Искове с малък материален интерес

Естония

Съдържание, предоставено от
Естония

ТЪРСЕНЕ НА КОМПЕТЕНТНИ СЪДИЛИЩА

Инструментът за търсене по-долу ще ви помогне да намерите съдилища или органи, компетентни за даден европейски правен инструмент. Моля, имайте предвид, че въпреки че са положени всички усилия да се провери точността на резултатите, може да има изключения при определянето на компетентност, които не са обхванати.

Естония

Европейски трансгранични процедури — искове с малък материален интерес


*задължително поле

Член 25, параграф 1, буква а) – Компетентни съдилища

В Естония решение по европейската процедура за искове с малък материален интерес се постановява от съответния компетентен окръжен съд (maakohus).

Член 25, параграф 1, буква б) - Средства за комуникация

В Естония разрешените средства за комуникация в рамките на европейска процедура за искове с малък материален интерес, които са на разположение на съдилищата в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламента, са връчване на ръка, по пощата, по факс и чрез средства за предаване на данни по електронен път. При подаването на документи трябва да се спазват изискванията за формата, предвидени в членове 334—336 от Гражданския процесуален кодекс.

В съответствие с тези разпоредби молбите трябва да се подават до съда четливо написани с печатни букви и във формат A4. Това важи за саморъчно подписани документи. Според Кодекса участниците в производството трябва да предоставят на съда също така електронни копия на процесуалните документи, които са подадени в писмен вид, когато е възможно. Това означава изпращане на обикновена електронна поща, без да е необходимо да се подписва с електронен подпис или да се установява нейната автентичност по някакъв друг начин, за да се опрости работата на съдилищата по обработването на документите.

Ако документите се подават по факс или електронна поща до съответния адрес или по друг начин, даващ възможност за писмено документиране, оригиналът на писмения документ трябва да бъде предаден на съда своевременно или най-късно при разглеждането на делото в съда или по време на определения в писмена процедура срок за подаване на документи. В такъв случай срокът за подаване на писмената молба или обжалването се смята за спазен.

Молби и други документи, които трябва да бъдат в писмен вид, могат да се подават в съда също така в електронен вид, при условие че съдът може да отпечата и копира документите. В такъв случай документът трябва да съдържа електронния подпис на изпращача или да е предаден по аналогичен сигурен начин, който да позволява идентифицирането на изпращача. Даден електронен документ се смята за подаден до съда, след като бъде записан в базата данни за получаване на съдебни документи. По-подробни правила относно подаването на електронни документи до съдилища и изискванията по отношение на формата на документите се съдържат в наредба на министъра на правосъдието.

Съдът може да сметне дадена молба или друг процесуален документ, изпратен по електронна поща от участник в производство, за допустим, въпреки че не е саморъчно подписан или не съдържа електронен подпис, ако съдът няма съмнения относно самоличността на изпращача или изпращането на документа, по-специално когато по същото дело от същия адрес на електронна поща до съда са изпращани документи, съдържащи електронен подпис, от същия участник или когато съдът е дал съгласието си молби или други документи да бъдат изпращани до него и в такава форма.

Подаването на молба чрез създадената за тази цел информационна система (процесуална информационна система за електронни преписки), което е възможно на адрес https://www.e-toimik.ee/, също се смята за електронно подаване. Ако молба бъде подадена чрез процесуалната информационна система за електронни преписки, тя не може да бъде подадена по електронната поща, освен ако няма основателна причина за това. В наредба на министъра на правосъдието е изготвен списък на документите, които трябва да се подават чрез портала.

В рамките на европейска процедура за искове с малък материален интерес съдът може да не спази определените в Кодекса разпоредби по отношение на изискванията за връчване на процесуални документи и формата на подаваните от участници в производството документи, освен при уведомяване на ответника за иска.

Член 25, параграф 1, буква в) - Органи или организации, които са компетентни за предоставянето на практическа помощ

Практическа помощ относно европейската процедура за искове с малък материален интерес можете да получите от деловодството на съда.

Член 25, параграф 1, буква г) - Средства за електронно връчване и комуникация и средства за изразяването на предварително съгласие за използването им

Технически достъпните и допустимите средства за електронно връчване и комуникация в Естония са публичната процесуалната информационна система за електронни преписки (https://www.e-toimik.ee/) и връчването на документи по електронна поща или по факс.

Ако даден съд връчва процесуален документ чрез публичната процесуалната информационна система за електронни преписки, съдът ще изпрати известие на адресата, че документът е наличен в системата:

  1. на адреса на електронна поща или на телефонния номер, за който е бил уведомен съдът;
  2. ако адресатът е едноличен търговец или юридическо лице — на адреса на електронна поща или на телефонния номер, записани в информационната система на регистър, воден в Естония;
  3. на адреса на електронна поща или на телефонния номер на адресата и на неговия законен представител, вписан в регистъра на населението;
  4. на адреса на електронна поща или на телефонния номер на адресата и на неговия законен представител, записани в друга национална база данни, в която съдът може да провери информацията самостоятелно, като направи електронно запитване;
  5. на адреса на електронна поща personal-identification-code@eesti.ee на адресата и на неговия законен представител, ако имат естонски личен идентификационен код (член 3111, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Съдът може също така да изпрати известие за наличието на документа на телефонен номер или адрес на електронна поща, намерен в интернет, или да го публикува на предполагаемия потребителски профил на лицето във виртуална социална мрежа или на страницата на друга виртуална комуникационна среда, която съгласно наличната в интернет информация може да се предполага, че адресатът използва, или когато може да се предполага, че публикуваната там информация достига до адресата. Ако е възможно, съдът ще публикува известието на предполагаемия потребителски профил на лицето във виртуална социална мрежа или на страницата на друга виртуална комуникационна среда по начин, който не дава възможност известието да се вижда от други лица, различни от адресата. Процесуален документ се смята за връчен, когато получателят го отвори в информационната система или потвърди получаването му в информационната система, без да отваря документа, както и ако същото действие е извършено от друго лице, на което получателят е предоставил достъп да разглежда документите в информационната система. Връчването на документа се регистрира в информационната система автоматично.

Ако не може да се очаква, че адресатът е способен да си служи с процесуалната информационна система за електронни преписки, или ако връчването чрез информационната система е технически невъзможно, съдът може да връчи процесуалните документи на адресата и по електронен път по електронна поща или по факс. В тези случаи процесуалният документ се смята за връчен на адресата при потвърждение за получаването му от негова страна в писмена форма, по факс или по електронен път. В потвърждението трябва да се посочи датата на получаване на документа и да съдържа подписа на адресата или на негов представител. Изготвеното в електронна форма потвърждение трябва да съдържа електронния подпис на изпращача или да бъде предадено по друг сигурен начин, който позволява идентифицирането на изпращача и установяването на времето на изпращане, освен ако съдът няма причини да се съмнява, че потвърждението, което не съдържа електронен подпис, е изпратено от адресата или от негов представител. Изготвеното в електронна форма потвърждение може да бъде изпратено до съда по електронна поща, ако адресът на електронната поща на получателя е известен на съда, и може да се предположи, че неупълномощени лица нямат достъп до него, и ако в хода на същото дело съдът вече е изпращал документи на този адрес на електронна поща, или ако участникът в производството е предоставил независимо на съда своя адрес на електронна поща.

Предварително съгласие за използването на електронно връчване на документи може да бъде предоставено чрез процесуалната информационна система за електронен обмен на файлове, по електронна поща или по факс. Съгласието може да бъде изпратено до съда чрез молба за европейска процедура за искове с малък материален интерес или чрез отговаряне на такава молба.

Член 25, параграф 1, буква д) - Лица или професии, които са правно задължени да приемат връчване на документи или други писмени съобщения чрез електронни средства

По принцип процесуалните документи трябва да се връчват на адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, синдици и централни или местни органи на управление по електронен път, чрез процесуалната информационна система за електронни преписки. Връчването на документи с използването на други методи е допустимо само ако е налице основателна причина за това. За другите лица, в закона не е предвиден задължителен начин за връчване на документи.

Член 25, параграф 1, буква е) - Съдебни такси и допустими начини за плащане на съдебните такси

За подаването на молба за европейската процедура за искове с малък материален интерес до окръжния съд се заплаща държавна такса. Размерът на таксата се определя въз основа на стойността на гражданското дело, която на свой ред се определя въз основа на претендираната сума. При изчисляването на стойността по гражданско дело, към размера на акцесорните искове се добавя и размерът на основния иск. В случай на молба за европейска процедура за искове с малък интерес за събиране на лихва по просрочени задължения, които не са станали изискуеми, към сумата трябва да бъде добавена и сумата, отговаряща на едногодишната лихва по просрочените задължения. Размерът на държавната такса се определя въз основа на окончателно получената сума (цената на гражданското дело) и в съответствие с таблицата в приложение 1 към Закона за държавните такси, на която се прави позоваване в член 59, параграф 1.

За подаването на молба за преразглеждане на съдебно решение трябва да бъде платено обезпечение (молба за отмяна на неприсъствено решение). Размерът на обезпечението съответства на държавната такса, която се заплаща за половината от сумата по иска. Размерът на държавната такса не трябва да бъде по-малък от 100 EUR и не трябва да надвишава 1 500 EUR.

За обжалването трябва да бъде платена същата държавна такса, като тази за първоначалното подаване на молба за европейска процедура за искове с малък материален интерес до окръжния съд, като се вземе предвид обхватът на обжалването.

Трябва да бъде платено обезпечение и при подаването на касационна жалба и молба за преразглеждане. Като обезпечение се плаща един процент от цената на гражданското дело, като се отчита обхватът на обжалването, но не по-малко от 100 EUR и не повече от 3 000 EUR.

За обжалването пред областен съд или пред Върховния съд трябва да се заплати държавна такса в размер на 50 EUR.

Държавната такса може да бъде платена чрез банков превод по всяка от банковите сметки на Министерството на финансите, чиито номера може да бъдат намерени на уебсайта на съдилищата.

Във всички случаи държавната такса трябва да бъде платена преди подаването на молбата. Заедно с молбата в съда трябва да бъде представен документ, доказващ плащането на държавната такса, или информация, която дава възможност на съда да потвърди плащането на държавната такса (напр. датата, на която е направено плащането, сумата, платецът на таксата и др.).

Член 25, параграф 1, буква ж) - Процедури за обжалване и съдилища, в които жалбите могат да се подават

Жалба срещу съдебно решение, постановено по европейска процедура за искове с малък материален интерес, може да се подаде чрез процедурата за въззивно обжалване.

Ако стойността на иска не надвишава сума от 2 000 EUR по основния иск и от 4 000 EUR заедно с акцесорните искове, окръжният съд може да отбележи в решението, че се допуска обжалване. По принцип съдът допуска обжалване, ако смята, че е нужно решението на въззивен съд, за да бъде получено становище по правен въпрос от областен съд. Ако в решението на окръжния съд обжалването не е допуснато, до областния съд все пак може да бъде подадена жалба, но областният съд допуска жалбата само ако е ясно, че при вземането на решението си окръжният съд неправилно е приложил дадена материалноправна разпоредба, допуснал е процесуално нарушение или неправилно е преценил доказателства, и ако това е могло сериозно да се отрази на решението.

Жалбите трябва да се подават до областния съд, в чийто съдебен район се намира окръжният съд, постановил решението по европейската процедура за искове с малък материален интерес.

Жалба може да се подава в срок от 30 дни от връчването на решението на жалбоподателя, но не по-късно от пет месеца след оповестяването на решението на първоинстанционния съд. Ако постановеното решение на окръжния съд не съдържа мотиви и ако участник в производството е поискал от съда да добави мотивите към решението си, срокът за обжалване започва да тече отново от връчването на пълното решение. Жалба не може да се подава, ако в подадена до съда молба и двете страни са се отказали от това си право.

До Върховния съд може да бъде подадена касационна жалба срещу съдебно решение, постановено в процедура за въззивно обжалване (глава 66 от Гражданския процесуален кодекс). Участник в производството може да подаде касационна жалба до Върховния съд, ако областният съд е допуснал сериозно процесуално нарушение или неправилно е приложил материалноправна разпоредба.

Касационна жалба може да се подава в срок от 30 дни от връчването на решението на участника, но не по-късно от пет месеца след оповестяването на решението на областния съд. Касационна жалба не може да се подава, ако в подадена до съда молба и двете страни са се отказали от това си право.

При изключителни обстоятелства, когато участник в производството желае това и са се появили нови доказателства, до Върховния съд може да бъде подадена молба за преразглеждане на влязло в сила съдебно решение съгласно процедурата, предвидена в глава 68 от Гражданския процесуален кодекс. Молба за преразглеждане може да се подава в срок от два месеца след като е станала известна причина за преразглеждането. Молба за преразглеждане може да бъде подадена на основание, че даден участник в производството не е бил представляван по време на производството, в срок от два месеца от връчването на решението на участника или, ако става дума за недееспособна страна в гражданско производство — на законния представител на участника. За тази цел връчването чрез публикуване не се взема предвид. Молба за преразглеждане не може да се подава, ако са изминали пет години от влизането в сила на съдебното решение, за което се иска преразглеждане. Молба за преразглеждане не може да се подава на основание, че страната не е участвала или не е била представлявана в производството, или при обстоятелствата по член 702, параграф 2, точка 8 от Гражданския процесуален кодекс, ако са изминали десет години от влизането в сила на съдебното решение.

Член 25, параграф 1, буква з) – Процедура за преразглеждане на решението и съдилища, компетентни да извършват такова преразглеждане

Процедурата за подаване на молба за преразглеждане на съдебно решение отговаря на процедурата за отмяна на неприсъствено решение (член 415 от Гражданския процесуален кодекс). Молбата за преразглеждане трябва да бъде подадена до съда, който е постановил решението във връзка с молбата за европейска процедура за искове с малък материален интерес. Молбата трябва да бъде подадена в писмена форма и трябва да съдържа следното: позоваване на решението, чието преразглеждане се иска; молба за преразглеждане на решението; обстоятелствата и основанията, поради които решението следва да се преразгледа. След това съдът ще връчи молбата на ответната страна и ще определи крайния срок за представяне на нейното становище. Той ще постанови писмено решение по молбата. При необходимост молбата за отмяна на неприсъствено решение се разглежда в съдебно заседание. Ако молбата е удовлетворена, производството ще бъде възобновено и европейската процедура за искове с малък материален интерес ще продължи от положението, в което се е намирала преди неизпълнението на процесуалното действие, довело до неприсъственото решение. Жалби срещу решения, с които се отхвърлят молби за преразглеждане на съдебни решения, могат да се подават до областния съд. Жалби срещу въззивни решения, постановени от областния съд, могат да се подават до Върховния съд само ако областният съд е отхвърлил обжалването.

Член 25, параграф 1, буква и) - Приети езици

В съответствие с член 21а, параграф 1 от Регламента приетите езици са естонски и английски.

Член 25, параграф 1, буква й) - Органи, компетентни по отношение на изпълнението

В Естония решенията, постановени по европейската процедура за искове с малък материален интерес, се изпълняват от независими съдебни изпълнители. Молбата за образуване на изпълнително производство се подава до съдебния изпълнител по местопребиваване или местожителство на длъжника, или по местонахождението на имуществото. Списък с канторите на съдебните изпълнители е публикуван на уебсайта на естонската Камара на съдебните изпълнители и синдиците.

Ако бъде подадена жалба срещу решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, областният съд, до който е подадена жалбата, прилага мерките по член 23 от Регламента. При подаването на молба искането на мерките, които следва да бъдат приложени, се подава до съда, който се произнася по молбата.

Ако решението все още не е било обжалвано, мерките по член 23 от Регламента се прилагат от съда, който е постановил решението по делото. Съдът, който е компетентен да приложи мярката по член 23, буква в) от Регламента, е окръжният съд, в чийто съдебен район се води или би трябвало да се води изпълнителното производство. В случаите по член 46 от Кодекса за изпълнителното производство решение за спиране на изпълнителното производство може да бъде взето от съдебния изпълнител, който води изпълнителното производство, както и от съда.

Последна актуализация: 28/09/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.