Родителска отговорност — родителски права и право на лични отношения с детето

1 Какво на практика означава правният термин „родителска отговорност”? Какви са правата и задълженията на носителя на родителска отговорност?

Значение на родителската отговорност и нейната продължителност

Родителската отговорност представлява правомощия и задължения, възложени на родителите във връзка с техните деца. Родителска отговорност се упражнява по отношение на децата , докато те навършат пълнолетие или се еманципират. Пълнолетие се навършва на 18 годишна възраст. Малолетните или непълнолетни лица, които са достигнали 16-годишна възраст, се еманципират при сключване на брак.

Права и задължения на носителя на родителска отговорност

Родителската отговорност включва следните права и задължения на родителите по отношение на техните деца (членове 1877—1920-В от Гражданския кодекс):

• Образование на децата чрез осигуряване на общо и професионално обучение, особено за деца с физически и умствени увреждания;
• Насърчаване, според възможностите на родителите, на физическото и умственото развитие на децата;
• Осигуряване на издръжката на децата и покриване на разходи, свързани с тяхната безопасност, здраве и образование;
• Представляване на децата;
• Изпълняване на ролята на управител на имуществото на децата със същата грижа, с която се управлява собствено имущество;
• Упражняване на родителските права по отношение на децата и определяне на местопребиваването на децата;
• Осигуряване на връщането на децата с прибягване до публичен орган, ако е необходимо, в случай че напуснат дома на родителите или са отведени от него;
• Вземане на решение относно религиозното образование на деца под 16-годишна възраст;
• В зависимост от степента на зрялост на децата — вземане под внимание мнението им по важни семейни въпроси и признаване на самостоятелността им да организират сами живота си.

От друга страна:

• Децата имат задължението да се подчиняват на родителите си;
• Децата не могат да напускат дома на родителите си или дома, в който родителите им са определили да живеят, нито могат да бъдат отвеждани от него;
• Родителите не са задължени да осигуряват издръжката на децата или да покриват разходите за тяхната безопасност, здраве и образование, доколкото децата сами могат да покриват тези разходи от доходите, свързани с тяхната работа, или други доходи;
• Родителите могат да използват доходите от имуществото на своето дете, за да покриват разходите за издръжката, безопасността, здравето и образованието на детето, както и други нужди на семейния живот в рамките на разумното;
• Родителите не са задължени да бъдат поръчители в качеството си на управители на имуществото на своите деца, освен когато това се отнася за ценни книжа и е счетено за необходимо от съда предвид стойността на имуществото.

Следните действия са валидни при изключителни обстоятелства:

• Действия на управление или разпореждане с имущество, придобито чрез работа от дете на възраст над 16 години;
• Правни сделки, специфични за ежедневието на малолетното или непълнолетно лице, които включват единствено разходи или разпореждане с имущество с незначителна стойност, макар че попадат в обхвата на неговата правоспособност;
• Правни сделки, свързани с професията, изкуството или търговията, извършването на които е разрешено на малолетното или непълнолетно лице, или които се извършват при практикуването на такава професия, изкуство или търговия.

(За действия, свързани с професията, изкуството или търговията на малолетното или непълнолетно лице и за действия, които се извършват при практикуването на такава професия, изкуство или търговия, е допустимо единствено имущество, с което малолетното или непълнолетно лице може свободно да се разпорежда).

Имущество, притежавано от родителите:

• Родителите имат право на собственост над имущество, което малолетното или непълнолетно лице е натрупало, докато живее заедно с тях, в резултат на извършвания за родителите си труд и използвайки средства или капитал, които принадлежат на родителите;
• Родителите трябва да предоставят на детето част от натрупаното имущество или да го компенсират по друг начин за неговия труд; изпълнението на това задължение съдът обаче не може да бъде предмет на иск пред съд.

Доходи от имуществото на детето:

• Родителите могат да използват доходите от имуществото на своето дете, за да покриват разходите за издръжката, безопасността, здравето и образованието на детето, както и други нужди на семейния живот в рамките на разумното;
• В случай че само единият от родителите упражнява родителска отговорност, на него се пада да използва доходите на детето при предвидените от правото условия;
• Използването на доходи от имущество, което детето може законно да придобие по наследство (запазена част от наследството), не може да бъде изключвано от дарителя или завещателя.

Ограничения на родителската отговорност

Родителите не управляват:

• имущество на детето, произхождащо от наследяване, от което родителите са изключени поради неспособност да наследяват като недостойни или лишени от наследство;
• имущество, дадено на детето чрез дарение или наследяване против волята на родителите;
• имущество, оставено или дарено на детето, което изключва управление от родителите;
• имущество, придобито от дете на възраст над 16 години в резултат на неговия труд.

Като представители на детето родителите не могат без разрешение от съда:

• Да прехвърлят или обременяват с тежести вещи, освен в случай на възмездно прехвърляне на вещи, които подлежат на загуба или влошаване на качеството (това ограничение не включва използването на парите или капитала на малолетното или непълнолетно лице при придобиването на имущество);
• Да гласуват на общи събрания на дружества по въпроси, свързани с прекратяването на такива дружества;
• Да придобиват търговско или промишлено предприятие или да продължат да използват това, което детето е получило чрез наследяване или като дарение;
• Да участват в събирателно дружество или в командитно дружество или командитно дружество с акции;
• Да поемат задължения в чуждестранна валута или задължения, произхождащи от права, които се прехвърлят с джиро;
• Да бъдат поръчители за или да поемат дългове на трети лица;
• Да участват в кредитни механизми;
• Да поемат задължения, които трябва да бъдат изпълнени след навършване на пълнолетие;
• Да цедират кредитни права;
• Да отказват наследство или завещание;
• Да приемат наследство, дарение или завещание с разходи или да договарят извънсъдебна делба;
• Да отдават под наем стоки за срок, надвишаващ шест години;
• Да договарят или да подават искане в съда за делбата на неподеляемо имущество или ликвидацията и разпределението на дружествени активи;
• Да водят преговори по сделки или да сключват арбитражни споразумения във връзка с действията, посочени в предходните параграфи, или да преговарят за постигане на договореност с кредитори.

Родителите не могат без разрешение от съда:

• Да наемат или придобиват, пряко или чрез посредник, дори на публичен търг, имущество или права на детето, по отношение на което се упражнява родителска отговорност;
• Да стават правоприемници на кредити или други права по отношение на децата, освен в случаи на законна суброгация, на уреждане на право на собственост върху неделим имот чрез продажба или на дадено от съда разрешение за делба.

Край на управлението

• Родителите трябва да прехвърлят на детето цялото принадлежащо му имущество веднага щом то навърши пълнолетие или се еманципира.
• Когато родителската отговорност или управление бъдат преустановени по други причини, имуществото трябва да бъде прехвърлено на законния представител на детето.
• Движимото имущество трябва да бъде върнато в състоянието, в което е получено. Ако въпросното имущество не съществува, родителите трябва да платят съответстващата му стойност, освен ако то не е употребено в обичайно използване от детето или не е изразходвано по причини, които не могат да бъдат вменени във вина на родителите.

2 Като общо правило, кой носи родителска отговорност за детето?

Родителска отговорност при сключен брак

• При сключен брак и двамата родители упражняват родителска отговорност;
• Родителите упражняват родителска отговорност по взаимно съгласие. Ако няма съгласие по въпроси от особено важно значение, който и да е от тях може да подаде иск пред съд, който ще направи опит за помирение;
• Ако посоченото в предходния параграф помирение е невъзможно, съдът изслушва детето, преди да вземе решение, освен ако това не е препоръчително поради сериозни обстоятелства;

Действия, извършвани от единия от родителите

• Ако който и да е от родителите извърши действие, което представлява част от упражняването на родителска отговорност, се предполага, че родителят действа в съгласие с другия родител, освен когато съгласно правото се изисква изрично съгласието на двамата родители или когато действието е от особено голямо значение;
• Липсата на съгласие не е противопоставима на трето лице, действащо добросъвестно;
• Третото лице трябва да откаже да се намеси в действие, извършено от единия от родителите, когато не може да се предполага наличие на съгласие или когато единият от родителите знае, че другият родител е против;

Съвместно упражняване на родителска отговорност от страна на самотния родител на детето и неговата/неговия съпруга/съпруг или регистриран партньор

• Когато е установен произход само по отношение на единия от родителите, родителската отговорност може да бъде възложена със съдебно решение на съпруга/съпругата или регистрирания партньор на родителя, който да я упражнява заедно с него;
• Съвместното упражняване на родителска отговорност в този случай зависи от заявлението от родителя и неговата/неговия съпруга/съпруг или регистриран партньор;

Когато е възможно, съдът трябва да изслушва малолетното или непълнолетно лице.

3 Ако родителите не са в състояние или не желаят да упражняват родителска отговорност за детето си, може ли друго лице да бъде назначено на тяхно място?

Да, както следва:

Ако единият или и двамата родители не могат да упражняват родителска отговорност

Когато единият от родителите не може да упражнява родителска отговорност поради отсъствие, недееспособност или друга пречка, постановена от съда, отговорността трябва да упражнява другият родител. Ако другият родител е възпрепятстван от това по силата на съдебно решение, отговорността трябва да се упражнява от следните лица в предпочитания ред (член 1903 от Гражданския кодекс):

• Съпругът/съпругата или регистрирания партньор на когото и да е от родителите;
• Член на семейството на когото и да е от родителите.

Тези правила се прилагат и mutatis mutandis, когато е установен произход само от единия от родителите.

Смърт на родител

При смърт на единия от родителите упражняването на родителска отговорност се пада на преживелия съпруг.

Случаи, в които малолетното или непълнолетното лице подлежи на задължително настойничество (член 1921 от Гражданския кодекс):

• Ако родителите са починали;
• Ако на родителите е забранено да упражняват родителските си отговорности по отношение на отглеждането на детето;
• Ако на родителите е забранено да упражняват родителски права за повече от шест месеца;
• Ако родителите са неизвестни.

Бележка: забраната за упражняване на родителска отговорност може да е свързана единствено с настойничеството/попечителството на самото дете или с управлението на неговото имущество, или да обхваща и двата аспекта.

Случаи, в които се въвежда режим на управление на имуществото на детето (член 1921 от Гражданския кодекс):

• когато родителите са изключени, забранено им е или временно не им се разрешава да управляват цялото имущество на малолетното или непълнолетно лице или част от него поради друго право или ако не е определен управителят;
• когато компетентният орган за определяне на настойника/попечителя възложи управлението на имуществото на малолетното или непълнолетно лице изцяло или частично на друго лице.

Настойничество/попечителство и управление на имуществото по инициатива на съда:

Когато някоя от горепосочените ситуации, която представлява основание за установяване на настойничество/попечителство или управление на имуществото, е приложима към малолетното или непълнолетно лице, съдът трябва по своя инициатива да учреди настойничество/попечителство или управление на имуществото.

Административните или съдебни органи, както и служителите на гражданския регистър, които научават за такива ситуации при упражняване на задълженията си, трябва да уведомяват за тях компетентния съд.

По какъв начин се упражняват настойничеството/попечителството и управлението на имуществото на детето?

Настойничеството/попечителството се упражнява от настойник/попечител и от семейния съвет. Настойникът/попечителят има същите права и задължения като родителите, макар и с някои изменения и ограничения, предвидени в законодателството (членове 1927 — 1950 от Гражданския кодекс).

Управлението на имуществото се упражнява от един или повече управители, а ако бъде учредено настойничество/попечителство — от семейния съвет.

Настойничеството и управлението на имуществото се упражняват под надзора на съда.

Отговорност на съда е да одобрява или назначава настойници/попечители, управители на имущество и членове на семейния съвет.

Кой може да бъде настойник/попечител?

Родителите могат да назначат настойник за децата си, който трябва да бъде потвърден от съда. Когато родителите не са назначили настойник/попечител или ако назначаването не е потвърдено, съдът, след като изслуша семейния съвет, трябва да назначи настойник/попечител.

Преди да назначи настойник/попечител, съдът трябва да изслуша малолетното или непълнолетно лице.

Съдът трябва да избере настойник/попечител сред:

• роднините или членовете на семейството на малолетното или непълнолетно лице;
• лицата, които фактически упражняват съдържанието на родителските права по отношение на малолетното или непълнолетно лице, или които осигуряват грижите за него;
• хора, които проявяват привързаност към детето.

Кой не може да бъде настойник/попечител?

Следните лица не могат да бъдат настойници/попечители (член 1933 от Гражданския кодекс):

• ненавършили пълнолетие лица, които не са се еманципирали;
• лица, които са били обявени за психически недееспособни, дори ако не са поставени под запрещение с ограничения за упражняването на лични права;
• Лица с лошо поведение или чийто източник на препитание е неизвестен;
• Тези, които са лишени от родителска отговорност или напълно или частично им е отнета родителската отговорност;
• Тези, които са освободени упражняване или им е отнето правото да упражняват друго настойничество/попечителство, или са отстранени от поста на член на семейния съвет поради неизпълнение на своите задължения;
• Разведените или съдебно отстранените по своя вина от лица и имущество;
• Тези, с които имат висяща претенция срещу малолетното или непълнолетно лице или неговите родители, или които са имали такава претенция през последните пет години;
• Тези, чиито родители, деца или съпрузи имат претенция срещу малолетното или непълнолетно лице или неговите родители, или са имали такава претенция през последните пет години;
• Тези, които са лични врагове на малолетното или непълнолетно лице или неговите родители;
• Тези, за които е даден отказ от майката или бащата на малолетното или непълнолетно лице при същите условия, при които биха назначили настойник;
• Служители на съда или прокуратурата (Ministério Público), които изпълняват функции в района, където се намира регистрираният адрес на детето, или където са разположени техните активи;
• Поставените под запрещение лица, тези в несъстоятелност, както и тези, които са лишени от родителска отговорност или им е отнета родителска отговорност, или са освободени от упражняване на настойничество/попечителство във връзка с управление на имущество, могат да бъдат назначавани за настойници/попечители, при условие че отговарят единствено за упражняването на родителските права по отношение на малолетното или непълнолетно лице като индивид и за неговото отглеждане.

Кой може да бъде управител

Посочените по-горе права във връзка с избора на настойник и забраната за упражняване на тази роля важат също и за управителя, освен ако изрично не е предвидено друго със закон.

Освен това следните лица не могат да бъдат управители (член 1970 от Гражданския кодекс):

• лица, изпаднали в неплатежоспособност, както и тези, които са лишени от родителска отговорност или им е отнета родителска отговорност, или са освободени от упражняване на настойничество/попечителство по отношение на управление на имуществото;
• Тези, които са осъдени като извършители или съучастници в престъпления като кражба, обир, измама, злоупотреба с доверие, банкрут или умишлена неплатежоспособност и престъпления срещу собствеността като цяло.

Разпределяне на родителска отговорност поради фактическа неспособност на родителите да упражняват родителска отговорност

Когато родителите фактически не могат да упражняват родителската отговорност, прокуратурата трябва да вземе необходимите мерки, за да защити малолетното или непълнолетно лице, като за тази цел може да назначи лице, което от името на малолетното или непълнолетно лице може да сключва правни сделки, които са неотложни или са от очевидна полза за това малолетно или непълнолетно лице.

Ограничаване на упражняването на родителска отговорност в ситуации на опасност за малолетното или непълнолетно лице, които не водят до лишаване от правото да се упражнява родителска отговорност

Когато безопасността, здравето, нравственото обучение или образованието на малолетното или непълнолетно лице са изложени на риск, но не е необходимо да се стига до лишаване от правото да се упражнява родителска отговорност, по молба на прокуратурата или друго лице съдът може да предприеме подходящи мерки за защита на малолетното или непълнолетно лице (член 1918 от Гражданския кодекс).

Член 35 от Закона за закрила на децата и младежите, изложени на риск, одобрен със Закон № 147/99 от 1 септември 1999 г., определя мерките за насърчаване и защита на ненавършилите пълнолетие лица в рискови ситуации:

• съвместна подкрепа на родителите;
• съвместна подкрепа на друг член на семейството;
• възлагане на грижите на лице с добра репутация;
• подкрепа за самостоятелен живот;
• приемна грижа;
• грижи в институции за настаняване;
• възлагане на грижите на лице, избрано за осиновяване, приемно семейство или институция с оглед на осиновяване.

Когато има съгласие от родителите и няма възражение от малолетното или непълнолетно лице, комисиите за защита на децата и младежите (comissões de protecção de crianças e jovens) са компетентни да приложат мерките за закрила и подкрепа на детето, посочени по-горе, без намесата на съда, с изключение на посочената крайна мярка (възлагане на грижата с оглед на осиновяване), която могат да прилагат единствено съдилищата.

Комисиите за защита на децата и младежите са финансово автономни извънсъдебни официални институции, които имат за цел да насърчават правата на децата и младежите и да предотвратяват или прекратяват ситуации, които могат да засегнат тяхната безопасност, здраве, обучение, образование или развитие като цяло.

Когато е приета една от посочените по-горе мерки — от съда или от комисията за защита на децата и младежите –– родителите запазват правото да упражняват родителска отговорност по всеки въпрос, който не е несъвместим с тези мерки.

Ако грижите за малолетното или непълнолетно лице са възложени на трето лице или образователна институция, или заведение за полагане на грижи, се определя режим на посещения от родителите, освен ако в изключителни случаи това не е в ущърб на интересите на детето.

Настоящата версия на закона за закрила на децата и младежите, изложени на риск, може да бъде намерена на адрес http://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=545&tabela=leis

Ограничаване на упражняването на родителска отговорност в ситуации, които са опасни за имуществото на малолетното или непълнолетно лице, но не водят до лишаване от правото да се упражнява родителска отговорност

Когато поради лошо управление от страна на родителите имуществото на детето е застрашено, но това не налага лишаване от правото да се упражнява родителска отговорност, по молба на прокуратурата или на роднина съдът може да разпореди мерките, които счита за подходящи.

По-специално предвид стойността на активите съдът може да изиска следното от родителите:

• да предоставят отчетни документи;
• информация относно управлението и състоянието на имуществото на детето;

и когато мерките са недостатъчни:

• да предоставят гаранция.

4 Ако родителите се разведат или се разделят, как се решава въпросът за родителската отговорност за в бъдеще?

Упражняването на родителска отговорност в случай на развод, законна раздяла, обявяването на нищожност или унищожаването на брака се ръководи от следните принципи (член 1906 от Гражданския кодекс):

• Родителската отговорност по въпроси от особено значение за живота на детето се упражнява съвместно от двамата родители в съответствие с условията на брака, освен в случаи на явна неотложност, когато всяка една от страните може да извършва действия самостоятелно, като предоставя информация на другия родител, колкото е възможно по-скоро;
• Когато се установи, че съвместното упражняване на родителска отговорност по въпроси от особено голяма важност за живота на детето противоречи на интересите на детето, с обосновано решение съдът определя тази отговорност да се упражнява от единия от родителите;
• Упражняването на родителска отговорност във връзка с ежедневните дейности на детето се пада на родителя, с когото детето обичайно съжителства, или на родителя, с когото съжителства временно; последният обаче, при упражняване на своите отговорности, не следва да действа в противоречие с най-подходящите образователни насоки, определени от родителя, с когото детето обичайно съжителства;
• Родителят, който е отговорен за упражняване на родителските отговорности във връзка с ежедневните дейности, може да ги упражнява лично или да делегира упражняването им;
• Съдът определя местопребиваването на детето и правата на посещение според интересите на детето, като отчита всички свързани обстоятелства, а именно съгласието на родителите и готовността, изразена от всеки от тях, за насърчаване на нормалните отношения на детето с другия родител;
• Родителят, който не упражнява родителска отговорност — напълно или частично — има право да бъде информиран за начина, по който се упражнява тази отговорност, по-специално във връзка с образованието и условията на живот на детето;
• Съдът винаги взема решението си в съответствие с интересите на детето, включително поддържането на близки отношения и с двамата родители, насърчаването и приемането на споразумения или вземането на решения, които благоприятстват възможностите за контакт с двамата родители и за споделяне на отговорностите помежду им.

5 Ако родителите сключат споразумение по въпроса за родителската отговорност, какви формалности трябва да се спазят, за да стане споразумението правнообвързващо?

За да бъде правнообвързващо споразумението относно родителските отговорности, то трябва да бъде одобрено от съда или от длъжностно лице по гражданското състояние в една от формите, посочени в отговорите на въпроси 6 и 10.

6 Ако родителите не могат да постигнат споразумение по въпроса за родителската отговорност, какви са алтернативните средства за разрешаване на спора, без да се стига до съд?

Страните могат да използват алтернативни средства за разрешаване на спора, както преди да поискат намесата на съда, така и в хода на съдебното дело.

Медиация преди намесата на съда

Принцип на доброволната медиация

Преди да заведат дело пред съда, родителите могат да използват публична или частна семейна медиация, за да постигнат споразумение относно родителската отговорност.

В Португалия медиацията е доброволна. Страните по семеен конфликт, свързан с техните деца, могат по споразумение да използват публична или частна семейна медиация, преди да бъде образувано съдебно дело. След като е бил предявен иск, съдът също може да насочи страните към медиация, но не може да им я наложи, ако страните не са съгласни или възразяват срещу нея.

Задължително одобрение на споразумението

След като постигнат споразумение в резултат на медиация, за да бъде то обвързващо и изпълнимо, страните трябва да подадат заявление пред съда или длъжностното лице по гражданското състояние, според случая, за одобрение на споразумението.

Семейните въпроси, които попадат в компетентността на длъжностното лице по гражданското състояние, изискват предварително съгласие на страните, в противен случай попадат в компетентността на съдилищата.

Службите на регистъра за гражданско състояние имат компетентността да одобрят споразумението във връзка с родителската отговорност единствено когато то е приложено към споразумение за развод или законна раздяла по взаимно съгласие. Преди одобрението от длъжностното лице по гражданското състояние прокуратурата изготвя становище относно споразумението, доколкото то се отнася до родителската отговорност, свързана с непълнолетни или малолетни деца.

Когато се провежда семейна медиация преди предложение за завеждане на съдебно дело и нейната цел е единствено уреждане на родителските отговорности, свързани с непълнолетни или малолетни деца (без споразумението да бъде прилагано към споразумение за развод или за законна раздяла), страните трябва да поискат одобрение на това споразумение от компетентния съд.

Частна медиация

Ако страните получат достъп до частна медиация, те ще трябва да заплатят хонорарите на медиатора. Размерът на хонорара, правилата и графикът за медиация са определени в протокола за медиация, подписан от страните и от медиатора в началото на медиацията. Министерството на правосъдието води списък с медиатори, който страните могат да прегледат, за да изберат частен медиатор, достъпен наhttps://dgpj.justica.gov.pt/Portals/31/GRAL_Media%E7%E3o/Lista-mediadores-privada_18.09.2020.pdf.

Публична медиация

За да използват публична медиация, страните следва да се свържат със службата за алтернативно разрешаване на спорове на Генералната дирекция за политиката в областта на правосъдието (Direcção Geral da Política de Justiça) и да поискат насрочване на среща преди процедурата по медиация. Те могат да направят това по телефон, по електронна поща или в електронна форма. По време на публичната сесия преди медиацията между страните и медиатора се подписва протокол за медиация. В него се определя срок, насрочвате се сесии и се обясняват процедурните правила. Цената за публична семейна медиация е 50 EUR за всяка страна независимо от броя насрочените срещи. Таксата от 50 EUR се заплаща от всяка от страните в началото на публичната медиация. Хонорарите на медиаторите, работещи чрез публичната система, не се заплащат от страните. Те се плащат от Генералната дирекция за политиката в областта на правосъдието в съответствие с правна тарифа.

Сесиите за публична медиация могат да се провеждат в помещенията на Генералната дирекция за политиката в областта на правосъдието или в осигурени помещения в общината по местопребиваване на страните.

При публична медиация страните могат да изберат медиатор от списък с подбрани публични медиатори. Списъкът с публични медиатори може да бъде намерен на посочения по-горе уебсайт. Ако страните не изберат медиатор, службата за алтернативно разрешаване на спорове от Генералната дирекция за политиката в областта на правосъдието посочва един от медиаторите от списъка на публичните медиатори в последователен ред и при отчитане на близостта на областта на местопребиваване на страните. По принцип това посочване се извършва по електронен път.

Правна помощ

Ако страните имат право на правна помощ, тя може да покрие разходите за медиация.

Медиация и технически изслушвания от специалист в хода на съдебно производство

Ако страните отнесат въпроса до съда, се открива гражданско производство за уреждане на упражняването на родителска отговорност, като за тази цел съдията насрочва среща с родителите.

Ако родителите не могат да постигнат съгласие на срещата, съдията ще спре срещата за максимален период от два до три месеца в зависимост от случая и ще насочи родителите към медиация (ако са съгласни да използват този метод) или към техническо изслушване от специалист (което може да бъде наложено на родителите като задължително).

В края на този период съдията се информира за резултата от медиацията или техническото изслушване от специалист, като определя дата за продължаване на срещата, за да се потвърди и/или одобри споразумението.

Ако в края на този етап родителите не могат да постигнат споразумение, следва спорната фаза от производството — родителите се уведомяват, че трябва да подадат своите писмени изявления и да представят доказателства — следвана от съдебно дирене и постановяване на решение.

Наличната информация относно медиацията може да бъде намерена на адрес: https://dgpj.justica.gov.pt/Resolucao-de-Litigios/Mediacao

7 Ако родителите стигнат до съд, по какви въпроси, свързани с детето, съдията може да постанови решение?

Важно е предварително да се подчертае, че в Португалия в случай на развод, раздяла, унищожаване на брака, както и в случаите, когато няма брак или съжителство на родителите, съдебното решение за упражняване на родителска отговорност винаги трябва да се взима въз основа на три съществени аспекта: упражняването на родителските права по отношение на малолетното или непълнолетно лице, режимът на посещения и издръжката, дължима на детето. С други думи задължението за предоставяне на издръжка на малолетно или непълнолетно лице се счита за една от родителските отговорности и принципно се регулира заедно с останалите родителски отговорности, макар че в определени случаи може да бъде предявен иск единствено с цел определяне и промяна на дължимата на детето издръжка.

Съдът може да взема решения по следните въпроси:

• да учредява настойничество/попечителство и управление на имуществото;
• да назначава лице, което да извършва стопанска дейност от името на малолетното или непълнолетно лице, а освен това да назначава доверено лице, което да представлява детето, спрямо което се упражнява родителската отговорност, извън съда;
• да урежда упражняването на родителската отговорност и разглежда въпроси, свързани с нея;
• да определя издръжката, дължима на малолетното или непълнолетно лице, и на лицата на възраст над над18 години или еманципирали се лица, които продължават своето висше или професионално образование;
• да подготвя и разпорежда принудително изпълнение за издръжката;
• да разпорежда предаването на детето на съдебните власти;
• да разрешава на законния представител на малолетното или непълнолетно лице да изпълнява определени действия, да потвърждава тези, които са извършени без разрешение, да урежда приемането на дарения;
• да взема решение относно обезпечението, което родителите трябва да предоставят в полза на своите ненавършили пълнолетие деца;
• да постановява пълно или частично лишаване от правото да се упражнява родителска отговорност и да установява ограничения за упражняването ѝ;
• да проверява служебно майчинството и бащинството;
• да взема решение, в случай на несъгласие между страните, относно името и фамилията на малолетното или непълнолетно лице;
• да установява отношенията на приемно семейство (apadrinhamento civil) и да постановява тяхната отмяна;
• да регулира контактите на детето с неговите братя и сестри и възходящи родственици;
• ако има настойничество/попечителство или управление на имуществото — да определя възнаграждението на настойника/попечителя или управителя, да взема предвид освобождаването, оправдаването или отстраняването на настойника/попечителя, управителя или член на семейния съвет, да изисква и преценява отчетни документи, да разрешава замяната на законната ипотека и да определя подсилването и замяната на предоставеното обезпечение, както и да назначава ad hoc настойник/попечител, който да представлява детето извън съда;
• да назначава ad hoc настойник/попечител, който да представлява малолетното или непълнолетно лице във всяко производство, свързано с настойничество;
• да взема решения относно подсилването и замяната на обезпечението, дадено на непълнолетно или малолетно дете;
• да изисква и преценява отчетните документи, които родителите трябва да предоставят.

8 Ако съдът реши единият родител да има еднолично попечителство над детето, означава ли това, че този родител може да решава всички въпроси, свързани с детето, без предварително да се консултира с другия родител?

Дори ако упражняването на родителските права по отношение на малолетното или непълнолетно лице бъде възложено само на единия родител, родителска отговорност по въпроси от особено значение за живота на детето носят и двамата родители, освен ако с решението не се определя, че само единият от тях ще упражнява изключително тези права (член 1906 от Гражданския кодекс).

Що се отнася до останалите аспекти на въпроса, той вече е разгледан подробно в отговора на въпрос 4.

9 Ако съдът реши родителите да имат съвместно попечителство на детето, какво на практика означава това?

На практика съвместно упражняване на родителските права означава следното:

• Родителската отговорност се упражнява съвместно и от двамата родители, които ще вземат решение по въпроси, свързани с живота на детето, при същите условия, както ако имат брак.
• Детето може последователно да пребивава при всеки от двамата родители.

10 Към кой съд или орган трябва да се обърна, ако искам да подам молба за родителска отговорност? Какви формалности трябва да се спазят и какви документи трябва да приложа към молбата си?

Процедурни методи за завеждане на съдебно дело, свързано с родителска отговорност

Процедури за полагане на грижи и закрила

Ако малолетното или непълнолетно лице е в ситуация, която може да застраши неговата безопасност, здраве, нравствено обучение или образование и ако упражняването на родителски права е ограничено чрез прилагането на една от мерките за полагане на грижи и закрила, посочени в отговора на въпрос 3, се образува производство за полагане на грижи и закрила, което в зависимост от случая е от компетентността на комисиите за закрила на децата и младежите или от компетентността на съдилищата.

Граждански процедури за настойничество/попечителство

В останалите случаи, посочени в отговора на въпрос 7, относно уреждане на упражняването на родителска отговорност ще бъде започната гражданска процедура за настойничество/попечителство, която попада в компетентността на съдилищата.

Процедури в рамките на компетентността на службите на регистъра за гражданско състояние

Когато има споразумение относно уреждането на упражняването на родителска отговорност, независимо дали то е приложено към споразумение за законна раздяла или развод, случаят се отнася до службата на регистъра за гражданско състояние. Длъжностното лице по гражданското състояние има задължението да одобри споразумението за родителска отговорност, след като изслуша становището на прокуратурата.

Бележка: Когато производството за развод е образувано без съгласието на другия съпруг, компетентност има съдът, а процедурата е под формата на специално производство по развод без съгласието на другия съпруг. Ако в хода на делото страните постигнат споразумение, съдът преобразува производството в производство за развод по взаимно съгласие и одобрява споразуменията, включително във връзка с родителските отговорности, ако има непълнолетни или малолетни деца.

Формалности и документи, които трябва да бъдат приложени (те варират в зависимост от формата на процедурата и от компетентния орган):

Процедура за полагане на грижи и закрила, открита в комисията за закрила на децата и младежите

• Процедурата започва с получаване на писменото известие или със записването на устните сведения или факти, с които комисията разполага;
• За ситуации с висока степен на риск могат да докладват: всяко лице, субектите с компетентност по въпросите на децата и младежите, самите непълнолетни или малолетни лица, родителите, законният представител или лицето, което фактически упражнява съдържанието на родителските права;
• Процедурата на комисията за закрила включва събирането на информация, запитванията и проверките, които са необходими и подходящи за установяване на положението, за мотивирането на съдебното решение, за прилагането на съответната мярка и за нейното изпълнение;
• Процедурата се организира по опростен начин, като действията и запитванията, които се извършват или се изискват от комисията за закрила, представляващи основата за изпълнение на посочените в предишния параграф действия, се записват в хронологичен ред;
• Що се отнася до всяка процедура, процесът на вземане на решение се описва в обобщена форма заедно с изложение на мотивите на комисията.

Процедура за полагане на грижи и закрила в съда

• Процедурата започва с получаване на първоначална молба, подадена от прокуратурата, от родителите, от законния представител, от фактическите настойници/попечители или от дете на възраст над 12 години;
• Процедурата се състои от фазите на съдебно дирене, съдебни прения, вземане на решение и изпълнение на мярката;
• Не е задължително никоя от страните да назначава адвокат на първа инстанция, освен в следните ситуации, при които съдът задължително назначава адвокат на ненавършилия пълнолетие: когато интересите на ненавършилия пълнолетие и тези на родителите му, законния му представител или лицето с попечителство/настойничество над него са в конфликт; когато това бъде поискано от малолетното или непълнолетно лице; в съдебни производства, в които малолетното или непълнолетно лице винаги трябва да бъде представлявано от адвокат или определен защитник.

Гражданска процедура за настойничество/попечителство

• Тази процедура започва по инициатива на прокуратурата, детето на възраст над 12 години, неговите възходящи родственици, братя и сестри или законен представител на малолетното или непълнолетно лице.
• Отговорност на прокуратурата е да представлява малолетното или непълнолетно дете в съда, да извършва действия от негово име, да изисква уреждането на родителските отговорности и да защитава висшите интереси на детето.
• Това е представлява охранително производство, което започва с подаване на молба в съда и в случаите, когато има възражение.
• Когато по закон не е предвидено друго, страните трябва именно в молбата и във възражението да посочат списъка със свидетели и да изискат всички доказателства.
• Съдът се консултира от мултидисциплинарни технически екипи.
• Детето има право да бъде изслушано. За тази цел съдията оценява, с определение, способността на детето да разбира въпросите и може да разчита на техническа консултация.
• По време на заседанието съдията изслушва детето, страните, членовете на семейството и други лица, които счита, че е от значение да бъдат изслушани.
• Решения за временни и предпазни мерки могат да се постановяват на всеки етап от производството.
• На всеки етап от процедурата съдията може да разпореди намеса чрез публични или частни услуги за медиация, при условие че страните се съгласят да използват медиация.
• По-специално при процедури, свързани с уреждане на родителската отговорност, се насрочва среща с родителите, а ако родителите не постигнат споразумение на срещата, съдът ги насочва към медиация (ако те приемат) или към техническо изслушване от специалист. Излагането на твърденията, съдебното дирене, изслушването и съдебното решение следват единствено ако не е възможно да се постигне споразумение по един от тези начини.
• Страните имат право да научават информацията, предоставена чрез техническата консултация, и другите доказателства и становища, включени в производството; те могат да изискват пояснения, да добавят други доказателства или да подават молба за изискване на информация. Съдията може да отхвърли тези молби със заповед, която не подлежи на обжалване, ако счита, че са ненужни, невъзможни за изпълнение или водят до забавяне.
• Изслушването, когато такова се провежда, винаги се записва.
• Решението на съдията се мотивира.
• Назначаването на адвокат е задължително единствено на етапа на обжалването. На първа инстанция обаче назначаването на адвокат на детето е задължително в следните случаи: когато интересите на малолетното или непълнолетно лице и тези на родителите му, законния му представител или лицето с попечителство/настойничество над него са в конфликт; когато дете с подходяща степен на зрялост поиска това от съда .
• Освен ако изрично не е предвидено друго, могат да бъдат обжалвани съдебни решения, произнесени като окончателни или предварителни, във връзка с прилагането, изменението или прекратяването на граждански мерки, свързани с настойничество/попечителството.
• Могат да обжалват: прокуратурата и страните, родителите, законният представител и всяко лице, което фактически упражнява съдържанието на родителските права.
• Обжалванията се обработват и съдът взема решение по тях както по граждански дела в15-дневен срок за внасяне на претенции и за даване на отговор.
• Обжалванията имат чисто деволутивно действие, освен ако съдът не определи друго.

Процедури в рамките на компетентността на службите на регистъра за гражданско състояние

В случаите когато към споразумение за развод или законна раздяла е приложено споразумението относно родителската отговорност, трябва да се подадат следните документи:

• Процесът на законна раздяла или развод по взаимно съгласие започва с подаването на молба, подписана от съпрузите или техните представители, в службата на регистъра за гражданско състояние;
• Молбата се разглежда във връзка с общата собственост, споразумението за развод, издръжката между съпрузите и определянето на семейното жилище в допълнение към споразумението за упражняване на родителска отговорност, когато има непълнолетни или малолетни деца и няма предишно съдебно решение;
• Във връзка с молбата незабавно се прави автоматична справка с базата данни на гражданския регистър, а необходимите документи се включват в базата данни, за да се потвърди актът за сключен брак на заинтересованите страни и сключването на предбрачно споразумение, декларирано пред длъжностното лице по гражданското състояние, освен в случаите, когато в акта за сключен брак е посочен режимът на имуществени отношения ;
• След като бъде получена молбата, длъжностното лице по гражданското състояние уведомява съпрузите за наличието на услуги за семейна медиация;
• Когато бъде постигнато споразумение относно упражняването на родителската отговорност във връзка с непълнолетни или малолетни деца, досието се изпраща на прокуратурата към първоинстанционния съд (judicial de primeira instância), която е компетентна да разгледа въпроса, който попада в нейната териториална компетентност предвид местонахождението на службата на регистъра за гражданско състояние, за да вземе решение относно споразумението в рамките на 30 дни;
• Ако прокуратурата сметне, че споразумението не защитава адекватно интересите на непълнолетните или малолетни лица, ищците могат да го изменят по подходящ начин или да представят ново споразумение, като в този случай то ще бъде повторно разгледано от прокуратурата;
• Ако прокуратурата сметне, че споразумението надлежно гарантира интересите на непълнолетните или малолетни деца, или ако съпрузите са изменили споразумението, в съответствие с указанията на прокуратурата, длъжностното лице по гражданското състояние проверява дали са изпълнени законовите предположения и може да определи за тази цел изпълнението на действия и осигуряването на необходимите доказателства, след което взема решение по основателността на молбата;
• В случай че ищците не внесат измененията, за които прокуратурата е дала указания, и запазят намеренията си за развод, досието се изпраща на първоинстанционния съд, в чийто район се намира службата на регистъра за гражданско състояние.

В случай че родителите — независимо дали имат сключен брак или не — желаят да уредят упражняването на родителска отговорност за общите си непълнолетни или малолетни деца или да изменят вече одобрено споразумение, те трябва да подадат молба по всяко време в която и да е служба на регистъра за гражданско състояние. За тази цел те следва да включат следните документи:

• Молба за уреждане на упражняването на родителска отговорност;
• Споразумение относно упражняването на родителска отговорност и относно издръжката на непълнолетни или малолетни деца, подписано и от двамата родители или от техни представители;
• Длъжностното лице по гражданското състояние преглежда споразумението и приканва страните да го изменят, ако то не защитава интересите на непълнолетните или малолетни лица;
• След това споразумението се изпраща на прокуратурата към първоинстанционния съд, която е компетентен по въпроса в района по местопребиваване на малолетното или непълнолетно лице, за да може да се произнесе в рамките на 30 дни;
• Ако няма възражение от прокуратурата, досието се изпраща на службата на регистъра за гражданско състояние, а длъжностното лице по гражданското състояние одобрява споразумението;
• Решенията за одобрение имат последиците на съдебни решения.

Информация относно компетентността на службите за гражданско състояние може да бъде намерена на адрес: http://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=581&tabela=leis

Субекти, към които могат да се обръщат заинтересованите страни (в зависимост от случая — съдилищата, комисиите за закрила на децата и младежите и службите на регистъра за гражданско състояние):

Материална и териториална компетентност на съдилищата

По въпроса, свързан с уреждането на родителската отговорност, компетентно е отделението по семейни въпроси и по въпросите на непълнолетните или малолетните лица в районния съд (tribunal de comarca). В области, които не попадат в компетентността на отделението по семейни въпроси и по въпросите на непълнолетните или малолетните лица, компетентно е териториалното гражданско отделение на районния съд или отделението с обща компетентност.

Прилагат се следните правила за териториална компетентност:

• Компетентност има съдът по местопребиваване на детето по време на образуване на производството;
• Ако местопребиваването на детето е неизвестно, компетентност има съдът по мястото, където живеят носителите на родителската отговорност;
• Ако носителите на родителска отговорност живеят на различни места, компетентен е съдът по местопребиваване на лицето, което упражнява родителската отговорност;
• В случай на съвместно упражняване на родителска отговорност компетентен е съдът по местопребиваване на лицето, с което съжителства детето, или в случай, че то живее еднакво време при двамата — съдът, пред който е бил предявен първият иск;
• Ако някой от исковете се отнася до две деца, деца на едни и същи родители и деца, които живеят в различни райони, компетентен е съдът, пред който е бил предявен първият иск;
• Ако някой от исковете се отнася до повече от две деца, деца на едни и същи родители, които живеят в различни райони, компетентен е съдът по местопребиваване на повечето от децата;
• Ако при образуване на производството детето живее в чужбина и португалският съд има международна компетентност, съдът, който е компетентен да разгледа и взема решение по делото, е този по местопребиваване на ищеца и ответника;
• Когато ищецът и ответникът живеят в чужбина и португалският съд има международна компетентност, делото се разглежда от Лисабонския съд по семейни въпроси и по въпросите на непълнолетните или малолетните лица (Juízo de Família e Menores de Lisboa) в съдебния район на Лисабон;
• Без да се засягат правилата за съединяване на искове и разпоредбите на специфичен закон, всички фактически промени, настъпили след започване на производството, не се вземат предвид.

Териториална и материална компетентност на комисиите за закрила на децата и младежите

Комисиите за закрила на децата и младежите имат компетентност по въпроси, свързани с процедури относно грижи и закрила на децата и младежите, изложени на риск, когато има съгласие между родителите и няма възражение от малолетното или непълнолетно лице. Комисията за закрила по местопребиваване на малолетното или непълнолетно лице в момента на получаване на уведомлението за ситуацията е компетентен да прилага мерки за полагане на грижи и закрила.

Прилагат се следните правила за териториална компетентност:

• Ако местопребиваването на детето или непълнолетното лице е неизвестно и не може да бъде определено, е компетентна комисията за закрила по мястото, където се намира детето;
• Без да се засягат разпоредбите от предходните параграфи, комисията за закрила по мястото, където се намира малолетното или непълнолетно лице, предприема стъпките, които се считат за неотложни, и необходимите мерки за незабавна закрила на детето;
• Ако след прилагането на мярка, която не е охранителна, малолетното или непълнолетно лице смени своето местопребиваване за повече от три месеца, случаят се препраща до комисията за закрила по новото местопребиваване;
• Прилагането на мярка за полагане на грижи и закрила в приемен дом не предполага смяна на местопребиваването на детето или непълнолетното лице;
• Комисията за закрила с териториална компетентност в общината или района, където е прието детето или непълнолетното лице, ще сътрудничи на комисията, наложила мярката за полагане на грижа и закрила, доколкото това е необходимо за ефективните последващи действия по наложената мярка, ако това бъде поискано от нея за тази цел.

Материална и териториална компетентност на службите на регистъра за гражданско състояние

В зависимост от въпроса службите за гражданско състояние имат компетентността да одобрят споразумението във връзка с родителската отговорност, независимо дали е подадено самостоятелно или е приложено към молби за развод или законна раздяла по взаимно съгласие.

В зависимост от съответния въпрос службите на регистъра за гражданско състояние са компетентни да обработват молби и вземат решения по производства за развод или законна раздяла по взаимно съгласие, включително да одобряват приложени споразумения по отношение на родителска отговорност.

Правилата относно териториалната компетентност не се прилагат към службите на регистъра за гражданско състояние. С други думи, страните могат да се обръщат към която и да е служба на регистъра за гражданско състояние.

Компетентност при съединяване на искове

• Ако във връзка с едно и също дете поотделно бъдат образувани процедура за настойничество/попечителство и процедура за полагане на грижи и закрила, включително процедури пред комисията за закрила на децата и младежите, или процедура за настойничество/попечителство с възпитателна цел, исковете по тях трябва да бъдат съединени и разгледани заедно, независимо от статуса им, а компетентният съдия, който ще разглежда делата, е този, пред когото е бил предявен първият иск;
• Разпоредбите от предходния параграф не се прилагат за граждански мерки, свързани с настойничество/попечителство, с цел автоматична проверка на майчинство или бащинство, или за тези, които попадат в компетентността на службите на регистъра за гражданско състояние, или за тези, които се отнасят до повече от едно дете;
• В случай на производство за развод или законна раздяла към това дело се присъединяват процедурите за уреждане на упражняването на родителска отговорност, предоставянето на издръжка и лишаването от правото да се упражнява родителска отговорност.

Когато гражданската процедура за настойничество/попечителство се отнася за повече от едно дете, може да бъде образувана една процедура, а ако са образувани различни процедури, всички те могат да бъдат присъединени към първоначално започнатата, ако това е обосновано предвид семейните връзки.

11 По какъв ред се решават тези дела? Съществува ли бързо производство?

Процедурата вече бе разгледана в отговора на въпрос 10.

Делата, свързани с полагане на грижи и закрила, и гражданските дела, свързани с настойничество/попечителство, могат да се считат за извънредни процедури, когато забавянето може да засегне неблагоприятно интересите на детето. В такъв случай те се разглеждат и по време на съдебни ваканции.

При всички случаи в извънредни ситуации могат да се прилагат временни мерки.

По-специално са предвидени следните неотложни съдебни производства:

• По искане на прокуратурата съдът, след като се информира за ситуации, които създават опасност за живота или физическата или психическата неприкосновеност на малолетното или непълнолетно лице, издава предварително решение в срок от 48 часа, с което потвърждава взетите за незабавна закрила на детето мерки, като прилага някоя от мерките за полагане на грижи и закрила, предвидени в закона, или определя какво е подходящо за бъдещето на малолетното или непълнолетно лице;
• За тази цел съдът провежда кратки и належащи разследвания и разпорежда какви да бъдат следващите стъпки, за да гарантира, че неговите решения се изпълняват, като може да използва полицейските органи и да разреши на лицата, отговорни за изпълнението на решенията му, да влизат в домове през деня.

Освен това са предвидени следните извънсъдебни извънредни производства:

• Когато съществува опасност за живота или физическата, или психическата неприкосновеност на малолетното или непълнолетно лице и липсва съгласие от носителите на родителска отговорност или от лицата, които фактически упражняват съдържанието на родителските права, всеки орган с компетентност по въпроси, свързани с децата и младежите, или комисиите за закрила на децата и младежите, предприема подходящи мерки за незабавна закрила на малолетното или непълнолетно лице и изисква намесата на съда или полицията;
• Извършващият намесата орган незабавно уведомява прокуратурата или, ако това не е възможно, веднага щом стане възможно;
• Докато настъпи моментът, в който съдът може да се намеси, полицията извежда детето или непълнолетното лице от опасността, в която то се намира, и гарантира, че му е осигурена извънредна закрила в приемен дом, в сграда на органите, които са компетентни по въпросите на децата и младежите, или на друго подходящо място;
• Прокуратурата, след като получи уведомление от който и да е от посочените по-горе субекти, незабавно изисква от компетентния съд да предприеме неотложни правни действия.

12 Мога ли да получа правна помощ за покриване на разноските по производството?

Да, за производства пред съда и службата на регистъра за гражданско състояние е налична правна помощ.

13 Възможно ли е да се обжалва решение за родителска отговорност?

Да, по начина, който вече е посочен в отговора на въпрос 10.

14 За изпълнението на решение относно родителската отговорност в някои случаи може да е необходимо да се подаде молба до съд или до друг орган. По какъв ред се извършва това?

Нарушение на съдебно решение относно родителска отговорност

Ако по отношение на положението на детето единият от родителите или трето лице, на която то е поверено, не спазва условията, определени в споразумение или решение, съдът по молба на прокуратурата или на другия родител може служебно:

• да разпореди необходимите стъпки за гарантиране на спазването на условията;
• да разпореди глоба до 20 разчетни единици (през 2020 г. стойността на разчетна единица е била 102,00 EUR);
• след като е извърши проверка по съответните условия, да разпореди на неизправната страна да плати компенсация в полза на детето, подалия заявлението родител или и на двамата.

Ако споразумението е одобрено от съда или ако съдът е произнесъл решението, молбата се включва в процедурата, в която е постигнато споразумението или е произнесено решението, за което съответният съд ще бъде сезиран, ако съгласно правилата относно компетентността той е компетентен да разгледа нарушението.

След като молбата е обработена или добавена към процедурата, съдията призовава родителите на среща или, в изключителни случаи, уведомява ответната страна да внесе писмени изявления, както сметне за уместно, в срок от пет дни.

На срещата родителите могат да се споразумеят да изменят предвиденото във връзка с упражняването на родителска отговорност, като отчитат интересите на детето.

В случай на неспазване на режима на посещения, ако ответникът не присъства на срещата, не внесе писмени изявления или ако неговите писмени изявления са явно неоснователни, съдът може да разпореди предаване на детето, за да бъде спазен режимът на посещения, като посочи къде следва да се осъществяват посещенията и осигури присъствието на технически консултанти от съда.

Ответникът се приканва да освободи детето по определения начин, като се уведомява, че може да му се наложи глоба.

Ако не бъде свикана среща или ако родителите не успеят да постигнат споразумение, съдията насочва родителите към медиация (ако родителите са съгласни да я използват) или към техническо изслушване от специалист, след което взема решение.

Ако е наложена глоба и тя не бъде платена в срок от 10 дни, се извършва принудително изпълнение в допълнение към съответната процедура.

Тези производства се уреждат от правната уредба на процедурата за гражданско настойничество/попечителство, одобрена със Закон № 141/2015 от 8 септември 2015 г., която може да бъде намерена на адрес http://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?artigo_id=2428A0048&nid=2428&tabela=leis&pagina=1&ficha=1&so_miolo=&nversao=#artigo

Принудително изпълнение за издръжка

За да се изпълни принудително предоставянето на издръжка, могат да се използват три алтернативни възможности: изслушване във връзка с нарушението на родителска отговорност, посочено по-горе; изслушване преди принудително изпълнение за предоставянето на издръжка, както е посочено по-долу; или специално принудително изпълнение на издръжка, както е посочено по-долу.

Изслушване преди принудително изпълнение за събиране на дължима издръжка (член 48 от правната рамка на производството за гражданско настойничество/попечителство)

Когато задълженото по закон да плаща издръжка лице не плати дължимите суми в срок от 10 дни от датата, на която те са станали платими, се съблюдава следното:

• Ако лицето е служител в публичния сектор, съответните суми се приспадат, когато станат дължими, при поискване от съда, отправено до работодателя на лицето в публичния сектор;
• Ако лицето е нает служител, сумите се приспадат от приходите или заплатата, за което съответният работодател ще бъде уведомен, за да обработва тези приспадания, и ще изпълнява ролята на депозитар;
• Ако лицето получава наем, пенсии, надбавки, комисиони, проценти, хонорари, премии, помощи или подобни доходи, приспадането от тези вноски се извършва в момента, когато трябва да бъдат платени или кредитирани, като се отправят необходимите заявки или уведомления, а лицата, които се уведомени, изпълняват ролята на депозитари.

Приспаднатите суми покриват също натрупаната преди това издръжка и се плащат директно на лицата, които трябва да ги получат.

Специално принудително изпълнение на издръжка

В случай че се дължи издръжка на непълнолетни или малолетни лица, взискателят на издръжката като алтернатива може да подаде специална молба за принудително изпълнение за издръжка, както е предвидено в член 933 от Гражданско-процесуалния кодекс (Código de Processo Civil). По този начин с една молба лицето може да събере пълната дължима сума, сумата, която е просрочена, или сумата, която предстои да стане дължима. При принудително изпълнение взискателят на издръжката може да използва по-ефективни способи за принудително изпълнение, като например запор или залог на доходи.

При специално принудително изпълнение на издръжка взискателят може да поиска: да се постанови решение относно дела от сумите, заплатите или пенсиите, които получава другата стана; или да се направи залог на доходите, които принадлежат на длъжника по издръжката. Постановяването на решение или залогът се извършват независимо от запора и имат за цел да се осигури плащането на просрочените суми и сумите, които ще станат изискуеми.

Когато взискателят поиска постановяване на решение относно сумите, заплатите или пенсиите, отговорното за плащането им или за обработването на съответните плащания образувание ще бъде уведомено за това, че трябва да плати постановената част директно на заявителя. Постановената сума трябва ежемесечно да се внася по банковата сметка на взискателя, който трябва да посочи номера на банковата сметка в първоначалната молба.

Ако в молбата си взискателят иска залог на дохода, той трябва да посочи имуществото, за което се отнася този залог, а съдебният изпълнител ще разпореди да се направи залог на въпросното имущество, което трябва да е достатъчно, за да покрие издръжката, която е просрочена, и издръжката, която ще стане изискуема.

Взискателят на издръжката все пак може да поиска налагане на запор/възбрана върху имущество на длъжника по издръжката. Запорът/възбраната може да включва движимо имущество и недвижимо имущество, банкови депозити, права на кредит, търговски предприятия или дружествени дялове.

Ако запорираното/възбраненото имущество бъде продадено, за да се изплати дълг за издръжка, не следва да се разпорежда връщане на излишъка на длъжника по издръжката, освен ако не се гарантира плащане на издръжката, която ще стане изискуема, в степен, която съдията прецени за подходяща, освен ако не бъде предоставено обезпечение или друга подходяща гаранция.

Длъжникът по издръжката следва да бъде призоваван само след запора/възбраната/постановяването на решение/залога на доходи. Възражението на длъжника по издръжката срещу принудителното изпълнение или запора/възбраната не спира принудителното изпълнение.

В случай на искане за изменение или прекратяване на плащанията за издръжка при висящо специално принудително изпълнение на издръжка искането за изменение или прекратяване се присъединява към принудителното изпълнение.

Настоящата версия на Гражданския процесуален кодекс може да бъде намерена на адрес http://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=1959&tabela=leis

15 Какво трябва да направя, за да може решение за родителска отговорност, издадено от съд в друга държава членка, да бъде признато и изпълнено в тази държава членка?

Признаване

Признаването на съдебно решение относно родителска отговорност, взето в друга държава членка, обвързана с Регламент № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. (наричан по-нататък „Регламент „Брюксел IIa“), става автоматично. С други думи, не е необходима специална процедура за признаване на решението.

За да бъде изпълнено в Португалия издаденото в друга държава членка решение относно родителска отговорност по смисъла Регламент „Брюксел IIa“, заинтересованата страна трябва да се обърне към съда с молба за допускане на изпълнението на това решение.

Има обаче два случая, предвидени в член 40 от Регламент „Брюксел IIa“, при които не е необходимо да се подава молба за допускане на изпълнение, а издаденото от съда по произход удостоверение по Регламент „Брюксел IIa“ е достатъчно за изпълнение на съдебно решение, издадено в друга държава членка, в Португалия. Това се прилага при следните решения: решения относно права на посещение; решения относно правата на посещение; решения за връщане на детето, взети от компетентния съд в резултат на решение за отказ от връщане, издадено съгласно член 13 от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Териториална компетентност по молбата за допускане на изпълнение

Териториалната компетентност по молбата за допускане на изпълнение е посочена в Регламент „Брюксел IIa“, както следва: молбата трябва да се подаде пред съда по местопребиваване на длъжника по издръжката; или по местопребиваване на детето, на което е дължима издръжката; или, при липсата и на двата критерия на привързване — по мястото на изпълнение.

Изисквания и документи, които трябва да придружават молбата за допускане на изпълнение

Изискванията и документите, които трябва да придружават молбата за допускане на изпълнение, са посочени в Регламент „Брюксел IIa“. В резюме молителят трябва да приложи следното към молбата за допускане на изпълнение: заверено копие от съдебното решение; удостоверение, издадено чрез използване на формуляра, съдържащ се в приложение II към Регламент „Брюксел IIa“, за постановеното решение ; в случая на решение, което е произнесено в отсъствието на ответника или което той е оспорил — доказателство, че той е бил призован или че недвусмислено е приел решението.

Процедура, предвидена в Регламент „Брюксел IIa“, приложима за молбата за допускане на изпълнението

Приложимата процедура се урежда от правилата, установени в Регламент „Брюксел IIa“, а за всеки аспект, който не е предвиден в този регламент — от вътрешните гражданскопроцесуални разпоредби на Португалия.

Така от Регламент „Брюксел IIa“ следва, че решението по молбата за допускане на изпълнението не се предшества от състезателна процедура и че молбата може да бъде отхвърлена единствено на основания, определени в този регламент. Всяка от страните може да обжалва решението по молбата за допускане на изпълнение в сроковете, предвидени в Регламент „Брюксел IIa“. Португалският съд може да постанови, че чуждестранното съдебно решение подлежи на частично изпълнение, но не може да го преразгледа по същество.

Приложими гражданскопроцесуални разпоредби на Португалия

Молбата за допускане на изпълнение трябва да се подаде до отделението по семейни въпроси и по въпросите на непълнолетните или малолетните лица в районния съд. Когато няма такова отделение, молбата трябва да се подаде до териториалното гражданско отделение на районния съд или до отделението с обща компетентност.

Процедурата е общата процедура за установителен иск, предвидена в португалския гражданско-процесуален кодекс (Código de Processo Civil), като същевременно се прилагат специфичните разпоредби на Регламент „Брюксел IIa“.

Тъй като винаги е допустимо обжалване, независимо каква е стойността, е задължително да се назначи адвокат.

Прокуратурата може да предприеме действие в защита на интересите на малолетното или непълнолетно лице.

В първоначалната молба молителят трябва:

• да определи съда и съответния съдия, до които се подава молбата , и да посочи страните, предоставяйки техните имена, адрес или седалище, и ако е възможно — граждански и данъчен идентификационен номер, професия и месторабота;
• да посочи адрес на местоработата на законния представител;
• да посочи формата на производството;
• да изложи съществените факти в основата на молбата, както и правните доводи в подкрепа на молбата;
• да формулира молбата;
• да декларира стойността на претенцията;
• да определи съдебния изпълнител, който да отговаря за призовките, или съдебния представител, който да отговаря за тях;
• да изиска събирането на доказателства, в този случай цялата информация, предвиден в Регламент „Брюксел IIа“, която трябва да придружава искането;
• да приложи документ за платена съдебна такса или за отпускането на правна помощ под формата на освобождаване от такова плащане, включително в случаите, в които това освобождаване е било предоставено в държавата членка по произход.

Първоначалната молба и документите се подават от законните представители по електронен път посредством компютърната система, поддържаща дейността на съдилищата, на адрес https://citius.tribunaisnet.mj.pt/.

Същата процедура е приложима, когато молбата е подадена от прокуратурата в защита на интересите на малолетното или непълнолетно лице. Прокуратурата е освободена от разходи, когато действа в защита на интересите на малолетното или непълнолетно лице.

За достъп до компютърната система адвокатите, стажант-адвокатите и правните консултанти трябва да бъдат регистрирани при органа, отговарящ за управлението на достъпа до компютърната система.

Когато предявяването на претенцията не включва назначаването на представител, а страната не се подпомага или се подпомага от представител, но има основателна причина, която възпрепятства последния от извършването на процесуални действия по електронен път, първоначалната молба и документите могат да се подадат по един от следните начини:

• като се представят на съдебния служител, при което дата на представянето се счита за датата на процесуалното действие;
• като се изпратят с препоръчана поща, при което датата на пощенския печат се счита за дата на процесуалното действие;
• като се доставят по факс, при което датата на изпращане се счита за дата на процесуалното действие.

След като бъдат получени в съда, първоначалната молба и придружаващите документи се вписват официално и се разпределят. Съдията проверява дали цялата необходима информация е налична и дали няма основания за отказ, предвидени в Регламент „Брюксел IIа“, и декларира изпълняемостта на решението. След това страните се уведомяват за решението относно изпълняемостта.

16 Към кой съд в тази държава членка трябва да се обърна, за да оспоря признаването на решение за родителска отговорност, постановено от съд в друга държава членка? Каква е процедурата в такива случаи?

В член 21 от Регламент „Брюксел IIа“ е предвидена възможността заинтересована страна, която подава в държава членка молба за декларация за непризнаване на съдебно решение относно родителска отговорност, издадено в друга държава членка.

В този случай съдът, до който страната следва да подаде молба в Португалия, и приложимите процедурни правила са посочените в отговора на въпрос 15, със следното пояснение: това е случай на отрицателен установителен иск по общия ред. Това има последствия във връзка с правилата за тежестта на доказване, тъй като съгласно португалското право при отрицателен установителен иск ответникът трябва да докаже фактите, съставляващи претендираното право.

17 Кое право прилага съдът в производство по родителската отговорност, когато детето или страните по делото не живеят в държавата членка на съда, или са с различно гражданство?

Отношенията между родителите и децата се уреждат:

• от общото национално право на родителите;

или, ако такова не съществува,

• от правото на обичайното местопребиваване на родителите;

или, ако обичайното местопребиваване на родителите е в различни държави,

• от отечественото право на детето.

Отечествено право на лицето е правото на държавата, чийто гражданин е то. Отечествено право на лице без гражданство е правото на държавата, в която е неговото местопребиваване. Ако обаче лицето без гражданство е непълнолетно или малолетно лице, или недееспособно лице, отечественото му право е това на местожителството му.

Бележка:

Звеното за контакт на ЕСМ по граждански дела, съдилищата или други образувания и органи не са обвързани от информацията, съдържаща се в настоящия информационен лист. Също така все още е необходимо да се прочетат действащите правни текстове. Те подлежат на редовно актуализиране и еволюционно тълкуване на съдебната практика.

 

Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.

Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.