Юридически професии — въведение

Прокурори

Организация

Прокурорската служба се състои от шведската Прокуратура (Åklagarmyndigheten) и Службата за икономически престъпления (Ekobrottsmyndigheten). И двата органа отговарят пряко пред правителството (Министерство на правосъдието). Прокуратурата се оглавява от Главен прокурор, а Службата за икономически разследвания — от Генерален директор. Главният прокурор (Riksåklagare) е най-високостоящият прокурор в страната, отговаря за цялата прокуратура и я ръководи.

Главният прокурор отговаря за развитието на правната уредба, за дейността на Върховния съд, за изпълнението на административни задачи. Старшите прокурори отговарят за конкретни области от работата на прокуратурата. Прокурорите се назначават от Главния прокурор и са организирани в по райони, където работят в качеството на районни прокурори. Някои от районните прокурори са специализирани в определена област. В Швеция има 32 районни прокуратури. Освен това има три международни и четири общонационални прокуратури, които се занимават със специфични видове казуси. Всяка районна прокуратура се оглавява началник-прокурор .

Всички прокурори в Прокурорската служба са напълно независими при вземането на решения, което означава, че старшите прокурори не могат да определят какви решения да вземат подчинените им прокурори по водените от тях дела. За заемането на длъжността прокурор съответното лице трябва да има шведско гражданство. За назначаване като прокурор лицето трябва да има диплома за завършено висше образование по право и да е преминало двугодишен юридически стаж като чиновник в районен съд или в окръжен административен съд. При определени условия юридическото образование, придобито в друга скандинавска държава, може да бъде приравнено на завършено юридическо образование в Швеция. Първоначално прокурорите работят в качеството на стажант-прокурори в продължение на девет месеца, като през това време имат ментори, които ги въвеждат в работата. След това всеки прокурор преминава двугодишно обучение, работейки същевременно като прокурор, преди да бъде назначен като районен прокурор.

В Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо има три центъра за развитие на прокурорите, които се ръководят от старши прокурори. Задачата на тези центрове е да работят за развитието на методологическите умения и юридическите познания на прокурорите в съответните области на наказателното право и да служат за центрове на познанието в съответните им области на компетентност. Освен това те осъществяват наблюдение и контрол. Например центровете за развитие разглеждат всички жалби срещу решения на прокурори.

Роля и задължения

Прокурорът има три основни задължения:

• да разследва престъпления,
• да решава дали да повдигне обвинение или не, и
• да се явява в съда.

Прокурорът оглавява предварителното разследване на престъпления, които не се считат за леки, когато определено лице може основателно да бъде заподозряно като извършител на престъплението. Той може да провежда разследване и в други случаи, ако има специални основания за това. В качеството на ръководител на предварителното разследване, прокурорът трябва да гарантира неговото оптимално провеждане. При по-леки престъпления разследването се извършва изцяло от полицейски служители.

Когато предварителното разследване се води от прокурор, съответните полицейски органи го подпомагат в работата му. Той упражнява постоянен надзор върху разследването и непрекъснато взема решения относно следствените действия и решенията, които трябва да се приемат. След приключване на предварителното разследване решението дали да бъде повдигнато обвинение се взема от прокурора, независимо от това дали разследването е проведено от него самия или от полицията.

Друг важен аспект от работата на прокурора е подготвянето на делата и явяването в съда. Чрез решението за повдигане на обвинение и квалификацията на извършеното престъпление, прокурорът определя рамките на наказателното производство пред съда. Повечето прокурори прекарват поне един или два дни в седмицата в съда.

Главният прокурор е единственият прокурор, оправомощен да започва или да води производства пред Върховния съд. Той/тя може обаче да назначи помощник-прокурор към Генералната прокуратура или друг прокурор, който да представлява Генералния прокурор пред Върховния съд.

Бази данни с правна информация

Повече информация относно прокуратурата можете да намерите на уебсайта на прокуратурата на Швеция, който е публично достъпен.

Съдии

Организация

Постоянните съдии (ordinarie domare) се назначават от правителството въз основа на препоръка от независим държавен консултативен орган, наречен Орган за номиниране на съдии (Domarnämnden). По принцип, те могат да бъдат отстранявани от длъжност единствено в случаите, изрично посочени в Конституцията (regeringsformen).

Кандидатите за съдии трябва да имат шведско гражданство. За заемане на длъжността съдия те трябва също така да са завършили магистърска степен по право (juristexamen) в Швеция. При определени условия юридическото образование, придобито в друга скандинавска държава, може да бъде приравнено на завършено юридическо образование в Швеция. Повечето постоянни съдии работят като съдии (rådman) в районен или административен съд или като съветници (råd) в апелативен съд или административен апелативен съд. Апелативните и административните апелативни съдилища се ръководят от председател, а районните и окръжните административни съдилища — от началник-съдия (lagman). Съдиите във Върховния съд и Върховния административен съд се наричат върховни съдии (justitieråd).

Много от назначаваните постоянни съдии са преминали през специфично развитие на кариерата, като са работили две години като съдебни чиновници (notaarie) в районен (tingsrätt)  (329 Kb)  или административен съд (förvaltningsrätt)  (281 Kb)  а след това са кандидатствали за работа като докладчик в апелативен съд (hovrättsfiskal) или административен апелативен съд (kammarrättsfiskal). След поне една година служба в едно от тези съдилища стажант-съдията трябва да работи поне две години като докладчик в районен съд или административен окръжен съд. Следва поне една година работа като в.и.д. помощник-съдия в апелативен съд или административен апелативен съд. След успешно завършване на този етап кандидатът се назначава на длъжност помощник-съдия в апелативен съд или в административен апелативен съд. Докладчиците и помощник-съдиите са примери за съдии, които не заемат постоянна длъжност, но могат да се явяват в съдилищата. В съдилищата работят също определен брой юристи, отговарящи за изготвянето на определени правни актове (beredningsjurister)  (280 Kb) , и докладчици (föredragande)  (281 Kb) .

Във всеки районен съд, апелативен съд, административен съд и административен апелативен съд има определен брой съдебни заседатели (nämndemän). Съдебните заседатели се назначават за мандат от четири години от:

• общинския съвет в общините, попадащи в териториалната юрисдикция на районния съд;
• окръжния съвет в окръзи, попадащи в юрисдикцията на окръжния административен съд, административния апелативен съд или апелативния съд.
  При гласуване във връзка с разискванията на съда всеки съдебен заседател има право на един глас.

Бази данни с правна информация

За повече информация относно съдиите и съдебните заседатели можете да посетите уебсайта на шведските съдилища. За съдиите по-специално може да получите информация на уебсайта на Шведската асоциация на съдиите.

Организация на юридическата професия: юристи

Адвокати

Съгласно шведското законодателство само членовете на Шведската адвокатска колегия (Sveriges Advokatsamfund) могат да използват професионалното звание адвокат(адвокат). За да стане член на колегията, дадено лице трябва:

• да пребивава постоянно в Швеция или в друга държава от ЕС или Европейското икономическо пространство (ЕИП) или в Швейцария,
• да притежава изискваната квалификация за заемане на съдийска длъжност — в Швеция това е степента jur. kand (LL.B.),
• да има три години юридически стаж и да продължава да упражнява юридическа професия към момента на кандидатстването,
• да е завършило обучението към Шведската адвокатска колегия и успешно да е положило приемния изпит за колегията,
• да се ползва с репутация на почтеност и да притежава всички други качества, необходими за упражняване на адвокатската професия.
• Специални правила се прилагат за кандидатите от други държави от ЕС или ЕИП и от Швейцария, притежаващи квалификацията, необходима за упражняване на адвокатската професия в собствените им държави.
• Решенията за приемане на нови членове се вземат от Съвета на Шведската адвокатска колегия.
• Шведската адвокатска колегия е създадена по частна инициатива през 1887 г. и получава официален статут с влизането в сила през 1948 г. на действащия понастоящем Кодекс на съдопроизводството. Към момента колегията има около 4 700 членове.
• Колегията се ръководи от разпоредбите на Кодекса на съдопроизводството и от свой собствен устав, одобрен от правителството. Колегията, която е частноправно образувание, има следните цели:
• да поддържа високи етични и професионални стандарти при упражняване на адвокатската професия,
• да следи развитията в правото и да се стреми да гарантира, че при тях се използва опита на колегията,
• да защитава общите професионални интереси на своите членове и да насърчава сътрудничеството и консенсуса сред тях.
  Колегията изпълнява и някои публични функции. Кодексът на съдопроизводството ѝ възлага някои административни задачи, като я оправомощава да действа като публичен орган, по-специално по дисциплинарни въпроси.
  Управителните органи на колегията се стремят да гарантират, че лицата, търсещи юридически съвет и помощ, получават квалифицирана помощ. Съгласно Кодекса на съдопроизводството адвокатите са длъжни да съблюдават професионалната етика и са под регулаторната и надзорната власт на Адвокатската колегия и на Канцлера на правосъдието (Justitiekanslern). Дисциплинарната комисия към Адвокатската колегия упражнява надзор спрямо адвокатите. Ако тази комисия счете, че даден адвокат е нарушил кодекса за поведение на колегията, тя може да му наложи дисциплинарно наказание.

Бази данни с правна информация

Повече информация можете да намерите на уебсайта на шведската Адвокатска колегия.

Процесуални представители/правни съветници

Няма изискване процесуалният представител в съда да е адвокат, но съдът трябва да прецени, дали съответното лице е подходящо за тази функция. По принцип обаче за публични (служебни) защитници се назначават единствено адвокати.

Нотариуси

Организация

Освен публичния нотариус (notarius publicus) (вж. по-долу) в Швеция няма специални нотариуси.

Публичният нотариус е лице, назначено от окръжния административен съвет (länsstyrelsen). Той трябва да е юрист, да владее шведски език и да отговаря на някои допълнителни критерии.

Роля и задължения

Бази данни с правна информация

Няма публично достъпен регистър и/или уебсайт за тази професия.

Някои от уебсайтовете на окръжните административни съвети обаче съдържат повече информация за публичните нотариуси.

Функцията на публичния нотариус е да съдейства на гражданите по различни въпроси, като:

• заверка на подписи, копия, преводи и друга информация относно съдържанието на документи,
• в определени случаи, явяване в съда като свидетел,
• контрол при тегленето на жребий,
• след извършване на други контролни действия или прегледи, представяне на доклад за наблюденията,
• получаване на декларации за обстоятелства от правно или икономическо естество и предаване на декларациите на трета страна;
• потвърждаване, че даден орган или лице може да предприема определени мерки,
• издаване на удостоверения съгласно Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (apostille).

Бази данни с правна информация

Няма публично достъпен регистър и/или уебсайт за тази професия.

Някои от уебсайтовете на окръжните административни съвети обаче съдържат повече информация за публичните нотариуси.

Други юридически професии

Шведският орган за принудително изпълнение (Kronofogdemyndigheten) отговаря за принудителното изпълнение на парични и други притезания. Към него се назначават съдебни изпълнители (kronofogde), които отговарят за законосъобразното изпълнение на притезанията. В Швеция съдебните изпълнители преминават специално обучение. За да бъдат допуснати до него, кандидатите трябва да са шведски граждани, да имат магистърска степен по право (juristexamen) или еквивалентна диплома и да са преминали подготвителен юридически стаж (notariemeriterad). Възможно е също така въпросният стаж да бъде заменен с друг вид практически стаж или лицето да бъде освободено от изискването за него чрез нарочна процедура.