- ТЪРСЕНЕ НА КОМПЕТЕНТНИ СЪДИЛИЩА/ОРГАНИ
- Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността
- Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5
- Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка
- Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1
- Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13
- Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1
Намиране на информация по региони
ТЪРСЕНЕ НА КОМПЕТЕНТНИ СЪДИЛИЩА/ОРГАНИ
Инструментът за търсене по-долу ще ви помогне да намерите съдилища или органи, компетентни за даден европейски правен инструмент. Моля, имайте предвид, че въпреки че са положени всички усилия да се провери точността на резултатите, може да има изключения при определянето на компетентност, които не са обхванати.
Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността
Мерки за осигуряване на защита по граждански дела може да се прилагат съгласно член 1055, параграф 1 от Закона за задълженията, в който е предвидено, че ако непрекъснато се причиняват увреждания вследствие на незаконосъобразни деяния или е отправена заплаха за увреждане чрез незаконосъобразно деяние, жертвата или заплашеното лице има право да поиска преустановяване на вредоносното поведение, или въздържане от отправянето на заплахи чрез такова поведение. В случай на физическо увреждане, вреди за здравето, нарушаване на неприкосновеността на личния живот или на други права на личността, може да бъде поискано, inter alia, на извършителя да бъде забранено да се доближава до други лица (чрез ограничителна заповед), могат да се регламентират използването на жилището или личните отношения или да бъдат наложени други подобни мерки. В член 475, параграф 1, точка 7 от Гражданския процесуален кодекс е предвидена процедурата за налагането на мерки за осигуряване на защита по граждански дела. Според нея охранителните производства включват налагането на ограничителна заповед и други сходни мерки за защита на правата на личността, установени в членове 544—549 от глава 55, които уреждат по-точно процедурата за налагане на ограничителна заповед. Съгласно член 378, параграф 1, точка 3, член 546 и член 551, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, мерките за осигуряване на защита по граждански дела може да се прилагат и като мярка за обезпечаване на иск или като временна мярка в охранителни производства.
Съгласно член 1055, параграф 1 от Закона за задълженията може да бъде поискано на извършителя да се забрани да доближава до други лица (т.е. да бъде наложена ограничителна заповед), могат да бъдат регламентирани използването на жилището или личните отношения или да бъдат наложени други сходни мерки. Поради това мерките, които може да бъдат прилагани за осигуряването на защита на правата на личността, не са изброени изчерпателно в Закона, като според конкретните случаи може да се поиска прилагането на подходяща и необходима мярка. В своя анализ от 2008 г. на съдебната практика, свързана с ограничителни заповеди, Върховният съд прие, че ако изложеното на риск лице и лицето, създаващо заплаха, живеят (или работят) в близост един до друг, би било по-целесъобразно да бъде уреден режимът на техните лични отношения, а съдържанието на забраните (мерките за осигуряване на защита) може преди всичко да включват списък на забранените действия. За прилагането на мерки за осигуряване на защита по граждански дела не е задължително да е било извършено незаконосъобразно деяние срещу изложеното на риск лице. Достатъчно е поведението на ответника до момента да дава основания за опасения, че той може да нарани жертвата, да увреди здравето ѝ или да наруши неприкосновеността на личния живот или други права на личността на жертвата.
Няма статистически данни относно средната продължителност, за която се налагат мерките. В Естония много мерки за защита на неприкосновеността на личния живот и правата на личността по член 1055 от Закона за задълженията могат да се налагат за срок до три години. Според анализа на съдебната практика във връзка с ограничителните заповеди, който беше направен от Върховния съд през 2008 г., обикновено съдилищата са налагали ограничителни заповеди за срок до 3 години.
Регламент (ЕС) № 606/2013 обхваща мерките за осигуряване на защита по граждански дела. Регламент (ЕС) № 606/2013 не се прилага за мерките за защита, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 2201/2003.
Налагането на мерки за осигуряване на защита може да бъде поискано от лицето, което е изложено на риск, или от пострадалото лице както в отделно производство, така и съвместно с друг иск. За да бъде приложена мярка за осигуряване на защита, лицето, изложено на риск, трябва да подаде молба до окръжния съд по местопребиваването или по последното известно местопребиваване на лицето, създаващо заплаха, в съответствие с общата териториална компетентност. Съдилищата разглеждат молбите в рамките на охранителни производства. Преди да наложи мярка за осигуряване на защита, съдът изслушва лицето, срещу което се иска налагането на мярката, и лицето, в чийто интерес се води производството за налагането на мярката. Ако е необходимо, съдът изслушва и лица, които са тясно свързани с горепосочените лица, или представители на селската или градската управа или на полицейския орган по местопребиваване на лицата.
Молбите до съда трябва да бъдат изготвени на естонски език и да отговарят на изискванията по членове 338 и 363 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно член 338 от Гражданския процесуален кодекс всеки процесуален документ, подаден до съда от участник в производството, трябва да съдържа:
- имената, адресите и номерата за комуникация от разстояние на участниците в производството и на техните евентуални представители;
- наименованието на съда;
- предмета на делото;
- номера на гражданското дело, към който се отнася;
- молбата, подадена от участника в производството;
- обстоятелствата, на които се основава молбата;
- списък на приложенията към процесуалния документ;
- подписа на участника в производството или на неговия представител или за електронно подаден документ — цифровия подпис или друго средство за установяване на самоличността в съответствие с разпоредбите на член 336 от Гражданския процесуален кодекс.
Процесуалният документ трябва да съдържа личния идентификационен код или, ако такъв не съществува, датата на раждане на физическото лице.
Ако участник в производството не знае адреса или му липсват други данни за друг участник в производството, в процесуалния документ трябва да се посочат мерките, предприети от участника в производството, за да получи тази информация.
Всички молби трябва да се подават до съда напечатани в четлив вид. Когато е възможно, на съда следва да се предоставят и електронни копия на процесуалните документи, които са представени в писмен вид. Договорните представители, нотариусите, съдебните изпълнители, синдиците, държавни органи, структури на местното самоуправление и други юридически лица изпращат документи до съда по електронен път, освен ако има основателна причина за представянето на документа по друг начин. По-подробни правила за изпращането на електронни документи до съдилищата, изискванията по отношение на формата на документите и списък на документите, които се представят чрез портала, се съдържат в наредба, приета от ресорния министър. Когато изпраща до съда писмени документи и приложения към тях, участникът в производството трябва да представи изисквания брой преписи на тези документи, които следва да бъдат връчени на другите участници в производството, освен ако документите не се подават по електронно.
При подаването на молби или жалби по въпроси, разглеждани в рамките на охранително производство, се заплаща държавна такса в размер на 50 EUR. При подаването на молба за обезпечаването на иск се заплаща държавна такса в размер на 50 EUR.
Според естонското право не се изисква участниците в производството да се представляват в съда от процесуален представител във връзка с налагането на мерки за осигуряване на защита по граждански дела.
Решението за налагане или за изменение на ограничителна заповед или на друга мярка за осигуряване на защита на права на личността може да се обжалва от лицата, които са обвързани с неговото изпълнение. Определение, с което съдът отхвърля молба за налагането на ограничителна заповед или друга мярка за защита на правата на личността, или отменя или променя такава мярка, подлежи на обжалване от лицето, което е поискало налагането на мярката или в чийто интерес е била наложена мярката. Жалбите до областните съдилища се подават писмено чрез окръжния съд, чието решение се оспорва в рамките на обжалването. Жалбите се подават в 15-дневен срок от датата на връчване на решението. Решението не може да бъде обжалвано след изтичането на пет месеца от неговото постановяване, когато то е постановено по предявен иск или в рамките на охранително производство, освен ако законодателството не предвижда друго. Ако обстоятелствата се променят, съдът може да отмени или да измени ограничителна заповед или друга мярка за осигуряване на защита на правата на личността. Съдът изслушва участниците преди да отмени или измени мярката. Решението за налагането на ограничителна заповед или друга мярка за защита на правата на личността се връчва на лицата, по отношение на които и в чийто интерес се налагат въпросните мерки.
Решенията по отношение на мерките за осигуряване на защита се привеждат в изпълнение от момента на връчването им на задълженото лице (лицето, създаващо заплаха).
Решението, с което е наложена мярката за осигуряване на защита, се привежда в изпълнение от съдебен изпълнител. Съдебните изпълнители обикновено научават за нарушаването на мярка за осигуряване на защита от лицето, което е изложено на риск. Ако мярката за осигуряване на защита е била наложена преди да бъдат определени права на достъп, съдът може да се произнесе по правата на достъп, като вземе предвид наложените мерки за осигуряване на защита.
Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5
В Естония съдилищата са компетентни да налагат мерки за осигуряване на защита. Според член 5 окръжният съд, който е постановил мярката за осигуряване на защита, е компетентен за издаването на удостоверение по отношение на мярката за осигуряване на защита. За издаването на удостоверение трябва да се подаде молба до окръжния съд. Данните за връзка на естонските съдилища са посочени на уебсайта на съдилищата.
Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка
За да предяви мярка за осигуряване на защита, постановена в друга държава членка, лицето трябва да се обърне към съдебен изпълнител, който е компетентен по местопребиваването или местонахождението на задълженото лице или в чиято компетентност се намират активите на задълженото лице. Съдебните изпълнители образуват изпълнително производство въз основа на молба и документ за изпълнение, предоставени от изложеното на риск лице. Данните за връзка със съдебните изпълнители са посочени на уебсайта на Камарата на съдебните изпълнители и синдиците.
Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1
Ако е необходимо, мярка за осигуряване на защита, постановена в друга държава, може да се прилага от съдебен изпълнител, който е компетентен да извърши изпълнението на мярката за осигуряване на защита. Съдебният изпълнител, който е компетентен по местопребиваването или местонахождението на задълженото лице или в чиято компетентност се намират активите на задълженото лице, е компетентен да приведе в изпълнение мярката за осигуряване на защита, постановена в друга държава членка. Данните за връзка със съдебните изпълнители са посочени на уебсайта на Камарата на съдебните изпълнители и синдиците.
Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13
За отказ на признаване или изпълнение на мерки за осигуряване на защита, постановени в друга държава членка, трябва да се подаде молба по местопребиваването на задълженото лице или до окръжния съд, който е компетентен по евентуалното изпълнително производство. Данните за връзка на естонските съдилища са посочени на уебсайта на съдилищата.
Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1
Естонски и английски език.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.