Юридически професии — въведение

Този раздел съдържа информация за професиите в областта на правото (описание, условия за упражняване на професията и др.)

Преглед на правната система

Правосъдната система в Люксембург обхваща два отделни вида съдилища — общи и административни. От естеството на спора се определя в кой от тях ще се разгледа делото.

Общите съдилища (l’ordre judiciaire) включват трима мирови съдии (Justices de Paix), две окръжни съдилища (Tribunaux d’arrondissement), апелативен съд (Cour d’Appel) и касационен съд (Cour de Cassation). Тези съдилища по същество са компетентни да разглеждат спорове, свързани с гражданското право, търговското право, наказателното право и трудовото право. Към този вид съдилища принадлежат както съдиите (magistrats du siège), така и прокурорите или заместник прокурорите (magistrature debout).

Административните съдилища обхващат един първоинстанционен административен съд (Tribunal administratif) и един административен съд (Cour administrative). Тези съдилища решават спорове от административен и данъчен характер (impôts directs).

Конституционният съд (Cour constitutionnelle) се състои от съдии от общите и административните съдилища. Той гарантира, че законите са в съответствие с Конституцията, която е най-висшият правен орган в държавата.

Съдии

Има два начина за достъп до професията на съдия:

Назначаване чрез конкурсен изпит

Бъдещите съдии, т.нар. младши съдии (attachés de justice), се назначават чрез конкурсен изпит. За да бъдат допуснати до конкурсния изпит, кандидатите трябва да отговарят на следните условия:

1. да притежават люксембургско гражданство;
2. да се ползват с пълни граждански и политически права и да могат да представят изискваните гаранции за притежаване на нравствени качества;
3. да притежават люксембургска диплома за завършено висше юридическо образование, съответстваща на призната магистърска степен, или чуждестранна диплома за завършено висше юридическо образование, съответстваща на магистърска степен, призната и обявена за редовна от министъра, отговарящ за висшето образование, съгласно изменения Закон за висшето образование и признаването на чуждестранни степени и дипломи за висше образование от 18 юни 1969 г.;
4. да владеят достатъчно добре люксембургски, френски и немски език;
5. да са преминали съдебен или нотариален стаж с продължителност най-малко дванадесет месеца;
6. да отговарят на необходимите условия за физическа и психическа пригодност, които се удостоверяват с медицински и психологически прегледи.

Конкурсният изпит за назначаване на съдии се организира от комисията за назначаване и обучение на младши съдии („комисията“), която е съставена изключително от съдии. Конкурсният изпит се състои от три писмени теста в областта на гражданското право и гражданския процес, наказателното право и наказателния процес и административното право и административните спорове. По същество тестовете се изразяват в изготвянето на съдебно решение или постановление. За да издържат успешно конкурса, кандидатите трябва да получат най-малко три пети от максималния общ брой точки за трите теста и най-малко половината от максималния брой точки за всеки отделен тест. Комисията извършва класирането на кандидатите в зависимост от окончателните им резултати. Кандидатите се назначават по реда на класирането им.

Назначаване въз основа на досието за кандидатстване

Това е алтернативна процедура за назначаване, която се организира единствено когато броят на младшите съдии, определян всяка година от министъра на правосъдието, не е достигнат след провеждането на конкурсния изпит.

За да имат право да кандидатстват, кандидатите трябва:

1. да отговарят на определени условия, необходими за допускане до конкурсния изпит, по-специално точки 1, 4 и 6, посочени по-горе;
2. да притежават диплома, удостоверяваща завършен стаж;
3. да са упражнявали професия като практикуващ юрист в продължение на най-малко пет години.

Комисията кани кандидатите на индивидуално интервю. В него участва специалист по психология, който представя мотивирано становище за всеки кандидат. Критериите за подбор на кандидатите са резултатите от заключителните изпити по допълнителните курсове в областта на люксембургското право и заключителния изпит след стажа, професионалният опит, евентуалните допълнителни квалификации и публикации. Подборът на кандидатите се извършва от комисията.

Конституцията гарантира независимостта на съдиите от политическата власт. Те се назначават за постоянно. Действащ съдия може да бъде освободен или временно отстранен от длъжност единствено със съдебно решение. Освен това действащ съдия може да бъде преместен, единствено ако бъде назначен на нова длъжност с неговото съгласие. Независимо от това, при определените в закона условия действащите съдии могат да бъдат временно отстранявани или освобождавани от длъжност, или премествани поради тежко здравословно състояние или непристойно поведение.

Длъжността съдия е несъвместима с качеството на член на правителството, член на парламента, кмет, заместник-кмет или общински съветник, със заемането на платена публична или частна длъжност, с функциите на нотариус, съдебен изпълнител, със заемането на военна или църковна длъжност, както и с упражняването на адвокатска професия. Магистратите са безпристрастни и длъжни да пазят професионална тайна. Възнаграждението им се определя със закон.

За повече информация посетете страницата за професията на съдията на уебсайта на Министерство на правосъдието.

Адвокати

Адвокатската професия (avocat) е регламентирана с изменения Закон от 10 август 1991 г. за адвокатската професия.

Адвокатите са представители на независима свободна професия, която могат да упражняват самостоятелно. Могат да създават и адвокатски кантори с юридическа правосубектност. Единствено адвокатите могат да предоставят правна помощ или да представляват страните и да пледират от тяхно име пред съдебни органи от всякакво естество, да приемат техни документи и удостоверения, за да ги представят пред съдилищата, да изготвят и подписват необходимите процесуални правни сделки и да подготвят делата за съда.

Единствено адвокатите имат право редовно да дават правни съвети срещу възнаграждение или да изготвят частни писмени документи от името на други лица. Адвокатите също така предоставят правна помощ на своите клиенти или ги представляват пред международните съдилища като Съда на Европейския съюз или Европейския съд по правата на човека. Адвокатите са длъжни да пазят професионална тайна, като това задължение е свързано с обществения ред и нарушаването му е престъпление.

За да упражняват професията си в Люксембург, адвокатите трябва да бъдат вписани в регистър на адвокатска колегия, установена във Великото херцогство Люксембург. Това важи също така за всеки европейски адвокат, който желае да практикува в Люксембург под професионалното звание по произход.

Регистърът на адвокатската колегия (ordre des avocats) се състои от шест списъка:

Списък 1: адвокати, имащи право да се явяват пред висши инстанции (avocats à la Cour)

Списък 2: адвокати

Списък 3: почетни адвокати (avocats honoraires)

Списък 4: адвокати от Европейския съюз, практикуващи под професионално звание по произход

Списък 5: адвокатски кантори с правоспособност да се явяват пред висши инстанции

Списък 6: други адвокатски кантори

За да бъде вписан в регистъра на адвокатска колегия в Люксембург, всеки адвокат трябва да отговаря на следните условия:

• да представи изискваните гаранции за притежаване на нравствени качества;
• да представи доказателство, че е изпълнил условията за допускане до юридически стаж или че е издържал успешно изпита за правоспособност, предвиден за адвокатите от друга държава — членка на Европейския съюз, съгласно изменения Закон от 10 август 1991 г. за установяване на обща система по отношение на адвокатската професия за признаване на дипломите за висше образование, които удостоверяват най-малко тригодишно професионално обучение; или че е изпълнил условията за вписване като адвокат, практикуващ във Великото херцогство Люксембург под професионалното звание по произход съгласно изменения Закон от 13 ноември 2002 г. относно транспонирането в люксембургското право на Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията; да покаже добро владеене на езика, на който се създава законодателството, както и езиците на администрацията и съдилищата по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим;
• да е гражданин на Люксембург или на друга държава — членка на Европейския съюз;
• да владее добре езика, на който се изготвя законодателството, и езиците, използвани в администрацията и съдилищата, по смисъла на Закона за езиковия режим от 24 февруари 1984 г., без да нарушава член 31, параграф 1 от изменения Закон от 10 август 1991 г. за адвокатската професия. По отношение на люксембургския и немския език е необходимо ниво В2 по Общата европейска референтна рамка за езиците за слушане с разбиране и В1 за устно изразяване, а по отношение само на немския език е необходимо ниво В2 за четене с разбиране. За френски език се изисква ниво B2 от същата рамка за разбиране и писмено и устно изразяване.
  Независимо от посоченото в предходния параграф, при вписването им в списък 1 на адвокатската колегия европейските адвокати, посочени в член 10 от Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, трябва само да покажат задълбочени познания по езика, на който се изготвя законодателството, по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим, при условие че ограничават професионалните си дейности до такива, които не изискват владеене на другите езици, посочени в закона. Нивото на владеене на езика, което се изисква, е посочено в предходния параграф.

Допълнителни пояснения по отношение на изискванията за езиците:

Вписани адвокати, практикуващи професията самостоятелно, трябва да покажат добро ниво на владеене на езика, на който се изготвя законодателството, по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим, както и на всеки друг език, който се изисква, за да извършват професионалната си дейност, без да се засяга посоченото по-горе.

Адвокатите, вписани в списък 2, трябва освен това да владеят добре езиците на администрацията и съдилищата на Великото херцогство Люксембург, които са необходими за изпълнението на задълженията в рамките на юридическия им стаж.

Всеки адвокат, който поеме работата по дадено дело, трябва да притежава необходимите професионални и езикови умения, като в противен случай може да подлежи на дисциплинарни мерки.

След даване на становище от министъра на правосъдието Съветът на адвокатската колегия може да отмени условието за националност, ако се докаже, че е налице реципрочност от страна на държавата, която не е членка на Европейския съюз, и чийто гражданин е кандидатът. Това се отнася и за кандидатите, които имат статут на политически бежанец и които имат право на убежище в Люксембург.

Единствено адвокатите, вписани в списък 1 на адвокатската колегия, имат право да използват званието, даващо им право да се явяват пред висши инстанции (avocat de la Cour). За да бъдат вписани в списък 1, те трябва:

• да са преминали двегодишен юридически стаж и да са издържали изпита след приключването на стажа в качеството си на адвокати, вписани в списък 2,
• да са издържали изпита за правоспособност, предвиден за адвокатите от друга държава — членка на Европейския съюз, в изменения Закон от 10 август 1991 г. за установяване на обща система по отношение на адвокатската професия за признаване на дипломите за висше образование, които удостоверяват най-малко тригодишно професионално обучение,
• да докажат, че в качеството си на европейски адвокати, допуснати да упражняват професията под професионалното звание по произход, в продължение на най-малко три години редовно са практикували в Люксембург и в областта на люксембургското право, включително в областта на правото на Европейския съюз, или че попадат в приложното поле на член 9, алинея 2 от изменения Закон от 13 ноември 2002 г. относно транспонирането в люксембургското право на Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията.

Единствено адвокатите, имащи право да се явяват пред висши инстанции, са оправомощени да извършват действия, за които съгласно законите и подзаконовите нормативни актове се изисква задължително процесуално представителство от адвокат, а именно да представляват страните пред Конституционния съд, административните съдилища, Върховния съд и пред окръжните съдилища, които разглеждат граждански дела, да предявяват искания от името на страните, да получават техните документи и доказателства, за да ги представят на съда, да осигуряват надлежното подписване на документите и да подготвят делото за разглеждане в съда.

Адвокатите, вписани в списък 2, и европейските адвокати, които имат право да практикуват под професионалното звание по произход, вписани в списък 4, не могат да изпълняват тези задачи, освен ако не са подпомагани от адвокат, който има право да се явява пред висши инстанции и който е вписан в списък 1. Тъй като няма ограничения по отношение на представителството на страните в съдилищата, където няма задължително изискване за процесуално представителство, адвокатите по списък 2 или 4 имат право да представляват страните в тези съдилища без съдействието на адвокат, който има право да се явява пред висши инстанции.

Достъпът до професионално обучение за адвокати, който е регламентиран с наредба на великия херцог от 10 юни 2009 г. за организацията на юридическия стаж и за уредбата на достъпа до професията нотариус, се заключава в преминаването на професионален стаж, състоящ се от допълнителни курсове по люксембургско право, последвани от практически стаж.

След като получат удостоверение за допълнително обучение по люксембургско право, се допуска стажантите да бъдат вписани в списък 2 на една от адвокатските колегии в Люксембург.

Целта на юридическия стаж е да се усвои адвокатската професия. По време на висшето си образование стажантът е придобил задълбочени знания по право, а допълнителните курсове по люксембургско право са обогатили тези знания чрез изучаване на специфичните особености на люксембургското право. По време на юридическия стаж се набляга основно на усвояването на адвокатската професия както чрез практикуване под наблюдението на ръководителя на стажа, така и чрез преминаване на специални курсове за практическото изучаване на професията.

Практическият стаж е с продължителност най-малко две години и приключва с изпит. След успешно полагане на изпита кандидатът получава правото да се явява по дела пред висши съдебни инстанции и се вписва в списък 1.

При представяне на мотивирана и подкрепена с доказателства молба стажантът може да получи разрешение от ръководния комитет да премине най-малко три и най-много шест месеца от юридическия си стаж в адвокатска кантора в държава — членка на Европейския съюз. Този период от стажа, за който има официално разрешение, се зачита като част от юридическия стаж.

Адвокатите са обединени в съсловна колегия (ordre des avocats), която представлява независимо от политическата и съдебната власт сдружение. Съществува една адвокатска колегия в Люксембург и една адвокатска колегия в Дикирх. Всяка колегия има юридическа правосубектност. Адвокатските колегии се състоят от следните органи: общо събрание, съвет на колегията, председател на колегията, а за всички упражняващи професията — дисциплинарен и административен съвет.

За повече информация посетете страницата относно адвокатската професия на уебсайта на Министерство на правосъдието.

Нотариуси

Броят на нотариусите е определен с наредба на великия херцог съгласно член 13 от изменения Закон относно организацията на професията нотариус (notaire) от 9 декември 1976 г. В момента броят на нотариусите е 36 за цялата страна.

Нотариусите са длъжностни лица, упълномощени да заверяват всички документи или договори, които страните са задължени или искат да заверят, като по този начин им придават същата степен на достоверност като на официалните актове, както и да осигуряват тяхното датиране, съхранение и издаването на преписи и копия от тях.

Нотариусите нямат право нито лично, пряко или косвено, нито чрез посредничество на друго лице: да извършват търговска дейност; да бъдат управители, неограничено отговорни съдружници, управителни директори или ликвидатори на търговско дружество или на промишлено или търговско предприятие; да участват в управлението и надзора на дружества, предприятия или представителства, имащи за предмет покупка, продажба, парцелиране на имоти или строителство на сгради, или да имат свързан с тях интерес; да се намират с въпросните дружества, предприятия или представителства в трайни отношения, които биха попречили на свободния избор на нотариус от страните; да извършват по занятие банкови, сконтови или брокерски операции или борсови спекулации, с изключение на сконтовите операции, извършвани във връзка с действия по упражняването на своята дейност; да приемат парични влогове, с изключение на извършваните с оглед или във връзка с упражняването на дейността или делба на наследство; да упражняват професията си по сделки, от които имат интерес; да използват подставени лица за действия, които не могат да извършват пряко; да наемат, на каквото и да е основание, посредници или агенти по недвижими имоти.

Нотариално заверените актове са автентични съгласно разпоредбите на Гражданския кодекс; те подлежат на изпълнение, когато съдържат клауза за изпълнение. При съставянето на документи нотариусите са длъжни да ползват френски или немски език, по избор на страните.

Нотариусите извършват дейността си на цялата територия на страната. Чрез своята дейност те участват в упражняването на публичната власт.

Нотариалната камара (Chambre des Notaires) е съставена от седем членове, избрани измежду нотариусите в страната от общото събрание на нотариусите.

Освен предоставените ѝ от законите и подзаконовите нормативни актове правомощия Нотариалната камара има, наред с останалото, следните отговорности:

• да поддържа дисциплината между нотариусите и да упражнява дисциплинарни правомощия посредством дисциплинарния си съвет; да предотвратява споровете между нотариусите или да способства за постигането на помирение по тях и ако не може да бъде постигнато съгласие, да дава становище по спора;
• да разрешава спорове между нотариуси и трети лица;
• да дава становища по проблеми относно хонорари, възнаграждения, заплати, такси, разходи и разноски, фактурирани от нотариусите, както и относно всички спорове по тези въпроси, с които е сезиран гражданският съд;
• да съхранява описа на оригиналните документи; да проверява счетоводството на нотариусите;
• да представлява нотариусите на Люксембург с оглед на защитата на правата и интересите на упражняващите професията.

Дисциплинарният съвет се състои от председателя на окръжния съд на Люксембург или неговия заместник в качеството на председател, както и от четирима членове на Нотариалната камара, избрани по продължителността на трудовия им стаж като нотариуси.

Дисциплинарният съвет упражнява дисциплинарни правомощия по отношение на всички нотариуси във връзка с: нарушаване на законовите и подзаконовите разпоредби за упражняването на професията; професионални грешки и небрежност; простъпки, противоречащи на професионалната дискретност и достойнство, на честта и почтеността; без това да засяга възможността за съдебно преследване поради тези действия. Решенията на дисциплинарния съвет може да бъдат обжалвани както от нотариуса, който е техен адресат, така и от главния прокурор. Жалбата се подава до гражданската колегия на Върховния съд, която се произнася с окончателно решение.

За да има право да упражнява професията нотариус, всеки кандидат трябва:

• да е гражданин на Люксембург или на друга държава — членка на Европейския съюз;
• да се ползва с пълни граждански и политически права,
• да е навършил 25 години и да притежава диплома за кандидат-нотариус съгласно люксембургското законодателство (според действащия режим) или удостоверение за завършен стаж, за да бъде допуснат да упражнява професията нотариус (според предишния режим).
• да владее добре езика, на който се създава законодателството, както и езиците на администрацията и съдилищата по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим.

За повече информация посетете страницата относно професията нотариус на уебсайта на Министерство на правосъдието.

Други юридически професии

Съдебен изпълнител

Съдебният изпълнител (huissiers de justice) е държавен служител, който има изключителни правомощия:

• да връчва актове и призовки и да извършва предвидените в закона и подзаконовите нормативни актове уведомления, когато начинът на уведомяване не е уреден в закона;
• да пристъпва към изпълнението на съдебните решения както и на актове или титули, за които е издаден изпълнителен лист.

Съдебният изпълнител може да пристъпва към:

• доброволното събиране на вземания или към събирането им по съдебен ред. Това правомощие обхваща правото да подписва от името на взискателите молби за издаване на разпореждане за плащане или за запор върху периодични вземания;
• установяване на стойността и публична продажба на мебели, движими вещи и реколта в съответствие със съответните законови и подзаконови нормативни актове.

Съдът може да му възложи да изготви:

• чисто фактически констатации, изключващи всякакво становище относно фактическите или правни последици, които могат да възникнат от тях;
• констатации от същото естество по искане на частни лица; и в двата случая тези констатации са валидни до доказване на противното.

Тарифата на съдебните изпълнители се определя с наредба на великия херцог.

Камарата на съдебните изпълнители (Chambre des huissiers de justice) е съсловна организация, представляваща съдебните изпълнители на национално равнище. Тя се управлява от управителен съвет от трима членове: председател, секретар и ковчежник. Председателят представлява Камарата на съдебните изпълнители по юридически и други въпроси.

За повече информация посетете страницата относно професията съдебен изпълнител на уебсайта на Министерство на правосъдието.

Съдебен секретар

Главният съдебен секретар (greffier en chef) ръководи секретариата и служителите на съда. Административните задачи на главния секретар включват издаването на копия на адвокати и частни лица (например удостоверения за развод за легализация в чужбина), издаването на копия от процесуални документи, депозирането на завещания и декларации за наследство, полагането на клетва на съдебните секретари, подготовката на общи събрания и статистическа информация, както и надзора на архивите. Секретарят също така приема жалби, с които се оспорва безпристрастността на съдиите.

Ролята на съдебните секретари е да подпомагат съдиите при изготвянето на всички актове и протоколи, а именно по време на съдебни заседания, явяване на страните, разследвания, посещения на място, аутопсии, описи на несъстоятелност, изготвяне на съдебни решения и изслушвания на лица под настойничество или попечителство. Съдията не може да провежда заседание без присъствието на съдебен секретар.

Задълженията на съдебните секретари са определени в членове 78 и сл. от изменения Закон за съдебната система от 7 март 1980 г.

Достъпът до професията се урежда от изменения Закон от 16 април 1979 г. за създаване на общия правилник за държавните служители.

Връзки по темата

Министерство на правосъдието