Имуществени последици на регистрираните партньорства

1 Съществуват ли различни форми на „регистрирано партньорство“ в тази държава членка? Обяснете разликите между тези различни форми?

В допълнение към института на брака, в Австрия е уреден и институтът на регистрираното партньорство в съответствие със Закона за регистрираното партньорство (Eingetragene Partnerschaft-Gesetz, EPG).

С решение от 4 декември 2017 г. Конституционният съд отмени различния правен режим за разнополовите и еднополовите двойки. От 1 януари 2019 г. еднополовите двойки могат да сключват брак в Австрия. По същия начин разнополовите двойки могат да влязат в регистрирано партньорство (което преди беше запазено само за еднополови двойки).

Правилата, уреждащи регистрираните партньорства, се различават съвсем малко от правилата за браковете, например по отношение на минималната възраст (18 години; „удостоверение за брачна дееспособност“ не се изисква от навършването на 16-годишна възраст) и по отношение на прекратяването (разрешено, след като партньорите са били разделени в продължение на три години; при браковете е предвиден шестгодишен период при наличие на изключителни обстоятелства).

2 Съществува ли законов режим на имуществени отношения на регистрирани партньорства в тази държава членка? В какво се състои той? За кои форми на „регистрирано партньорство“ се прилага?

Както при брака, общият режим на имуществените отношения при регистрираните партньорства е разделност на имуществото (Gütertrennung) (член 1217 (2) във връзка с член 1233 от австрийския Граждански кодекс, Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch). Всеки регистриран партньор си запазва имуществото, внесено в партньорството, и е единствен собственик на имуществото, което той или тя придобива. Всеки регистриран партньор също така е единствен кредитор на своите длъжници и единствен длъжник на своите кредитори.

3 Как може партньорите да организират своя режим на имуществени отношения? Какви са формалните изисквания в този случай?

Партньорите в регистрирано партньорство могат да уредят своя имуществен режим посредством споразумение за регистрирано партньорство при същите условия като брачните двойки. Страните могат да изберат различен имуществен режим от общия чрез споразумение. Такива споразумения трябва да бъдат заверени нотариално, за да бъдат действителни (чл. 1 от Закона за нотариалните актове, Notariatsaktsgesetz).

4 Съществуват ли ограничения на свободата да се организира режим на имуществени отношения?

По своето съдържание уредбата е същата като при брака.

5 Какви са правните последици от прекратяването или анулирането на регистрираното партньорство върху имуществените отношения?

По своето съдържание уредбата е същата като при брака (членове 24 и сл. от Закона за регистрираното партньорство).

6 Какви са последиците от смъртта на единия партньор върху режима на имуществени отношения на регистрираното партньорство?

По своето съдържание уредбата е същата като при брака (членове 24 и сл. от Закона за регистрираното партньорство).

7 Кой орган е компетентен да се произнесе по случай, свързан с имуществените последици на регистрираното партньорство?

По своето съдържание уредбата е същата като при брака.

8 Какво е действието на имуществените последици на регистрираното партньорство върху правоотношенията на един от партньорите с трети лица?

По своето съдържание уредбата е същата като при брака.

9 Кратко описание на процедурата за подялба, включително разделянето, разпределянето и ликвидацията на имуществото на регистрираното партньорство в тази държава членка.

По своето съдържание уредбата е същата като при брака.

10 Каква е процедурата и документите или информацията, които обикновено се изискват за целите на регистрацията на недвижима собственост?

Молбата за вписване на правото на собственост в имотния регистър трябва да бъде подадена до районния съд, в чийто съдебен район се намира недвижимият имот.

Молбата трябва да бъде в писмена форма и да бъде подписана от заявителя. По принцип не се изисква заверка на подписа, освен ако към молбата е приложена декларация за регистрация (Aufsandungserklärung).

Към молбата трябва да бъде приложен публичен или частен документ, съдържащ правните основания за придобиване на имота (напр. договор за покупка), със заверени подписи на страните. Освен точни данни за имота, частните документи трябва да съдържат и декларация за регистрация (Aufsandungserklärung).

Декларацията за регистрация е изрична декларация за съгласие за регистрация (вписване в имотния регистър) от лицето, чието право се ограничава, обременява с тежести, обезсилва или прехвърля на друго лице (в случай на договор за покупка това е продавачът). Декларацията за регистрация трябва да бъде заверена от съд или нотариус и подписана от насрещната страна. Декларацията за регистрация може да бъде подадена и като част от молбата за вписване на вещното право в имотния регистър. В този случай подписите върху молбата трябва да бъдат заверени от съд или нотариус.

Към молбата се прилага и удостоверение за спазване на данъчното законодателство (steuerrechtliche Unbedenklichkeitsbescheinigung) в съответствие с чл. 160 от Федералния данъчен кодекс (Bundesabgabeordnung). Удостоверението представлява потвърждение от данъчните органи, че няма пречки за вписването на вещното право в имотния регистър, свързани с неплатени данъци.

Ако молбата е изготвена от адвокат или нотариус, тя трябва да бъде подадена по електронен път. В този случай приложенията се регистрират в електронен документен архив. Удостоверението за спазване на данъчното законодателство от данъчните органи тогава може да бъде заменено с декларация за самооценка, изготвена от адвоката или нотариуса.