Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница френски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици английски вече са преведени.
Swipe to change

Законно преместване/установяване в чужбина с деца

Франция
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 При какви обстоятелства е допустимо правомерното прехвърляне на детето в друга държава от единия родител без съгласието на другия родител?

Ако родителите упражняват съвместно родителските права, всеки от тях може да пътува с детето без изричното съгласие на другия, освен ако не са налице особени обстоятелства. Ако все пак единият от двамата родители изрично откаже да даде съгласие за пътуването и не може да бъде постигнато съгласие, въпросът трябва да бъде отнесен до съдията по семейни дела, който да разреши спора.

Ако родителите упражняват съвместно родителските права, нито един от тях не може самостоятелно да реши да се премести с детето за постоянно в друга държава без съгласието на другия родител.

Ако единият родител упражнява самостоятелно родителските права, съгласието на другия родител не е необходимо, независимо дали става въпрос за почивка, или за преместване в чужбина. Съгласно член 373-2-1 от Гражданския кодекс обаче той трябва да информира другия родител, като във въпросната разпоредба се предвижда, че родителят, който не упражнява родителските права, трябва да бъде информиран за важните решения, свързани с живота на детето.

2 При какви обстоятелства е необходимо съгласието на другия родител за прехвърлянето на детето в друга държава

Възражение или забрана за напускане на страната

За да се противопостави на прехвърляне на детето в чужбина от единия от родителите, другият родител, ако също упражнява родителските права, може да подаде в префектурата молба да се забрани на детето да напуска страната за срок от 15 дни, и/или да поиска от съдия по семейни дела да наложи забрана за напускане на страната без разрешението на двамата родители (член 373-2-6 от Гражданския кодекс), която да бъде валидна до навършване на пълнолетие от детето, за определен срок или до постановяване на ново решение. По силата на забраната за напускане на страната без разрешението на двамата родители не се допуска детето да излезе от територията на страната. Родителите могат обаче да дават съгласието си за конкретно пътуване на детето, самостоятелно или придружено от единия родител, като подпишат декларация пред служител на правоприлагащите органи (обикновено това се прави пет дни преди пътуването). Ако единият родител откаже да даде своето съгласие, другият родител може да поиска от съдията да отмени забраната за напускане на страната или да разреши по изключение детето да напусне страната.

Пътуване за целите на промяна на местопребиваването:

Ако пътуването с детето в чужбина има за цел промяна на неговото местопребиваване, съгласието на другия родител е необходимо дори когато няма възражение за пътуване с детето в чужбина или забрана за напускане на страната, освен ако родителят, който иска да се премести, не упражнява самостоятелно родителските права. Единствено в такъв случай този родител може да се премести без съгласието на другия, но е длъжен да го информира за тази важна за детето промяна.

Ако единият от родителите е пренебрегнал липсата на съгласие на другия, последният може да подаде молба за връщане на детето, като посочи, че е налице незаконно прехвърляне съгласно Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Тази процедура трябва да бъде образувана в държавата, в която е прехвърлено детето, като при нужда това става с помощта на централните органи, създадени съгласно Конвенцията.

Без значение какъв е характерът на прехвърлянето и като се изключат специфичните случаи на забрана за напускане на страната и възражение за пътуване в чужбина, от родителя, който напуска страната с детето, не се изисква да доказва изричното съгласие на другия родител, като по отношение на трети лица се счита, че такова съгласие е дадено.

3 Ако другият родител не даде съгласие за прехвърлянето на детето в друга държава, въпреки че то е необходимо, по какъв начин детето може да бъде прехвърлено правомерно в друга държава ?

В случай че единият от родителите, упражняващи родителски права, откаже да даде съгласието си за пътуването, родителят, който иска да пътува с детето, има право да сезира съдията по семейни дела, който може да разреши детето да напусне страната. Същото се отнася и за случаите, когато има забрана за напускане на страната без разрешението на двамата родители.

По същия начин, ако прехвърлянето на детето всъщност представлява промяна на неговото местопребиваване, в случай че другият родител, упражняващ родителски права, откаже да даде съгласие, родителят, който желае да се премести с детето, трябва да сезира съдията по семейни дела по местопребиваване на детето, преди да предприеме каквото и да било пътуване.

4 Различни ли са правилата за временното прехвърляне (напр. ваканция, здравни грижи и др.) и трайното прехвърляне? В подобен случай, моля, предоставете съответните формуляри за съгласие.

Както е посочено по-горе, следва да се прави разграничение между временно и постоянно прехвърляне. Моля, прочетете информацията по предходните точки.

Последна актуализация: 08/03/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.