- 1 При какви обстоятелства е допустимо правомерното прехвърляне на детето в друга държава от единия родител без съгласието на другия родител?
- 2 При какви обстоятелства е необходимо съгласието на другия родител за прехвърлянето на детето в друга държава
- 3 Ако другият родител не даде съгласие за прехвърлянето на детето в друга държава, въпреки че то е необходимо, по какъв начин детето може да бъде прехвърлено правомерно в друга държава ?
- 4 Различни ли са правилата за временното прехвърляне (напр. ваканция, здравни грижи и др.) и трайното прехвърляне? В подобен случай, моля, предоставете съответните формуляри за съгласие.
1 При какви обстоятелства е допустимо правомерното прехвърляне на детето в друга държава от единия родител без съгласието на другия родител?
Въпросът къде трябва да живее постоянно детето е предмет на правните разпоредби относно правото да се определя местоживеенето на детето и по този начин de facto представлява част от грижата за детето (член 1631, параграф 1 от Гражданския кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch, „BGB“). Също както грижата за имуществото на детето, така и този въпрос попада в обхвата на родителската отговорност съгласно член 1626, параграф 1 от Гражданския кодекс.
Постоянното пребиваване е „въпрос от съществено значение“ ( Angelegenheit von erheblicher Beedutung) по смисъла на член 1687 (1), първо изречение от Гражданския кодекс — за разлика евентуално от кратка почивка до съседна европейска държава, за която е необходимо съгласието на двамата родители, ако упражняват съвместно родителските права над детето. Поради това родителят се нуждае от съгласието на другия родител, за да се премести в чужбина с детето, освен ако този родител не упражнява самостоятелно родителските права или поне разполага с правото самостоятелно да взима решение относно пребиваването на детето.
2 При какви обстоятелства е необходимо съгласието на другия родител за прехвърлянето на детето в друга държава
Ако този родител упражнява съвместно родителската отговорност, той трябва да получи съгласието на другия родител, за да премести детето в чужбина (правото самостоятелно да взима решение относно пребиваването) (вж. също отговора на въпрос 1).
3 Ако другият родител не даде съгласие за прехвърлянето на детето в друга държава, въпреки че то е необходимо, по какъв начин детето може да бъде прехвърлено правомерно в друга държава ?
Отвеждането на детето да живее в чужбина е законно, ако родителят, който иска да премести детето упражнява самостоятелно родителските права или поне разполага с правото самостоятелно да взима решение относно пребиваването на детето.
Ако случаят не е такъв и ако има разногласие между родителите по този въпрос, по молба на единия от родителите семейният съд (Familiengericht) може да даде на единия родител правото да се произнесе по въпроса съгласно член 1628 от Гражданския кодекс. Съдът трябва да вземе решение въз основа на това, което е в най-добрия интерес на детето, като вземе предвид конкретните обстоятелства и практически въпроси, както и законните интереси на засегнатите лица (член 1697a от Гражданския кодекс).
Освен това, ако родителите живеят разделени, единият от тях може да се обърне към съда по семейни въпроси съгласно член 1671, параграф 1 от Гражданския кодекс, за да бъде определен за единствен носител на родителската отговорност или да бъде единствен носител на родителската отговорност за конкретен въпрос — например за правото да взема решение относно местопребиваването на детето. Съдът ще уважи молбата, ако другият родител е съгласен, освен ако детето на възраст най-малко 14 години възрази или ако е вероятно прехвърлянето на съвместната родителска отговорност или частичното прехвърляне на пълните родителски права да е в най-добър интерес на детето. Ако съдът уважи молбата, родителят може свободно да реши къде да живее детето.
4 Различни ли са правилата за временното прехвърляне (напр. ваканция, здравни грижи и др.) и трайното прехвърляне? В подобен случай, моля, предоставете съответните формуляри за съгласие.
Ако родител е единствен носител на родителската отговорност, той има право да изведе детето в чужбина, когато поиска за кратки периоди от време.
От друга страна, родители, които упражняват съвместно родителската отговорност, трябва по принцип да вземат това решение съвместно (член 1627 от Гражданския кодекс). Ако родители, които упражняват съвместно родителската отговорност, живеят разделени и двамата трябва да решат дали планираното пътуване е маловажен въпрос или въпрос от съществено значение (член 1687 (1), първо изречение от Гражданския кодекс). Този родител, с когото обичайно живее детето, има право сам да взима решения, свързани с ежедневни въпроси (член 1687, параграф 1, второ изречение от Гражданския кодекс). Другият родител може да вземе решение само по въпроси за действително полагане на грижи съгласно член 1687 (1), четвърто изречение от Гражданския кодекс. В законодателството не се уточнява кои въпроси са от съществено значение и кои са маловажни или въпроси за действително полагане на грижи. Това се решава в зависимост от конкретните обстоятелства по случая. По принцип както родителят, с когото детето обичайно живее, така и родителят с право на лични отношения, могат да вземат самостоятелно решение за временно пътуване за почивка в чужбина, при условие че пътуването не е към отдалечен район или район, в който има политически размирици. Родителят с право на лични отношения обаче трябва да информира предварително родителя, с който детето обичайно живее, относно целта на пътуването. Родителят, който се грижи основно за детето, може да взема самостоятелни решения относно рутинно медицинско лечение. Въпреки това, ако детето трябва да бъде отведено в друга държава с цел медицинско лечение, по правило това следва вече да не се разглежда като рутинно лечение.
Родител, който не носи родителска отговорност, няма право да решава къде да живее детето. По време на личните отношения този родител разполага със същите правомощия съгласно член 1687а от Гражданския кодекс като родител, упражняващ съвместно родителски права, с което детето не живее обичайно (член 1687 (1), четвърто изречение).
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.