Как да заведете дело в съда?

1 Необходимо ли е да се обърна към съда или има друга алтернатива?

Алтернатива на завеждането на дело пред съд е производството по медиация. Медиацията е извънсъдебен (доброволен) начин за разрешаване на спорове с участието на независимо и квалифицирано лице или институция (медиатор). Производствата по медиация са доброволни (страната по спора може по всяко време да откаже съгласието си за медиация и да се оттегли от медиацията) и поверителни (участниците са задължени да пазят поверителна информацията, получена в хода на медиацията), а медиаторите са безпристрастни и независими (не вземат страната на която и да е от страните по спора и по принцип не предлагат решения на спора).

2 Има ли срок за завеждане на дело?

По принцип иск може да бъде предявен в съда по всяко време, освен когато специална разпоредба предвижда определен срок. Страна, която заведе дело след изтичането на давностния срок за предявяване на иска, рискува да загуби делото, ако другата страна възрази, че искът е погасен по давност.

В полското право се прилагат преклузивни срокове (terminy zawite). Спецификата на преклузивния срок се състои в това, че ако правоимащата страна не предприеме конкретно действие в рамките на преклузивния срок, правото ѝ да предприеме това действие се погасява. Гражданският процесуален кодекс (ГПК, Kodeks postępowania cywilnego) не съдържа обща разпоредба относно преклузивните срокове, но определя такива срокове в разпоредби, отнасящи се до конкретни ситуации.

Погасяването на правото в резултат от изтичането на преклузивния срок е обвързващо за страните по правоотношението, съда и всеки друг орган, разглеждащ делото. Органът взема това предвид автоматично, а не по искане на една от страните или в резултат на повдигнато възражение. Преклузивен срок може да бъде възстановен само при изключителни обстоятелства, когато неспазването му не е било по вина на страната.

3 Трябва ли да се обърна към съда в тази държава членка?

За да се установи дали съд на територията на дадена държава членка е компетентен да разгледа конкретно дело, трябва да се определи компетентността на този съд.

Общата компетентност на обикновените съдилища в Полша за решаване на граждански дела на територията на държавата се нарича национална компетентност и се урежда в ГПК.

Съдебните дела попадат в националната компетентност, ако местоживеенето, обичайното пребиваване или седалището на ответника е в Полша.

Освен това полските съдилища имат национална компетентност в следните случаи:

• по брачни дела (националната компетентност е изключителна, ако двамата съпрузи са полски граждани и са с местоживеене и обичайно пребиваване в Полша);
• по дела за отношенията между родители и деца (националната компетентност е изключителна, ако всички страни са полски граждани и са с местоживеене и обичайно пребиваване в Полша);
• по дела за издръжка и установяване на произхода на дете (те попадат в рамките на националната компетентност, ако ищецът е правоимащо лице с местоживеене или обичайно пребиваване в Полша);
• по трудови дела (дела, по които ищецът е работник или служител са от националната компетентност, ако работата обикновено се извършва, е била извършвана или е трябвало да се извършва в Полша);
• дела за застраховка (делата във връзка със застрахователно правоотношение и образувани срещу застрахователя са от националната компетентност, ако ищецът е с местоживеене в Полша или ако има друг елемент, посочващ териториалната компетентност на Полша);
• дела, отнасящи се до потребители (делата, по които ищецът е потребител, са от националната компетентност, ако потребителят е с местоживеене или обичайно пребиваване в Полша и е предприел необходимите действия за сключване на договор в Полша; в такива случаи другата страна по договора с потребителя се третира като субект с местоживеене или със седалище в Полша, ако има предприятие или клон в Полша и договорът с потребителя е бил сключен като част от стопанската дейност на това предприятие или този клон).

Полските съдилища имат изключителна национална компетентност и по: дела, свързани с вещни права върху недвижими имоти и владение върху недвижими имоти, намиращи се в Полша; дела, свързани с договори за наем (najem или dzierżawa) и други взаимоотношения, свързани с ползването на такъв недвижим имот (с изключение на делата за наем и други суми, дължими за ползване или получаване на облаги от недвижимия имот); други дела, в които решението на съда засяга вещни права, владение или ползване на недвижими имоти, намиращи се в Полша;

дела за прекратяване на юридическо лице или организационна единица, която не е юридическо лице, както и за отменяне или анулиране на решения на техните управителни органи, ако юридическото лице или организационната единица, която не е юридическо лице, има седалище в Полша.

Освен това, ако делото, заведено по основния иск, попада в националната компетентност, тази компетентност обхваща и насрещния иск.

Страните по определено правоотношение могат да се договорят писмено да отнасят до полските съдилища споровете относно имуществените права, които са възникнали или могат да възникнат от правоотношението.

Съдът автоматично разглежда въпроса за наличието или липсата на национална компетентност на всеки етап на делото.

Ако се установи, че няма национална компетентност, съдът отхвърля иска или молбата.

Липсата на национална компетентност е причина за недействителност на производството.

4 Ако е така, към кой точно съд в тази държава членка трябва да се обърна, като се има предвид къде живея аз и къде живее другата страна или с оглед на други аспекти на казуса ми?

За да се установи кой районен съд (sąd rejonowy) или окръжен съд (sąd okręgowy) е компетентен да разгледа делото, трябва да се вземе под внимание териториалната компетентност на съда. Полското законодателство прави разграничение между обща териториална компетентност, алтернативна териториална компетентност и изключителна териториална компетентност.

А) Обща териториална компетентност

По принцип делата трябва да бъдат завеждани в първоинстанционния съд с териториална компетентност по местоживеенето на ответника (съгласно Гражданския кодекс, местоживеенето на физическо лице е градът, в който то пребивава с намерението това да е за постоянно). Ако ответникът няма местоживеене в Полша, териториалната компетентност се определя според мястото му на престой, а когато това място е неизвестно или е извън Полша — според последното местоживеене на ответника в Полша. Делата срещу държавната хазна се завеждат в компетентния съд по местонахождението на седалището на засегнатата държавна организационна единица. Дела срещу юридическо лице или друг субект, който не е физическо лице, се завеждат в компетентния съд по местонахождението на седалището на това юридическо лице или този субект.

Б) Алтернативна териториална компетентност

Съгласно разпоредбите относно алтернативната териториална компетентност, ищците могат, по свое усмотрение, да заведат дело или пред съда с обща компетентност, или пред друг съд, определен в законодателството за компетентен. В полското гражданско производство алтернативна териториална компетентност е предвидена за следните дела: дела за издръжка и за установяване на родство с дете; за имуществени искове срещу стопански субект;

дела по спорове, произтичащи от договори; спорове за непозволено увреждане; за заплащане на възнаграждение, дължимо за извършена работа по дело (адвокатско възнаграждение); за вземания по договор за наем (najem или dzierżawa) на недвижим имот; спорове, свързани със запис на заповед или чек.

Дела за издръжка и за установяване на родство с дете и свързани с това искове могат да бъдат заведени по местоживеенето на правоимащата страна. Дела за имуществени искове срещу стопански субект могат да бъдат заведени пред компетентния съд по местонахождението на централния офис или клона, ако искът е свързан с дейността на централния офис или на този клон. Дела във връзка със сключване на договор, установяване на съдържанието му, изменения на договор или за установяване на съществуването на договор, за изпълнение, прекратяване и анулиране на договор, както и за вреди, понесени в резултат на неизпълнение или неправилно изпълнение на договор, могат да бъдат заведени пред компетентния съд по мястото на изпълнение на договора. В случай на съмнения мястото на изпълнение на договора трябва да се потвърди с документ. Дела за предявяване на иск за непозволено увреждане могат да се заведат пред съда, който има териториална компетентност по мястото на настъпване на събитието, довело до увреждането. Дела за плащане на сума, дължима за работа по дело, могат да бъдат заведени пред компетентния съд по местонахождение на мястото, на което юридическият представител е работил по делото. Дела за вземане по договор за наем (najem или dzierżawa) могат да бъдат заведени пред компетентния съд по местонахождението на недвижимия имот. Дела срещу страна, която има задължение по запис на заповед или чек, могат да бъдат заведени пред компетентния съд по мястото на плащането. Когато няколко страни са задължени по силата на запис на заповед или чек, срещу тях може да се предяви колективен иск пред съда по мястото на плащането или съда с обща компетентност за акцептанта или издателя на заповедта на заповед или чека.

В) Изключителна териториална компетентност

Разпоредбите относно изключителната териториална компетентност са задължителни (императивни). В някои категории случаи те изключват възможността за предявяване на иска пред съд с обща компетентност и пред съда с алтернативна компетентност, както и възможността за отнасяне на делото за решаване до друг съд чрез споразумение относно компетентността. В случаите на изключителна компетентност само един съд от съдилищата на едно и също ниво е компетентен да разглежда конкретно дело. В зависимост от вида на делото, това е конкретен районен или окръжен съд.

Делата за собственост или вещни права върху недвижим имот, както и за право на владение върху недвижим имот, могат да се завеждат пред компетентния съд по местонахождението на недвижимия имот. Ако предметът на спора е сервитут върху земя, компетентността се определя според местонахождението на обременения имот. Горепосочената компетентност обхваща личните искове, свързани с вещни права, и исковете, предявени едновременно с тях срещу същия ответник. Дела за правоприемство/наследяване, запазен дял, както и завещания, инструкции или други завещателни разпореждания, могат да бъдат завеждани само пред компетентния съд по последното място на обичайно пребиваване на завещателя, а ако обичайното пребиваване на завещателя в Полша не може да бъде установено — пред компетентния съд по местонахождението на наследството или част от него. Дела, свързани с членство в кооперация, съдружие, дружество или сдружение, могат да бъдат завеждани само в компетентния съд по местонахождението на седалището. Дела, свързани с брачни отношения, могат да бъдат завеждани само пред компетентния съд по последното местоживеене на съпрузите, ако поне единият от тях все още има местоживеене или обичайно пребиваване в рамките на тази юрисдикция. При липса на такова основание съдът с изключителна компетентност е компетентният съд по местоживеенето на ответника, и ако липсва и такова основание — компетентният съд по местоживеенето на ищеца. Дела, свързани със взаимоотношения между родители и деца и между осиновители и осиновени, могат да бъдат завеждани изключително пред компетентния съд по местоживеенето на ищеца, при условие че няма основание за завеждане на дело съгласно разпоредбите за общата компетентност.

Освен това, ако е оправдана компетентността на няколко съдилища или ако искът е предявен срещу няколко страни, за които различни съдилища са компетентни съгласно законодателството относно общата компетентност, ищецът може да избере между тези съдилища. Същото важи и ако недвижимият имот, чието местонахождение служи като основа за определянето на компетентния съд, се намира в няколко района на компетентност. Ако компетентният съд не може да разгледа делото или да предприеме други стъпки поради пречка, висшестоящият съд по отношение на този съд определя в закрито заседание друг съд. Ако, съгласно разпоредбите на ГПК, териториалната компетентност не може да бъде установена въз основа на обстоятелствата по делото, Върховният съд (Sąd Najwyższy) определя в закрито заседание съда, пред който трябва да се заведе делото. Страните могат да се договорят писмено да отнесат вече съществуващ спор или спорове, които могат да възникнат в бъдеще в резултат на определено правоотношение, до първоинстанционен съд, който няма териториална компетентност по закон. В такъв случай този съд ще има изключителна компетентност, освен ако страните не са се договорили друго или освен ако ищецът не е подал искова молба по електронен път чрез електронно платежно нареждане (elektroniczne postępowanie upominawcze). Страните могат също да ограничат чрез писмено споразумение правото на ищеца да избира между няколко съдилища, компетентни за такива спорове. Страните обаче, не могат да променят изключителната компетентност.

5 Пред кой съд в тази държава членка трябва да предявя иска си, като се има предвид естеството на казуса и цената на иска?

Материалната компетентност на обикновените съдилища (sądy powszechne) на Република Полша е уредена в Гражданския процесуален кодекс.
При гражданските производства първоинстанционни са районните съдилища и окръжните съдилища, а второинстанционни са окръжните съдилища и апелативните съдилища (sądy apelacyjne).

По принцип гражданските дела се разглеждат на първа инстанция от районните съдилища, освен ако компетентността е запазена за окръжните съдилища. Компетентността на окръжните съдилища на първа инстанция обхваща следните дела:

• за неимуществени права (и имуществени претенции, преследвани заедно с тези права), с изключение на делата за установяване или оспорване на родство с дете, делата за отмяна на признаване на бащинство и за прекратяване на осиновяване;
• за защита на авторски права и сродните им права, както и дела, свързани с изобретения, полезни модели, промишлени дизайни, търговски марки, географски означения и топология на интегрални схеми, както и дела за защита на други нематериални права на собственост;
• за искове по Закона за пресата;
• за имуществени права, при които стойността на предмета на спора надхвърля 75 000 PLN (полски злоти) (с изключение на дела за издръжка, дела за нарушаване на владението, дела за установяване на разделянето на имуществото на съпрузи, за привеждане на съдържанието на поземлен регистър в съответствие с действителния правен статут и дела, разглеждани в електронно производство с платежно нареждане);
• за издаване на съдебно решение наместо решение за разделяне на кооперация;
• за отменяне, анулиране или установяване на несъществуването на решения на управителни органи на юридически лица или организационни единици, които не са юридически лица, но са получили правосубектност по закон;
• за предотвратяване на и борба срещу нелоялна конкуренция;
• за обезщетение за вреди, причинени от издаването на противозаконно окончателно съдебно решение.

6 Мога ли да заведа дело лично или трябва да го направя чрез посредник, например адвокат?

По принцип в гражданското производство страните и техните ръководни органи или упълномощени представители могат да се явяват пред съда лично или чрез представители.

Обаче ГПК предвижда задължително представителство от адвокат в определени ситуации. В производства пред Върховния съд страните трябва да бъдат представлявани от адвокати (adwokat) или защитници (radca prawny). В дела, свързани с индустриална собственост, те трябва да бъдат представлявани от патентни представители. Изискването за представителство се прилага и по отношение на процесуални стъпки, свързани с производства пред Върховния съд, предприети пред съд от по-ниска инстанция. Изискването за представителство не се прилага, ако производството се отнася до молба за освобождаване от съдебни такси, за назначаване на адвокат или защитник, или ако страната, управителният ѝ орган или нейният законен представител или юридически представител е съдия, прокурор, нотариус или преподавател по право или има докторска степен по право (doktor habilitowany nauk prawnych), както и ако страната, управителният ѝ орган или законният ѝ представител е адвокат или защитник, или юрисконсулт към министерството на финансите (Prokuratoria Generalna Skarbu Państwa).

7 Към кого точно да се обърна, за да заведа делото: към приемната, съдебното деловодство или друга административна единица?

Делата следва да се завеждат в компетентния съд.

8 На какъв език мога да подам иска си? Мога ли да го подам устно или той трябва да бъде в писмена форма? Мога ли да изпратя иска си по факс или по електронна поща?

Исковете трябва да се подадат в съда на полски език или с приложен превод на полски език. Исковата молба трябва да е в писмена форма. Изключение е ситуацията (по отношение на трудовото и осигурителното право),
при която служител или осигурено лице, действащо без адвокат или защитник, може устно да предяви пред компетентния съд иск, правно средство за защита и други писмени становища, които следва да бъдат включени в протокола.

При електронна процедура с платежно нареждане искът може да се внесе и чрез система за пренос на данни.

9 Има ли специални формуляри за предявяване на иск или, ако няма такива, какво трябва да съдържа исковата молба? Има ли елементи, които задължително трябва да се съдържат в досието?

Исковата молба трябва да бъде подадена на официален формуляр единствено ако това е предвидено в специална разпоредба. Съществуват два случая, в които исковата молба трябва да бъде представена чрез официален формуляр: когато ищецът е доставчик на услуги или продавач и предявява искове по силата на договор във връзка с конкретен предмет (предоставяне на пощенски и телекомуникационни услуги; масов превоз на хора и багаж; доставка на електроенергия, газ и мазут; водоснабдяване и отвеждане на отпадъчни води; изхвърляне на отпадъци и доставка на топлинна енергия) и в бързи производства (postępowanie uproszczone).

Исковата молба трябва да е в писмена форма. Изключение от това правило са трудови и осигурителни производства, при които служител или осигурено лице, действащо без адвокат или защитник, може устно да предяви пред компетентния съд иск, който да бъде включени в протокола.

В исковата молба трябва да са посочени:

• наименованието на съда, до който се подава; имената/наименованията на страните, законните им представители и юридическите им представители;
• вида на иска;
• стойността (цената) на предмета на спора или на жалбата, ако материалната компетентност на съда, размерът на таксата или допустимостта на правното средство за защита зависи от тази стойност и посочената парична сума не е предмет на делото;
• предмета на спора;
• местоживеенето или седалището и адресите на страните, законните им представители и юридическите им представители;
• идентификационния номер на ищеца по Общата електронна система за регистриране на населението (Powszechnego Elektronicznego Systemu Ewidencji Ludności — PESEL) или данъчния идентификационен номер (ДИН), ако ищецът е физическо лице, задължено да има такъв номер, или го има, без да е задължено; или номера на ищеца в Националния съдебен регистър (KRS), а когато няма такъв — номера на ищеца в друг съответен регистър или база данни, или, ако ищецът не е физическо лице и не е задължен да бъде вписан в съответния регистър или база данни, но е длъжен да има ДИН, да съдържа неговия ДИН;
• същността на молбата или твърдението и доказателствата в подкрепа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът;
• точно посочване на претенцията, а в случаите, отнасящи се до права на собственост — и стойността на предмета на спора, освен ако предметът на спора е определена парична сума;
• по искове за издаване на заповед за плащане — датата, на която вземането е станало изискуемо;
• описание на фактическите обстоятелства, обосноваващи претенцията, а ако е необходимо, и обосноваване на компетентността на съда;
• посочване дали страните са прибягнали до медиация или друг извънсъдебен метод за разрешаване на спорове и, ако не са правени опити за това — посочване на причините;
• подпис на страната или нейния законен представител или юридически представител;
• списък на приложенията.

Към исковата молба трябва да се приложат следните документи:

• адвокатско пълномощно или заверено негово копие (ако исковата молба е подадена от юридически представител);
• копия от исковата молба и приложенията към нея, които трябва да бъдат предоставени на участващите в делото страни, и ако оригиналите на приложенията не са били внесени в съда, едно копие от тях за съдебните досиета (при електронни процедури с платежно нареждане към исковата молба, подадена чрез система за пренос на данни, трябва да се приложат електронно заверени копия на приложенията).

Освен това исковата молба може да включва: молби за обезпечителни мерки, за обявяване на съдебно решение за подлежащо на незабавно изпълнение и за разглеждане на делото при отсъствие на ищеца; молби, свързани с подготовката на съдебното заседание (и по-специално молби: за призоваване на свидетелите и назначените от съда експерти, посочени от ищеца, да присъстват на съдебното заседание; за извършване на очна ставка; за разпореждане на ответника да предостави за заседанието документ, съхраняван от него и необходим за разглеждане на доказателствата, или обекта на очната ставка;
с искане за представяне на доказателства, съхранявани от други съдилища, служби или трети лица за заседанието).

10 Трябва ли да заплатя съдебни такси? Ако да, кога става това? Ще трябва ли да плащам на адвокат още от подаването на исковата молба?

По принцип провеждането на съдебни производства е свързано с разходи. Съдебните разноски включват такси и разходи.

Задължението за плащане на съдебните разноски е на страната, която предявява пред съда иск (включително искова молба), която подлежи на таксуване или генерира разходи. Ако дължимата такса не бъде платена, съдът призовава страната да я плати в рамките на една седмица, в противен случай искът се връща (ако искът е подаден от лице, което има място на пребиваване или седалище в чужбина и няма представител в Полша, срокът за плащане на таксата е най-малко един месец). Сред изтичането на срока без да бъде извършено плащане, съдът връща иска на страната. Върнат иск няма законовите последици, свързани с внасянето на иск в съда.

Ако специална разпоредба предвижда, че иск може да бъде предявен единствено чрез система за пренос на данни (електронна процедура с платежно нареждане), искът се предявява заедно с плащането на таксата.

Искове, подадени от адвокат, защитник или патентен представител (ако във връзка с тях се дължи такса с фиксиран или пропорционален размер, изчислен въз основа на посочената от страната стойност на предмета на спора), за които не е извършено надлежно плащане, се връщат от съда, без страната да бъде призована да плати таксата (член 1302 от ГПК). Страната може да плати дължимата такса в срок от една седмица. Ако таксата бъде платена в изисквания размер, искът има правно действие от датата, на която е бил първоначално предявен. Такова действие не настъпва, ако искът бъде повторно върнат поради същата причина.

Въпросите относно възнагражденията, дължими на адвокати или защитници (като срокове за плащане), следва да бъдат уредени в споразумение между клиента и юридическия представител.

11 Мога ли да поискам правна помощ?

Както физическите, така и юридическите лица могат да поискат правна помощ — назначен от съда юридически представител за разглеждане на делото (pełnomocnik z urzędu).

Физическите лица могат да поискат назначаването на адвокат или защитник, ако представят декларация, че няма да могат да платят възнаграждението на адвокат или защитник, без това да доведе до затруднения за самите тях си или техните семейства.

Юридическите лица (или други организационни единици, които по закон имат право да участват в съдебно производство) могат да поискат назначаването на адвокат или защитник, ако докажат, че нямат достатъчно средства, за да платят възнаграждението на адвокат или защитник.

Съдът уважава искането, ако счете, че участието на адвокат или защитник по делото е необходимо.

Въпросът за освобождаването от разноски и назначаването от съда на юридически представител по трансграничните спорове се урежда със Закона от 17 декември 2004 г. относно правото на правна помощ при граждански производства, провеждани в държавите — членки на Европейския съюз, и относно правото на правна помощ за разрешаване спорове по взаимно съгласие преди образуване на съдебно производство.

12 От кой момент моят иск се смята официално за предявен? Ще получа ли обратна информация от съдебните органи дали исковата молба отговаря на изискванията?

Дело се завежда в съда в момента на внасяне на исковата молба. ГПК не предвижда удостоверение, което потвърждава, че делото е било правилно заведено пред съда.

13 Ще получа ли подробна информация за сроковете, в които ще се проведат последващите процесуални действия (като например срока, в който ще трябва да се явя пред съда)?

Информация за стъпките, които се планират или предприемат в хода на делото, може да бъде получена от Съдебната служба за обслужване на клиенти (Biuro Obsługi Interesanta, BOI) на съответния съд. Можете да получите информация за следващите заседания на съда, като се обадите на Съдебната служба за обслужване на клиенти на посочения в уебсайта на съда телефон и съобщите номера на делото.