

Намиране на информация по региони
Значение на родителската отговорност и нейната продължителност
Родителската отговорност представлява правомощия и задължения, възложени на родителите във връзка с техните деца. Родителска отговорност се упражнява по отношение на децата , докато те навършат пълнолетие или се еманципират. Пълнолетие се навършва на 18 годишна възраст. Малолетните или непълнолетни лица, които са достигнали 16-годишна възраст, се еманципират при сключване на брак.
Права и задължения на носителя на родителска отговорност
Родителската отговорност включва следните права и задължения на родителите по отношение на техните деца (членове 1877—1920-В от Гражданския кодекс):
От друга страна:
Следните действия са валидни при изключителни обстоятелства:
(За действия, свързани с професията, изкуството или търговията на малолетното или непълнолетно лице и за действия, които се извършват при практикуването на такава професия, изкуство или търговия, е допустимо единствено имущество, с което малолетното или непълнолетно лице може свободно да се разпорежда).
Имущество, притежавано от родителите:
Доходи от имуществото на детето:
Ограничения на родителската отговорност
Родителите не управляват:
Като представители на детето родителите не могат без разрешение от съда:
Родителите не могат без разрешение от съда:
Край на управлението
Родителска отговорност при сключен брак
Действия, извършвани от единия от родителите
Съвместно упражняване на родителска отговорност от страна на самотния родител на детето и неговата/неговия съпруга/съпруг или регистриран партньор
Когато е възможно, съдът трябва да изслушва малолетното или непълнолетно лице.
Да, както следва:
Ако единият или и двамата родители не могат да упражняват родителска отговорност
Когато единият от родителите не може да упражнява родителска отговорност поради отсъствие, недееспособност или друга пречка, постановена от съда, отговорността трябва да упражнява другият родител. Ако другият родител е възпрепятстван от това по силата на съдебно решение, отговорността трябва да се упражнява от следните лица в предпочитания ред (член 1903 от Гражданския кодекс):
Тези правила се прилагат и mutatis mutandis, когато е установен произход само от единия от родителите.
Смърт на родител
При смърт на единия от родителите упражняването на родителска отговорност се пада на преживелия съпруг.
Случаи, в които малолетното или непълнолетното лице подлежи на задължително настойничество (член 1921 от Гражданския кодекс):
Бележка: забраната за упражняване на родителска отговорност може да е свързана единствено с настойничеството/попечителството на самото дете или с управлението на неговото имущество, или да обхваща и двата аспекта.
Случаи, в които се въвежда режим на управление на имуществото на детето (член 1921 от Гражданския кодекс):
Настойничество/попечителство и управление на имуществото по инициатива на съда:
Когато някоя от горепосочените ситуации, която представлява основание за установяване на настойничество/попечителство или управление на имуществото, е приложима към малолетното или непълнолетно лице, съдът трябва по своя инициатива да учреди настойничество/попечителство или управление на имуществото.
Административните или съдебни органи, както и служителите на гражданския регистър, които научават за такива ситуации при упражняване на задълженията си, трябва да уведомяват за тях компетентния съд.
По какъв начин се упражняват настойничеството/попечителството и управлението на имуществото на детето?
Настойничеството/попечителството се упражнява от настойник/попечител и от семейния съвет. Настойникът/попечителят има същите права и задължения като родителите, макар и с някои изменения и ограничения, предвидени в законодателството (членове 1927 — 1950 от Гражданския кодекс).
Управлението на имуществото се упражнява от един или повече управители, а ако бъде учредено настойничество/попечителство — от семейния съвет.
Настойничеството и управлението на имуществото се упражняват под надзора на съда.
Отговорност на съда е да одобрява или назначава настойници/попечители, управители на имущество и членове на семейния съвет.
Кой може да бъде настойник/попечител?
Родителите могат да назначат настойник за децата си, който трябва да бъде потвърден от съда. Когато родителите не са назначили настойник/попечител или ако назначаването не е потвърдено, съдът, след като изслуша семейния съвет, трябва да назначи настойник/попечител.
Преди да назначи настойник/попечител, съдът трябва да изслуша малолетното или непълнолетно лице.
Съдът трябва да избере настойник/попечител сред:
Кой не може да бъде настойник/попечител?
Следните лица не могат да бъдат настойници/попечители (член 1933 от Гражданския кодекс):
Кой може да бъде управител
Посочените по-горе права във връзка с избора на настойник и забраната за упражняване на тази роля важат също и за управителя, освен ако изрично не е предвидено друго със закон.
Освен това следните лица не могат да бъдат управители (член 1970 от Гражданския кодекс):
Разпределяне на родителска отговорност поради фактическа неспособност на родителите да упражняват родителска отговорност
Когато родителите фактически не могат да упражняват родителската отговорност, прокуратурата трябва да вземе необходимите мерки, за да защити малолетното или непълнолетно лице, като за тази цел може да назначи лице, което от името на малолетното или непълнолетно лице може да сключва правни сделки, които са неотложни или са от очевидна полза за това малолетно или непълнолетно лице.
Ограничаване на упражняването на родителска отговорност в ситуации на опасност за малолетното или непълнолетно лице, които не водят до лишаване от правото да се упражнява родителска отговорност
Когато безопасността, здравето, нравственото обучение или образованието на малолетното или непълнолетно лице са изложени на риск, но не е необходимо да се стига до лишаване от правото да се упражнява родителска отговорност, по молба на прокуратурата или друго лице съдът може да предприеме подходящи мерки за защита на малолетното или непълнолетно лице (член 1918 от Гражданския кодекс).
Член 35 от Закона за закрила на децата и младежите, изложени на риск, одобрен със Закон № 147/99 от 1 септември 1999 г., определя мерките за насърчаване и защита на ненавършилите пълнолетие лица в рискови ситуации:
Когато има съгласие от родителите и няма възражение от малолетното или непълнолетно лице, комисиите за защита на децата и младежите (comissões de protecção de crianças e jovens) са компетентни да приложат мерките за закрила и подкрепа на детето, посочени по-горе, без намесата на съда, с изключение на посочената крайна мярка (възлагане на грижата с оглед на осиновяване), която могат да прилагат единствено съдилищата.
Комисиите за защита на децата и младежите са финансово автономни извънсъдебни официални институции, които имат за цел да насърчават правата на децата и младежите и да предотвратяват или прекратяват ситуации, които могат да засегнат тяхната безопасност, здраве, обучение, образование или развитие като цяло.
Когато е приета една от посочените по-горе мерки — от съда или от комисията за защита на децата и младежите –– родителите запазват правото да упражняват родителска отговорност по всеки въпрос, който не е несъвместим с тези мерки.
Ако грижите за малолетното или непълнолетно лице са възложени на трето лице или образователна институция, или заведение за полагане на грижи, се определя режим на посещения от родителите, освен ако в изключителни случаи това не е в ущърб на интересите на детето.
Настоящата версия на закона за закрила на децата и младежите, изложени на риск, може да бъде намерена на адрес http://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=545&tabela=leis
Ограничаване на упражняването на родителска отговорност в ситуации, които са опасни за имуществото на малолетното или непълнолетно лице, но не водят до лишаване от правото да се упражнява родителска отговорност
Когато поради лошо управление от страна на родителите имуществото на детето е застрашено, но това не налага лишаване от правото да се упражнява родителска отговорност, по молба на прокуратурата или на роднина съдът може да разпореди мерките, които счита за подходящи.
По-специално предвид стойността на активите съдът може да изиска следното от родителите:
и когато мерките са недостатъчни:
Упражняването на родителска отговорност в случай на развод, законна раздяла, обявяването на нищожност или унищожаването на брака се ръководи от следните принципи (член 1906 от Гражданския кодекс):
За да бъде правнообвързващо споразумението относно родителските отговорности, то трябва да бъде одобрено от съда или от длъжностно лице по гражданското състояние в една от формите, посочени в отговорите на въпроси 6 и 10.
Страните могат да използват алтернативни средства за разрешаване на спора, както преди да поискат намесата на съда, така и в хода на съдебното дело.
Медиация преди намесата на съда
Принцип на доброволната медиация
Преди да заведат дело пред съда, родителите могат да използват публична или частна семейна медиация, за да постигнат споразумение относно родителската отговорност.
В Португалия медиацията е доброволна. Страните по семеен конфликт, свързан с техните деца, могат по споразумение да използват публична или частна семейна медиация, преди да бъде образувано съдебно дело. След като е бил предявен иск, съдът също може да насочи страните към медиация, но не може да им я наложи, ако страните не са съгласни или възразяват срещу нея.
Задължително одобрение на споразумението
След като постигнат споразумение в резултат на медиация, за да бъде то обвързващо и изпълнимо, страните трябва да подадат заявление пред съда или длъжностното лице по гражданското състояние, според случая, за одобрение на споразумението.
Семейните въпроси, които попадат в компетентността на длъжностното лице по гражданското състояние, изискват предварително съгласие на страните, в противен случай попадат в компетентността на съдилищата.
Службите на регистъра за гражданско състояние имат компетентността да одобрят споразумението във връзка с родителската отговорност единствено когато то е приложено към споразумение за развод или законна раздяла по взаимно съгласие. Преди одобрението от длъжностното лице по гражданското състояние прокуратурата изготвя становище относно споразумението, доколкото то се отнася до родителската отговорност, свързана с непълнолетни или малолетни деца.
Когато се провежда семейна медиация преди предложение за завеждане на съдебно дело и нейната цел е единствено уреждане на родителските отговорности, свързани с непълнолетни или малолетни деца (без споразумението да бъде прилагано към споразумение за развод или за законна раздяла), страните трябва да поискат одобрение на това споразумение от компетентния съд.
Частна медиация
Ако страните получат достъп до частна медиация, те ще трябва да заплатят хонорарите на медиатора. Размерът на хонорара, правилата и графикът за медиация са определени в протокола за медиация, подписан от страните и от медиатора в началото на медиацията. Министерството на правосъдието води списък с медиатори, който страните могат да прегледат, за да изберат частен медиатор, достъпен наhttps://dgpj.justica.gov.pt/Portals/31/GRAL_Media%E7%E3o/Lista-mediadores-privada_18.09.2020.pdf.
Публична медиация
За да използват публична медиация, страните следва да се свържат със службата за алтернативно разрешаване на спорове на Генералната дирекция за политиката в областта на правосъдието (Direcção Geral da Política de Justiça) и да поискат насрочване на среща преди процедурата по медиация. Те могат да направят това по телефон, по електронна поща или в електронна форма. По време на публичната сесия преди медиацията между страните и медиатора се подписва протокол за медиация. В него се определя срок, насрочвате се сесии и се обясняват процедурните правила. Цената за публична семейна медиация е 50 EUR за всяка страна независимо от броя насрочените срещи. Таксата от 50 EUR се заплаща от всяка от страните в началото на публичната медиация. Хонорарите на медиаторите, работещи чрез публичната система, не се заплащат от страните. Те се плащат от Генералната дирекция за политиката в областта на правосъдието в съответствие с правна тарифа.
Сесиите за публична медиация могат да се провеждат в помещенията на Генералната дирекция за политиката в областта на правосъдието или в осигурени помещения в общината по местопребиваване на страните.
При публична медиация страните могат да изберат медиатор от списък с подбрани публични медиатори. Списъкът с публични медиатори може да бъде намерен на посочения по-горе уебсайт. Ако страните не изберат медиатор, службата за алтернативно разрешаване на спорове от Генералната дирекция за политиката в областта на правосъдието посочва един от медиаторите от списъка на публичните медиатори в последователен ред и при отчитане на близостта на областта на местопребиваване на страните. По принцип това посочване се извършва по електронен път.
Правна помощ
Ако страните имат право на правна помощ, тя може да покрие разходите за медиация.
Медиация и технически изслушвания от специалист в хода на съдебно производство
Ако страните отнесат въпроса до съда, се открива гражданско производство за уреждане на упражняването на родителска отговорност, като за тази цел съдията насрочва среща с родителите.
Ако родителите не могат да постигнат съгласие на срещата, съдията ще спре срещата за максимален период от два до три месеца в зависимост от случая и ще насочи родителите към медиация (ако са съгласни да използват този метод) или към техническо изслушване от специалист (което може да бъде наложено на родителите като задължително).
В края на този период съдията се информира за резултата от медиацията или техническото изслушване от специалист, като определя дата за продължаване на срещата, за да се потвърди и/или одобри споразумението.
Ако в края на този етап родителите не могат да постигнат споразумение, следва спорната фаза от производството — родителите се уведомяват, че трябва да подадат своите писмени изявления и да представят доказателства — следвана от съдебно дирене и постановяване на решение.
Наличната информация относно медиацията може да бъде намерена на адрес: https://dgpj.justica.gov.pt/Resolucao-de-Litigios/Mediacao
Важно е предварително да се подчертае, че в Португалия в случай на развод, раздяла, унищожаване на брака, както и в случаите, когато няма брак или съжителство на родителите, съдебното решение за упражняване на родителска отговорност винаги трябва да се взима въз основа на три съществени аспекта: упражняването на родителските права по отношение на малолетното или непълнолетно лице, режимът на посещения и издръжката, дължима на детето. С други думи задължението за предоставяне на издръжка на малолетно или непълнолетно лице се счита за една от родителските отговорности и принципно се регулира заедно с останалите родителски отговорности, макар че в определени случаи може да бъде предявен иск единствено с цел определяне и промяна на дължимата на детето издръжка.
Съдът може да взема решения по следните въпроси:
Дори ако упражняването на родителските права по отношение на малолетното или непълнолетно лице бъде възложено само на единия родител, родителска отговорност по въпроси от особено значение за живота на детето носят и двамата родители, освен ако с решението не се определя, че само единият от тях ще упражнява изключително тези права (член 1906 от Гражданския кодекс).
Що се отнася до останалите аспекти на въпроса, той вече е разгледан подробно в отговора на въпрос 4.
На практика съвместно упражняване на родителските права означава следното:
Процедурни методи за завеждане на съдебно дело, свързано с родителска отговорност
Процедури за полагане на грижи и закрила
Ако малолетното или непълнолетно лице е в ситуация, която може да застраши неговата безопасност, здраве, нравствено обучение или образование и ако упражняването на родителски права е ограничено чрез прилагането на една от мерките за полагане на грижи и закрила, посочени в отговора на въпрос 3, се образува производство за полагане на грижи и закрила, което в зависимост от случая е от компетентността на комисиите за закрила на децата и младежите или от компетентността на съдилищата.
Граждански процедури за настойничество/попечителство
В останалите случаи, посочени в отговора на въпрос 7, относно уреждане на упражняването на родителска отговорност ще бъде започната гражданска процедура за настойничество/попечителство, която попада в компетентността на съдилищата.
Процедури в рамките на компетентността на службите на регистъра за гражданско състояние
Когато има споразумение относно уреждането на упражняването на родителска отговорност, независимо дали то е приложено към споразумение за законна раздяла или развод, случаят се отнася до службата на регистъра за гражданско състояние. Длъжностното лице по гражданското състояние има задължението да одобри споразумението за родителска отговорност, след като изслуша становището на прокуратурата.
Бележка: Когато производството за развод е образувано без съгласието на другия съпруг, компетентност има съдът, а процедурата е под формата на специално производство по развод без съгласието на другия съпруг. Ако в хода на делото страните постигнат споразумение, съдът преобразува производството в производство за развод по взаимно съгласие и одобрява споразуменията, включително във връзка с родителските отговорности, ако има непълнолетни или малолетни деца.
Формалности и документи, които трябва да бъдат приложени (те варират в зависимост от формата на процедурата и от компетентния орган):
Процедура за полагане на грижи и закрила, открита в комисията за закрила на децата и младежите
Процедура за полагане на грижи и закрила в съда
Гражданска процедура за настойничество/попечителство
Процедури в рамките на компетентността на службите на регистъра за гражданско състояние
В случаите когато към споразумение за развод или законна раздяла е приложено споразумението относно родителската отговорност, трябва да се подадат следните документи:
В случай че родителите — независимо дали имат сключен брак или не — желаят да уредят упражняването на родителска отговорност за общите си непълнолетни или малолетни деца или да изменят вече одобрено споразумение, те трябва да подадат молба по всяко време в която и да е служба на регистъра за гражданско състояние. За тази цел те следва да включат следните документи:
Информация относно компетентността на службите за гражданско състояние може да бъде намерена на адрес: http://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=581&tabela=leis
Субекти, към които могат да се обръщат заинтересованите страни (в зависимост от случая — съдилищата, комисиите за закрила на децата и младежите и службите на регистъра за гражданско състояние):
Материална и териториална компетентност на съдилищата
По въпроса, свързан с уреждането на родителската отговорност, компетентно е отделението по семейни въпроси и по въпросите на непълнолетните или малолетните лица в районния съд (tribunal de comarca). В области, които не попадат в компетентността на отделението по семейни въпроси и по въпросите на непълнолетните или малолетните лица, компетентно е териториалното гражданско отделение на районния съд или отделението с обща компетентност.
Прилагат се следните правила за териториална компетентност:
Териториална и материална компетентност на комисиите за закрила на децата и младежите
Комисиите за закрила на децата и младежите имат компетентност по въпроси, свързани с процедури относно грижи и закрила на децата и младежите, изложени на риск, когато има съгласие между родителите и няма възражение от малолетното или непълнолетно лице. Комисията за закрила по местопребиваване на малолетното или непълнолетно лице в момента на получаване на уведомлението за ситуацията е компетентен да прилага мерки за полагане на грижи и закрила.
Прилагат се следните правила за териториална компетентност:
Материална и териториална компетентност на службите на регистъра за гражданско състояние
В зависимост от въпроса службите за гражданско състояние имат компетентността да одобрят споразумението във връзка с родителската отговорност, независимо дали е подадено самостоятелно или е приложено към молби за развод или законна раздяла по взаимно съгласие.
В зависимост от съответния въпрос службите на регистъра за гражданско състояние са компетентни да обработват молби и вземат решения по производства за развод или законна раздяла по взаимно съгласие, включително да одобряват приложени споразумения по отношение на родителска отговорност.
Правилата относно териториалната компетентност не се прилагат към службите на регистъра за гражданско състояние. С други думи, страните могат да се обръщат към която и да е служба на регистъра за гражданско състояние.
Компетентност при съединяване на искове
Когато гражданската процедура за настойничество/попечителство се отнася за повече от едно дете, може да бъде образувана една процедура, а ако са образувани различни процедури, всички те могат да бъдат присъединени към първоначално започнатата, ако това е обосновано предвид семейните връзки.
Процедурата вече бе разгледана в отговора на въпрос 10.
Делата, свързани с полагане на грижи и закрила, и гражданските дела, свързани с настойничество/попечителство, могат да се считат за извънредни процедури, когато забавянето може да засегне неблагоприятно интересите на детето. В такъв случай те се разглеждат и по време на съдебни ваканции.
При всички случаи в извънредни ситуации могат да се прилагат временни мерки.
По-специално са предвидени следните неотложни съдебни производства:
Освен това са предвидени следните извънсъдебни извънредни производства:
Да, за производства пред съда и службата на регистъра за гражданско състояние е налична правна помощ.
Да, по начина, който вече е посочен в отговора на въпрос 10.
Нарушение на съдебно решение относно родителска отговорност
Ако по отношение на положението на детето единият от родителите или трето лице, на която то е поверено, не спазва условията, определени в споразумение или решение, съдът по молба на прокуратурата или на другия родител може служебно:
Ако споразумението е одобрено от съда или ако съдът е произнесъл решението, молбата се включва в процедурата, в която е постигнато споразумението или е произнесено решението, за което съответният съд ще бъде сезиран, ако съгласно правилата относно компетентността той е компетентен да разгледа нарушението.
След като молбата е обработена или добавена към процедурата, съдията призовава родителите на среща или, в изключителни случаи, уведомява ответната страна да внесе писмени изявления, както сметне за уместно, в срок от пет дни.
На срещата родителите могат да се споразумеят да изменят предвиденото във връзка с упражняването на родителска отговорност, като отчитат интересите на детето.
В случай на неспазване на режима на посещения, ако ответникът не присъства на срещата, не внесе писмени изявления или ако неговите писмени изявления са явно неоснователни, съдът може да разпореди предаване на детето, за да бъде спазен режимът на посещения, като посочи къде следва да се осъществяват посещенията и осигури присъствието на технически консултанти от съда.
Ответникът се приканва да освободи детето по определения начин, като се уведомява, че може да му се наложи глоба.
Ако не бъде свикана среща или ако родителите не успеят да постигнат споразумение, съдията насочва родителите към медиация (ако родителите са съгласни да я използват) или към техническо изслушване от специалист, след което взема решение.
Ако е наложена глоба и тя не бъде платена в срок от 10 дни, се извършва принудително изпълнение в допълнение към съответната процедура.
Тези производства се уреждат от правната уредба на процедурата за гражданско настойничество/попечителство, одобрена със Закон № 141/2015 от 8 септември 2015 г., която може да бъде намерена на адрес http://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?artigo_id=2428A0048&nid=2428&tabela=leis&pagina=1&ficha=1&so_miolo=&nversao=#artigo
Принудително изпълнение за издръжка
За да се изпълни принудително предоставянето на издръжка, могат да се използват три алтернативни възможности: изслушване във връзка с нарушението на родителска отговорност, посочено по-горе; изслушване преди принудително изпълнение за предоставянето на издръжка, както е посочено по-долу; или специално принудително изпълнение на издръжка, както е посочено по-долу.
Изслушване преди принудително изпълнение за събиране на дължима издръжка (член 48 от правната рамка на производството за гражданско настойничество/попечителство)
Когато задълженото по закон да плаща издръжка лице не плати дължимите суми в срок от 10 дни от датата, на която те са станали платими, се съблюдава следното:
Приспаднатите суми покриват също натрупаната преди това издръжка и се плащат директно на лицата, които трябва да ги получат.
Специално принудително изпълнение на издръжка
В случай че се дължи издръжка на непълнолетни или малолетни лица, взискателят на издръжката като алтернатива може да подаде специална молба за принудително изпълнение за издръжка, както е предвидено в член 933 от Гражданско-процесуалния кодекс (Código de Processo Civil). По този начин с една молба лицето може да събере пълната дължима сума, сумата, която е просрочена, или сумата, която предстои да стане дължима. При принудително изпълнение взискателят на издръжката може да използва по-ефективни способи за принудително изпълнение, като например запор или залог на доходи.
При специално принудително изпълнение на издръжка взискателят може да поиска: да се постанови решение относно дела от сумите, заплатите или пенсиите, които получава другата стана; или да се направи залог на доходите, които принадлежат на длъжника по издръжката. Постановяването на решение или залогът се извършват независимо от запора и имат за цел да се осигури плащането на просрочените суми и сумите, които ще станат изискуеми.
Когато взискателят поиска постановяване на решение относно сумите, заплатите или пенсиите, отговорното за плащането им или за обработването на съответните плащания образувание ще бъде уведомено за това, че трябва да плати постановената част директно на заявителя. Постановената сума трябва ежемесечно да се внася по банковата сметка на взискателя, който трябва да посочи номера на банковата сметка в първоначалната молба.
Ако в молбата си взискателят иска залог на дохода, той трябва да посочи имуществото, за което се отнася този залог, а съдебният изпълнител ще разпореди да се направи залог на въпросното имущество, което трябва да е достатъчно, за да покрие издръжката, която е просрочена, и издръжката, която ще стане изискуема.
Взискателят на издръжката все пак може да поиска налагане на запор/възбрана върху имущество на длъжника по издръжката. Запорът/възбраната може да включва движимо имущество и недвижимо имущество, банкови депозити, права на кредит, търговски предприятия или дружествени дялове.
Ако запорираното/възбраненото имущество бъде продадено, за да се изплати дълг за издръжка, не следва да се разпорежда връщане на излишъка на длъжника по издръжката, освен ако не се гарантира плащане на издръжката, която ще стане изискуема, в степен, която съдията прецени за подходяща, освен ако не бъде предоставено обезпечение или друга подходяща гаранция.
Длъжникът по издръжката следва да бъде призоваван само след запора/възбраната/постановяването на решение/залога на доходи. Възражението на длъжника по издръжката срещу принудителното изпълнение или запора/възбраната не спира принудителното изпълнение.
В случай на искане за изменение или прекратяване на плащанията за издръжка при висящо специално принудително изпълнение на издръжка искането за изменение или прекратяване се присъединява към принудителното изпълнение.
Настоящата версия на Гражданския процесуален кодекс може да бъде намерена на адрес http://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=1959&tabela=leis
Признаване
Признаването на съдебно решение относно родителска отговорност, взето в друга държава членка, обвързана с Регламент № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. (наричан по-нататък „Регламент „Брюксел IIa“), става автоматично. С други думи, не е необходима специална процедура за признаване на решението.
За да бъде изпълнено в Португалия издаденото в друга държава членка решение относно родителска отговорност по смисъла Регламент „Брюксел IIa“, заинтересованата страна трябва да се обърне към съда с молба за допускане на изпълнението на това решение.
Има обаче два случая, предвидени в член 40 от Регламент „Брюксел IIa“, при които не е необходимо да се подава молба за допускане на изпълнение, а издаденото от съда по произход удостоверение по Регламент „Брюксел IIa“ е достатъчно за изпълнение на съдебно решение, издадено в друга държава членка, в Португалия. Това се прилага при следните решения: решения относно права на посещение; решения относно правата на посещение; решения за връщане на детето, взети от компетентния съд в резултат на решение за отказ от връщане, издадено съгласно член 13 от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Териториална компетентност по молбата за допускане на изпълнение
Териториалната компетентност по молбата за допускане на изпълнение е посочена в Регламент „Брюксел IIa“, както следва: молбата трябва да се подаде пред съда по местопребиваване на длъжника по издръжката; или по местопребиваване на детето, на което е дължима издръжката; или, при липсата и на двата критерия на привързване — по мястото на изпълнение.
Изисквания и документи, които трябва да придружават молбата за допускане на изпълнение
Изискванията и документите, които трябва да придружават молбата за допускане на изпълнение, са посочени в Регламент „Брюксел IIa“. В резюме молителят трябва да приложи следното към молбата за допускане на изпълнение: заверено копие от съдебното решение; удостоверение, издадено чрез използване на формуляра, съдържащ се в приложение II към Регламент „Брюксел IIa“, за постановеното решение ; в случая на решение, което е произнесено в отсъствието на ответника или което той е оспорил — доказателство, че той е бил призован или че недвусмислено е приел решението.
Процедура, предвидена в Регламент „Брюксел IIa“, приложима за молбата за допускане на изпълнението
Приложимата процедура се урежда от правилата, установени в Регламент „Брюксел IIa“, а за всеки аспект, който не е предвиден в този регламент — от вътрешните гражданскопроцесуални разпоредби на Португалия.
Така от Регламент „Брюксел IIa“ следва, че решението по молбата за допускане на изпълнението не се предшества от състезателна процедура и че молбата може да бъде отхвърлена единствено на основания, определени в този регламент. Всяка от страните може да обжалва решението по молбата за допускане на изпълнение в сроковете, предвидени в Регламент „Брюксел IIa“. Португалският съд може да постанови, че чуждестранното съдебно решение подлежи на частично изпълнение, но не може да го преразгледа по същество.
Приложими гражданскопроцесуални разпоредби на Португалия
Молбата за допускане на изпълнение трябва да се подаде до отделението по семейни въпроси и по въпросите на непълнолетните или малолетните лица в районния съд. Когато няма такова отделение, молбата трябва да се подаде до териториалното гражданско отделение на районния съд или до отделението с обща компетентност.
Процедурата е общата процедура за установителен иск, предвидена в португалския гражданско-процесуален кодекс (Código de Processo Civil), като същевременно се прилагат специфичните разпоредби на Регламент „Брюксел IIa“.
Тъй като винаги е допустимо обжалване, независимо каква е стойността, е задължително да се назначи адвокат.
Прокуратурата може да предприеме действие в защита на интересите на малолетното или непълнолетно лице.
В първоначалната молба молителят трябва:
Първоначалната молба и документите се подават от законните представители по електронен път посредством компютърната система, поддържаща дейността на съдилищата, на адрес https://citius.tribunaisnet.mj.pt/.
Същата процедура е приложима, когато молбата е подадена от прокуратурата в защита на интересите на малолетното или непълнолетно лице. Прокуратурата е освободена от разходи, когато действа в защита на интересите на малолетното или непълнолетно лице.
За достъп до компютърната система адвокатите, стажант-адвокатите и правните консултанти трябва да бъдат регистрирани при органа, отговарящ за управлението на достъпа до компютърната система.
Когато предявяването на претенцията не включва назначаването на представител, а страната не се подпомага или се подпомага от представител, но има основателна причина, която възпрепятства последния от извършването на процесуални действия по електронен път, първоначалната молба и документите могат да се подадат по един от следните начини:
След като бъдат получени в съда, първоначалната молба и придружаващите документи се вписват официално и се разпределят. Съдията проверява дали цялата необходима информация е налична и дали няма основания за отказ, предвидени в Регламент „Брюксел IIа“, и декларира изпълняемостта на решението. След това страните се уведомяват за решението относно изпълняемостта.
В член 21 от Регламент „Брюксел IIа“ е предвидена възможността заинтересована страна, която подава в държава членка молба за декларация за непризнаване на съдебно решение относно родителска отговорност, издадено в друга държава членка.
В този случай съдът, до който страната следва да подаде молба в Португалия, и приложимите процедурни правила са посочените в отговора на въпрос 15, със следното пояснение: това е случай на отрицателен установителен иск по общия ред. Това има последствия във връзка с правилата за тежестта на доказване, тъй като съгласно португалското право при отрицателен установителен иск ответникът трябва да докаже фактите, съставляващи претендираното право.
Отношенията между родителите и децата се уреждат:
или, ако такова не съществува,
или, ако обичайното местопребиваване на родителите е в различни държави,
Отечествено право на лицето е правото на държавата, чийто гражданин е то. Отечествено право на лице без гражданство е правото на държавата, в която е неговото местопребиваване. Ако обаче лицето без гражданство е непълнолетно или малолетно лице, или недееспособно лице, отечественото му право е това на местожителството му.
Бележка:
Звеното за контакт на ЕСМ по граждански дела, съдилищата или други образувания и органи не са обвързани от информацията, съдържаща се в настоящия информационен лист. Също така все още е необходимо да се прочетат действащите правни текстове. Те подлежат на редовно актуализиране и еволюционно тълкуване на съдебната практика.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.