Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница френски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Swipe to change

Видове юридически професии

Франция

В този раздел ще намерите преглед на различните юридически професии.

Съдържание, предоставено от
Франция
Не съществува официален превод на езиковата версия, която разглеждате.
Тук ще намерите машинен превод на съдържанието. Моля, имайте предвид, че той се предоставя само с цел осигуряване на контекст. Собственикът на настоящата страница не носи никаква отговорност за качеството на този машинно преведен текст.

Юридически професии — въведение

Съдии

Организация

Във Франция професионалните магистрати (magistrats) са професионални съдии и те се подразделят на съдии, които разглеждат съдебни дела, и съдебни служители, които работят за прокуратурата (ministère public или parquet). Съдиите често са наричани „заседаващи съдии“ (magistrats du siège), а прокурорите са известни като „стоящи съдии“ или „съдии, стоящи на паркета“ (т.е. наравно с противната страна) (magistrats du parquet).

Съдиите решават спорове, които са отнесени към тях; ролята на прокуратурата е да представлява обществения интерес и да гарантира правилното прилагане на закона. Правилата, регламентиращи упражняването на магистратската професия, са определени в Постановление (ordonnance) № 58-1270 от 22 декември 1958 г., което има силата на устройствен закон (loi organique) по отношение на статута на съдебната власт. Съгласно член 1 от това постановление магистратите могат да бъдат назначавани на различни етапи от своята кариера като съдии или като прокурори. Това е принципът за обща принадлежност към съдебната власт, който беше препотвърден от Конституционния съвет, по-специално с решението му от 11 август 1993 г. По силата на член 66 от Конституцията всички магистрати са част от съдебната власт, която е пазителка на личните свободи. Съществуват обаче редица различия в техния статут, изразяващи се в това, че съдиите не са организирани в йерархично подчинение на по-висшестоящ орган и се ползват от гаранция за несменяемост, т.е. те не могат да бъдат премествани на нова длъжност без тяхно съгласие. Начинът, по който те се назначават, също се различава: съдиите се назначават със съгласието на Висшия съдебен съвет (Conseil supérieur de la magistrature) или по негово предложение в случай на съдии в Касационния съд, първи председатели на апелативните съдилища и председатели на съдилища; накрая Висшият съдебен съвет има дисциплинарни правомощия по отношение на всички съдии. Прокурорите, от друга страна, се назначават след консултация с Висшия съдебен съвет, като министърът на правосъдието отговаря за издигането на кандидатури и упражняването на дисциплинарни правомощия.

По-голямата част от магистратите се назначават с конкурсен изпит (concours). За да преминат първия конкурсен изпит, на който се допускат студенти, кандидатите трябва да притежават диплома, удостоверяваща, че са завършили поне четиригодишен курс на висше образование, до магистърска степен. Кандидатите, издържали конкурса, се назначават като стажант-съдии (auditeurs de justice) и преминават същото обучение, което се осигурява от Националния институт на правосъдието на Франция (École nationale de la magistrature — ENM). Съществуват също възможности за пряко влизане в магистратската професия. След завършване на обучението в ENM стажант-съдиите се назначават с наредба (décret) към определен съд или прокуратура.

Освен съдебните си функции ръководителите на съдилища (председател и прокурор, или първи председател и главен прокурор, в зависимост от съда) изпълняват и административни функции, например по отношение на разпределение на делата.

Към 1 януари 2018 г. броят на практикуващите съдии беше 8 412, като 7 881 от тях бяха в съдилищата или прокуратурите.

Висш съдебен съвет

Разпоредбите относно Висшия съдебен съвет (Conseil supérieur de la magistrature — ВСС) са предвидени в член 65 от Конституцията. С конституционния закон от 23 юли 2008 г. беше изменен съставът на Висшия съдебен съвет и неговите правомощия по отношение на назначенията и беше предвидена възможността за сезирането му от частни лица. Понастоящем президентът на републиката вече не е член на ВСС.

Отделението на ВСС, компетентно по отношение на съдиите, се оглавява от първия председател на Касационния съд. Освен него то включва петима съдии, един прокурор, един съдия от Върховния административен съд (Conseil d’État), определен от този съд, един адвокат (avocat), както и шест квалифицирани лица, които не са представители нито на законодателната власт, нито на общите съдилища, нито на административните съдилища. Президентът на републиката, председателят на долната камара на парламента (Assemblée nationale) и председателят на Сената назначават по две квалифицирани лица.

Отделението на ВСС, компетентно по отношение на прокурорите, се оглавява от главния прокурор (procureur général) към Касационния съд. Освен него то включва петима прокурори и един съдия, както и един съдия от Върховния административен съд, адвоката и шестте квалифицирани лица, посочени по-горе.

Отделението на ВСС, компетентно по отношение на съдиите, прави предложения за назначаване на съдии в Касационния съд, на първите председатели на апелативните съдилища (cours d’appel) и на председателите на окръжните съдилища (tribunaux de grande instance). Останалите съдии се назначават единствено с одобрението на ВСС.

Това отделение на Висшия съдебен съвет действа като дисциплинарен съвет по отношение на съдиите. В това си качество то включва съдията, който е в състава на отделението на ВСС, компетентно по отношение на прокурорите.

Отделението на Висшия съдебен съвет, компетентно по отношение на прокурорите, дава становище относно техните назначения. То дава становище и относно дисциплинарните мерки, които им се налагат. В този случай освен членовете, посочени в член 65, алинея 3, то включва и прокурора, който е в състава на отделението на ВСС, компетентно по отношение на съдиите.

Прокуратура

Организация

Прокурорите са длъжни да защитават интересите на обществото, което представляват, като следят за прилагането на закона.

С изключение на главната прокуратура (parquet général) към Касационния съд, която е отделна, прокуратурите във Франция формират йерархична пирамида под ръководството на министъра на правосъдието. В член 30 от Наказателно-процесуалния кодекс се предвижда, че министърът на правосъдието провежда политиката в областта на наказателното правосъдие, определена от правителството. Той следи за нейното последователно прилагане на територията на страната. За тази цел министърът дава общи указания на прокурорите по отношение на политиката в областта на наказателното правосъдие.

Към всеки окръжен съд (tribunal de grande instance) има прокуратура, ръководена от окръжен прокурор (procureur de la République) и съставена от няколко магистрати, които са му йерархично подчинени. Окръжният прокурор организира дейността на своята служба, като разпределя задачите и отговорностите между помощник-прокурорите (procureurs adjoints), заместник-прокурорите (vice-procureurs) и младши прокурорите (substituts). От своя страна всеки окръжен прокурор изпълнява функциите си под контрола и ръководството на главния прокурор (procureur général).

Въпреки тази йерархична структура прокуратурата се разглежда като неделимо цяло, в рамките на което младши прокурорът не се нуждае от делегиране на права от своя горестоящ, за да изпълнява задачите си, и всяко негово действие задължава прокуратурата като цяло.

Роля и правомощия

Правомощията на прокуратурата са свързани основно с прилагането на наказателното право. Тя ръководи разследванията и предприема или нарежда да се предприемат необходимите действия за преследване на престъпленията. Освен това прокуратурата преценява какви действия следва да се предприемат по наказателните дела (напр. образуване на досъдебно производство (ouverture d’une information judiciaire), предаване на съд (renvoi devant une juridiction de jugement) или прекратяване на производство (classement sans suite). Прокуратурата се явява задължително в съдебното заседание, като прокурорът излага свободно устни съображения (във връзка с фактите, личността на обвиняемия и наказанието), които счита за най-уместни за доброто правораздаване. Освен това прокуратурата отговаря за изпълнението на наказанията.

Прокуратурата отговаря и за защитата на изложени на риск малолетни и непълнолетни лица и има някои функции в областта на гражданското право (свързани например с гражданското състояние в регистрите за ражданията, браковете и смъртните случаи), административното право (например в областта на ресторантьорството, периодичните издания или директния маркетинг) и търговското право (например в областта на производствата по несъстоятелност).

Ролята и правомощията на съдиите са разгледани подробно на страницата за общите съдилища.

Непрофесионални съдии (juges non professionnels)

Временно назначени непрофесионални съдии (magistrats exerçant à titre temporaire)

С цел да се доближи правораздаването до обществото, за временно назначен непрофесионален съдия (magistrat exerçant à titre temporaire — MTT) може да бъде назначен представител на гражданското общество, който да предоставя временна помощ на правосъдната система съгласно членове 41—10 и следващите от Постановление (ordonnance) № 58-1270 от 22 декември 1958 г., както е изменено, което има силата на устройствен закон (loi organique) за статута на съдебната власт.

Специфична характеристика на тази роля е, че временно назначените непрофесионални съдии могат да изпълняват за определен срок функциите на съдия от окръжен съд, съдия от полицейски съд и/или на член на съд по дела, разглеждани от тричленен съдийски състав в окръжните съдилища, като същевременно продължават да осъществяват професионална дейност, която е съвместима със съдебните им функции.

Увеличеният понастоящем брой на временно назначените непрофесионални съдии е пряка последица от изчезването на създадените първоначално със закон от 9 септември 2002 г. мирови съдилища (juges de proximité) в съответствие с член 15 от Закон № 2016-1547 от 18 ноември 2016 г. за модернизиране на съдебната система на 21-ви век и с Наредба № 2017-683 от 28 април 2017 г.

С Устройствен закон (loi organique) № 2016-1090 от 8 август 2016 г., който влезе в сила на 1 юли 2017 г., се обединяват ролите на местния магистрат и временно назначения непрофесионален съдия (MTT).

Временно назначените непрофесионални съдии се назначават на редовна работа въз основа на заявление (а не на конкурсен изпит).

Условия за получаване на статут на временно назначен непрофесионален съдия

Да притежават френско гражданство, да са на възраст между 35 и 75 години, да се ползват с пълни граждански права, да бъдат почтени, да отговарят на всички национални изисквания за тази служба и да са физически годни да изпълняват възложените им функции, като се вземат предвид всички удобства, които могат да бъдат предоставени на хората с увреждания.

Кандидатите трябва също така да отговарят на едно от следните условия:

  • да притежават диплома, удостоверяваща успешно завършване на поне четиригодишен курс на продължаващо професионално образование и обучение (или еквивалентна квалификация), и да имат доказан професионален опит от поне седем години, който им дава квалификация за изпълнение на съдебни функции;
  • да заемат длъжността директор* на секретариата на съда и да имат доказана седем години служба като съдебен секретар;
  • да са държавни служители от категория „А“ в Министерството на правосъдието** и да имат доказана седем години служба в това си качество;
  • да са членове или бивши членове на юридическа или съдебна професионална група, която е регламентирана или чието звание е защитено, и да имат доказана професионална практика от поне пет години.

Статут на временно назначени непрофесионални съдии

Отделението на Висшия съдебен съвет, компетентно по отношение на съдиите, дава становище относно кандидатите, предложени от министъра на правосъдието.

Временно назначените непрофесионални съдии, назначени с наредба (décret) на президента на републиката, се подчиняват на правилата, уреждащи статута на магистратите.

Те се назначават за срок от пет години, който може да бъде подновен веднъж, и не могат да изпълняват функциите си след навършване на 75-годишна възраст.

Наред със съдебните си функции те могат да извършват професионална дейност, при условие че тя не е включена в списъка на несъвместимите дейности в заявлението.

Функции на временно назначените непрофесионални съдии

Временно назначените непрофесионални съдии изпълняват следните функции:

  • В окръжния съд те разглеждат граждански и наказателни спорове като членове на тричленен съдийски състав. Те могат да потвърждават споразумения по наказателни дела, които не надхвърлят една трета от възложената им от съда работа. Те също така заседават в полицейските съдилища, където разглеждат ограничен брой дела, включващи първите четири категории нарушения на правила за движение по пътищата и петата категория за глоби с определен размер, и обработват наказателните постановления за посочените по-горе нарушения.
  • В районния съд разглеждат граждански дела, които обхващат една трета от работата на районния съд, към който са назначени.

Обучение на временно назначените непрофесионални съдии

Временно назначените непрофесионални съдии завършват десетдневен курс по теоретично обучение в Националния институт на правосъдието (ENM).

По решение на Висшия съдебен съвет те преминават или изпитателен срок в съда, който е с продължителност между 40 и 80 дни в рамките на шест месеца, или 40-дневно обучение в съда, чийто срок може да бъде намален по изключение с оглед на професионалния им опит.

Възнаграждение на временно назначените непрофесионални съдии

Временно назначените непрофесионални съдии получават възнаграждение за услугите, които са предоставили по време на своето дежурство.

Единичната ставка за дежурство е в размер на 106,28 EUR бруто (според индексния пункт на заплатите в публичния сектор към 1 февруари 2017 г.), при условие че са им възложени най-много 300 дежурства годишно.

Временно назначените непрофесионални съдии не получават пътни надбавки за пътуването от техния дом до съда, към който са назначени.

Членове на трудовите съдилища

Създадените през 1806 г. трудови съдилища са първоинстанционни съдилища, специализирани в разглеждането на индивидуални спорове, които възникват между служители или стажанти и работодатели във връзка с техните договори. Съдиите (членовете) на трудовите съдилища са от областта на промишлеността и търговията.

Системата на трудовите съдилища се основава на идеята, че трудовоправните отношения, които са специфични и сложни по своето естество, изискват проверка от съдия, който има опит в такива отношения, независимо дали като служител или като работодател.

Следователно трудовите съдилища трябва да включват равен брой представители на служителите и работодателите (съвместни състави). Членовете на съда се подразделят на две колегии (служители и работодатели) и пет специализирани отделения (в областта на промишлеността, търговията, селското стопанство, други дейности и управлението).

Членовете на тези съдилища са 14 512, като те изпълняват своите функции в 210 трудови съдилище в континентална Франция и отвъдморските територии и разглеждат около 142 500 случая годишно.

Тяхната основна задача е да помирят страните, а при липса на такава възможност да решат споровете между тях.

Метод за назначаване

От 1979 г. насам членовете на трудовите съдилища се избират от техните колеги на всеки пет години, като се провеждат всеобщи преки избори. Като се имат предвид все по-малката избирателна активност и намаляващата вследствие на това легитимност на системата на трудовите съдилища, бяха разгледани нови методи за назначаване на членове на съда.

Съобразно с това, макар с Постановление (ordonnance) № 2016-388 от 31 март 2016 г. да се потвърждава специфичният характер на системата на трудовите съдилища, с него прякото гласуване се замества от назначаване по предложение на синдикалните организации и сдруженията на работодателите след изчисляване на тяхната представителност по време на въведената процедура за измерване на представителността на синдикалните организации и организациите на работодателите.

Понастоящем има общ кръг на назначаване на членове на трудовите съдилища на всеки четири години. Назначаването се извършва чрез съвместно постановление (arrêté) на Министерството на правосъдието и Министерството на труда. Длъжностите, които остават незаети в рамките на мандата, се публикуват като част от допълнителни кръгове за назначаване и се запълват по същата процедура, както и при общите кръгове.

Обучение

Закон № 2015-990 от 6 август 2015 г. относно растежа, активността и равните икономически възможности е насочен към повишаване на професионалния статут на членовете на трудовия съд, по-специално чрез въвеждане на задължително първоначално и продължаващо обучение.

Ето защо членовете на трудовите съдилища преминават задължително първоначално обучение, преди да поемат съдебните си функции, както и продължаващо обучение.

Първоначалното обучение е едно и също както за членовете, представляващи работодателите, така и за тези, които представляват служителите. То е организирано и се предоставя от Националния институт на правосъдието (ENM) и се състои от няколко теоретични и практически модула, с обща продължителност от пет дни. Всеки член на трудов съд, който не успее да завърши първоначалното обучение в рамките на 15 месеца от първия ден на втория месец след назначаването си, се счита за напуснал.

Членовете на трудовите съдилища преминават и през шестседмично продължаващо обучение по време на четиригодишния си мандат. Провеждането на това обучение е отговорност на Министерството на труда.

Правила за поведение

Членовете на трудовите съдилища полагат клетва. Те се подчиняват на правилата за поведение, които се налагат на съдиите: независимост, безпристрастност, достойнство и неподкупност, и трябва да се държат по такъв начин, че да премахнат всяко основателно съмнение в тази връзка. Те също така са обвързани с поверителността на процеса на вземане на решения.

С Наредба № 2016-1948 от 28 декември 2016 г. относно професионалната етика и дисциплинарните процедури за членовете на трудовите съдилища, приета при прилагането на Закон № 2015-990 от 6 август 2015 г. относно растежа, активността и равните икономически възможности, в Трудовия кодекс се въвежда нов член R.1431-3-1, с който на Висшия съвет на членовете на трудовите съдилища (Conseil supérieur de la prud’homie) се поверява задачата да изготвят кодекс на поведение за членовете на съда, който трябва да публикуват.

Кодексът на поведение е одобрен от Висшия съвет на членовете на трудовите съдилища на 26 януари 2018 г.

Статут

Действащите членове на трудовите съдилища се ползват със статут на защитен служител, което означава, че те не могат да бъдат уволнени без предварителното разрешение на инспекцията по труда и имат право да отсъстват в рамките на работното си време.

Такива отсъствия се считат за ефективно работно време и като такива се заплащат от работодателя и са обхванати от системата за социална сигурност. Времето, прекарано на работа в трудовия съд в рамките на работното време, съответно не води до загуба на заплата или обезщетения. Платената от работодателя заплата се възстановява от държавата.

Представители на работодатели и служители в съда, които не попадат в посочената по-горе категория (търсещи работа, пенсионери, членове, които служат в съда извън работното си време), получават възнаграждение за своите дежурства в размер, който се определя с наредба (décret).

Техните пътни разноски също могат да бъдат възстановени.

Съдии в търговските съдилища

В цяла континентална Франция, с изключение на Елзас-Мозел (където търговските спорове се разглеждат от отделение на окръжния съд в съответствие с изключение съгласно местното законодателство), има 134 първоинстанционни търговски съдилища, а в отвъдморските територии има девет смесени търговски съдилища.

Търговските съдилища разглеждат спорове между търговци или между търговци и търговски дружества, както и спорове относно търговски сделки.

Съдиите в търговските съдилища (juges consulaires) са търговци или управители на дружества. Следователно те притежават професионален опит в областта на бизнеса.

Понастоящем в търговските съдилища има повече от 3 400 съдии.

Те се избират от своите колеги чрез ежегодна двуетапна изборна процедура.

Съдиите се избират за първоначален срок от две години. След това те могат да бъдат преизбирани за срок от четири години в същия съд или в друг търговски съд, при ограничение от четири мандата, с изключение на напускащия председател, който може да бъде преизбран за пети мандат само като член на състав.

Те полагат клетва и се подчиняват на същия кодекс на поведение като професионалните съдии.

Съдиите заемат тази служба като доброволци. За да я изпълняват, те трябва да бъдат на разположение и да са готови да поемат личен ангажимент, по-специално като участват в задължителното първоначално и продължаващо обучение.

Със Закон 2016-1547 от 18 ноември 2016 г. за модернизиране на съдебната система на 21-ви век се въведе голяма реформа в статута на съдиите в търговските съдилища. По-специално с него бяха преразгледани разпоредбите относно техния кодекс на поведение и дисциплинарни процедури и беше повишен професионалният им статут, като се въведе задължително първоначално и продължаващо обучение, провеждано от Националния институт на правосъдието.

Членове на съдилища по социално-осигурителни спорове

Членовете на съдилищата по социално-осигурителни спорове(tribunaux des affaires de la sécurité sociale) се назначават за срок от три години от първия председател на апелативния съд от списък, представен за съответния съд от директора на регионалната дирекция за младежта, спорта и социалното сближаване, след представяне на кандидатури от най-представителните търговски и професионални организации.

Със Закона от 18 ноември 2016 г. за модернизиране на съдебната система на 21-ви век съдилищата по социално-осигурителни спорове се премахват и от 1 януари 2019 г. разглежданите от тях дела се прехвърлят на специално определените окръжни съдилища. Членовете на съдилищата ще разглеждат делата в тях.

Членове на съдилища по спорове за нетрудоспособност

Членовете на съдилищата по спорове за нетрудоспособност (tribunaux du contentieux de l’incapacité) се назначават за срок от три години от първия председател на апелативния съд, в чийто съдебен район се намират, от директора на регионалната дирекция за младежта, спорта и социалното сближаване от списъци, изготвени след представяне на кандидатури от най-представителните търговски и професионални организации.

Със Закона от 18 ноември 2016 г. за модернизиране на съдебната система на 21-ви век съдилищата по спорове за нетрудоспособност се премахват и 1 януари 2019 г. разглежданите от тях дела се прехвърлят на специално определените окръжни съдилища. Членовете на съдилищата ще разглеждат делата в тях.

Членове на окръжните съдебни състави по социално-осигурителни спорове.

Считано от 1 януари 2019 г. тези членове заседават в окръжни съдебни състави, специално предназначени да разглеждат социално-осигурителни спорове и спорове във връзка със социалното подпомагане.

Те се назначават за срок от три години от първия председател на апелативния съд, след консултация с председателя на окръжния съд, от списъци, изготвени за конкретния съд от префекта, след представяне на кандидатури от най-представителните търговски и професионални организации.

Кандидатите трябва да бъдат френски граждани, да са на възраст 23 или повече години, да отговарят на условията за заемане на длъжността член на съдебен състав, да не са признавани за виновни в престъпление съгласно Кодекса за селското стопанство и за морския риболов или Кодекса за социална сигурност и да не са членове на съвет на организация за социална сигурност или взаимно сдружение. Техните задължения за съвместими със задълженията на членовете на трудов съд.

Членове на съдилища за непълнолетни

Членовете на съдилищата за непълнолетни (tribunaux pour enfants) се назначават за срок от четири години от министъра на правосъдието от списък с кандидати, представен от първия председател на апелативния съд, от който е част съдът за непълнолетни.

Кандидатите трябва да бъдат френски граждани, трябва да са навършили 30 или повече години и да имат особен интерес във всяко едно отношение към въпросите, засягащи младите хора.

Членове на съдилищата по дела за земеделска аренда

Членовете на съдилищата по дела за земеделска аренда (tribunaux paritaires des baux ruraux) се назначават за срок от шест години от първия председател на апелативния съд от списъци, изготвени за конкретния съд от префекта, след представяне на кандидатури от най-представителните професионални организации или организации на собствениците на земя.

Те включват наемодатели, които не са същевременно наематели, и наематели, които не са същевременно наемодатели, разделени, когато е уместно, на две отделения на съвместен съд, едното от които включва наемодатели и наематели по силата на споразумения за наемане, а другото, наемодатели и наематели по силата на споразумения за съвместна обработка на земя.

Кандидатите трябва да бъдат френски граждани, да са на възраст 26 или повече години, да не са лишени от граждански или професионални права и да са били наемодатели или наематели по силата на споразумение за наем или съвместна обработка на земя в продължение на поне пет години.

Съдебни секретари

Съдебните секретари (greffiers) са специалисти в рамките на съдебното производство, които подпомагат съдиите при изготвянето на съдебни документи и имат задължението да заверяват актовете на съда, когато това се изисква съгласно закона.

Съдебните секретари работят съвместно със съдията, като му помагат в подготвянето и провеждането на делата и при проучването на документите. Съгласно указанията на съдиите те изготвят решения и процесуални документи. Като част от предоставянето на информация и помощни услуги за обществеността, на секретарите може да бъде поверено предоставянето на информация, насоки или помощ на потребителите при изпълнение на съдебни формалности или процедури. На тях могат да бъдат възложени и задължения за професионално обучение.

По-голямата част от функциите на съдебния секретар се упражняват в различни служби на съдилищата. В зависимост от значимостта и организацията на съда, съдебните секретари могат да заемат ръководни позиции като директори или заместник-директори на секретариата на съда или като ръководител на служба.

Съдебен секретар  PDF (378 Kb) en

Секретар  PDF (375 Kb) en

На 1 януари 2018 г. отдел „Човешки ресурси“ при секретариатите на съда към Министерството на правосъдието e отговарял за 10 931 служители, от които 9 368 са били назначени в съдилищата.

Адвокати

Адвокатите (avocats) са служители на съда и упражняват своята професия като независими, самостоятелно заети лица. Правилата, регламентиращи упражняването на адвокатската професия, са определени основно в Закон № 71-1130 от 31 декември 1971 г., с който се реформират определени съдебни и юридически професии, както и в Наредба (décret) № 91-1197от 27 ноември 1991 г., с която се структурира професията на адвоката. Със Закон № 90-1259 от 31 декември 1990 г. за изменение на закона от 1971 г. и наредбите за неговото прилагане се създаде новата професия на адвоката (avocat), при което бяха обединени съществуващите професии на адвокат (avocat) и правен съветник (conseil juridique). Със Закона от 25 януари 2011 г., с който беше реформирано процесуалното представителство пред апелативните съдилища, на свой ред бяха обединени функциите на адвоката и процесуалния представител в апелативния съд (avoué près les cours d’appel).

При ежедневното упражняване на своята дейност адвокатите изпълняват две функции: първата е да съветват и представляват клиенти в съда (съдебна функция), а втората е да предоставят правен съвет и да изготвят правни инструменти (юридическа функция).

Съгласно раздел 4, параграф 1 от закона от 31 декември 1971 г. адвокатите имат квазимонополно положение по отношение на съдействието и представителството на страните, завеждането на дела и явяването пред съда, съдебните органи и всички дисциплинарни съдилища.

Национално сдружение на адвокатите няма, тъй като те желаят да запазят справедливото представителство на всички адвокатски колегии. Адвокатите във Франция и отвъдморските територии са обединени в 16 адвокатски колегии(barreaux), всяка от които е установена към окръжен съд (tribunal de grande instance), оглавява се от председател (bâtonnier) и се ръководи от адвокатски съвет (conseil de l’ordre), който разглежда всички въпроси, засягащи упражняването на професията, за да гарантира спазването на задълженията на адвокатите, както и да защитава техните права.

Висшият адвокатски съвет (Conseil national des barreaux — ВАС), създаден със Закон от 31 декември 1990 г. (член 15), е орган, осъществяващ дейност в полза на обществото (établissement d’utilité publique), и има статута на юридическо лице; той има за задача да представлява адвокатската професия пред публичните органи и да осигурява хармонизирането на правилата и практиките на професията.

Висшият адвокатски съвет има уебсайт, който предоставя всеобщ безплатен достъп до информация относно организацията на професията, актуални въпроси, свързани с нея, както и указател на всички адвокати, членуващи във френските адвокатски колегии. По-голямата част от големите адвокатски колегии разполагат със собствени уебсайтове, които предоставят свободен и безплатен достъп за всички; техните адреси фигурират в указателя на адвокатските колегии, който е достъпен на уебсайта на ВАС.

ВАС изготвя Национални правила за поведение чрез регулаторни решения, публикувани в Държавен вестник и пряко приложими за адвокати.

Адвокатите към двете върховни съдилища на Франция — Върховния административен съд и Касационния съд, представляват отделна професионална група: те са държавни служители, назначени на длъжност със заповед на министъра на правосъдието, и имат монопол на представителството, когато страните трябва да бъдат представени пред върховните съдилища. Техният статут се урежда основно от постановлението (ordonnance) от 10 септември 1817 г., с което се създава колегията на адвокатите към Върховния административен съд и Касационния съд, Наредба (décret) № 91-1125 от 28 октомври 1991 г. относно условията за достъп до тази професия, както и Наредба (décret) № 2002-76 от 11 януари 2002 г. относно дисциплинарните разпоредби, уреждащи професията.

Адвокатите от върховните съдилища формират независима колегия, начело на която стои председател, подпомаган от 11-членен адвокатски съвет. Този орган изпълнява дисциплинарни и представителни функции, свързани с професията.

По-подробна информация е представена на уебсайта на адвокатската колегия към Върховния административен съд и Касационния съд.

Съществува ли база данни в тази област?

Съществува база данни, поддържана от Висшия адвокатски съвет, в която са включени списъците на адвокатите, членуващи във всяка от адвокатските колегии във Франция.

Безплатен ли е достъпът до тази информация?

Достъпът до тази база данни на уебсайта на Висшия адвокатски съвет е безплатен.

Нотариуси

Организация

Нотариусът (notaire) е държавен служител, който се назначава със заповед (arrêté) на министъра на правосъдието. При все това нотариусите упражняват своята професия свободно и независимо. Правилата, регламентиращи упражняването на тяхната професия, са определени главно в Закона от 25 вантоз (Ventôse), година XI (дата съгласно френския републикански календар); Постановление (ordonnance) № 45-2590 от 2 ноември 1945 г.; Наредба (décret) № 45-0117 от 19 декември 1945 г. относно организацията на професията на нотариус; Наредба (décret) № 73-609 от 5 юли 1973 г. относно професионалната подготовка и условията за достъп до професията на нотариус и Наредба (décret) № 78-262 от 8 март 1978 г., с която се определят тарифите за нотариалните такси.

Професията е организирана в нотариални камари по департаменти (départements) и в съвети на регионално равнище, които отговарят за регулирането и дисциплинарните мерки по отношение на нотариусите в тяхната юрисдикция. Нейният представителен орган пред правителството на национално равнище е Висшият нотариален съвет (Conseil supérieur du notariat).

Освен своята представителна роля пред публичните органи Висшият нотариален съвет има задачата да предотвратява и помирява при спорове от професионален характер между нотариуси от различни регионални съвети. Висшият нотариален съвет има уебсайт с безплатен достъп, на който са представени основните характеристики на професията и е публикуван указател на нотариусите и камарите, както и на съветите по департаменти (départements) и региони.

Роля и правомощия

Нотариусите имат правомощието да издават заверени документи, с изпълнителна сила, без да е необходимо съдебно решение.

Те също така са натоварени с мисията на съветници на физически лица и предприятия, независимо дали във връзка с изготвянето на официални документи или не, и освен основната си дейност могат да участват в управлението на имущество или сделки с недвижими имоти.

Други юридически професии

Съдебни изпълнители

Съдебните изпълнители (huissiers de justice) са държавни служители, назначавани със заповед (arrêté) на министъра на правосъдието. При все това те упражняват своята професия свободно и независимо. Правила, регламентиращи упражняването на тяхната професията, са определени главно в закона от 27 декември 1923 г., Постановление (ordonnance) № 45-2592 от 2 ноември 1945 г., Наредба (décret) № 56-222 от 29 февруари 1956 г. и Наредба (décret) № 75-770 от 14 август 1975 г.

Само съдебните изпълнители имат право да връчват съдебни документи и да привеждат в изпълнение съдебни решения, както и документи и актове за принудително изпълнение. Освен това те могат да изготвят констативни протоколи по поръчение на съдилищата или по молба на физически частни лица. Също така наред с основната си дейност те имат възможност да упражняват допълнителните функции на медиатори, управители на имоти или застрахователни агенти, след като предварително са уведомили своята регионална камара на съдебните изпълнители и главния прокурор (procureur général) в апелативния съд за техния район.

Съдебните изпълнители получават възнаграждения по тарифа, включена в Наредба (décret) № 96-1080 от 12 декември 1996 г., за предприетите съдебни действия по граждански и търговски дела в рамките на тяхната компетентност.

Професията се представлява от камари по департаменти (départements) и региони в съдебния район на всеки апелативен съд. Освен това цялата професия се представлява пред публичните органи от национална камара, която регулира споровете между камарите и също така между съдебни изпълнители, които не принадлежат към една и съща регионална камара. Националната камара на съдебните изпълнители разполага с уебсайт с безплатен достъп, на който са представени основните характеристики на професията и е публикуван указател на съдебните изпълнители.

С постановлението (ordonnance) от 2 юни 2016 г. се създава нова професия на съдебен изпълнител (commissaire de justice), която от 1 юли 2022 г. нататък да замени професиите на съдебен изпълнител и съдебен тръжен продавач (commissaire-priseur judiciaire).

С постановлението се определят правила, уреждащи статута на съдебните изпълнители, и се предвижда новата професия да бъде поетапно въведена до 1 юли 2022 г. чрез преходни разпоредби. Тъй като ролите на съдебния изпълнител и съдебния тръжен продавач са частично сходни и се допълват, беше решено настоящата организация на професиите да се рационализира и те да бъдат обединени в една професия на съдебен изпълнител.

Правилата, уреждащи статута на съдебните изпълнители, ще бъдат напълно приложими от 1 юли 2022 г. От 1 юли 2026 г. той изцяло ще замени предишните професии: съдебните изпълнители и съдебните тръжни продавачи, които не са преминали специално обучение, за да бъдат квалифицирани като съдебни изпълнители, ще престанат да практикуват. Считано от 1 януари 2019 г. Националната камара на съдебните изпълнители (Chambre nationale des commissaires de justice) ще замени Националната камара на съдебните изпълнители и съответно Националната камара на съдебните тръжни продавачи, за да се подготви постепенното привеждане в съответствие и след това сливането на двете професии.

Други съдебни служители

Секретарите на търговските съдилища (greffiers de tribunaux de commerce) са държавни служители, чиято основна функция е да подпомагат членовете на търговския съд в съдебните заседания и председателя на този съд при изпълнение на неговите административни задачи. Те ръководят секретариата на съда и следят за правилното поддържане на търговския и дружествен регистър (registre du commerce et des sociétés — RCS), както и други съдебни регистри и документи. Те издават преписи, полагат печата на съда, отговарят за сумите, внесени в деловодството и оформят документи от регистрите и други официални документи в рамките на своята компетентност.

Тази професия се регламентира от членове L.741-1—R.741-1 от Търговския кодекс.

Професията е представена пред държавните органи от Националния съвет на секретарите в търговските съдилища (Conseil national des greffiers des tribunaux de commerce — CNGTC). Този орган осъществява дейности в полза на обществото (établissement d’utilité publique), има статут на юридическо лице и отговаря за защитата на колективните интереси на професията. Той организира първоначалното и продължаващото обучение на съдебните секретари и персонала на секретариата и професионалните изпити, улеснява и надзирава стажовете. По-подробна информация по тези въпроси е представена на уебсайта на Националния съвет на секретарите в търговските съдилища.

Секретари на търговските съдилища  PDF (366 Kb) en

Секретари на търговските съдилища с трудов договор  PDF (366 Kb) en

Правни съветници/юрисконсулти към предприятия

Професията на правен съветник (conseil juridique) беше обединена с тази на адвоката (avocat) със закон № 90-1259 от 31 декември 1990 г.

Адвокатите (juristes), които не практикуват като независими адвокати (avocats), а работят като юрисконсулти към предприятия, не са подчинени на специално професионално регламентиране.

Последна актуализация: 10/01/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.