Връчване на документи: официално предаване на актове

Португалия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какво на практика означава правният термин „връчване на документи“? Защо има особени правила за „връчването на документи“?

Връчването (citação) представлява действие, с което се довежда до знанието на дадено лице (ответник по иск, ответник по жалба, страна, срещу която се иска изпълнение), че срещу него е предприето правно действие. То се използва с цел съответните лица да бъдат призовани да се явят за първи път, за да може да се защитят. Връчването се използва също така за първоначално призоваване на лице, което е заинтересовано от делото, но отначало не е участвало в него, така че то да се яви на страната на ищеца или тази на ответника (член 219, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

За отправяне на покана към дадено лице да се яви в съда или за информирането му за даден факт се извършва призоваване или уведомяване (notificação) (член 219, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

В португалския Граждански процесуален кодекс са предвидени специални правила относно начина, по който да се извършват връчването, призоваването или уведомяването, както и относно информацията, която трябва да бъде предадена, в зависимост от адресатите, естеството на фактите, подлежащи на предаване, и целта на предаването (том II, дял I, глава II, раздел II от Гражданския процесуален кодекс). С тези правила се цели да се осигури действителното предоставяне на информация на адресата, а ако последният е страна в производството, да се гарантира правото му на защита.

2 Кои документи трябва да се връчват официално?

Връчват се:

  • екземпляр от първоначалната искова молба и копия на придружаващите документи, които се доставят на ответника (член 227, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс);
  • информация, че лицето се призовава за съответното производство (член 227, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс);
  • съобщения, в които се посочват съдът, отделението и секцията, в които ще се разглежда делото, крайният срок за представяне на отговор и необходимостта да се назначи процесуален представител, ако наличието на такъв е задължително (член 227, параграфи 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс);
  • предупреждение относно последиците от непредставянето на защита по делото (член 227, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Призовки и уведомления се изпращат във връзка с:

  • определения на съда и съдебни решения (член 220, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс);
  • процесуални документи на страните, молби и документи, представени към досието по делото, и срока, в който страните могат да упражнят процесуалните си права (член 220, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс);
  • призоваване на страна, свидетел, вещо лице, технически консултант или адвокат да се яви по съдебно производство (член 220, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс);
  • искания за експертни становища, други доказателства или информация, отправени до субекти, които са задължени да сътрудничат на съда (член 220, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

3 Кой отговаря за връчването на документ?

Обикновено в рамките на висящи производства връчването, призоваването и уведомяването може да се извършват от съдебни служители, съдебни изпълнители или от процесуалния представител на една от страните, в зависимост от случаите, посочени в отговора на въпрос 5.

При производствата по наследяване връчването, призоваването и уведомяването може да се извършват от нотариуси (член 2, параграфи 1 и 3 от Правилника за нотариалните описи, одобрен в приложението към Закон № 117/2019 от 13 септември 2019 г.).

Уведомяването може да бъде извършено от адвокати, правни консултанти или съдебни изпълнители, преди дори да бъде предявен иск (член 9, параграф 7, буква b) от новия закон за договорите за наем в градовете — NRAU (Novo Regime do Arrendamento Urbano).

При охранителни производства, разглеждани от длъжностно лице по гражданското състояние, особено по въпроси, свързани със семейството и младежта (член 5, параграф 1 и член 7 от Декрет-закона за определяне на процедурите за компетентността на прокуратурата и регистъра по гражданското състояние), връчването, призоваването и уведомяването може да се извършват от длъжностното лице по гражданското състояние.

4 Действия за установяване на адрес

4.1 Съгласно Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, замоленият орган в тази държава членка опитва ли се по собствена инициатива да установи местонахождението на адресата на документите за връчване, ако адресатът вече не пребивава на адреса, известен на молещия орган?

Според португалското право съдебните служители са длъжни да извършат по собствена инициатива всички необходими действия за връчване на уведомления на дадено лице (член 226, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Ако не успеят да връчат уведомлението, съдебните служители правят справки с информацията, достъпна по електронен път в други държавни структури, за да установят дали е налице промяна в местоживеенето и да установят настоящия адрес на адресата на връчването (член 236, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Същото правило се прилага в някои изрично предвидени от закона случаи във връзка с уведомяването на страните или на техните представители.

Съдебните изпълнители също имат достъп до някои бази данни на държавните структури, за да могат да проверяват местожителството за данъчни цели на призованата страна, например в рамките на изпълнителни производства (член 749, параграфи 1—4 от Гражданския процесуален кодекс и член 2, параграф 1 от Наредбата за идентификацията на призованата страна и на запорираните активи/държавни институции).

Във всички случаи за достъпа до базите данни се изисква предварително съдебно разрешение.

Според португалското право, когато дадена страна с основание твърди, че изпитва сериозни затруднения да получи информация, особено когато се касае за смяна на местоживеенето на адресата на връчването или уведомяването, и това оказва въздействие върху ефективното упражняване на дадено процесуално право, задължение или иск, съдът може да разпореди определени лица или субекти да сътрудничат с оглед на получаването на тази информация. Независимо от това дали са страни в производството, или не, те са задължени да сътрудничат на съда, като предоставят поисканата от него информация (член 417, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

4.2 Чужди съдебни органи и/или страни в съдебно производство имат ли достъп до регистри или услуги в тази държава членка, позволяващи установяването на настоящия адрес на лицето? Ако отговорът е „да“, кои са съществуващите регистри или услуги и каква процедура трябва да се следва? Каква такса, ако има такава, следва да се заплати?

Не. Такава възможност е предвидена само за националните органи и субекти, посочени в отговора на въпрос 4.1.

4.3 Как органите в тази държава членка разглеждат искане за установяване на настоящия адрес на лицето, изпратено съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела?

Съдилищата правят справки в базите данни на други държавни структури и ако това се окаже недостатъчно, разпореждат на други лица, субекти или дори на полицейските органи да съберат и/или предоставят информацията относно настоящия адрес на дадено лице, както е посочено в отговора на въпрос 4.1.

5 Как на практика се извършва обичайното връчване на документа? Съществуват ли алтернативни начини, които могат да се използват (различни от заместващото връчване, посочено в точка 6 по-долу)?

По-долу са посочени различните начини, по които може да се извърши връчването на даден документ или призоваването или уведомяването за даден документ. Случаите, в които се извършва връчване и призоваване или уведомяване, са посочени в отговора на въпрос 1.

Връчване

Документ може да бъде връчен на лицето или чрез публикуване. Всяка от тези форми на връчване е приложима както за физически, така и за юридически лица. Правилата за връчване на физически лица са приложими, mutatis mutandis, за юридически лица, освен ако за някой аспект на връчването на юридически лица има специална уредба, в който случай се прилагат специалните разпоредби (член 246, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Връчване на лица

На практика документът може да бъде връчен на лице:

  • чрез предаване на данни по електронен път, например връчване на прокуратурата, когато тя е страна по делото (член 225, параграф 2, буква а) от Гражданския процесуален кодекс);
  • по пощата, под формата на писмо с обратна разписка, адресирано до местоживеенето или местоработата на адресата на връчването, ако става дума за физическо лице, или до офиса, вписан в Националния регистър на юридическите лица, ако става дума за юридическо лице (член 225, параграф 2, буква b) и член 246, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс);
  • чрез личен контакт на съдебния изпълнител с адресата на връчването, когато връчването по пощата се окаже невъзможно или в исковата молба ищецът посочи, че желае връчване по този начин (член 225, параграф 2, буква c) от Гражданския процесуален кодекс);
  • чрез личен контакт на съдебния служител с адресата на връчването, ако в исковата молба ищецът посочи, че желае връчване по този начин и плати такса за тази цел (член 225, параграф 2, буква c) от Гражданския процесуален кодекс);
  • чрез процесуален представител (член 225, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс):
    • процесуалните представители трябва още в исковата молба да посочат, че те самите ще извършват връчването, чрез друг процесуален представител или чрез правен консултант (член 227, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс);
    • процесуалните представители може да поискат връчване на по-късна дата, ако всяка друга форма на връчване се окаже невъзможна (член 237, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс);
    • правилата за връчване чрез съдебни изпълнители или съдебни служители са приложими за връчването чрез процесуални представители (член 237, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Връчването на лица може да се извършва:

  • на лицето — адресат на връчването;
  • на лице, различно от адресата на връчването, което е задължено да му предаде съдържанието на документа, когато това е предвидено от закона (член 225, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс);
  • на процесуалния представител на адресата на връчването, когато той разполага с пълномощно, издадено преди по-малко от четири години, което му дава специални правомощия да получи връчвания документ (член 225, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс);
  • на особения представител на адресата на връчването, назначен от съдия, когато съдебният изпълнител или съдебният служител са осведомени, че адресатът не е в състояние да получи документа поради процесуална недееспособност (известно психично разстройство или временна или постоянна процесуална недееспособност) (член 234, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс).

Връчване чрез публикуване

На практика връчване чрез публикуване може да бъде извършено:

  • когато адресатът на връчването е в неизвестност и не може да бъде намерен;
  • когато самоличността на адресатите на връчването не е известна.

(член 225, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс).

Връчването чрез публикуване се извършва чрез:

  • залепване на уведомление на вратата на последния адрес по местоживеене или на седалището в Португалия на адресата на връчването (член 240, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс),
  • последвано от публикуване на уведомлението на обществено достъпна уебстраница, предвидена от закона (член 240, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс и член 24 от Наредбата за електронното обработване на съдебни производства).

Призоваване и уведомяване

Призоваването и уведомяването в хода на производството могат да се извършват по един от следните начини:

  • призоваването и уведомяването на страните, които са назначили процесуален представител и/или правен консултант, винаги се извършва до последните, както е описано в отговора на въпрос 6 (член 247, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс);
  • призовките, с които се цели дадена страна да бъде призована да се яви лично, се изпращат до страната с препоръчано писмо с обратна разписка (като допълнително се призовава процесуалният представител, както е описано в отговора на въпрос 6) (член 247, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс);
  • призовките и уведомленията до страните, които не са назначили процесуален представител, се изпращат до самите страни с препоръчано писмо, адресирано до техния адрес по местоживеене, до адреса на управление или място, избрано за тази цел (член 249, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс);
  • освен това уведомленията за окончателни съдебни решения винаги се изпращат до страните с препоръчано писмо, адресирано до техния адрес по местоживеене, адреса на управление или адрес, избран за тази цел (член 249, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс);
  • призовките, предназначени за призоваване на свидетели, вещи лица или други лица, които участват периодично в производството, да се явят в съда, се изпращат с препоръчано писмо с обратна разписка (член 251, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс);
  • уведомления не се изпращат, когато една от страните поеме задължение да представлява дадено лице, но страната може да поиска от деловодството на съда да ѝ изпраща уведомленията, свързани с лицата, които е поела задължение да представлява (член 251, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс);
  • във всички производства прокуратурата винаги се уведомява за постановените окончателни съдебни решения, както е описано в отговора на въпрос 6 (член 252, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс);
  • както е обяснено в отговора на въпрос 6, прокуратурата се уведомява за определенията, с които се постановяват привременни мерки, които може да доведат до подаването на жалби съгласно закона (член 252, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс);
  • съобщенията и поканите, отправени до присъстващите заинтересовани страни в рамките на процесуален документ, се считат за уведомления, при условие че са документирани и разпоредени от председателя на съдебния състав (член 254 от Гражданския процесуален кодекс);
  • уведомленията между процесуални представители се извършват от самите процесуални представители чрез предаване на данни по електронен път или по друг начин, посочен в отговора на въпрос 6 (член 255 от Гражданския процесуален кодекс).

6 Позволено ли е електронно връчване на документи (връчване на съдебни или извънсъдебни документи чрез електронни средства за комуникация от разстояние, като например електронна поща, защитено интернет приложение, факс, SMS и др.) в гражданското производство? Ако отговорът е положителен, за кои видове производства е предвиден този начин? Съществуват ли ограничения по отношение на възможността за прибягване до този начин на връчване на документи в зависимост от това кой е адресатът (юрист, юридическо лице, дружество или друг стопански субект и т.н.)?

Да, следните действия се извършват за предпочитане чрез предаване на данни по електронен път, като се използва компютърната система на съдилищата:

  • връчване на документи на прокуратурата;
  • призоваване и уведомяване на прокуратурата, адвокати, правни консултанти и съдебни изпълнители, синдици/назначени от съда ликвидатори (в производства по несъстоятелност, по споразумения за плащане или оздравителни производства) и нотариуси (в производства по съставяне на опис) (член 252, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс); член 248, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс. член 31, параграф 1 от Наредбата за електронното обработване на съдебни производства);
  • подаване в съда на процесуални документи и документи от адвокати, правни консултанти, съдебни изпълнители, синдици и нотариуси (член 144, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс и член 15А от Наредбата за електронното обработване на съдебни производства);
  • представяне на доказателство за предварително плащане на съдебната такса (която е част от съдебните разноски) (член 145, параграф 4, буква а) от Гражданския процесуален кодекс и член 9, параграф 4 от Наредбата за електронното обработване на съдебни производства);
  • представяне на доказателство за предварително плащане на съдебната такса (която е част от съдебните разноски) (член 145, параграф 4, буква а) от Гражданския процесуален кодекс и член 9, параграф 5 от Наредбата за електронното обработване на съдебни производства).

Когато процесуалният документ, който следва да бъде подаден, не може да бъде изпратен по електронен път поради неговия размер (член 10, параграф 1 от Наредбата за електронното обработване на съдебни производства), или документите, които следва да бъдат изпратени, съществуват само на материален носител (член 144, параграф 11 от Гражданския процесуален кодекс), или по делото не се изисква назначаването на процесуален представител и страната не е назначила такъв (член 144, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс), или ако е налице основателна причина (член 144, параграф 8 от Гражданския процесуален кодекс):

  • процесуални документи може да се предават в деловодството на съда или да се изпращат по пощата или по факс (член 144, параграфи 7 и 8 от Гражданския процесуален кодекс),
  • уведомяването за процесуални документи може да се извършва с обратна разписка, по пощата или по факс.

Освен това съдебните служби могат:

  • да изпращат съобщения по пощата, по факс или по електронен път (член 172, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс);
  • да използват в спешни случаи телеграми, предоставяне на информация по телефона или други подобни средства за телекомуникация (член 172, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс);
  • телефонните комуникации винаги се документират в преписките по делата, като се придружават и от потвърждение в някаква писмена форма (член 172, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс);
  • що се отнася до страните в производството, телефонни комуникации може да се използват само за предаване на призовки или отмяна на призовки във връзка с действия в рамките на съдебното производство (член 172, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс).

Тези правила се прилагат за съдебни производства от граждански или търговски характер, които се гледат в съдилища от първа инстанция. Те са приложими също така в някои случаи на производства пред нотариуси (например при наследство) или длъжностни лица по гражданското състояние (например по семейни въпроси, по които е постигнато споразумение).

7 „Заместващо“ връчване

7.1 Правото на тази държава членка позволява ли други начини на връчване в случаите, когато не е било възможно връчването на документите на адресата (например съобщаване на домашния адрес, в службата на съдебния изпълнител, чрез пощенска услуга или чрез залепване на уведомление)?

В португалското право е предвидено също така връчване на документи в определено време, което се извършва както следва:

  • към него се прибягва при връчване на лице, ако съдебният изпълнител или съдебният служител установи, че адресатът живее или работи на посоченото място, но не може да връчи документа, защото лицето не може да бъде намерено (член 232, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс);
  • в такъв случай се оставя уведомление, в което се посочва времето, когато ще бъде извършено връчването (член 232, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс);
  • уведомлението може да бъде оставено на лице, което най-сигурно би могло да го предаде на адресата, или ако това не е възможно, то трябва да бъде залепено на най-подходящото място (член 232, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс);
  • в деня и часа, указани в уведомлението, съдебният изпълнител или съдебният служител връчва документа на адресата или ако последният не може да бъде намерен, на трето лице, което най-сигурно би могло да му предаде писмото, при което въпросното лице бива натоварено с тази задача (член 232, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс);
  • ако не е възможно да се осигури съдействие от трети лица, връчването се извършва чрез залепване на уведомление на най-подходящото място и в присъствието на двама свидетели, като в него се посочва, че документът е бил връчен на лицето, указва се в кой съд се води производството и че екземпляр от него и документите са на разположение на адресата на връчването в деловодството на съда (член 232, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс).

Бележка

В случай че:

i) обратната разписка не бъде подписана от адресата на връчването, (връчване по пощата);

ii) връчването на лице в определено време е извършено на трето лице;

iii) или връчването на лице в определено време е извършено чрез залепването на уведомление за връчване на съответното място,

съдебният изпълнител или деловодството на съда трябва винаги да изпрати препоръчано писмо до адресата на връчването, в срок от два работни дни, за да го уведоми по целесъобразност за:

  • датата, на която връчването се счита за извършено, и по какъв начин,
  • срока за защита и последиците от непредставянето на защита по делото,
  • местонахождението на екземпляра от исковата молба и документите, които подлежат на връчване,
  • самоличността на лицето, на което е извършено връчването. (член 233 от Гражданския процесуален кодекс).

7.2 Кога документите се считат за връчени, ако се прилагат други начини на връчване?

Връчването по пощата се счита за извършено в деня, в който е подписана обратната разписка, независимо дали от адресата на връчването, или от трето лице (като в този случай се приема, че третото лице е предало писмото на адресата, освен ако бъде доказано обратното) (член 230 от Гражданския процесуален кодекс).

Връчването на лице чрез съдебни изпълнители, съдебни служители и процесуални представители се счита за извършено на датата, на която е изготвен протоколът за връчването (член 230 от Гражданския процесуален кодекс).

Връчването чрез залепване на уведомление за връчване се счита за извършено на посочената в уведомлението дата (член 232, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс).

7.3 Ако друг начин на връчване е депозирането на документите на определено място (напр. в пощенска служба), как се уведомява адресатът за това депозиране?

В случай на връчване, призоваване или уведомяване чрез препоръчано писмо, независимо дали със или без обратна разписка, ако лицето, което доставя пощата, не открие никого на посочения адрес, в пощенската кутия се оставя уведомление за предаване.

(член 228, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс).

С уведомлението за предаване адресатът се уведомява, че в пощенската служба е оставено писмо, посочват се адресът, работното време и срокът за получаването му (член 228, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс).

Ако писмото не бъде получено в рамките на указания срок (и няма искане за удължаването на този срок или за препращане на писмото на друг адрес), то се връща на изпращача (член 230, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

7.4 Какви са последствията, ако адресатът откаже да приеме връчването на документите? Считат ли се документите за редовно връчени, ако отказът от приемане не е бил законен?

Когато връчването се извършва по пощата и има доказателство за отказ за получаване на писмото или за подписване на обратната разписка, връчването се счита за извършено по следния начин и при следните обстоятелства:

  • с уведомление, съставено от лицето, което доставя пощата, с което се удостоверява отказът на физическото лице, представителя на юридическото лице или негов служител да подпише обратната разписка или да получи писмото (член 228, параграф 6 и член 246, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс);
  • в случаите, когато страните имат право да уговорят адрес за връчване:
    • i) като се остави второ препоръчано писмо с обратна разписка на уговорения адрес, когато първото препоръчано писмо с обратна разписка, изпратено на този адрес, е било върнато; или
    • ii) чрез удостоверение, изготвено от лицето, което доставя пощата, за отказа на адресата да получи писмото или да подпише обратната разписка, когато писмото е изпратено до уговорения адрес.

(член 229, параграфи 3 и 4 от Гражданския процесуален кодекс).

Когато връчването се извършва лично от съдебния изпълнител или съдебния служител и има доказателство за отказ на адресата да подпише разписката за връчване или да получи екземпляр от документа, връчването се счита за извършено, като в този случай:

  • съдебният изпълнител или съдебният служител уведомява адресата на връчването, че екземпляр от документа е депозиран в деловодството на съда, като в разписката за връчването се посочва тази информация и отказът на адресата да го получи (член 231, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс);
  • освен това от деловодството отново уведомяват с препоръчано писмо адресата на връчването, че екземплярът на исковата молба и придружаващите документи са депозирани в деловодството (член 231, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс).

Връчването не се счита за извършено само ако отказът е основателен. Отказът е основателен, когато адресатът не може да бъде намерен, защото не живее или не е установен на указания адрес, или ако трето лице заяви, че не може да предаде писмото.

Същите правила са приложими в някои случаи, когато законът предвижда, че страните или техните представители трябва да бъдат уведомени или да получат призовка лично със спазване на формалностите по връчването.

8 Връчване по пощата на документи, изпратени от чужбина (член 14 от Регламента за връчването)

8.1 Ако пощенската служба доставя документ, изпратен от чужбина, на адресат в тази държава членка в случай, при който се изисква обратна разписка (член 14 от Регламента за връчването), трябва ли пощенската служба да достави документа лично на адресата или може, съгласно националните правила за пощенските доставки, да достави документа и на друго лице на същия адрес?

В случай на връчване, призоваване или уведомяване по пощата с обратна разписка с произход от чужбина португалските пощенски служби може да доставят писмото и документите на адресат на връчването или на трето лице на същия адрес, което е заявило, че може да предаде писмото на адресата.

8.2 Как може съгласно правилата за пощенските доставки в тази държава членка да се осъществи връчването по член 14 от Регламента № 1393/2007 за връчването на документи, изпратени от чужбина, ако нито адресатът, нито друго лице, имащо право да получи доставката (ако това е възможно съгласно националните правила за пощенските доставки — вж. по-горе), са намерени на адреса за доставка?

Вж. отговора на въпрос 7.3.

8.3 Предоставя ли пощенската служба определен период от време за вземане на документите, преди да ги изпрати обратно като недоставени? Ако отговорът е „да“, по какъв начин се информира адресатът, че в пощенската служба има пратка, предназначена за вземане от него?

По принцип адресатът разполага с шест работни дни, за да получи документите от пощенската служба.

Адресатът бива уведомен за този срок и за факта, че документите могат да бъдат получени в пощенската служба, чрез уведомление за доставка, което се оставя от пощенската служба в пощенската кутия, когато лицето, което доставя пощата, не открие никого на адреса.

9 Има ли писмено доказателство, че документът е връчен?

Да, в случай на връчване обратната разписка, разписката за връчване или уведомлението за връчване представляват писмено доказателство, че връчването е извършено.

В случай на призоваване или уведомяване, записването на потвърждението, записването на писмото или файла или протоколът, изготвен в рамките на производството, представляват писмено доказателство, че призоваването или уведомяването е извършено.

В случай на връчване, призоваване или уведомяване чрез предаване на данни по електронен път компютърната система на съдилищата удостоверява датата и часа, в който те са извършени (член 13, буква а) от Наредбата за електронното обработване на съдебни производства).

10 Какво става, ако се случи нещо непредвидено и адресатът не получи документа или ако връчването е извършено в нарушение на закона (напр. документът е връчен на трето лице)? Може ли все пак връчването на документа да е валидно (напр. могат ли нарушенията на закона да бъдат санирани) или трябва да се направи нов опит за връчване на документа?

Неизвършеното връчване се счита за сериозен недостатък, който води до невалидност на цялата процедура, с изключение на исковата молба (член 187 от Гражданския процесуален кодекс).

Счита се, че връчването не е извършено в следните случаи:

  • цялостно пропускане на връчването на документ (член 188, параграф 1, буква а) от Гражданския процесуален кодекс);
  • грешка при установяване на самоличността на лицето — адресат на връчването (член 188, параграф 1, буква b) от Гражданския процесуален кодекс);
  • неправилно връчване чрез публикуване (член 188, параграф 1, буква c) от Гражданския процесуален кодекс;
  • извършено връчване след смъртта на физическото лице или ликвидация на юридическото лице, на което следва да бъде връчен документът (член 188, параграф 1, буква d) от Гражданския процесуален кодекс);
  • доказателство, че адресатът на връчването не е уведомен за документа по причини, за които той няма вина (член 188, параграф 1, буква e) от Гражданския процесуален кодекс).

Тази невалидност се счита за поправена (санирана) само ако ответникът или прокуратурата (когато тя е страна в производството) извърши процесуални действия, без веднага да възрази срещу неизвършеното връчване (член 189 от Гражданския процесуален кодекс).

Връчването е недействително и когато не са спазени предвидените от закона формалности (член 191 от Гражданския процесуален кодекс).

Извън горепосочените случаи пропускът на действие или формалност, които се изискват от закона във връзка с връчването, призоваването или уведомяването, представлява обикновена нередовност. В случай на позоваване на тази нередовност или ако съдът узнае за такава в хода на производството, съдът разпорежда отстраняването ѝ. В други случаи на нередовност при връчването, призоваването или уведомяването актът е невалиден само когато това е предвидено в закона или когато може да повлияе на разглеждането на делото или на решението по него. В такъв случай останалите процесуални актове, които не са засегнати от невалидния акт, остават в сила (член 195, параграфи 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс).

11 Плаща ли се за връчване на документ и ако да, каква сума?

Да, в някои случаи, подробно посочени по-долу, разходите за връчване, призоваване и уведомяване се изчисляват на принципа на разчетната единица.

Разчетната единица се актуализира ежегодно и автоматично в съответствие с индекса на социално подпомагане (ИСО), като се взема предвид стойността на разчетната единица за предходната година (член 5, параграф 2 от Наредбата за разноските по производството, приета в приложение към Декрет-закон № 34/2008 от 26 февруари 2008 г.).

Стойността на разчетната единица през 2021 г. беше 102 EUR. Действащата през 2020 г. стойност на разходите остава валидна през 2021 г. в резултат на временното спиране на автоматичното актуализиране на разчетната единица, предвидено в член 232 от Закона за държавния бюджет за 2021 г.

Например:

  • личното връчване и призоваване или уведомяване от съдебни изпълнители струва 0,5 разчетни единици, когато е успешно, и 0,25 разчетни единици, когато е неуспешно (таблица VII, приложена към Наредба 282/2013 от 29 август 2013 г., с позоваване на член 50, параграф 1 от същия законодателен акт);
  • личното връчване и призоваване или уведомяване и връчването и призоваването или уведомяването чрез публикуване, извършени от съдебни служители, струват 0,5 разчетни единици, когато са успешни, и нищо, когато са неуспешни (член 9, параграф 1 от Наредбата за разноските по производството);
  • към тези суми може да бъдат добавени транспортните разходи, когато актът се извършва чрез съдебен служител, и ДДС, когато е дължим такъв (член 9, параграф 1 от Наредбата за разноските по производството).

ЗАБЕЛЕЖКА: Извънредна и временна схема по отношение на формалностите за връчване и уведомяване и призоваване по пощата в контекста на пандемията от COVID-19

  • Спиране на събирането на подписи за препоръчана поща
  • Събирането на подпис се заменя с устно идентифициране и записване на номера на личната карта на гражданина или на всяко друго подходящо средство за идентификация. Получателят представя документ за самоличност, а датата, на която е извършено записването на номера, се записва.
  • Ако получателят откаже да представи документ за самоличност или да предостави данните, посочени в предходната точка, лицето, което доставя пощата, отбелязва инцидента в писмото или обратната разписка и ги връща на изпращащата страна.
  • В случаите, посочени в предходния параграф, удостоверяването на събитието се счита за призоваване или уведомяване.
  • Връчването, призоваването и уведомяването с препоръчано писмо с обратна разписка се счита за извършено на датата, на която е записан номерът на личната карта на съответния гражданин, или чрез друго правно средство за идентификация.
  • Тези правила се прилагат mutatis mutandis за призовавания и уведомявания, направени чрез личен контакт.

Правно основание: Закон № 10/2020 от 18 април 2020 г.

Относимо законодателство:

Граждански процесуален кодекс

Правен режим за производствата по опис на имущество

Нов закон за договорите за наем в градовете

Процедури от компетентността на прокуратурата и регистъра по гражданското състояние

Идентификация на призованата страна и на запорираните активи/държавни институции

Електронно обработване на съдебни производства

Наредба за разноските по производството

Закон за държавния бюджет за 2021 г.

Постановление 282/2013 от 18 април 2020 г.

 

Заключителна бележка

Информацията в настоящия формуляр е с общ характер, не е изчерпателна и не обвързва звеното за контакт, Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела или съдилищата или които и да било други получатели. Тя няма за цел да замени справката с приложимото действащо законодателство.

Последна актуализация: 28/03/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.