Връчване на документи: официално предаване на актове

Естония
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какво на практика означава правният термин „връчване на документи“? Защо има особени правила за „връчването на документи“?

Връчването на съдебен документ означава връчването на документ на неговия адресат по начин, при който на адресата се дава възможност да прегледа документа своевременно, за да упражни и защити правата си. В глава 34 от Гражданския процесуален кодекс са предвидени различни начини на връчване, в това число връчване с препоръчано писмо, по електронен път, чрез съдебен изпълнител, връчване на представителя на адресата, връчване на съдебен документ чрез изпращането му и чрез публикуване на публично обявление в изданието Ametlikud Teadaanded (Официални обявления). Съдебният документ се смята за връчен, ако актът за доставянето на документа отговаря на формалните изисквания на закона и е документиран в предвидения за целта формат.

2 Кои документи трябва да се връчват официално?

Съгласно член 306, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс съдът връчва на участниците в производството следните документи: исковата молба, жалбата и допълненията към тях, призовки, съдебни решения, определения за прекратяване на производството и всички други съдебни документи, предвидени по закон.

3 Кой отговаря за връчването на документ?

Съдът организира връчването на съдебни документи чрез професионален доставчик на пощенски услуги, съдебен изпълнител, съдебен охранител или друг компетентен съдебен служител в съответствие с вътрешните правила на съда. Съдът може да връчи документите и по друг, предвиден от закона начин. Участник в дело, който представи документ, който трябва да бъде връчен или който налага връчването на друг съдебен документ, може да подаде молба до съда той самостоятелно да организира връчването на документа. Участник в производство може да връчва съдебни документи само чрез съдебен изпълнител. В такъв случай връчването и документирането на връчването се осъществяват при същите условия като връчването от съда чрез съдебен изпълнител. Съдът преценява дали съдебният документ може да се смята за връчен.

4 Действия за установяване на адрес

4.1 Съгласно Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, замоленият орган в тази държава членка опитва ли се по собствена инициатива да установи местонахождението на адресата на документите за връчване, ако адресатът вече не пребивава на адреса, известен на молещия орган?

Институцията, която получава искането (Министерството на правосъдието (Justiitsministeerium) или съда), проверява освен наличните данни също така адреса на лицето в Регистъра на населението (Rahvastikuregister) или в Търговския регистър (Äriregister).

4.2 Чужди съдебни органи и/или страни в съдебно производство имат ли достъп до регистри или услуги в тази държава членка, позволяващи установяването на настоящия адрес на лицето? Ако отговорът е „да“, кои са съществуващите регистри или услуги и каква процедура трябва да се следва? Каква такса, ако има такава, следва да се заплати?

Адресите на юридическите лица, клоновете на чуждестранни дружества и едноличните търговци могат да бъдат намерени в Търговския регистър. За установяването на адреса на частно лице може да бъде изпратено официално запитване за получаване на данни, вписани в Регистъра на населението. В запитването трябва да бъде обоснован законният интерес, за да може администраторът на данните да вземе решение дали подаването на данни е обосновано. Регистърът на населението се администрира от Центъра за ИТ и развитие на Министерство на вътрешните работи (Siseministeerium), чийто уебсайт съдържа информация за запитванията и може да бъде намерен на адрес https://www.smit.ee/.

4.3 Как органите в тази държава членка разглеждат искане за установяване на настоящия адрес на лицето, изпратено съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела?

Съдът обработва международните искания за събиране на доказателства при получаването на молба, т.е. съдилищата са длъжни да положат всички усилия, за да установят адреса на съответното лице.

5 Как на практика се извършва обичайното връчване на документа? Съществуват ли алтернативни начини, които могат да се използват (различни от заместващото връчване, посочено в точка 6 по-долу)?

Решението как да бъде връчен даден документ обикновено се взема от органа, който води производството. Съдилищата обаче следва да връчват документите най-вече по електронен път чрез публичната процесуална информационна система за електронни преписки, тъй като чрез нея всеки участник в производството има достъп до всички съдебни документи по своето дело, или по електронната поща. Използването на електронни канали помага на съда да спести от пощенски разход, а използването на електронното връчване непрекъснато се увеличава. След като прецени възможностите за електронно връчване, съдът разглежда и други алтернативи, като връчване по пощата, връчване чрез съдебен куриер и различни други варианти, които са предвидени в закона.

6 Позволено ли е електронно връчване на документи (връчване на съдебни или извънсъдебни документи чрез електронни средства за комуникация от разстояние, като например електронна поща, защитено интернет приложение, факс, SMS и др.) в гражданското производство? Ако отговорът е положителен, за кои видове производства е предвиден този начин? Съществуват ли ограничения по отношение на възможността за прибягване до този начин на връчване на документи в зависимост от това кой е адресатът (юрист, юридическо лице, дружество или друг стопански субект и т.н.)?

Електронното връчване е позволено по всички производства и на всички адресати.

Съгласно член 3111 от Гражданския процесуален кодекс съдебни документи се връчват електронно чрез съответната информационна система, като се изпраща известие до участниците в производството, с което се уведомяват, че в системата е наличен документ. Съдът незабавно предоставя чрез информационната система всички съдебни документи, включително съдебните решения, на разположение на участниците в производството, независимо от това как документите са били връчвани на участниците по време на производството. За влизане в информационната система е необходима идентификационна карта. Съдебният документ се смята за връчен, когато адресатът го отвори в информационната система или потвърди получаването, без да отваря документа. Същото важи, ако това е направено от друго лице, на което адресатът е дал достъп, за да преглежда документите в информационната система. Връчването на документа се регистрира в информационната система автоматично.

Ако от даден адресат не може да се очаква да е в състояние да използва информационната система, с помощта на която се връчват съдебни документи, или ако връчването на документи чрез информационната система не е възможно по технически причини, съдът има право да връчва съдебни документи по електронен път по друг начин. В такъв случай документът се смята за връчен, когато адресатът потвърди получаването на съдебния документ саморъчно, по факс или по електронен път. В потвърждението трябва да се посочи датата на получаване на документа и да съдържа подписа на адресата или на негов представител. Изготвеното в електронна форма потвърждение трябва да съдържа електронния подпис на изпращача или да бъде предадено по друг сигурен начин, който позволява идентифицирането на изпращача и установяването на времето на изпращане, освен ако съдът няма причини да се съмнява, че потвърждението, което не съдържа електронен подпис, е изпратено от адресата или от негов представител. Изготвеното в електронна форма потвърждение може да бъде изпратено до съда по електронна поща, ако адресът на електронната поща на адресата е известен на съда, и може да се предположи, че неупълномощени лица нямат достъп до него, и ако в хода на същото дело съдът вече е изпращал документи на този адрес на електронна поща, или ако участникът в производството е предоставил отделно на съда своя адрес на електронна поща. Потвърждението трябва да се изпрати на съда незабавно. Ако това задължение бъде нарушено, съдът може да глоби участника в производството или неговия представител.

Само на адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, синдици и централни или местни органи на управление може да се връчват съдебни документи по начин, различен от електронно връчване, ако е налице основателна причина за това.

7 „Заместващо“ връчване

7.1 Правото на тази държава членка позволява ли други начини на връчване в случаите, когато не е било възможно връчването на документите на адресата (например съобщаване на домашния адрес, в службата на съдебния изпълнител, чрез пощенска услуга или чрез залепване на уведомление)?

Съгласно член 322, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, ако адресатът на съдебен документ не може да бъде намерен вкъщи, документът също така се смята за доставен, ако е предаден на лице на най-малко четиринадесет години, което живее с адресата или работи за семейството на адресата. В параграф 2 от същия член се предвижда, че вместо съдебният документ да се връчва на адресата, той може да бъде връчен на етажната собственост, управляваща жилищната сграда, в която се намира жилището или мястото на стопанска дейност на адресата, на управителя на съсобствеността или на наемодателя на адресата. Аналогично той може да бъде връчен на работодателя на адресата или на друго лице, на което адресатът предоставя услуги по договор. Съдебният документ се смята за връчен на адресата съгласно параграф 3 дори ако е връчен на представителя на адресата по някой от начините по параграфи 1 и 2 от същия член. Съгласно член 322, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс документът също се смята за връчен на лице, което служи в отбранителните сили, излежава присъда лишаване от свобода или се намира в лечебно заведение или подобно място за продължителен период от време, при условие че документът е доставен на ръководителя на институцията или определено от него лице, освен ако в закона не е предвидено друго.

В член 323 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда, че ако даден документ се връчва на физическо лице, което се занимава със стопанска или професионална дейност, но въпросното лице не се намира в стопанските помещения през обичайното работно време или не може да получи документа, тогава документът може да бъде предаден на служител, който обикновено се намира в стопанските помещения на адресата, или на лице, което обикновено предоставя услуги на адресата на подобна договорна основа. Съгласно параграф 2 същото е приложимо и за връчване на документи на юридически лица, административни органи, нотариуси и съдебни изпълнители, както и в случай на връчване на документ на представителя на адресата или на някое друго лице, на което документът може да бъде връчен вместо на адресата.

В случаите, посочени в членове 322 и 323 от Гражданския процесуален кодекс, документът не се смята за връчен, ако вместо на адресата документът се връчи на лице, участващо в съдебното производство като насрещна на адресата страна.

В съответствие с член 326, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс съдебен документ, който не може да бъде връчен поради невъзможност да бъде доставен в дома или стопанските помещения на адресата или на неговия представител, може да се смята за връчен, ако е оставен в пощенската кутия, която принадлежи на жилището или на стопанските помещения, или на аналогично място, което адресатът или неговият представител използва за получаването на поща и в което при нормални обстоятелства документът би бил защитен срещу съответните елементи на средата. Следователно съдебният документ може да бъде връчен на етажната собственост, управляваща жилищната сграда, в която се намира жилището или стопанските помещения на адресата, на управителя на съсобствеността или на наемодателя на адресата, както и на работодателя на адресата или на друго лице, на което адресатът предоставя услуги по договор, само ако не е възможно документът да бъде връчен лично на адресата или на неговия представител. Съгласно параграф 2 обаче връчването на документа по начина, описан в параграф 1 от споменатия член, е разрешено само ако са положени усилия съдебният документ да бъде доставен лично на адресата най-малко на два пъти с интервал от поне три дни между тях и в напълно различни часове и ако не е възможно също така съдебният документ да бъде връчен на друго лице, което пребивава в жилището или стопанските помещения в съответствие с член 322, параграф 1 или член 323 от Гражданския процесуален кодекс.

С член 327 от Гражданския процесуален кодекс също така се разрешава връчването на съдебни документи чрез депозирането им на определено място. Съгласно член 217, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс и при спазване на условията на член 326 от Кодекса, даден документ може да бъде депозиран също така в пощенската станция, селското кметство или градския общински съвет, отговарящи за мястото на връчване на документа, или в деловодството на окръжния съд, в чийто съдебен район се намира мястото за връчване на документа.

Съгласно член 317, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на съдебно определение съдебен документ може да бъде връчен на участник в производството чрез публично обявление, ако:

  1. адресът на участника в производството не фигурира в регистъра или лицето не живее на адреса, който е вписан в регистъра, и съдът няма откъде другаде да научи адреса на лицето или неговото местопребиваване и документът не може да бъде връчен на представител на лицето или на лице, упълномощено да получи документа, или по някакъв друг начин, предвиден в настоящия раздел;
  2. връчването на документа в чужда държава в съответствие с изискванията се смята за невъзможно;
  3. документът не може да бъде връчен, тъй като мястото на връчване е домът на лице с дипломатически имунитет.

Съдебен документ може да бъде връчен чрез публично обявление на участник в производството, който е юридическо лице, въз основа на съдебно постановление, ако електронното връчване и връчването с препоръчано писмо на пощенския адрес, вписан в регистъра на юридическите лица, са били неуспешни. Ако юридическо лице е предоставило на съдебния секретар естонския адрес на лицето, предвиден в член 631 от Търговския кодекс, преди публичното връчване на процесуалния документ се прави опит документът да бъде връчен на този адрес.

Съгласно член 317, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс извлечение от документа, който подлежи на публично връчване, се публикува в изданието Ametlikud Teadaanded. Съдът, който разглежда въпроса, може да издаде определение, за да разреши публикуването на извлечението и в други издания.

Съдът може да откаже да връчи съдебен документ чрез публично обявление, ако предполагаемото намерение е решението, което предстои да бъде постановено в производството, да бъде признато или изпълнено в чужда държава и такова публично връчване вероятно би довело до това решението да не бъде признато или изпълнено.

7.2 Кога документите се считат за връчени, ако се прилагат други начини на връчване?

Ако даден документ бъде връчен съгласно членове 322 и 323 от Гражданския процесуален кодекс, той се смята за връчен, след като е бил доставен на лицето, на което следва да бъде доставен в съответствие с членове 322 или 323 от Гражданския процесуален кодекс.

Ако даден документ бъде връчен чрез оставянето му в пощенска кутия съгласно член 326 от Гражданския процесуален кодекс, той се смята за връчен, след като бъде оставен в пощенската кутия.

Ако даден документ бъде връчен чрез депозиране съгласно член 327, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс, той се смята за връчен след изтичане на три дни от оставянето или изпращането на писменото уведомление по параграф 2 от посочения член. Датата на връчване се записва на плика на документа.

В случай на публично връчване съдебният документ се смята за връчен, след като изтекат 15 дни от датата, на която е публикувано извлечението в Ametlikud Teadaanded (член 317, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс). Съдът, който разглежда въпроса, може да определи по-дълъг срок, за да се смята документът за връчен. В такъв случай срокът се посочва в обявлението за публичното връчване на документа.

7.3 Ако друг начин на връчване е депозирането на документите на определено място (напр. в пощенска служба), как се уведомява адресатът за това депозиране?

Ако съдебен документ се връчва чрез депозиране съгласно член 327, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс, за това се оставя или изпраща на адреса на адресата писмено уведомление. Ако това е невъзможно, уведомлението се залепва на вратата на жилището, стопанското помещение или местопребиваването на адресата или се предава на лице, което живее в близост, за да го предаде на адресата. В уведомлението трябва ясно да бъде посочено, че депозираният документ е изпратен от съда и че документът се смята за връчен в момента на депозирането, както и че сроковете по производството може да започнат да текат от този момент.

7.4 Какви са последствията, ако адресатът откаже да приеме връчването на документите? Считат ли се документите за редовно връчени, ако отказът от приемане не е бил законен?

Съгласно член 325 от Гражданския процесуален кодекс, ако лице откаже да приеме документ без основателна причина, документът се смята за връчен на лицето в момента, в който е отказало да го приеме. При това положение документът се оставя в жилището или стопанското помещение на адресата или се оставя в пощенската му кутия. Ако няма помещение или пощенска кутия, документът се връща в съда.

8 Връчване по пощата на документи, изпратени от чужбина (член 14 от Регламента за връчването)

8.1 Ако пощенската служба доставя документ, изпратен от чужбина, на адресат в тази държава членка в случай, при който се изисква обратна разписка (член 14 от Регламента за връчването), трябва ли пощенската служба да достави документа лично на адресата или може, съгласно националните правила за пощенските доставки, да достави документа и на друго лице на същия адрес?

Съгласно член 3161, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс, който се отнася до прилагането на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета, и въз основа на този регламент документите в Естония се връчват в съответствие с процедурата за връчването на съдебни документи, предвидена в Гражданския процесуален кодекс. Документи не могат да се връчват чрез публично обявление.

Съгласно член 313, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс връчваният съдебен документ може да бъде предаден на лице, което не е адресатът само в случаите, предвидени в част VI от Гражданския процесуален кодекс. Това лице трябва да предаде документа на адресата при първия възможен случай. Тези лица може да откажат да приемат документа за предаване на адресата само ако докажат, че не са в състояние да му го предадат. На лицето трябва да бъде обяснено задължението да предаде документа. Документът се смята за връчен, независимо дали такова обяснение е дадено или не.

Следователно съгласно Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета е възможно да се използват и начините за връчване, описани в точка 2.1 по-горе и предвидени в членове 322 и 323 от Гражданския процесуален кодекс:

Съгласно член 322, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, ако адресатът на съдебен документ не може да бъде намерен вкъщи, документът също така се смята за доставен, ако е предаден на лице на най-малко четиринадесет години, което живее с адресата или работи за семейството на адресата. В параграф 2 от същия член се предвижда, че вместо съдебният документ да се връчва на адресата, той може да бъде връчен на етажната собственост, управляваща жилищната сграда, в която се намира жилището или мястото на стопанска дейност на адресата, на управителя на съсобствеността или на наемодателя на адресата. Аналогично той може да бъде връчен на работодателя на адресата или на друго лице, на което адресатът предоставя услуги по договор. Съдебният документ се смята за връчен на адресата съгласно параграф 3 дори ако е връчен на представителя на адресата по някой от начините по параграфи 1 и 2 от същия член. Съгласно член 322, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс документът също се смята за връчен на лице, което служи в отбранителните сили, излежава присъда лишаване от свобода или се намира в лечебно заведение или подобно място за продължителен период от време, при условие че документът е доставен на ръководителя на институцията или определено от него лице, освен ако в закона не е предвидено друго.

В член 323 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда, че ако даден документ се връчва на физическо лице, което се занимава със стопанска или професионална дейност, но въпросното лице не се намира в стопанските помещения през обичайното работно време или не може да получи документа, тогава документът може да бъде предаден на служител, който обикновено се намира в стопанските помещения на адресата, или на лице, което обикновено предоставя услуги на адресата на подобна договорна основа. Съгласно параграф 2 същото е приложимо и за връчване на документи на юридически лица, административни органи, нотариуси и съдебни изпълнители, както и в случай на връчване на документ на представителя на адресата или на някое друго лице, на което документът може да бъде връчен вместо на адресата.

8.2 Как може съгласно правилата за пощенските доставки в тази държава членка да се осъществи връчването по член 14 от Регламента № 1393/2007 за връчването на документи, изпратени от чужбина, ако нито адресатът, нито друго лице, имащо право да получи доставката (ако това е възможно съгласно националните правила за пощенските доставки — вж. по-горе), са намерени на адреса за доставка?

В съответствие с член 3161, параграф 5, второ изречение от Гражданския процесуален кодекс не може да се използва публично обявление, когато се връчва съдебен документ съгласно Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета.

Съдебен документ може да бъде връчен чрез оставянето му в пощенската кутия съгласно член 326 от Гражданския процесуален кодекс или в съответствие с член 327 от Гражданския процесуален кодекс — чрез депозирането на съдебния документ.

В съответствие с член 326, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс съдебен документ, който не може да бъде връчен поради невъзможност да бъде доставен в дома или стопанските помещения на адресата или на неговия представител, може да се смята за връчен, ако е оставен в пощенската кутия, която принадлежи на жилището или на стопанските помещения, или на аналогично място, което адресатът или неговият представител използва за получаването на поща и в което при нормални обстоятелства документът би бил защитен срещу съответните елементи на средата. Следователно съдебният документ може да бъде връчен на етажната собственост, управляваща жилищната сграда, в която се намира жилището или стопанските помещения на адресата, на управителя на съсобствеността или на наемодателя на адресата, както и на работодателя на адресата или на друго лице, на което адресатът предоставя услуги по договор, само ако не е възможно документът да бъде връчен лично на адресата или на неговия представител. Съгласно параграф 2 обаче връчването на документа по начина, описан в параграф 1 от споменатия член, е разрешено само ако са положени усилия съдебният документ да бъде доставен лично на адресата най-малко на два пъти с интервал от поне три дни между тях и в напълно различни часове и ако не е възможно също така съдебният документ да бъде връчен на друго лице, което пребивава в жилището или стопанските помещения в съответствие с член 322, параграф 1 или член 323 от Гражданския процесуален кодекс.

С член 327 от Гражданския процесуален кодекс също така се разрешава връчването на съдебни документи чрез депозирането им на определено място. Съгласно член 217, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс и при спазване на условията на член 326 от Кодекса, даден документ може да бъде депозиран също така в пощенската станция, селското кметство или градския общински съвет, отговарящи за мястото на връчване на документа, или в деловодството на окръжния съд, в чийто съдебен район се намира мястото за връчване на документа.

В член 14 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета се предвижда, че съдебните документи трябва да се изпращат с обратна разписка. Спорно е дали връчването, извършвано в случаите по членове 326 и 327 от Гражданския процесуален кодекс, е допустимо.

8.3 Предоставя ли пощенската служба определен период от време за вземане на документите, преди да ги изпрати обратно като недоставени? Ако отговорът е „да“, по какъв начин се информира адресатът, че в пощенската служба има пратка, предназначена за вземане от него?

Съгласно член 6, параграф 1 от „Изискванията за изпращане на препоръчани пратки и застраховани пратки в рамките на универсалните пощенски услуги“, одобрени с Наредба № 57 на министъра на икономиката и комуникациите от 22 юни 2006 г., ако адресатът на дадена пощенска пратка не се намира на адреса по местоживеене или местопребиваване в момента на връчването, на адресата се оставя уведомление от най-близката до въпросното място пощенска станция, в което се обяснява, че връчването е извършено.

Ако изпращачът не е посочил никакви други указания в обратната разписка относно връчването по някакъв друг начин, съдебните документи се депозират в пощенската станция за срок до 15 дни, считано от втория опит за изпращане, освен ако изпращачът не е посочил друг срок. На адресата се изпраща уведомление за депозиране чрез текстово съобщение, до адреса на електронната поща или в пощенската кутия. След изтичането на срока съдебните документи се връщат официално на изпращача, посочвайки основанието за връщането, като се предават на представител на изпращача, който се подписва (Условия за връчване на AS Eesti Post при доставяне на съдебни документи).

9 Има ли писмено доказателство, че документът е връчен?

Съгласно член 306, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс при връчването на съдебен документ актът на връчване трябва да отговаря на формалните изисквания, които са предвидени в закона, и да бъде документиран в предвидения за целта формат. Съгласно член 307, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс изпращането на съдебен документ, който подлежи на връчване, трябва да бъде вписано в съдебния регистър. Съгласно член 3111 от Гражданския процесуален кодекс връчването на съдебен документ се регистрира автоматично в съответната информационна система (вж. описанието на връчването чрез информационната система в точка 6 по-горе). Съгласно член 313 от Гражданския процесуален кодекс връчването на документ с препоръчано писмо се удостоверява с обратната разписка. Когато документ бъде изпратен с непрепоръчано писмо или по факса, той се смята за връчен, ако адресатът изпрати на съда потвърждение за получаването на документа с писмо, по факса или по електронен път, по избор на адресата. В потвърждението трябва да се посочи датата на получаване на документа и да съдържа подписа на адресата на документа или на негов представител. Съгласно член 315, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс обратна разписка се изготвя, ако съдебен документ се връчва чрез съдебен изпълнител, съдебен служител или друго лице или институция. След връчването обратната разписка незабавно се връща в съда.

При връчването на съдебен документ въз основа на член 3141 от Гражданския процесуален кодекс, ако се връчва чрез изпращането му, в регистъра се вписва бележка, в която се посочва къде и кога е изпратен документът или информацията за предоставянето му на разположение, освен когато изпращането се регистрира автоматично в създадената за целта информационна система.

10 Какво става, ако се случи нещо непредвидено и адресатът не получи документа или ако връчването е извършено в нарушение на закона (напр. документът е връчен на трето лице)? Може ли все пак връчването на документа да е валидно (напр. могат ли нарушенията на закона да бъдат санирани) или трябва да се направи нов опит за връчване на документа?

Съгласно член 307, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс, ако даден документ е предаден на участник в производство, на когото документът е трябвало да бъде връчен или на когото по закон документът е можело да бъде връчен, но не е можело да се удостовери връчването, или ако е била нарушена предвидената от закона процедура за връчване, документът се смята за връчен на участника в производството едва от момента, в който документът действително е получен от адресата.

При връчване с препоръчано писмо съгласно член 313 от Гражданския процесуален кодекс, съдът може да сметне обратната разписка, която не отговаря на формалните изисквания по параграфи 3 и 4 на същия член, за подходяща за целите на връчването, ако връчването все пак е надеждно документирано в обратната разписка. Ако съдът не може да приеме съдебния документ за връчен, защото доставчикът на пощенски услуги не е връчил документа правилно, съдът може да предостави съдебния документ на доставчика на пощенски услуги за повторно връчване, като за това съдът не заплаща такса. Примерите за неправилно връчване на документ включват случаи, в които не са използвани всички възможности, предвидени в Гражданския процесуален кодекс, когато се връчва съдебен документ с препоръчано писмо, когато съдебният документ се предава на лице, на което не е трябвало да бъде предаден съгласно разпоредбите на този член, когато не са спазени изискванията по член 326 от Гражданския процесуален кодекс по отношение на връчването на съдебен документ чрез оставянето му в пощенска кутия или по член 327 от Гражданския процесуален кодекс при връчването на съдебен документ чрез депозиране, или когато има неправилно документиране на връчването, което означава, че връчването не може да се смята за извършено.

11 Плаща ли се за връчване на документ и ако да, каква сума?

Разходите за пощенски услуги, платени на национално равнище в Естония, не представляват разходи, свързани с разглеждането на делото, т.е. връчването на съдебни документи в национални съдебни производства обикновено е безплатно, освен ако връчването не се иска чрез съдебен изпълнител.

Ако съдебните документи са връчени чрез съдебен изпълнител, таксата, дължима на съдебния изпълнител за връчването на съдебни документи, съгласно член 48, параграф 2 от Закона за съдебните изпълнители е в размер на 30 EUR, ако е възможно документите да бъдат връчени на адресата или на неговия законен представител: 1) чрез адреса и далекосъобщителните данни, посочени в Регистъра на населението, или чрез адреса на електронната поща: isikukood@eesti.ee; или 2) на адреса, посочен в регистъра на едноличните търговци и юридическите лица, който се води в Естония, или чрез далекосъобщителните данни, вписани в информационната система на горепосочения регистър. Съгласно параграф 3, ако съдебен документ не е могло да бъде връчен, въпреки че съдебният изпълнител е направил всичко необходимо и разумно възможно за връчването на документа съгласно предвидената в закона процедура, съдебният изпълнител има право да поиска такса в размер на 30 EUR, като издаде решение за такса на съдебен изпълнител и инструмента за връчването по отношение на действията, които съдебният изпълнител е предприел за връчването на документа. В случаи, различни от посочените в параграфи 2 и 3, дължимата такса на съдебния изпълнител за връчването на съдебни документи е в размер на 60 EUR.

Ако лицето, на което трябва да се връчат документи, по закон е длъжно да впише своя адрес или информация за връзка в Регистъра на населението или в естонския регистър на едноличните търговци и юридическите лица и това лице не е изпълнило надлежно посоченото задължение, включително ако вписаните в регистъра данни са остарели или неточни по някаква друга причина, и поради това не е могло съдебните документи да бъдат връчени чрез използването на тези данни, въз основа на решението за хонорара на съдебния изпълнител се дължи плащането на 30 EUR от таксата от EUR 60 от лицето, което е поискало връчването чрез професионално съдействие, и 30 EUR от лицето, на което трябва да бъдат връчени документите.

Съдебният изпълнител няма право да изисква плащането на такса, а всяко извършено авансово плащане се връща, ако той не е направил всичко необходимо и разумно възможно за връчването в определения от съда срок на документите съгласно предвидената в закона процедура и ако не е могло съдебните документи да бъдат връчени.

Размерът на дължимите от съда пощенски разходи се основава на тарифата на доставчика на услугата. На законодателно равнище не е определена фиксирана такса. Цената зависи от тежестта на писмото, мястото на връчване и т.н.

За връчването на съдебен документ в чужбина участникът в производството трябва да плати цена в съответствие с тарифите на доставчика на пощенски услуги.

Допълнителна информация можете да намерите в: Гражданския процесуален кодекс

Последна актуализация: 13/08/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.