Режими на имуществени отношения

Австрия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Има ли законов режим на имуществени отношения между съпрузи в тази държава членка? В какво се състои той?

Съгласно австрийското право съществува режим на разделност на имуществото, като всеки съпруг запазва собствеността върху имуществото, с което е встъпил в брака, и става едноличен собственик на имуществото, придобито след сключване на брака (членове 1233 и 1237 от австрийския Общ граждански кодекс (Allgemeinen Bürgerlichen Gesetzbuches). Всеки съпруг е и единствен кредитор на своите длъжници и единствен длъжник на своите кредитори.

2 Как могат съпрузите да организират своя режим на имуществени отношения? Какви са формалните изисквания в този случай?

Страните са свободни да дерогират от законово установения режим на имуществени отношения между съпрузите чрез договорно споразумение („брачен договор“). Брачните договори трябва да бъдат нотариално заверени, за да бъдат валидни (член 1 от Закона за нотариалните актове (Notariatsaktsgesetz).

3 Съществуват ли ограничения на свободата в организиране на режима на имуществения отношения между съпрузи?

Що се отнася до имуществения режим между съпрузите, по принцип има свобода на договаряне. Брачният договор обаче не може да урежда например пълен взаимен отказ от издръжка за съществуващия брак.

4 Какви са правните последици от развода, раздялата или унищожаването на брака по отношение на режима на имуществени отношения между съпрузи?

„Пълното“ разделяне на имуществото съществува само до обявяването на брака за нищожен или унищожен или до обявяването на развод, защото тогава трябва да има делба на имуществото, за което структурата на собствеността не е определяща. Следователно прекратяването на брака се урежда от принципа на делба на брачното имущество. От една страна, се поделя брачното имущество, т.е. имуществото, използвано от двамата съпрузи, например семейното жилище, автомобила и движимите вещи. От друга страна, трябва да бъдат поделени и брачните спестявания, т.е. активите от всякакъв вид, които съпрузите са натрупали по време на брака и които по своето естество обичайно са предназначени да бъдат оползотворени.

5 Какви са последиците от смъртта на единия от съпрузите върху режима на имуществени отношения между тях?

Ако единият от съпрузите, живеещи в съпружеска имуществена общност (което е рядкост на практика), почине, общото имущество трябва да бъде поделено. Активите, останали след приспадане на всички задължения, се поделят между преживелия съпруг и наследственото имущество на починалия, пропорционално на съответните им дялове. Що се отнася до това наследствено имущество и за обичайната делба на имуществото, законовото наследствено право на съпруга зависи от това кои други роднини на починалия наследяват. Съпругът на починалия има право на една трета от наследственото имущество на починалия в конкуренция с децата на починалия и техните низходящи, на две трети от наследственото имущество в конкуренция с родителите на починалия и е универсален наследник във всички останали случаи. Освен това съпругът е част от наследниците с право на запазена част. Като наследник със запазена част, съпругът има право на половината от това, което му се полага при наследяване по закон.

6 Кой орган е компетентен да се произнесе по случай, свързан с режима на имуществени отношения между съпрузи?

В случай на развод, унищожаване или нищожност на брака в съответствие с член 81 и сл. от Закона за брака (Ehegesetzes) имущественият спор се урежда или по взаимно съгласие, или със съдебно решение.

7 Какви са последиците от имуществения режим между съпрузи за правоотношенията между единия от съпрузите и трети лица?

По принцип съпругът не може без съдействието на другия съпруг нито да му предоставя права, нито да му налага задължения. Само в контекста на т.нар. „упълномощаване в рамките на домакинството“ (Schlüsselgewalt) съпругът, който управлява общото домакинство и няма доходи, представлява другия в правните сделки на ежедневието, които сключва за общото домакинство и които не надвишават равнището, съответстващо на условията на живот на съпрузите. Това не се прилага, ако другият съпруг е посочил на третото лице, че не желае да бъде представляван от своя съпруг. Ако с оглед на обстоятелствата третото лице не може да предположи, че съпругът действа като представител, двамата съпрузи са солидарно отговорни.

Режимът на съпружеска имуществена общност, който трябва да бъде договорен за всеки отделен случай, първоначално създава само задължителна връзка в отношенията между съпрузите, според която никой от тях не може да се разпорежда със своя дял от общото имущество без съгласието на другия съпруг. Режимът на съпружеска имуществена общност може да има действителни последици по отношение на недвижимите имоти чрез вписването им в имотния регистър, било чрез забрана на продажбата и обременяването им с тежести (член 364c от австрийския Общ граждански кодекс), било, съгласно член 1236 от австрийския Общ граждански кодекс, чрез вписването на ограничение, съгласно което за времето на съпружеската имуществена общност никой от съпрузите не може да се разпорежда едностранно с половината или със съответния си дял от общото имущество.

8 Кратко описание на процедурата за разпределение, включително разделянето, разпределянето и ликвидирането на режима на имуществените отношения между съпрузи в тази държава членка.

В случай на развод, унищожаване или нищожност на брака в съответствие с член 81 и сл. от Закона за брака имущественият спор се урежда, независимо от вината, но вината може да бъде включена в съображенията по справедливост. Делбата на имуществото се извършва по взаимно съгласие на страните или когато една от тях поиска извършването ѝ със съдебно решение. В противен случай продължава да се прилага режимът на разделност на имуществото, като всеки съпруг запазва правото си на собственост. Молбата трябва да бъде подадена в срок от една година, считано от датата на окончателното решение за развод. Брачното имущество и брачните спестявания трябва да бъдат поделени. Съгласно член 82 от Закона за брака от делбата се изключват вещите, които един от съпрузите е донесъл със себе си при встъпването в брака или е придобил по наследство, или които са му били предоставени от трето лице, както и вещите, които служат за лична употреба на съпруга или за упражняване на неговата професия, и вещите, които принадлежат на дружество или са акции/дялове в дружество, при условие че не представляват просто инвестиции.

9 Каква е процедурата и документите или информацията, които обикновено се изискват за целите на регистрацията на недвижима собственост?

Молбата за вписване на правото на собственост в имотния регистър трябва да бъде подадена до компетентния районен съд (Bezirksgericht), в чийто район се намира имотът, който трябва да бъде вписан.

Молбата, подадена в писмена форма, трябва да бъде подписана от молителя. По принцип подписът не трябва да бъде заверен, освен ако в молбата не е включена декларация за прехвърляне на собственост.

Молбата трябва да бъде придружена от официален документ или частен документ със заверени подписи на страните, който съдържа правното основание за придобиване на собствеността (напр. договор за продажба). В допълнение към точните данни за имота частният документ трябва да съдържа и декларация за прехвърляне на собственост.

Декларацията за прехвърляне на собственост представлява изрично изявление на лицето, чието право трябва да бъде ограничено, обременено с тежести, отменено или прехвърлено на друго лице, че се съгласява с вписването (в случай на договор за продажба, това е продавачът). Декларацията за прехвърляне на собственост трябва да бъде заверена от съда или от нотариус и подписана от задължената страна. Декларацията може да бъде направена и в молбата за вписване в имотния регистър, но подписите в молбата за вписване в имотния регистър трябва да бъдат заверени от съда или от нотариус.

Молбата трябва да бъде придружена от удостоверение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на данъчни задължения съгласно член 160 от Федералния данъчен кодекс (Bundesabgabenordnung). Това е „потвърждение“ от данъчната администрация, че няма възражения срещу вписването от гледна точка на дължими данъци.

Ако молбата се подава от адвокат или нотариус, тя трябва да бъде подадена по електронен път. В такъв случай приложените документи трябва да бъдат поставени в архив от документи. В този случай удостоверението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на данъчни задължения на данъчната администрация може да бъде заменено с декларация за самооценка, изготвена от адвоката или нотариуса.

Последна актуализация: 29/10/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.