

Намиране на информация по региони
Понятието „родителска отговорност“ означава всички права, задължения, правомощия, отговорности и власт, които по закон има родител спрямо детето си и неговото имущество. Тя обхваща всяко задължение, което родител може да има по отношение на дете (като например задължението за издръжка), и всички права във връзка с имуществото на детето, които той може да има в случай на смърт на детето. Съгласно правото на Англия и Уелс родителската отговорност не включва решения относно това с кого следва да живее детето и с кого да прекарва времето си.
Ако родителите на детето са сключили брак или са в гражданско партньорство, родителската отговорност ще се носи както от майката, така и от бащата (или втория родител от женски пол). Майката винаги носи родителска отговорност, а бащата, който не е сключил брак с майката, или вторият родител от женски пол, който няма брак или не е в гражданско партньорство с майката на детето, може да придобие такава чрез споразумение с майката, чрез съдебно разпореждане или като бъде вписан при раждането заедно с майката на детето. Съпруг на родителя може да носи родителска отговорност чрез споразумение с родителя или с родителите на детето, които са носители на родителската отговорност, или чрез съдебно разпореждане. Лице, в чиято полза е издадено разпореждане относно договореностите във връзка с дете, отнасящи се до това с кого следва да живее детето и за какъв срок, носи родителска отговорност за срока на действие на разпореждането или понякога за по-дълъг период от време. При постановяването на решение за осиновяване родителската отговорност се възлага за неопределен период от време, освен ако решението не бъде отменено. Специалните настойници/попечители (вж. отговора на въпрос 3 по-долу) носят родителска отговорност за срока на действие на разпореждането. Ако по отношение на детето e издадено разпореждане за настаняване, родителската отговорност се носи от местния орган на управление. Лице, което носи родителска отговорност съгласно член 16 от Хагската конвенция от 1996 г. за закрила на децата, запазва тази родителска отговорност, когато детето придобие обичайно местопребиваване в Англия и Уелс; упражняването ѝ се извършва съгласно правото на Англия и Уелс.
В случай че родителите не са в състояние да полагат грижи за дете, съдът може да назначи специален настойник/попечител, който да упражнява родителската отговорност. Родител, упражняващ родителска отговорност, може да назначи лице, което в случай на неговата смърт да бъде настойник/попечител на детето. Ако детето е поверено на грижите на местния орган (органът за социално подпомагане), родителската отговорност ще се носи от него.
Раздяла на двойката не оказва влияние върху родителската отговорност, независимо дали е сключен брак или не. Съдът може да ограничи упражняването на родителската отговорност, ако прецени че е подходящо да го направи. В някои случаи той може да отнеме напълно родителската отговорност (макар че тя не може да бъде отнета от родители, които са сключили брак помежду си).
Споразумението трябва да бъде изготвено, като се използва формулярът за споразумение за родителска отговорност (Parental Responsibility Agreement).
Адресите на съдилища могат да бъдат намерени на уебсайта на Съдебната служба на Нейно величество (Her Majesty's Courts and Tribunals Service) (HMCTS). Формулярът е придружен от обяснителни бележки. Тъй като сключването на споразумението ще засегне сериозно правното положение на двамата родители, и на двамата се препоръчва да потърсят правен съвет, преди да попълнят формуляра. Те могат да получат името и адреса на солиситър (solicitor) за необходимото населено място в Англия и Уелс чрез услугата на Правното общество за намиране на солиситър (00 44 (0)20 7242 1222) или от:
При определени обстоятелства те могат да отговарят и на условията за правна помощ.
Родителите трябва да предоставят доказателство за самоличността си, като подписите им трябва да бъдат удостоверени от упълномощен служител на съда. Майката следва да представи доказателство пред съда, че тя е майката на детето, поради което ще бъде необходимо копие от удостоверението за раждане на детето. Тя също така ще трябва да докаже своята самоличност, като представи снимка и подпис (напр. карта със снимка, официален пропуск или паспорт). Бащата ще трябва да докаже своята самоличност, като представи снимка и подпис (напр. карта със снимка, официален пропуск или паспорт).
След като формулярът е подписан и подписите са удостоверени, следва да бъдат изготвени 2 копия. Оригиналът на формуляра за споразумение и копията могат да бъдат занесени или изпратени на адрес:
The Central Family Court,
First Avenue House,
42-49 High Holborn,
London WC1V 6NP.
Централният съд по семейни спорове (Central Family Court) ще впише споразумението и ще задържи оригинала. Копията ще бъдат подпечатани и изпратени обратно до всеки родител на адреса, посочен в споразумението. Споразумението няма да влезе в сила, докато не бъде получено и вписано в Централния съд по семейни спорове. За регистрацията на споразумението за родителска отговорност не се плаща такса. Ако децата са повече от едно, за всяко от тях следва да бъде попълнен отделен формуляр.
За да се помогне на родителите да постигнат взаимноизгодно споразумение за бъдещото родителство по отношение на детето, са налице и услуги по медиация. Всяко постигнато споразумение трябва да бъде регистрирано в съда. Регистрацията е необходима, за да се завери споразумението и да му се придаде изпълнителна сила.
Повече информация относно семейната медиация може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на правосъдието.
Съдията може да реши с кого и за какъв срок да живее детето. Той може да реши също така с кого детето да прекарва времето си или да има други лични отношения, както и за какъв срок. Родителите се насърчават да постигнат споразумение за правото на лични отношения. Съдилищата няма да се произнесат относно плащанията на издръжка, тъй като ако родителите не могат да се споразумеят помежду си, този въпрос се разглежда от Службата за детските издръжки (Child Maintenance Service). Обикновено родителите се споразумяват за това кое училище да посещава детето. Това може да бъде решено от съдията, който, в случай че не бъде постигнато споразумение, издава разпореждане за разрешаване на специфични въпроси. Детето запазва собственото си име, освен ако от съда не е указано друго. Съдът също така може да забрани на дадено лице да упражнява част от родителската си отговорност, като издаде разпореждане за забрана на определени действия. Той може да се произнесе и относно отвеждането на детето за постоянно от съответната юрисдикция и промяната на фамилното име (вж. въпрос 8 по-долу).
Съдът очаква от родителите заедно да вземат решения чрез споразумение. Ако и двамата родители са носители на родителската отговорност, този от тях, в чиято полза е издадено разпореждане относно договореностите във връзка с детето по отношение на това с кого следва да живее то, трябва да получи съгласието на родителя, с когото детето не живее (и на всеки друг, който носи родителската отговорност), или разрешението на съда, за да отведе детето за постоянно от Обединеното кралство. Родителят, с когото е разпоредено да живее детето, може да се мести в рамките на юрисдикцията (на Англия и Уелс). За да бъде променено фамилното име на детето, е необходимо съгласието на всеки, който носи родителска отговорност, или разрешението на съда.
Родителите ще споделят местопребиваването. Детето ще прекарва част от времето си с всеки от тях, както е разпоредено от съда. Възможно е да има конкретно отражение върху размера на дължимата издръжка за детето.
Молба може да бъде подадена до съда по семейни спорове съгласно член 4 от Закона за децата от 1989 г. Информация за координатите за връзка на съдилищата може да бъде намерена на уебсайта на Съдебната служба на Нейно величество. На уебсайта може да бъде намерен и формулярът на молбата. Копие от него трябва да бъде изпратено на всяко лице, което носи родителска отговорност. Документите се подават по-късно според указанията на съда.
Процедурата е описана подробно по-горе. Не съществуват бързи производства за получаване на родителска отговорност.
Получаването на правна помощ ще бъде възможно единствено когато са налице доказателства за домашно насилие.
Да. Решенията за родителска отговорност на съдия от районния съд могат да бъдат обжалвани пред съдия от областния съд (Circuit Court). Решенията на районен съдия във Висшия съд (High Court) се обжалват пред съдия от Висшия съд.
Родителската отговорност е право и сама по себе си не може да бъде налагана. Справянето с неупражняване на родителската отговорност може да стане чрез молба до съда по семейни спорове за разрешаването на специфичен спорен въпрос, като например задължението за издръжка на детето. Тук могат да бъдат намерени адресите на съдилищата.
Ако желаете да изпълните принудително разпореждане относно правата на лични отношения или по член 11, параграф 8, издадено от друга държава членка съгласно Регламент (ЕО) № 2001/2003 на Съвета (Регламент „Брюксел IIа“), следва да получите от съда, който е постановил решението, изискваното съгласно Регламента удостоверение и да подадете молба до главното деловодство (Principal Registry) на адреса на Централния съд по семейни спорове за признаване или принудително изпълнение на разпореждането. За регистрация, признаване или непризнаване на други разпореждания следва да подадете молба до главното деловодство.
Издаването на разпореждане може да бъде оспорено пред съда по първоначална компетентност, преди разпореждането да бъде издадено. Ако в правото на съответната държава е предвидена такава възможност, всеки, който има свързан с делото интерес, следва да бъде информиран, че съдът разглежда молба за издаване на разпореждане. В правото на съответната държава членка е предвидено какъв вид действие трябва да бъде предприето, за да се оспори съответното разпореждане.
Производството трябва да бъде заведено в съда, в чийто съдебен район е обичайното местопребиваване на детето.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.