

Намиране на информация по региони
В някои случаи е по-добре да се използва редът за алтернативно разрешаване на спорове (вж. съответния информационен пакет).
Сроковете за предявяване на съдебен иск са различни в зависимост от случая. На въпроси относно сроковете могат да отговорят адвокат или бюро, което предоставя на гражданите информация относно достъпа до правосъдие.
Вж. тема „Компетентност на съдилищата“.
Вж. тема “Компетентност на съдилищата — Белгия”.
Вж. тема “Компетентност на съдилищата – Белгия”.
По принцип страните трябва да се явят лично или да бъдат представлявани от адвокат в съответствие с член 728, параграф 1 от белгийския Съдебен кодекс (Gerechtelijk Wetboek).
С изключение на производствата пред Касационния съд (Hof van Cassatie) (членове 478 и 1080 от Съдебния кодекс), страните могат да се явяват лично пред обикновените съдилища и да представят своите становища и защита сами. Съдът обаче има право да отнеме тази възможност, ако прецени, че те не могат да представят своите доводи правилно или пълно поради своя характер или липсата на опит (член 758 от Съдебния кодекс).
Ако страната реши да не завежда дело пред съда лично, тя може да ползва услугите на адвокат.
Съгласно Съдебния кодекс представителството на страните пред съдилищата по принцип е запазено за адвокатите. Член 440 от Съдебния кодекс предвижда, че монополното право на адвоката на представителство се състои в правото да сезира съда, да се явява пред съда и да защитава трето лице пред съда. Членовете на адвокатската колегия имат и монополното право да подписват едностранни молби, освен ако в закона не е предвидено друго (член 1026, параграф 5 от Съдебния кодекс).
Законово изискване, за да може адвокат да се явява пред Касационния съд, е той да разполага с правомощията на адвокат от Касационния съд. Това изискване не се прилага по отношение на гражданския ищец по наказателни дела (член 478 от Съдебния кодекс).
Законът предвижда обаче редица изключения от принципа на член 728 от Съдебния кодекс, който гласи, че страните се явяват лично или се представляват от адвокат при започване на производството и след това (член 728, параграфи 1 и 2 от Съдебния кодекс).
Правото да се представлява страна в производството включва и правото да се сезира съда.
Пред мировите съдии, търговските съдилища и трудовите съдилища страните могат да бъдат представлявани не само от адвокат, но и от съпруг или роднина по права или съребрена линия или по сватовство, упълномощен с писмено пълномощно, одобрено от съда (член 728, параграф 2 от Съдебния кодекс).
Пред трудовите съдилища (член 728, параграф 3 от Съдебния кодекс):
За юридически лица, като например търговски дружества, се допуска само лично явяване (т.е. чрез компетентните органи) или представителство от адвокат. Те нямат право да се възползват от изключението, обяснено по-подробно по-долу, което е предвидено в член 728, параграф 2 от Съдебния кодекс.
Освен цитираните изключения има редица други законови изключения, по-специално свързани с упражняването на родителските права и отвличането на деца.
Това се отнася по-специално за дела, заведени на основание на:
В тези случаи ищецът може да бъде представляван от прокуратурата (член 1322 , буква г) от Съдебния кодекс), когато този ищец е подал молба до централния орган.
Процедурата за определяне на това дали някой може да заведе дело сам, или е необходима помощта на адвокат, е описана в общи линии по-горе. Трябва да се направи разграничение и в зависимост от начина, по който може да бъде предявен иск.
Белгийското законодателство предвижда различни начини за завеждане на производство в съда. Иск може да бъде предявен чрез призовка, чрез доброволно явяване, чрез подаване на молба inter partes или чрез подаване на едностранна молба (вж. по-долу). Иск се предявява чрез подаване на молба, т.е. законови действия за защита на нечии права.
По принцип иск се предявява чрез връчването на уведомление от съдебен изпълнител, като страната се призовава да се яви (член 700 от Съдебния кодекс). Доброволното явяване, молбата inter partes и едностранната молба са изключения от това общо правило.
Таблиците по-долу показват кой предприема действия и дали е необходимо представителство от адвокат, в зависимост от начина, по който е предявен искът.
Автор на акта в зависимост от начина, по който е предявен искът: |
|
Начин, по който е предявен искът |
Автор на акта |
Призовка (членове 727 – 730 включително от Съдебния кодекс) |
Ищецът (или неговият адвокат) иска от съдебния изпълнител да връчи призовката. |
Доброволно явяване (член 706 от Съдебния кодекс) |
Страните по спора (или техните адвокати) се явяват в съда. |
Молба inter partes (член 1034, букви а) – д) включително от Съдебния кодекс) |
Ищецът (или неговият адвокат) сам предявява иск. |
Едностранна молба (членове 1025 – 1034 включително от Съдебния кодекс) |
Освен в изключителните случаи, изрично предвидени в закона, участието на адвокат е задължително при подписването и подаването на молбата (членове 1026, параграф 5) и 1027, първо изречение от Съдебния кодекс). |
Необходимост или не от представителство от адвокат, в зависимост от начина, по който е предявен искът: |
|
Начин, по който е предявен искът |
Представителство от адвокат |
Призовка (членове 727 – 730 включително от Съдебния кодекс) |
Намесата е възможна, но не и задължителна. |
Доброволно явяване (член 706 от Съдебния кодекс) |
Намесата е възможна, но не и задължителна. |
Молба inter partes (членове 1034bis – 1034sexies включително от Съдебния кодекс) |
Намесата е възможна, но не и задължителна. |
Едностранна молба (членове 1025 – 1034 включително от Съдебния кодекс) |
Освен в изключителните случаи, изрично предвидени в закона, участието на адвокат е задължително при подписването и подаването на молбата (членове 1026, параграф 5) и 1027, първо изречение от Съдебния кодекс). |
Съдържанието на иска в зависимост от начина, по който е предявен:
Обичайният начин на предявяване на иск е чрез призовка: няма ограничение по отношение на предмета.
Молбата inter partes (членове 1034bis – 1034sexies включително от Съдебния кодекс) може да се използва в редица случаи, предвидени от закона. Най-съществените разпоредби при образуване на производство чрез молба inter partes са членове 704, 813, 1056, параграф 2, 1193bis, 1239, 1253ter, 1254, 1320, 1344bis, 1371bis и 1454, второ изречение от Съдебния кодекс и членове 331, 331bis, 340f от Гражданския кодекс (Burgerlijk Wetboek).
Тези членове се отнасят по-специално до:
Исковете се завеждат с молба, внесена в деловодството на съда или изпратена с регистрирана доставка до деловодството на съда. Страните биват призовани от секретаря на съда да се явят на датата за съдебното заседание, определена от съдията.
Едностранната молба (членове 1025 – 1034 включително от Съдебния кодекс) може да се използва само в случаите, изрично предвидени от закона, по-специално в членове 584, 585, 588, 594, 606, 708, 1149, 1168, 1177, 1186 – 1189 включително, 1192 и 1195 от Съдебния кодекс. Тя се използва също и в случаите, когато състезателно производство не може да бъде заведено, тъй като няма ответна страна.
Поради това едностранната молба се използва главно за едностранни производства, например в случаи на абсолютна необходимост.
Едностранната молба трябва да бъде подписана от адвокат, освен ако законът не предвижда друго, в противен случай тя ще бъде невалидна.
Следователно, по принцип представителство от адвокат е задължително за предявяване на иск в случай на едностранна молба.
Когато спорът се отнася до въпрос, който попада под юрисдикцията на тези съдилища, страните могат доброволно да се представят за целите на доброволното явяване пред следните съдилища:
В случай на доброволно явяване страните, поискали решение, подписват декларацията си под протокол, съставен от съда.
Всички състезателни спорове могат да бъдат заведени в компетентния съд по този ред, осигуряващ икономия на разходи и време.
Всеки, който желае да предяви иск пред съда, може да се свърже с регистратурата или деловодството на този съд.
Когато документът за образуване на производството е призовка, съдебният изпълнител ще гарантира, че тя е връчена, и ще поиска от деловодството на съда да впише производството в списъка на делата след представянето на оригинала или, ако е уместно, на копие на връчената призовка (член 718 от Съдебния кодекс). Деловодството на съда води регистър (списък на делата) на всички искове. Вписването в списъка на делата е валидно само ако то се извърши не по-късно от деня, предхождащ определената дата за провеждане на съдебното заседание, във връзка с което е връчена призовката. Общият списък на делата е публичен (член 719 от Съдебния кодекс). Следователно ответникът може да провери дали делото, по което е призован, е включено в общия списък на делата.
В случай на доброволно явяване страните или техните адвокати искат от деловодството на съда да включи делото им в списъка на делата.
Молбата inter partes се подава в толкова екземпляра, колкото са заинтересованите страни, в деловодството на съда или се изпраща на съдебния секретар с регистрирана доставка от ищеца или неговия адвокат (член 1034 quinquies от Съдебния кодекс).
Едностранна молба се адресира в два екземпляра от адвоката до съда, който е сезиран да се произнесе с решение по молбата. Тя също така се подава в деловодството на съда (член 1027 от Съдебния кодекс).
Що се отнася до използването на езици, приложим е Законът от 15 юни 1935 г. за използването на езици в съдебните дела (wet van 15 juni 1935 op het gebruik de talen in gerechtszaken) (публикуван в Moniteur belge/Belgisch Staatsblad на 22 юни 1935 г.). Този закон урежда използването на езици в гражданските и търговските съдилища в Белгия.
По принцип езикът се определя от географското местоположение на компетентния съд. В съответствие с член 42 от закона съществуват три езикови региона: френски езиков регион, нидерландски езиков регион и немски езиков регион. Съществува също така двуезичната агломерация на Брюксел (френски/нидерландски език), която, за целите на прилагането на закона, включва следните общини: Андерлехт, Аудергем, Синт Агата–Берхем, Брюксел, Етербек, Евере, Ворст, Гансхорен, Иксел, Йете, Кукелберг, Синт Янс–Моленбек, Синт Гилис, Синт Йост тен Ноде, Схарбек, Юкел, Ватермал–Босворде, Синт Ламбрехтс–Волюве и Синт Питерс–Волюве.
При определени обстоятелства обаче дело може да бъде отнесено до съд, който използва различен процесуален език. При определени условия може да бъде поискана смяна на процесуалния език, по принцип в началото на производството.
Формулировка на иска: иск, който се подава чрез призовка, чрез молба inter partes или чрез едностранна молба, трябва да бъде съставен в писмена форма и да отговаря на определени процесуални изисквания. След като делото е вписано в общия списък на делата на даден съд, съдебният секретар завежда процесуална преписка. Процесуалната преписка се изпраща на съда, пред който е предявен искът; когато това е обжалване в съд на втора инстанция или когато е сезиран касационен съд, тя се изпраща също и до деловодството на по-висшестоящия съд.
Към момента не е възможно предявяване на иск по факс или по електронна поща.
Законът не предвижда предварително отпечатани формуляри за завеждане на производство. Искът обаче трябва да съдържа редица реквизити на информация; ако те не са включени, искът ще бъде нищожен по силата на закона.
Призовката, молбата inter partes и едностранната молба трябва да съответстват на редица нормативни изисквания, посочени в Съдебния кодекс, в противен случай те ще бъдат нищожни. Eлементите, които трябва да бъдат включени, се отнасят главно до лична информация относно участващите страни, предмет на молбата, наименованието на компетентния съд и датата на съдебното заседание.
Призовката трябва да включва, наред с другото, следната информация (членове 43 и 702 от Съдебния кодекс):
Молбата inter partes (член 1034ter от Съдебния кодекс) включва:
Едностранната молба трябва да съдържа следната информация (член 1026 от Съдебния кодекс):
В случай на доброволно явяване на първа инстанция (в първоинстанционния съд, трудовия съд, търговския съд, пред мировия съдия или полицейския съд по отношение на граждански искове) искът може да бъде предявен със съвместна молба на страните. Те трябва да подпишат и да посочат датата в края на молбата, в противен случай тя ще бъде нищожна. Молбата се внася в деловодството на съда или се изпраща с регистрирана доставка до деловодството на съда. Подаването на молбата до съдебния секретар или изпращането ѝ с регистрирана доставка се счита за връчване. Молбата се вписва в списъка на делата след заплащане на деловодните разноски, където е приложимо. Ако страните или една от страните отправят искане в този смисъл или ако съдът счете за необходимо, съдът насрочва съдебно заседание в рамките на 15 дни от подаването на молбата. След това съдебният секретар призовава с обикновено писмо страните и, когато е приложимо, техните адвокати, да се явят на заседанието, насрочено от съда (член 706 от Съдебния кодекс).
Да, определени разноски трябва да се платят на съда.
При подаване на молбата заявителят трябва да плати вноската, посочена в член 4, параграф 2 от Закона от 19 март 2017 г. за създаване на бюджетен фонд за втора линия на правна помощ (Wet van 19 maart 2017 tot instelling van een begrotingsfonds voor tweedelijnsrechtsbijstand), която понастоящем възлиза на 20 EUR.
В хода на производството страните трябва да заплатят някои разноски, свързани с производството, които зависят от решението на съда (мерки по разследване, хонорари и разноски на вещите лица, пътни разноски и др.).
След приключване на производството съдът осъжда загубилата страна, а при липса на такава - ищеца, да плати единна такса, чийто размер зависи от конкретния случай. Тези суми са посочени в член 2691 от Кодекса за регистрационните, ипотечните и съдебните такси (Wetboek der registratie-, hypotheek- en griffierechten):
Някои дела са освободени от единна такса, по-специално тези, които попадат под юрисдикцията на трудовите съдилища, и тези, свързани с несъстоятелността и реорганизацията на производството.
По принцип с окончателното решение разноските се възлагат на загубилата страна, където е уместно това се извършва служебно съгласно изискванията на член 1017 от Съдебния кодекс. Тези разходи трябва да бъдат изплатени или възстановени на другата страна. Разноските по производството (член 1018 от Съдебния кодекс) са:
(Тема „Правна помощ“)
Искът се счита за фактически предявен, след като бъде включен в общия списък на делата, дори в случаите на доброволно явяване.
Искове въз основа на молба и при обезпечително производство се вписват в специален списък на делата, с който на практика се установява завеждането им.
Участващите страни не получават потвърждение, но те могат да направят справка в общия списък на делата, за да се уверят, че делото е включено в списъка. След вписването на иска отговорност на съда е да се произнесе по делото.
По принцип информация относно хода на производството се осигурява от адвоката на страната, когато страната е представлявана от адвокат. Информация може да бъде получена и от деловодството на съда, който ще гледа делото. В призовката също се съдържа информация относно датата на съдебното заседание и съда, който ще гледа делото.
В първата фаза се дава конкретна информация относно първоначалното изслушване.
В случай на призовка съдебният изпълнител уведомява ищеца относно датата на първоначалното изслушване, което представлява първата фаза на производството.
В случай на молба inter partes или доброволно явяване страните се уведомяват от съдебния секретар.
В случай на едностранна молба не се провежда изслушване. Ищецът обаче може да бъде призован от съдебния секретар, в случай че съдията иска да зададе някакви въпроси.
Във втората фаза делото се подготвя за съдебен процес. На всяка от страните се дава срок, предвиден от закона (член 747, параграф 1 от Съдебния кодекс), за да представят документи и констатации (писмени аргументи и защита). Когато тези срокове не бъдат спазени, могат да бъдат наложени санкциите по член 747, параграф 2 от Съдебния кодекс.
Когато делото е готово за гледане и прения в съда, страните искат определяне на дата за съдебното заседание. Периодът, в който може да бъде определена дата за съдебното заседание, зависи от натовареността на съда и времето, което може да бъде отделено за разглеждането на делото. Поради процесуални въпроси, които възникват в някои случаи (оценки, изслушване на страните и свидетелите и т.н.), предварителното определяне на общата продължителност на производствата може да е трудно. В крайна сметка производството може да бъде прекъснато или преустановено или може дори да бъде отменено поради процесуални въпроси.
В края на съдебното заседание пренията приключват и съдът ще разгледа въпроса. По принцип съдът трябва да се произнесе с решение в рамките на един месец след разглеждането на делото в съответствие с член 770 от Съдебния кодекс.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.