Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница португалски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Swipe to change

Режими на имуществени отношения

Португалия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Има ли законов режим на имуществени отношения между съпрузи в тази държава членка? В какво се състои той?

Да. По правило съпрузите са свободни да сключат брачен договор с цел да изберат своя режим на имуществени отношения. Този договор е известен като предбрачно споразумение (convenção antenupcial — член 1698 от Гражданския кодекс, Código Civil).

Когато обаче съпрузите не изберат режим или в определени случаи, когато предбрачното споразумение е недействително, законовият режим на имуществени отношения е режимът на общност на придобитото по време на брака (regime da comunhão de adquiridos) в съответствие с член 1717 и член 1721 от Гражданския кодекс.

В този случай трябва да се прилагат законовите разпоредби на членове 1721—1731 от Гражданския кодекс, за да се определи кое имущество е обща собственост и кое е лична собственост.

По изключение има случаи (предвидени в член 1720 от Гражданския кодекс), при които задължителният режим е режимът на разделност (regime de separação de bens).

2 Как могат съпрузите да организират своя режим на имуществени отношения? Какви са формалните изисквания в този случай?

Съпрузите могат да уредят своя режим на имуществени отношения, като сключат предбрачно споразумение, посредством което могат да изберат един от трите режима на имуществени отношения, предвидени в Гражданския кодекс, или като се споразумеят за нещо различно в рамките на приложимото право (член 1698 от Гражданския кодекс).

Трите режима на имуществени отношения, предвидени в Гражданския кодекс, са:

  • режимът на общност на придобитото по време на брака (regime da comunhão de adquiridos — членове 1721—1731 от Гражданския кодекс);
  • режимът на универсална съпружеска имуществена общност (regime da comunhão geral de bens — членове 1732—1734 от Гражданския кодекс);
  • режимът на разделност (regime da separação de bens — членове 1735—1735 от Гражданския кодекс).

Както бе посочено по-горе, съпрузите могат да се споразумеят за нещо различно в рамките на приложимото право. Това трябва да се направи, когато режимът на имуществени отношения е режимът на общност на придобитото по време на брака, но съпрузите се споразумяват в предбрачно споразумение, че конкретен недвижим имот, придобит от единия от тях преди брака (например семейно жилище), ще стане общо притежавано имущество след брака, тъй като и двамата искат да носят отговорност за заема, когато това имущество е обременено с ипотека.

Що се отнася до формалните изисквания, предбрачното споразумение трябва да бъде под формата на официален документ, изготвен пред нотариус (нотариално заверен акт), или декларация, изготвена пред длъжностно лице по гражданско състояние (член 1710 от Гражданския кодекс и членове 189—191 от Кодекса за регистъра по гражданско състояние, Código do Registo Civil).

По правило предбрачното споразумение трябва да бъде сключено преди брака. В съответствие с член 1714 от Гражданския кодекс предбрачното споразумение и режимът на имуществени отношения не могат да се променят след брака, освен ако не е предвидено друго в член 1715 от Гражданския кодекс.

В глава IX от раздел III от Гражданския кодекс се съдържат правните разпоредби, приложими по отношение на предбрачните споразумения (членове 1698—1716).

Правните разпоредби, приложими по отношение на даренията по повод на брак и даренията между съпрузи, могат да бъдат намерени в глава X, раздели I и II, членове 1753—1766 от Гражданския кодекс.

3 Съществуват ли ограничения на свободата в организиране на режима на имуществения отношения между съпрузи?

Член 1720 от португалския Граждански кодекс предвижда две хипотези, при които задължителният режим е отделният режим на собственост: когато бракът се сключва, без да се преминава през процеса на предварителен брак; и когато съпрузите са на 60 или повече години.

С изключение на тези случаи съпрузите са свободни да избират в рамките на приложимото право.

4 Какви са правните последици от развода, раздялата или унищожаването на брака по отношение на режима на имуществени отношения между съпрузи?

В съответствие с член 1688 от Гражданския кодекс брачните отношения между съпрузите приключват с развод или унищожаване на брака, без да се засягат разпоредбите относно издръжката. Законната раздяла на съпрузите и тяхното имущество не води до прекратяване на брака, но правните последици в случай на раздяла са много подобни на тези в случай на развод, както ще бъде разяснено по-долу.

Що се отнася до подялбата на имуществото и плащането на задълженията, член 1689 от Гражданския кодекс установява, че след прекратяването на режима на имуществени отношения всеки от съпрузите или съответните им наследници има право да получи личното си имущество и своя дял от всяко общо притежаваното имущество. Съпругът, който има задължение по отношение на общо притежаваното имущество, трябва да уреди това задължение.

По отношение на задълженията приоритет ще бъде отдаден на плащането на общите задължения, като ще се използва общо притежаваното имущество, а останалите задължения ще бъдат уредени само след погасяването на тези задължения. Ако единият от съпрузите има задължение към другия съпруг, той трябва да изплати това задължение, като използва своя дял от общо притежаваното имущество. Когато няма общо притежавано имущество, съпругът трябва да плати задължението, като използва личното си имущество.

Правни последици от развода

Последиците от развода са предвидени в членове 1788—1793-А от Гражданския кодекс.

Като общо правило разводът прекратява брака и има същите последици като прекратяването на брака при смърт.

Що се отнася до наследството, в съответствие с член 2133 от Гражданския кодекс след постановяването на решението за развод бившият съпруг губи правното си положение на законен наследник дори когато решението за развод се постановяване след смъртта на другия съпруг.

По правило съгласно португалското право делбата на съпружеското имущество не се извършва в рамките на бракоразводното дело, а едва след него. В случай обаче на развод по взаимно съгласие пред Службата по гражданско състояние съпрузите могат незабавно да се споразумеят за начина, по който ще се извърши делбата на съпружеското имущество.

По отношение на последиците от развода общото правило е:

  • разводът влиза в сила от датата, на която решението за развод стане окончателно.

Имуществените последици от развода между съпрузите са следните:

  • имуществените последици за съпрузите от развода имат обратна сила по отношение на имуществото, считано от датата на подаване на молбата за развод;
  • по искане на единия от съпрузите обаче имуществените последици от техния развод могат да имат обратна сила от датата, на която съпрузите са престанали да живеят заедно, ако тази дата е потвърдена в хода на производството;
  • при делбата на имуществото след развода никой от съпрузите не може да получи по-голяма част от тази, която би получил, ако бракът е бил сключен при режим на общност на придобитото по време на брака;
  • всеки съпруг губи всички придобивки, които е получил или е трябвало да получи в резултат на брака (напр. дарения между съпрузите; дарения за двойката от трети лица във връзка с техния брак). В този случай лицето, направило дарението, може да реши дали придобивките да бъдат предоставени на децата на двойката;
  • пострадалият съпруг има правото да поиска обезщетение за вредите, причинени му от другия съпруг, съгласно общите условия за гражданската отговорност и пред обикновените съдилища;
  • когато основанията за развода са свързани с психичен проблем на единия от съпрузите, този, който подава молбата за развод, трябва да обезщети другия съпруг за причинените му в резултат на прекратяването на брака неимуществени вреди; този иск трябва да бъде предявен в хода на самото бракоразводно дело;
  • всеки съпруг може да поиска от съда да му позволи да наеме семейното жилище, независимо от това дали то е обща собственост или е лична собственост на другия съпруг.

Имуществените последици от развода по отношение на връзката между съпрузите и трети лица са следните:

  • съпрузите могат да противопоставят имуществените последици от развода на трети лица едва след датата, на която съдебното решение е вписано в регистъра по гражданско състояние.

По отношение на задълженията за издръжка между бивши съпрузи членове 2016 и 2019 от Гражданския кодекс установяват, че:

  • като общо правило след развода всеки бивш съпруг е задължен да се издържа сам;
  • всеки бивш съпруг има право на издръжка, независимо от това дали разводът е бил по взаимно съгласие или не, но правото на издръжка може да бъде отказано от съображения за справедливост;
  • правото на издръжка приключва, ако получателят ѝ сключи следващ брак.

Последици от законна раздяла на съпрузи и на тяхното имущество

По отношение на законната раздяла в член 1794 от Гражданския кодекс се прави позоваване на горепосочените разпоредби относно развода, с едно изключение: законната раздяла не прекратява брака.

Освен това единствено изключение, в съответствие с членове 1795-А, 2016 и 2133 от Гражданския кодекс последиците от законната раздяла за съпружеското имущество, задълженията за издръжка и наследяването са същите като последиците от развода.

Правни последици от унищожаването

Съществува разлика между унищожаването на брак и нищожния брак.

В случай на нищожен брак, както е предвидено в членове 1628—1630 от Гражданския кодекс (напр. когато не е представена декларация от единия или от двамата съпрузи), този брак няма никакви последици.

В случай на унищожаване на граждански брак, както е предвидено в член 1631 от Гражданския кодекс (напр. в случай на правни пречки или невярна декларация), предвидените в член 1647 от Гражданския кодекс последици, са следните:

  • ако и двамата съпрузи действат добросъвестно, бракът поражда последици между тях и за трети лица, докато решението за неговото унищожаване не стане окончателно;
  • ако само единият съпруг действа добросъвестно, тогава само той може да се ползва от последиците от брака. Освен това добросъвестният съпруг може да противопостави последиците от брака на трети лица, при условие че те отразяват връзката между съпрузите.

Тези правила се прилагат по отношение на унищожаването на католически бракове от църковните органи, докато съдебното решение не бъде вписано в Регистъра по гражданско състояние, при условие че католическият брак също е вписан там.

В членове 1649 и 1650 от Гражданския кодекс се предвиждат специални имуществени санкции в случай на брак между малолетни или непълнолетни лица или брак, който е в нарушение на законовите пречки, като например:

  • до навършването на пълнолетие всяко малолетно или непълнолетно лице, което сключи брак без необходимото разрешение, се смята за малолетно или непълнолетно лице във връзка с управлението на имуществото, което е притежавало към момента на сключването на брака или което придобива след брака чрез дарение; Необходимата в съответствие с неговото правно положение издръжка обаче ще бъде изплатена от доходите от това имущество;
  • до навършване на пълнолетие на малолетното или непълнолетното лице въпросното имущество ще се управлява от неговите родители или законен представител, а не от другия съпруг;
  • това имущество не може да се използва нито по време на брака, нито след неговото прекратяване, за уреждане на задълженията на някой от съпрузите, възникнали преди навършването на пълнолетие;
  • когато бъде сключен брак преди изтичането на периода на безбрачие, нарушилият тази пречка съпруг губи цялото си имущество, получено чрез дарение или завещание от първия съпруг по време на предишния брак;
  • ако бъдат нарушени посочените в член 1604, букви c) и d) от Гражданския кодекс пречки (напр. пречка поради родство), съпругът, извършил нарушението, не може да получи от другия съпруг никакви придобивки чрез дарение или завещание.

5 Какви са последиците от смъртта на единия от съпрузите върху режима на имуществени отношения между тях?

Режимът на имуществени отношения приключва при смърт, както е предвидено в член 1788 от Гражданския кодекс.

Общо притежаваното имущество трябва да бъде поделено. Имуществото на починалия включва неговото лично имущество и, когато е приложимо, неговия дял от общо притежаваното от съпрузите имущество в съответствие с член 2024 от Гражданския кодекс.

Като общо правило преживелият съпруг е законен наследник и се ползва от запазена част от наследството, независимо от съществуването на завещание (съответно членове 2131 и 2133 или членове 2158 и 2159 от Гражданския кодекс).

Освен това при условията на член 2103-А от Гражданския кодекс при делбата на имуществото преживелият съпруг има право да получи ползването на семейното жилище, на неговото съдържание и на обзавеждането му. Когато това надхвърля неговия дял както в наследството, така и в общо притежаваното имущество, преживелият съпруг трябва да обезщети останалите наследници.

В съответствие с член 1698 и член 1700, параграф 3 от Гражданския кодекс обаче, когато режимът на имуществени отношения е режимът на разделност, съпрузите могат да се откажат от правното си положение на наследници в предбрачното споразумение.

6 Кой орган е компетентен да се произнесе по случай, свързан с режима на имуществени отношения между съпрузи?

Съдилищата, службите по вписванията и нотариусите са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани със съпружеската имуществена общност, когато възникне някоя от ситуациите, посочени по-долу.

Съгласно португалското право принципът на неизменяемост се прилага по отношение на предбрачните споразумения и имуществения режим, закрепен в член 1714 от Гражданския кодекс. В този смисъл, ако бъдещите съпрузи желаят да се споразумеят относно режима на имуществени отношения и да се отклонят от законоустановения режим на имуществени отношения, той трябва да бъде установен въз основа на предбрачно споразумение (член 1710 от Гражданския кодекс), което трябва да бъде подписано преди встъпването на съпрузите в брак. По време на брака съпрузите нямат право да изменят или развалят споразумението за имуществени отношения между съпрузите. Случаите, предвидени в 1715 от Гражданския кодекс (например в случай на законна раздяла на имущество или законна раздяла на лица и имущество), са изключения от принципа на неизменяемост.

Разпоредбите относно режима на имуществени отношения трябва да бъдат определени в предбрачното споразумение (член 1698 от Гражданския кодекс). Съществуват изисквания за форма и обявяване при встъпването в предбрачно споразумение. Що се отнася до изискванията за форма съгласно член 1710 от Гражданския кодекс, за да бъдат валидни предбрачните споразумения, те трябва да бъдат сключени чрез декларация, направена в служба по вписванията, или под формата на нотариално заверен акт. Що се отнася до изискванията за обявяване, за да бъдат валидни по отношение на трети лица, предбрачните споразумения трябва да бъдат вписани съгласно член 1711, параграф 1 от Гражданския кодекс. За целите на предбрачното споразумение не се считат за трети страни наследниците на съпрузите и другите страни по предбрачното споразумение. Вписването на споразумението не замества изискването за вписване на фактите, свързани с имуществото. Има и срок, който трябва да бъде спазен: предбрачното споразумение трябва да бъде подписано преди брака, но не по-рано от една година датата на сключване на брака, в противен случай то се прекратява, както е предвидено в член 1716 от Гражданския кодекс.

Информацията, предоставена по-горе, може да бъде намерена в европейските закони: Въздействие върху дейността на службите по вписванията и нотариусите, на разположение на португалски и английски език на адрес https://www.redecivil.csm.org.pt/os-regulamentos-europeus-impacto-na-atividade-registal-e-notarial/

В случай на развод, законна раздяла или унищожаване на брака, компетентните органи за делбата на имуществото и прилагането на съответния режим на имуществени отношения се различават в зависимост от това дали съпрузите са съгласни с начина на делба на съпружеската имуществена общност.

Ако съпрузите постигнат съгласие относно начина на делба на съпружеската имуществена общност, в случай на развод или законна раздяла, службите по гражданско състояние са компетентни да се занимават с такива въпроси. В този случай могат да възникнат две ситуации: в случай на развод или законна раздяла по взаимно съгласие службите по гражданско състояние са компетентни по отношение на развода или законната раздяла и в рамките на тези производства могат да одобрят споразумението за делба, да уредят плащането на данъчните задължения и да впишат промени в имотния регистър в резултат на делбата. Ако в случай на развод или законна раздяла с произнасяне по въпроса за вината, за които са компетентни съдилищата по семейни дела и дела, свързани с малолетни и непълнолетни лица (Tribunais de Família e Menores), страните се споразумеят за делбата след развода или раздялата, тогава компетентни да разгледат делбата, данъчните задължения и промените в имотния регистър в резултат на делбата са службите по гражданско състояние. Тази правна уредба е предвидена в членове 272-A и 272-B от Кодекса за регистъра по гражданско състояние (Código de Registo Civil). Практическа информация относно тази служба и свързаните с нея разноски може да бъде намерена на адрес https://justica.gov.pt/Servicos/Balcao-Divorcio-com-Partilha.

Ако след развода или законната раздяла страните постигнат споразумение относно делбата на имуществото, те могат да сключат нотариално заверен акт. В този случай нотариусът отговаря за вписването на недвижимото имущество в срок от два месеца, а страните трябва да изпълнят своите данъчни задължения в същия срок (член 8-B и член 8-C от Кодекса за кадастъра и имотния регистър, Código do Registo Predial).

Когато съпрузите не могат да постигнат споразумение относно делбата, в случай на развод, законна раздяла, нищожност или унищожаване на брака, по искане на всяка от страните трябва да бъде започната процедура по опис. Съдилищата имат изключителна компетентност по отношение на процедурата по опис в случаите, предвидени в член 1083, параграф 1 от Гражданския кодекс (напр. когато описът зависи от други съдебни производства). В други случаи процедурата по опис може да бъде поискана по инициатива на заинтересованата страна, която започва производството, или по взаимно съгласие между всички заинтересовани страни, в съд или пред нотариус, изброени в член 1 от приложението към Закон № 117/19 от 13 септември 2019 г., съгласно член 1083, параграф 2 от Гражданския кодекс. Нотариусите разглеждат случая, като използват деловодна система https://www.inventarios.pt/.

7 Какви са последиците от имуществения режим между съпрузи за правоотношенията между единия от съпрузите и трети лица?

В членове 1682 и 1683 от Гражданския кодекс се предвижда, че в някои случаи единият съпруг трябва да получи съгласието на другия съпруг, за да сключи определени договори с трето лице. Това зависи от режима на имуществени отношения (напр. режим на разделност или режим на общност на придобитото по време на брака), правомощията за управление, произтичащи от този режим (напр. съвместно управление на определено имущество), естеството на имуществото (напр. семейно жилище, общо имущество) или естеството на договора (напр. договор за продажба; приемане на дарения).

Съгласно член 1687 от Гражданския кодекс липсата на съгласие от другия съпруг има следните последици за трети лица:

  • ако единият от съпрузите сключи договор, с който се нарушават разпоредбите на член 1682, параграфи 1 и 3 (напр. прехвърляне на собствеността върху определено движимо имущество), член 1682-А (напр. прехвърляне на собствеността върху недвижим имот съгласно режими на универсална съпружеска имуществена общност; прехвърляне на собствеността върху семейното жилище съгласно всеки режим на имуществени отношения), член 1682‑B (напр. прекратяване на договор за наем за семейното жилище) или член 1683, параграф 2 (отказ от наследство или завет) от Гражданския кодекс, другият съпруг или негов наследник може да поиска унищожаване на този договор;
  • ако единият съпруг прехвърли собствеността върху невписано движимо имущество или сключи договор, който води до учредяване на тежест върху въпросното имущество, без съгласието на другия съпруг, когато това съгласие е необходимо, горепосоченото унищожаване е непротивопоставимо на добросъвестните трети лица;
  • ако единият от съпрузите незаконно прехвърли собствеността върху имущество, принадлежащо единствено на другия съпруг, или сключи договор, който води до учредяване на тежест върху това имущество, договорът е нищожен и цената трябва бъде възстановена, по-специално в съответствие с членове 892—904 от Гражданския кодекс, в които се посочват последиците от липсата на упълномощаване на продавача.

8 Кратко описание на процедурата за разпределение, включително разделянето, разпределянето и ликвидирането на режима на имуществените отношения между съпрузи в тази държава членка.

Когато бъде постигнато споразумение относно делбата, то може да бъде одобрено от службите по гражданско състояние или да бъде изложено в нотариално заверен акт, в зависимост от случаите, посочени по-горе в отговор на въпрос 6.

Когато не е постигнато споразумение относно делбата, в съда или от нотариус се започва процедура по опис, както вече бе описано в отговора на въпрос 6.

Съдебното производство по опис на имущество се урежда от разпоредбите на книга V, дял XVI (членове 1082—1130 от Гражданския кодекс), които се прилагат mutatis mutandis към нотариалния опис (член 2 от приложението към Закон 117/19 от 13 септември 2019 г.).

Производството по опис на имущество включва следните етапи: начален етап; възражение и проверка на поетите задължения; предварително изслушване на заинтересованите страни; произнасяне по същество и изслушване на заинтересованите страни; списък на извършената делба и ратифициране на съдебното решение; искове, заведени след решението за ратифициране.

9 Каква е процедурата и документите или информацията, които обикновено се изискват за целите на регистрацията на недвижима собственост?

Заявителят за вписване на недвижим имот трябва да подаде заявление за вписване до Службата по кадастъра и имотния регистър (Conservatória de Registo Predial), като приложи документи, доказващи посочените в имотния регистър факти. Обикновено се изискват следните документи: нотариално заверен акт; нотариален акт; доказателство за плащане на държавна такса и общински данък сгради; документ за анулиране на ипотека, когато е приложимо. Ако тези документи вече са вписани в Службата по кадастъра и имотния регистър, трябва просто да се направи препратка към тях.

Освен това, ако заявлението е подадено от представител на заявителя, към заявлението трябва да бъде включено неговото пълномощно. Съгласно член 39 от Кодекса за кадастъра и имотния регистър обаче адвокатите, нотариусите и правните консултанти не трябва да прилагат пълномощно, за да подадат молба за вписване.

Заявителите, които притежават цифров сертификат (граждани с португалска лична карта, адвокати, нотариуси и правни консултанти, надлежно регистрирани в съответните професионални организации), могат да подават заявление за вписване на недвижим имот и да добавят необходимите документи чрез интернет. Заявителите, които не притежават цифров сертификат, могат да подадат заявлението лично в Службата по кадастъра и имотния регистър или да го изпратят по пощата.

Информация за процедурата по вписване и свързаните с нея разноски може да бъде намерена на адрес:

https://justica.gov.pt/Servicos/Pedir-registo-predial

Справка в настоящите версии на Гражданския кодекс и останалото посочено по-горе законодателство може да бъде извършвана на португалски език на следната връзка:

http://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_main.php

Заключителна бележка:

Настоящият информационен документ съдържа обща информация; тя не е изчерпателна и не обвързва нито звеното за контакт, Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела и съдилищата, нито други адресати. Винаги трябва да се прави справка в актуалната версия на приложимото законодателство. Предоставената тук информация не замества правните съвети от юридически специалист.

Последна актуализация: 05/10/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.