

Намиране на информация по региони
На практика връчването на документи означава доставянето на физическо лице или дружество на заведения срещу него иск или други съдебни документи във връзка със съдебен процес. Това му дава възможност да се защити или да предприеме ответни действия по иска или производството.
Съществуват особени правила[1] относно връчването на документи, с които да се гарантира, че всички правоимащи страни получават съдебните документи, свързани с тях или техните действия, и да се осигурят защитни мерки, за да се гарантира, че ако такива документи не са връчени правилно, могат да бъдат предприети подходящи действия.
[1] В част 6 от Правилата за гражданското съдопроизводство (Civil Procedure Rules — CPR) се съдържат общите правила относно връчването, също така вж. допълнително част 7.
Всички съдебни документи, включително исков формуляр, молби, съдебни решения, петиции и др., трябва да се връчват официално при спазване на различните правила, но това може да става чрез изпращане по пощата, лично връчване, връчване от съдебен изпълнител и т.н.
Като цяло по делата, разглеждани от окръжния съд (County Court), за връчването на документи отговаря окръжният съд; във Висшия съд (High Court) голяма част от връчванията се извършват от страните. Когато дадена страна изготви документ, който трябва да бъде връчен от съда, тя трябва да внесе препис за съда и за всяка страна, на която ще бъде връчен.
Съдът може да постанови, че друг трябва да отговаря за връчването. Това може да включва страната, издаваща документа, или неин пълномощник или адвокат. Освен това съдът не отговаря за връчването, когато определено правило или практическо указание към правилата предвижда, че въпросният документ трябва да бъде връчен от дадена страна или когато страната, от името на която трябва да бъде връчен документът, уведоми съда, че желае да го връчи сама.
Не. В Обединеното кралство, за разлика от много други държави членки, няма регистър на населението; не е възможно замоленият орган в Англия и Уелс да получи адреса на лицето, на което трябва да бъдат връчени документите. Когато обаче документите трябва да бъдат връчени на дружество и когато получателите на посочения адрес откажат да приемат връчването, получаващият орган в Англия и Уелс е в състояние да установи адреса на регистрация на дружеството (ако е различен) и може да връчи документите на този адрес.
Както бе споменато по-горе, в Обединеното кралство няма регистър на населението. За да се установи адресът на лице, е необходимо да се използват посредници, които могат да проследяват лица или да използват редица уебсайтове, на които се съдържат някои подробности за адресите. Следващият списък не е изчерпателен, но илюстрира някои примери за видовете уебсайтове, които са на разположение. Някои от тях, като например търсене в телефонни указатели (първата препратка), са безплатни. За други е необходимо да се заплати такса.
Телефонни указатели, предоставени от British Telecommunications.
Сайт за намиране на адреси: 192, UKRoll
Сайт за намиране на хора: Tracesmart
За установяване на седалището на дружество може да се извърши търсене на уебсайта на регистъра на дружества Companies House. Някои търсения на дружества са достъпни безплатно, но за по-подробните търсения се изисква заплащането на такса.
В Англия и Уелс не е възможно подаване на искане за установяване на адрес съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета.
Основният начин на връчване в Англия и Уелс е чрез първокласна пощенска услуга. Други начини на връчване, които могат да се използват при спазване на съответните процесуални правилници и практически указания на съдилищата, са:
а. лично връчване (от съдебен изпълнител/призовкар или от страната, завела производството);
б. доставяне на документа на одобрен адрес (вж. по-долу);
в. чрез обмен на документи; или
г. по факс или чрез други средства за електронни съобщения.
Връчването следва да се извършва на адреса, предоставен от страната, на която следва да бъдат връчени документите, което може да включва адреса на нейния адвокат или пълномощник. Когато няма адвокат, действащ от името на страната, на която следва да бъдат връчени документите, или страната не е предоставила адрес за връчване, документът следва да бъде изпратен или предаден, или оставен на адрес, одобрен съгласно процесуалните правилници на съдилищата — обикновено това е обичайното или последното известно местопребиваване или място на стопанска дейност.
Когато документ трябва да бъде връчен от съда, съдът решава кой от начините на връчване следва да се използва.
В гражданското производство е позволено електронното връчване на документи (включително по електронна поща и факс). Не съществуват ограничения по отношение на наличието или достъпа до този начин на връчване на документи в зависимост от това кой е адресатът. Необходимо е обаче страната, на която следва да бъдат връчени документите, или нейният адвокат предварително да са заявили в писмена форма готовност да приемат връчване чрез електронни средства.
Има няколко начина, по които страните и адвокатите могат да заявят готовност да приемат връчване чрез електронни средства. Първо, когато адвокатът е предоставил номер на факс на официалната си бланка. Второ, когато на официалната бланка е посочен адрес на електронна поща и адвокатът е потвърдил възможността за електронно връчване. И накрая, електронното връчване на документи е позволено, когато номер на факс, адрес на електронна поща или друга електронна идентификация са посочени върху становище или отговор на иск, подаден в съда.
Когато страна възнамерява да връчи документ чрез електронни средства (различни от факс), първо трябва да запита страната, на която следва да бъдат връчени документите, дали има някакви условия, които трябва да бъдат изпълнени: например дали има определен формат, в който трябва да се изпращат документите, или максимален размер на прикачените файлове, които могат да бъдат получени.
Когато документите са връчени електронно, не съществува изискване за допълнителното им изпращане на хартиен носител.
Пълна информация за правилата и процедурите за връчване в Англия и Уелс може да бъде намерена в част 6 от Правилата за гражданското съдопроизводство. Общото правило е, че ищецът трябва да предостави адреса на ответника за връчване на документи и че този адрес обикновено е неговият настоящ или последен известен адрес или място на стопанска дейност. Ако не може да установи тези адреси, ищецът може да подаде заявление съгласно част 6, точка 19, връчването да бъде извършено по алтернативен начин на алтернативен адрес. Точните подробности ще зависят от представените пред съда фактически обстоятелства, но принципът е, че какъвто и начин на връчване да бъде заявен, той трябва да осигурява довеждане на производството до знанието на ответника. Вж. практическо указание 6A.
При нормално връчване по пощата или друг начин на доставка, който предвижда доставка на следващия работен ден, документите се считат за връчени на втория ден след датата на изпращане, оставяне, доставяне или вземане на документите от съответния доставчик на услуги, при условие че този ден е работен ден или е следващият работен ден след посочения ден. Когато връчването става по факс или друг електронен начин, ако документът е изпратен в работен ден преди 16:30 ч. — на същия ден, или във всеки друг случай — на следващия работен ден след деня на изпращане. Когато се използва алтернативен начин на връчване, в определението на съда ще бъдат уточнени начинът и датата, на която се счита, че е извършено връчването.
Депозирането на документите на определено място (напр. в пощенска служба) обичайно не е алтернативен начин на връчване. Ако документите са връчени чрез препоръчана поща, но не са доставени, процедурата, по която се уведомява адресатът, е разгледана в раздел 8 по-долу.
При условие че начинът на връчване е одобрен от съда, считаната дата на връчване се прилага, независимо дали адресатът приема връчването.
Доставките с обратна разписка от Royal Mail (пощенската служба на Обединеното кралство) са до адреса, а не до физическото лице. Следователно е възможно лице, различно от адресата, да получи документите, ако живее на същия адрес.
Ако на заявения адрес не е на разположение никой, който да удостовери получаването на документите, те се връщат в местната пощенска служба по адрес. Ако не бъдат взети в рамките на срока (вж. по-долу), те се връщат на подателя, като в този случай не се счита, че е осъществено връчване.
Когато доставката не е била възможна на адреса, се оставя известие за опита за доставка. С това известие на адресата се съобщава откъде могат да бъдат взети документите, както и срокът, в който той следва да ги вземе. За пощенски пратки с обратна разписка с произход от Обединеното кралство документите следва да бъдат взети в рамките на 1 седмица. За международни пощенски пратки с обратна разписка срокът е три седмици.
Съдът регистрира факта, че е връчил определен документ. Документите, връчени по пощата, се считат за (или разглеждат като) връчени, освен ако не бъдат върнати от пощенската система.
Когато ищецът връчи документ, той трябва да подаде удостоверение за връчване в съда в рамките на седем дни от връчването му. В това удостоверение трябва да се посочва, че документът не е върнат недоставен и да се дават уточнения за начина и датата на връчване.
При получаване на исков формуляр длъжникът разполага с 14 дни да отговори на иска. Ако той изпрати формуляр за удостоверяване на връчването, срокът за отговор се удължава до 28 дни от връчването на исковия формуляр.
Ако документите се връчват лично, се изготвя писмен протокол под формата на сертификат или удостоверение за връчване с подробна информация за часа и датата на връчване. Той може да служи като доказателство за връчване, ако получателят отрича получаването на такива документи.
Ако дадено лице узнае, че не е получило съдебни документи, които има право да получи, то може да предприеме действия, за да гарантира, че документите ще му бъдат връчени по съответния ред, като се свърже с другата страна или с нейните адвокати, или като се свърже със съда. Ако по производството вече е произнесено определение или съдебно решение, може да бъде подадена молба за отмяната им въз основа на това, че документите не са били връчени.
Ако страна приеме връчване на документи извън минималния срок за предизвестие, разрешен съгласно правилата, връчването все пак може да се счита за валидно. Ако бъде установено, че връчването на документи е недействително, могат да бъдат предприети нови действия за повторно връчване. Също така, при определени обстоятелства съдът може да се откаже от връчването на документи.
Разходите за връчване на документи по пощата са включени в обичайните съдебни такси. Ако документите трябва да бъдат връчени лично от съдебен изпълнител или призовкар, таксите се различават в зависимост от вида на производството и това дали се използва съдебен изпълнител или призовкар.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.