Видове юридически професии

Словения

Настоящата страница предоставя информация за юридическите професии в Словения.

Съдържание, предоставено от
Словения

Организация на юридическите професии

Юридически професии

В Република Словения лице, което има висше юридическо образование или е завършило първи и втори цикъл по правни науки съгласно Болонския процес, може да практикува редица професии в областта на правосъдието, включително съдия, прокурор, държавен адвокат, адвокат и нотариус.

Прокурори

Организация

В съответствие с член 135 от Конституцията на Република Словения прокурорите (državni tožilci) образуват наказателните производства и внасят обвинителните актове в съда и разполагат с други определени по закон правомощия. Техните правомощия и организационна структура са уредени предимно в Закона за прокуратурата (Zakon o državnem tožilstvu) и Наказателно-процесуалния закон (Zakon o kazenskem postopku).

В Словения съществуват 11 окръжни прокуратури (okrožno državno tožilstvo) в Целие, Копер, Кран, Кръшко, Любляна, Марибор, Мурска Собота, Нова Горица, Ново место, Птуй, Словен Градец, Специализирана прокуратура (Specializirano državno tožilstvo), която има регионални звена, и Върховна прокуратура на Република Словения (Vrhovno državno tožilstvo Republike Slovenije) в Любляна.

Специализираната прокуратура е компетентна за преследването на престъпни деяния като традиционната организирана и икономическа престъпност, тероризма, корупцията и други престъпни деяния, които изискват разследване и наказателно преследване от специално организирани и обучени прокурори. Като независимо звено в организационната структура на Специализираната прокуратура действа Отдел за разследване и наказателно преследване на длъжностни лица със специални правомощия (Oddelek za preiskovanje in pregon uradnih oseb s posebnimi pooblastili), известен като Специалния отдел (posebni oddelek). Прокурорите в Специалния отдел са компетентни за наказателното преследване на престъпни деяния, извършени от служители на полицията, на Министерството на вътрешните работи с полицейски правомощия, на военната полиция, на разузнавателните служби и службите за сигурност към Министерството на отбраната и на словенската Служба за разузнаване и сигурност. Те също така дават ръководни насоки на полицейските служители, работещи за отдела.

Върховната прокуратура е най-висшата прокуратура в страната, в рамките на която изпълняват своите функции:

  • върховни прокурори (vrhovni državni tožilci) и апелативни прокурори (višji državni tožilci),
  • прокурори на временно назначение или на непълно работно време.

Апелативните прокурори участват във въззивните обжалвания по въззивни производства пред апелативните съдилища (višja sodišča) на Словения. Върховните прокурори се явяват пред Върховния съд на Република Словения (Vrhovno sodišče Republike Slovenije) в производствата по извънредно обжалване по наказателни и гражданско-административни дела.

Върховната прокуратура се състои от:

  • три отдела — наказателен отдел (kazenski oddelek), гражданско-административен отдел (civilno-upravni oddelek) и отдел за обучение и професионален надзор (oddelek za izobraževanje in strokovni nadzor), и
  • Център за професионална информация (Strokovno informacijski center), чиито задачи включват предоставяне на необходимата за успешното изпълнение на функциите на прокурорите професионална помощ в данъчната, финансовата, счетоводната и други области, както и осигуряване на развитието, единството и действащо информационно обезпечаване на прокурорските служби.

Роля и задължения

Основната роля и задължение на прокурорите е наказателното преследване на престъпни деяния. Във връзка с това те отговарят по-специално за:

  • предприемане на всички необходими действия за разследване на престъпленията и откриване на извършителите и за даване на ръководни насоки за работата на полицията по предварителните производства, по които полицията разполага с оперативна самостоятелност спрямо прокуратурата,
  • образуване на следствените дела,
  • образуване на наказателните дела и внасяне на обвинителния акт в съда, както и
  • обжалване на неокончателните съдебни решения и извънредно обжалване на окончателните съдебни решения (жалбите срещу първоинстанционните решения по наказателни дела се внасят от прокурорите, внесли обвинителния акт на първа инстанция, а извънредните жалби се внасят от върховните прокурори).

Според действащото наказателно законодателство при определени обстоятелства прокурорите могат да решат да приложат спрямо определени видове криминогенни отношения алтернативни на наказателното преследване мерки. Те включват, на първо място, прехвърляне на делото за решаване със споразумение и условно спиране на наказателното преследване, ако заподозряното лице приеме да се държи според указанията на прокурора и да извърши определени действия, разпоредени от прокурора. Ако сключването на споразумение или условното спиране на наказателното преследване завърши успешно, прокуратурата може да прекрати наказателната преписка, т.е. делото се решава извънсъдебно. Прокуратурата може също така да предложи на съда издаването на наказателно постановление, с което съдът осъжда обвиняемия на определено предложено наказание или мярка без провеждането на заседание.

Също така Върховната прокуратура изпълнява функции извън същинската наказателноправна сфера. В един от трите отдела на Върховната прокуратура — гражданско-административния отдел — върховните прокурори могат да внесат молба за защита на законността (zahteva za varstvo zakonitosti) срещу решенията на въззивните съдилища (pritožbeno sodišče) по искови, охранителни и други граждански съдебни производства. Предпоставка за допустимостта на извънредната жалба е защитата на обществения интерес, който може да се установи само от върховен прокурор. Поради това страните в производството не могат да внасят молба за защита на законността.

Съдии

Организация

Професионални и непрофесионални съдии

Статутът на съдиите се урежда от членове 125—134 от Конституцията на Република Словения и Закона за съдебната власт (Zakon o sodniški službi). Съдиите са длъжностни лица, които се избират от Националното събрание (Državni zbor) въз основа на предложение от Съдебния съвет (Sodni svet). Съдиите са несменяеми, а възрастовите ограничения и условията за избор са установени в закона.

За съдия може да бъде избрано лице, което отговаря на следните общи условия:

  1. гражданин е на Република Словения и активно владее словенски език,
  2. дееспособно е и има добро общо здравословно състояние,
  3. има навършени 30 години,
  4. придобило е в Република Словения професионалното звание юрист след завършено висше юридическо образование или професионалното звание бакалавър по право (UN) и магистър по право, или е придобило равностойна образователна степен по право в чужбина, която е удостоверена с чуждестранно удостоверение за придобита квалификация с приложено становище за квалификацията или с решение за признаване на образователна степен за целите на заетостта, или с решение за признаване (odločba o nostrifikaciji),
  5. издържало е успешно държавния изпит по право,
  6. не е осъждано за престъпление,
  7. срещу него не е внесен окончателен обвинителен акт и той не е подсъдим в наказателен процес за престъпление от общ характер.

След края на своя мандат съдиите, постановили решения по съдебни разследвания или производства, в които решението е нарушило основни човешки права и свободи, вече не отговарят на критериите за избор за съдия.

Съдиите имат статут на държавни служители и при изпълнението на своите задължения са обвързани от Конституцията и законодателството. Заемането на съдебна длъжност не е съвместимо с длъжности в други държавни органи, органи на местното самоуправление и органи на политически партии, както и с други длъжности и дейности, предвидени по закон. При съдиите няма официална специализация за придобиване на квалификация. Правната област, в която основно работи даден съдия, се определя във вътрешната организация на конкретния съд, който има различни правни отделения с оглед решаване на различни видове спорове, към които съдиите са разпределени в съответствие с годишната работна програма на съда. Съдебният съвет на Република Словения взема решения за повишаване на по-висока съдебна длъжност и за повишаване в категория на заплащане. Освен това Съдебният съвет прави предложения до Националното събрание за освобождаване от длъжност на съдия, който при изпълнение на задълженията си наруши Конституцията или сериозно наруши закона, или умишлено извърши престъпление чрез злоупотреба със служебното си положение на съдия. Честотата на повишаване на съдиите в длъжност е определена в организацията на съдилищата в Република Словения. Съдиите могат да са: районни съдии (okrajni sodniki), окръжни съдии (okrožni sodniki), апелативни съдии (višji sodniki) и съдии от Върховния съд (vrhovni sodniki).

Съдиите се сдружават професионално в Сдружение на съдиите в Словения, което е член на Международната асоциация на съдиите. Членството в сдружението е доброволно.

Съдебните състави могат да включват както професионални съдии (poklicni sodniki), така и непрофесионални съдии (sodniki porotniki). Когато законът изисква съдебното решение да се вземе от съдебен състав, той се състои от професионален съдия като председател на състава и двама непрофесионални съдии като негови членове, освен ако в закона не е посочено друго. Когато законът изисква съдебното решение да се вземе от петчленен съдебен състав, той се състои от професионален съдия като председател на състава, още един професионален съдия и трима непрофесионални съдии като негови членове, освен ако в закона не е посочено друго. Всеки словенски гражданин, навършил 30 години, който не е бил осъждан с окончателна присъда за престъпление от общ характер, който е дееспособен и в достатъчно добро здравословно състояние, за да заеме длъжността на съдия, и който владее активно много добре словенски език. Мандатът на непрофесионалните съдии е пет години и може да бъде подновен. Председателят на съда от по-висша инстанция назначава и отстранява непрофесионалните съдии в районните съдилища, които са в неговата териториална юрисдикция.

Съдебен съвет на Република Словения

Съдебният съвет на Република Словения (Sodni svet RS) е централният орган, отговарящ за регулирането на професията.

Съдебният съвет се състои от 11 членове.

Петима членове се избират от Народното събрание по предложение на президента на Република Словения от предварително подбран списък на университетски преподаватели по право, адвокати и юристи, а шестима членове — от предварително подбран списък, изготвен от съдии, работещи на пълен работен ден в съдебна структура. Членовете на Съвета избират своя председател помежду си.

Съдебният съвет разполага със следните правомощия:

Съгласно правната уредба на съдилищата и съдебната власт Съдебният съвет разполага със следните правомощия:

1. по отношение избора, назначаването и освобождаването на съдии и председатели и заместник-председатели на съдилища:

  • представя предварително становище като част от процедурата по назначаване на председателя на Върховния съд,
  • предлага на Народното събрание кандидати за назначаване на длъжност съдия във Върховния съд,
  • назначава и освобождава от длъжност председателите и заместник-председателите на съдилищата, с изключение на председателя на Върховния съд
  • подбира кандидати за свободни съдебни длъжности,
  • предлага на Народното събрание кандидати за избиране на съдебна длъжност,
  • назначава съдии на незаети съдебни длъжности,
  • представя мотивирано становище като част от процедурата по освобождаване на председателя на Върховния съд,
  • уведомява Народното събрание за влязла в сила осъдителна присъда спрямо съдия,
  • предлага на Народното събрание освобождаването от длъжност на съдии,
  • приема установителни решения за прекратяване на съдебните функции или съдебната служба;

2. по други свързани със служителите въпроси, засягащи съдиите, когато взема решения относно:

  • несъвместимостта със съдебните функции,
  • повишаване в длъжност,
  • по-бързо повишаване в категория, в длъжност на старши съдия (svetnik) или в по-висока съдебна длъжност,
  • извънредно повишаване на по-висока съдебна длъжност,
  • потвърждаване непригодността на съдия за съдебна длъжност,
  • предложение за отстраняване на нарушение от съдия, който счита, че неговата независимост е накърнена по някакъв начин,
  • обжалването на решения за преместване или назначаване на съдебна позиция, на съдебна длъжност или на длъжността старши съдия, както и по обжалването на решения за класиране в категория,
  • преместване на съдии,
  • разпределянето на съдия в Конституционния съд на Република Словения, във Върховния съд, апелативен съд, специализирано отделение на районен съд, специалната служба на Съдебния съвет, Центъра за съдебно обучение или, за извършване на по-сложна техническа работа — в министерството,
  • освобождаване от съдебна длъжност,
  • отпускане на съдебни стипендии;

3. по отношение на дисциплинарните процедури:

  • назначава дисциплинарни органи,
  • внася предложения за започване на дисциплинарно производство срещу съдия,
  • изпълнение на дисциплинарно наказание спрямо съдия, ако съгласно правната уредба на съдебната власт на този съдия е наложено дисциплинарно наказание неповишаване в ранг и длъжност, намаляване размера на трудовото възнаграждение или преместване в друг съд.
  • произнася се относно временното отстраняване от длъжност на председателя на Върховния съд,
  • произнася се по жалбите срещу решения на председателя на Върховния съд за временно отстраняване от длъжност на съдия;

други 4 функции:

  • приема критериите за избора на кандидати за съдебни длъжности след получаване на становище от министъра на правосъдието и критерии за оценяване на представянето на съдиите за оценката на техния съд;
  • приема етичен кодекс на съдебните служители,
  • назначава членовете на Комисията по етика и професионален интегритет (Komisija za etiko in integriteto),
  • приема указания относно процедурата за избор на членове на професионалните съвети и провеждането на изборите,
  • одобрява политиката за откриване и управление на риска от корупция, на който съдилищата са изложени, и наблюдава нейното прилагане,
  • представя предварително становище по работните програми на съдебните звена,
  • представя предварително становище като част от процедурата по определяне броя на съдебните длъжности във всеки съд,
  • представя становище по годишния доклад на Върховния съд относно ефикасността и ефективността на работата на съдилищата и по предложения финансов план за съдилищата,
  • представя становище пред Народното събрание и министерството относно правната уредба на съдилищата и съдебната власт,
  • инициира производство за контрол за конституционосъобразност и законосъобразност на правни норми, които засягат конституционния статут или конституционните права на магистратите.
  • отправя мотивирани искания за преглед на дейността по конкретни дела,
  • представя становище по заповеди за задържане или образуването на наказателно производство.

Съдебният съвет взема решения чрез явно гласуване и с мнозинството от гласовете на всички негови членове, освен ако законът или процедурният правилник не предвиждат друго.

Съдебният съвет решава с мнозинство от две трети от гласовете на всички членове в следните случаи:

  • предложения за избор на съдии,
  • назначаване и повишаване на съдии,
  • назначаване и освобождаване на председатели и заместник-председатели на съдилища,
  • класиране в категория,
  • обжалване на решения за преместване или назначаване на съдебна позиция, на съдебна длъжност или на длъжността старши съдия,
  • обжалване на решения за класиране в категория,
  • предложения за освобождаване от длъжност на съдии,
  • потвърждаване непригодността на съдия за съдебна длъжност,
  • приемане на критерии за избора на кандидати за съдебни длъжности,
  • приемане на критерии за качеството на работата на съдиите,
  • други задачи, предвидени по закон.

В процедурния си правилник Съдебният съвет може да предвиди и други въпроси, по които да се произнася с мнозинство от две трети от гласовете на всички членове.

Адвокати

Член 137 от Конституцията на Република Словения постановява, че адвокатурата (odvetništvo) е автономна и независима част от съдебната система и се урежда със закон. Законът за адвокатурата (Zakon o odvetništvu) предвижда, че при упражняване на адвокатската професия адвокатите предоставят правни консултации, представляват и защитават страните пред съдилищата и други държавни органи, съставят документи и представляват страните в техните правоотношения. Само адвокат може да представлява страна пред съда срещу заплащане; по някои дела вместо адвокат пред съда може да се яви стажант адвокат.

Адвокат може да бъде всяко лице, което отговаря на следните условия:

  1. гражданин е на Република Словения,
  2. дееспособно е,
  3. придобило е в Република Словения следното професионално звание или е завършило равностойна образователна степен в чужбина, която е призната в съответствие със Закона за признаване и оценяване на образованието:
    • професионалното звание юрист след завършено висше юридическо образование,
    • професионалното звание бакалавър по право (UN) и магистър по право,
    • професионалното звание магистър по право въз основа на магистърска програма от втория цикъл на процеса от Болоня,
  4. издържало е успешно държавния изпит по право,
  5. има четири години трудов стаж като юрист след завършено висше юридическо образование, от които най-малко една година след полагането на държавния изпит по право трябва да бъде придобит при адвокат или адвокатска кантора, съд, прокуратура, кантора на държавен адвокат или нотариус при редовно трудово правоотношение на трудов договор на пълен работен ден.
  6. активно владее словенски език,
  7. достойно е за доверие да практикува адвокатската професия,
  8. разполага с необходимото оборудване и помещения за практикуване на адвокатската професия,
  9. издържало е изпит за проверка на знанията в областта на законодателството за адвокатурата, тарифата на адвокатските възнаграждения и Етичния кодекс на адвокатската професия на Адвокатска колегия на Словения (Odvetniška zbornica Slovenije).

Само адвокат може да защитава подсъдим по наказателно производство.

По граждански дела всяко дееспособно лице може да представлява страната пред районния съд, но само адвокат или лице, издържало държавния изпит по право, може да я представлява пред окръжния, апелативния или Върховния съд. В производствата по извънредно обжалване обаче страната задължително трябва да бъде представлявана от адвокат (с изключение на случаите, в които страната или нейният законен представител са издържали държавния изпит по право).

Представителство от адвокат е задължително и във всички производства пред съдилищата по Закона за психичното здраве (Zakon o duševnem zdravju).

Чуждестранен адвокат, който е придобил правото да упражнява адвокатската професия в държавата си на произход, може при условията на Закона за адвокатурата да изпълнява следните функции в Република Словения:

  • да предоставя специфични адвокатски услуги, свързани с упражняване на адвокатската професия,
  • да упражнява адвокатската професия с професионалното звание, придобито в държавата си на произход,
  • да упражнява адвокатската професия с професионалното звание „адвокат“ (odvetnik).

Държавата на произход на адвоката е държавата, в която има право да упражнява адвокатската професия под професионалното звание, придобито според законите на тази държава.

Адвокат от друга държава, която е държава членка на Европейския съюз, съгласно този закон има право да упражнява адвокатската професия във всяка от държавите — членки на Европейския съюз, под професионалното звание, придобито според законите на тази държава. Адвокат от друга държава, която е държава членка на Европейския съюз, се вписва в регистъра на чуждестранните адвокати, които могат да упражняват адвокатската професия в Република Словения под професионалното звание „адвокат“ с всички права и задължения, които важат за практикуващите адвокати, ако това лице отговаря на законовите изисквания и издържи изпит за проверка на знанията в областта на националното законодателство на Република Словения. По-подробна информация относно изпита и процедурата за полагането му се съдържа в Наредбата за изпита за адвокати от други държави (Uredba o preizkusnem izpitu za odvetnike iz drugih držav).

Адвокатите могат да рекламират услугите си при определени условия, тъй като законът позволява определени форми на реклама. Адвокатът може да упражнява професията си самостоятелно или в адвокатска кантора. Представителната организация на адвокатите е Адвокатската колегия (Odvetniška zbornica Slovenije), която има свои собствени правила и устав. Правото на упражняване на адвокатската професия се придобива чрез вписване в регистъра на адвокатите, който се води в Адвокатската колегия на Словения. Адвокат, който достигне определена степен на професионална квалификация или на професионална специализация, може при определени условия да поиска от Адвокатската колегия да признае статута му на адвокат специалист. Заплащането на адвокатските услуги е установено в официалната тарифа на адвокатските възнаграждения, която се издава от Адвокатската колегия на Словения след одобрение от министъра на правосъдието.

Бази данни с правна информация

Основните нормативни актове във връзка с адвокатите могат да бъдат намерени на английски език на уебсайта на Адвокатската колегия.

Адвокатската колегия поддържа търсачка (на словенски и английски език), която може да се използва за търсене на адвокат по:

  • име,
  • район,
  • владеене на чужди езици и
  • области на компетентност.

Нотариуси

Организация

Член 137, алинея 2 от Конституцията на Република Словения постановява, че нотариусите (notarji) извършват обществена дейност, която се урежда със закон. Законът за нотариалната дейност (Zakon o notariatu) предвижда, че нотариусите, като лица, ползващи се с обществено доверие, изготвят в съответствие с разпоредбите на този закон официални документи относно правни сделки, волеизявления и правопораждащи факти, приемат документи, пари и ценни книжа на съхранение за предаване на трети лица или държавни органи, по искане на съдилищата изпълняват задачи, които могат да им бъдат делегирани в съответствие със закона.

За нотариус може да бъде назначено лице, което отговаря на следните условия:

  1. гражданин е на Република Словения, на друга държава членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство или е гражданин на Конфедерация Швейцария или на държава членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие,
  2. дееспособно е и има добро общо здравословно състояние,
  3. придобило е в Република Словения професионалното звание юрист след завършено висше юридическо образование или професионалното звание бакалавър по право (UN) и магистър по право, или е придобило равностойна образователна степен в чужбина, която е удостоверена с чуждестранно удостоверение за придобита квалификация с приложено становище за квалификацията или с решение за признаване на образователна степен за целите на заетостта, или с решение за признаване (odločba o nostrifikaciji),
  4. издържало е успешно държавния изпит по право,
  5. има пет години трудов стаж като юрист след завършено висше юридическо образование, от които най-малко една година при нотариус и една година към съд, адвокат или държавен адвокат,
  6. достойно е за обществено доверие да изпълнява функциите на нотариус,
  7. активно владее словенски език,
  8. разполага с подходящото оборудване и помещения за изпълнението на функциите на нотариус,
  9. е на възраст под 64 години.

Независимо от точка 1 от предходния параграф, гражданите на държава, която не е членка нито на Европейския съюз, нито на Европейското икономическо пространство и която не е нито Конфедерация Швейцария, нито членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, също могат да бъдат назначавани за нотариуси при условията на правна и фактическа реципрочност.

Задълженията на нотариуса са несъвместими с тези на адвокат или с всяка платена длъжност или позиция.

Нотариусът няма право да извършва дейности, които са несъвместими с доброто име и почтеността, свързани с изпълнението на функциите на нотариус, или които могат да уронят доверието в безпристрастността на нотариуса или в надеждността на документите, които той съставя.

Нотариусите се назначават на вакантна длъжност от министъра на правосъдието. Преди да назначи на длъжност нотариусите, министърът получава становището на Нотариалната камара на Словения (Notarska zbornica Slovenije) относно предложените кандидатури. Броят на нотариусите е ограничен и се определя въз основа на критерии, зададени от Министерството на правосъдието. В случай на установена по закон нередност нотариусът се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието. Нотариалната камара е представителната организация на нотариусите.

По закон нотариусите са длъжни да бъдат членове на Нотариалната камара на Словения.

Роля и задължения

Нотариусите предоставят обществени услуги, предимно като изготвят официални и частни документи, което е от особена важност за сигурността на правните сделки.

Основните официални документи, издавани от нотариусите, са нотариалните актове и нотариалните протоколи. Нотариусът може да изготвя всякакви видове писмени договори между страните, но съществуват някои видове договори и устави на публични и частни дружества с ограничена отговорност, които според словенското законодателство са действителни само ако са издадени с нотариална заверка. Нотариусът може да изготвя и нотариални завещания. Освен това понякога е нужно копията на документи и подписите на физически лица да бъдат нотариално удостоверени, за да се гарантира тяхната действителност пред съда. При нотариусите могат да бъдат оставяни за съхранение документи и ценни книги.

Бази данни с правна информация

Уебсайтът на Нотариалната камара предоставя достъп до списък на всички нотариуси в Словения с координати за връзка и обикновена търсачка.

От нейния уебсайт има връзка към трите регистъра, поддържани от Нотариалната камара:

Други юридически професии

Съдебен помощник (Sodniški pomočnik)  PDF (372 Kb) en

Държавни адвокати

Ролята на държавните адвокати е уредена в новия Закон за държавната адвокатура, който влезе в сила на 20 ноември 2017 г. и цялостно измени институцията на държавния адвокат.

Държавната адвокатура изпълнява професионални функции в областта на защитата на собствеността и други права и интереси на държавата чрез законово представителство пред съдилищата и административните органи в Република Словения, пред чуждестранни съдилища и арбитражни състави, както и пред международни съдилища и арбитражни състави, като води правни консултации, мирно уреждане на спорове и досъдебни производства, както и други задачи, определени със закон.

Функциите на държавната адвокатура се осъществяват от генералния държавен адвокат и заместник-генералния държавен адвокат като длъжностни лица и от старши държавни адвокати, държавни адвокати и кандидати за държавни адвокати, които понастоящем имат статут на държавни служители. За да се избегнат политически назначения, процедурата по подбор за длъжността на генерален държавен адвокат и старши държавни адвокати предвижда изготвянето на становище от комисия от независими експерти, която трябва да прецени доколко са подходящи кандидатите за съответната длъжност.

Генералният държавен адвокат се назначава от правителството на Република Словения въз основа на мотивирано предложение на министъра на правосъдието и след получаване на становището на комисията, натоварена с оценката на пригодността на кандидатите. Заместник-генералният държавен адвокат се назначава от правителството на Република Словения по предложение на генералния държавен адвокат и със съгласието на министъра на правосъдието, като се избира измежду старшите държавни адвокати. Мандатът на генералния държавен адвокат и на неговия заместник е 6 години и може да бъде подновен. За да изпълняват своите задължения, старшите държавни адвокати, държавните адвокати и кандидатите за държавни адвокати трябва да се намират в трудово правоотношение, което освен на специалните изисквания на Закона за държавната адвокатура, трябва да отговаря на изискванията на законодателството относно системата на публичната администрация.

При изпълнението на своите задължения за юридическо представителство държавният адвокат се ползва с независимост.

Връзки по темата

Информация за юридическите професии на уебсайта на Върховната прокуратура на Република Словения

Информация за юридическите професии

Информация за юридическите професии на уебсайта на съдебната власт на Словения

Информация за юридическите професии на уебсайта на Адвокатската колегия на Словения

Информация за юридическите професии на уебсайта на Нотариалната камара на Словения

Информация за юридическите професии на уебсайта на Държавната адвокатура

Последна актуализация: 07/01/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.