

Намиране на информация по региони
От терминологична гледна точка, в Люксембург се използва по-скоро терминът „родителски права“ (autorité parentale), отколкото „родителска отговорност“. Това понятие обхваща всички права и задължения, възложени по закон на родителите по отношение на личността и имуществото на техните малолетни или непълнолетни деца на издръжка с цел изпълнение на техните задължения да ги защитават, възпитават и издържат.
Родителските права се упражняват и от двамата родители с оглед защита на безопасността, здравето и морала на техните деца, осигуряване на възпитанието им и предоставяне на възможност за развитието им, като се отдава дължимото уважение към личността на децата. Родителите имат правото и задължението да осъществяват надзор върху издръжката и възпитанието на своето дете. Родителските права не са абсолютно и дискреционно право на родителите: те трябва да се упражняват във висшите интереси на детето.
По принцип, ако е установено, че детето е с произход от двамата родители, те упражняват родителските права съвместно, независимо дали са сключили брак или гражданско партньорство, или не, нито дали са разделени, или са разведени. Ако произходът от единия от родителите не е установен или ако единият от тях е починал, отсъства или не е в състояние да изразява воля, другият родител упражнява сам родителските права.
Ако родителите починат или не са в състояние да се грижат за децата си, трябва да се назначи настойник (tuteur). Последният преживял родител може да избере настойника. Ако не е бил избран настойник, такъв се назначава на официална среща на семейството („семеен съвет“, conseil de famille) или ако това не е възможно, от съдията по семейни дела (juge aux affaires familiales).
По принцип раздялата или разводът на родителите не променят условията за упражняване на родителските права, които продължават да се упражняват съвместно от двамата родители. След своята раздяла те трябва да продължат да действат заедно при вземането на всички важни решения, свързани с живота на детето. По отношение на добросъвестни трети лица се счита, че при самостоятелно извършване на обичайно действие, свързано с упражняването на родителските права във връзка с личността на детето, всеки родител трябва да действа със съгласието на другия родител.
Съдът може да повери упражняването на родителските права само на един от двамата родители единствено когато това е във висшите интереси на детето. В този случай родителят, определен да поеме родителската отговорност, взема сам решенията, касаещи детето. Въпреки това другият родител си запазва правото да бъде информиран и да следи за издръжката и възпитанието на детето. С някои изключения поради основателни причини, той има също така право на лични отношения с детето и право детето да пребивава при него.
При изключителни обстоятелства съдът може да постанови настаняването на детето при трето лице, което ще упражнява родителските права по отношение на детето.
Когато детето е настанено при трето лице със съгласието на родителите, родителските права продължават да се упражняват от родителите. Лицето, при което е настанено детето, обаче извършва всички обичайни дейности, свързани с надзора и възпитанието на детето. Съдът може временно да настани детето при трето лице и да постанови решение, съгласно което въпросното трето лице трябва да подаде молба за настойничество.
Всяко споразумение между родителите по въпроса за родителските права е правно обвързващо само ако е одобрено от компетентния съд.
Родителите могат да прибягнат до семейна медиация.
Съдията по семейни дела може да разглежда следните въпроси:
По принцип раздялата или разводът на родителите не променят условията за упражняване на родителските права, които продължават да се упражняват съвместно от двамата родители. Те трябва да продължат да вземат заедно всички важни решения, свързани с живота на детето (издръжка, възпитание, образование и др.).
Съдът поверява упражняването на родителските права само на един от двамата родители единствено когато това е във висшите интереси на детето. В този случай родителят, определен да поеме упражняването на родителските права, взема сам решенията, касаещи детето. Въпреки това другият родител си запазва правото да бъде информиран и да следи за издръжката и възпитанието на детето. Освен при изключения по много основателни причини, той има също така право на лични отношения с детето и право детето да пребивава при него. Следователно, в случай че родителите се разделят, всеки от тях трябва да поддържа лични отношения с детето и да зачита връзката му с другия родител.
Ако лишен от родителски права родител смята, че другият родител не упражнява родителските права в интерес на детето, той може да отнесе въпроса до подходящия съд за разрешаване на спора. В този случай съдът може, ако е необходимо, да извърши промяна в присъждането на родителските права или условията за тяхното упражняване.
В случай че родителите се разделят, съвместното упражняване на родителските права предполага разбирателство и консенсус на широка основа и при условията на реципрочност, с цел осигуряване на непрекъснато и градивно сътрудничество при вземането на решения, свързани с упражняването на родителските права, както и с издръжката и възпитанието на детето. В решенията си съдията по семейни дела се ръководи винаги от висшите интереси на детето.
Молителят може да отнесе въпроса до съдията по семейни въпроси, като подаде молба до окръжния съд (tribunal d’arrondissement). В молбата трябва да се посочат датата и целта на искането, фамилиите, собствените имена и адресите на страните, както и датата и мястото на раждане на всяка от тях. Ако молителя не живее в Люксембург, в молбата трябва да се посочи адрес за връчване в Люксембург. Не е нужно страните да се представляват от адвокат. От деловодството на съда (greffe) призовават страните в срок до 15 дни, освен когато този срок се удължава поради отдалеченост, както е посочено в новия Граждански процесуален кодекс (Nouveau Code de procédure civile).
Като изключение от общото правило, искове за цялостно или частично отнемане на родителските права не се разглеждат от съдията по семейни дела, а са от компетентността на окръжния съд, заседаващ в качеството на граждански съд. Такива искове трябва да се предявяват от прокурора пред окръжния съд по местоживеене (domicile) или по местопребиваване (résidence) на единия от родителите. Ако родителите нямат известно местоживеене или местопребиваване в държавата, искът се предявява пред съда, в чийто съдебен район се намират децата. Ако не всички деца се намират в един и същ съдебен район, искът се предявява пред окръжния съд на район Люксембург (а не на район Дикирх). Прокурорът провежда разследване във връзка с положението на семейството на малолетното или непълнолетното лице и почтеността на неговите родители. Родителите се уведомяват, за да представят пред съда всички коментари и възражения, които считат за подходящи. В молбата за отнемане на родителските права се излагат фактите, като тя се придружава от съпътстващи документи. Съдебният деловодител (greffier) уведомява родителите или възходящите родственици, срещу които е предявен искът, и ги призовава да се явят в съда. Не е нужно те да се представляват от адвокат. Във всеки случай съдът може по свое усмотрение или по искане на страна да приеме всички временни мерки, които счита за желани във връзка с упражняването на родителските права по отношение на детето. Съдът може също така да отмени или да промени тези мерки. Ако родител или настойник иска да си възстанови правата, които са му били отнети, той трябва да подаде молба до съда по местоживеене или местопребиваване на лицето, на което са били възложени тези права.
Производството пред съдията по семейни дела се образува чрез подаване на обикновена молба до окръжния съд от единия от родителите или от малолетно или непълнолетно лице, което е в състояние да изложи собствените си възгледи съгласно член 1007-50 от новия Граждански процесуален кодекс. Страните не са задължени да бъдат представлявани от адвокат, освен когато молбата се подава в рамките на бракоразводно дело, заведено поради непоправимо разстройство на брака или в рамките на производство за законна раздяла. В тези случаи е задължително всяка от страните да се представлява от адвокат, имащ право да се явява пред висши инстанции (avocat à la Cour).
Молбата се подава на обикновен хартиен носител до деловодителя на териториално компетентния окръжен съд, а именно:
В случай на съвместна молба компетентен е съдът по местоживеене на едната или на другата страна в зависимост от тяхното предпочитание. За повече подробности, моля, направете справка с член 1007-2 от новия Граждански процесуален кодекс.
Когато молбата се подава в рамките на бракоразводно дело, заведено поради непоправимо разстройство на брака или в рамките на производство за законна раздяла, териториално компетентен е съдът по съвместното местоживеене на съпрузите или, при липсата на такова, по местоживеене на съпруга ответник.
Изслушванията във връзка с молбите за определяне на или за промени в упражняването на родителските права и правото на лични отношения с детето и на пребиваване, се провеждат в едномесечен срок от връчването на призовката.
Изслушванията пред съдията по семейни дела не са публични. Те се провеждат в закрито заседание. По принцип съдията постановява сам решение, но е възможно да отнесе спора до състав от няколко съдии, ако случаят е особено сложен. Съдията по семейни дела разглежда също и молби за временни мерки.
Той изслушва лично всяка от страните и трябва да направи опит да ги помири. Съдията може да предложи мерки за медиация. Той може да разпореди да се извърши проучване на социалното състояние на страните или всякакво друго действие по събиране на доказателства. Когато съдията по семейни дела се произнася относно условията за упражняване на родителските права, той може да вземе предвид, наред с другото, следваната до този момент практика от родителите, всички постигнати по-рано споразумения, изразените от детето чувства, способността на всеки родител да изпълнява задълженията си и да уважава другия, както и резултатите от проведените разследвания или действия по събиране на доказателства.
В случай на молба за плащане на издръжка за дете или молба за участие в издръжката и възпитанието на детето съдията по семейни дела може да разпореди на страните, и дори на трети лица, да предоставят информация или да представят счетоводни книги или счетоводни документи, в които се посочва размерът на доходите, задълженията или печалбите на страните.
Срокът за подаване на жалба срещу решение, постановено от съдията по семейни дела, е 40 дни. Жалбата трябва да бъде подписана от адвокат, имащ право да се явява пред висши инстанции.
Ако е налице абсолютна неотложност, надлежно обоснована в молбата, и съдията по семейни дела вече е сезиран с молба по съществото на делото, до същия съдия може да бъде подадена молба за временни мерки (mesures provisoires), която се подава в рамките на извънредно съкратено производство (en référé exceptionnel). Молбата за временни мерки трябва да бъде подадена до деловодителя на окръжния съд, компетентен да разглежда делото по същество. Не е нужно страните да бъдат представлявани от адвокат.
Лица, чиито доходи се считат за недостатъчни според люксембургското право, могат да получат правна помощ (assistance judiciaire). За тази цел те трябва да попълнят въпросник, който може да бъде получен от Централната служба за социално подпомагане (Service central d’assistance sociale), и да го изпратят до председателя на адвокатската колегия с териториална компетентност (Bâtonnier de l'Ordre des avocats), който взема решение по въпроса.
Правната помощ покрива всички разходи, произтичащи от исковите молби и всички процедури или действия, за които е предоставена. Тя обхваща по-специално гербови налози и разходи за регистрация, секретарски такси, адвокатски хонорари, такси и разходи за съдебни изпълнители, нотариални такси и разходи, такси и разходи за технически специалисти, разходи за свидетели и хонорари на писмени и устни преводачи, такси за издаването на удостоверения, в които се посочва установеният принцип в чуждестранното право (certificats de coutume), пътни разходи, плащания и такси, свързани с формалности по регистрация, ипотекиране и залог, и, при нужда, разходи за публикуване на обявления във вестниците.
Решението относно родителските права може да бъде обжалвано пред апелативния съд (Cour d’appel). По принцип срокът за обжалване е 40 дни. При производство за законна раздяла или при извънредно съкратено производство обаче срокът е 15 дни в случай на обжалване на решение на съдията по семейни дела, с което се постановяват временни мерки в рамките на бракоразводно дело, образувано на основание непоправимо разстройство на брака.
Съдията по семейни дела, който е постановил решение относно графика за времето, през което детето ще живее с всеки родител, или който е потвърдил правото на лични отношения на родител, или дори на трето лице, може впоследствие да добави към решението изпълнителни мерки. При определяне на характера на тези мерки и условията за тяхното прилагане той взема предвид висшите интереси на детето. Съдията може да определи периодична имуществена санкция, за да гарантира спазване на решението.
В люксембургското право се предвиждат няколко начина за изпълнение на решение относно родителските права в случай на системен отказ за спазването му.
Първият начин е да се наложи гражданскоправна санкция, а именно периодична имуществена санкция (astreinte), която се определя от съдията по семейни дела и която има за цел да принуди родителя, който не изпълнява задължението си, да го изпълни. Иск за налагане на периодична имуществена санкция трябва да бъде предявен пред окръжния съд по местопребиваване на детето.
В случай на повтарящо се неспазване от страна на един от родителите на съдебните решения относно правото на лични отношения и правото пребиваване или на редуващо се пребиваване съдията по семейни дела може да предложи семейна медиация. Ако неспазването на задължението продължава, съдията може по искане на пострадалия родител да извърши промяна в присъждането на родителски права или на правото на лични отношения и правото на пребиваване, която е в полза на другия родител.
Вторият начин включва наказателноправни санкции, в случай че детето не бъде предадено. Прокуратурата може да осъществи наказателно преследване по собствена инициатива или в отговор на подадена от жертвата жалба за извършено престъпление. Окръжният съд, заседаващ като наказателен съд, налага наказателноправни санкции и, когато е приложимо, определя обезщетенията за причинени вреди, които трябва да се присъдят на жертвите. Страните не трябва да се представляват от адвокат.
Съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (наричан по-нататък „Регламент „Брюксел IIа“), всяко решение относно родителските права, постановено от съд на друга държава от Европейския съюз (с изключение на Дания), се признава по принцип автоматично в Люксембург по силата на закона. С други думи, такива решения ще бъдат признати без изискване за специални процесуални действия.
Въпреки това решение, постановено от съд на друга държава от ЕС относно упражняването на родителски права по отношение на дете на двете заинтересовани страни, което е изпълнимо в тази държава и което е било връчено или съобщено, ще бъде изпълнено в Люксембург само след като е било обявено за изпълнимо в Люксембург по искане на всяка заинтересована страна. Молба за обявяване на изпълняемост трябва да бъде подадена до председателя на окръжния съд чрез адвокат. Решението на председателя на окръжния съд може да бъде обжалвано пред апелативния съд. Касационна жалба срещу решението на апелативния съд може да бъде подадена пред касационния съд (Cour de cassation).
Следва да се отбележи, че решенията, свързани с правото на лични отношения, както и тези, свързани с връщането на дете, могат при определени обстоятелства да бъдат признати и изпълнени, без да е необходимо да се използва посочената в предходната точка процедура.
Съгласно Регламент „Брюксел IIа“ всяка заинтересована страна може да подаде молба до председателя на окръжния съд за постановяване на решение за непризнаване на решение, свързано с родителски права, постановено от съд на друга държава от ЕС. Страните трябва да се представляват от адвокат, имащ право да се явява пред висши инстанции.
Признаването може да бъде отхвърлено само поради едно от следните основания:
Всяка страна може да обжалва решението на председателя на окръжния съд пред апелативния съд. Срещу решението на апелативния съд може да бъде подадена касационна жалба пред касационния съд.
Въпросът относно правото, което ще се прилага от съда, се различава от въпроса кои съдилища са компетентни. Съдилищата, които са компетентни по въпроси, свързани с родителските права, са съдилищата по обичайното местопребиваване на детето: Член 8 от Регламент „Брюксел IIа“ и член 5 от Хагската конвенция от 19 октомври 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата. Приложимото право се определя от въпросната Хагската конвенция. Гражданството на детето не е от значение. Компетентни за предприемане на мерки за защита на личността и имуществото на детето са органите на договарящата държава, където обичайно пребивава детето, като органът в Люксембург е съдията по семейни дела. Упражняването на родителската отговорност се урежда от правото на държавата по обичайно местопребиваване на детето или, ако то е променено, от правото на държавата по новото обичайно местопребиваване.
Допълнителна информация
Родителски права във Великото херцогство Люксембург (Брошураe)
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.