Връчване на документи: официално предаване на актове

Италия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какво на практика означава правният термин „връчване на документи“? Защо има особени правила за „връчването на документи“?

Връчването на документи е кодифицирана процедура, при която физическо или юридическо лице може да бъде уведомено за правна мярка с различни, определени в закона последици.

В законодателството се предвиждат специални процедури за връчване на документи, така че да може да се гарантира, че адресатите са законно запознати с такива документи, както трябва да бъде, ако документът трябва да доведе до предвижданите с него последици. Това означава, че след като е спазена задължителната процедура за връчване, се счита, че адресатът е запознат с документа и не е необходимо да се доказва, че той действително се е запознал с него; в този случай документът може да доведе до желаните по закон правни последици.

2 Кои документи трябва да се връчват официално?

Обикновено връчване (comunicazione) се извършва в случаите, когато то е предвидено по закон или е разпоредено от съда; при него в кратък срок се уведомява за документа или за факта, който трябва да бъде съобщен. Обикновеното връчване се извършва, за да се уведомят страните или други лица, участващи в съдебно дело, че са предприети определени мерки по делото или че са издадени конкретни процесуални документи (например вписване на съдебно решение, решение за насрочване на съдебно заседание или за отлагане на съдебно заседание, или разпореждане на съда, издадено извън официалното заседание).

Официално уведомяване (notificazione) трябва да се извършва в случаите, когато това е предвидено по закон, като се състои в предаване на заверено копие от оригиналния документ, който трябва да бъде връчен. Връчените по този начин документ могат да бъдат издадени от съда (например съдебни решения, за които срокът за обжалване започва да тече от момента на връчването) или от страните по дело (например призовки за явяване на заседание по съществото на делото).

3 Кой отговаря за връчването на документ?

Обикновеното връчване се извършва от съдебния деловодител (cancelliere; член 136 от Гражданския процесуален кодекс — Codice di Procedura Civile, „ГПК“).

Официално уведомяване се извършва:

-           Обикновено от съдебен изпълнител (ufficiale giudiziario) по подадена молба от някоя страна или от прокуратурата (pubblico ministero), или от деловодителя (член 137 от ГПК). Съдебните изпълнители действат в съответствие с точните правила за района на действие (член 106 и член 107 от Президентски указ (Decreto del Presidente della Repubblica) № 1229 от 15 декември 1959 г.). Те са единствените представители, компетентни съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 1393/2007, за предаването и получаването на документи за връчване във или от друга държава членка.

-           При определени обстоятелства от адвокат (avvocato). Адвокатът има право да извърши официално уведомяване или по пощата, при условие че притежава подходящото пълномощно за случая и е упълномощен от съвета на адвокатската колегия (Consiglio dell’Ordine) към която практикува, или чрез пряко предаване на адреса на друг адвокат, който е упълномощен да приеме връчването от името на една от страните и който е вписан в същата адвокатска колегия както адвоката, извършващ връчването (Закон № 890/1982 и Закон № 53/1994). Освен това адвокатът не се нуждае от разрешение от адвокатската колегия, за да извърши официалното уведомяване чрез сертифицирана електронна поща (posta elettronica certificata, „PEC“) на адрес на електронна поща, получен от публичните регистри (член 3 bis от Закон № 53/1994).

4 Действия за установяване на адрес

4.1 Съгласно Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, замоленият орган в тази държава членка опитва ли се по собствена инициатива да установи местонахождението на адресата на документите за връчване, ако адресатът вече не пребивава на адреса, известен на молещия орган?

Получаващият орган за Италия е Единната служба на съдебните изпълнители към апелативния съд в Рим (Ufficio Unico degli Ufficiali Giudiziari presso la Corte di Appello di Roma, намира се в Рим на адрес: Viale Giulio Cesare 52); тя предава искането за връчване на подходящия за съответното място съдебен изпълнител.

Ако адресатът не може да бъде намерен на адреса, предоставен от молещата страна, съдебният изпълнител ще следва следните стъпки:

-           Физически лица: ще разговаря с лицата, които живеят на предоставения адрес, или съседите, ще направи справка в местната служба на регистъра на населението (servizio anagrafe del comune) (ако датата и мястото на раждане са посочени в документа).

-           Юридически лица: съдебният изпълнител връща документа на молещата страна, така че последната да може да поиска връчване на законния представител на адресата. В този случай в документа трябва да бъдат включени името на законния представител и неговото лично местопребиваване (член 145 от ГПК).

4.2 Чужди съдебни органи и/или страни в съдебно производство имат ли достъп до регистри или услуги в тази държава членка, позволяващи установяването на настоящия адрес на лицето? Ако отговорът е „да“, кои са съществуващите регистри или услуги и каква процедура трябва да се следва? Каква такса, ако има такава, следва да се заплати?

Молещият орган или страната, която ще получи документа, трябва да предостави адреса от документите, с които разполага. В случай че е необходимо проучване, отново трябва да се направи разграничение между:

-           Физически лица: При граждански дела е налице централен регистър; трябва да се поиска удостоверение от местната служба на регистъра на населението, която обикновено отговаря на обосновани писмени искания от страните или от техните адвокати, като посочва дали се дължи такса (понастоящем, таксата в Рим е 0,26 EUR за всяко удостоверение) или е необходимо нещо друго (обикновено пощенски плик с марка, с адреса на заявителя за отговора). От 2016 г. насам удостоверенията от регистъра на населението, поискани от правни кантори за връчване на правни документи, са освободени от гербов налог, а ако удостоверенията се искат в електронен вариант, са освободени и от административната такса в размер на 0,26 EUR.

-           Юридически лица и дружества: Регистърът на дружествата е публичен и се управлява от провинциалната търговска камара (camera di commercio). Справки в него са възможни чрез портала registroimprese.it. Дължи се такса от около 7,00 EUR. Съществуват и професионални сдружения и уеб доставчици, които ще предоставят исканата информация на абонатите си.

4.3 Как органите в тази държава членка разглеждат искане за установяване на настоящия адрес на лицето, изпратено съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела?

В Италия не е възможно да се поиска адрес въз основа на Регламент (ЕО) № 1206/2001.

5 Как на практика се извършва обичайното връчване на документа? Съществуват ли алтернативни начини, които могат да се използват (различни от заместващото връчване, посочено в точка 6 по-долу)?

Обикновеното връчване се извърша с „уведомление от деловодството“ (biglietto di cancelleria), което може да е на хартиен носител или да се изпрати чрез сертифицирана електронна поща (PEC), както се предвижда в член 136 от ГПК (изменен със Закон № 183/2011). Ако е на хартиен носител, уведомлението се състои от две части, едната от които се изпраща от съдебния деловодител на адресата, който подписва формуляра за получаване, докато другата се съхранява в досието в деловодството. Ако е изпратено със сертифицирана електронна поща, уведомлението се състои от съобщението, изпратено на адреса, посочен от адвоката в призовката или в друг акт за започване на процедурата.

С влизането в сила на член 16, параграф 4 от Законодателен указ (Decreto Legislativo) № 179/2012, който предвижда, че обикновеното връчване и официалното уведомяване от деловодството трябва да се извършват изключително по електронен път на адреса на сертифицираната електронна поща, последната става задължителна за обикновеното връчване.

Ако не е възможно връчване чрез сертифицирана електронна поща, уведомлението от деловодството може да бъде изпратено по факс или да бъде предадено на съдебния изпълнител за официално уведомяване.

Официално уведомяване се извършва от съдебният изпълнител; ако адресът се намира в общината (comune), в която се намира и неговата служба, той връчва документа лично, докато когато адресът се намира извън тази община, съдебният изпълнител връчва документа по пощата (член 106 и член 107 от Президентски указ № 1229/1959), освен ако молещата страна или орган не изисква изрично лично връчване. Официалното уведомяване включва предаване на адресата на заверено копие от оригинала (член 137 от ГПК) и трябва да се извърши в работните дни, в часовете между 7.00 ч. и 21.00 ч. (член 147 от ГПК).

Официално уведомяване чрез лично връчване: Съдебният изпълнител предава лично копието на адресата, за предпочитане в неговия дом, с оглед защита на неприкосновеността на неговия личен живот, но все пак в границите на своя район на действие.

Когато физическо или юридическо лице е посочило като адрес за връчване местопребиваването или службата на друго лице, документите трябва да бъдат връчени на лицето, посочено да получи връчваните документи, на този адрес, като това се счита за връчване на адресата (член 141 от ГПК). Като изключение от това правило, призовки във връзка със съдебното отстранение (citazioni per convalida di sfratto), изпълнителни основания (titoli esecutivi) и разпореждания, изискващи плащане (precetti di pagamento), не могат да бъдат връчени на избран адрес за връчване.

По закон връчването за държавната администрация трябва да се извършва в Държавната правна служба (Avvocatura di Stato, член 144 от ГПК).

В случай на връчване на юридическо лице документът се предава на представителя или на други лица, оправомощени да получат връчваните документи в седалището на дружеството, или при липсата на такива лица — на портиера, но в този случай връчването може да се извърши и на физическо лице, което представлява дружеството, като се прилагат процедурите за официално уведомяване на физически лица, при условие че в документа, който трябва да бъде връчен, това лице е посочено като представител, като са посочени и неговото местопребиваване, жилище или център на интересите (член 145 от ГПК).

Официално уведомяване по пощата: Като алтернатива на личното връчване, официалното уведомяване може да се извърши по пощата, освен ако това не е изрично забранено по закон (както е установено от член 149 от ГПК и от Закон № 890/1982). Ако връчването трябва да се извърши извън общината, в която се намира службата на съдебния изпълнител, последният може да използва пощенската служба; ако връчването трябва да се извърши някъде другаде, съдебният изпълнител трябва да използва пощенската служба. В тези случаи копието от документа се поставя заедно с обратната разписка в специален плик за препоръчана поща, като и двете са оцветени в зелен цвят и следват стандартен формуляр, което позволява да бъдат проследени. Това дава възможност на съдебния изпълнител да извърши официално уведомяване извън своя район.

6 Позволено ли е електронно връчване на документи (връчване на съдебни или извънсъдебни документи чрез електронни средства за комуникация от разстояние, като например електронна поща, защитено интернет приложение, факс, SMS и др.) в гражданското производство? Ако отговорът е положителен, за кои видове производства е предвиден този начин? Съществуват ли ограничения по отношение на възможността за прибягване до този начин на връчване на документи в зависимост от това кой е адресатът (юрист, юридическо лице, дружество или друг стопански субект и т.н.)?

След влизането в сила на член 16, параграф 4 от Законодателен указ № 179/2012 обикновеното връчване от деловодството се извършва изключително по електронен път на адреса на сертифицирана електронна поща (PEC); към момента тази процедура става основният начин на извършване на обикновено връчване и може да бъде използвана във всички видове производства. Само когато не е възможно да се осъществи връзка чрез сертифицирана електронна поща, уведомлението от деловодството може да бъде изпратено по факс или да бъде предадено на съдебния изпълнител за официално уведомяване.

Официалното уведомяване може да се извърши чрез сертифицирана електронна поща, като за тази цел трябва да се изготви електронно копие на хартиения документ (член 149 bis от ГПК). Към момента тази процедура предстои да стане обичайният начин за извършване на официално уведомяване, както и алтернатива на прякото лично връчване „на ръка“ на адресата и може да се използва във всички видове производства.

За да протича правилно процедурата, от различните страни се изисква да предоставят своя адрес на сертифицирана електронна поща на съответните регистри: практикуващи юристи, юридически лица, търговски предприятия и публични органи. Това ще даде възможност на съдебния изпълнител и на законния представил на страна да извършват официално уведомяване под формата на изпращане на автентичен електронен документ, който е подписан с електронен подпис, на адреса на сертифицираната електронна поща (член 149 bis от ГПК), получен от публичния регистър.

Получаването на официално уведомяване трябва да включва удостоверение за съответствие на цифровото копие с документа, от който е копиран, и записи от доставчика на услуги за приемането и за доставянето му в пощенската кутия на адресата, като и двете съдържат идентификационния код на съобщението.

Не се допуска извършването на обикновено връчване или официално уведомяване чрез други форми на електронна комуникация (например чрез текстово съобщение или на адрес на електронна поща, различен от адреса на сертифицираната електронна поща), тъй като тези начини не осигуряват правна гаранция, че адресатът е получил съобщението.

7 „Заместващо“ връчване

7.1 Правото на тази държава членка позволява ли други начини на връчване в случаите, когато не е било възможно връчването на документите на адресата (например съобщаване на домашния адрес, в службата на съдебния изпълнител, чрез пощенска услуга или чрез залепване на уведомление)?

Официално уведомяване чрез лично връчване:

Връчването може да се извърши и на обичайното местопребиваване на адресата (abituale dimora), а в случай че такова не е известно — в общината, където живее временно (dimora temporanea), или в общината, в рамките на която е установено основното му място на стопанска дейност и интереси (domicilio), след като са направени запитвания в собствения му дом, служба или място на стопанска дейност.

Ако адресатът не може да бъде намерен на тези места, копието, което е поставено в запечатан плик, може да бъде предадено на член на неговото семейство или на лице, наето от него в неговия дом или предприятие, но не и на малолетно или непълнолетно дете, което е под 14-годишна възраст, или на лице, което не изглежда надеждно, за да му бъде поверено. Копието, което все още е в запечатания плик, може да бъде предадено и на портиера на сградата, или на съсед, който трябва да подпише формуляра за получаване; в този случай адресатът трябва да бъде уведомен с препоръчано писмо без обратна разписка, че е извършено връчване. Ако адресатът обичайно живее на борда на търговски кораб, документът може да бъде предаден на капитана на кораба (член 139 от ГПК).

В член 146 от ГПК се предвижда, че при активна военна служба, когато не е възможно лично връчване, се извършва връчване на прокуратурата, която изпраща документите на командира на корпуса, към който принадлежи адресатът.

Ако не е възможно връчване по някой от описаните начини, тъй като в даден момент адресатът отсъства и другите лица, които могат да получат документа отсъстват или са неподходящи, или отказват да приемат връчването, съдебният изпълнител ще депозира поставеното в запечатан плик копие от документа в кметството на общината, в която трябва да се връчи уведомлението, ще прикрепи поставено в запечатан плик известие за депозирането на вратата на дома или службата на адресата и ще изпрати на адресата препоръчано писмо с обратна разписка, за да го уведоми, че документът е бил депозиран в кметството (член 140 от ГПК).

Официално уведомяване, когато не са известни местопребиваването, жилището или центърът на интересите на адресата

Адресатът трябва да бъде потърсен, като се положи обичайната добросъвестна грижа. Ако той обаче не може да бъде намерен, връчването се извършва чрез депозиране на копие в кметството по неговото местопребиваване, или ако не е известно такова — в кметството по неговото място на раждане. Ако то също е неизвестно или ако се намира в чужбина, документът се предава на прокуратурата (член 143 от ГПК).

Разпоредени от съда начини на връчване

При конкретни обстоятелства или в неотложни случаи съдът може да разпореди, по подадена молба или служебно, начини за връчване, които са различни от кодифицираните процедури. Тези начини могат да бъдат избрани свободно, но те трябва да защитават неприкосновеността на личния живот на адресата и правото му да се защитава (член 151 от ГПК).

Общ пример е разрешението за изпращане на пакет чрез превозвач на поща, което би гарантирало много бърза доставка. Другите системи, като например използването на телеграми, вече са остарели.

Връчване чрез публично обявяване

По молба на една от страните и след като се изслуша становището на прокуратурата, съдът може да одобри такъв начин на връчване, когато са налице голям брой адресати или когато е трудно да се определи всеки от тях.

Копие от документа се депозира в кметството на общината на съда по производството, а извлечение от документа се публикува в Официален вестник (Gazzetta Ufficiale della Repubblica); съдът може също така да разпореди публикуването на извлечение в най-широко разпространените вестници или да използва други форми на публичност (член 150 от ГПК).

7.2 Кога документите се считат за връчени, ако се прилагат други начини на връчване?

Личното връчване на лица, различни от адресата: датата на връчване е датата на връчване на лицето, на което е предадено копието. Това е датата, на която от юридическа гледна точка се счита, че адресатът се е запознал със съдържанието на документа, макар че в действителност той ще се запознае с него впоследствие.

Официално уведомяване съгласно член 140 от ГПК: Формалните изисквания, необходими за такова уведомяване, са много и не е задължително да бъдат изпълнени в един и същи ден. Съдебната практика предоставя окончателно тълкуване на законодателството: тя установява, че датата на извършване на връчване по отношение на заявителя съвпада с окончателното формално изискване, а именно изпращането на препоръчано писмо, съдържащо известието за депозиране в кметството, докато по отношение на адресата това е датата, на която изтича десетдневният срок за задържане в пощенската служба, или датата, на която документът е получен, ако е по-ранна.

Официално уведомяване по пощата: Официалното уведомяване се счита за извършено, по отношение на заявителя, на датата, на която документът е предаден на съдебния изпълнител, а по отношение на адресата то се извършва само когато от юридическа гледна точка се счита, че адресатът се е запознал с документа. Това е датата на предаване на документа, посочена в обратната разписка; в случай на отсъствие или отказ от страна на всеки, който би могъл да получи разписката, документът се депозира в пощенската служба и в този случай съответната дата е краят на десетдневния срок на задържане в пощенската служба или датата на получаване, ако е по-ранна. Ако обаче е налице несигурност, официалното уведомяване се извършва от датата на поставяне на пощенската марка от пощенската служба до връщането на известието на подателя.

Документите, които не са получени, ще бъдат на разположение на адресата за срок от шест месеца, така че въпреки всичко той да може да се запознае със съдържанието им.

Официално уведомяване, когато не са известни местопребиваването, жилището или центърът на интересите на адресата

Документът се счита за връчен 20 дни след депозирането или предаването му на прокуратурата.

Разпоредени от съда начини на връчване

Датата на връчване зависи от избрания начин.

Връчване чрез публично обявяване

Връчването се извършва, когато след задължителните процедури съдебният изпълнител завежда в деловодството на съда, пред който е образувано производството, копие от протокола за връчване и от документите, доказващи действието, предприето от страната по искане на съда (публикация в Официален вестник, и т.н.)

Официално уведомяване чрез сертифицирана електронна поща

Връчването се счита за извършено от момента, когато доставчикът на услуги предоставя достъп до компютъризирания документ в електронната пощенска кутия на адресата. По този начин датата на връчване е датата на предаване и не е необходимо да се потвърждава, че адресатът е прочел съобщението.

7.3 Ако друг начин на връчване е депозирането на документите на определено място (напр. в пощенска служба), как се уведомява адресатът за това депозиране?

Уведомяване в съответствие с член 140 от ГПК: Съдебният изпълнител прикрепя към вратата на адресата поставено в запечатан плик известие, в което се посочва основното съдържание на документа, и покана да го получи от кметството; същото известие се изпраща на адресата чрез препоръчано писмо с обратна разписка.

Пощенската служба доставя това препоръчано писмо на адресата или на друго подходящо лице; ако не може да бъде намерено такова лице, документът се депозира за срок от десет дни в пощенската служба, която отговаря за съответния район, а в пощенската кутия на адресата се оставя друга покана за получаване на документа.

Официално уведомяване по пощата: пощенски служител, който не може да намери адресата или друго упълномощено лице, изпраща с препоръчано писмо на адресата известие за депозирането (comunicazione dell'avvenuto deposito, „CAD“), в което се посочва, че копието от документа е депозирано в районната пощенска служба; ако пощенският служител предава уведомлението на упълномощено лице, различно от адресата, той изпраща на адресата, отново с препоръчано писмо, известие за връчване (comunicazione di avvenuta notifica, „CAN“). Тези известия за депозиране или за връчване допълват официалното уведомяване: пощенският служител отбелязва, че те са били изпратени върху оригиналната обратна разписка. Тези известия имат за цел да се гарантира, че адресатът действително може да се запознае с документа, и не засягат датата на връчване, която продължава да бъде датата на изтичане на десетдневния срок за задържане в пощенската служба, или датата на получаване, ако тя е по-ранна.

Пощенският служител може да предприеме тези действия само ако адресатът има пощенска кутия, която е подходяща за получаване на кореспонденция и на която е изписано неговото име.

7.4 Какви са последствията, ако адресатът откаже да приеме връчването на документите? Считат ли се документите за редовно връчени, ако отказът от приемане не е бил законен?

Ако адресатът откаже официалното уведомяване чрез лично връчване, съдебният изпълнител вписва факта в протокола за връчване и се счита че връчването е валидно извършено (член 138 от ГПК).

В случаи на официално уведомяване по пощата, ако адресатът откаже да приеме документа или да подпише разписката за доставяне, пощенският служител записва факта в обратната разписка и се счита, че връчването е валидно извършено.

8 Връчване по пощата на документи, изпратени от чужбина (член 14 от Регламента за връчването)

8.1 Ако пощенската служба доставя документ, изпратен от чужбина, на адресат в тази държава членка в случай, при който се изисква обратна разписка (член 14 от Регламента за връчването), трябва ли пощенската служба да достави документа лично на адресата или може, съгласно националните правила за пощенските доставки, да достави документа и на друго лице на същия адрес?

Тази област се урежда от резолюция 385/13/CONS на италианския регулатор на далекосъобщенията (Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, „AGCOM“), публикувана в Официален вестник № 165 от 16 юли 2013 г., който може да бъде намерен на уебсайта http://www.agcom.it/. Пощенският служител доставя препоръчаното писмо на адресата на посочения адрес или на друго подходящо лице, както е предвидено в законодателството, свързано с доставянето на препоръчани писма: член на най-близките роднини на адресата, несемеен партньор, колега, портиер или съсед, който го приема. Препоръчани писма, адресирани до организации, юридически лица и сдружения, се доставят на законния представител или на отговорния служител.

8.2 Как може съгласно правилата за пощенските доставки в тази държава членка да се осъществи връчването по член 14 от Регламента № 1393/2007 за връчването на документи, изпратени от чужбина, ако нито адресатът, нито друго лице, имащо право да получи доставката (ако това е възможно съгласно националните правила за пощенските доставки — вж. по-горе), са намерени на адреса за доставка?

Ако пощенският служител не може да намери подходящо лице, документът се депозира в пощенската служба, която отговаря за този район.

8.3 Предоставя ли пощенската служба определен период от време за вземане на документите, преди да ги изпрати обратно като недоставени? Ако отговорът е „да“, по какъв начин се информира адресатът, че в пощенската служба има пратка, предназначена за вземане от него?

Срокът за задържане на правни документи в пощенската служба е десет дни; пощенският служител, който отговаря за доставянето, уведомява адресата, че документът е задържан, с известие, което е поставено в запечатан плик и изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка, което, в случай че адресатът отсъства, се прикрепя към входната врата или се оставя в пощенската кутия на неговия дом. Това известие трябва да съдържа изрично искане за получаване на документа в рамките на максимален срок от шест месеца, както и предупреждение, че връчването чрез официално уведомяване ще се счита за извършено десет дни след депозирането на документа в пощенската служба, и че ако документът не бъде получен в рамките на шест месеца, той ще бъде върнат на подателя.

Ако в срок от десет дни след изпращането на препоръчаното писмо то не бъде взето от адресата или от негов представител, в срок от два дни (този срок е определен със Закон № 205/2017 и се прилага от 1 юни 2018 г.) обратната разписка трябва да бъде върната на изпращача с препоръчано писмо, в което се посочва датата, на която изтича периодът на задържане, и следователно официалното уведомяване е извършено. Ако от датата, на която документът е депозиран в пощенската служба, без адресатът да го е получил, са изминали шест месеца, документът се връща на подателя.

9 Има ли писмено доказателство, че документът е връчен?

Лицето, което извършва официалното уведомяване, трябва да впише датата, начина и мястото на връчване върху копието, предадено при уведомяването, и върху оригинала, за да може да се направи оценка на редовността на процедурата. То трябва да посочи всички извършени проверки, включително проверки в службата на регистъра на населението (член 148 от ГПК).

В протокола за официално уведомяване по пощата трябва да се посочат датата и пощенската служба, изпращаща документа. Обратната разписка, която трябва да бъде върната на изпращача, трябва да бъде приложена като писмено доказателство, че документът е връчен.

Когато пощенският служител посочва в обратната разписка, че адресатът е неизвестен или че е напуснал адреса, който е написан върху плика, връчването се счита за извършено.

Протоколът на съдебния изпълнител е официален документ и освен ако не е доказано че е неверен, той представлява доказателство за това, което се е случило в присъствието на съдебния изпълнител, и за направените от него изявления; той е косвено доказателство за други обстоятелства, които съдебният изпълнител не е установил лично (например факта, че лицето, което е получило документа, е член на семейството или лице, наето в дома на адресата).

10 Какво става, ако се случи нещо непредвидено и адресатът не получи документа или ако връчването е извършено в нарушение на закона (напр. документът е връчен на трето лице)? Може ли все пак връчването на документа да е валидно (напр. могат ли нарушенията на закона да бъдат санирани) или трябва да се направи нов опит за връчване на документа?

Официалното уведомяване е нищожно и недействително, когато установените процедури, които гарантират принципа, че страната трябва да се счита за запозната с документа, не са следвани, т.е. когато не са спазени правилата, засягащи лицето, което трябва да получи копието, или ако е налице реална несигурност (incertezza assoluta) по отношение на лицето, на което трябва да бъде връчен документът, или датата, на която трябва да бъде връчен (член 160 от ГПК).

Нищожността на връчването може да бъде поправена, ако връчването все пак е изпълнило своята цел, например ако адресатът се яви в съда; в противен случай трябва да се направи нов опит за извършване на връчването.

Несигурността относно датата на уведомяване трябва да е действителна; тя не може бъде поправена, ако крайният срок зависи от нея. Когато датата в оригинала и в копието е различна, датата, посочена в копието на адресата, е с по-голяма тежест, за да се гарантира правото на адресата да се защитава.

Съдилищата постановяват, че няма официално уведомяване и че липсата на уведомяване не може да бъде поправена, когато документът не е бил връчен изобщо или когато е бил връчен на място или на лице, което не е свързано по какъвто и да е начин с адресата. Нищожността на уведомяването също не може да бъде поправена, когато са налице несъответствия между оригинала и копието, за да не се попречи на адресата да се защитава по подходящ начин. В случаите, когато не е извършено официално уведомяване, не се допуска поправяне и процесът на официално уведомяване на документа трябва да започне отново.

11 Плаща ли се за връчване на документ и ако да, каква сума?

При граждански дела страната, която иска официално уведомяване, трябва да поеме разноските, които включват таксите, които трябва да бъдат платени към държавната хазна (erario), както и таксите за превоз и доставка, които се дължат на съдебния изпълнител за документи, връчени извън мястото, където се намира неговата служба.

Този въпрос се урежда от Президентски указ № 115 от 30 май 2002 г. (Консолидиран закон за съдебни разноски), в който се определя размерът на всички разноски. По искане на деловодителя страната, която инициира образуването на производство, трябва предварително да заплати таксите, превоза и таксите за доставка при връчване чрез официално уведомяване, които се равняват на стандартна фиксирана такса от 27,00 EUR; при официално уведомяване, поискано от страните, заявителят трябва да плати таксата, посочена в член 34 и следващите от Президентски указ № 115/2002, която се различава в зависимост от броя на адресатите, разстоянието в километри и спешността.

В други области на правото, включително трудови дела и дела, свързани със социалното осигуряване, производства за раздяла и развод, както и дела, при които лице, което не разполага с достатъчно средства, отговаря на условията за държавна правна помощ, страната е освободена от заплащане на разноските по връчване, които трябва да бъдат платени към държавната хазна.

Официалните уведомявания, заявени по силата на Регламент № 1393/2007, са освободени от разноски, различни от свързаните с използването на съдебен изпълнител или лице, компетентно съгласно законодателството на държавата членка адресат, които съответстват на еднократна такса с определен размер, посочен предварително от тази държава членка, при спазване на принципите за пропорционалност и недопускане на дискриминация (член 11 от Регламент № 1393/2007).

Последна актуализация: 21/06/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.