Намиране на информация по региони
Служители в органите на съдебната власт
Служителите на органите на съдебната власт са съдебни длъжностни лица, държавни служители и помощен персонал.
Съдии (suci; ед. ч.sudac).
Съдиите са съдебни длъжностни лица на щатни длъжности. За съдия може да бъде назначено лице, което е хърватски гражданин.
За съдия в общински (районен) съд (općinski sud), търговски съд (trgovački sud) или административен съд (upravni sud) може да бъде назначено лице, което е завършило Държавното училище за съдебни кадри (Državna škola za pravosudne dužnosnike) или което вече изпълнява функциите на съдия.
За съдия в жупанийски (окръжен) съд (županijski sud) може да бъде назначено лице, което е работило като съдебно длъжностно лице в продължение на поне 10 години.
За съдия във Висшия съд за простъпки на Република Хърватия (Visoki prekršajni sud Republike Hrvatske), Висшия търговски съд на Република Хърватия (Visoki trgovački sud Republike Hrvatske) и Висшия административен съд на Република Хърватия (Visoki upravni sud Republike Hrvatske) може да бъде назначено лице, което е работило като съдебно длъжностно лице в продължение на поне 12 години.
За назначаване като съдия във Върховния съд на Република Хърватия (Vrhovni sud Republike Hrvatske) се изисква лицето да е работило в продължение на поне 15 години като съдебно длъжностно лице, адвокат, нотариус или университетски професор по право (в последния случай за професионален опит се счита съответният опит след полагането на изпита пред адвокатската колегия) или да е уважаван юрист, който е положил успешно националния изпит пред адвокатската колегия, има професионален опит от поне 20 години и се е доказал чрез своята работа и своите професионални и академични трудове в определена област на правото.
Закон за съдилищата (Zakon o sudovima)
Закон за Държавния съдебен съвет (Zakon o Državnom sudbenom vijeću)
Закон за възнагражденията на съдиите и другите съдебни кадри (Zakon o plaćama sudaca i drugih pravosudnih dužnosnika)
Съдебни служители
Броят на съдебните държавни служители и на помощния персонал, който е необходим за изпълнението на професионални, канцеларски и технически задачи, се определя от министъра на правосъдието.
Назначаването на държавни служители и помощен персонал в съдилищата, стажовете, процедурата, начинът и програмата за полагане на специализирания държавен изпит, възнаграждението и други права, задължения и отговорности, свързани с тяхната работа, както и отговорността за професионални нарушения, са уредени с наредбите за държавните служители и помощния персонал, както и от общите трудови наредби.
Свободни длъжности в съдилищата могат да се попълват само с одобрението на министъра на правосъдието.
При наемането на съдебни държавни служители и помощен персонал в даден съд трябва да се отчита представителството на лица, принадлежащи към националните малцинства.
Наредбите относно образователните изисквания за съдебните държавни служители и помощния персонал се приемат от министъра на правосъдието.
Съдебни съветници (sudski savjetnici; ед.ч. sudski savjetnik), старши съдебни съветници (viši sudski savjetnici; ед.ч. viši sudski savjetnik) и специализирани старши съдебни съветници (viši sudski savjetnici — specijalisti; ед.ч. viši sudski savjetnik — specijalist)
Функциите на съдебен съветник може да изпълнява лице, което притежава университетска образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ или интегрирана университетска образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалност „Право“ и успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия.
За длъжността старши съдебен съветник или съдебен съветник във Върховния съд на Република Хърватия може да бъде назначено лице, което притежава университетска образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ или интегрирана университетска образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалност „Право“, успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия и е работило в продължение на поне две години като съдебен съветник или съветник на прокурор, съдебно длъжностно лице, адвокат или нотариус, или лице, което е работило в продължение на поне пет години на друга юридическа позиция след успешното полагане на националния изпит пред адвокатската колегия.
За длъжността специализиран старши съдебен съветник може да бъде назначено лице, което притежава университетска образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ или интегрирана университетска образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалност „Право“, успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия и е работило в продължение на поне четири години като съдебен съветник или съветник на прокурор, съдебно длъжностно лице, адвокат или нотариус, или лице, което е работило в продължение на поне осем години на друга юридическа позиция след успешното полагане на националния изпит пред адвокатската колегия.
За длъжността старши съдебен съветник във Върховния съд на Република Хърватия може да бъде назначено лице, което притежава университетска образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ или интегрирана университетска образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалност „Право“, успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия и е работило в продължение на поне четири години като съдебен съветник или съветник на прокурор, съдебно длъжностно лице, адвокат или нотариус, или лице, което е работило в продължение на поне осем години на друга юридическа позиция след успешното полагане на националния изпит пред адвокатската колегия.
За длъжността специализиран старши съдебен съветник във Върховния съд на Република Хърватия може да бъде назначено лице, което притежава университетска образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ или интегрирана университетска образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалност „Право“, успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия и е работило в продължение на поне шест години като съдебен съветник или съветник на прокурор, съдебно длъжностно лице, адвокат или нотариус, или лице, което е работило в продължение на поне десет години на друга юридическа позиция след успешното полагане на националния изпит пред адвокатската колегия.
Правомощия на съдебните съветници и старши съдебните съветници
Съдебните съветници, старши съдебните съветници и специализираните старши съдебни съветници участват в съдебните процеси и имат право да водят самостоятелно някои съдебни производства, да преценяват доказателства и да установяват факти. След провеждане на производството те представят проект за решение на съдията, който е в основата на неговото решение, и публикуват приетото решение с разрешението на съдията.
Съгласно приложимите разпоредби на Закона за съдилищата съдебните съветници, старши съдебните съветници и специализираните старши съдебни съветници имат право да водят производства и да предлагат проекторешения, както следва:
- в граждански производства по спорове за плащане на паричен иск или обезщетение, когато разглежданата сума не надвишава 100 000,00 HRK, и по търговски спорове, когато разглежданата сума не надвишава 500 000,00 HRK;
- по трудови спорове, произтичащи от колективни договори;
- по административни спорове в дело по въпроси, по които се приема решение въз основа на окончателно съдебно решение в типов спор, или дело срещу действие или бездействие на публичноправен орган, както и по административни спорове, при които разглежданата сума не надвишава 100 000,00 HRK;
- в изпълнителни производства;
- в производства по дела за уреждане на наследство;
- в производства по дела, отнасящи се до поземления регистър;
- в производства по дела за простъпки;
- в охранителни производства, с изключение на производства за лишаване от дееспособност, прекратяване на отношения на съсобственост, уреждане на граници и производства по Закона за семейството (Obiteljski zakon);
- в производства по дела за регистрация;
- в съкратени производства по дела за несъстоятелност;
- по отношение на разноските по съдебни производства.
Съдебните съветници, старши съдебните съветници и специализираните съдебни съветници имат право да действат и да вземат решения, по-специално в производства, за които това е предвидено в специален законодателен акт.
В производства на втора инстанция и производствата, свързани с извънредни средства за правна защита, съдебните съветници, старши съдебните съветници и специализираните съдебни съветници докладват за хода на делото и изготвят проекторешението.
Стажант-съдии (sudački vježbenici; ед, ч. sudački vježbenik)
Всяка година Министерство на правосъдието определя броя на местата за стажанти в съдилищата в съответствие с финансирането, определено за целта в националния бюджет.
Условията за наемане на стажант-съдии в съдилищата, редът за уреждане на процедурата, продължителността на стажовете и мерките по тяхната организация са уредени с отделен закон.
Сътрудници-експерти (stručni suradnici; ед, ч. stručni suradnik)
Към персонала на съдилищата могат да бъдат включени също така служители, които са завършили съответно професионално обучение или бакалавърска или магистърска университетска учебна програма и притежават нужния професионален опит в области като дефектология, социология, образование, икономика, счетоводство и финанси или друга подходяща област.
Сътрудниците-експерти и помощник-експертите (stručni pomoćnici; ед, ч. stručni pomoćnikпомагат на съдиите в работата по дела, за които са необходими експертни познания.
Непрофесионални съдии (suci porotnici; ед, ч. sudac porotnik)
Непрофесионалните съдии са хърватски граждани, които участват в съдебни процеси по конкретни производства и които не изпълняват като обичайно занимание функцията на съдия. По-скоро като членове на съдебната палата те са равнопоставени на съдиите, когато трябва да се произнесат по въпроси, по които трябва да се приеме решение в рамките на наказателно производство.
Като непрофесионален съдия може да бъде назначен пълнолетен хърватски гражданин, който отговаря на условията за заемането на тази длъжност.
Непрофесионалните съдии се назначават с мандат от четири години и в края на този период могат да бъдат преназначавани.
Непрофесионалните съдии в общински (районни) и жупанийски (окръжни) съдилища се назначават от окръжния съвет (županijska skupština) или — в случая на Загреб — от Градския съвет на Загреб (Gradska skupština Grada Zagreba) по предложение на общинския или градския съвет, синдикални организации, организации на работодатели и Стопанската камара.
Преди назначаването на непрофесионалните съдии е необходимо председателят на съответния съд да даде становището си относно предложените кандидати.
Директор на съдебната администрация (ravnatelj sudske uprave)
Съд с повече от 15 съдии трябва да има директор на съдебната администрация.
Директорът на съдебната администрация помага на председателя на съда със задачите на съдебната администрация, по-специално като:
- изпълнява специални задачи, свързани с планирането и управлението на човешките ресурси на съда;
- организира работата на съдебните държавни служители и помощния персонал и упражнява надзор върху нейното изпълнение;
- наблюдава и планира обучението на съдебните държавни служители и помощния персонал;
- следи за поддръжката на сградата, помещенията и работното оборудване на съда и инвестиционните дейности;
- организира и координира изготвянето на годишния план за обществени поръчки в съответствие със закона и нуждите на съда;
- организира процедурите за обществени поръчки;
- наблюдава финансовите и оперативните дейности на съда и изпълнението на канцеларски и помощни технически задачи;
- следи за използването на бюджетните и собствените ресурси на съда и упражнява контрол върху разходването им;
- участва в изготвянето и осъществяването на проекти на съдебната администрация и упражнява надзор върху тяхното изпълнение;
- осигурява надлежното и своевременно представяне на статистически данни за работата на съда;
- осъществява сътрудничество с местните и регионалните органи във връзка със закупуването на оборудване и осигуряването на ресурси за определени дейности на съда;
- изпълнява други задачи, възложени му от председателя на съда.
Директорът на съдебната администрация отчита своята работа пред председателя на съда.
За длъжността директор на съдебната администрация може да бъде назначено лице, което притежава университетска образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ или интегрирана университетска образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалност „Право“ или образователно-квалификационна степен по икономика и което има поне петгодишен опит на подобна длъжност.
Говорител на съда (glasnogovornik suda)
Съдът има говорител.
Говорителят на съда е съдия, съдебен съветник или лице, определено от председателя на съда в годишния работен график.
Председателят на жупанийски (окръжен) съд може да определи един от съдиите от съответния съд да бъде говорител както на този съд, така и на общинските (районните) съдилища, които попадат в рамките на неговата компетентност. Може да бъде назначен и заместник-говорител.
Говорителят на съда предоставя информация за работата на съда в съответствие със Закона за съдилищата, Процедурния правилник на съда (Sudski poslovnik) и Закона за свобода на информацията (Zakon o pravu na pristup informacijama).
Прокурори (državni odvjetnici; ед, ч.državni odvjetnik)
За главен прокурор на Република Хърватия (Glavni državni odvjetnik Republike Hrvatske) може да бъде назначено лице, което отговаря на общите и специфичните условия, за да бъде назначено за заместникглавен прокурор на Република Хърватия (zamjenik Glavnog državnog odvjetnika Republike Hrvatske).
За жупанийски (окръжни) прокурори (županijski državni odvjetnici) се назначават прокурори, заместник-главни прокурори, заместници в специализирана прокуратура и заместник-жупанийски (окръжни) прокурори, които са заемали длъжността заместник-жупанийски (окръжен) прокурор в продължение на поне две години.
Жупанийските (окръжните) прокурори се назначават от Прокурорския съвет (Državnoodvjetničko vijeće) с мандат от четири години по предложение на главния прокурор на Република Хърватия и след изготвянето на становище от колективния орган на прокуратурата на Република Хърватия (Kolegij Državnog odvjetništva Republike Hrvatske).
За общински (районни) прокурори (općinski državni odvjetnici) се назначават прокурори и заместник-прокурори.
Общинските (районните) прокурори се назначават от Съвета с мандат от четири години по предложение на главния прокурор на Република Хърватия и след изготвянето на становище от колективния орган на прокуратурата на Република Хърватия и от жупанийския (окръжния) прокурор.
Заместник-прокурори (zamjenici državnog odvjetnika)
Заместник-прокурорите се назначават по начин, при условията и чрез процедура, предназначена да гарантира, че притежават експертен опит, независимост и достойнство да заемат длъжността прокурор.
За заместник-прокурор може да бъде назначен хърватски гражданин, който успешно е положил националния изпит пред адвокатската колегия и отговаря на конкретните условия, определени в Закона за Прокурорския съвет (Zakon o državnoodvjetničkom vijeću).
За заместник-общински (районен) прокурор може да бъде назначено лице, завършило Държавното училище за съдебни кадри.
За заместник-жупанийски (окръжен) прокурор може да бъде назначено лице, което е заемало съдебна длъжност в продължение на поне 10 години.
За назначаване като заместник-главен прокурор на Република Хърватия се изисква лицето да е заемало в продължение на поне 15 години съдебна длъжност в орган на съдебната власт или да е работило през този период като адвокат, нотариус или университетски професор по право (в последния случай за професионален опит се счита съответният опит след полагането на изпита пред адвокатската колегия), или да е уважаван юрист, който е положил успешно националния изпит пред адвокатската колегия, има професионален опит от поне 20 години и се е доказал чрез своята работа и своите професионални и академични трудове в определена област на правото.
За да може дадено лице да бъде назначено за заместник-прокурор в по-висшестояща прокуратура, както и за да отговаря на определените в закона условия, в последната му е оценка най-малко трябва да е посочено, че »изпълнява успешно задълженията си«.
Един или повече заместник-прокурори се назначават в прокуратурата и изпълняват задълженията си за постоянно.
Прокурорите и заместник-прокурорите трябва да се държат по такъв начин, че да не накърняват собствената си репутация, да не дискредитират прокуратурата или пораждат каквито и да било съмнения относно своята безпристрастност или автономност и относно независимостта на прокуратурата.
Когато прокурорите и заместник-прокурорите изпълняват представителни функции и при отношенията им с държавни органи и правни субекти, те са задължени да спазват принципите на законност, професионализъм и безпристрастност, като същевременно спазват сроковете за конкретните производства и следват правилата относно отдаване на приоритет при разглеждане на делата.
Когато прокурорите и заместник-прокурорите се явяват в производство пред съд или административен орган, те трябва да зачитат и пазят достойнството на съответния съд или орган, своето лично достойнство и достойнството на прокуратурата.
Прокурорите и заместник-прокурорите трябва да запазят поверителността на всички данни и други сведения, отнасящи се до личния и семейния живот на страните и други лица, които са получили при изпълнение на своите задължения и които не са класифицирани в законодателството като служебна тайна, ако това не представлява престъпление, и трябва да запазят в тайна всички данни, които не са публично достояние.
Прокурорите и заместник-прокурорите не трябва да принадлежат към никоя политическа партия или да участват в политиката.
Главният прокурор на Република Хърватия, заместник-главният прокурор на Република Хърватия, прокурорите и заместник-прокурорите не могат да бъдат подвеждани под отговорност за което и да е правно становище, изразено по дело, което им е възложено, освен в случаите когато е нарушен законът и е извършено престъпление.
Съветници на прокурор (Državnoodvjetnički savjetnici)
Съветниците на прокурор, висшите съветници на прокурор (viši državnoodvjetnički savjetnici) и специализираните висши съветници на прокурор (viši državnoodvjetnički savjetnici – specijalisti) подпомагат прокурора и неговия заместник в работата им, изготвят проекторешения, вписват доклади, становища и волеизявления от физически лица, изпълняват други специализирани задачи, предвидени в закона и подзаконовите актове, независимо или под надзор, и в съответствие с указанията на прокурора и неговия заместник.
В отделите за престъпления към прокуратурите те могат да предявяват обвинения по реда на наказателно производство за престъпления, които се наказват с глоба или лишаване от свобода до пет години.
В гражданските и административните отдели на прокуратурата те могат да се явят пред съдилища и административни и други органи въз основа на специално пълномощно, издадено от компетентния прокурор, както следва:
- в общински (районни) прокуратури — по спорове, при които включената сума не надвишава 100 000,00 HRK.
- в жупанийски (окръжни) прокуратури — по спорове, при които включената сума не надвишава 500 000,00 HRK.
Служба за борба с корупцията и организираната престъпност (Ured za suzbijanje korupcije i organiziranog kriminaliteta) — USKOK
Службата за борба с корупцията и организираната престъпност е специализирана прокуратура, която обхваща цяла Хърватия и се занимава с престъпления, свързани с корупция и организирана престъпност.
Служба за борба с корупцията и организираната престъпност
Gajeva 30a
10 000 Zagreb
тел.: +385 4591 874
факс: + 385 1 4591 878
ел. поща: tajnistvo@uskok.dorh.hr
Закон за Службата за борба с корупцията и организираната престъпност (Zakon o Uredu za suzbijanje korupcije i organiziranog kriminaliteta)
Директор на Службата за борба с корупцията и организираната престъпност (USKOK)
Работата на USKOK се ръководи от директор, който се назначава от главния прокурор след изготвянето на становище от министъра, отговарящ за правосъдието, и от колективния орган на прокуратурата на Република Хърватия. Директорът се назначава за мандат от четири години и може да бъде преназначен на тази длъжност.
Професионална дейност, основана на юридическата професия — самостоятелна и независима услуга
Професионалната дейност, основана на юридическата професия, представлява независима и самостоятелна услуга, с която се предоставя правна помощ на физически и юридически лица, така че те да могат да упражняват и защитават своите права и законни интереси.
Адвокати (odvjetnici; ед. ч.odvjetnik)
Адвокатите могат да предлагат всякакви видове правна помощ.
По-специално те могат да предоставят правен съвет, да изготвят документи (договори, завещания, волеизявления и др.) и да съставят искови молби, жалби, молби, искания, заявления, извънредни средства за правна защита и други процесуални документи, както и да представляват своите клиенти.
Те могат да водят своята адвокатска практика самостоятелно, в съвместна кантора или в правна кантора и трябва да се въздържат от извършване на дейности, които са несъвместими с репутацията и независимостта на адвоката.
Адвокатите трябва да запазят поверителния характер на цялата информация, която им е предоставена от техните клиенти, и всички данни, които са станали тяхно достояние по друг начин, докато ги представляват. Поверителността е задължителна и за всички лица, които работят или са работили в правната кантора.
Адвокатът има право на хонорар за правни услуги и на възстановяване на всички разходи, направени във връзка с извършената работа, съгласно тарифата, определена от Хърватската адвокатска колегия (Hrvatska odvjetnička komora) и одобрена от министъра на правосъдието.
Когато адвокат предоставя служебна защита, размерът на хонорара за такава работа се определя от Министерството на правосъдието.
Ответник може да бъде представляван пред жупанийски (окръжен) съд (županijski sud) само от адвокат, което означава, че служебна защита или защита, която се заплаща от държавата, в наказателно производство за престъпление, което се наказва с дългосрочно лишаване от свобода, може да се предоставя единствено от адвокат с най-малко осем годишен опит като адвокат или длъжностно лице в орган на съдебната власт.
При извършване на дадена услуга адвокатите трябва да издадат на своите клиенти фактура. В случай на анулиране или отмяна на пълномощното адвокатът издава фактура в рамките на 30 дни от деня, в който пълномощното е било анулирано или отменено.
Адвокатите са длъжни да се присъединят към Хърватската адвокатска колегия, която е самостоятелна и независима организация и функционира като юридическо лице. Хърватската адвокатска колегия представлява професионалната дейност, основана на юридическата професия, в Република Хърватия като цяло.
Кандидатът придобива правото да работи като адвокат в Република Хърватия, след като бъде вписан в списъка на адвокатите.
Хърватска адвокатска колегия
Koturaška 53/II
10 000 Zagreb
тел.: +385 1 6165 200
факс: +385 1 6170 686
mailto:hok-cba@hok-cba.hr
http://www.hok-cba.hr/
Закон за юридическата професия
Нотариална служба
Нотариуси (javni bilježnici; ед.ч. javni bilježnik)
Нотариусите са лица, ползващи се с обществено доверие, които се назначават от министъра на правосъдието след конкурс, проведен от Хърватската нотариална камара (Hrvatska javnobilježnička komora).
Те са квалифицирани юристи, които са положили успешно националния изпит пред адвокатската колегия и държавния изпит за нотариалната професия, притежават необходимия опит и са самостоятелни и независими доставчици на обществена услуга и безпристрастни експерти, които се наемат от клиенти.
Нотариусите са упълномощени:
- да изготвят и издават нотариални актове, които са публични документи за правни сделки и волеизявления, на които се основават правата на страните;
- да изготвят и да извършват нотариални вписвания относно правните действия, които са извършили или на които са присъствали;
- да изготвят и издават нотариални удостоверения относно факти, на които са станали свидетели;
- да приемат документи, пари, ценни книжа и ценности за съхранение, с оглед предаването им на други лица или компетентни органи (нотариален депозит);
- да валидират (заверяват) частни документи;
- да изпълняват действия и да приемат решения като назначен от съда довереник в производства по дела за уреждане на наследство;
- да водят изпълнително производство въз основа на автентичен документ;
- да представляват своите клиенти пред съдилища и други публични органи, но само ако въпросните дела са пряко свързани с някой от техните документи.
Фактът, че страните не могат да променят юрисдикцията на съда в производства по дела за уреждане на наследство, означава, че те не могат да избират нотариус като назначен от съда довереник.
Когато нотариус представлява страна пред съд или друг публичен орган, той има правата и задълженията на адвокат.
Нотариусите не трябва да отказват да изпълняват служебни задължения, освен ако нямат основателна причина, и трябва да пазят в тайна информацията, която получават при изпълнение на работата си.
Нотариусите имат право на нотариални такси и възстановяване на разходите за извършване на официални действия в рамките на тяхната компетентност в съответствие с Правилника за временната тарифа на нотариусите (Pravilnik o privremenoj javnobilježničkoj tarifi), Правилника за възнагражденията и възстановяването на разходите на нотариусите, действащи като назначени от съда довереници в производство по дела за уреждане на наследство (Pravilnik o visini nagrade i naknade troškova javnog bilježnika kao povjerenika suda u ostavinskom postupku) и Правилника за възнагражденията и възстановяването на разходите на нотариусите в изпълнителното производство (Pravilnik o nagradama i naknadi troškova javnih bilježnika u ovršnom postupku).
В Република Хърватия нотариусите трябва да се присъединят към Хърватската нотариална камара.
Работата на нотариусите се надзирава от Хърватската нотариална камара и Министерството на правосъдието, в рамките на съответните им области на компетентност.
Работата на нотариус като назначен от съда довереник в производство по дела за уреждане на наследство се надзирава от съда, който го е назначил.
Хърватска нотариална камара
Koturaška 34/II
10 000 Zagreb
тел.: +385 1 4556 566
факс: +385 1 4551 544
ел. поща: hjk@hjk.hr
http://www.hjk.hr/Uredi
Закон за нотариуситеZakon o javnom bilježništvu)
Закон за нотариалните такси (Zakon o javnobilježničkim pristojbama)
Съдебна академия
Съдебната академия е независима публична институция, която осигурява първоначално образование и обучение за кандидати по отношение на това как да изпълняват съдебните си задължения по самостоятелен, отговорен и независим начин; професионално образование за стажанти, съветници в органите на съдебната власт и други съдебни служители, както и повишаване на квалификацията на съдебните длъжностни лица. Академията се ръководи от директор и се управлява от Управителен съвет, който се състои от деветима членове. Преподавателският състав на Академията е квалифициран персонал, съставен от съдии, прокурори и заместник-прокурори, преподаватели в сферата на висшето образование, а при необходимост и други професии.
Академията активно насърчава международното сътрудничество и участва в проекти на Европейския съюз като бенефициер или участник. Тези проекти са предназначени за укрепване на Академията като институция и за гарантиране на професионалното развитие на нейните целеви групи.
Закон за съдебната академия (Zakon o Pravosudnoj akademiji)
Държавен съдебен съвет (Državno sudbeno vijeće)
Държавният съдебен съвет е автономен и независим орган, който гарантира автономността и независимостта на съдебната власт в Република Хърватия. В съответствие с конституцията и по закон той взема самостоятелно решения относно назначаването, повишаването, прехвърлянето, освобождаването и дисциплинарната отговорност на съдиите и председателите на съдилища, като това не важи единствено за председателя на Върховния съд на Република Хърватия. Държавният съдебен съвет има 11 членове, от които седем са съдии, двама са университетски професори по право и двама са членове на парламента, единият от които трябва да бъде от опозицията.
Прокурорски съвет (Državnoodvjetničko vijeće)
Прокурорският съвет е автономен и независим орган, който гарантира автономността и независимостта на прокурорите в Република Хърватия.
Той е отговорен за назначаването и освобождаването на заместник-прокурори и жупанийски (окръжни) и общински (районни) прокурори, провеждането на производства и произнасяне относно дисциплинарната отговорност на заместник-прокурорите, прехвърлянето на заместник-прокурорите, управлението и проверката на декларациите за активи на прокурорите и заместник-прокурорите и извършването на други задачи в съответствие със закона.
Той се състои от 11 членове, от които седем са заместник-прокурори, двама са университетски професори по право и двама са членове на парламента, единият от които трябва да бъде от опозицията.
Членовете на Прокурорския съвет се избират с мандат от четири години и не могат да заемат два последователни мандата.
Закон за прокурорския съвет (Zakon o Državnoodvjetničkom vijeću)
Конституционен съд на Република Хърватия (Ustavni sud Republike Hrvatske)
Създаването, организацията и компетентността на Конституционния съд са определени в Конституцията на Република Хърватия (Ustava Republike Hrvatske) и конституционния закон за Конституционния съд на Република Хърватия (Ustavni zakon o Ustavnom sudu Republike Hrvatske).
Конституционният съд на република Хърватия се състои от 13 съдии, които се избират от хърватския парламент, с мнозинство от две трети от общия брой на народните представители, от редовете на видни правни експерти, особено съдии, прокурори, адвокати и университетски професори по право, по начина и чрез процедурата, предвидени в конституционния закон. Мандатът на съдия от Конституционния съд продължава осем години и се удължава с до шест месеца в изключителни случаи, ако изтича преди назначаването или встъпването в длъжност на нов съдия. Процедурата за набиране на кандидатури от бъдещи съдии на Конституционния съд и предлагане на кандидатите за избор от хърватския парламент се провежда от парламентарната комисия, отговаряща за конституционните въпроси. Конституционният съд на Република Хърватия избира председател на съда с мандат от четири години.
В конституционния закон за Конституционния съд на Република Хърватия се определят условията и процедурата за избор на съдии от Конституционния съд и прекратяването на техния мандат, условията и сроковете за образуване на производство за проверка на съвместимостта на даден закон с Конституцията и съвместимостта на други разпоредби с Конституцията и закона, процедурата и правните последици от решенията на съда, защитата на правата на човека и основните свободи, гарантирани от Конституцията, и други въпроси, важни за изпълнението на задълженията и работата на Конституционния съд.
Конституционният съд гарантира спазването и прилагането на Конституцията на Република Хърватия и основава действията си на разпоредбите на Конституцията и конституционния закон за Конституционния съд на Република Хърватия.
Конституционният съд е независим от всички държавни органи и самостоятелно решава как да използва предвиденото за него в националния бюджет финансиране в съответствие с годишния си бюджет и закона, така че да гарантира своята дейност. Вътрешната организация на Конституционния съд се урежда от Процедурния правилник на Конституционния съд на Република Хърватия. Работата на Конституционния съд е публична и съдиите в състава му, подобно на членовете на хърватския парламент, се ползват с имунитет.
Конституционен съд на Република Хърватия
Trg Svetoga Marka 4
10000 Zagreb
тел.: +385 1 640 02 50
Факс: +385 1 455 10 55
ел. поща: Ustavni_sud@usud.hr
https://www.usud.hr/
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.