Видове юридически професии

Австрия

Настоящата страница предоставя информация за юридическите професии в Австрия.

Съдържание, предоставено от
Австрия

Юридически професии — въведение

Понастоящем има 1964 професионални съдии, за които отговаря Федералното министерство на правосъдието на Австрия (по данни към 1 септември 2019 г., представляващи активни позиции при пълно работно време, включително във Върховния съд и Федералния административен съд, но с изключение на назначенията в централния орган).

Съдии се назначават и извън системата на Министерството на правосъдието, например във Върховния административен съд, Федералния финансов съд и административните съдилища на провинциите.

Също така по определени дела се ангажират непрофесионалисти, които работят на доброволни начала. Те работят като непрофесионални съдии или съдебни заседатели по наказателни дела и като членове на съдебния състав със специални експертни познания, включително по търговски дела, трудовоправни дела и дела, свързани със социалното право.

Има 413 прокурори (по данни към 1 септември 2019 г., представляващи активни позиции при пълно работно време, включително в Главната прокуратура, с изключение на централния орган) и 4848 длъжностни лица и договорно наети служители (по данни към 1 септември 2019 г., представляващи активни позиции при пълно работно време, включително във Върховния съд и Главната прокуратура, с изключение на централния орган), които подпомагат работата на съдилищата и прокуратурите.

3799 души са наети в системата на местата за лишаване от свобода (по данни към 1 септември 2019 г., представляващи активни позиции при пълно работно време, включително членове на дирекция „Места за лишаване от свобода“); този брой включва общо 3214 надзиратели (включително лицата, занимаващи се с обучение).

1. Съдии

Обучение и назначаване на съдии

Лицата, които желаят да станат съдии в системата на общите съдилища, трябва да са завършили юридическото си образование и съдебна практика, след което да завършат подготвителен съдебен стаж. Всяка година се назначават около 70—80 кандидати за съдии. Подготвителният съдебен стаж (включително съдебната практика) по принцип продължава четири години и се провежда в районни съдилища, окръжни съдилища, прокуратури, места за лишаване от свобода, центрове за закрила или подпомагане на жертви на престъпления или в адвокатски кантори, нотариални кантори или Finanzprokuratur (финансовата прокуратура). Част от стажа може също да се проведе в апелативен съд, Върховния съд, Федералното министерство на правосъдието, Дирекция „Места за лишаване от свобода“, пробационни центрове, асоциации на законови попечители или служби за социално подпомагане на млади хора, службата на комисаря по правна защита или във финансовия сектор (например в подходящи предприятия). Подготвителният съдебен стаж завършва с изпит за заемане на съдебна длъжност.

След като са издържали успешно изпита за съдебна длъжност, кандидатите за съдии могат да кандидатстват за свободни постоянни длъжности за съдии.

В системата на административните съдилища няма подготвителен съдебен стаж, но административните съдии трябва да представят доказателство за съответен професионален опит (например стаж в административен орган). Преди да бъдат назначени, съдиите в областните административни съдилища и във Федералния административен съд трябва да са завършили юридическото си образование и да имат петгодишен професионален опит като юристи. Съдиите във Върховния административен съд трябва да имат десетгодишен професионален опит като юристи.

Съдиите в общите съдилища могат да се прехвърлят в административните съдилища. Административните съдии също могат да бъдат назначавани за съдии в общите съдилища, след като придобият петгодишен стаж в административните съдилища.

Назначаването на съдиите по правило се извършва от президента на страната, който, по отношение на по-голямата част от длъжностите, може да делегира тази задача на федералния министър на правосъдието. За разлика от това, съдиите в окръжните административни съдилища се назначават от управата на съответната провинция. За съдии могат да бъдат назначавани само австрийски граждани.

Непрофесионалистите в съставите (Laienrichter*innen) трябва да бъдат разграничавани от професионалните съдии. За тях не се изисква юридическо образование и те работят на доброволни начала. Те могат да бъдат непрофесионални съдии (Schöff*innen), съдебни заседатели по наказателни дела или членове на съдебния състав (Beisitzer*innen) със специални експертни познания по трудовоправни дела и дела, свързани със социалното право.

Статут на съдиите

Съдиите, назначени в общите федерални съдилища и административните съдилища, са федерални служители. В допълнение към Федералната конституция (Bundes-Verfassungsgesetz), Законът за професионалната дейност на съдиите и прокуратурата (Richter- und Staatsanwaltschaftsdienstgesetz) е основният източник на правото по отношение на образованието и професионалния статут на съдиите. Голям брой разпоредби на този закон (включително например относно дисциплинарните производства и длъжностните характеристики) са формулирани по много сходен начин за съдиите и прокурорите.

Съдиите, назначени в областните административни съдилища (Landesverwaltungsgerichten), са държавни служители на съответната провинция. Техният професионален статут е регламентиран във Федералната конституция и в специалното законодателство на отделните провинции.

Всички професионални съдии се назначават за неограничен срок и се пенсионират в края на месеца, в който навършват 65-годишна възраст.

В съответствие с членове 87 и 88 от Федералната конституция, при тълкуването на закона и вземането на решения по съдебни дела съдиите действат като независими представители на държавата. Тази независимост се изразява в независимост на съдиите от всякакви разпореждания (материална независимост), както и в невъзможност да бъдат отстранени или прехвърляни на друга длъжност (лична независимост). Съдиите се подчиняват само на закона и вземат решения въз основа на своите лични правни убеждения. Също така те не са обвързани от предходни решения на други съдилища по сходни правни въпроси (прецеденти).

Освен когато се пенсионират след навършването на законоустановената възраст, съдиите могат да бъдат отстранени от служба или прехвърляни на друга длъжност, или пенсионирани против волята им само в случаите и по реда, предвидени от закона и въз основа на официален съдебен акт (член 88 от Федералната конституция).

Специалният статут на съдиите съгласно Конституцията е приложим само при изпълнение на техните съдебни задължения (при осъществяване на всички съдебни дейности, определени по закон или по силата на системата за разпределяне на работата). Изключение представляват въпросите, свързани с „организацията на правораздаването“ (мерки за поддържане функционирането на съдебната система). В тези случаи съдиите са независими само ако разглеждат въпросите в съдебен състав или в комисии (като например разпределяне на съдебната работа и предложения за назначения на съдебни длъжности). В останалите случаи те се подчиняват на инструкциите на своите ръководители. Разпределянето на съдебната работа осигурява зачитането на правото на съдебен процес, признато от конституцията.

Роля и задължения

Съдиите са натоварени с решаването на спорове по гражданскоправни и наказателни дела. По въпросите от административноправен и конституционноправен характер те изпълняват ролята на упражняващи контрол върху администрацията и пазители на Конституцията.

Отговорност пред закона

Дисциплинарен съд: Съдия, който виновно нарушава своите професионални и етични задължения, е отговорен пред дисциплинарния съд. Дисциплинарният съд за съдиите от общите съдилища е учреден към съответния апелативен съд или Върховния съд и се състои единствено от съдии. Дисциплинарният съд е компетентен също така по въпросите, свързани с професионални нарушения от страна на прокурори. Същите дисциплинарни разпоредби, с малки изключения, се прилагат за съдиите във федералните административни съдилища. За разлика от това, дисциплинарните правила за съдиите от областните административни съдилища се съдържат в законодателството на съответната провинция.

Наказателен съд: Съдия (или прокурор), който при виновно неизпълнение на професионалните си задължения извърши и престъпление, е отговорен пред наказателния съд (например в случай на злоупотреба със служебно положение).

Граждански съд: Страна, която е понесла загуби вследствие на незаконно и виновно поведение на съдия (или, ако е приложимо, на прокурор), може да предяви правото си на обезщетение само срещу държавата. Държавата може да предяви регресен иск срещу съдията (или прокурора) в случай на умишлени действия или груба небрежност.

2. Прокурори

Организация

Като цяло йерархичната организация на службата на прокуратурата съответства на организацията на съдилищата.

Във всеки от 16-те съдилища от първа инстанция с компетентност по наказателни дела има служба на прокуратурата. Освен това действа и Централна прокурорска служба за борба с икономически престъпления (Wirtschafts- und Korruptionsstaatsanwaltschaft) с компетентност за цяла Австрия. Към всеки апелативен съд има служба на старшите прокурори, а към Върховния съд — Главна прокуратура. Службите на старшите прокурори и Главната прокуратура са пряко подчинени на федералния министър на правосъдието.

Обучение и назначаване на прокурори

Обучението на прокурорите съответства на това на професионалните съдии в общите съдилища.

Само лице, което отговаря и на изискванията за назначаване на длъжност съдия, може да бъде назначено като прокурор.

Свободните постоянни позиции за прокурори, както постоянните позиции за съдии, трябва да се обявят публично, за да бъдат попълнени. Право да назначава прокурорите има федералният президент, но както в случая със съдиите, президентът може да делегира това право на федералния министър на правосъдието по отношение на по-голяма част от постоянните позиции за прокурори.

Статут на прокурорите

Службите на прокуратурата са съдебни органи, които са отделени, но не са независими от съдилищата. Те имат йерархична структура и се подчиняват на инструкциите на службите на старшите прокурори и преди всичко на инструкциите на федералния министър на правосъдието.

Съществуват прецизни законови правила, уреждащи правото да се дават указания. Указанията на службите на старшите прокурори или на федералния министър на правосъдието могат да се дават само в писмена форма и трябва да са придружени с мотиви. Освен това получените указания трябва да бъдат регистрирани в досието по наказателното дело. Преди да даде указания, федералният министър на правосъдието трябва да проведе консултации с Weisungsrat (консултативен съвет по указанията). Федералният министър на правосъдието носи министерска отговорност и следователно е задължен да предоставя информация на парламента, пред който се отчита.

Служителите в отделните прокурорски служби трябва да спазват указанията, дадени от ръководителя на съответната прокуратура. Ако те обаче преценят, че дадено указание противоречи на закона, имат право да изискат писмено указание и могат да поискат дори да бъдат освободени от задължението да работят по въпросното наказателно дело.

Роля и задължения

Службите на прокуратурата са специални органи, отделени от съдилищата. Тяхната роля е да защитават обществения интерес при наказателното правораздаване. В това число те отговарят за наказателното разследване. Освен това отговарят за повдигане и поддържане на обвинението по наказателни производства. Затова те са наричани също и обвинителни органи.

Прокурорите отговарят за повдигането и поддържането на обвинения пред окръжните съдилища и пред районните съдилища в района на съответния окръжен съд. По принцип районните прокурори поддържат обвинението пред съответните районни съдилища. Те са длъжностни лица с експертни познания, но не е задължително да имат академична степен.

Специално място заема службата на прокуратурата за борба с икономическите престъпления и корупцията, чиято компетентност за цялата страна обхваща най-вече злоупотреби, извършени от държавни служители, и икономически престъпления за суми, надвишаващи 5 000 000 EUR. В обхвата на нейната компетентност попадат също така финансовите престъпления за суми над 5 000 000 EUR, квалифицираните състави на престъплението измама спрямо системата на социалното осигуряване (kridaträchtiges Verhalten) и правонарушения съгласно Закона за акционерните дружества или Закона за дружествата с ограничена отговорност, извършени в големи предприятия със съответния размер (с дружествен капитал от най-малко 5 000 000 EUR или с повече от 2000 служители).

Службите на старшите прокурори стоят по-високо в йерархията спрямо службите на прокуратурата и са учредени към апелативните съдилища във Виена, Грац, Линц и Инсбрук. Освен че изпълняват функциите по поддържане на обвинения пред апелативния съд, те отговарят също и за надзора над всички прокурорски служби в своя съдебен район и са пряко подчинени на федералния министър на правосъдието.

Главната прокуратура, създадена към Върховния съд, от своя страна заема специално място. Тя е пряко отговорна пред федералния министър на правосъдието и сама по себе си няма право да дава никакви указания на прокурорските служби и службите на старшите прокурори. Освен това тя не внася обвинителни актове. Нейната задача е да подпомага работата на Върховния съд. Тя е специално оправомощена да внася жалби за недействителност в интерес на спазването на закона по наказателни дела, по които страните (повече) нямат възможност за обжалване. Следователно Главната прокуратура изпълнява важна функция, като опазва единството на закона и гарантира правната сигурност в областта на наказателните дела.

Отговорност пред закона

Дисциплинарната, наказателната и гражданската отговорност на прокурорите е уредена по същия начин като тази на съдиите в общите съдилища.

3. Съдебни секретари

Организация

В Австрия съдебните секретари (Diplomrechtspfleger*innen) са основен стълб на съдебната система. Понастоящем повече от 80 % от всички решения на съда от първа инстанция по гражданскоправни дела са поети от 760 съдебни секретари.

Обучение на съдебните секретари

За обучение за съдебен секретар се допускат само съдебни служители, които са положили успешно Matura (зрелостен изпит при завършване на средно училище) или Berufsreifeprüfung (изпит при завършване на професионално училище), завършили са стажа в съдебния секретариат и са положили успешно изпита към съдебния секретариат и изпита за специализираната служба. Обучението продължава три години и включва съдебна работа, в това число изготвянето на разпореждания в съответната сфера на дейност, участие в основен и специализиран професионален курс, както и успешно полагане на съответните изпити. След успешно полагане на изпита за секретар и ако са изпълнени изискванията, посочени в Раздел 3 на Закона за съдебните секретари (Rechtspflegergesetz), кандидатът за съдебен секретар получава диплома, издадена от федералния министър на правосъдието. В дипломата трябва да се посочи сферата на дейност. Получавайки тази диплома, кандидатът за съдебен секретар придобива правото да извършва съдебната работа, която попада в неговата сфера на дейност в рамките на съответната федерална територия, и следователно може да работи като съдебен секретар.

Председателят на апелативния съд трябва впоследствие да определи съда, в който съответният съдебен служител да бъде назначен като секретар и, ако е приложимо, за какъв период. В рамките на така определения съд секретарят се зачислява от ръководството (председателя на съда) към отдел, ръководен от съдия, или, ако е приложимо, към няколко отдела.

Статут на съдебните секретари

Съдебните секретари са специално обучени съдебни служители, на които въз основа на Федералната конституция на Австрия (раздел 87(а)) и австрийския Закон за съдебните секретари е възложено изпълнението на точно определена работа във връзка с граждански дела на първа инстанция. Единствено указанията на съдията, отговарящ за делото съгласно разпределението на съдебната работа, са задължителни за тях. По всяко време съдията има право да поеме повторно работата по делото. Съдебните секретари могат да издават само съдебни постановления. Постановленията на съдебните секретари подлежат на обжалване също като решенията на съдиите. Ако поради размера на иска постановлението не подлежи на обжалване или може да бъде обжалвано само отчасти съгласно общите правила, може да се поиска също делото да бъде предадено на отговарящия за него съдия.

На практика съдебните секретари разполагат с голяма независимост в своята работа. Указанията от страна на съдията не са обичайна практика и се издават изключително рядко.

Роля и задължения

Съдебните секретари се назначават за работа в следните области:

  • Гражданско процесуално право, принудително изпълнение и дела за несъстоятелност („процедури по уреждане на дълга“)
  • Несъстезателни производства
  • Дела, свързани с поземлени регистри и корабни регистри
  • Дела, свързани с фирмени регистри.

Всяка от тези работни области изисква специално обучение и официално назначаване като съдебен секретар за съответната работна област.

Разпределяне на отговорностите между съдии и съдебни секретари

Сферата на дейност на съдебните секретари не включва всички дейности и решения, възникващи в горепосочените работни области. Съдебната работа, която попада в сферата на дейност на съдебните секретари, е изрично посочена в Законa за съдебните секретари, като обхватът на сферата на дейност се различава при отделните работни области.

Законът за съдебните секретари определя сферите на дейност за отделните работни области. Тези сфери на дейност възлагат конкретни отговорности на съдебните секретари (например сферата на дейност по дела за неплатежоспособност включва дела за несъстоятелност пред районните съдилища). Разбира се, някои отговорности са запазени за съдиите.
Освен това всяка сфера на дейност включва, наред с другото, провеждане на процедури за „заповед за плащане“, потвърждаване на влизането в сила и изпълняемостта на съдебни решения в съответната сфера на дейност, решения по заявления за правна помощ в рамките на процедурите, протичащи пред съдебните секретари, и извършване на официални действия въз основа на искания за съдебна помощ от национален съд или национален орган.

4. Адвокати

Общи положения

Адвокатите са квалифицирани и упълномощени да представляват страните във всички съдебни и извънсъдебни производства по въпроси от публичен или частен характер пред всички съдилища и публични органи на Република Австрия.

Лице, което желае да практикува като адвокат в Австрия, не се нуждае от официално назначение, но за упражняване на адвокатската професия трябва да бъдат изпълнени изискванията, посочени по-долу.

Основната правна уредба се съдържа в австрийския Закон за адвокатурата (Rechtsanwaltsordnung, Държавен вестник на Австрия (RGBl) № 96/1896), Дисциплинарния устав на адвокатите и кандидатите за адвокати (Disziplinarstatut für Rechtsanwälte und Rechtsanwaltsanwärter (DSt), Държавен вестник на Австрия № 474/1990), Федералния закон за хонорарите на юристите (Bundesgesetz über den Rechtsanwaltstarif (RATG), Държавен вестник на Австрия № 189/1969), и Закона за изпита за достъп до адвокатската професия (Rechtsanwaltsprüfungsgesetz (RAPG), Държавен вестник на Австрия № 556/1985).

Изисквания за професионална практика

Лице, което желае да упражнява адвокатската професия, най-напред трябва да завърши обучението по австрийско право, след което да докаже, че в продължение на най-малко пет години се е занимавало с професионална юридическа дейност, като поне пет месеца от тях е работило в съд или в прокурорска служба и три години в кантора на австрийски адвокат като кандидат за адвокат.

Изпитът за адвокати, чието успешно полагане е условие за практикуване на адвокатската професия, може да бъде положен след практически стаж от три години, от които най-малко пет месеца да са били прекарани в съд и най-малко две години в адвокатска кантора. За полагането на изпита съществува и изискването за участие в обучителни курсове за кандидати за адвокати, определени като задължителни от адвокатската колегия.

Лице, което отговаря на установените изисквания, може да бъде вписано в регистъра на съответната адвокатска колегия, в чийто район ще практикува.

При определени условия чуждестранен адвокат, гражданин на държава членка на Европейския съюз, на друга договаряща държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Швейцария, има право

  • да осъществява дейност като адвокат в Австрия за определен период от време,
  • да кандидатства за вписване в регистъра на съответната адвокатска колегия (след успешно полагане на изпит за правоспособност) или
  • без да полага предварителен изпит за правоспособност, веднага да започне своя практика в Австрия, като използва професионалното звание, което е имал в държавата на произход, и да бъде напълно интегриран в австрийската адвокатска професия след тригодишна реална и редовна професионална практика в Австрия.

При определени обстоятелства член на адвокатска колегия на държава, присъединила се към Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС), също може временно да упражнява дадена точно определена дейност като адвокат в Република Австрия.

Отговорност пред закона

Адвокати, които нарушават своите професионални задължения или накърняват престижа на професията, са отговорни пред дисциплинарния съвет, избран от местната адвокатска колегия. Санкциите, които могат да бъдат наложени от дисциплинарния съвет, могат да се състоят дори в отписване на съответното лице от регистъра на адвокатурата. Решенията на втора инстанция се вземат от Върховния съд в четиричленен състав, състоящ се от двама съдии от Върховния съд и двама адвокати.

Освен това адвокатите, разбира се, носят също и наказателна и гражданска отговорност.

Адвокатска колегия, Национална адвокатска колегия на Австрия

Всички адвокати от дадена провинция, вписани в нейния регистър, формират адвокатска колегия (Rechtsanwaltskammer). Адвокатските колегии представляват публичноправни юридически лица и автономни самоуправляващи се органи.

Интересите на австрийските адвокати като цяло се представляват на федерално ниво от Националната адвокатска колегия на Австрия (Österreichischer Rechtsanwaltskammertag). Националната адвокатска колегия на Австрия е съставена от австрийските адвокатски колегии, а в нейното Общо събрание участват представители на адвокатските колегии.

5. Нотариуси

Общи положения

Нотариусите, като независима и безпристрастна институция за превантивно правораздаване, предлагат съдействие на нуждаещите се от правни услуги за целите на уреждането на техните частноправни отношения.

Основно тяхно задължение е да участват в извършването на правни действия и да предоставят помощ на гражданите по правни въпроси. Нотариусите изготвят нотариални актове, съхраняват вещи на трети страни, изготвят частноправни актове и представляват страните, главно в несъстезателни области. Нотариусите изпълняват освен това функцията на представители на съда при несъстезателни производства. По-специално, те са търсени за консултации в качеството им на „съдебни комисари“ при производства относно наследство и завещания.

Нотариусите гарантират правната сигурност относно имуществото на починали лица, както и че това имущество ще бъде прехвърлено на правоимащите лица. Тази дейност изисква специални познания относно закона за наследството и относно несъстезателните производства, което означава също, че хората винаги се обръщат към нотариусите за консултация при формулирането на техните завещания и по принцип за съвети и представителство по наследствени въпроси.

Нотариусите изпълняват публична функция, но не са държавни служители. Те поемат търговския риск да открият кантора, в която да практикуват, но не осъществяват стопанска дейност. Те могат да се сравнят с лицата, практикуващи свободни професии, но когато изпълняват функции на съдебни комисари, те са съдебни служители. Дейността им като нотариуси е основно занимание и не може да се съчетава с адвокатска дейност.

Промените в броя на нотариалните длъжности и местонахождението на нотариалните кантори се извършват по силата на наредба на федералния министър на правосъдието. Към октомври 2019 г. в Австрия съществуват 519 нотариални кантори.

Основната правна уредба за тази дейност се съдържа в Кодекса за нотариалната дейност (Notariatsordnung, Държавен вестник на Австрия № 75/1871), Закона за нотариалните актове (Notariatsaktsgesetz, Държавен вестник на Австрия № 76/1871), Закона за хонорарите на нотариусите (Notariatstarifgesetz (NTG), Държавен вестник на Австрия № 576/1973), Закона за изпита за нотариуси (Notariatsprüfungsgesetz, Държавен вестник на Австрия № 522/1987), Закона за съдебните комисари (Gerichtskommissärsgesetz, Държавен вестник на Австрия № 343/1970) и Закона за хонорарите на нотариусите, извършващи дейност като съдебни комисари (Gerichtskommissionstarifgesetz (GKTG), Държавен вестник на Австрия № 108/1971).

Обучение

Лице, което е завършило обучението си по право (по австрийско право) и проявява интерес към професията нотариус, трябва да потърси нотариус, който да го приеме като служител и да впише името му в регистъра на кандидатите за нотариуси.

Вписването в регистъра на кандидатите за нотариуси, поддържан от съответната нотариална камара, е допустимо само ако съответното лице има седеммесечен стаж като практикуващ юрист в съда или в прокурорска служба и към момента на първото му вписване в регистъра на кандидатите за нотариуси все още не е навършило 35-годишна възраст.

За да бъде допуснат до изпита за нотариуси, кандидатът трябва да участва в обучителните курсове, определени като задължителни от нотариалната камара.

Изпитът за нотариус трябва да бъде положен в две части.

  • Кандидатът за нотариус може да се яви на първата част от изпита 18 месеца след подаването на кандидатурата му, но не по-късно от края на петата година от кандидатстването; в противен случай името на кандидата се заличава от регистъра;
  • На втората част от изпита кандидатът може да се яви след допълнителен стаж от най-малко една година като кандидат за нотариус. Втората част от изпита за нотариус трябва да бъде взета не по-късно от края на десетата година от подаването на кандидатурата; в противен случай името на кандидата се заличава от регистъра.

Назначаване

Длъжностите за нотариуси, които са овакантени или са новооткрити, трябва да се обявят публично преди да бъдат попълнени. Законът (раздел 6 от австрийския Кодекс за нотариалната дейност) изисква, inter alia, кандидатите за длъжността нотариус да са:

  • граждани на държава членка на ЕС или на държава от ЕИП, или на Швейцария,
  • успешно да са завършили обучението си по австрийско право,
  • да са положили успешно изпита за нотариуси, както и
  • да са в състояние да докажат, че имат седемгодишен стаж в упражняване на юридическа професия, включително най-малко тригодишен стаж като кандидати за нотариуси след полагането на изпита за нотариус.

Тези основни изисквания не дават обаче правото за назначаване като нотариус. В процедурата по назначаване кандидатите се оценяват и класират от нотариалната камара, която има съответната местна компетентност, и впоследствие от отделите за подбор на персонал към съответните окръжен и апелативен съд, като продължителността на професионалната практика е от решаващо значение. Нотариалната камара и двата отдела за подбор на персонала представят на федералния министър на правосъдието по едно предложение, съдържащо имената на трима кандидати. Въпреки че министърът не е обвързан с предложенията, той практически назначава само класираните кандидати.

Нотариусите могат да практикуват до 31 януари на календарната година, която следва годината на навършване на седемдесетгодишна възраст. Недопустимо е прехвърлянето на нотариус на друга нотариална длъжност.

Надзор над дейността на нотариусите; отговорност пред закона

Поради задълженията им, свързани с изготвянето на публични актове и като съдебни комисари, нотариусите са обект на особен надзор. Осъществяването на надзора над дейността на нотариусите е отговорност на федералния министър на правосъдието, на администрацията на съдебната власт и, пряко — на нотариалната камара.

За нотариусите се прилага специално дисциплинарно законодателство. Дисциплинарните нарушения се наказват на първа инстанция от апелативния съд, в качеството му на дисциплинарен съд за нотариуси, и на втора инстанция от Върховния съд, в качеството му на дисциплинарен съд за нотариусите. В съставите, които разглеждат делата, трябва при всички случаи да участват и нотариуси. Списъкът със санкции, които могат да бъдат наложени от дисциплинарния съд, включва дори отнемане на правото на упражняване на професията. Санкциите за административни нарушения се налагат от нотариалната камара.

Освен дисциплинарна отговорност нотариусите, разбира се, носят също наказателна и гражданска отговорност.

В случаите, когато нотариусите действат като съдебни комисари, те се считат за държавни служители за целите на наказателното право и следователно носят отговорност за престъпления по служба, включващи по-конкретно злоупотреба със служебно положение. Тяхната отговорност съгласно гражданското право се регулира по различен начин. Ако действат в качеството си на съдебни комисари, те са субект на същите разпоредби относно отговорността като съдиите и прокурорите. По тази причина страните не могат да завеждат директно искове срещу тях, а трябва да предявят исковете си за обезщетение срещу държавата. Държавата може да заведе регресен иск в случай на умишлени деяния или груба небрежност. Извън дейността си като съдебни комисари, те отговарят пряко пред страните съгласно гражданското право.

Нотариални колегии, Национална нотариална камара на Австрия

Нотариусите, практикуващи във федерална провинция или вписани като кандидати за нотариуси в регистъра на кандидатите за нотариуси в тази федерална провинция, формират нотариална колегия. Федералните провинции Виена, Долна Австрия и Бургенланд имат обща колегия, както и федералните провинции Тирол и Форарлберг.

Колегията отговаря за запазването на честта и достойнството на професията и за представляване на нейните интереси.

Всяка нотариална колегия избира нотариална камара измежду своите членове. Съставът на нотариалната камара включва един нотариус, изпълняващ функциите на председател, както и шестима други нотариуси (дванадесет във Виена) и трима кандидати за нотариуси (шест във Виена) като членове.

Националната нотариална камара на Австрия се състои от нотариалните камари на федералните провинции. Националната нотариална камара на Австрия е компетентна да представлява нотариусите и да защитава техните права и интереси по въпроси, засягащи австрийските нотариуси като цяло, или по въпроси, чиито обхват надхвърля рамките на компетенциите на отделните нотариални камари.

Връзки по темата

Юридически професии — Австрия

Последна актуализация: 07/01/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.