Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница латвийски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Swipe to change

Видове юридически професии

Латвия

Настоящата страница ви предоставя обща информация относно юридическите професии в Латвия.

Съдържание, предоставено от
Латвия
Не съществува официален превод на езиковата версия, която разглеждате.
Тук ще намерите машинен превод на съдържанието. Моля, имайте предвид, че той се предоставя само с цел осигуряване на контекст. Собственикът на настоящата страница не носи никаква отговорност за качеството на този машинно преведен текст.

Прокурори (prokurori)

Организация

Прокуратурата (Prokuratūra) е единна и централизирана институция в рамките на съдебната власт, чиято йерархична структура е организирана на три нива и която се ръководи от главен прокурор (ģenerālprokurors). Нейната мисия е да преследва нарушенията на закона и да се грижи делата за такива нарушения да бъдат решавани съгласно предвиденото в закона. Прокуратурата се състои от следните институционални нива:

  1. главна прокуратура (Ģenerālprokuratūra);
  2. окръжни прокуратури (tiesu apgabalu prokuratūras);
  3. районни/градски прокуратури (rajonu (republikas pilsētu) prokuratūras);
  4. специализирани прокуратури (specializētās prokuratūras).

При необходимост главният прокурор може да вземе решение за създаване на специализирана прокуратура, която ще се ползва със същия статут, като окръжна или районна прокуратура. Понастоящем в Латвия има пет специализирани прокуратури:

  • специализирана прокуратура по дела за организирана престъпност и дела в сходни области (Organizētās noziedzības un citu nozaru specializētā prokuratūra);
  • специализирана многосекторна прокуратура (Specializētā vairāku nozaru prokuratūra);
  • автотранспортна прокуратура на град Рига (Rīgas autotransporta prokuratūra);
  • прокуратура за финансови престъпления и престъпления против стопанството (Finanšu un ekonomisko noziegumu izmeklēšanas prokuratūra);
  • прокуратура за преследване на престъпления, свързани с трафик на наркотични вещества (Narkotiku nelegālas aprites noziegumu izmeklēšanas prokuratūra).

Под надзора на главния прокурор може да работят и публични служби, които не осъществяват прокурорски функции, но спомагат за извършването на определени дейности в рамките на наказателното производство. Тези служби се създават, реорганизират и закриват от главния прокурор. Той определя също така тяхната структура и броя на служителите им в зависимост от размера на средствата, отпуснати от държавния бюджет. До настоящия момент е създаден само един такъв орган — Служба за борба с изпирането на пари (Noziedzīgi iegūtu līdzekļu legalizācijas novēršanas dienests).

Прокуратурата е част от съдебната система и като такава е независима от законодателната и изпълнителната власт. Saeima (Парламентът на Латвия), Министерският съвет и президентът могат да сезират прокуратурата с искания за проверка на факти във връзка с допуснати закононарушения и съответно могат да получават обяснения от Главна прокуратура, но те нямат право да се намесват в работата на прокуратурата, дори когато се разследват тежки престъпления с голяма национална значимост.

Прокурорите могат да предявяват протести срещу актовете на Министерския съвет или административните органи, които противоречат на закона. Главният прокурор и административните ръководители на отдели в Главната прокуратура могат да присъстват на заседанията на Министерския съвет и да изразяват становищата си по разглежданите въпроси.

Роля и задължения

Задачите на прокуратурата в досъдебното производство са определени в член 2 от Закона за прокуратурата.

Прокуратурата:

  1. осъществява ръководство и надзор върху работата на разследващите органи и действията по разследване, извършвани от други органи;
  2. организира, управлява и ръководи разследването в досъдебното производство, дава указания на разследващите органи във връзка с провеждане на разследването;
  3. образува и ръководи наказателното производство;
  4. защитава правата и законните интереси на гражданите и държавата съгласно предвиденото в закона;
  5. изпраща молби или жалби до съда в предвидените в закона случаи.

Съгласно член 36, параграф 1 от Наказателно-процесуалния закон, ролята на прокурора е да осъществява надзор върху разследването и да го ръководи, да ръководи наказателното преследване, да поддържа обвинението в съда, както и да изпълнява други задължения.

Наблюдаващ прокурор (Uzraugošais prokurors)

Наблюдаващият прокурор осъществява надзор върху разследването по някои наказателни дела. Той може:

  1. да отменя решенията на лицето, водещо разследването, или на членовете на разследващия екип;
  2. да разпорежда на органа, непосредствено висшестоящ по отношение на разследващия орган, да замени лицето, водещо разследването, или да внесе промени в разследващия екип, ако е налице неспазване на дадени указания или са допуснати процесуални нарушения, които застрашават развитието на наказателното производство;
  3. да разглежда жалби срещу действията или решенията на лицето, водещо разследването, или член на разследващия екип, на органа, непосредствено висшестоящ по отношение на разследващия орган, или на лицата, изпълняващи функции във връзка с производството;
  4. да взема решения за образуване на наказателно производство или за прехвърляне на разследването на друг разследващ орган;
  5. да извършва лично процесуални действия, като предварително уведомява ръководещия разследването.

Орган, ръководещ производството (Procesa virzītājs)

Наблюдаващият прокурор (или друг прокурор, определен от по-висшестоящия прокурор) може да поеме ръководството на производството и в това си качество да води наказателното производство, както и да взема решения за повдигане на обвинение. В изключителни случаи главният прокурор, Дирекцията по наказателно право към Главна прокуратура или ръководителят на окръжна прокуратура могат да определят прокурор, който да ръководи производството, още от фазата на разследването.

В качеството си на орган, ръководещ производството, прокурорът може:

  1. да постигне споразумение с обвиняемите относно наличието на вина;
  2. да реши дали да повдигне обвинение и да отнесе делото пред съда;
  3. да внесе делото за разглеждане от съда по реда на специално производство;
  4. да прекрати наказателното производство, когато са налице основания за това.

Съгласно предвиденото в процесуалния закон, органът, ръководещ разследването, може също така да взема всички процедурни решения и да извършва всички процесуални действия или да възложи тези задачи на член на разследващия екип или на длъжностно лице, което изпълнява други задачи, свързани с производството.

По-горестоящ прокурор (Amatā augstāks prokurors)

Съгласно предвиденото в закона, по-горестоящият прокурор осъществява надзор относно изпълнението на задълженията от страна на долустоящите прокурори и се произнася по жалбите срещу решенията или действията на наблюдаващия прокурор, на прокурора и на водещия производството. По-горестоящият прокурор може например да взема решения по предложения, отправени от наблюдаващия прокурор, за смяна на непосредствено по-горестоящия спрямо разследващия орган или на самия разследващ орган, или по въпроса дали оттеглянето на обвинението е обосновано и законосъобразно.

По-горестоящият прокурор може:

  1. да отменя решения на разследващия орган, на член на разследващия екип или на прокурор от по-нисък ранг;
  2. да назначава или сменя наблюдаващия прокурор или прокурора/лицето, ръководещ(о) производството, ако задачите по надзора или обвинението не са надлежно изпълнени, или да поеме лична отговорност за изпълнението на тези задачи;
  3. да създава разследващи екипи, ако обемът на работата застрашава успешното приключване на наказателното производство в разумни срокове;
  4. да иска назначаването на друг непосредствено по-горестоящ орган спрямо разследващия орган или да възлага разследването на друг разследващ орган.

Всеки прокурор може да бъде включван в разследващ екип, ако това бъде разпоредено от по-горестоящия прокурор; органът, ръководещ производството, може да възлага на прокурора изпълнението на една или повече задачи във връзка с производството.

Съдии

Организация

Конституционната основа на съдебната власт са членове 82—86 от Конституцията на Република Латвия, съгласно които правораздаването се осъществява само от съдилищата. Съдиите са независими и се подчиняват единствено на закона. Съдебната власт се регламентира от Закона за съдебната власт. Съгласно латвийското законодателство съдиите са държавни служители.

Органите на публичната власт, обществените и политическите организации, както и юридическите и физическите лица са задължени да зачитат независимостта на съдилищата и имунитета на съдиите. Никой няма право да иска от съдиите да дават отчет или обяснения за начина, по който е разгледано определено дело, нито да се намесва в правораздаването, независимо от мотивите, които го водят. При изпълнението на функциите си съдиите се ползват с имунитет. Съдийската длъжност е несъвместима с принадлежност към политическа партия или друга политическа организация.

Роля и задължения

Ролята на съдията е да правораздава по граждански, административни и наказателни дела в съответствие със закона.

По граждански дела съдиите разглеждат и решават в съдебно заседание спорове във връзка със защитата на граждански, трудови, семейни и други права и законни интереси на физически и юридически лица.

По наказателни дела съдиите разглеждат обвиненията, повдигнати срещу лицата, и се произнасят по тяхната основателност. Съдията може да оправдае невиновните лица или да обяви за виновни лицата, извършили престъпление, като им наложи наказание.

По административните дела съдиите упражняват съдебен контрол за законосъобразност на действията на органите на изпълнителната власт (т.е. контрол върху издадените от тези органи административни актове или върху поведението на органите) и разглеждат спорове, произтичащи от публичноправни правоотношения. Съдията установява също така конкретните права и задължения на частноправните субекти съгласно публичното право. При дела за административни нарушения съдиите решават въпросите, свързани с наличието на извършено нарушение.

Съдебните задължения на съдиите включват всички задължения на съдиите или съда, предвидени в процесуалния закон.

Юридически бази данни

Съдебната власт разполага със собствен Портал на националните съдилища, който понастоящем е достъпен само на латвийски език. Той съдържа информация за латвийската съдебна система, списък на съдилищата и съдиите в Латвия, съдебна статистика, кратко описание на процедурите, прилагани при различните съдебни производства, с описание на основните им характеристики и на различията помежду им, както и информация относно завеждането на дело пред съда. Порталът дава достъп до подбрани актуални съдебни решения, до графика на съдебните заседания и друга информация.

При въвеждане на номера на делото или призовката в раздела за електронни услуги (e-pakalpojumu) в портала, можете да получите информация за етапа, на който се намира определено дело, както и за съда и инстанцията, на която се разглежда делото, график на насрочените следващи съдебни заседания, взетите по делото решения, предявените жалби и резултатите от производството.

Докладите за работата на съдилищата се публикуват също на уебсайта на Съдебната администрация.

Информация за актуалните политически въпроси във връзка със съдебната система се публикува и на уебсайта на Министерството на правосъдието на Република Латвия.

Информация в електронна форма за Върховния съд (Augstākā tiesa) и дейността му е достъпна на уебсайта на Върховния съд.

Посочените по-горе интернет портали са на разположение и на английски език.

Организация на юридическите професии: Адвокати

Адвокати

Адвокатите са независими професионални юристи, които са част от съдебната система, и които:

  • се избират и упълномощават от страните по делото, от подсъдимия или от други участници в процеса (клиенти) да защитават интересите им и да ги представляват по делото пред съда и по време на предварителното разследване. В предвидените от закона случаи не може да се назначават служебно от председателя на съда, от органа, водещ разследването, или от Съветът на латвийската адвокатска колегия (Latvijas zvērinātu advokātu padome);
  • предоставят правни консултации;
  • изготвят юридически документи;
  • предоставят правна помощ по друг начин.

При спазване на установените изисквания, адвокатската професия може да се упражнява в Латвия от следните лица:

  1. адвокати, регистрирани в Латвия (zvērināti advokāti);
  2. адвокатски помощници (zvērinātu advokātu palīgi);
  3. граждани на държава — членка на ЕС, придобили правоспособност да упражняват адвокатската професия в някоя от държавите членки („адвокати от държавите — членки на ЕС“);
  4. чуждестранни адвокати, които не са от държава — членка на ЕС, които имат право да упражняват професията в Латвия по силата на международно споразумение за правна помощ, с което Латвия е обвързана.

Всички регистрирани адвокати, практикуващи в Латвия, упражняват професията свободно и са членове на Латвийската адвокатска колегия (Latvijas zvērinātu advokātu kolēģija), която е независимо професионално сдружение. Органите на Латвийската адвокатска колегия са: общото събрание на адвокатската колегия (advokātu kopsapulce), адвокатският съвет, контролната комисия (revīzijas komisija) и дисциплинарната комисия (disciplinārlietu komisija).

Юридически бази данни

На уебсайта на Латвийския адвокатски съвет може да бъде намерена информация за дейността на Латвийската адвокатска колегия и на адвокатския съвет, за нормативната уредба относно упражняването на професията, информация относно съдилищата, пред които адвокатите се явяват (с техните координати за връзка), както и информация по други въпроси, свързани с адвокатската професия в Латвия.

Нотариуси

Организация

Нотариалната дейност е възложена на заклети нотариуси (zvērināti notāri), като осъществяването ѝ е под контрола на съда и е подчинено на процедурите, предвидени в закона. Заклетите нотариуси в Латвия са част от съдебната система и осъществяват определени по закон правомощия, свързани с упражняването на публичната власт.

Според Закона за нотариусите те могат да:

  • съставят нотариални актове;
  • изготвят удостоверения;
  • приемат за пазене пари, ценни книжа и документи;
  • приемат предмети, за които е установено задължение за пазене;
  • изпълняват действия, свързани с наследяване;
  • изготвят проекти за делба на имущество в предвидените от закона случаи;
  • занимават се с бракоразводни преписки (при условие, че и двамата съпрузи са дали писмено съгласие за това и няма спор по въпроса);
  • извършват други действия, предвидени от закона.

Всички заклети нотариуси упражняват свободно професията си. При извършването ѝ обаче те са приравнени на държавни служители. Нотариусите са прикрепени към съдебната система, и по-специално към районните съдилища, и изпълняват задълженията, възложени им от закона. Те са финансово независими при изпълнение на служебните си задължения като размерът на нотариалните такси се определя от правителството.

Всички заклети нотариуси, практикуващи в Латвия, са членове на Нотариалната камара (Latvijas Zvērinātu notāru kolēģija), която е независимо професионално сдружение. Съветът на заклетите нотариуси (Latvijas Zvērinātu notāru padome) е представителен и надзорен орган на заклетите нотариуси и управителен и изпълнителен орган на Нотариалната камара на Латвия. Неговите функции са определени в член 230 от Закона за нотариусите.

Юридически бази данни

Информация за дейността на заклетите нотариуси, техния брой, мястото, където упражняват дейността си, както и други въпроси, свързани с нотариалната система в Латвия, може да бъде намерена на официалния уебсайт на Нотариусите в Латвия.

Други юридически професии

Съдебни изпълнители

Съдебните изпълнители (zvērināti tiesu izpildītāji) са част от съдебната система. Районът им на действие е този на районните съдилища и те привеждат в изпълнение решенията на съдилищата и на другите институции и осъществяват други дейности, предвидени в закона.

Съдебните изпълнители упражняват свободна професия, но при изпълнение на функциите си са приравнени на длъжностни лица. Съдебните изпълнители са независими и се подчиняват само на закона. Указанията и разпорежданията, издадени от съдебните изпълнители при изпълнение на съдебно решение или на друго основание, са задължителни на територията на страната.

Съдебните изпълнители упражняват функциите си в района на териториална компетентност на районния съд, към който са прикрепени. Техният брой, териториална компетентност и райони на действие се определят от Министерския съвет.

При изпълнение на функциите си съдебните изпълнители прилагат Гражданския процесуален кодекс и други нормативни актове, като действат съгласно методологията, одобрена от Камарата на съдебните изпълнители в Латвия (Latvijas Zvērinātu tiesu izpildītāju padome — представителният и надзорен орган на съдебните изпълнители в Латвия), и съгласно препоръките, произтичащи от съдебната практика.

Юридически бази данни

Информация за местоположението на канторите на съдебните изпълнители, законодателството относно упражняването на професията, както и за дейността на Камарата на съдебните изпълнители в Латвия, може да бъде намерена на уебсайта на Камарата на съдебните изпълнители в Латвия. Понастоящем порталът е на разположение само на латвийски език.

Организации, предоставящи безплатни правни услуги (pro bono)

Латвия не поддържа списък на такива организации.

Връзки

Прокуратура, Служба за борба с изпирането на пари, Портал на националните съдилища, Съдебна администрация, уебсайт на Латвийския адвокатски съвет, Нотариусите в Латвия, Камара на съдебните изпълнители в Латвия, Министерство на правосъдието на Република Латвия

Последна актуализация: 20/12/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.