ноември (Ден на примирието от 1918 г.)

25 декември (Рождество Христово)

Настоящият списък не е включен в Съдебния кодекс.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Вж. отговора на въпрос 1 (по-горе).

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Правилото е, че dies a quo (денят на действието или събитието, определящо началото на срока) НЕ се включва в срока, докато dies ad quem (последният ден от срока) се включва в него (« dies a quo non computatur in termino »).

Връзката отваря нов прозорецЧлен 52 от Съдебния кодекс: „Срокът се изчислява от полунощ до полунощ. Той се изчислява от деня, следващ деня на действието или събитието, определящо началото на срока, и включва всички дни, дори съботите, неделите и официалните празници.“

Следователно изчисляването на срока не започва от деня на връчването на призовка или съдебно решение (dies a quo), а от следващия ден (по-точно в 00.00 часа на следващия ден).

Например, ако призовката бъде връчена в понеделник, 4 май (dies a quo), Връзката отваря нов прозорецсрокът на призоваване започва да тече от вторник, 5 май. С други думи, първият ден от осемдневния срок е вторник, 5 май.

Ако 4 май се пада в петък, тогава срокът на призоваване започва да тече от събота, 5 май. Следователно първият ден от срока на призоваване може да се падне в събота, неделя или на официален празник.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

А/ Връчване от съдебен изпълнител:

Съгласно член 57 от Съдебния кодекс, освен ако по закон не е предвидено друго, срокът за възражение, въззивно обжалване и касационно обжалване започва да тече от връчването на съдебното решение лично на лицето или по неговото местоживеене, или според случая — от предаването или депозирането на копие от решението, както е предвидено в Връзката отваря нов прозорецчленове 38 и Връзката отваря нов прозорец40.

За лица, които нямат нито местоживеене, нито местопребиваване, нито посочен съдебен адрес в Белгия и на които решението не е връчено лично, срокът започва да тече от предаването на копие от съдебното решение, което трябва да бъде връчено, на пощенската служба или, според случая. на кралския прокурор.

В случай на недееспособни лица срокът започва да тече от връчването на съдебното решение на техния законен представител.

Б/ Връчване на хартиен носител (писмо):

Освен ако по закон не е предвидено друго, съгласно член 53 bis от Съдебния кодекс сроковете, които започват да текат спрямо адресата от връчването на хартиен носител, се изчисляват:

  1. от първия ден, следващ деня, в който писмото е предадено по местоживеенето на адресата или, според случая, по местопребиваването или посочения съдебен адрес на адресата, когато връчването става чрез съдебно препоръчано писмо или чрез препоръчано писмо с обратна разписка;
  2. от третия работен ден, следващ деня на предаване на писмото на пощенските служби, освен ако не е доказано друго от адресата, когато връчването става с препоръчано писмо или с обикновено писмо;
  3. от първия ден след връчването, когато връчването става срещу обратна разписка с поставена дата.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Правилото е, че dies a quo (денят на действието или събитието, определящо началото на срока) НЕ е включен в срока, докато dies ad quem (последният ден от срока) Е включен в него.

DIES A QUO:

Връзката отваря нов прозорецЧлен 52 от Съдебния кодекс: „Срокът се изчислява от полунощ до полунощ. Той се изчислява от деня, следващ деня на действието или събитието, определящо началото на срока, и включва всички дни, дори съботите, неделите и официалните празници.“

Следователно срокът не започва да тече от деня на връчването на призовка или на съдебно решение (dies a quo), а от следващия ден (по-точно от 00.00 часа).

Например, ако призовката бъде връчена в понеделник, 4 май (dies a quo), Връзката отваря нов прозорецсрокът на призоваване започва да тече от вторник, 5 май. С други думи, първият ден от осемдневния срок е вторник, 5 май.

Ако 4 май се пада в петък, тогава срокът на призоваване започва да тече от събота, 5 май. Следователно първият ден от срока на призоваване може да се падне в събота, неделя или на официален празник.

DIES AD QUEM:

Връзката отваря нов прозорецЧлен 53 от Съдебния кодекс: „Денят на изтичане на срока се включва в него. Когато обаче въпросният ден се пада в събота, неделя или Връзката отваря нов прозорецна официален празник, денят на изтичане на срока се отлага за първия следващ работен ден.“

Dies ad quem е денят, в който срокът изтича. Той е включен в срока и следователно е последният ден от срока.

Ако обаче този dies ad quem се пада в събота, неделя или на официален празник, денят на изтичане на срока се отлага за следващия работен ден.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Съгласно член 52 от Съдебния кодекс срокът се изчислява от полунощ до полунощ. Той се изчислява от деня, следващ деня на действието или събитието, определящо началото на срока, и включва всички дни, дори съботите, неделите и официалните празници.

Въпреки това дадено действие може да бъде валидно извършено в секретариата на съда само в дните и часовете, в които въпросният секретариат работи с граждани, освен ако въпросното действие не бъде извършено по електронен път.

Следователно трябва да бъдат взети предвид календарните дни.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Съгласно член 54 от Съдебния кодекс срокът, който се брои в месеци или в години, се изчислява от календарната дата от даден месеца до деня, предшестващ същата календарна дата от другия месец.

Тази разпоредба се прилага само за сроковете, които се броят в месеци или в години (например срокът за възражение или за въззивно обжалване, който е един месец), и, когато се разглежда заедно с член 53 от Съдебния кодекс, това означава, че едномесечният срок невинаги се равнява например на 30 или 31 дни, а може да бъде по-кратък или по-дълъг.

„Календарна дата“ означава първият ден от срока, а именно денят след връчването.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Съгласно член 53, алинея 1 от Съдебния кодекс денят на изтичане на срока (т.е. dies ad quem) е включен в срока.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

В член 53, алинея 2 от Съдебния кодекс е предвидено обаче, че когато въпросният ден се пада в събота, неделя или на официален празник, денят на изтичане на срока се отлага за първия следващ работен ден.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

а/ Срокове, които не водя до погасяване на право:

В член 49 от Съдебния кодекс се предвижда, че сроковете са законоустановени и съдилищата могат да определят срокове само когато това е разрешено по закон.

Съгласно член 51 от Съдебния кодекс, преди изтичането на срока, съдът може да съкрати или да удължи сроковете, които не водят до погасяване на право. Освен ако по закон не е предвидено друго, удължаването на срока не може да бъде по-голямо от първоначалния срок и не може да се даде допълнително удължаване, освен по сериозни съображения и с мотивирано решение.

б/ Лице, което няма нито местоживеене, нито местопребиваване, нито посочен съдебен адрес в Белгия:

Съгласно член 55 от Съдебния кодекс, когато в закона е предвидено, че сроковете, предвидени за лице, което няма нито местоживеене, нито местопребиваване, нито посочен съдебен адрес в Белгия, трябва да бъдат удължени, това удължаване е:

  1. 15 дни, когато страната живее в съседна държава или в Обединеното кралство;
  2. 30 дни, когато страната живее в друга европейска държава;
  3. 80 дни, когато страната живее в друга част на света.

в/ По време на съдебната ваканция:

Съгласно член 50, алинея 2 от Съдебния кодекс срокът за въззивно обжалване или за възражение, предвиден в Връзката отваря нов прозорецчлен 1048, Връзката отваря нов прозорецчлен 1051 и Връзката отваря нов прозорецчлен 1253 quater, букви c) и d), който започва да тече и изтича по време на съдебната ваканция, се удължава до петнадесетия ден от новата съдебна година.

Съдебната ваканция е в периода от 1 юли до 31 август на всяка година.

Ако срокът за възражение или за въззивно обжалване започва да тече и изтича през този период, dies ad quem на този срок се удължава до 15 септември.

Пример 1: съдебно решение се връчва на 30 юни (dies a quo). Срокът започва да тече на 1 юли и изтича (dies ad quem) на 31 юли.

Пример 2: съдебно решение се връчва на 31 юли (dies a quo). Срокът започва да тече на 1 август и изтича (dies ad quem) на 31 август.

И в двата примера, както първият ден от срока, така и dies ad quem (последният ден от срока) се падат през съдебната ваканция, поради което срокът се удължава до 15 септември, който е последният възможен ден за връчване на възражение или на въззивно обжалване.

Пример 3: съдебно решение се връчва на 29 юни. Срокът започва да тече на 30 юни. Dies ad quem (последният ден от срока) се пада на 29 юли.

Пример 4: съдебно решение се връчва на 1 август. Срокът започва да тече на 2 август. Dies ad quem (последният ден от срока) се пада на 1 септември.

И в двата примера или първият ден от срока, или dies ad quem (последният ден от срока) се пада извън съдебната ваканция, поради което срокът не се удължава до 15 септември.

Трябва особено да се внимава при прилагането на член 50, алинея 2 от Съдебния кодекс (удължаване поради съдебна ваканция) и на член 53, алинея 2 от Съдебния кодекс (отлагане на деня на изтичане на срока за първия следващ работен ден, в случаите когато той се пада в събота, неделя или на официален празник), когато последният ден на съдебната ваканция, 31 август, се пада в събота или неделя и последният ден от срока (dies ad quem) също се пада на 31 август.

Първо следва да се приложи член 50, алинея 2 от Съдебния кодекс, преди да се приложи член 53, алинея 2 от Съдебния кодекс.

Пример:

Съдебно решение се връчва на 31 юли. Срокът за възражение или за въззивно обжалване започва да тече на 1 август и изтича на 31 август, който се пада в събота или в неделя.

Съгласно член 50, алинея 2 от Съдебния кодекс първият и последният ден от срока се падат по време на съдебната ваканция, което означава, че срокът се удължава до 15 септември.

Само в случаите, когато 15 септември се пада в събота или в неделя, може да се приложи член 53, алинея 2 от Съдебния кодекс, при което последният ден от срока се отлага за понеделник.

г/ Смърт на страната, която има право да подаде възражение, въззивна жалба или касационна жалба:

Съгласно член 56 от Съдебния кодекс смъртта на страната спира срока, предвиден за тази страна за подаване на възражение, на въззивна жалба или на касационна жалба.

Този срок започва да тече отново едва след като съдебното решение е връчено отново по местоживеенето на починалия и след изтичането на сроковете за съставяне на опис и за установяване на това дали решението е било връчено преди изтичането на тези срокове.

Съдебното решение може да бъде връчено на наследниците съвместно, без да се посочват техните имена и в какво качество се явяват. Всяка заинтересована страна може обаче да бъде освободена от погасяването на правото, произтичащо от изтичането на сроковете за обжалване, ако се окаже, че въпросната страна не е била уведомена за връчването.

12 Какви са сроковете за обжалване?

По принцип съгласно член 1050 от Съдебния кодекс въззивна жалба може да бъде подадена във всички случаи веднага след произнасяне на съдебното решение дори ако то е било произнесено в отсъствието на ответника. Що се отнася до решение, постановено по компетентността или по предварителни въпроси, освен ако съдът не реши друго, то може да бъде обжалвано само с въззивната жалба срещу окончателното решение.

Съгласно член 1051 от Съдебния кодекс срокът за подаване на въззивна жалба е един месец от връчването на съдебното решение или от уведомяването за него, извършено в съответствие с Връзката отваря нов прозорецчлен 792, алинеи 2 и 3. Въпреки това, в съответствие с член 1054 от Съдебния кодекс, въззиваемият може да подаде по всяко време инцидентна жалба срещу всички страни в производството пред апелативния съд дори когато съдебното решение е връчено без възражение или е прието, преди да бъде връчено.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Съгласно член 51 от Съдебния кодекс, преди изтичането на срока, съдът може да съкрати или да удължи сроковете, които не водят до погасяване на право. Освен ако по закон не е предвидено друго, удължаването на срока не може да бъде по-голямо от първоначалния срок и не може да се даде допълнително удължаване, освен по сериозни съображения и с мотивирано решение.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Член 55 от Съдебния кодекс е въведен специално за такава страна. Когато тя отговаря на условията, предвидени в тази разпоредба, такава страна може да се ползва от предимството, предвидено в разпоредбата.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Съгласно член 50, алинея 1 от Съдебния кодекс сроковете, които водят до погасяване на право, не могат да бъдат нито съкращавани, нито удължавани, дори със съгласието на страните, освен ако въпросното погасяване не е включено в предвидените от закона условия.

С други думи правното действие трябва да бъде извършено, преди изтичането на срока, защото в противен случай има опасност от просрочване и обявяването на действието за недопустимо.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Изтичането на преклузивен срок е окончателно. С други думи повече не е възможно това да се обжалва, освен ако не е бил нарушен законът.

Последна актуализация: 28/10/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - България

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

А/ Упражняването на правото на защита на субективни материални права по съдебен ред е скрапено с установените в закона  давностни и преклузивни срокове /календарни периоди от време/.

Погасителната давност е срок на бездействие на носителя на едно субективно право, с изтичането на който се погасява възможността му да търси защита на това право по съдебен ред. Изтичането на давността погасява не самото материално право, а свързаните с него право на иск и право на принудително изпълнение, като превръща правото в естествено право/ материално право без съдебна защита/. Давността не се прилага служебно, а само по възражение на длъжника пред компетентния съд или съдебен изпълнител.

Правилата за продължителността, спирането и прекъсването на давностните срокове са установени в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Установен е общ петгодишен давностен срок за всички искове, за които няма специални срокове. /чл.110 от ЗЗД/

Тригодишен давностен срок е установен за три групи искове / чл.111 от ЗЗД/:

  • вземания за трудово възнаграждение, за които не е предвидена друга давност
  • вземания за обезщетение и неустойки от неизпълнен договор
  • вземания за наем, лихви и други периодични плащания, каквито се считат вземанията на доставчици на топлинна и електрическа енергия, без значение, че размерът за различните периоди би могъл да е различен. Погасителните вноски по договори за банков кредит обаче нямат характер на периодични плащания и за тях приложима е общата давност.

Тригодишен давностен срок е установен и за правото да се иска унищожаване по съдебен ред на договори, сключени при грешка, измама, заплашване, както и договори, сключени от недееспособни или от техни представители без спазване на изискванията за това.

Едногодишен давностен срок е установен за правото да се иска по съдебен ред унищожаване на договор, сключен при крайна нужда или при явно неизгодни условия /чл.33 от ЗЗД/

Шестмесечен давностен срок е предвиден за исковете за недостатъци при продажба на движима вещ или за недостатъци на изпълнената работа по договор за изработка, с изключение на строителни работи, при които искът се погасява в общия петгодишен срок /чл.265 от ЗЗД/.

Двегодишен давностен срок е установен в изпълнителното производство. Когато взискателят по образувано изпълнително дело не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск и може да бъде упражнено, а това зависи от характера на засегнатото материално право. Това може да е моментът, в който договорното задължение е станало изискуемо, или моментът на извършване на нарушението или моментът на откриване на дееца при непозволеното увреждане, или моментът на предаване на вещта при иск за недостатъци и т.н.

Давностният срок не може да се скъсява и удължава по съгласие на страните.

Давностният срок обаче може да бъде спиран и прекъсван.

Давностният срок спира да тече в хипотезите, изчерпателно предвидени в чл.115 от ЗЗД:

  • между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
  • между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае нстойничеството или попечителството;
  • между съпрузи;
  • за вземания на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление,  срещу управителя, докато трае управлението;
  • за вземания за обезщетение на юридически лица срещу управителите им, докато последните са на служба;
  • за вземания на ненавършили пълнолетие и поставени под запрещение лица, за времето, през което нямат законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
  • докато трае съдебният процес относно вземането.

В тези случаи страната е временно лишена по силата на закона от възможността да упражни правото си на иск. Изтеклият до спирането давностен срок запазва своето действие и след отпадането на обстоятелството, предизвикало спирането, продължава да тече.

Давностният срок се прекъсва в следните случаи:

  • с признаването на взeмането от длъжника
  • с предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на помирително производство, но ако искът или възражението не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната
  • с предявяване на вземане в производството по несъстоятелност
  • с предприемане на действия за принудително изпълнение

В тези случаи срокът, изтекъл от възникването на правото на иск до прекъсването на давността изгубва своето правно значение и започва да тече нов давностен срок. Когато прекъсването е извършено с иск или възражение, законът установява и една друга важна последица - новият давностен срок, който започва да тече след прекъсването, е винаги пет години.

Преклузивни срокове са тези срокове, с изтичането на които се изгубва самото материално право.Тези срокове започват да текат от момента на възникване на субективното право, а не от момента на възникване на правото на иск.

Преклузивните срокове не могат да бъдат спирани или прекъсвани като давностните.

Те се прилагат служебно от съда или от съдебния изпълнител, което означава, че за защитането им не е необходимо да е направено възражение от страна на длъжника. Изтичането на преклузивен срок обуславя недопустимост на предявения иск, докато изтичането на давностен срок /при направено възражение/ обуславя неоснователност на иска.

Преклузивни срокове са: тримесечният срок, в който заложният или ипотекарният кредитор може да се противопостави ако плащането на  застрахователно обезщетение е направено на собственика на вещта, вместо на него; двумесечният срок, в който съсобственик може да предяви иск за изкупуване на съсобствена вещ, ако другият съсобственик е продал своята идеална част на трето лице; едногодишният срок за предявяване на иск за отмяна на дарение и други.

Б/ Сроковете за извършване на определени процесуални действия от страните и съда в исковото производство, както и в изпълнителното производство, са установени от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Сроковете за извършване на процесуалните действия в производството по несъстоятелност са установени от Търговския закон /ТЗ/, съответно в ЗБН по отношение на банковата несъстоятелност и в други специални закони.

По отношение на страните пропускането на срока има за последица погасяване на правото да се извърши съответното процесуално действие.  Неспазването на срок, определен за процедиране от страна на съда, не съставлява пречка процесуалното действие да се извърши в по- късен момент, тъй като то винаги е дължимо. Установените по отношение на съда срокове имат само инструктивен характер.

Сроковете за извършване на процесуалните действия  от страните биват такива, които са определени от закона и които се определят от съда.

Между определените от закона  /законни/ срокове са

  • срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба / едноседмичен срок от съобщението до страната - 129 ал.2 от ГПК, но съдът винаги може да определи по-дълъг срок по своя преценка/
  • срокът  за отговор на исковата молба от страна на ответника, за посочване на доказателства, за оспорване на истинността на доказателствата към исковата молба, за предявяване на насрещен иск, за привличане на трети лица - помагачи от ответника и предявяване на искове срещу тях и за възражение срещу определения от съда ред за разглеждане на производството. Той започва да тече от получаване на преписа от исковата молба от ответника и бива едномесечен или двуседмичен в зависимост от това дали производството е по общия ред или по реда на особеното исково производство за разглеждане на търговски спорове/чл.131 и чл.367 от ГПК/
  • срокът за предявяване на допълнителна искова молба от ищеца в производството по търговски спорове - двуседмичен срок от получаване на отговора на ответника /чл.372 от ГПК/
  • срокът за отговор на допълнителната искова молба от страна на ответника в производството по търговски спорове - двуседмичен срок от получаване на допълнителната искова молба /чл.373 от ГПК/
  • срокът за въззивно обжалване на постановените от съда решения - двуседмичен срок от връчването на решението на страната / чл.259 от ГПК/
  • срокът за подаване на отговор на въззивната жалба от противната страна и за подаване на насрещна въззивна жалба - двуседмичен срок от получаване на препис от въззивната жалба / чл.263 от ГПК/
  • срокът за касационно обжалване на постановените от съда решения - едномесечен срок от връчването на решението на страната / чл.283 от ГПК/
  • срокът за обжалване на постановените от съда определения - едноседмичен от съобщаването им на страната, а ако са постановени в съдебно заседание, в което страната е присъствала, срокът тече от деня на заседанието /чл.275 от ГПК/
  • срокът за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение  - тримесечен от настъпването на основанието за отмяна /чл.305 от ГПК/
  • срокът, в който страната може да поиска отвод на съдията - първото заседание след възникването или научаването на основанието за отвод / чл.23 от ГПК/
  • срокът, в който страната може да направи възражение за липса на родова подсъдност - до приключване на производството пред втората инстанция /чл.119 от ГПК/
  • срокът, в който страната може да направи възражение за липса на местна подсъдност по местонахождението на недвижимия имот  - до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция /чл.119 от ГПК/, а във всички други случаи на нарушение на правилата за местна подсъдност възражение може да се прави само от ответника в срока за отговор на исковата молба / чл.119 от ГПК/. За спазване на местна подсъдност при потребителски спорове и искове, предявени от увредено лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи съдът следи и служебно до приключване на първото съдебно заседание
  • срокът, в който ищецът може да оттегли исковата молба без съгласието на ответника - до приключване на първото съдебно заседание / чл.232 от ГПК/
  • срокът, в който страната може да предяви инцидентен установителен иск - в първото заседание за ищеца и в срока за отговор на исковата молба от ответника / чл.212 от ГПК/
  • срокът за оспорване истинността на документ - най- късно   с отговора на съдопроизводственото действие, с което е представен, а ако е представен с исковата молба, ответникът следва да го оспори с писмения си отговор / чл.193 от ГПК/
  • срокът за подаване на възражение срещу заповед за изпълнение - двуседмичен срок от връчването на заповедта /чл.414 от ГПК/
  • срокът за обжалване на отказ за издаване на заповед за изпълнение - едноседмичен от съобщението до молителя / чл.413 от ГПК /
  • срокът за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист -двуседмичен, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за длъжника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение / чл.407 от ГПК/
  • срок за доброволно изпълнение от длъжника в изпълнителното производство - двуседмичен от връчването на поканата от съдебния изпълнител /чл.428 от ГПК/
  • срокът за обжалване на действията на съдебния - изпълнител - едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била редовно призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението / чл.436 от ГПК/
  • срокът  за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност - до един месец, съответно до три месеца от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност / чл.685 и чл.688 от ТЗ/
  • срокът за предлагане на оздравителен план - до един месец  от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания / чл.696 от ТЗ/
  • срокът за предявяване на възражения срещу списъка на приетите вземания - седмодневен от обявяването на списъка в търговския регистър / чл.690 от ТЗ/
  • срокът за предявяване на възражения срещу изготвената от синдика сметка за разпределение - четиринадесетдневен от обявяването на сметката н търговския регистър / чл. 727 от ТЗ/
  • преклузивни срокове за извършване на съответни процесуални действия са уредени и в други специални закони, които няма как да бъдат изчерпателно посочени - ТЗ относно производството по стабилизация на търговец, ЗБН, КЗ и др.

Между сроковете, чиято продължителност се определя от съда са:

  • срокът за събиране на доказателства / чл.157 от ГПК/
  • срокът за внасяне на разноски за събирането на доказателства /призоваване на свидетели, за внасяне на възнаграждение за вещи лица и други - чл.160 от ГПК/
  • срокът за отстраняване на нередовностите на извършено от страната процесуално действие / чл.101 от ГПК/
  • срок за вписване на исковата молба, който обичайно е по-дълъг ог една седмица

Сроковете също се делят два вида и в зависимост от това дали могат да бъдат продължавани от съда или тази възможност е изключена. Всички определени от съда срокове подлежат на продължаване. Не подлежат на продължаване сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение - чл. 63, ал. 3 от ГПК.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на Освобождението на България - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

6 септември - Ден на Съединението;

22 септември - Ден на Независимостта на България;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения, а за всички останали правни субекти е присъствен ден;

24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;

Велики петък, Велика събота и Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за честване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Общите правила относно сроковете за извършване на процесуални действия от страните и съда в исковото производство, както и в изпълнителното производство, са установени в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Редица специални закони също установяват преклузивни срокове за упражняване на процесуални права - например чл. 74 от ТЗ, чл. 19 и чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и др. Най-обща информация относно общите правила, установени в Глава седма на ГПК „Срокове и възстановяване на срокове”,  е изложена в отговорите на въпроси 4, 5 и 6.

Общите правила относно давностните срокове са установени в чл.110 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Виж точка № 1.

Общите правила относно сроковете за изпълнение на задължения, произтичащи от облигационни отношения, са установени в чл. 69 - чл. 72 от Закона за задълженията и договорите.

При определени в процесуалния закон предпоставки /чл. 61, чл. 229, чл. 432 ог ГПК/ установените процесуални срокове спират да текат, в който случай спирането започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството. При спирането на производството е налице възникнала пречка за неговото развитие, до отпадането на която извършването на процесуални действия, с изключение на обезпечаване на иска, е недопустимо. След отпадането на пречката /напр. настъпила смърт на страна, необходимост от учредяване на настойничество, наличие на обуславящо производство и т. н./ производството подлежи на възобновяване, като всички извършени действия се запазват.

В специални закони са установени и други по-кратки от общата давност срокове.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Началният момент, от който започва да тече срокът за извършване на определено процесуално действие е обикновено денят, в който страната бъде уведомена, че следва да извърши това действие или съответно бъде уведомена за постановяването на акт на съда, срещу който може да подаде жалба.

  • срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба тече от деня, в който на страната бъдат съобщени указанията на съда.
  • срокът за писмен отговор на исковата молба тече за ответника от получаване на препис от исковата молба и доказателствата към него, като в съобщението, с което съдът изпраща преписите на ответника,той му указва срока за подаване на отговор и последиците от неподаването на такъв.
  • срокът за обжалване на решението тече от връчването му на страната.
  • срокът за обжалване на решение, постановено по дело, разгледано по реда на „Бързото производство” /част Трета, Глава 25 от Гражданския процесуален кодекс/ тече от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си.
  • срокът за обжалване на определението тече от съобщението му на страната, а ако е постановено в съдебно заседание, в което страната е присъствала, тече от деня на заседанието.
  • жалбата срещу действията на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била редовно призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
  • сроковете в производството по несъстоятелност текат от обявяването на съответното действие на синдика /например съставяне на списъка на кредиторите с приети вземания/ или на акт на съда в Търговския регистър.

Има и срокове, които започват да текат от момента на образуване на исковото производство, като законът установява само крайния момент за тяхното извършване.

Например:

  • ищецът може да измени основанието или петитума на своя иск или да оттегли иска без съгласието на ответника до приключване на първото по делото заседание,
  • всеки от наследниците в делбеното производство може в срок до първото заседание да поиска с писмена молба да бъдат включени допълнителни имоти като предмет на делбата и т.н.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Срокът тече от момента на уведомяване на страната. Моментът, в който съобщението до страната се счита връчено редовно, се определя  по различен начин, в зависимост от начина на уведомяването. В Глава VІ „Съобщения и призовки” от ГПК  са установени правилата относно начина на връчване на съобщения и призовки за страните, както и относно момента, в който съобщенията се считат връчени редовно.

Когато съобщението се връчва лично на адресата или на негов представител, съответно на друго лице, което живее или работи на адреса, в призовката се отбелязва датата, на която съобщението е било получено от лицето, независимо дали е връчено чрез служител на съда или пощенски служител. От тази дата започват да текат сроковете за извършване на съответното процесуално действие.

Съобщения могат да се връчват и на посочен от страната електронен адрес. Те се смятат връчени с постъпването им в посочената информационна система.

При наличието на определените от закона предпоставки /например когато страната е променила адреса, който е посочила по делото, без да уведоми съда за това/ съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението по делото и тогава срокът започва да тече от датата на прилагането. Това е фингирано връчване, което намира приложение при неизпълнение на вменено процесуално задължение.

Когато ответникът не може да бъде намерен на постоянния му адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, в което посочва,че книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението. В този случай ако ответникът не се яви да ги получи, съобщението и книжата към него се смятат връчени с изтичането на срока за получаването им.

Фингираното връчване в тази хипотеза е резултат на неизпълнение на административното задължение на физическото лице да заяви постоянен и настоящ адрес, на които се предполага, че ще може да бъде намерен.

По оношение на търговци и юридически лица, които се вписват в съответен регистър, съобщенията се връчват на последния обявен в регистъра адрес. Ако там не съществува офис и не са намерени фирмени обозначения, т. е. налице са данни, че лицето е напуснало адреса си, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени - чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Ако търговецът е на вписания в регистъра адрес, но връчителят не намери достъп до канциларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, залепва уведомление и ако след изтичане на двуседмичен срок от залепването книжата не бъдат получени, същите се считат /фингират/ за връчени.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни. Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в края на последния ден. Например, ако на страната бъдат дадени указания да отстрани нередовностите на определено действие в седмодневен срок и съобщение за това й бъде връчено на 1 - ви юни , това е денят от който започва да тече срокът, но броенето започва от следващия календарен ден 2 -ри юни и срокът ще изтече на 8- ми юни.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Сроковете се изчисляват в календарни дни. Ако обаче срокът изтича в неприсъстван дан/почивен или празничен/, счита се, че изтича в първия присъствен ден след неприсъствения такъв.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица Например ако на страната бъдат дадени указания да отстрани нередовностите на исковата молба в едноседмичен срок и съобщение за това й бъде връчено в петък , срокът ще изтече в петък на следващия седмица.

Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Виж отговора на въпрос номер 8.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът винаги изтича в първия следващ присъствен ден.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Не могат да бъдат продължавани от съда само сроковете за обжалване на решения и определения и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение, както и срокът за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение.

Всички останали законни и определени от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна , подадена преди изтичането на срока, при наличието на уважителни причини  /чл.63 от ГПК/. Новоопределеният срок не може да бъде по – кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Определението за продължаване на срока /включително с което продължаването му се отказва/ не се съобщава на страната и последната следва да прояви активност, като следи за произнасянето на съда.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Гражданският процесуален кодекс установява общите правила за обжалване на решенията и определенията по всички видове граждански и търговски дела, като предвижда:

  • двуседмичен срок за въззивно обжалване на постановените от съда решения, считано от връчването на решението на страната
  • едномесечен срок за касационно обжалване на постановените от съда решения, считано от връчването на решението на страната
  • едноседмичен срок за обжалване на постановените от съда определения, считано от съобщаването им на страната, а ако са постановени в съдебно заседание, в което страната е присъствала, считано от деня на заседанието

Изключенията от тези общи правила са изчерпателно установени в закона и произтичат от специфичните особености на съответните производства. Такива изключения са предвидени за:

  • решенията за откриване на производство по несъстоятелност, които подлежат на обжалване в седмодневен срок от вписването им в търговския регистър,
  • за решенията, с които се отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност, които подлежат на обжалване в седмодневен срок от датата на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс;
  • решението в делбеното производство, което съдът постановява по претенциите на съделителите за сметки, решението за изнасяне на неподеляем имот на публична продан, решението за  възлагане на неподеляем имот на един от съделителите и решението за обявяване на окончателния разделителен протокол, подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най - късното решение
  • неприсъственото решение не подлежи на обжалване, но в едномесечен от връчването му страната, срещу която е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможността да участва в делото
  • решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване,
  • налице са и други специални хипотези, които уреждат срокове за обжалване на съдебно решение - напр. решение за вписване на политическа партия - срокът е седемдневен.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Не е предвидена възможност съдът да скъсява определени от него или от закона срокове, а само да продължава сроковете по молба на страните. Не могат да бъдат продължавани от съда само сроковете за обжалване на решения и определения и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение, както и срокът за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение.

Няма пречка обаче съдът да промени по свой почин или по молба на някоя от страните датата на съдебното заседание, като го насрочи за по - ранна или по - късна дата, когато важни обстоятелства налагат това. В тези случаи обаче съдът следва да съобщи на страните за новата дата, като връчването на съобщението следва да бъде извършено най - късно една седмица до датата на заседанието.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Процесуалните норми на ГПК , включително и тези относно продължаването на срока,  се прилагат за всички участници в производството, независимо от тяхното местопребиваване.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Общото правило е, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Като продължение на това правило ГПК предвижда изрично, че ако недостатъците на исковата молба не бъдат отстранени в срок, същата се връща; ако жалбата, молбата за отмяна или възражението срещу издадена заповед за изпълнение са подадени след изтичането на срока, те се връщат като просрочени, ако страната не представи в определените срокове доказателствата, с които разполага, те няма да бъдат приети по делото, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Неспазването на процесуалните срокове преклудира възможността за упражняване на съответните права, за които тези срокове са предвидени.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на процесуалното действие.

Молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, като в нея се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й.  Молбата се подава пред съда, пред който е следвало да бъде извършено съответното процесуално действие. Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се иска възстановяване на срок, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.

Молбата се разглежда задължително в открито съдебно заседание. Ако същата бъде уважена, преклудираните права се възстановяват.

Последна актуализация: 18/06/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Чешка република

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Най‑общо сроковете, които са от значение в гражданското производство, са процесуални или материалноправни.

Съществуват два вида процесуални срокове: законоустановени и съдебни.

Законоустановените срокове са определени от закона. Неспазването на законоустановен процесуален срок винаги води до някаква процесуална последица (например загуба на възможността за извършване на определено действие, налагане на дисциплинарна глоба). Неспазването на законоустановен срок може да бъде оправдано (вж. член 58 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс (zákon č. 99/1963 Sb., občanský soudní řád, ve znění pozdějších předpisů), с измененията към него), ако страната или законният ѝ представител е пропуснал срока по уважителна причина, в резултат на която не е бил(а) в състояние да извърши действие, което е имал(а) право да извърши. Молбата в тази връзка трябва да се подаде в срок от 15 дни от датата, на която пречката е престанала да съществува, и същевременно трябва да се извърши пропуснатото действие. По искане на съответната страна съдът може да приеме, че молбата има суспензивно действие, за да се оправдае пропускането на крайния срок.

Ако срокът за извършването на дадено действие не е определен пряко от закона, той се определя от председателя на съдебния състав (или от съдията, който разглежда еднолично делото). Председателят на съдебния състав (или едноличният съдия) може да определя срокове не само в случаите, предвидени от закона, но и в случаите, когато това е необходимо за осигуряване на процесуалната ефективност и цялата необходима експедитивност на производството. Съдът може да удължи съдебен срок в зависимост от конкретните обстоятелства (вж. член 55 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс, с измененията към него). В такива случаи не се допускат оправдания за пропускането на срок.

Сроковете, определени във връзка с работата на съда, например за постановяване на решение, не са процесуални срокове: това са административни срокове.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Ден на възобновяване на независимата чешка държава, Нова година: 1 януари

Велики понеделник: датата се мени, но обикновено празникът е в края на март или началото на април.

Ден на труда: 1 май

Ден на победата: 8 май

Ден на славянските учители Кирил и Методий: 5 юли

Ден във възпоменание на Ян Хус: 6 юли

Ден на чешката държавност: 28 септември

Ден на създаването на независима чехословашка държава: 28 октомври

Ден на борбата за свобода и демокрация: 17 ноември

Бъдни вечер: 24 декември

Коледа: 25 декември

Денят след Коледа: 26 декември

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Нормативната уредба за изчисляване на сроковете се съдържа в членове 55—58 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс, с измененията към него.

Срок, определен в дни, започва да тече от деня, следващ факта, който е определящ за започването му.

Половин месец означава петнадесет дни.

Срок, определен в седмици, месеци или години, изтича в деня, чието наименование или номер съответства на деня, в който е настъпило събитието, от което започва този срок. Ако в последния месец няма такъв ден, краят на срока е в последния ден на този месец.

Ако срокът изтича в събота, неделя или на официален празник, за последен ден на срока се счита следващият работен ден.

Срокове, определени в часове, изтичат след изтичането на часа, чието наименование съответства на часа, в който е настъпило събитието, от чието настъпване е започнал да тече срокът.

Процесуалният срок е спазен, ако в последния ден от него съответното действие бъде изпълнено в съда или съответният документ бъде предаден на органа, който е длъжен да го достави, най‑често притежател на лиценз за пощенски услуги.

Ако производството бъде спряно, процесуалните срокове също спират да текат (член 111, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс). Ако производството бъде възобновено, процесуалните срокове отново започват да текат.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Денят, в който е настъпило събитието, определящо началото на срока, не се включва в изчисляването на срока. Това не се прилага по отношение на срокове, определени в часове. Следователно срокът обикновено започва да тече от деня, следващ деня на настъпване на събитието, определящо началото на срока (вж. член 57, параграф 1 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс, с измененията към него).

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Не.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Денят, в който е настъпило събитието, определящо началото на даден срок, не се включва в изчисляването на срока. Това не се прилага по отношение на срокове, определени в часове (вж. член 57, параграф 1 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс, с измененията към него).

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Сроковете се изчисляват в календарни дни.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Срокове, определени в седмици, са рядкост в Гражданския процесуален кодекс (Закон № 99/1963, с измененията към него) (например член 260, параграф 3, член 295, параграф 1 и член 295, параграф 2). Сроковете, които се броят на седмици, са по‑често съдебни срокове в съдебното производство.

Срокове, определени в месеци, са предвидени в Гражданския процесуален кодекс, като тяхната продължителност е един месец (например член 82, параграф 3, член 336м, параграф 2 и член 338за, параграф 2), два месеца (например член 240, параграф 1 и член 247, параграф 1), три месеца (например член 111, параграф 3, член 233, параграф 1 и член 234, параграф 1) и шест месеца (например член 77а, параграф 2 и член 260ж, параграф 3).

Сроковете, определени в години, са два в Гражданския процесуален кодекс: срок от една година (например член 111, параграф 3) и срок от три години (например член 99, параграф 3, член 233, параграф 2 и член 234, параграф 2).

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Срокове, определени в седмици, месеци или години, изтичат в деня, чието наименование съответства на деня, в който е настъпило събитието, определило началото на срока, а ако в месеца няма такъв ден — в последния ден на месеца (вж. член 57, параграф 2 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс, с измененията към него).

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да (вж. член 57, параграф 2 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс, с измененията към него).

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Законоустановените процесуални срокове не могат да се променят с решение на съда.

Съдебните процесуални срокове могат да бъдат удължавани от съда в зависимост от обстоятелствата.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Страните в производството могат да обжалват решението на районния съд (okresní soud) или на окръжния съд (krajský soud), постановено в първоинстанционно производство, освен когато законът изключва тази възможност (вж. член 201 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс, с измененията към него). Жалбата се подава в съда, постановил обжалваното решение, в срок от 15 дни от издаването на решението в писмена форма. Срокът за подаване на жалба не включва деня, в който решението е било връчено на страната. За да се спази този процесуален срок е достатъчно жалбата да бъде предадена на орган, който е длъжен да я връчи (по‑специално притежател на пощенски лиценз, място за лишаване от свобода — ако лицето е лишено от свобода или задържано, заведение за институционални или защитни грижи — ако лицето е настанено в такова, и т.н.), или да е подадена в съда в последния ден от срока.

Ако е постановено коригиращо решение, отнасящо се до диспозитива на решението, срокът започва да тече от датата на влизане в сила на коригиращото решение (вж. член 204, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Жалба, подадена след изтичането на петнадесетдневния срок единствено поради факта, че жалбоподателят е следвал неточно указание, дадено от съда по отношение на обжалването, се счита за подадена в срок. Ако решението не съдържа указания относно обжалването, срока за обжалване или съда, в който трябва да се подаде жалбата, или ако съдържа неправилни указания, в които се посочва, че обжалването е недопустимо, жалбата може да бъде подадена в срок от три месеца от връчването на решението.

Ако по делото е издадена заповед за плащане, влизането на тази заповед в сила може да бъде предотвратено единствено чрез подаване на възражение от ответника в законоустановения срок от 15 дни от деня на връчване на заповедта; възражението се подава до издалия заповедта съд (вж. член 172, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс). Подаването на възражение води до отмяна на заповедта за плащане и съдът разпорежда изслушване в съдебно заседание. Възможно е да се обжалва и само частта от решението, отнасяща се до съдебните разноски, но това обжалване не води до отмяна на заповедта за плащане.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Гражданският процесуален кодекс (Закон № 99/1963, с измененията към него) дава възможност при наличието на важни причини съдебното заседание да бъде отложено, ако даден въпрос не може да бъде разгледан и решен в едно заседание (вж. член 119 от Гражданския процесуален кодекс). Важна причина за отлагане може да бъде например фактът, че една от страните в производството не се е явила пред съда и не е възможно заседанието да се проведе в нейно отсъствие (вж. член 101, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс), или ако някоя от страните не е имала достатъчно време да се подготви за заседанието поради това, че не е получила призовката с достатъчно предизвестие, или поради други важни причини.

Всяка от страните може да поиска от съда да отложи съдебното заседание. Съдът взема решение по предварително внесеното искане за отсрочване като взема под внимание сериозността на посочения мотив за искането. Ако съдът не уважи искането на страната, тя трябва да се яви на съдебното заседание.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Законите на Чешката република не уреждат изрично такава ситуация.

В случай на производство с международен елемент, при което даден документ трябва да бъде връчен на страна в чужбина, се прилагат процесуалните правила на lex fori, т.е. процесуалните правила на съда, който е компетентен да разгледа делото.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Всяко неспазване на процесуален срок има процесуални последици.

Ако в Гражданския процесуален кодекс (Закон № 99/1963, с измененията към него) е определен краен срок за изпълнение на дадено действие (например подаване на жалба или касационна жалба), неспазването на този срок води до загуба на възможността за успешно изпълнение на действието. Пропускането на крайния срок може да бъде оправдано, ако страната или законният ѝ представител го е пропуснал(а) по уважителна причина (например внезапна болест, нараняване и т.н.) и поради това не е бил(а) в състояние да извърши действие, което е имал(а) право да извърши (вж. член 58 от Гражданския процесуален кодекс), освен когато Гражданският процесуален кодекс не допуска оправдаване на пропускането на срока (например съгласно член 235, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс оправдаване на пропускането на краен срок не се допуска в случай на искания за възобновяване на производството и за отмяна). Когато е определен срок за изпълнение на определено задължение, неспазването на срока води до налагане на санкция (например дисциплинарна глоба).

Всяко пропускане на съдебен процесуален срок води по закон до определени последици. Съдебен срок може да се удължи от председателя на съдебния състав (или от едноличния съдия). Не се допуска оправдаване на пропускането на съдебен срок.

Заповед за плащане, срещу която не е внесено възражение, има силата на окончателно и подлежащо на изпълнение съдебно решение (вж. член 174, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Неявяването на съдебното заседание има различни последици от пропускането на краен срок. В случай, че надлежно призована страна не се яви на заседанието, без своевременно да е поискала отлагане по важна причина, съдът може да разгледа делото и да се произнесе в нейно отсъствие (вж. член 101, параграф 3 от Закон № 99/1963, Граждански процесуален кодекс, с измененията към него) и, ако са изпълнени условията, посочени в член 153б от Гражданския процесуален кодекс, може да постанови решение в отсъствие на една от страните.

Ако ответникът не се е явил по уважителни причини на първото заседание по дело, по което е постановено решение в отсъствие на една от страните, по искане на ответника съдът отменя решението и разпорежда провеждането на ново заседание. Страната може да подаде такава молба до датата на влизане в сила на решението, постановено в отсъствие на една от страните (вж. член 153б, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс).

Възможно е също така да се обжалва решението по съществото на делото, постановено в отсъствие на една от страните. Ако освен подаването на молба за отмяна на съдебното решение, постановено от първоинстанционния съд, ответникът също така е обжалвал съдебното решение, и молбата за отмяна на решението е удовлетворена с подлежащо на изпълнение решение, жалбата не се разглежда (вж. член 153б, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс).

Последна актуализация: 16/09/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Естония

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

При изчисляване на процесуалните срокове се прилагат разпоредбите на Връзката отваря нов прозорецОбщата част на Гражданския кодекс (tsiviilseadustiku üldosa seadus) относно сроковете и падежите, освен ако законът предвижда друго. Съгласно член 134, параграф 2 от общата част на Гражданския кодекс срокът се определя в години, месеци, седмици, дни, часове или по-кратки времеви единици, или като се прави позоваване на сигурно бъдещо събитие. Срокът започва да тече от деня, следващ календарния ден или настъпването на събитието, начало на срока, и изтича на падежа. Ако падежът се определя посредством срок, който се брои в месеци или по-дълги времеви единици, срокът изтича в 24,00 ч. на падежа, освен ако законът не предвижда друго. Декларация за намерение, за което трябва да бъде съобщено в срок на лице, участващо в икономическа или професионална дейност, трябва да бъде съобщена на лицето, а всички действия, които трябва да се извършат в срок по отношение на лицето, трябва да бъдат извършени не по-късно от падежа до края на нормалния работен ден на мястото, на което трябва да бъде съобщена декларацията за намерение или да бъде извършено действието. Ако дадено процесуално действие трябва да се извърши в сградата на съда, за край на срока се счита краят на работния ден на съда.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Неработните дни са посочени в Закона за официалните празници и дните от национално значение (pühade ja tähtpäevade seadus) (в сила от 23 февруари 1998 г.). Те са:

  1. 24 февруари – Ден на независимостта и годишнина на Република Естония;
  2. 1 януари – Нова година;
  3. Разпети петък;
  4. Великден;
  5. 1 май – Ден на пролетта;
  6. Петдесетница;
  7. 23 юни – Ден на победата;
  8. 24 юни – Ден на лятното слънцестоене;
  9. 20 август – Ден на възстановяване на независимостта;
  10. 24 декември – Бъдни вечер;
  11. 25 декември – Първи коледен празник;
  12. 26 декември – Втори коледен празник.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Съгласно член 62, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс (tsiviilkohtumenetluse seadustik) при изчисляване на процесуалните срокове се прилагат разпоредбите на общата част на Гражданския процесуален кодекс относно сроковете и падежите, освен ако законът не предвижда друго.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Общото правило е посочено в член 135, параграф 1 от общата част на Гражданския кодекс, съгласно който срокът започва да тече от деня, следващ календарния ден или настъпването на събитието, начало на срока, освен ако в закон или в договор не се предвижда друго. Определеният от съда срок започва да тече от деня, следващ деня на който се връчва документа, в който е определен срокът, освен ако при определяне на срока не се предвижда друго. Ако документът не трябва да бъде връчен, срокът започва да тече след получаването на уведомление за определяне на срока (член 63 от Гражданския процесуален кодекс).

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Не. Гражданският процесуален кодекс гласи, че определен от съда срок започва да тече от деня, следващ деня на който е връчен процесуалният документ. Това се отнася за всички методи на връчване на документи.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Не. Съгласно член 135, параграф 1 от общата част на Гражданския кодекс, срокът започва да тече от деня, следващ календарния ден или настъпването на събитието, начало на срока, освен ако в закон или в договор не се предвижда друго.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Съгласно член 136, параграф 9 от общата част на Гражданския кодекс, за целите на определянето на срока, за един ден се счита период от време от полунощ до полунощ. Следователно, ако срокът се изразява в дни, броят на дните се отнася до календарни дни.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Прието е процесуалните срокове се изразяват в дни.

Срокът се изразява в месеци, ако например в момента на изтичане на срока не може да бъде подадена жалба. Съгласно член 632 от Гражданския процесуален кодекс дадена жалба може да бъде подадена в рамките на 30 дни от връчването на решението на жалбоподателя, но не по-късно от пет месеца след датата, на която решението на първоинстанционния съд е било публично оповестено. След изтичането на петте месеца от датата на оповестяване на съдебното решение не може да се подаде жалба дори и ако има по-малко от 30 дни до края на петмесечния срок, следващ връчването и публикуването на съдебното решение. Това абсолютно ограничение е въведено, с цел да се гарантира правната сигурност. Подобен петмесечен абсолютен срок за подаване на жалба е бил въведен например по отношение на обжалването по въззивен ред на определения или по отношение на касационното обжалване.

Пример за срок, изразен в години, е давностният срок за предявяване на претенция за възстановяване на държавна такса или обезпечение — той изтича, след като са минали две години от края на годината, през която е платено обезпечението или държавната такса, но не и преди производството да е приключило с влизането в сила на съдебно решение. Това обаче е давностен срок за предявяване на претенция, а не е процесуален срок, което означава че такъв срок не може да бъде нито удължен, нито възстановен.

Давностният срок за предявяване на претенция също се изразява в години. Това също не е процесуален срок. Съгласно член 143 от общата част на Гражданския кодекс съдът взима под внимание погасяването на претенцията по давност единствено по искане на задълженото лице.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Срокът изтича на падежа. Ако падежът се определя чрез срок, който се брои в седмици, падежът е съответният ден на последната седмица на срока. Ако падежът се определя чрез срок, който се брои в месеци, падежът е съответният ден на последния месец. Ако падежът се определя чрез срок, който се брои в години, падежът е съответният ден от съответния месец на последната година. Ако падежът се определя чрез срок, който се брои в месеци или години, и падежът е в месец, който няма тази съответна дата, срокът изтича в последния ден на съответния месец (Член 136, параграфи 2 — 5 от общата част на Гражданския кодекс).

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да. Член 136, параграф 8 от общата част на Гражданския кодекс гласи, че ако падежът за деклариране на намерение или изпълнение на задължение съвпада с официален празник или друг неработен ден, за падеж се счита първият работен ден след неработния ден.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Съгласно член 64, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на мотивирана молба или по собствена инициатива съдът може да удължи определеният от него процесуален срок, ако има основателни причини за това. Срокът може да бъде удължен повече от веднъж само със съгласието на насрещната страна.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Жалба трябва да се подаде в рамките на 30 дни от датата на връчването на решението на жалбоподателя, но не по-късно от пет месеца, считано от датата, на която решението на първоинстанционния съд (esimese astme kohus) е било публично оповестено (член 632, параграф 1от Гражданския процесуален кодекс). Има обаче изключения от това общо правило:

  1. Ако, когато се произнася по дело, окръжният съд (maakohus) обяви в диспозитива на съдебното решение, че съответното законодателство с общо приложение е в противоречие с Конституцията (põhiseadus) и откаже да го приложи, периодът за обжалване започва да тече чак след постановяване на решение относно законодателството с общо приложение, което не е било приложено, в рамките на контрол за конституционност от страна на Върховния съд (Riigikohus);
  2. ако в рамките на периода за обжалване е постановено допълнително съдебно решение, периодът за обжалване започва да тече, считано от датата, на която е постановено допълнителното решение, включително по отношение на първоначалното решение. В случаите, когато изпусната част се добавя към съдебно решение, постановено без описателна част или мотиви, периодът за обжалване започва да тече наново, считано от датата, на която е постановено пълното решение.

Ако страните постигнат съответно споразумение и информират съда,срокът за обжалване може да бъде съкратен или удължен до пет месеца, считано от датата на публичното оповестяване на решението.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Съгласно Гражданския процесуален кодекс, съдът насрочва съдебно заседание непосредствено след получаване на исковата молба или заявлението и отговора на исковата молба или заявлението, или след изтичане на срока, определен за предоставяне на отговор. Съдът може също така да насрочи съдебно заседание преди получаване на отговор или преди изтичането на срока, определен за представяне на отговор, ако може да се предположи, че за да се постанови решение по въпроса, ще се изисква съдебно заседание, независимо от отговора или ако при тези обстоятелства незабавното насрочване на съдебно заседание е разумно по други причини. Ако съдът не изисква отговор, той насрочва съдебно заседание непосредствено след получаване на исковата молба или заявлението. Ако е възможно, при насрочването на съдебно заседание съдът получава и разглежда становищата на участниците в производството.

Съдът може да отмени съдебното заседание, да промени неговия часа и ден или да го отложи единствено ако има основателни причини за това (Член 352, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Ако провеждането на производствата става съгласно естонското процесуално право, дадено лице не губи правото на удължаване на процесуален срок единствено в зависимост от това, дали срокът може да бъде удължен на мястото, където лицето е узнало за съответния акт.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Ако процесуалното действие не е извършено в определения срок, участникът в производството няма право да извърши това процесуално действие на по-късен етап, освен ако съдът не възстанови предвидения от закона срок, не удължи срока, който е определил, или не разгледа исковата молба, заявлението, доказателствата или възражението на участника в производството. Това важи, независимо дали участникът в производството е бил предварително уведомен за подобни последствия, или не.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Ако поради неявяване на ответника, съдът постанови неприсъствено съдебно решение, ответникът може да подаде молба за отмяна на неприсъственото съдебно решение (член 415 от Гражданския процесуален кодекс). Ответникът може да подаде молба за отмяна на неприсъственото съдебно решение, ако е имал основателни причини за бездействието си, което е довело до неприсъственото съдебно решение. Основателни причини за неотговаряне на искова молба или за неявяване на съдебно заседание, както и за неуведомяване на съда за това са преди всичко смущения в движението, неочаквано заболяване на страна или неочаквано сериозно заболяване на лице, което е близко на дадена страна, поради което тя не може да отговори на иск или да се яви в съда, или да изпрати представител в съда (член 422, параграф 1).

Молба за отмяна на неприсъствено съдебно решение може да се подаде, независимо от това дали има основателни причини, ако:

  1. в случай на неотговаряне на искова молба, исковата молба е връчена на ответника или негов представител по начин, различен от лично предаване срещу подпис или по електронен път;
  2. в случай на неявяване на съдебно заседание, призовката е връчена на ответника или на негов представител по начин, различен от лично предаване срещу подпис, или по време на съдебното заседание, или в електронна форма;
  3. неприсъственото съдебно решение не е могло да бъде постановено по законен начин.

Молба за отмяна на неприсъствено съдебно решение може да се подаде в рамките на 30 дни след връчването на решението. Ако неприсъственото съдебно решение е връчено чрез публично обявление, молбата за отмяна на неприсъственото съдебно решение може да бъде подадена в рамките на 30 дни от датата, на която ответникът е узнал за неприсъственото решение или от датата на образуване на производството за принудително изпълнение на неприсъственото съдебно решение. Ако след възобновяване на производството срещу ответника е постановено друго неприсъствено решение, той може да обжалва решението единствено на основание на това, че не е била извършена проверка за наличието на необходимите условия за постановяване на неприсъствено съдебно решение.

Последна актуализация: 19/04/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Гърция

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Сроковете са периоди, в рамките на които трябва да се извърши определено действие или които трябва да изтекат, преди да бъде разгледано дело или преди да бъде извършено определено действие. Въвеждането на срокове има за цел да осигури бързо правораздаване и да гарантира правото на съдебен процес. Процесуалните срокове са срокове, спазването или неспазването на които има процесуални последици. Те се разделят на две основни категории: 1) Определеният срок за извършване на ДЕЙСТВИЕ е срокът, в който трябва да бъде извършено процесуално действие, като например законовият срок за подаване на жалба (вж. член 318, параграф 1 от ГПК), и 2) ПОДГОТВИТЕЛНИТЕ срокове са сроковете, след изтичането на които трябва да бъде извършено процесуалното действие. Тези срокове, като например срокът за призоваване на ответната страна (вж. член 228 от ГПК), обикновено са от полза за ответниците, тъй като им предоставят време за подготовка. Това разграничение е важно, тъй като сроковете за изпълнение на дадено действие могат да се удължават по взаимно съгласие на страните, докато подготвителните срокове не могат да бъдат удължавани. Сроковете за извършване на дадено действие изтичат на следващия работен ден, ако датата на изтичането им съвпада с ден, който по закон е неработен, докато подготвителните срокове изтичат на датата на изтичането им, независимо дали съответният ден е празничен или неработен ден. Важни процесуални срокове съгласно Гражданския процесуален кодекс (ГПК) са както следва:

  1. Срокът за призоваване на страните след завеждане на дело (шестдесет [60] дни преди съдебното заседание, освен когато страната пребивава в чужбина или местоживеенето ѝ е неизвестно, като в този случай срокът е деветдесет [90] дни преди съдебното заседание — вж. член 228 от ГПК).
  2. Срок за подаване на молба за отмяна на решение (петнадесет [15] дни от връчването на решението, ако страната, съдена задочно, е с местоживеене в Гърция, освен когато страната, която не се е явила, живее в чужбина или нейното местоживеене е неизвестно, като в този случай срокът е шестдесет [60] дни след връчването на решението — вж. член 503 от ГПК).
  3. Срок за обжалване (тридесет [30] дни от връчването на окончателното решение, ако жалбоподателят е с местоживеене в Гърция, освен когато жалбоподателят живее в чужбина или неговото местоживеене е неизвестно, като в този случай срокът е шестдесет [60] дни от връчването на окончателното решение. Ако окончателното решение не е връчено, срокът за обжалване е три [3] години от публикуването на решението — вж. член 518 от ГПК).
  4. Срок за възобновяване на съдебния процес (шестдесет [60] дни, ако завеждащата производството страна е с местоживеене в Гърция, а ако тя пребивава в чужбина или местоживеенето ѝ е неизвестно, срокът е сто и двадесет [120] дни — вж. член 545 от ГПК).
  5. Срок за касационно обжалване (тридесет [30] дни от връчването на съдебното решение, ако жалбоподателят е с местоживеене в Гърция, освен когато жалбоподателят пребивава в чужбина или неговото местоживеене е неизвестно, като в този случай срокът е деветдесет [90] дни от връчването на съдебното решение. Ако съдебното решение не е връчено, срокът за касационно обжалване е три [3] години от публикуването на решението — вж. член 564 от ГПК).

Освен това ГПК предвижда специални процесуални срокове за други производства, например производства по брачни дела (развод, анулиране на брак и т.н.), по молби за заповед за плащане и възражения срещу такива молби (вж. член 632 от ГПК ), по спорове във връзка с наемни отношения, трудови спорове, обезпечителни мерки, изпълнителни производства и възражения срещу такива изпълнителни производства.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

В Гърция празниците са посочени в неизчерпателен списък, съдържащ се в Закон № 1157/1981. Критерият за установяване на съществуването на празник е неизвършването на сделки като цяло и следователно празниците за конкретни професии или услуги са без значение. Празниците могат да бъдат национални, религиозни и други, дори с местен или непостоянен характер. Празниците за обществени услуги са неработни дни. Следните дни се считат за празници: 25 март (национален празник), 28 октомври (национален празник), 1 януари (Нова година), Богоявление (6 януари), Велики петък, Велика събота, 1 май, 15 август, Коледа и денят след Коледа, понеделникът след Петдесетница, Чист понеделник (началото на Великия пост), Светли понеделник и всички недели.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Членове 144 — 151 от ГПК уреждат процесуалните срокове. В зависимост от източника, който определя продължителността им, сроковете се разделят на законоустановени (определени от закон, като например сроковете за завеждане на дело), съдебни (определени от съда, разглеждащ делото, като например срока за лично явяване на страните — вж. член 245 от ГПК), суспензивни (неспазването им се наказва с отлагане на съдебното заседание) и преклузивни (неспазването им се наказва с погасяване на правото). Началният и крайният момент на сроковете ще бъдат разгледани по‑долу. Срокът се прекъсва, ако страната почине преди той да е изтекъл. Ако срокът е започнал да тече от връчването на даден документ, новият срок започва да тече от датата на повторното връчване на документа на правоприемниците на починалото лице. Ако срокът е започнал да тече от настъпването на друго събитие, новият срок започва да тече от датата на връчването на съответната декларация на посочените по‑горе лица. Прекъсването на съдебен процес по време на срок прекъсва и самия срок и новият срок започва да тече от датата на възобновяване на делото. Периодът от 1 до 31 август не се включва в изчисляването на сроковете за извършване на действие, посочени в член 147, параграф 7 от ГПК. Това включва сроковете за предявяване на иск и сроковете за подаване на възражение.

Законът позволява удължаване на срок не само по взаимно съгласие между страните, но и със съгласието на съдията. Както законоустановените, така и съдебните срокове могат да бъдат удължавани при условие, че това не трябва да накърнява правата на трети лица. Съдията не е обвързан от молбата за удължаване на срока и може да я уважи отчасти или да я отхвърли, като преценява обстоятелствата във всеки отделен случай. Това означава, че страните трябва да посочат основания за удължаването. На последно място, срокът може да бъде съкратен с решение на съдията, със съгласието на страните. Всички законоустановени срокове, с изключение на сроковете за предявяване на иск, могат да бъдат съкращавани.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Срокът започва да тече от деня следващ датата на настъпване на събитието, което определя началото му (a momento ad momentum).

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Гражданският процесуален кодекс не предвижда удължаване или намаляване на срока, ако документите се предават или изпращат по пощата или друг вид транспортна услуга.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Денят на настъпване на събитието, от което започва да тече срокът, може да се включи единствено ако това е изрично предвидено в закон, съдебното решение или договора. Разпоредбата, че определен срок започва да тече от датата на връчване, не представлява такъв случай. Следователно важните срокове за правните средства за защита обжалване, касационно обжалване или възражение започват да текат от деня след датата на връчване или публикуване на съдебното решение. Обаче когато е предвидено, че срокът започва да тече от определен ден, този ден се включва в изчисляването. Когато събитието, което определя започването на срока, е връчването, всеки друг начин на получаване на уведомление за съдържанието на документа, който следва да бъде връчен, няма отношение към изчисляването на срока.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Без значение е дали срокът включва празници. При изчисляването се вземат предвид работните дни единствено ако това е изрично предвидено (като например в случай на срок за обжалване на заповед за плащане).

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

По същия начин, ако срокът е изразен в месеци или години, няма значение дали той включва почивни дни или не, освен ако законът предвижда изрично, че срокът се отнася за работни дни.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Ако срокът е изразен в години, той изтича с изтичането на съответната дата на последната година. Моля да имате предвид, че за изчисляването е без значение дали срокът включва високосна година.

Ако срокът е изразен в месеци, той изтича с изтичането на деня от последния месец, който съответства на началния му ден. Ако няма такъв ден, се използва последният ден на месеца. Моля да имате предвид, че броят на дните в отделните месеци е без значение.

Срок с продължителност половин година е срок с продължителност шест (6) месеца, а срок с продължителност половин месец е срок с продължителност петнадесет (15) дни.

Ако срокът е изразен в седмици, той изтича, когато изтече съответният ден от седмицата, който съответства на началния му ден; а именно, ако събитието е настъпило в понеделник, срок от една седмица изтича в следващия понеделник.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Ако срокът изтича в събота, неделя, в празничен или неработен ден, той се удължава до следващия работен ден.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Законът позволява удължаване на срок не само по взаимно съгласие между страните, но и със съгласието на съдията. Както законоустановените, така и съдебните срокове могат да бъдат удължавани с ограничението, че това не трябва да накърнява правата на трети страни. Съдията не е обвързан от молбата за удължаване на споразумението и може да я уважи отчасти или да я отхвърли, като прецени обстоятелствата във всеки отделен случай.

12 Какви са сроковете за обжалване?

  1. Срок за подаване на молба за отмяна на решение [петнадесет [15] дни от връчването на решението, ако страната, съдена задочно, пребивава в Гърция, освен когато страната, която не се е явила, пребивава в чужбина или нейното местоживеене е неизвестно, като в този случай срокът е шестдесет [60] дни след връчването на решението — вж. член 503 от ГПК).
  2. Срокът за обжалване е уреден в член 518, параграф 1 от ГПК. Ако жалбоподателят пребивава в Гърция, този срок е тридесет (30) дни, а ако пребивава в чужбина или местоживеенето му е неизвестно, срокът е шестдесет (60) дни. Срокът от шестдесет (60) дни не се отнася до лица, пребиваващи в чужбина временно (пътувания за удоволствие, отсъствие за няколко дни с определена цел), а се отнася за пребиваване с определена продължителност, свързана с техния професионален или семеен статут.
  3. Срок за възобновяване на съдебния процес (шестдесет [60] дни, ако завелата делото страна пребивава в Гърция, освен когато тази страна пребивава в чужбина или местоживеенето ѝ е неизвестно, като в този случай срокът е сто и двадесет [120] дни — вж. член 545 от ГПК).
  4. Срок за касационно обжалване (тридесет [30] дни от връчването на съдебното решение, ако жалбоподателят пребивава в Гърция, освен когато жалбоподателят пребивава в чужбина или неговото местоживеене е неизвестно, като в този случай срокът е деветдесет [90] дни от връчването на съдебното решение. Ако съдебното решение не е връчено, срокът за касационно обжалване е три [3] години от публикуването на решението — вж. член 564 от ГПК).

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Искането за съдебна защита съгласно гръцкото законодателство обхваща, независимо от естеството на спора, както постоянната, така и временната съдебна защита. Делата, при които, с оглед на неотложността на въпроса или в интерес на предотвратяването на непосредствена опасност, съдилищата могат да разпореждат мерки за обезпечаване или защита на право или за регулиране на ситуация, както и за отстраняване на слабости или за отмяна, се решават по бързо производство (в съответствие с членове 682 — 738 от ГПК). Предвид неотложността им, съдията, като се стреми да осигури бързо разрешаване и отчитайки правото на страните да бъдат изслушани, е компетентен да определи времето и мястото на разглеждане на молбата за обезпечителни мерки. Съдията има право да избере метода за издаване на призовка и срока за явяване дори за лица, които пребивават в чужбина или чието местоживеене е неизвестно. Съдебното заседание може да бъде насрочено и в неделя или в празничен ден. Горепосочените срокове се прилагат за всички граждански производства с изключение на обезпечителните мерки, без да е предвидено удължаването им.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

В гръцкото законодателство няма такава разпоредба.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Неспазването на срок, свързан със съдебно действие, няма процесуални последици. Пропускането на срока за извършване на определени действия от страните води до погасяване на правото на извършване на тези действия, докато при сроковете на изчакване настъпват други последици, например недопустимост (вж. член 271, параграф 1 от ГПК ).

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Restitutio in integrum (пълно възстановяване) е правно средство за защита, предвидено в Конституцията, чрез което ако дадена страна не е спазила определен срок, независимо дали поради обстоятелства с непреодолима сила или поради преднамерена измама на другата страна, тя има право да подаде молба за възстановяване на положението ѝ в състоянието, в което то е било преди изтичането на срока.

При все това, по изключение, такава молба не може да се внесе, ако се позовава на: а) грешка на упълномощения адвокат или на законния представител на жалбоподателя; б) факти, които съдията е преценил при разглеждане на молбата за удължаване или отлагане на даден срок, за да даде съответното удължаване или отлагане. В молбата трябва да се посочат основанията, поради които не е спазен срокът, доказателствата за установяване на истината и пропуснатото действие, или да се посочи, че то е било извършено. Молбата за restitutio in integrum трябва да се разгледа в срок от тридесет (30) дни от датата на отстраняване на пречката под формата на обстоятелства с непреодолима сила или от датата на уведомяване за преднамерената измама, при условие, че не може да бъде поискан нов срок, ако поради някаква причина този срок не бъде спазен (вж. членове 152 — 158 от ГПК).

При все това, по изключение, такава молба не може да се внесе, ако се позовава на: а) грешка на упълномощения адвокат или на законния представител на жалбоподателя; б) факти, които съдията е проучил при разглеждане на молбата за удължаване или отлагане на даден срок, за да даде съответното удължаване или отлагане. В молбата трябва да се посочат основанията, поради които не е спазен срокът, доказателствата за установяване на истината и пропуснатото действие, или да се посочи, че то е било извършено. Молбата за restitutio in integrum трябва да се разгледа в срок от тридесет (30) дни от датата на отстраняване на пречката под формата на обстоятелства с непреодолима сила или от датата на уведомяване за преднамерената измама, при условие, че не може да бъде поискан нов срок, ако поради някаква причина този срок не бъде спазен (вж. членове 152 — 158 от ГПК).

Последна актуализация: 19/06/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Франция

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Френското законодателство предвижда „давностни срокове“ (délais de prescription), „преклузивни срокове“ (délais de forclusion) и процесуални срокове (délais de procédure).

Давностните срокове са периоди от време, в края на които дадено лице придобива право във връзка с имущество по силата на владение, наречен срок на придобивна давност (délai de prescription acquisitive), или поради неупражняването на право лицето го губи или правото изтича, наречен срок на погасителна давност (délai de prescription extinctive). Давностните срокове могат да бъдат спирани (suspendu) или прекъсвани (interrompu).

Преклузивните срокове изискват стриктно спазване и обикновено се предвиждат по закон за целите на завеждане на дело. Когато изтекат, делото се счита за прекратено. Преклузивните срокове не могат да бъдат спирани. Като общо правило те не могат да бъдат и прекъсвани: въпреки това, съгласно членове 2241 и 2244 от Гражданския кодекс, при някои действия, като завеждане на дело или налагане на запор, или друга мярка за принудително изпълнение, тези срокове биват прекъсвани.

Процесуалните срокове (délais de procédure) са сроковете, които се прилагат по отношение на съдебните производства след образуването на тези производства. Те могат да бъдат определени със закон или да се налагат от съда. За разлика от преклузивните срокове, предвидените срокове за съдебните производства не изключват възможността за предприемане на действие. Тези срокове не могат да бъдат спирани или прекъсвани.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Съгласно действащото законодателство следните дни са официални празници:

  • 1 януари;
  • Светли понеделник;
  • 1 май;
  • 8 май;
  • Възнесение Господне;
  • понеделникът след Петдесетница;
  • 14 юли;
  • Успение Богородично (15 август);
  • Вси светии (1 ноември);
  • 11 ноември;
  • Коледа (25 декември).

На определени места (определени департаменти (départements) и територии (communautés territoriales) се празнуват официални празници за отбелязване на премахването на робството: 27 май за Гваделупа, 10 юни за Френска Гвиана, 22 май за Мартиника, 20 декември за Реюнион и 27 април за Майот.

В департаментите Елзас и Мозел 26 декември и Велики петък са официални празници.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

От влизането в сила на Закон № 2008-561 от 17 юни 2008 г. (който съдържа преходни разпоредби) давностният срок, след който дадено право се губи съгласно общото право, е пет години (преди това е бил 30 години).

Съществуват обаче редица изключения от този принцип, например по отношение на искове за гражданска отговорност, произтичащи от събитие, довело до телесна повреда, за което давностният срок е фиксиран на 10 години.

Продължителността на преклузивните срокове и процесуалните срокове е различна в зависимост от предмета и производството.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

По отношение на процесуалните срокове в член 640 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда, че когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, този срок се изчислява от датата на акта, събитието, решението или връчването, които са причина за започването му.

Моментът, в който започва да тече срокът на погасителна давност съгласно общото право за облигационни искове или за искове, свързани с движимо имущество, се определя като „датата, на която носителят на право е узнал или би следвало да е узнал фактите, които му дават право да упражни правото“. В някои области, като искове за гражданска отговорност, произтичащи от събитие, довело до телесна повреда, се определят конкретни моменти, в които срокът започва да тече. Например съгласно член 2226 от Гражданския кодекс моментът, в който започва да тече давностният срок от 10 години, е датата на проявяване на първоначалната или утежнена повреда.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Съгласно член 664-1 от Гражданския процесуален кодекс когато документ се връчва от съдебен изпълнител (huissier), датата на връчване е датата на личното връчване в дома или местопребиваването на получателя или датата на официалния доклад, изготвен от съдебния изпълнител, в който са изброени действията, предприети за намиране на получателя, когато лицето няма дом или местопребиваване, нито известно работно място. Когато документ се връчва по електронен път, датата и часът на връчване са датата и часът на предаването на документа на неговия получател.

Когато документ се връчва по пощата, съгласно член 668 и член 669 от Гражданския процесуален кодекс датата на връчване по отношение на подателя е датата на изпращане, а по отношение на получателя е датата на получаване на писмото. Датата на изпращане е датата на пощенското клеймо на клона на изпращане. Датата на получаване е датата на подписаната разписка (récipissé) или подписа (émargement) на получателя. Ако документът се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка (avis de réception), датата на получаване е датата, поставена от пощенския клон в момента на предаване на писмото на получателя.

По изключение член 647-1 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че датата на връчване на съдебен или извънсъдебен документ във Френска Полинезия, островите Уолис и Футуна, Нова Каледония, Френските южни и антарктически територии или в чужбина е, по отношение на подателя, датата на изпращане на заповедта от съдебен изпълнител или съдебна инстанция (greffe), или в противен случай датата на получаване от отговорната прокуратура (parquet).

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Съгласно член 641 от Гражданския процесуален кодекс когато даден срок се изразява в дни, денят на акта, събитието, решението или връчването, които са причина за започването му, не се брои. Това правило важи за процесуалните срокове.

Срокът на погасителна давност се изразява също така в дни и денят на събитието, което е причина за започването му, не се брои. Въпреки това, когато даден документ не се връчва лично, някои разпоредби позволяват моментът, в който срокът започва да тече, да бъде отложен до датата на действителното предаване на документа на лицето или до датата на предприемане на принудителните мерки въз основа на документа.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Съгласно член 642 от Гражданския процесуален кодекс срок, който изтича в събота, неделя, на официален празник или в неработен ден, се удължава до първия следващ работен ден.

Следователно сроковете продължават да текат в неделя и на официални празници, но се удължават до първия следващ работен ден, когато изтичат в събота, неделя, на официален празник или в неработен ден.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Съгласно член 641 от Гражданския процесуален кодекс, когато даден срок се изразява в месеци или години, той изтича в деня на последния месец или в месеца на последната година, който е със същата дата в месеца като деня на акта, събитието, решението или връчването, от които започва да тече срокът. Когато в съответния следващ месец няма същата дата, срокът изтича в последния ден на този месец.

Когато срокът е изразен в месеци и дни, първо се броят месеците, а след това дните.

Правилото в член 642 от Гражданския процесуален кодекс (вж. предишния въпрос) е приложимо спрямо всички срокове, независимо дали се изразяват в дни, месеци или години.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Съгласно член 641 от Гражданския процесуален кодекс, когато даден срок се изразява в месеци или години, той изтича в деня на последния месец или в месеца на последната година, който е със същата дата в месеца като деня на акта, събитието, решението или връчването, от които започва да тече срокът. Когато в съответния следващ месец няма същата дата, срокът изтича в последния ден на този месец.

Когато срокът е изразен в месеци и дни, първо се броят месеците, а след това дните.

Правилото в член 642 от Гражданския процесуален кодекс (вж. предишния въпрос) е приложимо спрямо всички срокове, независимо дали се изразяват в дни, месеци или години.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Както е обяснено по-горе, срок, който изтича в събота, неделя, на официален празник или в неработен ден, се удължава до първия следващ работен ден.

Удължаването на срока до първия следващ работен ден се отнася за всички въпроси и за всички производства.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Съгласно член 643 от Гражданския процесуален кодекс, когато иск бъде предявен пред съд със седалище в столицата на Франция, сроковете за явяване пред съда (comparution), подаване на обикновена жалба (appel), подаване на възражение (opposition), искане за преразглеждане на съдебно решение (révision) и подаване на касационна жалба до Касационния съд (pourvoi en cassation) се удължават с:

  • един месец за лица, живеещи в Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Реюнион, Майот, Сен Бартелми, Сен Мартен, Сен Пиер и Микелон, Френска Полинезия, островите Уолис и Футуна, Нова Каледония или Френските южни и антарктически територии;
  • два месеца за лица, които живеят в чужбина.

Съгласно член 644 от Гражданския процесуален кодекс, когато иск бъде предявен пред съд със седалище в Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Реюнион, Майот, Сен Бартелми, Сен Мартен, Сен Пиер и Микелон или островите Уолис и Футуна, сроковете за явяване пред съда, подаване на обикновена жалба, подаване на възражение и искане за преразглеждане на съдебно решение се удължават с:

  • един месец за лица, които не живеят в територията, по отношение на която е компетентен заседаващият съд;
  • два месеца за лица, които живеят в чужбина.

12 Какви са сроковете за обжалване?

По принцип съгласно член 538 от Гражданския процесуален кодекс сроковете за обикновено обжалване са един месец по искови дела или петнадесет дни по охранителни дела. Обаче няколко други разпоредби съдържат изключения от този принцип. Например срокът за такова обжалване е петнадесет дни в случаите на разпореждания в рамките на обезпечителни производства, съдебни решения по изпълнителни производства, решения на семейни съдилища, решения на съдилища за непълнолетни в областта на образователната подкрепа и др.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

По принцип сроковете за явяване пред съда и за връчване на призовки в гражданските съдилища може да бъдат съкратени в спешни случаи след разрешението на съда. Тези срокове могат да бъдат съкратени също така и при прилагането на законови или подзаконови нормативни актове.

Например на страните може да бъде разрешено да връчат призовка за специално определена дата в обезпечително производство/производство с кратък срок на уведомление, но също така в контекста на бързо производство.

По принцип съдилищата могат да отложат разглеждането на делото за по-късна дата, за да могат страните да се явят.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Съгласно член 647 от Гражданския процесуален кодекс, когато акт, предназначен за страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен на тази страна лично на място, където местните жители не се ползват от такова удължаване на срока, са приложими единствено сроковете, позволени за местните жители.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Изтичането на давностен или преклузивен срок прекратява възможността за предприемане на действие; молбата ще бъде обявена за недопустима, без да бъде разгледана по същество.

В случай на процесуален срок, предвиден по закон или наложен от съда, наказанията за неспазване се различават в зависимост от ролята на срока и естеството на действието, което трябва да се предприеме. В законодателството не се предвиждат санкции за неспазването на срока за явяване пред съда: съгласно съдебната практика неявяването в този срок обезсилва решение, постановено преди изтичането на срока, ако ответникът не се е явил.

Неспазване на задължение за полагане на дължимата грижа от страните, когато е определен срок за целта, обикновено се наказва с отстраняване от списъка с дела. Неизпълнението на процесуално действие обаче също може да бъде наказано с обезсилване (например ако призовката не е връчена в деловодството на съда в предвидения срок) или с прекратяване на разследването в контекста на подготовката на преписката (стандартна писмена процедура).

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Не съществуват правни средства за защита, които да отменят погасяването на правото на предприемане на правни действия, което представлява правна последица от изтичането на давностния или преклузивния срок.

Обаче когато законът предвижда това, съдът има възможност частично да освободи дадена страна от ограничението, произтичащо от неспазване на срока. Член 540 от Гражданския процесуален кодекс допуска частично отменяне на забраната, произтичаща от неспазване на срока за обжалване на неприсъствено решение или решение, което се счита за дадено в защитен иск, ако страната, без да има вина, не е узнала за решението навреме, така че да може да го оспори, или ако не е била в състояние да действа.

Може да бъде внесена молба за възстановяване на срок срещу решението на съда за обявяване на процесуално действие за недействително. Освен това недействителност от този вид слага край на текущото производство, но оставя правото за предявяване на поправен иск. Следователно може да се внесе нова молба, стига да няма основание, изключващо производството, а именно изтичане на преклузивния срок.

Решението за изключване на делото от списъка с дела не подлежи на обжалване. Обаче изключването оставя самия иск непокътнат. Давностните и преклузивните срокове ще са прекъснати от връчването на призовката и това действие остава в сила. Спирането може да бъде прекратено с молба за повторно включване на делото в списъка с дела, в която се посочват предприетите действия, станали причина за изключването.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецУебсайт Legifrance — Граждански процесуален кодекс (на френски език)

Връзката отваря нов прозорецУебсайт Legifrance — Граждански процесуален кодекс на английски и испански език

Връзката отваря нов прозорецУебсайт Legifrance — официални празници

Последна актуализация: 01/03/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Хърватия

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

В Република Хърватия сроковете по гражданските производства се уреждат от разпоредбите на чл. 111 — 114 от Гражданския процесуален закон (Zakon o parničnom postupku) (Narodne Novine (NN — Държавен вестник на Република Хърватия), № 53/91, 91/92, 112/99, 129/00, 88/01, 117/03, 88/05, 2/07, 84/08, 96/08, 123/08, 57/11, 25/13, 89/14 и 70/19; наричан по-нататък „ГПЗ“).

Срокът е определен период от време, през който може да се предприеме процесуално действие или преди изтичането на който това действие не може да бъде предприето.

В хърватското процесуално право има няколко вида срокове:

  • законоустановен (zakonski) и съдебен (sudski) срок — продължителността на законоустановения срок се определя със закон и не може да се променя от съда или страните, докато продължителността на съдебния срок се определя от съда по негова преценка за всеки конкретен случай въз основа на оправомощаване от закона;
  • срок, който може да бъде продължен (produživi), и срок, който не може да бъде продължен (neproduživi) — законоустановените срокове не могат да бъдат продължавани, докато съдебните срокове могат да бъдат продължавани с решение на съда, но единствено по искане на засегнатото лице, когато за това съществуват разумни основания (чл. 111, ал. 2 от ГПЗ);
  • субективни (subjektivni) и обективни (objektivni) срокове — субективни са сроковете, началото на които зависи от узнаването от оправомощено лице на събитие, което е от значение за изчисляването на срока, а обективните срокове се изчисляват от възникването на съответния факт, независимо от узнаването на оправомощеното лице за него;
  • преклузивни (prekluzivni) и индикативни (instruktivni) срокове — неспазването на преклузивен срок води до загуба на правото да се предприемат процесуални действия след изтичането му, докато неспазването на индикативен срок не води до вредни последици и процесуалните действия могат да бъдат предприети след изтичането му;
  • минимални срокове (dilatorni) и срокове за изпълнение (paricijski) — минималните срокове означават, че процесуално действие не може да бъде предприето преди изтичането на определен период от време, докато сроковете за изпълнение означават, че съдът не може да предприеме определено действие преди изтичането на срока за изпълнение;
  • гражданскоправни (građanskopravni) и процесуални (procesnopravni) срокове — гражданскоправни срокове са сроковете, които определят срок за получаване на разрешение или изпълнение на задължения, произтичащи от разпоредбите на материалното гражданско право, докато процесуалните срокове определят срок за получаване на разрешение или изпълнение на задължения, произтичащи от разпоредбите на гражданско-процесуалното право.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

В Република Хърватия списъкът на почивните (неработни) дни се урежда от Закона за празниците, дните за отдаване на почит и почивните дни в Република Хърватия (Zakon o blagdanima, spomendanima i neradnim danima u Republici Hrvatskoj) (NN № 110/19).

Официалните празници в Република Хърватия са следните:

  • 1 януари — Нова година
  • 6 януари — Богоявление
  • Великден и Светли понеделник
  • Корпус Кристи
  • 1 май — Ден на труда
  • 30 юни — Ден на държавността
  • 22 юни — Ден на борбата срещу фашизма
  • 5 август — Ден на победата и благодарността към защитниците на родината и ден на ветераните за родината
  • 15 август — Успение Богородично
  • 1 ноември — Вси светии
  • 18 ноември — Възпоменателен ден за жертвите на войната за независимост и възпоменателен ден за жертвите от Вуковар и Шкабърня
  • 25 декември — Коледа
  • 26 декември — денят след Коледа/Ден на Свети Стефан.

В Република Хърватия официалните празници са неработни дни.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Сроковете се изчисляват в дни, месеци и години.

Правилата за изчисляване на сроковете се прилагат по отношение на всички срокове. Сроковете се изчисляват в пълни дни, от полунощ до полунощ (computatio civilis, a die ad diem), а не от момент до момент чрез изчисляване на часовете и минутите (computation naturalis, a momento ad momentum). За повече информация относно общите правила вж. отговора на въпрос 1.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Началната дата е датата на образуване на производството или на извършване на друго действие (например връчване, обявяване), от която трябва да се изчислява продължителността на срока. Началната дата не се включва в сроковете, изразявани в дни. За начало на срока се брои следващият ден.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Общото правило за връчване е, че то трябва да се извърши в работен ден и по-конкретно от седем часа сутринта до осем часа вечерта в дома или на работното място на лицето, на което трябва да се връчат документите, или в съда, когато лицето се намира там. Изключението от горепосоченото правило, т.е. че връчването трябва да се извърши в работен ден и по-конкретно от седем часа сутринта до осем часа вечерта, е, че то не се прилага за връчване по пощата или от нотариус.

Документи могат да се връчват по друго време и на друго място със съгласието на лицето, на което трябва да бъдат връчени.

Ако съдът прецени, че е необходимо, той може да разпореди връчването да се извърши на всяко друго място или по всяко друго време. При този вид връчване на лицето, на което се връчва съответния документ, трябва да бъде връчено и копие от съдебното определение, с което е разпоредено връчването да се извърши по този начин. Не е необходимо това определение да съдържа мотиви.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Ако даден срок е изчислен в дни, денят на връчването или уведомяването или денят на събитието, което поставя началото на срока, не се брои като част от срока. Вместо това срокът започва да тече на следващия ден.

Например ако събитието, поставящо начало на 15-дневен срок, е настъпило на 5 февруари, 15-дневният срок изтича в полунощ на 20 февруари.

Следователно изчисляването на срока не започва от деня на събитието (dies a quo), а от следващия ден.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Когато даден срок е изразен в дни, посоченият брой дни се брои в календарни дни. Ако обаче последният ден на срока е официален празник или се пада в неделя или в който и да е друг ден, в който съдът не работи, срокът изтича в края на първия следващ работен ден.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Сроковете, изчислени в месеци или години, изтичат в края на деня на последния месец или година, който е със същата дата като деня, в който е започнал да тече срокът.

Ако в последния месец няма такава дата, срокът изтича в последния ден на този месец.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Вж. въпрос 8.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Срок, определен от съд, може да бъде удължен единствено по искане на засегнатото лице, когато за това съществуват разумни основания.

Молбата за това трябва да бъде подадена преди изтичането на срока, чието удължаване се иска.

Решение за удължаване на срок не подлежи на обжалване.

Удължаването започва да тече в деня, следващ деня след изтичането на срока, чието удължаване е поискано.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Страните могат да обжалват решение, постановено от първоинстанционен съд, в срок от петнадесет дни от датата на връчване на копие от решението, освен когато в закона е предвидено друго. При спорове във връзка с чекове и менителници този срок е осем дни.

Тези срокове за обжалване спират да текат в периода 1—15 август.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Срок, определен от съд, може да бъде удължен единствено по искане на засегнатото лице, когато за това съществуват разумни основания.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Гражданскопроцесуалните правила в Република Хърватия не предвиждат удължаване на срока в зависимост от мястото на пребиваване на страните.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Последиците зависят от правното естество на сроковете, т.е. когато става въпрос за законоустановени срокове, които не подлежат на удължаване, и страната не предприеме процесуално действие в определения срок, такова неспазване на срока води до загуба на правото да се предприеме съответното процесуално действие след изтичането му.

От друга страна, има срокове, чието неспазване не води до загуба на правото на предприемане на действие след изтичането им; такива срокове се наричат индикативни.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Ако една от страните не се яви на съдебно заседание или не спази срок за предприемане на действие в производството и поради тази причина загуби правото си да предприеме това действие, съдът може да ѝ позволи, по нейна молба, да предприеме действието в по-късен момент (молба за възстановяване на предишно състояние), ако счете, че за пропуска има основателни причини.

Молбата трябва да се внесе в срок от осем дни от деня, в който причината за пропуска престане да съществува; ако страната е узнала за пропуска в по-късен момент, горепосоченият срок започва да тече от датата, на която страната е научила за пропуска. След изтичането на два месеца от датата на пропуска не може да се внася молба за възстановяване на предишно състояние.

Последна актуализация: 25/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Италия

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Съществуват следните видове процесуални срокове, т.е. периоди от време, по време на които трябва да бъде извършено определено процесуално действие: а) преклузивни (perentorio), чието неспазване води до недействителност на съответното процесуално действие; б) инструктивни (ordinatorio), неспазването на които не води до унищожаемост или нищожност на съответното процесуално действие; в) отлагателни (dilatorio), при които съответното процесуално действие е недействително, ако бъде предприето преди изтичането на срока (членове 152—155 от Гражданския процесуален кодекс; вж. приложението по-долу).

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Следните дни са обявени за неработни: всички неделни дни, 1 януари, 6 януари, 25 април, първият понеделник след Великден, 1 май, 2 юни, 15 август, 1 ноември, 8 декември и 25 и 26 декември.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

При изчисляването на процесуалните срокове първият ден от срока (dies a quo) не се брои. Ако последният ден от срока (dies ad quem) е неработен, срокът се удължава автоматично до следващия работен ден. Ако в закона е залегнало понятието „пълни дни“ (giorni liberi), както първият, така и последният ден от срока не се броят при неговото изчисляване.

Ако в закона не е изрично посочено, че срокът е преклузивен, той се смята за инструктивен.

За изчисляването на сроковете, които се броят по месеци или години, се използва обичайният календар, като срокът изтича на съответното число с изтичането на последния момент от съответния ден и месец или, по отношение на срокове, които се броят по години, с изтичането на последния момент от съответния ден и месец от (следващата) година, без оглед на това дали месецът има 31 или 28 дни или дали изчислението включва месец февруари през високосна година.

Преклузивните срокове не могат да се удължават.

Процесуалните срокове в обикновените и административните съдилища (с изключение на сроковете по трудовоправни дела) спират да текат автоматично по време на лятната ваканция от 1 до 31 август на всяка година, в съответствие с реформата, извършена със Законодателен указ № 132/2014 (преди това спирането траеше до 15 септември), и тяхното изчисляване се възобновява или започва от края на този период на спиране.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Ако началната дата не е посочена от съдията, срокът обикновено започва да тече от момента, в който страната действително е узнала за задължението или съгласно закона е трябвало да узнае за него (напр. срокът за обжалване започва да тече от датата на връчване на съдебното решение или, ако това не е възможно, от публикуването му).

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Това е възможно в следните два случая:

а) По отношение на срокове, които започват да текат от датата на връчване или съобщаване на документа (напр. сроковете за обжалване на съдебно решение):

В тези случаи за целите на обжалването в краткия срок по член 325 от ГПК (30 дни за въззивно обжалване и 60 дни за касационно обжалване) е от значение моментът на получаване от получателя на преписа от решението. Следователно моментът, от който започва да тече срокът, може да варира в зависимост от начина на връчване, тъй като връчването по пощата може да отнеме повече време, отколкото връчването чрез съдебен служител.

б) По отношение на връчването по пощата Конституционният съд (с решения № 477 от 2002 г. и № 28 от 2004 г.) утвърди принципа, че връчването на процесуални документи се счита за извършено по отношение на връчващия в момента на предаване на документа на съдебния служител, независимо от начина на предаване по-нататък (по пощата или предаване от съдебния служител), докато по отношение на получателя процедурата по връчване се счита за завършена на датата на получаване на документа.

Този принцип означава, че моментът на връчване на документа от връчващия се разграничава от момента на получаване на документа от получателя — принцип който е възприет и от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета. Принципът има значение единствено за това дали документът е връчен в срок, доколкото, за да бъде спазен законният срок от връчващия, документът, който се връчва, трябва да е бил предаден на съдебния служител преди изтичането на срока. Той обаче не се отразява на датата, от която започва да тече срокът и която може да бъде моментът на връчване или съобщаване на документа на получателя или на обявяване на решението или друго събитие, както е обяснено по-подробно по-горе.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Не, денят на настъпване на събитието не се включва в срока.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Всички дни се броят. Само когато срокът изтича в неработен ден, той се удължава до следващия работен ден.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Когато даден срок се брои по месеци или години, се използва обичайният календар.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

В тези случаи срокът изтича на съответното число с изтичането на последния момент от съответния ден и месец или, по отношение на срокове, които се броят по години, с изтичането на последния момент от съответния ден и месец от (следващата) година, без оглед на това дали месецът има 31 или 28 дни или дали изчислението включва месец февруари през високосна година.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Преклузивните срокове не могат да се удължават. Страните могат обаче да поискат от съда възстановяване на срока, когато могат да докажат, че не се спазили срока по причини, които са извън техния контрол.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Необходимо е да се направи разграничение между дългите и кратките срокове.

Дългият срок е шест месеца от публикуването на решението. Краткият срок, който започва да тече от момента на връчване на решението, е 30 дни за въззивно обжалване и 60 дни за касационно обжалване. Отмяната на влязло в сила решение по молба на трето лице (opposizione di terzo revocatoria) и отмяната на влязло в сила решение (revocazione) може да се иска в срок от 30 дни от откриване съответно на измамата или съглашателството или на нередовността, на която се позовава исковата молба. Срокът за обжалване на основание липса на компетентност е 30 дни.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

По правило съдът може да определя свободно сроковете в рамките, предвидени в закона. Сроковете за явяване на страните пред съда обаче са определени в закона и съдът не може да ги изменя. Съгласно член 168bis от Гражданския процесуален кодекс съдът може да отложи датата на първото съдебно заседание с най-много 45 дни.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

В италианското законодателство липсва общо правило относно удължаването на сроковете. Имало е случаи обаче, когато срокове са били спирани поради природни бедствия. Следователно по правило удължаването на срока поражда последици само по отношение на лицето или областта, обхванати от мярката или министерското постановление.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Неспазването на преклузивен срок води до загуба на правото за извършване на действието, за което се отнася срокът.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Неизправните страни могат да поискат възстановяване на срока, когато могат да докажат, че не се спазили срока по причини, които са извън техния контрол.

Приложения по темата

Процесуални срокове: Граждански процесуален кодекс, членове 323—338 PDF(72 Kb)it

Процесуални срокове: Граждански процесуален кодекс, членове 152—155 PDF(41 Kb)it

Последна актуализация: 22/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Кипър

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Най-важните срокове съгласно Правилата за гражданското съдопроизводство са, както следва:

Срок за представяне на документи:

Когато делото е заведено с обща заверена призовка за образуване на съдебно производство, ищецът трябва да подаде своята искова молба пред съда и да я връчи на ответника в срок от 10 дни от датата, на която ответникът е подал своята декларация за участие в делото, освен ако съдът е разпоредил друго.

Ответник, който вече е подал декларация за участие в делото, трябва да внесе своята писмена защита в срок от 14 дни от датата на получаване на исковата молба, освен ако съдът е удължил този срок.

Срок за привеждане в изпълнение на съдебно решение:

Съдебно решение може да бъде приведено в изпълнение в срок до 6 години от датата, на която то е станало окончателно. Ако съдебното решение не може да бъде приведено в изпълнение в предвидения срок, ищецът може да поиска подновяване на решението (което представлява непряко удължаване на срока за привеждане в изпълнение).

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Освен съботните и неделните дни, неработни в Кипър са следните дни:

  • 1 януари (Нова година);
  • 6 януари (Богоявление);
  • Чисти понеделник (първи ден на Великия пост, подвижен празник);
  • 25 март (национален празник — начало на революцията през 1821 г.);
  • 1 април (национален празник — начало на борбата за освобождение на Кипър, 1955—1959 г.);
  • 1 май (ден на труда);
  • Разпети петък: последният петък преди Великден;
  • Светли понеделник: първият понеделник след Великден;
  • Петдесетница (подвижен празник);
  • 15 август (Успение на Пресвета Богородица);
  • 1 октомври (Ден на независимостта);
  • 28 октомври (национален празник — годишнина от деня „Не!“ през 1940 г.);
  • 24 декември (Бъдни вечер);
  • 25 декември (Коледа);
  • 26 декември (втори ден на Коледа).

Освен това съгласно член 61 от Правилата за гражданското съдопроизводство следните дати са официални почивни дни за съдебната система:

  • периодът от 10 юли до 9 септември включително (лятна ваканция);
  • периодът от 24 декември до 6 януари включително (коледна ваканция);
  • периодът от Велики четвъртък (последният четвъртък преди Великден) до Томина неделя включително (великденска ваканция).

През посочените периоди съдебни заседания и други процесуални действия могат да се извършват само по указания на Върховния съд или на съдия по отношение на процесуални действия, които попадат в неговата юрисдикция.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

  • По отношение на процесуалните срокове се прилагат правилата за гражданското съдопроизводство.
  • Сроковете за предявяване на иск са уредени със Закон № 165(I)/2002 за давността.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Срокът започва да тече от деня, следващ датата на връчването, тъй като съгласно член 2 от Закона за тълкуването понятието „дни“ означава „пълни дни“.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Съгласно Правилата за гражданското съдопроизводство в Република Кипър документите се връчват лично чрез съдебен служител [призовкар] (освен в случаите, когато по изключение съдът е разпоредил друг начин на връчване по искане на страната). Срокът не се влияе от датата на връчване.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Не (вж. отговора на въпрос 4 по-горе).

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Когато срокът е посочен в дни, той се изчислява в „календарни дни“, освен ако по конкретно дело съдът е определил срока по друг начин. Например съдът може да се разпореди, че жалбата на ответника трябва да бъде регистрирана „в срок от 3 работни дни, считано от днешна дата“ или че издаденото съдебно разпореждане трябва да бъде връчено (например на ответника по производства ex-parte или на банкова институция по производства за налагане на запор върху сметки) „в срок от 5 работни дни от неговото издаване“.

Съгласно Закона за тълкуването понятието „дни“ винаги означава „пълни дни“.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Срокът се изчислява в календарни седмици или месеци.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

В тези случаи срокът изтича с края на последния час от последния ден на последната седмица, месец или година от срока.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да, в тези случаи срокът се удължава до първия следващ работен ден.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Съгласно член 57, параграф 2 от Правилата за гражданското съдопроизводство съдът може да удължава или да съкращава всички срокове, които са предвидени във въпросните Правила или са определени със съответно съдебно разпореждане, без да определя условия или при условия, налагани в интерес на правосъдието.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Жалба срещу временно или окончателно съдебно определение по въпрос, който няма характера на граждански иск, както и срещу определение за отхвърляне на междинно искане, може да бъде внесена в срок от 14 дни от датата на влизане в сила на определението или датата, на която е отхвърлено искането.

Във всички останали случаи (например при обжалване на окончателно съдебно решение по гражданско дело) жалбата трябва да бъде внесена в срок от 6 седмици от датата на влизане в сила на съдебното решение.

Удължаване на срока се допуска само в редки и изключителни случаи.

Сроковете за предявяване на искове са предвидени в Закон № 165(I)/2002 за давността.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

След връчването на исковата молба ответникът трябва да внесе своята декларация за участие в делото в десетдневен срок.

Що се отнася до останалите срокове, датите за явяване на страните пред съда се определят от съда.

Датата на първото съдебно заседание по производства, образувани въз основа на искова молба, се определя от деловодството на съда при регистриране на исковата молба, освен ако са налице специални основания за определяне на специална дата за провеждане на заседанието. В такъв случай специалната дата се определя с разрешението на съда, който ще разглежда делото.

За измененията на други срокове вж. отговора на въпрос 11 по-горе.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Ако в съответната юрисдикция е приложимо кипърското законодателство, се прилагат същите правила и срокове, без оглед на местопребиваването на страната, на която се връчва актът.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Ако ответник не внесе в предвидените срокове своята декларация за участие в делото или (на следващия етап) своята писмена защита, ищецът може да подаде искане за постановяване на решение в негова полза.

Аналогично ответникът може да поиска отхвърляне на иска, ако след подаване на обща заверена призовка за образуване на съдебно производство ищецът не е внесъл искова молба в предвидения срок.

Освен това съдът може да не уважи възражение срещу искова молба, което е подадено след изтичането на предвидения срок, и следователно пропусналият срока ответник може да изгуби правото си на участие в производството.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Ищец, който е пропуснал срока и чиято искова молба не е приета за разглеждане, може да поиска повторното ѝ завеждане.

Ответник, който е пропуснал срока и срещу когото е постановено съдебно решение, може да подаде искане за отмяна на съдебното решение.

Такива искания се удовлетворяват само в изключителни случаи.

Последна актуализация: 18/10/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Латвия

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Процесуалните срокове представляват периоди от време, в рамките на които трябва да бъде предприето определено процесуално действие.

Сроковете могат да бъдат разграничени в зависимост от това кой е обвързан от тях:

Сроковете, които трябва да спазва съдът, съдията или съдебният изпълнител, са определени от закона и обикновено са кратки. По гражданските производства тези срокове варират от 1 до 30 дни (например член 102, параграф 2 от Гражданския процесуален закон (Civilprocesa likums) — 15 дни; член 140, параграф 9 — 30 дни; член 341.6, параграф 2 — 15 дни). Съдията трябва да се произнесе по допустимостта на исковата молба в срок от 7 дни от получаването ѝ, но когато с исковата молба се иска връщане на дете в Латвия и трябва да бъде подадена до чужда държава, определението трябва да бъде постановено в съдебно заседание в срок от 15 дни след започване на производството. Постановяването на мерки за обезпечаване на иск трябва да бъде извършено не по-късно от деня след започването на процесуалните действия. Разпореждането на временна защита срещу насилие трябва да бъде постановено в срок до следващия работен ден след получаване на молбата, ако няма нужда да се изискват допълнителни доказателства или ако евентуално забавяне би могло значително да засегне правата на ищеца; в други случаи то трябва да бъде постановено в срок от 20 дни след получаване на молбата. При определени видове дела е предвиден срок, в който съдебното дирене по делото трябва да започне или делото трябва да бъде повторно разгледано и да завърши с постановяване на решение. Препис от съдебното решение или определението се изпраща в срок от три дни след произнасяне на решението или издаване на определението, а ако е издадено съкратено решение — в срок от три дни след издаване на пълното решение. В закона са предвидени и други срокове. Понякога съдът или съдебният изпълнител трябва незабавно да предприеме определени действия. В определени случаи, които са предвидени в закона, има общи срокове, които съдилищата или съдиите могат да уточняват, като по този начин самите те определят срока, в който трябва да бъде предприето определеното действие. По сложни дела съдът може да изготви съкратено решение, което включва само уводна част и диспозитив. След това съдът изготвя пълното съдебно решение в срок от 14 дни и определя датата, на която ще бъде готово пълното съдебно решение. В Гражданския процесуален закон не са уточнени сроковете, в които съдът трябва да подготви гражданското дело и да се произнесе по него. Все пак в член 28 от Закона за съдебната власт се казва, че, за да се осигури защитата на нарушени права на дадено лице, съдебното дирене трябва да приключи „своевременно“ (savlaicīgi), което означава, че случаят трябва да бъде разгледан възможно най-бързо. В същото време, като изключение от реда на обикновеното съдебно производство, в Гражданския процесуален закон са определени конкретни срокове за съдебното дирене при искови молби по определени категории граждански дела, които подлежат на специални процедури: например съдията трябва да вземе решение по молба за изпълнение на безспорни задължения (saistību bezstrīdus piespiedu izpildīšana) в срок от 7 дни от нейното получаване. Освен това в специализираното законодателство има също разпоредби, посочващи кои въпроси следва да бъдат решавани по извънредна процедура (например трябва приоритетно да се разглежда всеки иск, свързан с гарантиране на правата и интересите на децата, както е предвидено в Закона за защита на правата на детето).

Сроковете за процесуалните действия, които трябва да бъдат предприети от страните в производството, са установени в Гражданския процесуален закон — 14 дни преди съдебното заседание за представянето на доказателства, освен ако съдията не е определил друг срок; 10 дни за подаване на частна жалба (blakus sūdzība); 20 дни за въззивна жалба (apelācija) и т.н. В повечето случаи обаче сроковете, които са приложими за страните в производството и всички други заинтересовани страни, се определят от съда, съдията или съдебния изпълнител, който посочва конкретна дата като срок, който в законодателството е определен само общо, или посочва дата независимо, като взема предвид вида на процесуалното действие, разстоянието от местожителството или местонахождението на лицето и други обстоятелства.

Приложимите срокове за лица, които не са страни по делото, се определят единствено от съд или съдия.

Основните срокове са следните:

  • срок за представяне на доказателства: освен ако съдията не определи друго, доказателствата трябва да бъдат представени в срок от 14 дни преди съдебното заседание. По време на заседанието доказателства могат да бъдат представяни по мотивирано искане на страна по спора или на трета страна, при условие че това няма да забави постановяването на решение по делото или че съдът приеме, че са налице основателни причини, поради които доказателствата не са били представени навреме, или че доказателствата се отнасят до факти, станали известни в хода на производството. Определението на съда да откаже допускане на доказателства не може да се обжалва, но възражения срещу него могат да бъдат повдигнати с въззивна (apelācija) или касационна жалба kasācija),
  • срок, в който ответникът следва да представи своя отговор: след започване на процесуалните действия на ответника незабавно трябва да бъдат изпратени с препоръчана поща исковата молба и копия от придружаващите документи, като се укаже срок за представяне на писмен отговор в рамките на 15—30 дни от датата на изпращане на исковата молба,
  • срок за отстраняване на нередности в искова молба за възобновяване на производство и ново разглеждане на делото: когато съдебното решение е произнесено в отсъствието на една от страните, ответникът разполага с 20 дни от деня, в който е изпратено съдебното решение, в който срок да се обърне към съда с молба за възобновяване на производството и повторно разглеждане на делото,

срок за спиране на производство:

  • когато е починало физическо лице или юридическо лице е престанало да съществува, ако въпросното лице е страна в дадено производство или е трета страна с независим иск и когато правоотношението в спора позволява прехвърляне на права, съответният период е времето до определянето на правоприемник или назначаването на процесуален представител,
  • когато съдът е установил такова ограничение на дееспособността на страна или на трето лице, което го възпрепятства да упражнява самостоятелно гражданските си процесуални права и задължения — до назначаването на процесуален представител,
  • когато страна в производството или трета страна не може да участва в производството поради сериозно заболяване, възраст или увреждане, съответният период е времето до изтичането на срока, който е определен от съда за назначаване на представител,
  • когато съдът вземе решение за подаване на молба в Конституционния съд или Конституционния съд е започнал процесуални действия по конституционен иск, предявен от жалбоподател или ищец, или когато съдът вземе решение да отнесе дадено дело към Съда на Европейския съюз за преюдициално запитване, или когато не е възможно да се вземе решение по дело до решаването на друго гражданско, наказателно или административно дело, съответният период е времето до влизане в сила на решението на Конституционния съд, на Съда на Европейския съюз или на гражданския, наказателния или административния съд,
  • когато страна в производството или трета страна с независим иск е извън границите на Латвия в дългосрочна командировка или по служебни дела или е било дадено обявление за издирването на ответника, или когато страна в производството или трета страна с независим иск не може да участва в производството поради болест, или когато съдът разпореди изготвянето на доклад от вещо лице, съответният период е времето до прекратяване действието на въпросните обстоятелства,
  • когато страните са съгласни с преустановяване на съдопроизводството и не възразява нито една трета страна с независим иск, съответният период е времето до изтичането на срока, определен в съдебното решение,
  • когато срещу ответника по исковете, които са финансови по характер, е започнало производство по несъстоятелност на юридическо лице или производство по несъстоятелност на физическо лице, съответният период е времето до приключване на производството по несъстоятелност.

Срок за подаване на въззивна жалба (apelācija): въззивна жалба срещу решение на първоинстанционен съд може да бъде подадена в срок от 20 дни след произнасяне на решението. Когато е произнесено съкратено решение, срокът за подаване на жалба започва да тече от датата, която е определена от съда за изготвяне на пълното решение. Ако пълното решение е изготвено след определената дата, срокът за подаване на жалба срещу него започва да тече от датата, на която то действително бъде изготвено. Въззивна жалба, подадена след изтичането на срока, не се допуска и се връща на подателя.

Срок за подаване на частна жалба (blakus sūdzība): частна жалба може да бъде подадена в срок от 10 дни от деня, в който съдът е издал оспорваното определение, освен ако в Гражданския процесуален закон не е предвидено друго. Частна жалба, подадена след изтичането на срока, не се допуска и се връща на подателя.

Срок за подаване на молба за разглеждане на новооткрити факти: срокът за подаване на такава молба започва да тече:

  • по отношение на обстоятелства, които са от съществено значение за делото и които са съществували по време на производството, но не са били и не е можело да бъдат известни на ищеца: от деня, в който са били установени тези факти,
  • по отношение на умишлено неверни свидетелски показания, становища на вещи лица или преводи, както и фалшифицирани писмени или веществени доказателства, установени във връзка със съдебно решение, което е породило правни последици по наказателно дело, въз основа на които е било произнесено решението, или по отношение на престъпна дейност, установена във връзка със съдебно решение, което е породило правни последици по наказателно дело, въз основа на които незаконно или неоснователно е било постановено определение или взето съдебно решение: от деня, в който съдебното решение по наказателното дело влезе в законна сила,
  • по отношение на отмяна на съдебно решение или на решение на друга институция, на което се основава съдебното решение или решението по делото: от деня, в който съдебното решение за отмяна на съдебното решение по гражданското или наказателното дело влезе в сила, или от деня на отменяне на решението на другата институция, на което е основано определението или съдебното решение, чието отменяне се иска с оглед на новооткритите факти,
  • когато бъде признато, че дадена правна норма, приложена при вземането на решение по дадено дело, не е съвместима с правна норма, която има предимство пред нея: от деня на влизане в сила на съдебното решение или другото решение, според което приложената норма губи своята сила, тъй като не съответства на нормата, която има предимство.

Срокове за подаване на документи за изпълнение: документ за изпълнение може да бъде подаден за изпълнение в срок от 10 години от деня, в който решение на съд или съдия влезе в сила, освен ако в закона не са определени други давностни срокове.

Когато в съдебно решение е определено, че даден дълг следва да бъде събран чрез периодични плащания, документът за изпълнение остава в сила през целия период, през който плащанията трябва да бъдат извършвани, като горепосоченият 10-годишен срок започва да тече, считано от последната дата, която е разрешена за всяко плащане.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

В Закона за празниците, възпоменанията и специалните дни (likums „Par svētku, atceres un atzīmējamām dienām“) следните дати се определят като официални празници:

  • 1 януари: Нова година,
  • Разпети петък, Великден и Светли понеделник,
  • 1 май: Ден на труда, честване на свикването на Учредителното събрание на Република Латвия,
  • 4 май: честване на Декларацията за възстановяване на независимостта на Република Латвия,
  • втората неделя на месец май: Ден на майката,
  • Петдесетница,
  • 23 юни: навечерието на Еньовден,
  • 24 юни: Еньовден, Ден на лятното слънцестоене,
  • последния ден на националния фестивал на Латвия за песни и танци,
  • 18 ноември: честване на официалното провъзгласяване на Република Латвия,
  • 24, 25 и 26 декември: Коледа, Ден на зимното слънцестоене,
  • 31 декември: навечерието на Нова година.

Православните, старостилните и лицата от други вероизповедания отбелязват Великден, Петдесетница и Коледа в дните, определени от тези вероизповедания.

Ако 4 май, последният ден на националния фестивал на Латвия за песни и танци или 18 ноември се пада в събота или неделя, следващият работен ден е почивен.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

За предприемането на процесуални действия има срокове, които са определени в закона. Когато законът не предвижда срок, срокът се определя от съда или от съдията. Определеният от съда или от съдията срок трябва да бъде достатъчно дълъг, за да може процесуалното действие да бъде предприето.

Срокът може да бъде точна дата или период, приключващ на определена дата, а също така период, изразен в години, месеци, дни или часове. Когато не е задължително действието да бъде предприето на определена дата, то може да бъде извършено по всяко време от указания срок. Периодът може да бъде определен по отношение на възникването на събитие, което със сигурност трябва да се случи.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Изчисленият в години, месеци или дни процесуален срок започва да тече, считано от деня, следващ датата или събитието, което указва неговото начало.

Изчисленият в часове процесуален срок започва да тече от часа, следващ събитието, което указва неговото начало.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Съдебни документи се доставят на физическо лице по неговото декларирано местожителство или, ако лицето е посочило допълнителен адрес, тогава на въпросния допълнителен адрес или на адреса, който лицето е посочило за кореспонденция със съда. Задължение на физическото лице е да осигури достъпност на адреса по неговото декларирано местожителство или на допълнителния адрес, който е посочило, или на адреса, който е предоставило за кореспонденция със съда. Ако ответникът няма декларирано местожителство и не е посочил адрес за кореспонденция със съда, съдебните документи се изпращат на адреса, посочен от ищеца за въпросната страна или получени от съда в доказателство за фактическия адрес на страната. Съдебни документи могат да бъдат доставяни също така на работното място на лицето.

Съдебните документи се връчват по електронната поща, ако участникът в делото е уведомил съда, че е съгласен да използва електронната поща за кореспонденция със съда. В такъв случай съдебните документи се изпращат на електронния адрес, посочен от участника в делото. Ако съдът се сблъска с технически пречки за изпращането на съдебни документи по електронната поща, те се изпращат по друг начин, посочен във втори параграф на настоящия раздел.

Ако участникът в делото е уведомил съда за съгласието си за електронна кореспонденция със съда, както и за регистрацията си в онлайн системата, съдебните документи се предават чрез онлайн система. Ако съдът се сблъска с технически пречки за предаването на съдебни документи чрез онлайн системата, те се изпращат по друг начин, посочен във втори параграф от настоящия раздел, но съдебната призовка се изпраща на електронния адрес, посочен от участника в делото.

Следва да се има предвид също така, че въпросът дали съдебните документи се смятат за връчени, не се определя само от това дали те са били предадени по декларираното местожителство на физическо лице, на допълнителния адрес, посочен в декларацията за място на пребиваване, на адреса, който физическото лице е посочило за кореспонденция със съда, или по седалището на юридическо лице, или дали е получено известие от пощенската служба за доставката на пратката или за връщане на документите. За това съществува презумпция, че документите са били връчени на седмия ден след датата на изпращане, ако документите са били изпратени по пощата, или на третия ден след датата на изпращане, ако документите са били изпратени по електронната поща или с уведомяване чрез онлайн системата: адресатът може да обори презумпцията, като докаже, че съществуват обективни обстоятелства извън неговия контрол, които са попречили на получаването на документите на посочения адрес.

Ако обаче съдебните документи са връчени лично на получателя от връчител срещу подпис или ако страна по делото ги е връчила лично на получателя срещу подпис, или ако, когато съдебните документи се връчват лично, лицето, което ги връчва не намери получателя на адреса на неговото местожителство и връчи документите на друг пълнолетен член на семейството, който съжителства с получателя, съдебните документи се считат за връчени да датата, на която получателят или другото лице ги приеме.

Ако получателят откаже да приеме съдебните документи, документите се считат за връчени на датата, на която получателят е отказал да ги приеме.

Ако документите са изпратени по пощата, те се считат за връчени на седмия ден след изпращането им.

Ако документите са изпратени по електронна поща, те се считат за връчени на третия ден след изпращането им.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Не. Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, започва да се брои от деня, следващ деня на настъпване на събитието, което определя неговото начало.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Ако срокът е изразен в дни, броят на дните включва всички календарни дни.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Сроковете изразени в години, месеци или дни, включват календарни дни.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Срок, който е изразен в години, изтича в съответния месец и на съответния ден от последната година от срока.

Срок, който е изразен в месеци, изтича на съответната дата от последния месец от срока. Когато даден срок, който е изразен в месеци, завършва в месец, в който няма съответната дата, той изтича на последния ден от съответния месец.

Срок, който е удължен до конкретна дата, изтича на съответната дата.

  • Процесуално действие, чийто срок изтича, може да бъде извършено до полунощ в последния ден от срока.
  • Ако дадено процесуално действие трябва да бъде извършено в съда, срокът изтича, когато свърши работното време на съда за деня. Ако искова молба, жалба или друг документ бъдат предадени на служба за комуникация преди полунощ в последния ден от срока, те се смятат за подадени в срок.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Ако срокът изтича в събота, неделя или официален национален празник, следващият работен ден става последен ден от срока.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Само срокове, които са определени от съд или съдия, могат да бъдат удължавани по искане на страна по делото. Сроковете, които са определени със закон обаче, могат да бъдат възстановявани от съда по искане на страна по делото. Молбата за удължаване на срок или за възстановяване на срок, който е бил пропуснат, се подава в съда, в който е трябвало да бъде извършено забавеното действие. Съдът взема решение в закрито заседание. Страните биват предварително уведомени писмено, че молбата се разглежда, като едновременно с това им се изпраща молбата за удължаване на срока или възстановяване на пропуснатия срок. Към молбата за възстановяване на процесуален срок трябва да бъдат приложени нужните книжа за извършване на процесуалното действие и основанията за възстановяването на срока.

Срок, който е бил определен от съдия, може да бъде удължаван еднолично от съдията. Срещу отказа на съда или на съдията за удължаване или възстановяване на даден срок може да бъде подадена частна жалба.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Срок за подаване на частна жалба (blakus sūdzība): частната жалба може да бъде подадена в срок от 10 дни от деня, в който съдът е постановил определението.

Ако определението е постановено в закрито заседание, срокът за подаване на частна жалба тече от деня на връчване на определението.

Ако определението е постановено в отсъствието на страна (например разпореждане за събиране на доказателства или разпореждане на мярка за временна защита), срокът за подаване на частна жалба започва да тече от деня на връчване или изпращане на определението.

Ако съдебно определение е било изпратено на лице, чието местожителство или местонахождение или седалището на юридическо лице не е в Латвия, но адресът му е известен, в съответствие със законодателството на ЕС или с международните споразумения, които са обвързващи за Латвия, лицето може да подаде частна жалба в срок от 15 дни от деня на връчване на преписа от определението или, ако съдът е издал съкратено решение — от деня на връчване на преписа от пълното решение.

Въззивната жалба (apelācija) трябва да бъде подадена в срок от 20 дни от деня на произнасяне на съдебното решение, или, ако е произнесено съкратено съдебно решение — от датата, която съдът е определил за изготвяне на пълното съдебно решение. Ако пълното съдебно решение е изготвено след определената дата, срокът за подаване на жалба срещу него започва да тече от датата, на която то действително бъде изготвено.

Ако препис от съдебно решение е било изпратено на лице, чието местожителство или местонахождение или седалището на юридическо лице не е в Латвия, но адресът му е известен, в съответствие със законодателството на ЕС или с международните споразумения, които са обвързващи за Латвия, лицето може да подаде въззивна жалба в срок от 20 дни от деня на връчване на препис от съдебното решение.

Касационната жалба (kasācija) трябва да бъде подадена в срок от 30 дни от деня на произнасяне на съдебното решение, но, ако е произнесено съкратено решение — от деня, който съдът е определил за изготвяне на пълното съдебно решение. Ако пълното съдебно решение е изготвено след определената дата, срокът за подаване на жалба срещу него започва да тече от датата, на която то действително бъде изготвено.

Ако препис от съдено решение е бил изпратен на лице, чието местожителство или местонахождение или седалището на юридическо лице не е в Латвия, но адресът му е известен, в съответствие със законодателството на ЕС или с международните споразумения, които са обвързващи за Латвия, лицето може да подаде касационна жалба в срок от 30 дни от деня на връчване на преписа от съдебното решение.

Въззивна или касационна жалба, която е подадена след изтичането на срока, е недопустима и се връща на подателя. Срещу определението на съдията да отхвърли въззивна или касационна жалба може да се подаде частна в срок от 10 дни от деня, в който съдът е издал определението.

В случай на специални категории спорове, например за признаване на решение, взето от чуждестранен съд, могат да бъдат предвидени специални срокове за подаване на жалби, които се определят на база конкретен случай при спазване на нормите, уреждащи гражданското производство.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Съдът трябва да отложи разглеждането на дело и да определи друга дата за съдебното заседание, ако:

  • някоя страна по делото отсъства от заседанието и не е била уведомена за времето и мястото на заседанието,
  • някоя страна по делото, която е била уведомена за времето и мястото на заседанието, все пак отсъства от заседанието поради причини, които съдът смята за уважителни,
  • на ответника не е връчен препис на исковата молба и поради тази причина ответникът иска отлагане на решението по въпроса,
  • е необходимо да бъде призовано — като страна по делото — лице, чиито права или законни интереси може да бъдат нарушени от решението на съда,
  • ако отлагането може да спомогне за възобновяване на съжителството на съпрузите или да насърчи уреждане на спора по взаимно съгласие, съдът може по собствена инициатива да отложи заседанието. За тази цел и по искане на страна разглеждането на делото също може да бъде отлагано многократно,
  • ако местожителството или местонахождението на ответника не е в Латвия и му е била изпратена призовка за времето и мястото на съдебното заседание и е получено потвърждение за връчването на документите, но ответникът не е получил призовката навреме и не се яви на съдебното заседание,
  • ако местожителството или местонахождението на ответника не е в Латвия и му е било изпратено известие за времето и мястото на съдебното заседание или препис на исковата молба, но не е получено потвърждение и ответникът не се яви на съдебното заседание,
  • ако се получи съгласието на страните за медиация.

Съдът може да отлага разглеждането на делото също при други обстоятелства.

Съдът може да отложи разглеждането на делото:

  • ако жалбоподателят, който е бил уведомен за времето и мястото на съдебното заседание, не се яви по неизвестни причини,
  • ако ответникът, който е бил уведомен за времето и мястото на съдебното заседание, не се яви по неизвестни причини,
  • ако съдът прецени, че е невъзможно да реши делото поради неявяването на страна, чието присъствие по закон е задължително, или на свидетел, вещо лице или устен преводач, осигурен от съда,
  • по искане на страна по делото, която моли да ѝ се даде възможност да представи допълнителни доказателства,
  • ако дадено лице не може участва в съдебно заседание чрез видеоконференция, поради технически или други причини извън контрола на съда,
  • ако устен преводач отсъства от заседанието поради причини, които съдът смята за уважителни.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Не. Според нормите на гражданското производство при доставянето и връчването на съдебни документи на лице, чието местожителство или местопребиваване е извън Латвия, се прилага различен механизъм и процесуалните срокове, които започват да текат от момента на получаване на съдебните документ, се изчисляват по различен начин.

Например по принцип обжалването на решение на първоинстанционен съд може да бъде подадено в срок от 20 дни от деня на произнасяне на съдебното решение. Ако съдебното решение е изпратено на страна, чието местожителство или местонахождение е извън Латвия, въпросното лице има право да подаде жалба в срок от 20 дни от деня на връчване на преписа на съдебното решение. Когато за различните страни по делото са предвидени различни срокове за подаване на жалби срещу решение на първоинстанционен съд, съдебното решение влиза в сила, ако не бъде подадена жалба в допустимия за обжалване срок, изчислен, считано от деня на връчване на последния препис на съдебното решение, освен ако не бъде подадена въззивна жалба.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

При изтичането на определения по закон или от съда срок се прекратява правото на предприемане на дадено процесуално действие. Възражения и документи, подадени след изтичането на срока, не се допускат.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

По искане на страна, съдът може да възстанови срока, който е бил пропуснат, ако счита, че има основателна причина за забавянето.

Съдът може да възстановява:

  • срокове, които са били пропуснати,
  • срокове, които са определени от закона,
  • срокове, които са допуснати за страните да упражнят процесуалните си права.

Не могат да се възстановяват чисто процесуалните срокове, свързани с общи давностни срокове. Например не е възможно да се възстанови срок за подаване на документ за изпълнение след изтичане на 10-годишния давностен срок, който е започнал да тече от деня на влизане в сила на съответното решение на съда или съдията.

Когато съдът възстановява пропуснат срок, същевременно се допуска изпълнението на пропуснатото процесуално действие.

Преди да изтекат определените от съда, съдията или съдебен изпълнител процесуални срокове могат да бъдат удължени по искане на страна. Определените от закона срокове не могат да бъдат удължавани. Когато бъде пропуснат срок, определен от съд, съдия или съдебен изпълнител, лицето, което е било обвързано от срока, може да поиска определянето на нов срок, в рамките на който да извърши процесуалното действие.

Молбата за удължаване на срок или за възстановяване на срок, който е бил пропуснат, се подава до съда, в който е трябвало да бъде извършено забавеното действие. Молбата се разглежда на съдебно заседание, като страните биват уведомени предварително за времето и мястото на заседанието. Неявяването на страна не е пречка за вземането на решение по молбата.

Към молбата за възстановяване на процесуален срок трябва да бъдат приложени нужните книжа за извършване на процесуалното действие и основанията за възстановяването на срока.

Срок, който е бил определен от съдия, може да бъде удължаван еднолично от съдията.

Срещу отказа на съда или на съдията за удължаване или възстановяване на даден срок може да бъде подадена частна жалба.

Последна актуализация: 16/04/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Литва

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Гражданският кодекс (Civilinis kodeksas) предвижда общ давностен срок и по‑кратки давностни срокове. Давностните срокове могат да бъдат за възстановяване на предишно състояние, за придобиване или преклузивни.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Всички недели;

1 януари: Нова година

16 февруари: Ден на възстановяването на държавата Литва;

11 март: Ден на възстановяването на независимостта на Литва;

Великден и Светли понеделник (според западната традиция);

1 май: Международен ден на труда;

първата неделя на месец май: Ден на майката;

първата неделя на месец юни: Ден на бащата;

24 юни: Ден на лятното слънцестоене, Празник на Свети Йоан;

6 юли: Ден на държавността (коронацията на крал Миндаугас);

15 август: Успение Богородично;

1 ноември: Вси светии;

24 декември: Бъдни вечер;

25 и 26 декември: Коледа

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Срок, определен по закон, в договор или от съдебен орган, се изразява като календарна дата или брой години, месеци, седмици, дни или часове.

Срок може да бъде определен и от гледна точка на събитие, което неизбежно трябва да настъпи. Той може да бъде за възстановяване на предишно състояние, за придобиване или преклузивен. Срокът за възстановяване на предишно състояние е срок, който може да бъде възстановен от съд след изтичането му, при условие, че съответният срок е пропуснат поради важни причини. Срок за придобиване е период, в края на който възниква (или се придобива) определено гражданско право или задължение. Преклузивен срок е период, в края на който се погасява определено гражданско право или задължение. Преклузивните срокове не могат да бъдат възстановявани от съд или чрез арбитраж.

Общият давностен срок е десет години.

Литовското законодателство предвижда по‑кратки давностни срокове за определени видове искове.

За искове във връзка с резултатите от тръжни процедури се прилага по‑кратък едномесечен давностен срок.

За искове за обявяване на решения на органи на юридически лица за недействителни се прилага по‑кратък тримесечен давностен срок.

По‑кратък шестмесечен давностен срок се прилага за:

  1. искове във връзка с изпълнението на наказания за неизпълнение (глоба, наказателна лихва);
  2. искове във връзка с дефекти на продадени стоки.

По‑кратък шестмесечен давностен срок се прилага за искове, произтичащи от взаимоотношения между транспортни компании и техните клиенти във връзка с пратки, изпратени от територията на Литва, а за пратки, изпратени в чужбина, се прилага едногодишен срок.

По‑кратък едногодишен давностен срок се прилага за вземания по застраховки.

За искове за вреди, включително искове за вреди, произтичащи от незадоволително качество на продукти, се прилага по‑кратък тригодишен давностен срок.

За искове за изпълнение във връзка с лихви и други периодични плащания се прилага по‑кратък петгодишен давностен срок.

10. Искове във връзка с дефекти в извършена работа имат по‑кратки давностни срокове.

За искове, произтичащи от превоз на товари, пътници и багаж, давностните срокове са определени в кодексите (законите), приложими за конкретни видове транспорт.

Срокът или правилата за изчисляване на такива периоди не могат да бъдат променяни чрез споразумение между страните.

Давностни срокове не са приложими по отношение на:

1) искове, произтичащи от нарушение на лични неимуществени права, освен в установените със закон случаи;

2) искове на вложители за връщане на техните депозити, държани в банка или друга кредитна институция;

3) други искове за вреди, произтичащи от следните посочени в Връзката отваря нов прозорецНаказателния кодекс (Baudžiamasis kodeksas) престъпления:

1) геноцид (чл. 99);

2) третиране на лица, забранено съгласно международното право (чл. 100);

3) убийство на лица, защитени съгласно международното хуманитарно право (чл. 101);

4) депортиране или преместване на цивилни лица (чл. 102);

5) причиняване на телесни повреди, изтезания или друго нечовешко третиране на лица, защитени по международното хуманитарно право (чл. 103);

6) насилствено използване на цивилни лица или военнопленници във въоръжените сили на врага (чл. 105);

7) унищожаване на защитени обекти или ограбване на национални съкровища (чл. 106);

8) нападение (чл. 110);

9) забранени военни нападения (чл. 111);

10) използване на забранени военни средства (чл. 112);

11) небрежно изпълнение на задълженията на командира.

4) случаи, предвидени в други закони, и други искове.

Срокове, приложими към разглеждането на граждански дела. Съдът трябва да се стреми да разглежда гражданските дела възможно най‑бързо, да избягва закъснения и да осигури разглеждането на едно гражданско в едно съдебно заседание.

В закони могат да бъдат определяни конкретни срокове за разглеждане на определени категории граждански дела. Ако първоинстанционен съд не изпълни процесуалното действие, което се изисква съгласно Гражданския кодекс, страна по производството, която има интерес от това действие, има право да поиска от апелативен съд да наложи срок за неговото изпълнение. Молбата трябва да бъде подадена чрез съда, който разглежда делото, а той трябва да вземе решение за нейната допустимост не по‑късно от работния ден, следващ получаването ѝ. Ако съдът, който не е изпълнил процесуалното действие, породило внасянето на молбата, изпълни въпросните действия в рамките на седем работни дни от получаване на молбата, се счита, че въпросната страна се е отказала от тази молба. В противен случай молбата се изпраща на апелативния съд в срок от седем работни дни от получаването ѝ. Такива молби обикновено се разглеждат чрез писмена процедура, без страните да бъдат уведомявани за времето и мястото на заседанието или да бъдат поканени. Молбата трябва да бъде разгледана в срок от седем работни дни от получаването ѝ от апелативния съд. Тя трябва да бъде разгледана и решение по нея трябва да бъде взето от председателя на апелативния съд, председателя на гражданското отделение или от определен от тях съдия. Постановеното решение не подлежи на обжалване чрез подаване на отделна жалба.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Срокът започва да тече от 0 часа и 00 минути в деня след календарната дата или събитието, определящо началото му, освен ако в специални закони не е предвидено друго.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Всички писмени молби и уведомления, изпратени по пощата, по телеграф или предадени чрез други средства за комуникация преди полунощ в последния ден от даден срок, се считат за изпратени в срок (чл. 1.122 от Гражданския кодекс).

Член 123, параграфи 3 — 4 от Гражданския процесуален кодекс (Civilinio proceso kodeksas) предвиждат, че когато лицето, което доставя процесуален документ, не намери адресата на мястото му на пребиваване или на работното му място, документът трябва да бъде връчен на който и да е пълнолетен член на семейството, който пребивава с него (деца (приемни деца), родители (приемни родители), съпруг(а) и т.н.), освен в случаите, когато членовете на семейството имат противоположни законови интереси от изхода на делото или, ако и те отсъстват, на администрацията на работното място.

Когато лице, което доставя процесуален документ, не намери адресата на адреса на управление на юридическо лице или на друго място, посочено от юридическото лице, процесуалният документ трябва да бъде връчен на който и да е служител на юридическото лице, който се намира на мястото на доставяне. Ако процесуален документ не бъде доставен по посочения в настоящия параграф начин, той се изпраща по пощата на адреса на юридическото лице и се счита за доставен 10 дни след датата на изпращането по пощата.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Срокът започва да тече от 0 часа и 00 минути в деня след събитието, определящо началото му, освен ако в специални закони не е предвидено друго (чл. 73 от Гражданския процесуален кодекс).

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Сроковете се броят в календарни дни. Срокът започва да тече от 0 часа и 00 минути в деня след календарната дата или събитието, определящо началото му, освен ако в специални закони не е предвидено друго.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Процесуален срок, който се брои в години, месеци, седмици или дни, започва да тече от 0 часа и 00 минути в деня след календарната дата или събитието, определящо началото му, освен ако в специални закони не е предвидено друго.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Срок, който се брои в седмици, изтича в 24 часа и 00 минути в съответния ден на последната седмица, включена в него. Срок, който се брои в месеци, изтича в 24 часа и 00 минути в съответния ден на последния месец, включен в него. Срок, който се брои в години, изтича в 24 часа и 00 минути в съответния ден на последния месец на последната година, включена в него. Ако срок, изразен в години или месеци, изтича в месец, в който няма съответната дата, срокът изтича в последния ден на този месец.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Официалните празници и почивните дни (събота и неделя) се включват в срока. Ако последният ден на срока е почивен ден или официален празник, се счита, че срокът изтича в първия следващ работен ден.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Възстановяване на процесуални срокове. Лица, които пропуснат краен срок, определен с конкретен закон или от съд, поради причини, признати от съда за важни, могат да искат възстановяване на въпросния срок. Съдът има право да възстанови даден срок по своя инициатива, когато преписката по делото показва, че въпросният срок е пропуснат поради важна причина.

Молба за възстановяване на срок се подава до съда, в който трябва да бъде извършено процесуалното действие. Тя се разглежда чрез писмена процедура. Процесуалното действие (предявяване на иск, представяне на документи или изпълнение на други действия), по отношение на което е пропуснат срокът, трябва да се извърши заедно с молбата. Молбата за възстановяване на срок трябва да е мотивирана. Тя трябва да е придружена от доказателства, обосноваващи необходимостта от възстановяване на срока.

Процесуален срок се възстановява с определение на съда. Отказ за възстановяване на процесуален срок се постановява под формата на мотивирано определение на съда. Определение на съда за отказ възстановяване на пропуснат процесуален срок подлежи на обжалване с отделна жалба.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Жалба срещу решение, постановено от окръжен съд, се подава в срок от 30 дни от произнасянето на решението от първоинстанционния съд.

Отделна жалба срещу решение, постановено от окръжен съд, може да се подаде:

  • в срок от 7 дни от датата на постановяването на решението в случаите, в които обжалваното решение на първоинстанционния съд е постановено в устно производство;
  • в срок от 7 дни от датата на връчването на заверено копие на решението в случаите, в които обжалваното решение на първоинстанционния съд е постановено в писмено производство.

Могат да се обжалват решения на окръжни съдилища, които разглеждат дело по същество, като отделни жалби могат да бъдат подавани срещу решения на окръжни съдилища за постановяване на временни мерки, изрично посочени в Гражданския процесуален кодекс (например срещу решение, с което се отхвърля молба за възстановяване на процесуален срок (чл. 78, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс), срещу решение по съдебни разноски (чл. 100 от Гражданския процесуален кодекс) или срещу решение, което възпрепятства по‑нататъшното производство).

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Съдебно заседание трябва във всеки случай да се провежда непрекъснато, освен в случаите, когато е обявено отлагане, което не може да надвишава пет работни дни. Отлагане може да бъде обявено, за да се даде възможност на съда и страните в производството да си починат от продължително изслушване и да съберат липсващите доказателства, като по този начин се осигури възможно най‑бързо решаване на делото.

Ако съд отложи заседание, времето на следващото съдебно заседание трябва да бъде определено и съобщено на участниците срещу подпис. Лицата, които не са се явили в съда или са включени производството след започването му, се уведомяват за времето на следващото съдебно заседание в съответствие с Гражданския процесуален кодекс.

В определени случаи съдебното заседание може да бъде спряно. Такова спиране означава, че всяко процесуално действие, което следва да бъде извършено с оглед на решаването на делото по същество, временно се преустановява за неопределен период от време. Дело може да бъде спряно по обективни причини, посочени в конкретни закони, които пречат на изслушването на гражданско дело и не подлежат на преценка на страните или на съда, или при обстоятелства, които не са предвидени в конкретни закони, но въпреки това възпрепятстват съда в разглеждането на делото по същество.

Съдът може да спре изслушване при следните обстоятелства:

  • в случай на смърт на физическо лице или прекратяване на юридическо лице, което е страна по делото, когато наследяването на права е позволено в светлината на правоотношенията, свързани със спора; когато дадена страна загуби правоспособността си, делото трябва да бъде прекратено, докато бъде изяснен наследникът на починалото физическо лице или правоприемникът на прекратеното юридическо лице или обстоятелствата, довели до неуспеха на наследяването/правоприемството, или бъде определен законен представител на физическо лице, изгубило правоспособността си;
  • когато конкретно дело не може да бъде разгледано, докато не бъде решено друго дело, делото в гражданско, наказателно или административно производство се спира до влизане в сила на съдебно решение, определение или решение или до постановяване на решение в административно производство;
  • когато в дело, свързано с имуществени искове срещу ответник, се установи, че удовлетворяването на такива имуществени искове е свързано с изслушването на наказателно дело, делото се спира до приключването на наказателното дело или до отменяне на временните ограничения върху правата на собственост; в конкретни закони са посочени и други обстоятелства.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Неприложимо.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Изтичането на срок преди предявяването на иск води до отхвърляне на иска.

Когато съдът признае, че срок е бил пропуснат поради важна причина, нарушеното право може да бъде защитено и въпросният срок може да бъде възстановен.

Въпроси, свързани с имущественото право, свързани с имущество, възстановяването на което е обект на изтекли давностни срокове, се решават в съответствие с разпоредбите на том IV от Гражданския кодекс.

Правото на извършване на процесуално действие изтича с изтичането на определения по закон или от съд срок. Всички процесуални документи, представени след изтичането на срока, се връщат на вносителя. Пропускането на срок за изпълнение на определено процесуално задължение не освобождава съответното лице от това задължение.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Ако сроковете са пропуснати поради важни причини и не са изминали повече от три месеца от постановяването на решението от съда, съдът може по искане на ищеца да възстанови въпросните срокове. Срок за обжалване може да бъде възстановен когато съдът признае, че въпросният срок е бил пропуснат поради важни причини. Определение на съда, с което се отхвърля молба за възстановяване на срок за обжалване, подлежи на обжалване с отделна жалба. Ако апелативният съд уважи тази отделна жалба и възстанови срока за обжалване, председателят на гражданското отделение на апелативния съд трябва да предаде жалбата заедно с преписката по делото на съдебния състав на апелативния съд или да отнесе въпроса за допустимостта на жалбата обратно до първоинстанционния съд за решение. Ако при тези обстоятелства преписката по делото бъде отнесена до съдебния състав на апелативния съд, апелативният съд трябва да изпрати копия от жалбата и приложенията към нея до страните в производството в срок от три работни дни след датата на обявяване на жалбата за допустима. След изтичането на срока за оспорване на съдебно решение и за отговор на жалба, първоинстанционният съд изпраща делото на апелативния съд в седемдневен срок и уведомява страните. Когато делото бъде изпратено до апелативния съд и последният определи, че срокът за обжалване е пропуснат, съдът може да възстанови срока по собствена инициатива (служебно), при условие, че преписката по делото ясно показва, че срокът е бил пропуснат поради важна причина, или да предложи на страната по производството да внесе молба за възстановяване на срока за обжалване (чл. 307, параграфи 2 — 3, чл. 338 и чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс). Определение, с което се отхвърля молба за възстановяване на срок, подлежи на обжалване чрез отделна жалба (чл. 78, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс).

Последна актуализация: 21/10/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Люксембург

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Сред процесуалните срокове, предвидени от люксембургското право, са сроковете за обжалване, сроковете за извършването на процесуални действия, сроковете за явяване пред съд, сроковете поради отдалеченост и др.

Тъй като давностните и преклузивните срокове не са от чисто процесуално естество, те няма да бъдат разглеждани в рамките на настоящата разработка.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

За неработни дни се считат съботите и неделите, както и следните законоустановени празнични дни:

  • Нова година, Свети понеделник, 1-ви май, Възнесение Господне, Петдесетница, Националният празник, който се чества на 23 юни;
  • Успение на Пресвета Богородица, Вси Светии и първият и вторият ден от Коледа.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Процесуалните срокове зависят от правния спор и от вида на образуваното производство.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Срокът започва да тече от полунощ на деня на действието, събитието, решението или уведомяването/връчването на акта.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Да, ако според закона се изисква връчване от съдебен изпълнител или уведомяване от съдебен деловодител, връчването или уведомяването могат да се считат за извършени на друг ден, различен от деня на реалното лично връчване на документа на съответното лице (напр. при отказ да се получи документът, при уведомяване или връчване на адреса, където лицето живее, и др.).

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Всеки процесуален срок започва да тече от полунощ на деня на действието, събитието решението, връчването или уведомяването, от които започва да се отчита срокът.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Законоустановените празнични дни, съботите и неделите се броят като част от сроковете.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Законоустановените празнични дни, съботите и неделите се броят като част от сроковете.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Всеки процесуален срок изтича в полунощ на последния ден.

Когато срокът се брои на седмици, той изтича в деня на последната седмица, който е същият като деня на действието, събитието, решението, връчването или уведомяването, от които започва да се отчита срокът.

Когато срокът се брои на месеци или години, той изтича в деня на последния месец или на последната година, който е същият като деня на действието, събитието, решението, връчването или уведомяването, от които започва да се отчита срокът. При липса на съответствие срокът изтича на последния ден от месеца.

Когато срокът се брои на месеци и дни или в части от месеци, първо се броят пълните месеци, а след това дните или частите от месеца; при изчисляването на частите от месеца се счита, че месецът се състои от 30 дни.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Всеки срок, който нормално изтича в събота, неделя или в деня на законоустановен празник или на ден, приравнен на празничен, се удължава до първия следващ работен ден. Същото се отнася за уведомленията, които се обявяват в сградата на общината в случая, когато общинските служби не приемат граждани в последния ден, на който срокът изтича.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

За лицата, които живеят в чужбина, се прилага срок поради отдалеченост, когато срещу тях е заведен иск пред люксембургски съд. Този срок варира от петнадесет до тридесет и пет дни в зависимост от мястото, на което живее призованото лице.

12 Какви са сроковете за обжалване?

По принцип срокът за обжалване е четиридесет дни, като за лицата, които живеят в чужбина, се прилага срок поради отдалеченост. Освен това жалба срещу съдебно решение, което не подлежи на предварително изпълнение, не може да бъде подавана преди изтичането на осем дни.

Срокът за обжалване на съдебно решение, което е постановено неприсъствено, е петнадесет дни и започва да тече от датата, на връчването или на уведомяването за решението.

Определение за налагане на обезпечителна мярка може да се обжалва в срок от петнадесет дни от датата на връчването му. Ако то е постановено в отсъствието на ответника, срещу него може да се направи възражение в срок от осем дни от връчването му. Срокът за представяне на възражения и срокът за обжалване текат едновременно.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

В областта на обезпечителните мерки — исковата молба се предявява, като за тази цел насрещната страна се призовава в съдебно заседание в обичайните ден и час за постановяване на обезпечителни мерки. При все това, ако е необходимо бързо провеждане на производството, председателят на съда или съдията, който го замества, може да постанови призоваване на страните в определен час — в съдебно заседание или в неговия дом, — дори и през празнични или неработни дни.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Когато във Великото Херцогство се призовава лично страна с местоживеене отвъд териториалните граници на Великото Херцогство, за нея се прилагат обичайните срокове, освен ако съдът не ги удължи при необходимост.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Изтичането на срока за обжалване води до преклузия, погасяване на правото. По принцип изтичането на срока за извършването на процесуални действия води до погасяване или заличаване на правото на извършване на тези действия.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Ако дадено лице не е предприело процесуални действия в установения срок, преклузивното действие, настъпило в резултат на изтичането на срока, може да бъде отменено по всяко едно дело, ако лицето не по своя вина не е могло да се запознае своевременно с акта, от чиято дата на постановяване започва да тече срокът, или ако за лицето е било невъзможно да предприеме процесуални действия. Молбата за това е допустима единствено, ако е предявена в срок от петнадесет дни, считано от момента, в който заинтересованото лице се е запознало с акта, от който започва да тече срокът, или от момента, в който лицето е могло да предприеме процесуални действия. Молбата е недопустима след изтичането на повече от една година от изтичането на срока, който би текъл вследствие на въпросния акт. Тези срокове нямат суспензивно действие.

Ако в рамките на три години не се предприемат процесуални действия, всяко производство се прекратява. Този срок се удължава с шест месеца във всички случаи, когато е налице подновяване на производството или конституиране на нов адвокат. Прекратяването на производството не води до погасяване на правото на иск. Лицето, което желае да действа процесуално, трябва да предяви нов иск с оглед защитата на правата си, освен ако правото му на иск е погасено по давност.

Определението за прекратяване на производството поради неспазване на определените срокове от адвокатите не подлежи на обжалване.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.legilux.lu/

Последна актуализация: 13/05/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Унгария

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Като общо правило процесуалните действия за постигане на желаните правни последици могат да бъдат предприемани в рамките на установените в закона срокове. Разпоредби в тази насока могат да бъдат намерени както в материалното, така и в процесуалното право.

Приложимите материалноправни условия са отчасти предвидени в разпоредбите, отнасящи се до съдебното производство, и отчасти се уреждат от нормите относно давността. Въпросните норми указват сроковете за образуване на граждански производства. Законът предвижда възможност за освобождаване от тези ограничения единствено с цел да се гарантира безусловното изпълнение на вземанията (например имуществени вземания). Някои процесуални действия могат да се извършват законосъобразно само в рамките на определен период от време (срок). В някои случаи срокът е ясно определен в закона, например при подаването на иск за обезщетение (законоустановен срок), докато в други — например при отстраняване на нередовности — той зависи от решението на съда (срок, определен от съда).

Методът за изчисляване на сроковете в материалното право е значително по-различен от този, използван в процесуалното право, като същото се отнася и за правните последици от неспазването на тези два вида срокове. Неспазването на срока съгласно материалното право води до загуба на права и не може да бъде поправено (санирано) чрез предоставяне на обосновка. „Извинение“ може да се приеме само ако се прилага давностен срок и само в съответствие с приложимите материалноправни норми. По отношение на процесуалните срокове трябва да се направи разграничение между субективни и обективни срокове. Субективните срокове включват срокове, чиято начална дата трябва да бъде датата, на която съответната страна е получила уведомление, като неспазването им по принцип може да бъде поправено чрез подаване на молба за възстановяване на срока, докато обективните срокове не са свързани с получаване на уведомление от съответната заинтересована страна и неспазването им не може да бъде поправено чрез молба за възстановяване на срока.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Съгласно член 102, параграф 1 от Закон I от 2012 г. относно Кодекса на труда следните дати са определени за неработни дни: 1 януари, 15 март, понеделникът след Великден, 1 май, понеделникът след Петдесетница, 20 август, 23 октомври, 1 ноември и 25 и 26 декември.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Сроковете се изчисляват в дни, месеци или години. Когато срокът се брои на дни, денят от който започва да тече срокът, не се брои. Началната дата е датата, на която се извършва действието или настъпва друго събитие (например връчване на документ, публикация), в следствие на което започва да тече срокът. Срокът, който се брои на месеци или години, изтича на датата от месеца на изтичане на срока, която съответства на началната дата на срока, или — ако в месеца на изтичане на срока няма такава дата — на последния ден от този месец. Ако последният ден от срока е неработен ден, срокът ще изтече на първия работен ден, следващ тази дата. Срокът изтича в края на последния ден; крайните срокове за подаване на информация до съда или за предприемане на процесуални действия обаче изтичат още в края на работното време. Общите правила, приложими за крайните срокове по всички останали граждански производства, са установени в раздели 103—112 от Закон III от 1952 г. относно Гражданския процесуален кодекс („Граждански процесуален кодекс“).

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Началната дата е датата, на която се извършва действието или настъпва друго събитие (например връчване на документ, публикация), в следствие на което започва да тече срокът. Когато срокът се брои на дни, денят от който започва да тече срокът, не се брои.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

При изчисляването на сроковете Гражданският процесуален кодекс не прави разграничение между различните методи на връчване на документите. По отношение на електронния обмен на документи обаче се прилагат някои специални разпоредби. Някои документи се изпращат на вещото лице на хартиен носител, дори ако то поддържа връзка със съда по електронен път: приложенията към съдебните документи се предоставят на вещото лице на хартиен или друг информационен носител, ако поради големия обем на приложенията или естеството на информационния носител цифровизацията би представлявала непропорционална или непреодолима тежест или ако автентичността на документа на хартиен носител е съмнителна. Ако по горепосочените причини съдебните документи, изпращани от съда по електронен път, се придружават от приложения на хартиен носител, срокът започва да тече от датата на получаване на приложението. Внасянето на писмените защити, и връчването на съдебни документи вече се осъществяват по електронен път в случаите, предвидени в Гражданския процесуален кодекс. Дните, в които създадената за тази цел система не е в експлоатация в продължение на най-малко четири часа, не се включват в срока, определен от закона или от съда.

Ако комуникацията в хода на производството се осъществява по електронен път, няма основание за прилагане на последиците от неспазването на срока, ако подаването на документа до съда е извършено по електронен път най-късно на крайната дата и са спазени изискванията в областта на ИТ. За целите на изчисляването на срока се счита, че документът е бил подаден, когато информационната система на съда е изпратила потвърждение за получаване съгласно предвиденото в законодателството. Председателят на Националната съдебна служба утвърждава формуляр за подаване на документи на информационен носител. Информационният носител трябва да бъде подаден в съда лично или по пощата в срок от 3 работни дни, считано от деня, в който лицето за контакт, отговарящо за получаването на документи в електронна форма, е получило потвърждение за получаването на формуляра от съда. Посредством системата за уведомяване съдът изпраща автоматично на лицето за контакт, отговарящо за получаването на документи в електронна форма, потвърждение за получаването на информационния носител. Счита се, че документът е подаден в съда на датата, посочена в потвърждението за получаване на формуляра от съда.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Когато срокът се брои на дни, денят от който започва да тече срокът, не се брои. Началната дата е датата, на която се извършва действието или настъпва друго събитие (например връчване на документ, публикация), в следствие на което започва да тече срокът.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Когато срокът се брои на дни, указаният брой дни означава календарни дни. Ако обаче последният ден от срока е неприсъствен, срокът ще изтече едва в първия следващ присъствен ден.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Срокът, който се брои на месеци или години, изтича на датата от месеца на изтичане на срока, която съответства на началната дата на срока, или — ако в месеца на изтичане на срока няма такава дата — на последния ден от този месец.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Срокът, който се брои на месеци или години, изтича на датата от месеца на изтичане на срока, която съответства на началната дата на срока, или — ако в месеца на изтичане на срока няма такава дата — на последния ден от този месец.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Извън посочените по-горе случаи, съдът може, по важни причини, да удължи определения от него срок еднократно; срокът — заедно с удължаването — не може да надвишава четиридесет и пет дни, освен ако се изисква по-дълъг период, за да бъде възможно изготвянето на експертно становище. Законоустановените срокове могат да бъдат удължавани само в случаите, изрично предвидени от закона. Периодът от 15 юли до 20 август всяка година не се включва в сроковете, изразени в дни (поради съдебната ваканция). Ако срок, който се брои на месеци или години, изтича по време на съдебната ваканция, той ще изтече на числото от следващия месец, съответстващо на числото, на което срокът е започнал да тече, или, ако то също попада в периода на съдебната ваканция — на първия ден след съдебната ваканция. Законът предвижда изключения и по отношение на съдебната ваканция. Съдът трябва изрично да обърне внимание на страните за тези изключения, в случай че те са приложими. По отношение на извънсъдебни производства, регламентирани в нормативни актове, различни от Гражданския процесуален кодекс, разпоредбите относно съдебната ваканция се прилагат само ако това е предвидено в специален закон.

12 Какви са сроковете за обжалване?

По правило жалба може да бъде подадена в 15-дневен срок от уведомяването за решението, а по искове за менителници — в 3-дневен срок.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Съдът може, по важни причини, да удължи определения от него срок еднократно; срокът — заедно с удължаването — не може да надвишава четиридесет и пет дни, освен ако се изисква по-дълъг период, за да бъде възможно изготвянето на експертно становище. Законоустановените срокове могат да бъдат удължавани само в случаите, изрично предвидени от закона.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Унгарският Граждански процесуален кодекс не съдържа разпоредби за удължаване на срока на основание мястото на пребиваване на страните. Все пак пропускането на срока може да бъде оправдано, ако страната не е била намерена на адреса, посочен в регистъра за лични данни и адреси, поради основателна причина.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Освен ако в закона е предвидено друго, страните губят правото да извършват процесуални действия след изтичане на установените срокове. Последиците от пропускането на срока — освен в случаите, предвидени със закон —настъпват автоматично, без предизвестие. Ако според закона последиците от пропуска настъпват само след предизвестие или въз основа на искане на насрещната страна, просроченото действие може да бъде извършено в срока, посочен в предизвестието, или до отправяне на искането или, ако искането е направено по време на съдебно заседание, до постановяването на решение по искането. Ако някоя от страните е възпрепятствана да извърши определени действия поради общоизвестно природно явление или друга непреодолима пречка, която е извън неговия/нейния контрол, това не се счита за просрочване. Последиците от неспазването на срока не се прилагат, ако молбата до съда е изпратена с препоръчана поща не по-късно от последния ден от срока.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Страната, пропуснала срока, може да подаде молба за цялостно възстановяване на правата (restitutio in integrum), за да поправи пропуска. Съдът взема решение по молбата по справедливост.

Ако страната или нейният представител не се яви пред съда на определената дата или пропусне крайния срок по независещи от нея/него причини, тя/той може да избегне последиците от неявяването или пропуска — освен в случаите, посочени по-долу — ако представи обосновка. Обосновка не може да бъде представена, ако такава възможност се изключва от закона, ако последиците от пропуска могат да бъдат предотвратени без представяне на обосновка, ако пропускът не води до неблагоприятно положение, изразено в съдебно решение, или ако страната не спази новия срок, определен въз основа на молбата за възстановяване на срока (restitutio in integrum).

Молбите за възстановяване на срока могат да се подават в 15-дневен срок. Този срок тече от пропуснатата крайна дата или от последния ден на пропуснатия срок. Ако обаче страната или нейният представител узнае за пропуска на по-късна дата или ако съществуващата пречка бъде отстранена едва на по-късна дата, срокът за молбата за възстановяване на срока започва да тече от момента на узнаване за пропуска или от датата, на която пречката бъде отстранена. Молба за възстановяване на срока не може да бъде подадена след изтичане на три месеца от пропускането на срока.

В молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат посочени причините за пропуска и обстоятелствата, които сочат, че пропускът вероятно е неумишлен. В случай на пропускане на срок за извършване на определени действия, съответното действие трябва да бъде извършено едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока.

Ако възможността за обосновка се изключва от закона или ако молбата за възстановяване на срока е подадена след изтичане на срока за това, молбата се отхвърля без да бъде разгледана по същество. Същото важи и за случаите, когато при неспазване на срок, страната, подала молбата за възстановяване на срока, не е извършила неизпълненото действие едновременно с подаване на молбата.

Решението за отхвърляне на молбата за възстановяване на срока може да бъде обжалвано.

Последна актуализация: 23/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Малта

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Общата процедура по глава 12 от Законите на Малта е, че едно лице разполага с двадесет дни от датата на връчването, за да подаде своя отговор. Има специални закони обаче, в които са предвидени различни срокове.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

1 януари, 10 февруари, 19 март, 31 март, Разпети петък, 1 май, 7 юни, 29 юни, 15 август, 8 септември, 21 септември, 8 декември, 13 декември, 25 декември.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

По принцип лице, срещу което е образувано гражданско производство, разполага с двадесет дни за подаване на отговор в съда. Има специални закони обаче, в които са предвидени по-кратки или по-дълги срокове, в зависимост от случая.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

От датата на връчването.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Не, начинът на връчване не се отразява на началния момент, от който започва да тече срокът. Взема се предвид датата на връчването.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

По принцип срокът започва да тече от следващия ден. Възможно е обаче по закон или с постановление на съда да се определи срок, при който датата на връчване се включва в срока.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

В малтийското право се приема, че ако в даден закон не е изрично предвидено, че сроковете, които са определени в дни, се броят в работни дни, нормативно определените срокове се броят в календарни дни.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

При броене на срока, под един ден се разбира период от време с продължителност от 24 часа, а месеците и годините се броят в съответствие с календара.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

При броене на срока, под един ден се разбира период от време с продължителност от 24 часа, а месеците и годините се броят в съответствие с календара.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да, ако срокът изтича в неработен ден (т.е. в събота, неделя или на официален празник), той се удължава до следващия работен ден в съответствие с член 108 от глава 12 от Законите на Малта.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Срокът може да бъде удължен само с разрешение на съда, като се допуска съответното лице да подаде своя отговор, ако може да докаже в удовлетворителна за съда степен, че поради сериозни основания не е могло да даде клетвен отговор.

12 Какви са сроковете за обжалване?

След произнасянето на съдебно решение от първоинстанционен съд дадено лице може да подаде жалба в срок от двадесет (календарни) дни от датата на произнасяне на решението. Ответникът разполага с двадесет дни за отговор. По конституционни дела, ако искът е подаден чрез молба, срокът за обжалване е двадесет дни от произнасянето на съдебното решение. Ако делото е препратено към Конституционния съд от друг съд, срокът за облажване е осем работни дни. По конституционно дело ответникът разполага с осем работни дни за отговор. Ако определение бъде обжалвано преди произнасяне на окончателното решение, жалбата трябва да бъде подадена в срок от шест дни от деня на прочитане на определението в открито съдебно заседание. Това е процедурата по общия ред. Следва да се отбележи обаче, че има специални закони, в които се предвиждат различни срокове за обжалване, ако жалбата се разглежда в различен трибунал от горепосочените.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Жалбите по всички граждански дела по общия ред трябва да бъдат насрочени за разглеждане в срок от два месеца и заседанията се провеждат на всеки два месеца. Съдът може да избере да не насрочва заседания от 16 юли до 15 септември на всяка година.

По конституционни дела съдът трябва да определи дата за разглеждане, която е не по-късна от осем работни дни от датата на подаване на молбата или от подаването на отговор от ответника в срока, предвиден за такъв отговор, или, ако не е подаден отговор, от изтичането на този срок.

В случай на бързо или специално производство ответникът трябва да бъде призован да се яви в съда не по-рано от петнадесет дни и не по-късно от тридесет дни от връчването.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

В Малта няма места, в които местно лице да може да се възползва от удължаване на срок.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Страна, която не е спазила сроковете, се счита за виновна в неуважение към съда и губи правото да внесе своя отговор и да представя доказателства. Преди произнасяне на решението обаче съдът дава на ответника кратък и императивен срок да представи писмена или устна защита срещу иска на ищеца. Неизправната страна запазва правото си на обжалване на окончателното решение, ако то не е в нейна полза.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Тя трябва да представи обяснение за неизправността си. Ако съдът реши, че тя има основателна причина за неизправността си, той може да ѝ разреши да подаде отговор.

Последна актуализация: 25/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Холандия

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Сроковете, които се прилагат в гражданското процесуално право, могат най‑общо да бъдат групирани по следния начин:

а) Минимални срокове за предварително уведомяване за призоваване на насрещната страна и на всяка трета страна и свидетели да се явят в производството. Обикновено се прилага срок от най‑малко една седмица. По принцип срок от най‑малко една седмица се прилага и при призоваване на заинтересованите страни да се явят в производството, освен ако съдът не посочи друго (членове 114—119 и 276 (призоваване на страни и трети страни) и членове 170 и 284 (призоваване на свидетели) от Гражданския процесуален кодекс (Wetboek van Burgerlijke Rechtsvordering). Важно е да се отбележи, че ако ответникът има известен адрес или е известно, че действително пребивава извън Нидерландия, срокът за призоваване на тази страна е най‑малко 4 седмици (член 115 от Гражданския процесуален кодекс).

б) Максимални срокове за упражняване на правни средства за защита. Правната защита под формата на възражение (verzet) обикновено трябва да бъде потърсена в рамките на 4 седмици. Най‑общо тримесечни срокове са приложими за подаване на жалба (hoger beroep), касационна жалба до Върховния съд (cassatie) и иск за отмяна на окончателно решение (herroeping) (вж. член 143 (възражение), членове 339 и 358 (жалба), членове 402 и 426 (касационна жалба до Върховния съд) и членове 383 и 391 (отмяна на окончателно решение) от Гражданския процесуален кодекс).

в) Срокове за изпълнение на процесуални действия от страните и за постановяване на решения от съда. Те обикновено са от 2 до 6 седмици. При определени обстоятелства съдът може да позволи отлагане на изпълнението на процесуалните действия.

г) Давностни срокове за започване на съдебни дела и упражняване на изпълнителни правомощия. Общият давностен срок е 20 години. В много случаи, обаче, се прилага по‑кратък давностен срок от 5 години. Срокът за плащанията на допълнителни санкции изтича 6 месеца след деня на възникването им. Давностен срок, който вече тече, може да бъде прекъснат, след което да започне да тече нов давностен срок. Например давностен срок, приложим по отношение на изпълнително правомощие, може да бъде прекъснат от постановяването на съдебно решение или от което и да е друго изпълнително действие (членове 306 — 325 от дял 3 от Гражданския кодекс (Burgerlijk Wetboek).

Законоустановените срокове се подчиняват и на правилата, установени в Закона за общото удължаване на срокове (Връзката отваря нов прозорецAlgemene Termijnenwet).

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

В допълнение към съботите и неделите, в Връзката отваря нов прозорец Закона за общото удължаване на срокове са посочени следните общоприети официални празници:

  • Нова година: 1 януари
  • Велики петък: петъкът преди Великден
  • Светли понеделник: понеделникът след Великден
  • Възнесение Господне: четвъртъкът, който се пада 40 дни след Великден
  • Ден на краля: 27 април
  • Ден на освобождението: 5 май
  • Понеделникът след Петдесетница
  • Коледа и денят след Коледа: 25 и 26 декември.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Законоустановените срокове се подчиняват на правилата, установени в Закона за общото удължаване на срокове. Този закон предвижда, че определен в закон срок, който изтича в събота, неделя или на общопризнат официален празник, се удължава до края на следващия ден, който не е събота, неделя или общопризнат официален празник. Ако е необходимо, срок, който се състои от най‑малко 3 дни, се удължава така, че да включва най‑малко 2 дни, които не са съботи, недели или общоприети официални празници.

В националния процедурен правилник за граждански дела, образувани с призовка (Landelijk procesreglement voor civiele dagvaardingen bij de rechtbanken), като отправна точка за изпълнението на процесуални действия от страните и произнасянето на решение се приема срок от 6 седмици. Съгласно националните правила за граждански производства в районните сектори на съдилищата (Landelijk reglement voor de civiele rol van de kantonsectoren), по принцип районните съдилища използват срокове от 4 седмици (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.rechtspraak.nl/).

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Началото на срока винаги е първият ден след определящото събитие.

Призовки

Неприложимо.

Правни средства за защита

Срокът за правното средство за защита възражение (възможно единствено срещу решения, постановени в отсъствие на една от страните) има три начални момента:

  1. моментът, в който решението бъде връчено лично на осъдената страна;
  2. в случай че се използва друг метод за връчване: моментът, в който осъдената страна извърши действие, което доказва, че е наясно с решението или началото на изпълнението; и
  3. в други случаи: моментът на приключване на изпълнението на решението.

Срокът за жалби и касационни жалби до Върховния съд срещу съдебни решения се изчислява от датата на произнасяне на съдебното решение. Първият ден на срока е денят след деня на съдебното решение. Вижте също въпрос 12.

Срокът за жалби и касационни жалби до Върховния съд срещу решения се изчислява:

  • от датата на произнасяне на решението по отношение на жалбоподателя и заинтересованите страни, които са се явили в производството, и
  • след връчването на решението или уведомяването за него по друг начин по отношение на други заинтересовани страни.

Крайният срок за иск за отмяна на влязло в сила съдебно решение или решение започва след възникване на основанието за отменянето му и узнаването на това основание от ищеца или жалбоподателя, но във всеки случай не и преди съдебното решение или решението да е станало окончателно, т.е. преди да е невъзможно да бъде отменено чрез възражение, обжалване или обжалване пред Върховния съд.

Процесуални действия

Фиксираните срокове за изпълнение на процесуални действия обикновено се изчисляват от предишната дата в описа на делата в пълни седмици. Например: след насрочено изслушване в сряда, делото е поставено отново в описа на делата в срядата, която се пада 4 седмици по‑късно, а крайният срок за внасяне на документи е 10 часа. Ако, например, делото бъде свалено от описа, съдът определя датата на която то отново ще бъде включено в описа.

Давностни срокове

Началният момент на давностните срокове, които се отнасят до правни действия, зависи от естеството на действието. Например правото на предявяване на иск, с който се претендира изпълнението на договорно задължение за предоставяне или извършване на нещо, изтича пет години след началото на деня, следващ деня, в който претенцията е станала изискуема. Пример: правото на предявяване на иск за прекратяване на незаконна ситуация изтича пет години след началото на деня, следващ деня, в който може да се иска незабавно прекратяване на положението.

Принудително изпълнение

По принцип изпълнителните правомощия изтичат 20 години след началото на деня, следващ деня на произнасяне на съдебното решение.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Не. Обаче в някои случаи начинът, по който дадена страна узнава за съдебното решение, оказва влияние върху началния момент на срока за търсене на правна защита, например за внасяне на възражение. Вижте също въпрос 4.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Не. Срокът започва да тече в деня, следващ деня на настъпване на събитието.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Освен когато е посочено друго, правото на Нидерландия използва календарни дни. Законът за общото удължаване на срокове предвижда, че срок, който изтича в събота, неделя или на общопризнат официален празник, се удължава до края на следващия ден, който не е събота, неделя или общопризнат официален празник.

Освен това, ако е необходимо, определен в закон срок, който се състои от най‑малко 3 дни, се удължава така, че да включва най‑малко 2 дни, които не са съботи, недели или общоприети официални празници.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Това също са календарни месеци и календарни години.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Призовки

Неприложимо.

Правни средства за защита

В производствата с призовки правни средства за защита се търсят чрез издаването на призовки. Освен ако съдът, пред който е призована да се яви страната, не разреши това, съдебният изпълнител не може да издаде уведомлението на съдебния изпълнител след 20:00 часа. Следователно срокът действително изтича в 20:00 часа на последния ден. При такива производства трябва също така да се има предвид, че нито денят, в който е издадена призовката, нито денят, в който страната е призована да се яви (първият ден в описа на делата), не се брои при изчисляването на уведомителния срок на призовката. Следователно минималният срок за предварително уведомяване трябва да е между тези две дати.

При производства с молба правни средства за защита се търсят чрез подаване на молба в деловодството на съда. Това може да се направи по пощата или лично през работното време на деловодството, или по факс до полунощ на последния ден на срока.

По отношение на обжалвания по семейни дела началният момент се различава леко от приложимия при обжалвания в други производства (вж. също въпрос 4 „Правни средства за защита“). Молителят може да внесе жалба в срок от 3 месеца след деня на произнасяне на съдебното решение. Други заинтересовани страни могат да внесат жалба в срок от 3 месеца от момента, в който съдебното решение им бъде връчено или бъдат уведомени по друг начин за него.

Процесуални действия

Ако делото е включено в описа, по отношение на представянето на документи се прилагат следните правила. По принцип документ, предвиден за дадена дата по описа, се представя в деловодството на съда до крайния срок за внасянето му. Това е моментът, най‑късно в който всички документи, с изключение на призовката и докладите, трябва да бъдат на разположение на съда. Съгласно националните процедурни правила, денят и часът за представяне на документите са: сряда в 10:00 часа. Ако не се провежда заседание, защото делото се разглежда писмено, документите се предават в деловодството на съда на или преди датата на делото. Районният сектор на съда винаги провежда заседание и в този случай процесуалните действия могат да се извършват и устно. Документите се внасят в деловодството на съда не по‑късно от деня, предхождащ деня на делото. Това може да се направи по пощата или лично през работното време на деловодството, или по факс до полунощ на съответния ден.

Давностни срокове

Вж. също „Давностни срокове“ във въпрос 4. За някои права на предявяване на иск е важен моментът, в който дадена страна е узнала за определен факт. Пример: правото на предявяване на иск за възстановяване на недължимо плащане изтича пет години след началото на деня следващ датата, на която кредиторът е узнал както за съществуването на вземането, така и за самоличността на получателя, и във всички случаи 20 години след възникването на претенцията.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да. Срок, който изтича в събота, неделя или на общопризнат официален празник, се удължава до края на следващия ден, който не е събота, неделя или общопризнат официален празник. Обаче съгласно Закона за общото удължаване на срокове това не се прилага за срокове, които се определят чрез обратно преброяване от определен момент или събитие. С други думи, правилото се прилага по отношение на максимални, а не на минимални срокове.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

В някои случаи законът предвижда удължаване на срока. Например, ако изгубилата делото страна почине по време на срока за подаване на жалба и наследниците на тази страна желаят да я наследят в производството по обжалване, се прилага нов тримесечен срок.

Най‑общо, обаче, правилата за сроковете се прилагат строго, въпреки че Върховният съд на Нидерландия (Hoge Raad der Nederlanden) е направил изключение за случаите, в които обжалващата страна не е била уведомена за съдебното решение незабавно поради грешка или пропуск от страна на съда. В такъв случай страната е пропуснала крайния срок без да има вина за това и се дава кратко удължаване.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Срокът за обжалване обикновено е 3 месеца. В някои граждански дела, като например обезпечително производство (бързо производство), се прилагат по‑кратки срокове за обжалване и обжалване пред Върховния съд, а именно съответно 4 и 8 седмици.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Всички срокове във връзка с това дали дадена страна трябва да се яви са минимални срокове. Не са определени максимални срокове.

Призовки

Сроковете за предварително уведомяване при призоваването на дадена страна могат да бъдат съкратени от съда по искане на ищеца, при необходимост, при определени условия. При обезпечителни производства призовка се издава единствено след като съдията е определил датата и часа на заседанието, което може да се проведе и в неделя. Ако е необходимо, страната може да бъде призована с много малко предварително уведомяване. Съдът може да определи по‑кратък срок за предварително уведомяване на страна и при производства, образувани с молба.

Съдът не може да удължава сроковете за предварително уведомяване при призоваването на дадена страна, въпреки че може да определи по‑дълги срокове за предварително уведомяване за явяване при производства, образувани с молба (вж. въпроси 7 и 8).

Процесуални действия

Съдът може да удължи сроковете, в които страните трябва да извършат процесуални действия, ако страните заедно поискат това. Ако молбата бъде отправена едностранно, отлагане се позволява единствено поради непреодолими причини или обстоятелства с непреодолима сила. Непреодолимите причини включват, например, действителна или правна сложност на делото, необходимост да се изчака съдебно решение в други производства от значение или ситуация, при която страната или адвокатът ѝ е болен или в отпуск.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Правото на Нидерландия не съдържа разпоредби за такива ситуации.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Призовки

Ако дадена страна бъде призована без достатъчно предизвестие, призовката става недействителна, ако обвиняемият не се яви пред съда, и се обявява за недействителна от съда. Тя не става недействителна автоматично. Ищецът може да поправи такъв недостатък, като издаде изменено уведомление от съдебен изпълнител преди първата дата на делото.

Ако ответникът не се яви на първата дата на делото, призовката се проверява за недостатъци, които могат да я направят недействителна. Ако призовката е редовна, ответникът се обявява в неизпълнение поради неявяване и искът обикновено се допуска в отсъствието на една от страните. Ако ответникът не се яви и има вероятност да не е получил уведомлението на съдебния изпълнител в резултат на недостатъка, съдът обявява уведомлението за недействително.

Ако ответникът не се яви или не назначи адвокат, въпреки че е получил уведомление за това в призовката, и се окаже, че уведомлението на съдебния изпълнител съдържа недостатък, който го прави недействително, ответникът не се обявява в неизпълнение поради неявяване. Съдът определя нова дата за делото и разпорежда отстраняване на недостатъка за сметка на ищеца. Ако ответникът се яви и не се позове на недостатъка, призовката се счита за редовно издадена.

Правни средства за защита

Ако срокът за търсене на правно средство за защита бъде превишен, наказанието е недопустимост на обжалването. Съответното съдебно решение става окончателно, т.е. вече е невъзможно да бъде отменено чрез възражение, обжалване или обжалване пред Върховния съд.

Процесуални действия

Ако дадено процесуално действие не бъде извършено в определения срок, при определени условия може да се получи отлагане (вж. въпрос 10). Ако не може да се получи отлагане, правото на извършване на процесуалното действие се погасява.

Давностни срокове

Ако заинтересованата страна е допуснала да изтече срокът за започване на съдебно дело, правото на действие, защитено от иска, продължава да съществува. Вече не е възможно, обаче, то да бъде упражнено чрез съд.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Лицата, пропуснали срок, разполагат със следните правни средства за защита.

Призовки

Ответник, който не се яви на първата дата на делото, обикновено се счита за неявил се. До момента на произнасяне на окончателното съдебно решение този ответник може да предотврати произнасянето на съдебно решение в отсъствие на една от страните, като се яви като страна по производството. След произнасянето на окончателното съдебно решение страната, обявена в неизпълнение, може да се възползва от правото на възражение. Съдебното решение, постановено в отсъствие на една от страните, предотвратяването на произнасянето на съдебно решение в отсъствие на една от страните и възражението не са приложими при производства, образувани с молба. В такива случаи заинтересованата страна, която не се е явила, има право на обжалване.

Правни средства за защита

Сроковете за търсене на средства за правна защита се налагат от съда служебно. Сроковете за обжалване и обжалване пред Върховния съд са задължителни. Съдилищата са много стриктни при прилагането на тези срокове в интерес на правната сигурност. Обаче Върховният съд на Нидерландия е внесъл известна гъвкавост за обжалвания в производства, образувани с молба. В жалбата трябва да се посочат мотивите за обжалването, но в случаите, когато решението е произнесено, но все още не е изпратено, и поради това обжалващата страна няма достъп до изложените доводи, тя може да представи мотивите за обжалването в последваща допълнителна жалба. Самата жалба, обаче, трябва да бъде внесена в определения срок. Само в редките случаи, в които съдът е извършил двойна грешка, срокът се удължава с 14 дни след получаването на решението. Такъв е случаят, в който подаващата жалбата страна не е знаела и не е могла да знае кога ще бъде произнесено решението в резултат на грешка от страна на съда (или на съдебния секретар) и решението е било изпратено или издадено едва след изтичането на срока за обжалване в резултат на грешка, която не може да бъде приписана на обжалващото лице. При производства, образувани с искова молба, в жалбата не трябва да се посочват основанията за обжалването. Основанията се представят на по‑късен етап на производството.

Процесуални действия

При определени обстоятелства може да се поиска отлагане на извършването на процесуални действия (вж. въпрос 13). Ако не бъде получено отлагане, правото на извършване на процесуалното действие се погасява.

Давностни срокове

Не съществува правно средство за защита при изтичане на давностни срокове, освен своевременното им прекратяване (вж. въпрос 1.г). Независимо от това, при много изключителни обстоятелства съдът може да се произнесе, че позоваването на давностен срок противоречи на принципите на разумност и справедливост.

Последна актуализация: 02/03/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Австрия

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Австрийското законодателство предвижда различни видове срокове.

Прави се разграничение между процесуални срокове, т.е. сроковете, в рамките на които страна по производството или друго лице, участващо в него, може или трябва да предприеме определени действия за целите на производството, и срокове на погасяване на материалното право, т.е. сроковете, в рамките на които трябва да се е състояло определено събитие, за да произведе определени правни последици, предвидени от правната система (напр. срокът за подаване на иск за нарушаване на владение съгласно член 454 от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung, ГПК) или за даване на предизвестие за прекратяване на договор за наем съгласно член 560 от ГПК). Важен момент е, че времето, необходимо за доставка с пощенска услуга, не се включва в процесуалните срокове, но се включва в материалноправните срокове. Това означава например, че една жалба се смята за подадена в срок, ако е била изпратена по пощата в последния ден на процесуалния срок за обжалване (дата на пощенското клеймо), дори ако съдът я получи след изтичане на срока.

Прави се разграничение и в зависимост от това дали срокът е определен пряко по закон (напр. срокове за обжалване) или се определя от съдията съгласно обстоятелствата на конкретното дело (напр. срок за внасяне на гаранция за покриване на разноските). Сроковете за разследване, за които законът посочва само определена времева рамка (минимална или максимална продължителност или приблизителна продължителност, както например в член 257, алинея 1 от ГПК за определяне на датата на подготвителното заседание), представляват комбинация от двете.

Абсолютните срокове се определят от датата, на която изтичат (обикновено определен календарен ден). Относителните срокове са тези, за които е посочена тяхната продължителност. Тяхното начало се определя от събитието, което задейства срока.

В общия случай съдиите могат да удължават сроковете (срокове, които подлежат на удължаване). Изключителните случаи, в които законът забранява удължаване, са известни като срокове, неподлежащи на удължаване, или задължителни срокове.

Прави се разграничение между срокове, подлежащи на възстановяване, и невъзстановими срокове в зависимост от това дали при пропускане на срока е възможно възстановяване на предишното положение. Общото правило е възстановимостта на сроковете. В изключителните случаи, в които възстановяването на предишното положение е забранено, срокът се нарича преклузивен или фиксиран срок (Fallfrist). Примери за преклузивни процесуални срокове са абсолютните срокове за подаване на молба за обявяване на нищожност или на молба за повторно разглеждане (член 534, алинея 3 от ГПК).

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Събота, неделя, Разпети петък и официалните празници са неработни дни в Австрия. Официални празници в Австрия са 1 януари (Нова година), 6 януари (Богоявление), Светли понеделник, 1 май (Ден на труда), Възнесение Господне, Петдесетница, Тяло Господне, 15 август (Успение Богородично), 26 октомври (Национален празник на Австрия), 1 ноември (Вси Светии), 8 декември (Безскверно зачатие на Св. Богородица), 25 декември (Рождество Христово) и 26 декември (Св. Стефан, втори ден на Коледа).

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Повечето разпоредби относно сроковете могат да бъдат намерени в членове 123—129, членове 140—143, член 222 от ГПК и член 89 от Закона за организацията на съдилищата (Gerichtsorganisationsgesetz).

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

В повечето случаи срокът започва да тече от датата на ефективно връчване на решението, с което се разпорежда или се задейства срокът. В останалите случаи срокът започва да тече с обявяването на решението (член 124 от ГПК).

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Да. По изключение от общото правило, според което за дата на връчване се смята датата на връчване или на обявяване на решението, с което се задейства или разпорежда срокът, предаваните по електронен път съдебни съобщения и разпореждания (член 89a, алинея 2 от Закона за организацията на съдилищата) се смятат за връчени в първия работен ден, непосредствено след пристигането им в електронното пространство, предоставено на разположение на адресата, като за целта събота не се смята за работен ден (член 89a, алинея 2 от Закона за организацията на съдилищата).

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

При изчисляване на срок, който се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът.

От друга страна, сроковете, които се броят по седмици, месеци или години, изтичат в полунощ на деня от последната седмица или последния месец, който съответства по име или по пореден номер на началния ден. Ако в последния месец на срока няма такава дата, срокът изтича в последния ден от този месец.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Сроковете, които се броят по дни, се изчисляват в календарни дни.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Поради начина на изчисляване на сроковете, които се броят по седмици, месеци или години (вж. въпроси 6 и 9), такъв въпрос не възниква за тези срокове.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Сроковете, които се броят по седмици, месеци или години, изтичат в полунощ на деня от последната седмица или последния месец, който съответства по име или по пореден номер на началния ден. Ако в последния месец на срока няма такава дата (напр. ако едномесечен срок започва на 31 януари), срокът изтича в последния ден от този месец (в този случай на 28 или 29 февруари). Събота, неделя, официалните празници и Разпети петък не възпрепятстват започването, нито протичането на сроковете.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да, сроковете, които изтичат в събота, неделя, на официален празник или на Разпети петък, изтичат на следващия работен ден (доколкото той не е един от споменатите по-горе дни).

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Задължителните срокове в производствата по обжалване спират да текат от 15 юли до 17 август и от 24 декември до 6 януари. Ако един от тези периоди започва по време на задължителен срок или ако началото на задължителен срок попада в един от тези периоди, срокът се удължава с целия период или с оставащата част от периода.

Това правило не се прилага за някои специални производства, по-конкретно не се прилага при спорове, свързани с нарушаване на владение, спорове за издръжка, молби за принудително изпълнение и молби за налагане на временни мерки, нито за срокове за оспорване на решение, постановено в отсъствието на ответника.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Като правило сроковете за обжалване зависят от вида (съдебно решение или определение) и предмета на решението. При искови граждански производства срокът за обжалване на определение (Rekurs) обикновено е 14 дни, а срокът за обжалване на съдебно решение (Berufung) е четири седмици.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

В общия случай съдиите могат да удължават сроковете (срокове, които подлежат на удължаване). Изключителните случаи, в които законът забранява удължаване, са известни като срокове, неподлежащи на удължаване, или задължителни срокове (напр. сроковете за подаване на жалби).

Всички срокове могат да бъдат съкращавани, при условие че страните се договорят писмено за това. Съдът може да съкрати срок по искане на една от страните, при условие че страните могат да докажат, че по-кратък срок е необходим, за да се избегне рискът от значителни загуби, и че другата страна лесно може да изпълни необходимото процесуално действие в съкратения срок (член 129 от ГПК).

Срок може да бъде удължен при поискване, ако страната, която се ползва от удължаването, има непреодолими или много сериозни причини да не може да извърши процесуалното действие навреме, и по-специално ако без удължаването тя би претърпяла непоправими вреди (член 128, алинея 2 от ГПК). Срокове не може да бъдат удължавани по споразумение между страните (член 128, алинея 1 от ГПК).

Призоваването обаче по принцип се прави за определена дата. Поради това въпросът за изменението на „сроковете за призоваване“ или „специалните срокове“ не възниква за призоваването.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Не, защото става въпрос за навременността на процесуалните действия, които трябва да бъдат извършени пред австрийския съд.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

По принцип страна, която не извърши процесуалното действие в срок, губи правото да извърши съответното процесуално действие (преклузивно действие, член 144 от ГПК). Има и изключения, като например член 289, алинея 2 от ГПК (където е уредено неявяване за целите на събиране на доказателства) и член 491 от ГПК (където са уредени последиците от неявяване на съдебно заседание в производство по обжалване).

Процесуални действия, предприети след изтичането на срока, обикновено не се вземат предвид по силата на закона, но в някои случаи това важи само при поискване (от насрещната страна).

Понякога, в допълнение към обичайните последици, неспазването на срока има специфични последици. Те са изключително разнообразни. Най-важна специфична последица от неспазването на срока е това, че когато по граждански производства едната страна пропусне да извърши действие, другата страна може, при определени обстоятелства, да подаде молба за издаване на неприсъствено решение (членове 396 и 442 от ГПК). Други примери: ако двете страни не се явят в съда, производството се спира за най-малко три месеца (член 170 от ГПК); ако ищецът по брачно дело не се яви, по искане на ответника молбата на ищеца може да бъде сметната за оттеглена, без това да означава отказ от иска (член 460, точка 5 от ГПК).

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

За поправянето на специфичните последици от неспазването на срок или от неявяване могат да бъдат използвани следните правни средства:

Възстановяване на предишното положение (член 146 и сл. от ГПК):

Към възстановяване на предишното положение може да се прибегне за премахване на последиците от неявяване в съда или неспазване на срок за процесуално действие, когато неспазването от страна на страната или неин представител се дължи на непредвидено или неизбежно събитие, което не е по вина на страната или нейния представител или вината им е незначителна (лека небрежност). Молба за това правно средство трябва да бъде подадена в срок от 14 дни от отпадането на пречката.

Възражение (членове 397a и 442a от ГПК):

Възражението е правно средство, което има за цел отмяна на решение в полза на ищеца при неявяване на ответника съгласно член 396 или член 442 от ГПК. Като правило възражения трябва да се подават в съда, който взема решение по делото, под формата на подготвителни писмени становища, в срок от 14 дни от връчването на решението в полза на ищеца при неявяване на ответника (срок, неподлежащ на удължаване).

Обжалване (членове 461 и сл. от ГПК):

Жалба срещу решение в полза на ищеца при неявяване на ответника може да бъде подадена главно на основание, че не е налице неспазване, тъй като се прилага едно от основанията за нищожност, посочени в член 477, алинея 1, точки 4 и 5 от ГПК (неправилно връчване или липса на представителство на страната в производството). Искането за обявяване на нищожност обаче не може да се основава на действителното неявяване на страната по делото, а както при всички правни средства, поради грешка на съда, поради която, както изглежда, страната не се е явила.

Последна актуализация: 11/03/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Полша

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

В полските граждански производства се разграничават следните срокове: 1. за процесуалните действия, които следва да бъдат извършени от страните: законови, съдебни и договорни; 2. за процесуалните действия, които трябва да бъдат изпълнени от съда: инструктивни срокове.

Законовите и съдебните срокове са крайни срокове и не могат да бъдат превишавани.

Законовите срокове, определени като преклузивни (което означава, че неспазването им прави дадено процесуално действие недействително), са предвидени в закона. Такива срокове не могат да бъдат удължавани или съкращавани от съда. Законовите срокове започват да текат от момента, посочен в закона. Съществуват два вида законови срокове: срокове ad quem (преди изтичането на които трябва да се изпълни дадено действие), и срокове post quem (след изтичането на които може да бъде извършено дадено действие). Законовите срокове включват сроковете за обжалване, например срокът за подаване на въззивна жалба или друга жалба.

Съдебните срокове също са преклузивни срокове, но се определят от съд или съдия. Съдебните срокове могат да бъдат удължавани или съкращавани, но единствено поради важна причина и въз основа на искане, подадено преди изтичането на срока, дори и без да се изслуша насрещната страна. Тези срокове започват да текат от момента на издаване на постановление или разпореждане в този смисъл, а когато Гражданският процесуален кодекс (ГПК) предвижда служебно връчване, те започват да текат от момента на връчването на постановлението или разпореждането. Съдебните срокове включват между другото сроковете за възстановяване на съдебна или процесуална дееспособност или за отстраняване на формални недостатъци на въззивна жалба или друга жалба.

Договорните срокове, както подсказва наименованието им, се определят по споразумение между страните. Класически пример е спиране на производството по съвместно искане на страните. Ако страните внесат такова искане, съдът може (но не е длъжен) да спре производството. Прилагането на този вид срокове зависи само от волята на страните.

Инструктивните срокове по принцип се отнасят до процесуалните органи (съдилищата), а не до страните. Неспазването им не води до неблагоприятни процесуални последици. Основната им цел е прилагането на принципа за бързина на производството. Пример за такъв срок е срокът за изготвяне на мотиви за решението от съда.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Съгласно Закона от 18 януари 1951 г. за официалните празници се прилагат следните законоустановени неработни дни:

1. всички недели (съботите не са законоустановени неработни дни),

2. дните, изброени по-долу:

а) 1 януари — Нова година,

б) 6 януари — Богоявление,

в) Великден,

г) Светли понеделник,

д) 1 май — официален празник,

е) 3 май — Национален празник Трети май,

ж) Петдесетница,

з) Тяло Христово,

и) 15 август — Успение Богородично,

й) 1 ноември — Вси Светии,

к) 11 ноември — национален празник — Ден на независимостта,

л) 25 декември — Коледа,

м) 26 декември — Втори ден на Коледа.

През 2019 г. подвижните религиозни празници се падат на следните дати: Великден — 21 април, Светли понеделник — 22 април, Петдесетница — 9 юни и Тяло Христово — 20 юни.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

От гледна точка на гражданското право терминът „срок“ може да има две значения.
От една страна, това е конкретен момент във времето (напр. 5 април 2017 г.), а от друга страна, определен период, който има начало и край (напр. 14 дни).

Когато е посочен краен срок (dies ad quem), става въпрос за точния момент, в който срокът изтича. Не е необходимо срокът да се посочи като ден, но трябва да бъде определен от събитие, което настъпва в конкретна ситуация, предвидена от договарящите се страни.

Процесуалните срокове се определят с помощта на единици за време като ден, седмица, месец или година. Съгласно член 165 от ГПК за начина на изчисляване на сроковете в гражданското производство се прилагат разпоредбите на Гражданския кодекс относно сроковете, ако закон, съдебно решение, решение на друг държавен орган или друг правен акт посочва срок, без да уточнява как той следва да се изчисли (член 110 от Гражданския кодекс). Предаването на процесуален документ в полски пощенски клон или в пощенски клон на оператор, предоставящ универсална пощенска услуга в друга държава — членка на Европейския съюз, се счита за равносилно на подаването на този процесуален документ в съда. Същото важи и за подаването на документ от войник в централата на военната единица, от лице, лишено от свобода, в администрацията на пенитенциарната институция или от член на екипажа на полски морски кораб на капитана на този кораб.

Денят има 24 часа и започва и свършва в 24:00 часа. Срок, който се брои в дни, изтича в края на последния ден. Срок, който се брои в седмици, месеци или години, изтича в края на деня, съответстващ по име или по дата на първия ден от срока, или, ако в последния месец няма такъв ден — в последния ден от този месец. Ако даден срок е изразен като началото, средата или края на месеца, това означава първия, петнадесетия или последния ден от месеца, а половин месец съответства на 15 дни. Ако срок се брои в месеци или години и не се изисква непрекъснатост, се приема, че един месец има 30 дни, а една година — 365 дни. Ако краят на срока за извършване на действие попада в законоустановен неработен ден или в събота, срокът изтича на следващия ден, който не е неработен ден или събота.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Ако началото на срок, който се брои в дни, е конкретно събитие, денят, в който настъпва събитието, не се брои при изчисляването на срока. Например, ако на 11 януари 2017 г. страната е получила съдебен документ, призоваващ я да извърши конкретно действие в седемдневен срок, този срок изтича в полунощ (24:00 часа) на 18 януари 2017 г.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Съдът може да връчва документи по различен начин: по пощата, чрез съдебен изпълнител, упълномощено лице или съдебната служба по връчванията. Връчването на адресата може да се извърши и чрез предаване на документа на адресата в деловодството на съда. Стига връчването да е извършено надлежно, всички тези методи са еднакво действителни и изборът на метод не оказва влияние върху сроковете.

От 8 септември 2016 г. правилата позволяват на съда да връчва документи чрез телеинформационна система, ако адресатът е подал документи чрез такава система или е избрал да подава документи чрез такава система. Адресат, който е избрал да подава документи чрез телеинформационна система, може да се откаже от електронното връчване.

Документ, който се връчва по електронен път, се счита за връчен на датата, посочена в електронното потвърждение за получаване на кореспонденция, дори ако тази дата попада в законоустановен неработен ден. Фактът, че електронната кореспонденция е получена през нощта, не оказва влияние върху действителността на връчването. В случай, че липсва електронно потвърждение за получаване на кореспонденцията, връчването се счита за действително 14 дни след датата, на която документът е качен в телеинформационната система. Горепосочените правила изискват от страните да проверяват електронния си акаунт поне веднъж на всеки 14 дни.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Ако началото на срок, който се брои в дни, е конкретно събитие, денят, в който настъпва това събитие, не се брои при изчисляването на срока.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Сроковете, които се броят в дни, се изчисляват в календарни дни. Ако краят на срока за извършване на действие попада в законоустановен неработен ден или в събота, срокът изтича на следващия ден, който не е неработен ден или събота.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Срок, който се брои в седмици, месеци или години, изтича в края на деня, съответстващ по име или по дата на първия ден от срока, или, ако в последния месец няма такъв ден — в последния ден от този месец.

Ако даден срок е изразен като началото, средата или края на месеца, това се разбира като първия, петнадесетия или последния ден от месеца. Половин месец съответства на 15 дни.

Ако срок се брои в месеци или години и не се изисква непрекъснатост, се приема, че един месец има 30 дни, а една година — 365 дни.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Срок, който се брои в седмици, месеци или години, изтича в края на деня, съответстващ по име или по дата на първия ден от срока, или, ако в последния месец няма такъв ден — в последния ден от този месец.

Ако даден срок е изразен като началото, средата или края на месеца, това се разбира като първия, петнадесетия или последния ден от месеца. Половин месец съответства на 15 дни.

Ако срок се брои в месеци или години и не се изисква непрекъснатост, се приема, че един месец има 30 дни, а една година — 365 дни.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Ако краят на срока за извършване на действие попада в законоустановен неработен ден или в събота, срокът изтича на следващия ден, който не е неработен ден или събота.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Единствено съдебните срокове, т.е. тези, които са определени от съда или председателя, могат да бъдат удължавани или съкращавани. Решението за удължаване или съкращаване на срока може да бъде взето както от председателя, така и от съда, но само по важни причини, чиято оценка е оставена на тяхна преценка.

Срокът може да бъде удължен или съкратен само по искане на страна, участник в охранително производство, встъпила страна, прокурор, инспектор по труда, омбудсмана по въпросите на потребителите, неправителствена организация, вещо лице или свидетел, ако срокът засяга техните действия. Такова решение не може да бъде взето служебно.

Искането трябва да бъде подадено преди изтичането на определения срок.

12 Какви са сроковете за обжалване?

В полския Граждански процесуален кодекс са предвидени законови процесуални срокове за обжалване в зависимост от вида на решението на съда (съдебно решение (wyrok), постановление по съществото на делото при охранителни производства (postanowienie co do istoty sprawy w postępowaniu nieprocesowym), неприсъствено решение (wyrok zaoczny), разпореждане за плащане по производство с писмено нареждане (nakaz zapłaty w postępowaniu upominawczym), разпореждане за плащане в процедури за заповед за плащане (nakaz zapłaty w postępowaniu nakazowym) и постановление (postanowienie). По-специално са предвидени следните законови срокове:

  • съдебно решение и постановление по съществото на делото при охранителни производства: мотивите за решението следва да се изготвят писмено по искане на дадена страна за връчване на съдебното решение и мотивите, внесено в срок от една седмица от датата на произнасяне на диспозитива на решението, а в два случая (когато страна, действаща без адвокат, юрисконсулт или патентен представител, не е присъствала при постановяването на съдебното решение, защото е била лишена от свобода, и когато решението е постановено в закрито заседание) — в срок от една седмица от датата на връчване на диспозитива на решението. Жалбата може да бъде подадена до съда, който е издал обжалваното решение, в срок от две седмици от връчването на решението и неговите мотиви на жалбоподателя.

Ако страната не е поискала връчване на решението и неговите мотиви в срок от една седмица от датата, на която е постановен диспозитивът на решението, срокът за подаване на жалбата започва да тече от деня, в който изтече срокът за подаването на такова искане;

  • постановление: срокът за внасяне на жалба е една седмица и започва да тече от връчването на постановлението или, ако в предписания срок страната не е поискала връчване на произнесеното на заседанието постановление, от произнасянето на постановлението;
  • решение, постановено в отсъствие на ответника: ответникът, срещу когото е постановено решение в негово отсъствие, може да подаде възражение в срок от две седмици от връчването на решението;
  • решение, постановено в отсъствие на ищеца: ако искът е бил отхвърлен изцяло или частично и ищецът е поискал да му бъдат предоставени мотиви, съдът излага мотивите за постановяване на решение в отсъствие на ищеца в срок от една седмица от връчването на решението или, когато ищец, който не е подал такова искане, е внесъл жалба в предвидения за това срок;
  • разпореждане за плащане по производство с писмено нареждане: с разпореждането за плащане на ответника се нарежда да удовлетвори изцяло иска заедно с процесуалните разноски в срок от две седмици от връчването на разпореждането или да подаде възражение в същия срок;
  • разпореждане за плащане в процедури за заповед за плащане: когато издаде заповед за плащане, съдът постановява, че ответникът е длъжен да удовлетвори изцяло иска заедно с процесуалните разноски в срок от две седмици от връчването на заповедта или да подаде възражение в същия срок.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Свидетел или страна в производството са абсолютно задължени да се явят пред съда. Свидетелят е длъжен да се яви пред съда дори ако не е запознат с обстоятелствата по делото или ако вече е решил да упражни правото си да откаже да свидетелства. Свидетелят трябва да обоснове писмено отсъствието (неявяването) си преди датата на съдебното заседание. Последващо подаване на обосновка за неявяване няма да попречи на съда да наложи глоба на свидетеля по време на съдебното заседание.
Към писмената обосновка свидетелят трябва да приложи документ, потвърждаващ причината за неявяването си. Неявяването на свидетел може надлежно да се обоснове поради болест, важно служебно пътуване или сериозно непредвидено събитие. Когато като причина за неявяване при призоваване се посочва заболяване, съдебен лекар трябва да издаде удостоверение, потвърждаващо невъзможността на лицето да се яви. В такъв случай съдът определя друга дата за явяване.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Страна или свидетел трябва да спазва правилата за гражданското производство, прилагани от процесуалния орган (съда).

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Процесуално действие, извършено от дадена страна след изтичането на срока, е недействително. Този принцип се прилага по отношение както на законовите, така и на съдебните срокове. Недействителността на процесуално действие означава, че действие, извършено късно, не произвежда правните последици, които по закон произтичат от извършването му. Процесуално действие, извършено след изтичането на срока, е недействително дори когато съдът все още не е постановил решението след изтичането на срока.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Ако даден срок бъде пропуснат, страната може да поиска възстановяването му или да подаде молба за възобновяване на производството.

Ако страната е пропуснала срока за извършване на процесуално действие не по своя вина, съдът възстановява срока по нейно искане. Възстановяването обаче не е допустимо, ако неспазването на срока няма отрицателни процесуални последици за страната. Молба, съдържаща искане за възстановяване на срока, трябва да бъде подадена до съда, пред който е трябвало да се извърши действието, в срок от една седмица, след като престане да съществува причината за неспазване на срока. Обстоятелствата, обосноваващи искането, трябва да бъдат изложени в молбата. Страната трябва да извърши процесуалното действие в момента на подаване на молбата. След изтичането на една година от пропуснатия срок той може да бъде възстановен единствено в изключителни случаи. Възстановяването на срока за подаване на жалба срещу съдебно решение за унищожаване на брак, за обявяване на развод или за обявяване на несъществуването на брак не е допустимо, ако дори само една от страните е сключила нов брак след окончателното решение. Искане за възстановяване на срок, което е подадено със закъснение или е недопустимо съгласно закона, се отхвърля от съда. Фактът, че е подадена молба за възстановяване на срока, не спира производството или изпълнението на решението. В зависимост от обстоятелствата обаче съдът може да спре производството или изпълнението на решението. Ако искането бъде удовлетворено, съдът може да пристъпи незабавно към разглеждане на делото.

Възобновяването на производството дава възможност за повторно разглеждане на дело, приключило с окончателно решение. Молба, с която се иска възобновяване на производството, често се разглежда като извънредно правно средство за защита (или извънредно обжалване), което се използва за оспорване на окончателни решения, за разлика от обикновените правни средства за защита (които се използват във връзка с неокончателни решения). Възобновяване на производството може да се иска на следните основания: съдебното решение се основава на подправен или променен документ или на осъдителна присъда, която впоследствие е била отменена; решението е получено чрез престъпление. Възобновяване на производството може да се иска и в следните случаи: ако по-късно бъде открито окончателно съдебно решение, отнасящо се до същото правоотношение, или се появят фактически обстоятелства или доказателства, които биха могли да повлияят на изхода на делото, които не са могли да бъдат използвани от страната в предишните производства; ако съдържанието на решението е било повлияно от постановление, което не е прекратило производството по делото, издадено въз основа на нормативен акт, признат от Конституционния съд за противоречащ на Връзката отваря нов прозорецКонституцията, ратифициран международен договор или закона (отменен или изменен в съответствие с Гражданския процесуален кодекс).

Възстановяване на производството не може да се иска повече от десет години след датата, на която съдебното решение е станало окончателно (освен ако страната е била лишена от възможността да действа или не е била надлежно представлявана).

Последна актуализация: 25/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница португалски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Срокове на процедура - Португалия

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Процесуалните срокове могат да бъдат задължителни (peremptório), когато изтичането им погасява правото да се извърши действие, или отлагащи (dilatório), когато отлагат до определен момент възможността за извършване на дадено действие или момента, в който започва да тече друг срок.

Процесуалните срокове са предмет на правилата, предвидени в членове 138—143 от Гражданския процесуален кодекс.

Изчисляването на процесуалните срокове или на сроковете, определени от съдилищата, се урежда от правилата, предвидени в членове 278, 279 и 296 от Гражданския кодекс.

Що се отнася до сроковете по граждански дела, тяхната продължителност и последици за правоотношенията се уреждат от членове 296—333 от Гражданския кодекс.

По-специално давностните срокове (prazos de provisção) и преклузивните срокове (prazos de caducidade) се уреждат съответно от разпоредбите на членове 300—327 и членове 328—333 от Гражданския кодекс.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

За тази цел Португалия уведоми Европейската комисия за следните официални празници:

1 януари; 10 април (Разпети петък); 12 април (Великден); 25 април; 1 май; 10 юни; 11 юни; 15 август; 5 октомври; 1 ноември; 1, 8 и 25 декември.

Комисията публикува този списък в Официален вестник на Европейския съюз C 31, 2020 г., стр. 3, който е достъпен тук Връзката отваря нов прозорецвръзка.

Всяка година държавите членки предоставят този списък на Комисията. Някои от официалните празници са променливи и невинаги попадат на посочената по-горе дата.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Общото правило в португалското гражданско-процесуално право е, че когато няма конкретна разпоредба, срокът за страните е 10 дни за подаване на молба за всякакъв акт или съдебно производство, за заявяване на недействителност, за представяне на инцидентен иск или за упражняване на някакво друго процесуално право. Срокът, в който страната трябва да отговори на иска на другата страна, също е 10 дни (член 149 от Гражданския процесуален кодекс).

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

По правило срокът за всеки един отговор винаги започва да тече, считано от връчването на въпросния акт (член 149, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

По време на производството връчванията на страните се извършват посредством техните процесуални представители.

Когато с призовката е предвидено дадената страна да бъде призована да се яви лично, освен връчването на представителя, с препоръчано писмо се изпраща също призовка на самата страна, в която се посочва дата, място и повод за явяването.

Връчването на представители се извършва по електронна поща (вж. Заповед за изпълнение (Portaria) № 280/13 от 26 август 2013 г. Връзката отваря нов прозорецhttp://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=1967&tabela=leis&so_miolo=S) и компютърната система удостоверява датата, на която е извършено връчването, като призоваването се предполага, че е извършено на третия следващ ден или, ако този ден не е работен ден, на първия работен ден след него.

Връчването с препоръчано писмо с обратна разписка „се счита за извършено в деня, в който е подписана обратната разписка, и за прието от призованото лице, дори ако обратната разписка е подписана от трето лице, като се приема, освен ако има доказателства за обратното, че писмото е доставено своевременно на получателя“ (член 230, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

В случай на производство за изпълнение на финансови задължения, произтичащи от писмени договори, по които страните са избрали своя адрес за връчване на съдебни известия, призовката се изпраща по пощата до избрания адрес, при условие че стойността на производството не надвишава 30 000,00 EUR, а в случай че надвишава тази сума — важи задължението за непрекъснатост на предоставянето на стоки или услуги. Ако призованото лице откаже да подпише обратната разписка или да получи писмото, пощальонът отбелязва този факт преди да върне писмото, а призовката се счита за връчена въз основа на отбелязания отказ. Съответното събитие, от което започва да тече срокът, е датата на регистриране на отказа (член 229 от Гражданския процесуален кодекс).

Ако писмото е върнато, тъй като получателят не го е потърсил в пощенската служба в законоустановения срок или защото лице, различно от лицето на което следва да се връчи, отказва да подпише обратната разписка или да получи писмото, връчването се повтаря, като се изпраща ново препоръчано писмо с обратна разписка до лицето, на което следва да бъде връчено. В този случай самото писмо съдържа — на официално одобрен формуляр — копие на цялата задължителна информация. Пощальонът трябва да отбележи датата и точното място, където е оставил писмото, и незабавно да изпрати на съда бележката за връчването.

Ако не е възможно да пусне писмото в пощенската кутия на призованото лице, пощальонът оставя известие. В такъв случай връчването се счита за осъществено на датата, която е отбелязана от пощальона, или, ако е оставено известие, на осмия ден след въпросната дата (като призованото лице бива уведомено за това в следващото писмо, което му е изпратено). Именно от този момент започва да тече процесуалният срок, който започва с връчването.

Когато връчването се извършва чрез процесуален представител, съдебен изпълнител или съдебен служител, който се свързва с призованото лице, срокът започва да тече от момента, в който това лице подпише разписката за връчване.

В гражданското процесуално право е предвиден отлагащ срок, който да отрази географското разстояние между мястото на връчването и съда, в който се разглежда делото, или фактът, че призованото лице не е получило призовката лично. При тези обстоятелства отлагащият срок се добавя към задължителния срок и двата срока се считат за един.

Призоваването чрез публикуване поради несигурност относно местонахождението на призованото лице се извършва чрез публикуване на известие, последвано от съобщение на публично достъпна уебстраница (член 24 от Заповед за изпълнение № 280/13 от 26 август 2013 г.). При тези обстоятелства връчването се счита за осъществено в деня на публикуване на последното съобщение. Отлагащият срок започва да тече от датата на връчването. Срокът за представяне на защитата започва да тече от края на този минимален срок.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Да. Вж. отговора на предходния въпрос.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Действителната дата на деянието, събитието, решението, призовката или връчването не се взема предвид (член 279, буква б) от Гражданския кодекс).

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Когато срокът за извършването на дадено процесуално действие приключва в ден, в който съдилищата са затворени, срокът се удължава до следващия работен ден (член 138, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Съдебните ваканции са през периодите 22 декември — 3 януари, от Цветница до Великден и 16 юли — 31 август.

Съдът може, с мотивирано определение и след изслушване на страните, да спре процесуалния срок в съответствие с член 269, параграф 1, буква в) от Гражданския процесуален кодекс.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Изчисляването на срока не включва нито деня, нито часа, ако срокът е изразен в часове, на който е настъпило събитието, от което започва да тече срокът, в съответствие с член 279, буква б) от Гражданския процесуален кодекс.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Период, изразен в седмици, месеци или години и започващ от определена дата, приключва в 24:00 часа на съответния ден от последната седмица, месец или година. Ако съответният ден не съществува в последния месец, периодът приключва в последния ден на въпросния месец (член 279, буква в) от Гражданския кодекс).

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Тъй като съдилищата са отворени само в работни дни, а неделите и официалните празници се считат за съдебни ваканции, сроковете, които изтичат в неделя или на официален празник, се удължават до първия работен ден след тази дата, ако въпросното действие трябва да бъде извършено в съда.

Според правилото за изчисляване на целия процесуален срок краят на периода за извършване на процесуалното действие се удължава до следващия работен ден, ако се пада на дата, на която съдилищата са затворени (член 138, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Установеният със закон процесуален срок може да бъде удължен в предвидените случаи.

По споразумение на страните срокът може да бъде удължен веднъж и със същата продължителност (член 141 от Гражданския процесуален кодекс).

Неспазването на срока може да бъде допуснато поради основателна пречка, когато събитие, за което страната или нейните представители не носят отговорност, възпрепятства своевременното извършване на дадено действие (член 140 от Гражданския процесуален кодекс).

Освен това в член 139 от Гражданския процесуален кодекс се посочва, че независимо от наличието на обоснована пречка, действието може да бъде извършено в рамките на първите три работни дни след крайния срок, при условие че се заплати незабавно глоба, определена по следния начин:

а) ако действието се извършва на първия ден, глобата се определя на 10 % от съдебната такса, съответстваща на процедурата или действието, до максимум 1/2 разчетна единица;

б) ако действието се извършва на втория ден, глобата се определя на 25 % от съдебната такса, съответстваща на процедурата или действието, до максимум 3 разчетни единици;

в) ако действието се извършва на третия ден, глобата се определя на 40 % от съдебната такса, съответстваща на процедурата или действието, до максимум 7 разчетни единици.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Срокът за обжалване е 30 дни от връчването на решението (член 638 от Гражданския кодекс) и 15 дни в спешни случаи и случаи, посочени в Връзката отваря нов прозорецЧлен 644, параграф 2 и Връзката отваря нов прозорецЧлен 677 от Гражданския процесуален кодекс.

Ако страната има просрочени задължения и няма изискване да бъде уведомявана в съответствие с член 249 от Гражданския процесуален кодекс, срокът за обжалване започва да тече, когато решението бъде публикувано, освен ако страната преустанови неизпълнението на задължението си преди края на периода, в който случай на въпросната страна трябва да бъде връчено съдебното решение или заповед и периодът започва от датата на връчването.

В случай на устни заповеди или решения за възобновяване на производството, срокът започва от деня, в който са произнесени, при условие че страната е присъствала или е била призована да присъства на постановяването на акта.

Когато, освен горепосочените случаи, връчване не е необходимо, срокът започва от деня, в който лицето е узнало за решението.

В рамките на същия срок като този за обжалване, ответникът може да отговори на аргументите на жалбоподателя.

В отговора си ответникът може да оспори допустимостта или момента на подаване на жалбата, както и легитимността на жалбоподателя.

Ако намерението на жалбата е преразглеждане на регистрирано доказателство, срокът за подаване на жалбата и на нейния отговор се удължава с 10 дни.

Ако ответникът поиска разширяване на обхвата на жалбата, жалбоподателят може да отговори на искането в срок до 15 дни от връчването на жалбата.

Когато има няколко жалбоподателя или няколко ответника, дори когато се представляват от различни адвокати, за всеки от техните искове тече отделен срок. Деловодството е отговорно да се гарантира, че всички техни дела ще бъдат разгледани в рамките на определените срокове.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Законоустановените процесуални срокове не могат да бъдат намалявани.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Срокът за подаване на писмена защита, предоставен на лицето, призовано да оспори даден граждански иск, може да бъде удължен, когато призовката е връчена извън района, в който се намира седалището на сезирания съд.

Удължаването на този срок зависи от връчването на призовката извън района, в който се намира седалището на сезирания съд, а не от местопребиваването на призованото лице — член 245 от Гражданския процесуален кодекс.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

С изтичането на задължителния срок се погасява правото на извършване на действието. Действието обаче може да бъде извършено извън срока в случай на обоснована пречка и, независимо от това, такъв може да бъде предявен също в рамките на първите три работни дни след крайния срок, което подлежи на незабавно плащане на глоба (член 139 от Гражданския процесуален кодекс).

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Действието може да бъде извършено след срока в случаи на обоснована пречка, както е посочено в отговора на въпроси 11 и 15.

В съответствие с член 140 от Гражданския процесуален кодекс обоснована пречка се счита за събитие, за което страната или нейните представители или упълномощени представители не носят отговорност, което възпрепятства своевременното извършване на дадено действие. В този случай страната, която се позовава на пречката като оправдание, трябва незабавно да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.

Независимо от обоснованата пречка, действието може да бъде извършено в рамките на първите три работни дни след края на срока за незабавно плащане на глоба, както е посочено по-горе, а съдът, по изключение, може да реши да намали или отмени глобата в случаи на очевидни финансови затруднения или когато размерът се счита за определено непропорционален, по-специално при дела, за които назначаването на процесуален представител не е задължително, и действието е извършено от самите страни.

Свързани връзки

Последна актуализация: 02/03/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Румъния

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

От процесуална гледна точка, като обща дефиниция, процесуалният срок е времевият интервал, в рамките на който трябва да бъдат извършени или, обратно, са забранени определени процесуални действия. Съответните разпоредби се уреждат от членове 180—186 от Закон № 134/2010 относно Гражданския процесуален кодекс, публикуван повторно, с измененията и допълненията към него (в сила от 15 февруари 2013 г.).

Що се отнася до различните видове срокове, приложими по гражданското производство, всички те се класифицират според начина, по който са определени, като законови, съдебни или договорно установени срокове (независимо от тяхното естество). Законовите срокове са сроковете, изрично предвидени от закона. По принцип те са установени по такъв начин, че не могат да бъдат съкращавани или удължавани от съдията или от страните (например петдневния срок за връчване на призовка). По изключение законът позволява удължаване или съкращаване на определени законови срокове. Съдебните срокове са сроковете, които се определят от съда по време на разглеждането на делата — за явяване на страните, за изслушване на свидетели, за администриране на другите доказателства, т.е. документи, експертни доклади и т.н. Договорно установените срокове са сроковете, които могат да бъдат определени от страните по време на решаването на спорове, като за тях не е необходимо одобрението на съда.

В зависимост от вида им процесуалните срокове са императивни (перемпторни) и забранителни (дилаторни), като първите са срокове, в които трябва да се извърши определено процесуално действие (например сроковете, в които трябва да се подаде жалба — апелативна жалба, касационна жалба и т.н.), а вторите са сроковете, в които законът забранява извършването на процесуални действия.

Друг критерий за класифициране на сроковете е свързан със санкцията за неспазването им, като по този критерий сроковете биват абсолютни и относителни. Ако не бъдат спазени, абсолютните срокове в крайна сметка влияят върху действителността на процесуалните действия, докато неспазването на относителните срокове, макар и да не води непременно до обезсилване на процесуалните действия, може да доведе до налагането на дисциплинарни или финансови санкции на виновните страни (срокът за произнасяне на решение, срокът за подготовка и т.н.).

На последно място, във връзка с продължителността им сроковете могат да бъдат в часове, дни, седмици, месеци и години, като тази класификация също е предвидена в член 181 от Гражданския процесуален кодекс. Освен това съществуват особени случаи, в които законът не предвижда конкретно определен срок (часове, дни и т.н.), а определен момент за извършване на процесуалното действие (например възражение срещу изпълнение, което може да бъде внесено до последното изпълнително действие) или съдържа разпоредби, указващи, че действието трябва да бъде извършено „незабавно“ или „възможно най-скоро“, или „спешно“.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Съгласно румънското законодателство неработни дни са всички съботи и недели, към които се добавят следните официални празници: 1 и 2 януари (Нова година); 24 януари (Ден на обединението на румънските области); Великден — два дни в зависимост от календарните дати (вкл. Разпети петък); 1 май (Ден на труда); 1 юни (Ден на детето); Петдесетница — един ден в зависимост от календарните дати; 15 август (Успение Богородично); 30 ноември (Св. Андрей); 1 декември (Национален празник); 25 и 26 декември (Коледа).

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Правилата, приложими за сроковете, са правилата, установени в членове 180—186 от Гражданския процесуален кодекс.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Всеки срок има начален и краен момент, а времето между тях е продължителността на срока.

По отношение на началния момент член 184, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че сроковете започват да текат от датата на връчване на процесуалните документи, освен ако в закона не е предвидено друго.

Съществуват обаче и случаи, в които връчването на процесуалния документ, определено като начален момент за сроковете, може да бъде заменено с равностойни процесуални действия (случаи на равностойност). По този начин връчването на процесуалния документ, от който започва да тече срокът, в някои случаи се заменя с други процедури, които се явяват начален момент за срока (например искане за връчване на процесуалните документи на противната страна, подаване на жалба или връчване на изпълнителния лист).

Чрез дерогация от общото правило има и случаи, в които сроковете започват да текат от други моменти, различни от връчването, а именно от постановяването на решение или определение (установяващо изтичането на давностен срок, допълващо съдебното решение); от признаването на доказателствата (за представяне на исканите суми или списък на свидетелите — пет дни), от публикуването на определени документи (за реклама за продажба на сграда — пет дни).

Що се отнася до крайния момент, той се определя като моментът, в който настъпва последицата от изтичането на срока, а именно краят на възможността за извършване на действието, за което е определен срок (за императивните срокове), или напротив, определя/отбелязва момента, в който възниква правото на извършване на определени процесуални действия (за забранителните срокове).

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Между началния момент и крайния момент сроковете текат без прекъсване, по принцип без възможност за прекъсване или спиране. Настъпването обаче на възпрепятстващо обстоятелство, което е извън волята на страната (посочено в член 186 от Гражданския процесуален кодекс), е основание за прекъсване на процесуалните срокове. Към този случай се добавят и други специални обстоятелства (например прекъсването на срока за обжалване — член 469 от Гражданския процесуален кодекс). В същото време законът предвижда, че процесуалните срокове могат да бъдат спирани (както в случая с давностния срок — член 418 от Гражданския процесуален кодекс). Ако срокът бъде прекъснат съгласно член 186 от Гражданския процесуален кодекс, след отстраняване на пречката започва да тече фиксиран срок от 15 дни, независимо от продължителността на прекъснатия срок. Ако срокът е бил спрян, той продължава да тече от момента, в който спирането бъде прекратено, а времето, което е изтекло преди спирането на срока, също се добавя към него.

Съгласно член 183 от Гражданския процесуален кодекс процесуален документ, представен в законоустановения срок с препоръчано писмо, подадено в пощенски клон или в експресна куриерска служба, или до специализирана съобщителна служба, или изпратен по факс или електронна поща, се счита за представен в срок. Документ, подаден от заинтересованата страна в законоустановения срок във военно поделение или пред администрацията на мястото на задържане на тази страна, също се счита за представен в срок. Разписката от пощенския клон и регистрацията в или заверката от експресната куриерска служба, специализираната съобщителна служба, военното поделение или администрацията на мястото на задържане на заинтересованата страна, според случая, върху представения документ, както и упоменаването на датата и часа на получаване на факса или съобщението по електронна поща, както е видно от данните от получаващия компютър или факса на съда, представляват доказателство за датата, на която тази заинтересована страна е подала документа.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Съгласно член 181 от Гражданския процесуален кодекс сроковете, изразени в дни, се изчисляват според системата на изключване, т.е. според свободните дни, като нито денят, в който започва да тече срокът — dies a quo (денят, от който), нито денят, в който той завършва — dies ad quem (денят, до който), се взема под внимание, като приложимите правила са посочените във връзка с началния момент, както е обяснено в раздел 4.

Сроковете, изразени в дни, винаги се изчисляват в пълни дни, но документът може да бъде представен единствено в работното време на службите на съда. Този недостатък обаче може да бъде отстранен чрез изпращане на процесуалния документ по пощата, като пощенският служител посочва датата и средствата за ефективно връчване на получателя. Моля, вижте и отговора на въпрос 4.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Така например, ако дадено лице трябва да извърши действие или му бъде връчен документ в понеделник, 4 април 2005 г., и от него бъде поискано да даде отговор в срок от 14 дни от връчването, преди коя дата трябва да отговори съответното лице:

  • понеделник, 18 април (календарни дни) или
  • петък, 22 април (работни дни)?

Правилният отговор е, че посоченият брой дни включва календарните дни. Съответното лице трябва да предприеме действие до 18 април включително.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Съгласно член 182 от Гражданския процесуален кодекс сроковете, изразени в години, месеци или седмици, завършват в деня на годината, месеца или седмицата, съответстващи на началния им ден.

Срок, който е започнал на 29-о, 30-о или 31-во число на месеца и приключва в месец, в който няма такъв ден, се счита за приключил на последния ден на месеца.

Срок, който изтича на законоустановен официален празник или когато обслужването е спряно, се продължава до края на първия следващ работен ден.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Срок, изразен в седмици, месеци или години, изтича на съответния ден от последната седмица или месец или от последната година. Ако в последния месец няма ден, съответстващ на деня, в който е започнал да тече срокът, срокът изтича в последния ден на този месец. Когато последният ден от даден срок е неработен ден, срокът се удължава до първия следващ работен ден.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да, когато последният ден от даден срок е неработен ден, срокът се удължава до първия следващ работен ден.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

В член 184 от Гражданския процесуален кодекс се посочва, че процесуалният срок се прекъсва и от новото връчване започва да тече нов срок в следните случаи:

  • когато някоя от страните е починала — в този случай на наследника се връчва нов документ на последното местоживеене на починалата страна, без да се посочва името и положението на всеки от наследниците;
  • когато представителят на някоя от страните е починал — в този случай на съответната страна се връчва нов документ.

Процесуалният срок не започва да тече, а ако вече е започнал да тече, се прекъсва по отношение на страната, която не е дееспособна или е с ограничена дееспособност, докато не бъде назначено лице, което да представлява или подпомага тази страна, където е уместно.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Да, установени са специални срокове, отнасящи се до различните области на правото. Общият срок за апелативно и касационно обжалване е 30 дни според Гражданския процесуален кодекс. В някои случаи (специални производства), например в случай на налагане на временна забрана, срокът за обжалване е пет дни и е по-кратък от срока за подаване на жалба по общия закон.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Отговорът е положителен, с други думи, в определени изключителни случаи законът допуска съдията да удължи срока (например с пет дни по реда на членове 469 и 490 от Гражданския процесуален кодекс — съответно за апелативно и касационно обжалване) или да го съкрати (например по реда на член 159 от Гражданския процесуален кодекс във връзка със срока за връчване на призовка пет дни преди датата на съдебното заседание).

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Съгласно член 1088 от Гражданския процесуален кодекс в международните граждански производства съдът прилага румънското процесуално право при спазване на изричните разпоредби в обратния смисъл. Моля, вижте и отговорите на въпроси 5, 11 и 16.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Както беше посочено по-горе, неспазването на абсолютен срок в крайна сметка влияе върху действителността на процесуалните действия, докато неспазването на относителен срок, макар и да не води непременно до обезсилване на процесуалните действия, може да доведе до налагането на дисциплинарни или финансови санкции на виновните страни (срок за произнасяне на решение, срок за подготовка и т.н.).

Неспазването на процесуални срокове може да доведе до налагане на различни санкции, както следва:

  • нищожност на процесуалното действие (недопустимост на процесуалния документ);
  • лишаване от срока, предвиден за извършване на процесуалното действие;
  • изтичане на валидността на подаденото пред съда искане;
  • изтичане на давностния срок за правото на принудително изпълнение;
  • финансови санкции;
  • дисциплинарни санкции;
  • задължение за повторно извършване или за изменяне на документ без каквито и да било правни формалности;
  • задължение за предоставяне на обезщетение на увреденото лице за нарушение на процедурните формалности.

В член 185 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда, че когато дадено процесуално право трябва да бъде упражнено в определен срок, неспазването на това задължение води до лишаване от правото, освен когато в закона се предвижда друго. Процесуално действие, извършено след изтичането на срока, е нищожно. Когато в закона се предвижда прекратяване на процесуално действие в определен срок, действие, извършено преди изтичането на срока, може да бъде отменено по искане на заинтересованата страна.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Член 186 от Гражданския процесуален кодекс гласи, че на страна, която е пропуснала процесуален срок, се определя нов срок, ако същата докаже, че закъснението е надлежно обосновано. Съответната страна трябва да извърши процесуалното действие до 15 дни от отпадане на пречката за извършването му и същевременно да поиска да ѝ бъде даден нов срок. Ако страната иска да се възползва от правни средства за защита, срокът е същият като предвидения при подаване на жалба. Молбата за определяне на нов срок се разглежда от съда, компетентен да се произнесе и по молбата относно неупражненото в срок право. Когато страната има вина, тя не разполага с правни средства за защита.

Последна актуализация: 01/03/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Словения

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Съгласно процесуалното право на Словения, срокът е период от време, ограничен от два момента (началото и края на периода), в рамките на който може да бъде извършено и, по изключение, не може да бъде извършено определено процесуално действие.

Словенското право признава различни срокове:

  • материалноправни и процесуални срокове: материалноправните срокове са срокове, определени от материалното право за упражняване на права, и се разделят на преклузивни срокове, с изтичането на които правото се погасява по закон, и давностни срокове, при които дадено право вече не може да бъде упражнено, ако противната страна възрази. Процесуалните срокове са срокове, определени за извършването на процесуални действия;
  • законоустановени и съдебни срокове: законоустановените срокове и тяхната продължителност се определят пряко в законите, докато съдебните срокове се определят от съда предвид всички обстоятелства по конкретното дело;
  • подлежащи на удължаване и неподлежащи на удължаване срокове: съдебните срокове могат да бъдат удължавани, докато законоустановените не могат;
  • субективни и обективни срокове: субективните срокове започват, когато отговарящо на определени условия лице узнае за конкретно събитие или получи възможност да извърши процесуално действие, докато обективните срокове започват, когато настъпи конкретно обективно обстоятелство;
  • процесуални преклузивни и индикативни срокове: при изтичането на преклузивния процесуален срок процесуалното действие, за което се прилага срокът, вече не може да бъде извършено с действителен резултат, докато неспазването на индикативен срок не води до преки правни последици.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Съгласно Наредба № 1182/71, „работен ден“ означава всички дни, различни от официални празници, съботи и недели. Следните официални празници са определени за неработни дни в Словения в Закона за официалните празници и неработните дни в Република Словения (Zakon o praznikih in dela prostih dnevih v Republiki Sloveniji):

  • 1 януари — Нова година;
  • 8 февруари — Ден на Прешерен, празник на словенската култура;
  • 27 април — Ден на въстанието срещу окупацията;
  • 1 и 2 май — Майски празници;
  • 25 юни — Ден на държавността;
  • 1 ноември — Вси светии;
  • 26 декември — Ден на независимостта и обединението.

Неработните дни в Словения включват също:

  • Великден и Светли понеделник;
  • 15 август — Успение Богородично;
  • 31 октомври — Ден на реформацията;
  • 25 декември — Коледа.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Общите правила за процесуалните срокове в словенското право са уредени в Закона за гражданско производство — ЗГП (Zakon o pravdnem postopku). Членове 110—112 и членове 116—120 от ЗГП са пряко приложими в гражданското производство и, с необходимите изменения, в охранителни производства, изпълнителни и обезпечителни производства, както и в производства за принудително уреждане на сметки с кредитори или обявяване в несъстоятелност поради неплатежоспособност на дадено предприятие или неговата ликвидация.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Словенското право признава гражданското броене на периоди от време, които се изчисляват в дни. Сроковете се изчисляват в дни, месеци и години. Ако даден срок е изразен в дни, денят на връчването на съдебен документ или денят на събитието, от което започва срокът, не се включва в срока. Вместо това първият ден на срока е първият следващ ден. Срокове, изразени в месеци или години, изтичат в края на деня през последния месец или година, който е със същата дата като деня, в който е започнал срокът. Ако в последния месец няма такъв ден, срокът изтича в последния ден на този месец. В тези случаи срокът започва в деня, в който е настъпило събитието, от което се брои срокът (например ако процесуално действие трябва да бъде извършено в срок от една година от връчването на документ и връчването е настъпило на 25 април 2005 г., срокът изтича на 25 април 2006 г.). Ако последният ден на даден срок е събота, неделя, официален празник или друг неработен ден, определен като такъв в Закона за официалните празници и неработните дни в Република Словения (вж. точка 2 по-горе), срокът изтича на първия следващ работен ден. Горепосочените дни не оказват влияние върху началото и хода на производството, тъй като срокът тече без прекъсване. Изключение от това правило е съдебната ваканция (между 15 юли и 15 август), през която не може да започне да тече срок; вместо това срокът започва на първия ден след съдебната ваканция.

Събитията, след които започват да текат срокове, най-често са връчване на съдебен документ, иск от противната страна или непроцесуално събитие.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Съгласно словенското законодателство, документи се връчват по пощата, от съдебен изпълнител, в съд или по друг начин, предвиден от закона. Когато даден срок започва да тече от връчването, методът на връчване на документите не оказва влияние върху началния му момент. Срокът започва да тече от момента, когато връчването бъде действително извършено или се смята, че е извършено в съответствие със закона.

Връчването на документи е уредено в член 132 и сл. от ЗГП. В тях се прави разграничение между неличното (обикновеното) и личното връчване и връчването чрез защитени електронни канали, което също може да бъде лично или обикновено.

При неличното връчване на документи (членове 140 и 141 от ЗГП) връчването се смята за извършено в деня, в който връчителят даде документите на адресат в дома му или на работното му място. Ако адресатът не може да бъде открит в дома му, документите могат да бъдат дадени на пълнолетен член на домакинството му. Ако връчителят връчва документите на работното място на адресата, който не се намира там в момента на връчването, или връчителят не може да достигне до лицето поради работните процедури на работното място, връчването се смята за извършено когато документите бъдат дадени на лице, упълномощено да приема поща, или на лице, което работи на това работно място. Ако адресатът живее в място за настаняване и връчителят не може да го намери там, документите се дават на лице, което е упълномощено да приема поща за живущите на това място. Срокът започва в деня след връчването. Ако връчването не е възможно, връчителят оставя документите в пощенска кутия по адреса на местопребиваване, като в този случай се смята, че връчването е извършено в деня на оставянето на документите в пощенската кутия. Ако адресатът няма пощенска кутия или тя е неизползваема, документите могат да бъдат доставени на съда, който е поискал връчването, или на местен пощенски клон, като на входната врата на дома се остави съобщение за връчване, в което се посочва къде могат да бъдат получени документите. Връчването се смята за извършено в деня на поставяне на съобщението за връчване на вратата. Пощенският клон съхранява документите в продължение на 30 дни. Ако адресатът не вземе документите в този срок, те се връщат на съда. Ако документите трябва да бъдат връчени на юридическо лице, регистрирано в регистъра, или на едноличен предприемач и не е възможно връчване на адреса на обекта, вписан в регистъра, връчването се извършва чрез оставяне на документите или на съобщението за връчване на адреса, вписан в регистъра, при условие, че такъв адрес действително съществува.

Лично връчване (членове 142 и 143 от ЗГП) се извършва, когато връчването се отнася до иск, съдебно решение, срещу което е разрешено обжалване или извънредно правно средство за защита, платежно нареждане за съдебна такса за подаване на заявления по член 105а от ЗГП, покана за съдебно заседание за уреждане на спор или за първото главно съдебно заседание. Други документи се връчват лично само когато се изисква от закона или когато съдът прецени, че това е необходимо, защото документите са оригинали или по някаква друга причина изискват по-голяма предпазливост. Срокът започва да тече в деня след връчването. Срокът може да изтече в неработен ден; това означава, че ако срокът изтече в неработен ден, той не се удължава до следващия работен ден.

Ако се изисква директно лично връчване, но то не е възможно, връчителят може да остави документа в пощенска кутия или да постави на входната врата на дома съобщение за документи, посочващо 15-дневен срок, в който адресатът може да вземе документите от местен пощенски клон, когато е направен опит за връчване по пощата, или от съда, който е наредил връчването. Връчването се смята за извършено, когато адресатът вземе документите от пощата, или след изтичането на 15 дни, ако адресатът не вземе документите. Когато адресатът не вземе документите се смята, че срокът е започнал да тече в деня след връчването или деня, в който връчването се смята за извършено.

Електронно връчване на документи може да се извършва чрез защитени електронни средства. Информационната система на съдилищата автоматично изпраща документите на регистрирания в нея адрес за връчване или на защитена електронна пощенска кутия чрез юридически или физически лица, които извършват връчване на документи чрез защитени електронни средства като регистрирана дейност въз основа на специално разрешение от Министерството на правосъдието. Адресатът трябва да получи документите в срок от 15 дни. Адресатът сваля документите от информационната система, като се идентифицира по установения начин, подписва електронно доказателството за връчването и го връща на подателя чрез защитени електронни средства. Връчването се смята за извършено в деня, в който адресатът приеме електронните документи. Ако документите не бъдат приети в рамките на 15 дни, връчването се смята за извършено след изтичането на този срок. Адресатът трябва да разполага с време да се запознае със съдържанието на документите от най-малко три месеца след изтичане на 15-дневния срок след получаване на електронните документи. Ако адресатът не свали документите се смята, че срокът е започнал да тече в деня след връчването или деня, в който връчването се смята за извършено. Трябва да се подчертае, че независимо от наличието на законово правно основание, електронното връчване все още не е възможно в гражданското и търговското съдебно производство, с изключение на изпълнителното производство, производството по несъстоятелност и производството в имотния регистър. Във връзка с използването на електронни операции, моля вижте темата „автоматизирана обработка“.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Когато даден срок е изразен в дни, денят на връчването на съдебен документ или денят на събитието, от което започва срокът, не се включва в срока; вместо това първият ден на срока е денят след връчването на съдебния документ или денят след събитието.

Срокове, изразени в месеци или години, изтичат в края на деня през последния месец или година, който е със същата дата като деня, в който е започнал срокът. Ако в последния месец няма такъв ден, срокът изтича в последния ден на този месец. В тези случаи срокът започва в деня, в който е настъпило събитието, от което се брои срокът (например ако процесуално действие трябва да бъде извършено в срок от една година от връчването на документ и връчването е настъпило на 25 април 2005 г., срокът изтича на 25 април 2006 г.).

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Когато даден срок е изразен в дни, това означава календарни дни. Сроковете текат без прекъсване, като включват съботите, неделите и неработните дни. Например ако съдебно решение е връчено в петък, срокът за обжалване започва да тече в събота. Ако последният ден на срока е събота, неделя, официален празник или друг неработен ден, определен като такъв в Закона за официалните празници и неработните дни в Република Словения, срокът изтича на първия следващ работен ден.

При изчисляването на сроковете е необходимо да се прилагат и специалните правила на член 83 от Закона за съдилищата (Zakon o sodiščih), които уреждат съдебните ваканции. Между 15 юли и 15 август съдилищата провеждат заседания и постановяват решения единствено по спешни дела, които са определени като такива от закона (възбрани, попечителство и грижи за деца, задължения за издръжка и т.н.). Освен в неотложни случаи, процесуалните срокове спират да текат. Ако връчване е извършено по време на съдебната ваканция (например на 20 юли), процесуалният срок започва да тече в деня след последния ден на съдебната ваканция, който е 16 август. Също така процесуалните срокове не могат да изтекат по време на съдебната ваканция. Например ако връчването е извършено на 10 юли, 15-дневният срок изтича на 26 август. Съдебната ваканция прекъсва сроковете.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Словенското право не изразява сроковете в седмици. Сроковете се изчисляват в дни, месеци и години. Съботите, неделите и другите неработни дни не оказват влияние върху срока, а срок не може да изтече в такъв ден. Ако последният ден на даден срок е събота, неделя, официален празник или друг неработен ден, определен като такъв в Закона за официалните празници и неработните дни в Република Словения, срокът изтича на първия следващ работен ден.

Разпоредбите на Закона за съдилищата относно сроковете по време на съдебната ваканция не са достатъчни за сроковете, които са изразени в месеци или години, и за които член 111, параграф 3 от ЗГП предвижда, че изтичат в деня, чиято дата съответства на датата, на която е започнал да тече срокът. Съдебната ваканция не засяга сроковете, изразени в години. Съгласно съдебната практика сроковете, изразени в месеци, не текат по време на съдебната ваканция и по този начин се удължават с един месец (например тримесечен процесуален срок, който започва да тече на 20 юни, изтича на 20 септември, а тримесечен срок, който би изтекъл по време на съдебната ваканция, например на 5 август, се удължава с един месец и изтича на 5 септември).

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Срокове, изразени в месеци или години, изтичат в края на деня през последния месец или година, който е със същата дата като деня, в който е започнал срокът. Ако в последния месец няма такъв ден, срокът изтича в последния ден на този месец (например ако конкретно процесуално действие трябва да бъде извършено в срок от една година от връчването на документите и документите са връчени на 25 април 2005 г., срокът изтича на 25 април 2006 г.; ако конкретно процесуално действие трябва да бъде извършено в срок от един месец от връчването, което е извършено на 31 май 2005 г., последният ден на срока е 30 юни 2005 г.).

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Сроковете не изтичат в събота, неделя или други неработни дни. Ако последният ден на даден срок е събота, неделя, официален празник или друг неработен ден, определен като такъв в Закона за официалните празници и неработните дни в Република Словения, срокът изтича на първия следващ работен ден.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Единствено сроковете, определени от съд, или така наречените съдебни срокове (член 110 от ЗГП), могат да бъдат удължавани. Съдебен срок може да бъде удължен от съда по искане на дадена страна, когато съществуват основателни причини за удължаването му. Удължаване на срока трябва да бъде поискано преди изтичането му. Сроковете, предвидени в закон, не могат да бъдат удължавани. Разпоредбата относно невъзможността за удължаване на законоустановените срокове е задължителна.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Страните могат да обжалват съдебно решение или определение, постановено на първа инстанция, в общия срок от 30 дни след връчването на преписа от съдебното решение и 15 дни след връчването на преписа от постановеното на първа инстанция определение, освен ако ЗГП (член 333 или член 363, параграф 2) не предвижда друго.

По-кратък 15-дневен срок за обжалване е предвиден при спорове във връзка с менителници или чекове (член 333 от ЗГП), а 8-дневен срок — при спорове за нарушаване на владение (член 428 от ЗГП), искове с малък материален интерес (член 458 от ЗГП), за уведомяване за обжалване по търговски спорове с малък материален интерес и за издаване на заповед за плащане. По-краткият 8-дневен срок се прилага и за предявяване на правни средства за защита (обжалване и възражение) в производства за принудително изпълнение и обезпечение на вземания (член 9 от Закона за принудително изпълнение и обезпечение на граждански вземания (Zakon o izvršbi in zavarovanju).

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Съдилищата провеждат заседания, когато това е предвидено по закон или когато е необходимо в хода на производството (член 113 от ЗГП). Заседанието е уговорена среща на определено място и в определено време за провеждане на процесуално действие. Съдът може да отложи заседание за по-късна дата, когато са налице основателни причини за това (член 115 от ЗГП).

Съдът може също така да удължи срок, определен за извършването на определено процесуално действие от дадена страна (съдебен срок), ако за удължаването има основателни причини и страната е поискала удължаване на срока преди изтичането му.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Съгласно словенското законодателство не е възможно удължаване на срок поради това, че дадена страна пребивава на определено място или в определен район.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Пропускането на срок най-общо означава загуба на право. Страната губи правото да предяви правно средство за защита (погасяване на право) и правно средство за защита, предявено прекалено късно, се отхвърля. Съдът може да отхвърли молба, която дадена страна не измени или не допълни в определен срок.

Ако срокът бъде пропуснат, може да се сметне, че страната е оттеглила иска си (например ако дадена страна не плати съдебна такса в законоустановения срок, се смята, че страната е оттеглила иска си, и производството се спира; същото важи и когато нито една от страните не поиска продължаване на производството четири месеца след спирането му).

Ако дадена страна не се яви на съдебно заседание, в някои случаи се смята, че тази страна е оттеглила иска си (например ако на първото заседание не се яви никоя страна, се смята, че ищецът е оттеглил иска).

Пропускането на срок може да има последици за страната и в доказателствени производства. Пропускането на срока за плащане на аванс за събиране на предложено доказателство означава, че това доказателство няма да бъде събрано.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Ако дадена страна пропусне срок за определено процесуално действие, което води до погасяване (което означава, че страната губи правото да извърши процесуалното действие), съдът може да удовлетвори искането на страната да извърши това действие по-късно (т.е. за връщане към предишно състояние, членове 116—121 от ЗГП).

Условията за връщане към предишно състояние са:

  • страната е пропуснала срока поради основателна причина, определена от съда в светлината на всички обстоятелства по делото;
  • в резултат на пропускането на срока е погасено право;
  • страната е внесла молба за връщане към предишно състояние пред съда, пред който е трябвало да бъде извършено процесуалното действие, в срок от 15 дни от преустановяването на причината, довела до пропускането на срока; ако страната е научила за пропуснатия срок по-късно, то в срок от 15 дни от момента на узнаването за това; във всички случаи в срок от три месеца, или, при търговски дела, в срок от 30 дни от деня, в който е бил пропуснат срокът;
  • неизвършеното процесуално действие е извършено в момента на внасяне на молбата за връщане към предишно състояние.

Внасянето на молба за връщане към предишно състояние обикновено не засяга хода на производството, но съдът може да реши, че производството трябва да бъде временно преустановено до окончателното влизане в сила на решението по молбата. След като получи подадена в срок молба за връщане към предишно състояние, съдът обикновено провежда заседание, на което взема решение относно молбата. Ако бъде допуснато връщане към предишно състояние, производството се връща в състоянието, в което е било преди забавянето, а решенията, издадени от съда поради забавянето, се анулират.

Връзки по темата:

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.dz-rs.si/wps/portal/Home/deloDZ/zakonodaja/preciscenaBesedilaZakonov

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.sodisce.si/

Връзката отваря нов прозорецhttps://www.uradni-list.si/glasilo-uradni-list-rs

Връзката отваря нов прозорецhttp://www.pisrs.si/Pis.web/

Последна актуализация: 24/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Словакия

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

а) Законоустановени — продължителността им се определя в закон,

б) определени от съда — съдът може да продължи даден срок по искане на засегнатата страна.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Неработните дни са дните, предназначени за почивка на работниците през седмицата, и официалните празници:

а) неработни дни в Словашката република: 6 януари, Велики петък, Великден, Светли понеделник, 1 май, 8 май, 15 септември, 1 ноември, 24 декември, 25 декември, 26 декември,

б) официални празници в Словашката република: 1 януари, 5 юли, 29 август, 1 септември, 17 ноември.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

а) Съгласно Закон № 160/2015, Граждански процесуален кодекс (zákona č. 160/2015 Civilný sporový poriadok) (наричан по-нататък „ГПК“), и при липса на разпоредби за противното, срокът за изпълнение на дадено действие се определя от съд. Денят, в който е настъпило събитието, определящо началото на срока, не се включва в изчисляването на срок, определен в дни.

б) Даден срок не тече по отношение на лице, което е изгубило способността си да бъде страна по производството или способността си да се явява пред съд (член 119 от ГПК).

в) Ако нова страна, законен представител или попечител на страна се присъедини към производството, по отношение на тях текат нови срокове от момента на присъединяването им към производството (член 120 от ГПК).

г) Даден срок е спазен, ако съответното действие бъде изпълнено в съда или становище бъде представено на орган, който е длъжен да го предаде, в последния ден от периода (член 121, параграф 5 от ГПК).

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Срокът започва да тече от деня, следващ деня, в който е настъпило събитието, определящо началото на срока.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Не.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Не.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

При изчисляването на срокове се използват календарни дни.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Сроковете, определени в седмици, месеци и години, също се изчисляват в календарни дни.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Срокове, определени в седмици, месеци или години, изтичат в края на деня, обозначен със същото число като деня на събитието, определящо началото на срока, а ако в месеца няма такъв ден — в последния ден на месеца. Ако срокът изтича в събота, неделя или на празник, последният ден на периода е следващият работен ден (член 121 от ГПК).

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Ако в закона не е посочен краен срок за изпълнението на дадено действие, този срок се определя от съд, ако е необходимо. Съдът може и да удължи определен от него срок (член 118, параграф 2 от ГПК).

12 Какви са сроковете за обжалване?

Жалба се внася в 15-дневен срок от връчването на решение в съда, до който е отправена (член 362 от ГПК).

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Да, но единствено срокове, отнасящи се до разпит за информативни цели.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Последицата при неспазване на срок е пропускане на крайния срок

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Съдът може да прости пропускането на краен срок, ако това пропускане се дължи на това, че страна или нейният представител е имал уважителна причина, която е довела до неспособността му да извърши действие, което е имал право да извърши. Молба трябва да бъде подадена в рамките на 15 дни от преустановяването на препятствието и пропуснатото действие трябва да бъде извършено по това време (член 122 от ГПК). Съдът решава по своя преценка дали причината, поради която страната или нейният представител е пропуснал законоустановения срок, е уважителна.

Последна актуализация: 16/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Финландия

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Сроковете са периоди от време, определени за извършване на определени действия във връзка с производството. Някои срокове са установени в закона, а други се определят от съдилищата.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Освен събота и неделя, следните дни се считат за неработни дни във Финландия:

  • Нова година (1 януари);
  • Богоявление (6 януари);
  • Разпети петък (подвижен);
  • Великден (подвижен);
  • Светли понеделник (подвижен);
  • Ден на труда (1 май);
  • Възнесение Господне (подвижен);
  • Петдесетница (подвижен);
  • Денят преди лятното слънцестоене (подвижен);
  • Ден на лятното слънцестоене (подвижен);
  • Ден на Вси Светии (подвижен);
  • Ден на независимостта (6 декември);
  • Рождество Христово (25 декември);
  • Стефановден (26 декември).

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Правилата за изчисляване на сроковете са установени в Закона за сроковете (määräaikalaki) (25.4.1930/150). Разпоредби относно продължителността на различните срокове се съдържат и в Кодекса на съдопроизводството (oikeudenkäymiskaari) и някои други нормативни актове.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Сроковете обикновено започват да текат от началото на деня, следващ датата, на която е настъпило събитието, налагащо извършването на действието или формалността. Например срокът за оспорване на завещание се изчислява от началото на деня, следващ датата, на която е било съобщено за завещанието.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Начинът на предаване или връчване на документите не оказва влияние на началния момент. Срокът започва да тече едва след връчване на документа.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Когато срокът се изразява в брой дни след определена дата, тази дата не се брои като част от срока. Например датата, на която е връчено известието, не се брои.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Посоченият брой дни включва всички календарни дни, а не само работните дни. Ако обаче последният ден от срока е някой от дните, изброени под въпрос 2, срокът изтича в следващия работен ден.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Сроковете, които се броят в седмици, месеци или години след определена дата, изтичат на деня от седмицата или месеца, който съответства като име или число на тази дата. Ако в месеца, когато срокът изтича, няма съответна дата, срокът изтича на последния ден от посочения месец.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Вж. отговора на въпрос 8.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Вж. отговора на въпрос 7.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Сроковете могат да бъдат удължавани, ако необходимостта от удължаване може да бъде обоснована. Например удължаване на срокове, приложими за висящи съдебни производства, може да бъде предоставено от съответния съд при поискване. Решението за удължаване на срока се взема от лицето, натоварено с делото.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Страна по съдебно производство, която желае да обжалва решение на районния съд (käräjäoikeus), трябва да уведоми за намерението си да обжалва не по-късно от седмия ден от датата, на която е постановено решението на районния съд, като в противен случай губи правото си на обжалване. Крайният срок за подаване на жалбата е 30 дни считано от датата, на която е постановено решението на районния съд. Жалбоподателят трябва да подаде документа за обжалване в деловодството на районния съд не по-късно от последния ден на срока, в рамките на работното време.

Що се отнася до решения, постановени от апелативен съд (hovioikeus), срокът за подаване на молба за разрешение за обжалване и за внасяне на жалбата е 60 дни от датата, на която апелативният съд е постановил решението. Жалбоподателят трябва да внесе молбата си за обжалване, която трябва да бъде адресирана до Върховния съд (korkein oikeus) и да бъде придружена от молба за разрешение за обжалване, както и от самата жалба, до деловодството на апелативния съд не по-късно от последния ден на срока.

Ако жалбата се отнася до дело, гледано от апелативния съд като първа инстанция, срокът за подаване на жалбата е 30 дни от датата на постановяване на решението на апелативния съд.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Сроковете, предвидени в Закона за сроковете, не могат да бъдат съкращавани. В повечето случаи съдът има свобода да определя сроковете за извършване на конкретни действия и формалности, а също и да удължава посочените срокове. В някои случаи съдилищата могат да удължават и сроковете за обжалване.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Във Финландия няма такива места, така че подобно положение не може да възникне.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Като общо правило неспазването на срока е в ущърб на неизправната страна и може да доведе до загуба на правата на тази страна по делото.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Няма универсално правно средство за защита за пропуснати срокове. В някои случаи след подаване на искане може да бъде определен нов срок. Такива случаи обаче са изключителна рядкост.

Последна актуализация: 14/06/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Швеция

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

В рамките на гражданските производства се прилагат няколко различни вида крайни срокове, както и срокове, предвидени в конституцията. Това включва например срокове за обжалване на съдебни актове, за подаване на жалба и за преразглеждане на дело (срок, в който делото трябва да бъде заведено пред съда). Съществуват и разпоредби, в които само е предвидено, че трябва да бъде предприета определена мярка, като срокът за това се определя от съда. Пример за това са сроковете за предоставяне на допълнителна информация, доказателства или писмена защита.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Събота, неделя и официалните празници се считат за неработни дни.

Следните дни са официални празници в Швеция съгласно Закон 1989:253 за официалните празници („lagen om allmänna helgdagar“):

  • Нова година (1 януари);
  • Богоявление (6 януари);
  • Разпети петък (последният петък преди Великден);
  • Великден (първата неделя след пълнолунието на или след 21 март);
  • Светли понеделник (денят след Великден);
  • Възнесение Господне (шестият четвъртък след Великден);
  • Петдесетница (седмата неделя след Великден);
  • Национален празник на Швеция (6 юни);
  • Ден на лятното слънцестоене (съботата между 20 и 26 юни);
  • Вси светии (съботата между 31 октомври и 6 ноември);
  • Коледа (25 декември);
  • Втори ден на Коледа (26 декември).

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Основният принцип относно сроковете е, че когато съдът нареди на дадено лице да предприеме някакво действие в производството, трябва да му даде разумно време за изпълнение на нареждането (глава 32, член 1 от шведския Процесуален кодекс („rättegångsbalken“). В повечето случаи предоставеното време се определя от съда, който на този етап трябва да определи срок, предоставящ на съответната страна достатъчно време, за да изпълни нареждането.

В ограничен брой случаи в шведския Процесуален кодекс е предвиден конкретен срок. Това се отнася основно за сроковете за обжалване на съдебно решение или постановление, за подаване на молба за преразглеждане на дело или в някои случаи за промяна на срок.

Лице, което желае да обжалва решение на районен съд по гражданско дело, трябва да го направи в срок от три седмици след постановяване на решението. Лице, което желае да обжалва постановление на районен съд („tingsrätt“) по гражданско дело, трябва да го направи в същия срок. Ако обаче постановлението в рамките на производството не е произнесено в съдебно заседание и пред съда не е обявено кога то ще бъде произнесено, срокът за обжалване се изчислява от деня, в който жалбоподателят е получил решението. Срокът за обжалване на решения или постановления на апелативния съд („hovrätt“) е четири седмици (глава 50, член 1, глава 52, член 1, глава 55, член 1 и глава 56, член 1 от шведския Процесуален кодекс).

Страна, срещу която районният съд („tingsrätt“) е постановил решение в нейно отсъствие, може да подаде молба за преразглеждане на делото в срок от един месец от датата, на която ѝ е връчено решението (глава 44, член 9 от шведския Процесуален кодекс).

Ако въззивната жалба остане без движение поради това, че жалбоподателят не се е явил на съдебното заседание пред апелативния съд (hovrätt), жалбоподателят може в срок от три седмици от датата на постановлението да подаде пред съда молба за възобновяване на делото (глава 50, член 22 от шведския Процесуален кодекс).

Ако страна е пропуснала срока за подаване на въззивна жалба или за подаване на молба за възобновяване или преразглеждане на дело, тя може да подаде молба за възстановяване на срока. Молбата трябва да се подаде в срок от три седмици след края на извинителните обстоятелства и не по-късно от една година след изтичането на срока (глава 58, член 12 от шведския Процесуален кодекс).

Редица срокове се прилагат и при съкратените производства пред шведския Орган за принудително изпълнение. На ответника се нарежда да даде становище по заявлението в определен срок от датата на уведомяване. Този срок не може да бъде по-дълъг от две седмици, освен при наличие на специални обстоятелства (член 25 от Закон 1990:746 за заповедите за плащане и помощта („lagen om betalningsföreläggande och handräckning“)). Ако ответникът оспори заявлението, заявителят разполага с максимален срок от четири седмици от датата, на която му е изпратено уведомление за оспорването, в който да поиска делото да бъде прехвърлено в районен съд („tingsrätt“), който да го разглежда по-нататък (член 34). Ако шведският Орган за принудително изпълнение издаде решение по производство, включващо заповед за плащане или помощ от общ характер, ответникът може да поиска производството да бъде възобновено в срок от един месец от датата на решението (член 53). Други видове решения на органа могат да се обжалват в срок от три седмици от датата, на която е взето решението (членове 55—57).

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Ако дадено действие трябва да бъде изпълнено в определен срок, този срок обикновено започва да тече от деня, в който е издадено решението или постановлението. В случаите, когато на страната трябва да бъде връчен документ обаче, срокът не започва да тече, преди страната да получи документа (дата на връчване).

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

В случаите, когато на страната трябва да бъде връчен документ, срокът не започва да тече, преди страната да получи документа (дата на връчване).

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Когато началната дата съвпада с датата, на която е издадено решението или постановлението, често срокът се определя като конкретна дата, до която произтичащото от решението или постановлението действие трябва да бъде извършено. В някои случаи обаче се определя и период от време, като се постановява, че дадено действие трябва да бъде извършено в определен срок, изразен в дни, седмици, месеци или години, който винаги се брои от определена начална дата. Когато началната дата е датата на връчване, винаги се посочва, че дадено действие трябва да бъде извършено в определен срок, изразен в дни, седмици, месеци или години от датата на връчване, която е датата на получаване на документа от страната.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Когато срокът се брои в дни, посоченият брой дни включва календарни, а не само работни дни.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Ако дадено действие трябва да бъде извършено в определен срок, този срок обикновено започва да тече в деня, в който е издадено решението или постановлението. В случаите, когато на страната трябва да бъде връчен документ обаче, срокът не започва да тече, преди страната да получи документа (дата на връчване).

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Закон 1930:173 за изчисляването на установените със закон срокове („lag om beräkning av lagstadgad“) гласи, че когато сроковете се броят в седмици, месеци или години, крайната дата е денят, който по името или номера си в месеца отговаря на деня, в който е започнал да тече срокът. Ако в последния месец няма такъв ден, за последен ден на срока се приема последният ден на месеца.

Ако денят, до който трябва да бъде извършено действието, е събота, неделя или друг официален празник (вж. точка 2 по-горе), навечерието на лятното слънцестоене, Бъдни вечер (24 декември) или навечерието на Нова година (31 декември), срокът за извършване на действието се удължава до следващия работен ден. Това важи и когато срокът започва да тече на датата на връчване на документите.

Когато се прилага Регламент № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове, неговите разпоредби се прилагат вместо посочените по-горе.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Ако денят, до който трябва да бъде извършено действието, е събота, неделя или друг официален празник (вж. точка 2 по-горе), навечерието на лятното слънцестоене, Бъдни вечер (24 декември) или навечерието на Нова година (31 декември), срокът за извършване на действието се удължава до следващия работен ден. Това важи и когато срокът започва да тече на датата на връчване на документите.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Не съществуват особени правила за удължаване на сроковете в случаи, когато страната е с място на пребиваване или установяване, или по друга причина се намира извън Швеция или в отдалечена област. Както е посочено по-горе обаче, в много случаи съдът определя самостоятелно продължителността на всеки срок, като гарантира, че на страната е дадено разумно време, в което да действа.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Сроковете за обжалване на съдебни решения или постановления обикновено са три или четири седмици.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Ако даден срок е установен в закона (например срок за обжалване), той не може нито да се съкращава, нито да се удължава. Ако на дадена страна е наредено да се яви в съда или да извърши друго действие, съдът може да удължи срока, като определи нов краен срок. При непредвидени обстоятелства няма пречки съдът да отмени насрочено съдебно заседание и да насрочи друго на по-ранна дата. На страните обаче трябва да бъде дадено разумно време, за да се подготвят.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Не (вж. точка 11 по-горе).

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Срокове за изпълнение на нареждания и др.

Ако ищецът не изпълни нареждане да предостави допълнителна информация за исковата си молба или ако има други пречки за решаване на делото, исковата молба се отхвърля. Ако ответникът не предостави писмена защита, срещу него може да бъде произнесено неприсъствено съдебно решение. Неизпълнението на нареждане в определеното време също може да доведе до произнасяне на съда по делото въпреки това.

Неявяване в съда

За споровете, по които е допустимо да се сключи извънсъдебна спогодба (например търговски спорове), неявяването на една от страните пред районния съд („tingsrätt“) може да доведе до постановяване на съдебно решение в нейно отсъствие. В други случаи може да бъдат наложени глоби. В случаите, когато не се допуска извънсъдебна спогодба (например спорове по семейноправни въпроси) обаче, неявяването на ищеца пред съда може да доведе до прекратяване на делото, докато при неявяване на другата страна тя може да бъде глобена или принудително доведена. Ако ищецът не се яви на дело пред апелативния съд, въззивната жалба се оставя без движение. Ако другата страна не се яви, тя може да бъде глобена.

Срок за обжалване

Ако страна пропусне срока за обжалване, жалбата се отхвърля.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Ако срокът не е установен в закона, преди изтичането му страната трябва да подаде пред съда молба за отсрочка и да поиска удължаване на срока. Ако срокът е изтекъл и съдът впоследствие е предприел действие, например произнесъл се е по делото, съществуват редица редовни и извънредни мерки, които страната може да предприеме. Целта на тези мерки е или да се възобнови дело, което е било прекратено, или при някои обстоятелства да се поиска промяна на срока (вж. точка 3 по-горе).

Последна актуализация: 09/09/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Англия и Уелс

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Основните видове срокове са следните:

Срок за отговор на искова молба — При получаването на исковия формуляр или на подробното изложение на исканията, в случай че се връчват поотделно, ответникът разполага с 14 дни или да отговори на иска, или да подаде потвърждение за връчването. След подаване на потвърждение за връчването, той разполага с 14 допълнителни дни, за да подготви защитата си. Това означава, че ответникът може да разполага с до 28 дни за отговор на исковата молба, но ако подаде потвърждението за връчването в деня след получаването на подробното изложение на исканията, той разполага само с 15 дни за подаване на писмена защита.

Срок за изпълнение на съдебно решение — Съгласно член 24 от Закона от 1980 г. за давността (Limitation Act 1980) иск не може да бъде предявен въз основа на съдебно решение след изтичането на шест години от датата, на която съдебното решение е станало изпълняемо.

Давностни срокове — По принцип се прилага давностен срок от шест години и той е приложим по отношение на:

  • срока за искове за непозволено увреждане (член 2 от Закона от 1980 г. за давността)
  • срока при дело за последователни прехвърляния и погасяване на правото на собственост на собственик и прехвърляне на вещи (член 3 от Закона от 1980 г. за давността)
  • срока за искове за суми, подлежащи на възстановяване по закон (член 9 от Закона от 1980 г. за давността).

Давностните срокове за други видове дела се различават. Например:

  • срокът за искове във връзка с официални договори е дванадесет години (член 8 от Закона от 1980 г. за давността) — например официални договори за дълг, като например ипотеки;
  • срокът за искове за телесни повреди е три години (член 11 от Закона от 1980 г. за давността).

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

В части 2.8—2.10 от Връзката отваря нов прозорецПравилата за гражданско съдопроизводство (Civil Procedure Rules) се разглежда прилагането и тълкуването на правилата с оглед на изчисляването на сроковете.

Освен събота и неделя, неработните дни в Англия и Уелс включват следните официални празници:

  • Нова година: 1 януари
  • Разпети петък: петък преди Великден
  • Светли понеделник: понеделник след Великден
  • Ранен майски празничен ден: първия понеделник през май
  • Пролетен празничен ден: последния понеделник през май
  • Летен празничен ден: последния понеделник през август
  • Рождество Христово: 25 декември
  • Деня на коледната кутия: 26 декември.

Когато Рождество Христово, Денят на коледната кутия или Нова година се падат през почивни дни, следващият делничен ден става официален празник. Ако например 25 и 26 декември се падат съответно в събота и неделя, понеделник и вторник след тях са официални празници.

Освен това около Рождество Христово всички съдилища са затворени за един допълнителен ден.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Връзката отваря нов прозорецЗакон от 1980 г. за давността В него се предвиждат няколко срока за образуването на производства и се определят други срокове, в които дадено съдебно решение например подлежи на изпълнение и от страните трябва да бъдат предприети други действия. Допълнителна информация може да бъде намерена в отговора на въпрос 1 по-горе.

Връзката отваря нов прозорецЗакон от 1984 г. за чуждестранните давностни срокове (Foreign Limitation Periods Act 1984) В него се предвижда, че всеки свързан с давността на искове закон за целите на дела, при които са в сила чуждестранен закон или решения, постановени от чуждестранни съдилища, трябва да предвижда разглеждането им по същество, а не като процедура. Той се прилага както по отношение на арбитражни производства, така и за съдебни производства в съдилищата в Англия и Уелс, независимо от това дали правото на другата държава трябва да бъде взето предвид.

Връзката отваря нов прозорецПравила за гражданско съдопроизводство Това са процесуалните правила за гражданските съдилища в Англия и Уелс, които включват срокове за различни искове.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Началната дата, от която започва да тече срокът, е обикновено датата на съответното събитие. Началният момент за 14-дневния срок за отговор на искова молба например е денят на получаването на исковия формуляр или на подробното изложение на исканията, в случай че се връчват поотделно (при спазване на правилата относно фикцията за връчване — вж. по-долу). Освен това началният момент за 6-годишния срок за изпълнение на съдебно решение е датата, от която решението подлежи на изпълнение.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Обичайният начин на връчване, използван за предаването на документи, е първокласна поща. Ако документът е изпратен по първокласна поща, той се счита за връчен на втория ден след изпращането му.

Допълнителна информация относно датите във връзка с фикцията за връчване за други начини на нелично връчване, като например обмен на документи, доставяне на документа до разрешения адрес или оставянето му на него, изпращане по факс или чрез други електронни средства, може да бъде намерена в Връзката отваря нов прозорецчаст 6 от Правилата за гражданско съдопроизводство.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Когато срокът се изразява в брой дни, той се изчислява като пълни дни. При изчисляването на броя пълни дни в тях не се включва денят, от който започва да тече срокът, а ако краят на срока се определя от дадено събитие — денят на настъпване на събитието. Примери за това как да се изчисляват тези дни могат да бъдат намерени в Връзката отваря нов прозорецчаст 2 от Правилата за гражданско съдопроизводство.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Когато съдът постанови решение, разпореждане или указание, с което налага срок за извършване на действие, последната дата за спазването му, когато това е практически възможно, трябва да бъде изразена като календарен ден; той включва също моментът от деня, до който действието трябва да бъде извършено. Когато датата, до която трябва да бъде извършено дадено действие се вписва в документ, тя трябва да бъде изразена, когато това е практически възможно, като календарен ден.

Ако например на дадено лице е връчен документ на 4 април и то трябва да отговори в срок от 14 дни от връчването, лицето следва да отговори преди 18 април.

Ако обаче посоченият срок е по-кратък от 5 дни, в него не се включват съботите, неделите и официалните празници.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Когато в някое решение, разпореждане, указание или друг документ се посочва думата „месец“, това означава календарен месец.

Когато срокът се определя в години, макар и това да не е изрично правило, трябва да се прилага по аналогичен начин част 2.10 от Правилата за гражданско съдопроизводство. Поради това, ако в някое решение, разпореждане, указание или друг документ се използва думата „година“, това означава календарна година.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Ако краят на срока се определя чрез позоваване на дадено събитие, в него не се включва денят на настъпване на събитието. Вж. също отговора на въпрос 6 по-горе.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Когато определеният в Правилата за гражданско съдопроизводство, практически насоки, съдебно решение или съдебно разпореждане срок за извършване на действие в съдебната служба изтича в ден, в който службата е затворена, това действие е навременно, ако се извърши на следващия работен за съдебната служба ден. Тези правила се прилагат винаги когато има преклузивен срок.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Когато исков формуляр се връчва извън юрисдикцията, се прилагат специални правила. Когато например връчването е в държава — членка на ЕС, или в договаряща държава по Хагската конвенция от 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, срокът за подаване на потвърждение е 21 дни след датата на връчване на исковия формуляр или подробното изложение на исканията. Срокът за подаване на писмена защита е 21 дни след датата на връчване на подробното изложение на исканията или, ако ответникът подаде потвърждение за връчване — 35 дни след връчване на подробното изложение на исканията. Ако връчването се извършва на всяка друга територия на договаряща държава по Хагската конвенция от 1965 г., срокът за подаване на потвърждение е 31 дни след датата на връчване на исковия формуляр или подробното изложение на исканията. Срокът за подаване на писмена защита е 31 дни след датата на връчване на подробното изложение на исканията или, ако ответникът подаде потвърждение за връчване — 45 дни след връчване на подробното изложение на исканията. Повече информация може да бъде намерена вВръзката отваря нов прозорецчаст 6 от Правилата за гражданско съдопроизводство.

Когато връчването е в която и да е друга държава, срокът за подаване на потвърждение за връчване или за подаване на писмена защита е посоченият в таблицата (предоставена във връзката по-долу) брой дни след връчване на подробното изложение на исканията или, когато ответникът е подал потвърждение за връчването — посоченият в таблицата брой дни плюс допълнителни 14 дни след връчването на подробното изложение на исканията. Таблицата може да бъде намерена вВръзката отваря нов прозорецПрактически насоки 6Б от Правилата за гражданско съдопроизводство

12 Какви са сроковете за обжалване?

Срокът за обжалване на решения е 14 дни. Срокът за подаването на молба до съдия за преразглеждане на решението на орган, ако имате право на това по закон, е 28 дни, освен ако във въпросния закон не е предвидено друго.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Ако ищецът смята, че са налице изключителни причини, той може да поиска от съда да разгледа молбата незабавно и без на ответника да бъдат връчени каквито и да е документи, т.е. „в отсъствието на страна (ex parte)“ или „без уведомление“. Ако съдията издаде разпореждане „в отсъствието на страна (ex parte)“ или „без уведомление“, на ищеца ще бъде определена допълнителна дата за явяване пред съда. Ответникът ще има право да присъства по време на това явяване, така че след това съдията може да изслуша и двамата, преди да реши дали да издаде друго разпореждане.

Допълнителни възможности за удължаване на срока са предоставени в част II от Закона за давността от 1980 г. Така например давностният срок може да бъде удължен в случаите, когато ищецът има увреждане (член 28 от Законът за давността от 1980 г.).

Освен ако в Правилата за гражданско съдопроизводство или в практическите насоки не е предвидено друго или когато съдът разпореди друго, определеният с правило или от съда срок, в който дадено лице трябва да извърши някакво действие, може да бъде променян с писменото съгласие на страните. Освен това съдиите разполагат с широки правомощия за управление на делата, за да променят сроковете.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Не. Страната няма да загуби правото си да се ползва от това предимство.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Ако ответникът не успее да защити или да признае иска в необходимия срок, ищецът може да подаде искане или молба за неприсъствено решение. Ответникът обаче все още разполага с възможността да обжалва това решение или съдът може да отмени решението.

На разположение са и други свързани с управлението на делата санкции. Когато например дадена страна има задължение да представи в определен срок нещо, напр. експертно заключение на вещо лице, и не го направи, съдът може да определи това заключение за недопустимо.

Съдът прибягва до санкции също така при неуважение към съда.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Неизправните страни могат да се обърнат към съда и да поискат сроковете да бъдат удължени. Ако изтичането на срока е довело до неприсъствено решение, те могат да обжалват решението или да поискат то да бъде отменено.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецМинистерство на правосъдието

Връзката отваря нов прозорецПравила за гражданско съдопроизводство

Последна актуализация: 03/03/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Северна Ирландия

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Срок за отговор на искова молба — в производства пред Висшия съд, ответникът, в случай че пребивава в Северна Ирландия, следва да се яви пред съда в рамките на 14 дни след връчването на призовката (Наредба 10) (включително деня на връчването), макар че може да се яви и по-късно, по всяко време преди решението срещу него да влезе в сила. Явяването след постановяване на съдебно решение изисква позволение (или разрешение) (Наредба 12 от Правилника на Върховния съд на Северна Ирландия от 1980 г. (Rules of the Court of Judicature (Northern Ireland) 1980). Ответникът следва да подаде писмена защита в срок от 6 седмици след връчването на исковата молба, 6 седмици след явяването му пред съда или 6 седмици, след като му е предоставено позволение да се защити, в зависимост от това кое от посочените е с по-късна дата (Наредба 18). В производства пред окръжния съд ответникът следва да връчи уведомление за намерението да се защити в рамките на 21 дни, след като му е връчен граждански иск (Наредба 12 от Правилника на окръжния съд на Северна Ирландия от 1981 г. (County Court Rules (Northern Ireland) 1981).

Срок за изпълнение на съдебно решение — Съгласно член 16 от Наредбата на Северна Ирландия за давността от 1989 г. (Limitation (Northern Ireland) Order 1989) иск не може да бъде предявен въз основа на съдебно решение след изтичането на шест години от датата, на която съдебното решение е станало изпълняемо.

Давностни срокове — По принцип се прилага давностен срок от шест години и той е приложим например по отношение на:

  • срока за искове за непозволено увреждане (член 6 от Наредбата на Северна Ирландия за давността от 1989 г.);
  • срока при дело за последователни прехвърляния и погасяване на правото на собственост на собственик и прехвърляне на вещи (член 17 от Наредбата на Северна Ирландия за давността от 1989 г.).

Давностните срокове за други видове дела се различават. Например:

срокът за искове за телесни повреди е три години (член 7 от Наредбата на Северна Ирландия за давността от 1989 г.).

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

В Наредба 3 от Правилника на Върховния съд на Северна Ирландия от 1980 г. заедно с член 5 от Закона от 1978 г. за тълкуванията (Interpretation Act 1978) и Наредба 43 от Правилника на окръжния съд на Северна Ирландия от 1981 г. и заедно с член 39 от Закона от 1954 г. за тълкуванията на Северна Ирландия (Interpretation Act (Northern Ireland) 1954) се разглежда прилагането и тълкуването на Правилника на Върховния съд и съответно на Правилника на окръжния съд с оглед на изчисляването на срокове.

Освен събота и неделя неработните дни в Северна Ирландия включват следните официални празници:

  • Нова година: 1 януари
  • Деня на Свети Патрик: 17 март
  • Светли понеделник: понеделник след Великден
  • Светли вторник: вторник след Великден
  • Ранен майски празничен ден: първия понеделник през май
  • Пролетен празничен ден: последния понеделник през май
  • Юлски празничен ден: 12 и 13 юли
  • Летен празничен ден: последния понеделник през август
  • Рождество Христово: 25 декември
  • Деня на коледната кутия: 26 декември.

Когато Рождество Христово, Денят на коледната кутия или Нова година се падат през почивни дни, следващият делничен ден става официален празник. Например ако 25 и 26 декември се падат съответно в събота и неделя, понеделник и вторник след тях са официални празници.

Освен това всички съдилища са затворени за един допълнителен ден около Рождество Христово и на Разпети петък.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Наредба на Северна Ирландия за давността от 1989 г. — В нея се предвиждат няколко срока за образуването на производства и се определят други срокове, в които дадено съдебно решение например подлежи на изпълнение и от страните трябва да бъдат предприети други действия. Допълнителна информация може да бъде намерена в отговора на въпрос 1 по-горе.

Наредбата на Северна Ирландия за чуждестранните давностни срокове от 1985 г. (The Foreign Limitation Periods (Northern Ireland) 1985) — В нея се предвижда, че във всеки свързан с давността на искове закон за целите на дела, при които са в сила чуждестранен закон или решения, постановени от чуждестранни съдилища, трябва да се предвижда разглеждането им по същество, а не като процедура. Тя се прилага както по отношение на арбитражни производства, така и за съдебни производства в съдилищата в Северна Ирландия, независимо от това дали правото на другата държава трябва да бъде взето предвид.

Правилникът на Върховния съд на Северна Ирландия от 1980 г. и Правникът на окръжния съд на Северна Ирландия от 1981 г. — Това са процесуалните правила за гражданските съдилища в Северна Ирландия, които включват сроковете за различни искове.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Датата, от която започва да тече срокът за защита срещу иск, обикновено е датата на връчването на призовката — вж. отговора на въпрос 1 по-горе. Съгласно Наредбата от 1989 г. на Северна Ирландия за давността началната дата, от която започва да тече срокът, обикновено е датата на съответното събитие, това може да бъде например началният момент за 6-годишния срок за изпълнение на съдебно решение е датата, от която решението подлежи на изпълнение.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Да — когато призовка се връчва по пощата или се поставя в пощенската кутия, тя се счита за връчена на седмия ден (включително почивните дни) след самото действие (Наредба 10, правило 1 от Правилника на Върховния съд на Северна Ирландия от 1980 г.), макар че, ако е изпратена в неделя, вероятно ще се счита, че е връчена в понеделник — осем дни след изпращането. По същия начин, ако граждански иск се връчва от солиситър чрез първокласна поща, той се счита за връчен на седмия работен ден след изпращането му (без да се включва денят на изпращане), но за разлика от правилника на Висшия съд седемдневният срок изключва събота, неделя и официалните празници (Наредба 43, правило 19 А от Правилника на окръжния съд на Северна Ирландия от 1981 г.).

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Наредба 3, правило 2 от Правилника на Върховния съд на Северна Ирландия от 1980 г. се прилага за всеки срок, определен в Правилника или във всяко съдебно решение, разпореждане или указание за извършване на действие. Когато дадено действие трябва да бъде извършено в определен срок след или от точно определена дата, срокът обикновено започва да тече непосредствено след тази дата. Когато действието трябва да бъде извършено в рамките на определен брой пълни дни преди или след определена дата, между датата, на която е извършено действието, и съответната дата трябва да са изминали най-малко този брой дни.

Наредба 43, правило 17 от Правилника на окръжния съд на Северна Ирландия от 1981 г. се прилага по отношение на определените в Правилника срокове. Когато нещо трябва да се извърши в определен срок или след настъпването на конкретно събитие, срокът започва да тече в края на деня на събитието, освен ако този ден не е включен изрично.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

В Наредба 3, правило 2 от Правилника на Върховния съд на Северна Ирландия от 1980 г. се предвижда, че когато въпросният срок, независимо дали е седемдневен срок или по-кратък, включва събота, неделя или празничен ден, Рождество Христово или Разпети Петък, този ден се изключва. В Наредба 3, правило 3 се предвижда, че освен ако съдът не е предвидил друго, срокът на дългата ваканция, т.е. лятната ваканция, се изключва при изчисляването на всеки посочен в Правилника срок или във всяко разпореждане или указание за връчване, подаване или изменение на всяко писмено становище. В Наредба 3, правило 4 се предвижда, че когато посоченият в Правилника или в някакво решение, разпореждане или указание срок за извършване на каквото и да е действие в служба на Върховния съд изтича в ден, когато съответната служба е затворена, поради което това действие не може да бъде извършено през този ден, действието е навременно, ако се извърши на следващия работен за съдебната служба ден.

В Наредба 43, правило 17 от Правилника на Окръжния съд на Северна Ирландия от 1981 се предвижда, че когато в Правилника се изисква нещо да бъде извършено в срок не по-дълъг от три дни, в него не се включват събота, неделя или друг ден, в който службата е затворена. Когато срокът, предвиден за извършването на действие, изтича в събота, неделя или друг ден, в който службата е затворена, действието може да се извърши на следващия работен за службата ден. Последната разпоредба обхваща и срокове, определени с постановление или разпореждане.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

В Наредба 3, правило 1 от Правилника на Върховния съд на Северна Ирландия от 1980 г. се предвижда, че без да се засяга раздел 5 от Закона от 1978 г. за тълкуването при прилагането му във връзка с Правилника, думата „месец“, когато се среща в съдебно решение, разпореждане, указание или друг документ, означава календарен месец, освен ако контекстът не изисква друго.

Когато срокът се определя в години, макар и да няма изрично правило за това, ако „година“ се използва в съдебно решение, разпореждане, указание или друг документ, по аналогия това означава календарна година.

Във връзка с производства пред окръжния съд (county court) се прилага член 39 от Закона от 1954 г. за тълкуванията (Северна Ирландия) и се предвижда, че „година“ означава 12 (календарни) месеца, а „месец“ означава календарен месец.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

В Наредба 3, правило 2 от Правилника на Върховния съд на Северна Ирландия от 1980 г. се предвижда, че ако дадено действие трябва да бъде извършено в рамките на или не по-късно от определен срок преди конкретна дата, срокът приключва непосредствено преди тази дата.

Съгласно Правилника на окръжния съд на Северна Ирландия от 1981 г., по смисъла на член 39 от Закона от 1954 г. за тълкуванията (Северна Ирландия), даден срок, за който се предвижда да приключи на или да бъде изчислен до конкретен ден, включва съответния ден.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

В Наредба 3, правило 2 от Правилника на Върховния съд на Северна Ирландия от 1980 г. се предвижда, че когато въпросният срок, независимо дали е седемдневен срок или по-кратък, включва събота, неделя или празничен ден, Рождество Христово или Разпети Петък, този ден се изключва. В Наредба 3, правило 3 се предвижда, че освен ако съдът не е предвидил друго, срокът на дългата ваканция, т.е. лятната ваканция, се изключва при изчисляването на всеки посочен в Правилника срок или при всяко разпореждане или указание за връчване, подаване или изменение на всяко писмено становище. В Наредба 3, правило 4 се предвижда, че когато посоченият в Правилника или в някакво решение, разпореждане или указание срок за извършване на каквото и да е действие в служба на Върховния съд изтича в ден, когато съответната служба е затворена, поради което това действие не може да бъде извършено през този ден, действието е навременно, ако се извърши на следващия работен за съдебната служба ден.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

-

12 Какви са сроковете за обжалване?

Срокът за обжалване на решенията на Висшия съд обикновено е шест седмици, а за обжалване на постановления на окръжния съд е 21 дни. Срокът за подаването на молба до съдия за преразглеждане на решението на орган, ако имате право на това по закон, е 21 дни, освен ако във въпросния закон не е предвидено друго.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Ако ищецът смята, че са налице изключителни причини, той може да поиска от съда да разгледа молбата незабавно и без на ответника да бъдат връчени каквито и да е документи, т.е. „в отсъствието на страна (ex parte)“ или „без уведомление“. Ако съдията издаде разпореждане „в отсъствието на страна (ex parte)“ или „без уведомление“, на ищеца ще бъде определена допълнителна дата за явяване пред съда. Ответникът ще има право да присъства по време на това явяване, така че след това съдията може да изслуша и двамата, преди да реши дали да издаде друго разпореждане.

Допълнителни възможности за удължаване на срока са предоставени в част IV от Наредбата на Северна Ирландия за давността от 1989 г. Така например давностният срок може да бъде удължен в случаите, когато ищецът има увреждане (член 48 от Законът за давността от 1980 г.).

Освен ако в съдебните правила не е предвидено друго или когато съдът разпореди друго, определеният с правило или от съда срок, в който дадено лице трябва да извърши някакво действие, може да бъде променян с писменото съгласие на страните. Освен това съдиите разполагат с правомощията да променят сроковете.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Не. Страната не губи правото си да се ползва от това предимство във връзка с такова чуждестранно законодателство.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Ако ответникът не успее да защити или да признае иска в необходимия срок, ищецът може да подаде молба за неприсъствено решение. Ответникът обаче все още разполага с възможността да обжалва това решение или съдът може да отмени решението.

На разположение са и други свързани с управлението на делата санкции. Когато например дадена страна има задължение да представи в определен срок нещо, напр. експертно заключение на вещо лице, и не го направи, съдът може да определи това заключение за недопустимо.

Съдът прибягва до санкции също така при неуважение към съда.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Неизправните страни могат да се обърнат към съда и да поискат сроковете да бъдат удължени. Ако изтичането на срока е довело до неприсъствено решение, те могат да обжалват решението или да поискат то да бъде отменено.

Последна актуализация: 04/03/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Шотландия

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Време за отговор по предявен иск

При делата пред Върховния съд по граждански дела (Court of Session), по които се извършва връчване в или извън Европа, срокът е 21 дни от датата на връчването. В определени случаи, когато връчването не се извършва по метод, предписан от посочените правила, срокът е 42 дни.

По делата пред шерифските съдилища (Sheriff Courts), когато връчването е в рамките на Европа, срокът е 21 дни от датата на връчването. По всички дела, при които връчването се извършва извън Европа, срокът е 42 дни от датата на връчването.

Повече информация е достъпна на адрес:

За събирането на вземания в размер до 5000 GBP са предвидени и правила за опростено или бързо производство.

Давностни или преклузивни срокове

В шотландското право сроковете, в които трябва да бъде предприето определено действие пред съда, се определят от правните понятия за преклузивен срок и погасителна давност. Преклузивният срок е процесуално правило — защита — според което определени права и задължения (макар да продължават да съществуват) повече не могат да бъдат правно упражнени след изтичането на определен период от време. Погасителната давност е материалноправна норма, съгласно която правото или задължението на дадено лице се погасява след изтичането на определен период от време.

Понастоящем се прилага Закона за погасителната давност и преклузивните срокове (Шотландия) от 1973 г. (със съответните изменения) (Prescription and Limitation (Scotland) Act 1973).

Разпоредбите относно погасителната давност определят кога се погасяват договорните права и задължения. Сроковете варират в зависимост от естеството на задължението.

В закона са предвидени давностни срокове за искове за обезщетение на вреди, телесни повреди, клевета и за искове за отговорност за вреди, причинени от дефект на стока. Давностният срок е три години от узнаването на претърпяната вреда, но съдилищата разполагат със свобода на преценка да допуснат искове и след изтичането на този срок, ако смятат, че това би било справедливо.

Съществуват и различни давностни срокове, предвидени в редица други закони, например за давностните срокове за предявяване на искове във връзка с превоза (на хора или стоки) с въздушен, автомобилен, морски и железопътен транспорт.

Можете да разберете дали за конкретния иск, който бихте искали да предявите, се прилага специален давностен срок, като потърсите съвет от адвокат или от Бюрото за граждански консултации (Citizens Advice Bureau).

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Освен съботните и неделните дни, неработни в Шотландия са следните дни:

  • Нова година: 1 януари
  • Неработен ден след Нова година: 2 януари
  • Разпети петък: последният петък преди Великден
  • Неработен ден в началото на май: първият понеделник на месец май
  • Пролетен официален празник: последният понеделник на месец май
  • Летен официален празник: първият понеделник на месец август
  • Коледа: 25 декември
  • Стефанов ден: 26 декември

Когато Коледа, Стефанов ден или Нова година и 2 януари се пада през уикенда, първият следващ работен ден става неработен. Например, ако 25 и 26 декември са съответно събота и неделя, съответно следващите понеделник и вторник са неработни дни.

Всички тези дати са определени с приложение 1 към Закона за банковото дело и финансите от 1971 г. (Banking and Financial Dealings Act 1971), с изключение на Пролетния официален празник и Стефанов ден, които са уредени с кралски указ.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Давностните и преклузивните срокове.

Законът за погасителната давност и преклузивните срокове (Шотландия) от 1973 г. (със съответните изменения) (Prescription and Limitation (Scotland) Act 1973), съдържа подробни разпоредби за изчисляването на различните давностни и преклузивни срокове, описани в отговора на въпрос 1.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Началният момент се определя от датата на връчването. При връчване по пощата, датата на връчване е денят след изпращането на исковата молба/призовката. Когато е изпратена призовка и срокът изтича в събота или неделя, на официален празник или в ден, който е неработен за съда, се приема, че срокът изтича на следващия ден от работната седмица или следващия работен ден.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Началната дата е винаги датата, на която е извършено връчването, независимо от начина на връчване. За подробности относно определянето на датата, на която е извършено връчването, моля, вижте отговора на въпрос 4.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Взема се под внимание датата на действието или събитието. При отброяването на срока за първи ден се брои първият ден след деня на връчване (като се има предвид посоченото в отговора на въпрос 4 относно неработните дни).

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Календарните дни (но вж. също отговора на въпрос 4 относно празниците и т.н.). Въпреки че сроковете не могат да изтекат в неработен ден, при броенето на срока се включват всички останали неработни дни.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Когато думата „месец“ е употребена в съдебни документи, това означава календарен месец.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Сроковете изтичат в съответствие с принципите, изложени в отговорите на предишните въпроси, т.е. в зависимост от срока това става в последния ден, като се има предвид, че обратното броене започва с деня след датата на връчването.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да. Вж. отговора на въпрос 4.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Ако счете, че това е необходимо, съдът може да удължи срока на предизвестието за връчване, ако са налице основания за това.

12 Какви са сроковете за обжалване?

При дела пред Върховния съд по граждански дела ответникът разполага с 14 дни, считано от връчването на окончателното или временното съдебно определение, за да обжалва решението и да уведоми съда за това.

Срокът за обжалване на определени решения на Шерифския съд бе увеличен от 14 на 28 дни, считано от 1 януари 2016 г. Понастоящем тези жалби се подават директно до Апелативния шерифски съд (Sheriff Appeal Court).

Жалбите при бързо или опростено производство продължават да се подават до шерифския съд, като срокът за обжалване си остава 14 дни.

Следва да се отбележи, че когато в законодателството е предвиден срок за обжалване за специфични видове жалби, например законови жалби, който е различен от посочения в правилника, се прилага специалният срок.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Това може да се прави само при изключителни обстоятелства. При съкращаване на сроковете минималният срок е 48 часа. Задължението да предварително уведомяване на ответника може да отпадне изцяло само в случаите, когато е издадена временна забрана по дела, свързани с благосъстоянието на деца. В такива случаи може разбира се да се насрочи съдебно заседание след това, за да се даде възможност за справедлив процес за всички страни.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Не.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Ако ответникът не представи защита срещу иска, може да бъде постановено решение в негово отсъствие, ако това бъде поискано от ищеца. Такова решение може, разбира се, да бъде обжалвано от ответника, както е посочено в отговора на въпрос 12.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Ответникът може да подаде молба до съда за удължаване на срока. Ако вече е постановено (неприсъствено) съдебно решение, ответникът може да подаде до съда молба за оттегляне на решението, при спазване на приложимите правила на съда.

Последна актуализация: 04/03/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Срокове на процедура - Гибралтар

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Основните видове срокове са следните:

Срок за отговор на искова молба — При получаването на исковия формуляр или на подробното изложение на исканията, в случай че се връчват поотделно, ответникът разполага с 14 дни или да отговори на иска, или да подаде потвърждение за връчването. След подаване на потвърждение за връчването, той разполага с 14 допълнителни дни да подготви защитата си. Това означава, че ответникът може да разполага с до 28 дни да отговори на исковата молба, но ако подаде потвърждението за връчването в деня след получаването на подробното изложение на исканията, той ще разполага само с 15 дни да подаде писмена защита.

Срок за изпълнение на съдебно решение — Съгласно член 4, параграф 4 от Закона от 1960 г. за давността (Limitation Act 1960) иск не може да бъде предявен въз основа на съдебно решение след изтичането на дванадесет години от датата, на която е станало изпълняемо съдебното решение.

Давностни срокове — По принцип се прилага давностен срок от шест години, като той е приложим по отношение на:

  • срока за искове за непозволено увреждане (член 4, параграф 1, буква а) от Закона от 1960 г. за давността)
  • срока при дело за последователни прехвърляния и погасяване на правото на собственост на собственик и прехвърляне на вещи (член 11 от Закона от 1960 г. за давността)
  • срока за искове за суми, подлежащи на възстановяване по закон (член 4, параграф 1, буква г) от Закона от 1960 г. за давността).

Давностните срокове за други видове дела се различават. Например:

  • срокът за искове във връзка с официални договори е дванадесет години (член 4, параграф 3 от Закона от 1960 г. за давността) — официални договори за дълг, като например ипотеки.
  • срокът за искове за телесни повреди е три години (член 4, параграф 1 от Закона от 1960 г. за давността).

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

В части 2.8—2.10 от Правилата за гражданско съдопроизводство (Civil Procedure Rules) се разглежда прилагането и тълкуването на правилата с оглед на изчисляването на сроковете.

Освен събота и неделя неработните дни в Гибралтар включват следните официални празници:

  • Нова година: 1 януари
  • Разпети петък: петък преди Великден
  • Светли понеделник: понеделник след Великден
  • Ден на паметта на работниците: 28 април
  • Ден на труда: 1 май
  • Пролетен празничен ден: последния понеделник през май
  • Рождения ден на Нейно кралско величество: 2-рия/3-тия понеделник през юни
  • Летен празничен ден: последния понеделник през август
  • Национален празник: 10 септември
  • Рождество Христово: 25 декември
  • Деня на коледната кутия: 26 декември.

Когато Рождество Христово, Денят на коледната кутия, Нова година или националния празник се падат през почивни дни, следващият делничен ден става официален празник. Ако например 25 и 26 декември се падат съответно в събота и неделя, понеделник и вторник след тях са официални празници. Освен това съдилищата могат да бъдат затворени за периода между Рождество Христово и Нова година.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Закон от 1960 г. за давността — В него се предвиждат няколко срока за образуването на производства и се определят други срокове, в които дадено съдебно решение например подлежи на изпълнение и от страните трябва да бъдат предприети други действия. Допълнителна информация може да бъде намерена в отговора на въпрос 1 по-горе.

Правила на гражданско съдопроизводство — Това са процесуалните правила за гражданските съдилища в Англия и Уелс (които се прилагат в Гибралтар) и включват срокове за различни искове.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Моментът, от който започва да тече срокът, обикновено е датата на съответното събитие. Например началният момент за 14-дневния срок за отговор на искова молба е денят на получаването на исковия формуляр или на подробното изложение на исканията, в случай че се връчват поотделно (при спазване на правилата относно фикцията за връчване — вж. по-долу). Освен това началният момент за 12-годишния срок за изпълнение на съдебно решение е датата, от която решението подлежи на изпълнение.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Обичайният начин на връчване, използван в Гибралтар за предаване на документи, е личното връчване. Когато връчването се извършва с препоръчана поща, в член 8 от Закона за тълкуването и общите клаузи (Interpretation and General Clauses Act) се предвижда, че връчването се счита за извършено „в момента, в който писмото ще бъде доставено при обичайното разнасяне на пощата“.

Допълнителна информация относно датите във връзка с фикцията за връчване за други начини на нелично връчване, като например обмен на документи, доставяне на документа до разрешения адрес или оставянето му на него, изпращане по факс или чрез други електронни средства, може да бъде намерена в част 6 от Правилата за гражданско съдопроизводство.

Когато документът се връчва лично, той се приема за връчен на следващия работен ден, ако е връчен след 17.00 часа на работния ден или е връчен по всяко време през събота, неделя или официален празник.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Когато даден срок се изразява в брой дни, той се изчислява като пълни дни. При изчисляването на броя пълни дни в тях не се включва денят, от който започва да тече срокът, а ако краят на срока се определя от дадено събитие — денят на настъпване на събитието. Примери за това как да се изчисляват тези дни могат да бъдат намерени в част 2 от Правилата за гражданско съдопроизводство.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Когато съдът постанови решение, разпореждане или указание, с което налага срок за извършване на действие, последната дата за спазването му, когато това е практически възможно, трябва да бъде изразена като календарен ден; той включва също моментът от деня, до който действието трябва да бъде извършено. Когато датата, до която трябва да бъде извършено дадено действие, се вписва в документ, тя трябва да бъде изразена, когато това е практически възможно, като календарен ден.

Например, ако на дадено лице е връчен документ на 4 април и то трябва да отговори в срок от 14 дни от връчването, съответното лице следва да отговори преди 18 април.

Ако обаче посоченият срок е по-кратък от 5 дни, в него не се включват съботите, неделите и официалните празници.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Когато в някое решение, разпореждане, указание или друг документ се посочва думата „месец“, това означава календарен месец.

Когато срокът се определя в години, макар и това да не е изрично правило, трябва да се прилага по аналогичен начин част 2.10 от Правилата за гражданско съдопроизводство. Поради това, ако в някое решение, разпореждане, указание или друг документ се използва думата „година“, това означава календарна година.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Ако краят на срока се определя чрез позоваване на дадено събитие, в него не се включва денят на настъпване на събитието. Вж. също отговора на въпрос 6 по-горе.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Когато определеният в Правилата за гражданско съдопроизводство, практически насоки, съдебно решение или съдебно разпореждане срок за извършване на действие в съдебната служба изтича в ден, в който службата е затворена, това действие е навременно, ако се извърши на следващия работен за съдебната служба ден. Тези правила се прилагат винаги когато има преклузивен срок.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Когато исков формуляр се връчва извън юрисдикцията, се прилагат специални правила. Когато например връчването е в държава — членка на ЕС, или в договаряща държава по Хагската конвенция от 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, срокът за подаване на потвърждение е 21 дни след датата на връчване на исковия формуляр или подробното изложение на исканията. Срокът за подаване на писмена защита е 21 дни след датата на връчване на подробното изложение на исканията или, ако ответникът подаде потвърждение за връчване — 35 дни след връчване на подробното изложение на исканията. Ако връчването се извършва на друга територия на договаряща държава по Хагската конвенция от 1965 г., срокът за подаване на потвърждение е 31 дни след датата на връчване на исковия формуляр или подробното изложение на исканията. Срокът за подаване на писмена защита е 31 дни след датата на връчване на подробното изложение на исканията или, ако ответникът подаде потвърждение за връчване — 45 дни след връчване на подробното изложение на исканията. Повече информация може да се намери в част 6 от Правилата за гражданско съдопроизводство.

Когато връчването е в която и да е друга държава, срокът за подаване на потвърждение за връчване или за подаване на писмена защита е посоченият в определената в Практически насоки 6Б от Правилата за гражданско съдопроизводство таблица брой дни след връчване на подробното изложение на исканията или, когато ответникът е подал потвърждение за връчването — посоченият в таблицата брой дни плюс допълнителни 14 дни след връчването на подробното изложение на исканията.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Срокът за обжалване на решения е 14 дни. Срокът за подаването на молба до съдия за преразглеждане на решението на орган, ако имате право на това по закон, е три месеца, освен ако във въпросния закон не е предвидено друго (макар че молбите за такива съдебни прегледи във всички случаи трябва да бъдат подадени незабавно).

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Ако ищецът смята, че са налице изключителни причини, той може да поиска от съда да разгледа молбата незабавно и без на ответника да бъдат връчени каквито и да било документи, т.е. „в отсъствието на страна (ex parte)“ или „без уведомление“. Ако съдията издаде разпореждане „в отсъствието на страна (ex parte)“ или „без уведомление“, на ищеца ще бъде определена допълнителна дата за явяване пред съда. Ответникът ще има право да присъства по време на това явяване, така че след това съдията може да изслуша и двамата, преди да реши дали да издаде друго разпореждане.

Допълнителни възможности за удължаване на срока са предоставени в Закона от 1960 г. за давността. Така например давностният срок може да бъде удължен в случаите, когато ищецът има увреждане (член 28 от Закона за давността).

Освен ако в Правилата за гражданско съдопроизводство или в практическите насоки не е предвидено друго или когато съдът разпореди друго, определеният с правило или от съда срок, в който дадено лице трябва да извърши някакво действие, може да бъде променян с писменото съгласие на страните. Освен това съдиите разполагат с широки правомощия за управление на делата, за да променят сроковете.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Не. Страната няма да загуби правото си да се ползва от това предимство.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Ако ответникът не успее да защити или да признае иска в необходимия срок, ищецът може да подаде искане или молба за неприсъствено решение. Ответникът обаче може да подаде молба до съда да отмени решението.

На разположение са и други свързани с управлението на делата санкции. Когато например дадена страна има задължение да представи в определен срок нещо, напр. експертно заключение на вещо лице, и не го направи, съдът може да определи това заключение за недопустимо.

Съдът прибягва до санкции също така при неуважение към съда.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Неизправните страни могат да се обърнат към съда и да поискат сроковете да бъдат удължени. Ако изтичането на срока е довело до неприсъствено решение, те могат да поискат то да бъде отменено.

Последна актуализация: 04/03/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.