В областта на гражданското правосъдие текущите процедури и производства, започнали преди края на преходния период, ще продължат съгласно правото на ЕС. Въз основа на взаимно споразумение с Обединеното кралство порталът e-Justice ще поддържа информацията, свързана с Обединеното кралство, до края на 2022 г.

Връчване на документи: официално предаване на актове

Гибралтар
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какво на практика означава правният термин „връчване на документи“? Защо има особени правила за „връчването на документи“?

На практика „връчването на документи“ означава връчването по подходящ начин на документите, използвани при съдебни производства.

Предвидените правила имат за цел да гарантират следното:

  • документите да се връчват по начин, одобрен от съда
  • да се осигури механизъм, чрез който дадена страна да може да докаже, че даден документ е бил връчен или не е бил връчен.
  • да се предвидят срокове, при спазването на които да може да се счита, че даден документ е бил връчен (например при лично връчване се счита, че документът е връчен на същия ден, освен ако не е бил връчен след 17 ч. в работен ден или в събота, неделя или на официален празник, като в тази случаи се счита, че документът е връчен на следващия работен ден).

2 Кои документи трябва да се връчват официално?

Документите, които трябва да бъдат връчени официално, включват искови формуляри, приложения към искова молба, възражения, отговори, заявления, молби, заповеди и свидетелски показания/клетвени декларации (когато те са предназначени за използване в съдебно производство).

3 Кой отговаря за връчването на документ?

Страната, която е изготвила документ, носи отговорност за връчването му. Например исковият формуляр трябва да бъде връчен от ищеца или от надлежно упълномощени солиситъри (solicitors). Върховният съд на Гибралтар не връчва документи.

4 Действия за установяване на адрес

4.1 Съгласно Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, замоленият орган в тази държава членка опитва ли се по собствена инициатива да установи местонахождението на адресата на документите за връчване, ако адресатът вече не пребивава на адреса, известен на молещия орган?

Тъй като в Гибралтар, за разлика от много други държави членки, няма регистър на населението, не е възможно замоленият орган в Гибралтар да получи адреса на лицето, на което трябва да бъдат връчени документите. Когато обаче документите трябва да бъдат връчени на дружество и когато получателите на посочения адрес откажат да приемат връчването, получаващият орган в Гибралтар е в състояние да установи адреса на регистрация на дружеството (ако е различен) и може да връчи документите на този адрес.

4.2 Чужди съдебни органи и/или страни в съдебно производство имат ли достъп до регистри или услуги в тази държава членка, позволяващи установяването на настоящия адрес на лицето? Ако отговорът е „да“, кои са съществуващите регистри или услуги и каква процедура трябва да се следва? Каква такса, ако има такава, следва да се заплати?

Както бе споменато по-горе, в Гибралтар няма регистър на населението. За да се установи адресът на лице, е необходимо да се използват посредници, които могат да проследяват лица, или да се използва телефонният указател, в които се съдържат някои подробности за адресите. Търсенето в телефонни указатели е безплатно. За други търсения е необходимо да се заплати такса. За установяване на седалището на дружество трябва да се извърши търсене в Камарата на дружествата (Companies House), което не е достъпно на уебсайта.

4.3 Как органите в тази държава членка разглеждат искане за установяване на настоящия адрес на лицето, изпратено съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела?

В Гибралтар не е възможно да се подаде искане за установяване на адрес съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета.

5 Как на практика се извършва обичайното връчване на документа? Съществуват ли алтернативни начини, които могат да се използват (различни от заместващото връчване, посочено в точка 6 по-долу)?

Обикновено документите се връчват по следните начини:

  • лично връчване
  • с препоръчана поща
  • по факс или чрез други средства за комуникация
  • с какъвто и да е алтернативен метод, поръчан от съдия.

Съдебно разпореждане или друго разпореждане, придружено от наказателно постановление, следва по принцип да бъде връчено лично.

6 Позволено ли е електронно връчване на документи (връчване на съдебни или извънсъдебни документи чрез електронни средства за комуникация от разстояние, като например електронна поща, защитено интернет приложение, факс, SMS и др.) в гражданското производство? Ако отговорът е положителен, за кои видове производства е предвиден този начин? Съществуват ли ограничения по отношение на възможността за прибягване до този начин на връчване на документи в зависимост от това кой е адресатът (юрист, юридическо лице, дружество или друг стопански субект и т.н.)?

Връчването може да бъде извършено по факс, когато страната или неин законен представител са посочили предварително в писмен вид на връчващата страна, че са готови да приемат връчване по факс. Подобна разпоредба се прилага в случай на връчване по електронна поща, въпреки че правилата също така предвиждат, че връчването по електронна поща може да се извършва само когато и двете страни действат чрез процесуален представител.

7 „Заместващо“ връчване

7.1 Правото на тази държава членка позволява ли други начини на връчване в случаите, когато не е било възможно връчването на документите на адресата (например съобщаване на домашния адрес, в службата на съдебния изпълнител, чрез пощенска услуга или чрез залепване на уведомление)?

Пълните подробности за правилата и процедурите за връчване в Гибралтар може да бъдат намерени в част 6 от Правилата за гражданското съдопроизводство.

Когато молбите за връчване са получени от други държави членки, нормалният начин на връчване в Гибралтар е лично от съдебен изпълнител. Когато това се окаже невъзможно, съдията може да разреши друг начин на връчване — най-често с обикновена поща до съответния адрес (ако това е обичайният или последният известен адрес на лицето, на което трябва да бъдат връчени документите).

В противен случай връчването може да се извърши чрез друг метод на доставка, който предвижда доставката да се осъществи на следващия работен ден, или по факс или чрез други средства за електронна комуникация. Когато съдът прецени, че е налице основателна причина да се разреши връчване чрез метод или на място, които обикновено не са разрешени съгласно Правилата за гражданското съдопроизводство, той може да разпореди връчване чрез такъв друг метод или на друго място.

7.2 Кога документите се считат за връчени, ако се прилагат други начини на връчване?

При нормално връчване по пощата или друг начин на доставка, който предвижда доставка на следващия работен ден, документите се считат за връчени на втория ден след датата на изпращане, оставяне, доставяне или вземане на документите от съответния доставчик на услуги, при условие че този ден е работен ден или е следващият работен ден след посочения ден. Когато връчването става по факс или друг електронен начин, ако документът е изпратен в работен ден преди 16:30 ч. — на същия ден, или във всеки друг случай — на следващия работен ден след деня на изпращане. Когато се използва алтернативен начин на връчване, в определението на съда ще бъдат уточнени начинът и датата, на която се счита, че е извършено връчването.

7.3 Ако друг начин на връчване е депозирането на документите на определено място (напр. в пощенска служба), как се уведомява адресатът за това депозиране?

Депозирането на документите на определено място (напр. в пощенска служба) обичайно не е алтернативен начин на връчване. Ако документите са връчени чрез препоръчана поща, но не са доставени, процедурата, по която се уведомява адресатът, е разгледана в раздел 8 по-долу.

7.4 Какви са последствията, ако адресатът откаже да приеме връчването на документите? Считат ли се документите за редовно връчени, ако отказът от приемане не е бил законен?

При условие че начинът на връчване е одобрен от съда, считаната дата на връчване се прилага, независимо дали адресатът приема връчването.

8 Връчване по пощата на документи, изпратени от чужбина (член 14 от Регламента за връчването)

8.1 Ако пощенската служба доставя документ, изпратен от чужбина, на адресат в тази държава членка в случай, при който се изисква обратна разписка (член 14 от Регламента за връчването), трябва ли пощенската служба да достави документа лично на адресата или може, съгласно националните правила за пощенските доставки, да достави документа и на друго лице на същия адрес?

При доставка с препоръчана поща чрез пощенската служба на Гибралтар адресатът получава уведомление за чакащо писмо/пратка и получаването им става срещу представяне на документ за самоличност.

8.2 Как може съгласно правилата за пощенските доставки в тази държава членка да се осъществи връчването по член 14 от Регламента № 1393/2007 за връчването на документи, изпратени от чужбина, ако нито адресатът, нито друго лице, имащо право да получи доставката (ако това е възможно съгласно националните правила за пощенските доставки — вж. по-горе), са намерени на адреса за доставка?

Няма друг начин, по който да може да се извърши връчването, освен ако лицето, на което е изпратено уведомлението, посети пощенската служба.

8.3 Предоставя ли пощенската служба определен период от време за вземане на документите, преди да ги изпрати обратно като недоставени? Ако отговорът е „да“, по какъв начин се информира адресатът, че в пощенската служба има пратка, предназначена за вземане от него?

Да, след изпращането на първото уведомление за чакаща пратка получателят разполага със срок от двадесет и осем дни, за да вземе документите, след което се изпраща второ уведомление за чакаща пратка. Ако документите не са взети в допълнителен седемдневен срок, те се връщат като недоставени.

На адреса на получателя се изпраща уведомление.

9 Има ли писмено доказателство, че документът е връчен?

Когато правилникът на съда предвижда, че трябва да има доказателство за връчване, следва да се представи удостоверение за връчване. В него следва да се посочи, че документът не е върнат като недоставен, и да се отбележи използваният начин на връчване и датата на изпращане/лично връчване/изпращане по факс/оставяне на разрешеното място. Съществува предписан формуляр.

Когато връчваният документ е исков формуляр, ищецът трябва да представи удостоверение за връчване в 21-дневен срок от връчването на исковия формуляр. Ако това не бъде направено, ищецът не може да получи неприсъствено решение.

10 Какво става, ако се случи нещо непредвидено и адресатът не получи документа или ако връчването е извършено в нарушение на закона (напр. документът е връчен на трето лице)? Може ли все пак връчването на документа да е валидно (напр. могат ли нарушенията на закона да бъдат санирани) или трябва да се направи нов опит за връчване на документа?

Обикновено трябва да се направи опит за повторно връчване, при условие че съответният давностен срок все още тече.

Върховният съд обаче разполага с правомощие за освобождаване от задължението за връчване в изключителни случаи. Пример за това е, когато ответникът е бил надлежно и напълно уведомен за иска, но ищецът не е успял да извърши връчване в рамките на съответния давностен срок, например защото е връчил уведомлението на грешен адрес.

11 Плаща ли се за връчване на документ и ако да, каква сума?

Тъй като връчването се извършва от страна в производството или от нейните адвокати, всички такси, произтичащи от това връчване, се заплащат от тази страна. Таксите ще зависят от вида на използваната услуга.

Последна актуализация: 20/08/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.