

Да.
Няма гражданскоправна уредба на общонационално равнище на небрачното партньорство (pareja de hecho — съжителство на несемейни начала), в резултат на което повечето автономни области са приели собствени норми, уреждащи както от гражданскоправна, така и от административна гледна точка учредяването, функционирането и последиците от небрачното партньорство, способите за прекратяването му и последиците от това прекратяване. Това положение се допълва от съвместното съществуване на различни регионални гражданскоправни системи (derechos forales) в Испания, наред с общото гражданско право.
Наред с брака и неуредените партньорства, всяка автономна област предвижда различни условия за признаването от закона на небрачните партньорства. В това отношение регионалните различия варират от признаване от закона само въз основа на установен минимален период на съжителство или съжителство, довело до общо потомство, до изискване за регистриране на небрачното партньорство или за вписването му, за да породи административни последици. Четири автономни области (Балеарските острови, Естремадура, Страната на баските и Галисия) разполагат дори с регистри, в които партньорството трябва да бъде вписано, за да породи конститутивно действие или просто тъй като вписването е задължително.
Следва да се отбележи, че административните въпроси са изключени от приложното поле на Регламента, тъй като в този информационен документ се говори за чисто административната уредба на небрачните партньорства и тяхното регистриране, приета от различните автономни области, които на практика нямат конституционни правомощия в областта на гражданското право.
Различните правни уредби не съдържат конкретни разпоредби относно финансите или правото на собственост, отнасящи се до вещите, придобити по време на небрачното партньорство. Законодателството, уреждащо имуществения режим при брак, не се прилага по отношение на небрачните партньорства, дори не и по аналогия, което означава, че ако двамата небрачни партньори не са сключили специален договор за тази цел, по отношение на имуществения режим между тях ще се прилагат разпоредбите на Гражданския кодекс (Código civil) (или кодексите на автономните области (códigos forales) относно съсобствеността и имуществената общност (condominios или comunidades de bienes) (член 392 и сл. от Гражданския кодекс, що се отнася до общото гражданско право), в случай че имуществото е обща собственост (en común) и на двамата партньори.
Страните могат сами да уредят финансовите и имуществените аспекти на съжителството си. За тази цел повечето местни законодателства съдържат специални разпоредби относно договорите, които страните могат да сключват. Повечето закони изискват такива договори да бъдат сключени в писмена форма, въпреки че в някои области се допускат устни споразумения (Балеарските острови и Канарските острови).
Що се отнася до писмените договори, общото правило е, че се допускат изготвени за тази цел публични или частни документи, като различните местни уредби позволяват на страните дори да предвидят парични санкции в случай, че партньорството бъде прекратено и е налице финансов дисбаланс между двете страни.
В някои области се изисква договорът да бъде скрепен с нотариална заверка. Такъв е случаят в Арагон, Кантабрия, Каталония, Естремадура, Галисия и Мадрид.
Да, има ограничения върху свободата на договаряне. Обхватът на тези ограничения варира според различните областни разпоредби. По принцип договорите, които противоречат на императивни норми на закона или нарушават равноправието на партньорите, както и договорите, които са в сериозен ущърб на един от партньорите, се смятат за нищожни. Някои закони предвиждат изрично също така, че договорите, чийто предмет е изцяло личен или които засягат неприкосновеността на личния живот на партньорите, са нищожни. Освен това тези договори не трябва да вредят на трети лица.
Последиците от прекратяването на небрачно партньорство зависят на първо място от евентуалните договори, сключени между страните. Според законодателството на някои области е възможно партньорите да предвидят с договор заплащането на парично обезщетение в случай на евентуална раздяла, ако между страните има финансов дисбаланс. Във всеки случай по отношение на съвместното имущество се прилагат общите граждански и процесуални правила за подялба и ликвидация. В някои автономни области, като Каталония и Арагон, се изисква съдът да одобри парично обезщетение за домакинската работа на един от партньорите или за работата, извършена във финансовия или професионален интерес на другия партньор.
Правната уредба на някои автономни области позволява на преживелия партньор да наследи починалия при същите условия, както при брачните двойки. Освен това в някои автономни области се признава право на наследяване на общите домакински вещи, право на преживелия партньор да продължи да използва общото жилище за една година или да поеме договора за наем на жилището.
Съдебните органи са компетентни да вземат решения относно имуществените последици от раздялата. Във всеки случай не съществува някакво конкретно правомощие, произтичащо от наличието на небрачно партньорство, какъвто е случаят с имуществените режими между съпрузи (членове 769 и 807 от Гражданския процесуален кодекс). Следователно, тъй като става въпрос за съдебна власт, подсъдността се урежда от общите правила (член 50 и сл. от Гражданския кодекс).
По принцип нормативната уредба на автономните области съдържа изрични разпоредби относно действието на небрачните партньорства спрямо трети лица, като в някои области се предвижда, че небрачните партньорства не трябва да накърняват правата на трети лица. Само в една автономна област е предвидено, че двамата партньори са солидарно отговорни пред трети лица за определени разходи (какъвто е случаят в Андалусия).
Нито националното законодателство, нито нормативните уредби на автономните области не предвиждат специални процесуални правила за прекратяването и ликвидирането на съвместното имущество на двойки, сключили небрачно партньорство. По принцип ще се прилага режим на обща собственост между съпрузи (неделима собственост на двамата партньори), уреден в член 392 и сл. от Гражданския кодекс, без да се засягат разпоредбите на различните гражданскоправни системи, съществуващи в Испания, и следователно ликвидирането ще се извърши в съответствие с общите норми, уреждащи всяка неделима обща собственост (член 400 от Гражданския кодекс).
Вписването на недвижимо имущество изисква съставянето на нотариален акт.
Процедурата по вписване ще зависи от гражданскоправните разпоредби и трябва да бъде извършена в съответствие с тези разпоредби. Ако дадено партньорство е регистрирано и признато само от чисто административна гледна точка, без това да води до някакви гражданскоправни последици, се смята, че е налице обикновена съсобственост. Принципите относно регистрите за вписване на публични или автентични документи се прилагат във всички случаи.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.