Връчване на документи: официално предаване на актове

1 Какво на практика означава правният термин „връчване на документи“? Защо има особени правила за „връчването на документи“?

На практика връчването на документи се изразява в предаване на книжа и документи на физически и юридически лица, които са страни в производство и изготвянето на документи, които описват и потвърждават връчването или доставянето. От една страна, това означава, че адресатът се уведомява за процесуалните действия на съда или на страна в производството, а от друга страна, съдът получава надлежно потвърждение, че страните са получили документите. Потвърждението, че документите са били действително и редовно връчени, е условие за нормалното протичане на процедурата и в същото време редовно извършеното връчване на страните гарантира спазването на принципа на състезателност (audi alteram partem). Следователно връчването е процесуално действие на съда, с което се цели уведомяването на съответната страна относно производството, процесуалните действия на насрещната страна и съда, като в същото време се гарантира правото на отговор на страната.

Необходими са специални правила относно връчването на документи, за да бъдат спазени различните принципи на разпоредбите за гражданското производство и да се осигури ефективна съдебна защита без ненужни забавяния, тъй като връчването на документи гарантира, че всички участници са уведомени за процесуалните действия на съда и/или страните. В специални правила относно връчването на документи са уредени също така предпазни механизми в случай на нередовно връчване.

2 Кои документи трябва да се връчват официално?

Съдебни документи се връчват на страни или участници, когато член 142 от гражданския процесуален закон (по-долу наричан ГПЗ, Държавен вестник на Република Словения, № 73/07 – официален консолидиран текст, 45/08 – ZArbit, 45/08, 111/08 – Решение на Конституционния съд, 57/09 – Решение на Конституционния съд, 12/10 – Решение на Конституционния съд, 50/10 – Решение на Конституционния съд, 107/10 – Решение на Конституционния съд, 75/12 – Решение на Конституционния съд, 40/13 – Решение на Конституционния съд, 92/13 – Решение на Конституционния съд, 10/14 – Решение на Конституционния съд, 48/15 – Решение на Конституционния съд, 6/17 – Решение на Конституционния съд, и 10/17) предвижда, че исковете и съдебните решения, които може да бъдат обжалвани, извънредни правни средства за защита и заповеди за плащане на съдебни такси за подаване на искове, насрещни дела, молби за разводи по взаимно съгласие, искове, съдържащи предложение за издаване на заповед за плащане, молби за възобновяване на дела, молби за предоставяне на доказателства преди образуването на граждански дела, молби за опит за решаване на спор, молби за уведомяване за обжалване, жалби, молби за разрешение за преразглеждане, преразглеждания и покани до страните по дела да присъстват на съдебните заседания, за уреждането на спорове, или на първото гледане на делата, ако не е предвидено заседание за уреждането на спора, се връчват на страните лично, при които физическото връчване и връчването чрез защитени електронни средства се счита за физическо връчване на документите, съгласно разпоредбите на ГПЗ. Други документи се връчват лично само ако това е предвидено по закон или ако съдът смята, че е нужно по-голямо внимание предвид документите, приложени към оригинала, или поради някаква друга причина.

3 Кой отговаря за връчването на документ?

Документите се връчват по пощата, от съдебен изпълнител, със защитена електронна поща, в съда или по друг предписан от закона начин. По предложение на насрещната страна, съдът може да нареди документите да бъдат връчени от детектив или изпълнител, предложен от страната, когато финансирането за такава услуга се поема от предлагащия такава услуга (член 132 от ГПЗ). Страните могат да докладват пред съда, че желаят документите да се връчват чрез защитени електронни средства, или на защитена пощенска кутия, или на електронен адрес, регистриран в съдебната информационна система и посочено в приложението. Посоченият защитен адрес на електронна поща е равностоен на адреса по местоживеене или на седалището на страната. Ако страна подаде документи чрез защитени електронни средства, се приема, че тя желае и връчването на документи да се извършва също по електронен път, освен ако посочи друго. Съдът може също да връчва документи на страна чрез защитени електронни средства по друга процедура ако, въз основа на информация за страната на разположение на съда, може надеждно да се установи, че тази страна вече има регистрирана защитена електронна поща или електронен адрес и ако на страната е връчено лично уведомление, че в течение на тази процедура ще й бъдат връчвани документи чрез защитени електронни средства, освен ако посочи друго. Ако съдът установи, че връчване на документите по защитен електронен път не е възможно, се извършва физическо връчване на документите, като се посочват причините за този начин на връчване. На държавни органи, адвокати, нотариуси, изпълнители, синдици и други лица, определени по закон, документи винаги се връчват чрез защитени електронни средства. Тези органи и лица трябва да регистрират своя защитена електронна пощенска кутия или адрес на електронна поща в съдебната информационна система.

На държавни органи и органи на самоуправляващи се местни общности, юридически лица, еднолични търговци, юристи, нотариуси документи се връчват като се доставят на лице, упълномощено да приема поща, или на служител в офиса, бизнес помещенията или седалището, или на законния представител или пълномощника. (Член 133 от ГПЗ). Документи могат да се връчват на военни и полицейски служители също чрез техните командири или преки началници. Ако е необходимо, други документи могат също да им се връчват по този начин (член 134 от ГПЗ). Връчването за лица, лишени от свобода, се извършва чрез ръководния орган на затвора или на друга институция, в която излежават присъда или са лишени от свобода (член 136 ГПЗ).

Когато страна има законен представители или пълномощник, документите се връчват на този законен представители или пълномощник, освен ако не е определено другояче в настоящия закон (член 137 от ГПЗ).

4 Действия за установяване на адрес

4.1 Съгласно Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, замоленият орган в тази държава членка опитва ли се по собствена инициатива да установи местонахождението на адресата на документите за връчване, ако адресатът вече не пребивава на адреса, известен на молещия орган?

Връчването в държави членки се извършва съгласно националните разпоредби на съответната държава. Член 143, алинея 3, от Гражданския процесуален закон предвижда задължението на съда да получи информация дали адресът, на който е направен опит за връчване, е същият като адреса, регистриран съгласно закона, регламентиращ регистрацията по местоживеене. Това означава, че когато връчването на документи на даден адрес е неуспешно (по каквато и да е причина), съдът трябва да провери адреса на адресата в централния регистър на населението (Centralni register prebivalstva) или адреса на адресата в регистъра на словенския Здравно-осигурителен институт (Zavod za zdravstveno zavarovanje Slovenije). Когато не е осъществено връчване, съдът връчва документите на адреса от централния регистър на населението или на адреса на работодателя на адресата. Ако такова връчване е невъзможно или неуспешно, съдът поканва насрещната страна да съобщи новия адрес по местоживеене на адресата в определен срок, при условие че насрещната страна има този адрес. Същевременно, съдът предлага да се заведе производство за определяне на действителното местоживеене съгласно закона за регистрация и дерегистрация на постоянно и временно пребиваване, или прави справка от роднини, членове на семейството, съседи или портиера на последния известен адрес, социалните служби, последния работодател или хазяин, полицията или болниците. Описаната процедура обаче не се прилага ако документите трябва да се връчат на държавни органи, органи на самоуправляващи се местни общности, юридически лица, еднолични търговци, адвокати и нотариуси.

Съдът процедира по посочения по-горе начин, както когато производството се води в Словения, така и когато връчването на документи се извършва по искане на съд на друга държава членка (принцип на националната процесуална автономия).

4.2 Чужди съдебни органи и/или страни в съдебно производство имат ли достъп до регистри или услуги в тази държава членка, позволяващи установяването на настоящия адрес на лицето? Ако отговорът е „да“, кои са съществуващите регистри или услуги и каква процедура трябва да се следва? Каква такса, ако има такава, следва да се заплати?

Те нямат достъп до тази информация; този достъп е силно ограничен по причини, свързани със защитата на личните данни. Ако чуждестранен орган желае да получи информация за местоживеенето на физическо лице според сведенията от регистрите на административните структури, заявленията трябва да се подават във въпросните структури на словенски език (за тази услуга не се начисляват никакви такси или други разходи) и след това административният орган взема решение по заявлението въз основа на разпоредбите на националното право. Ако страната, която желае да получи информация е физическо лице, справката е дори още по-трудна. По информация, подадена от административните структури, те не предоставят такива сведения на страни по дела. Освен това има възможност също така да се правят справки по дипломатически път.

Както е посочено по-горе, при поискване от чуждестранен съд, компетентният словенски съд просто проверява и получава информация за адреса на лицето.

4.3 Как органите в тази държава членка разглеждат искане за установяване на настоящия адрес на лицето, изпратено съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела?

Когато получи искане за представяне на доказателства, съдът прави справка относно местоживеенето на лицето (вж. отговора по 4.1).

5 Как на практика се извършва обичайното връчване на документа? Съществуват ли алтернативни начини, които могат да се използват (различни от заместващото връчване, посочено в точка 6 по-долу)?

По правило, документите се връчват по пощата, но могат да се връчат и чрез защитени електронни средства, от съдебен служител, в съда или по друг предвиден от закона начин, както и от детектив или изпълнител, предложени от страната.

6 Позволено ли е електронно връчване на документи (връчване на съдебни или извънсъдебни документи чрез електронни средства за комуникация от разстояние, като например електронна поща, защитено интернет приложение, факс, SMS и др.) в гражданското производство? Ако отговорът е положителен, за кои видове производства е предвиден този начин? Съществуват ли ограничения по отношение на възможността за прибягване до този начин на връчване на документи в зависимост от това кой е адресатът (юрист, юридическо лице, дружество или друг стопански субект и т.н.)?

Да. Връчването на документи се извършва чрез портала за електронно правосъдие, който се администрира от Върховния съд на Република Словения (Vrhovno sodišče RS), до защитените адреси на електронна поща на потребителите.

Електронното връчване е разрешено в рамките на гражданско производство и други граждански съдебни производства, по които по отношение на електронното връчване на документи са приложими правилата на Гражданския процесуален закон, например в производства по търговски спорове, трудови и социални спорове, производства, които не са от граждански характер, производства по наследствени въпроси (все още не се използва във всички такива производства) и производства, свързани с кадастъра и поземления регистър, както и производства по несъстоятелност и изпълнителни производства (електронно връчване вече се използва във всички тези производства).

Предвидени са ограничения по отношение на групите, в които са класифицирани потребителите. Първо, те са разделени на общи групи:

• потребители, за които не се изисква да удостоверяват своята самоличност, когато използват системата за електронно правосъдие (обикновени потребители),
• потребители, които влизат в системата за електронно правосъдие с потребителско име и парола (регистрирани потребители), както и
• потребители, които влизат в системата за електронно правосъдие с потребителско име и парола и квалифицирано цифрово удостоверение (квалифицирани потребители).

Квалифицираните потребители включват:

• щатни квалифицирани потребители (съдии и служители на съда, които са упълномощени да извършват електронни операции в някои видове граждански съдебни производства), както и
• външни квалифицирани потребители (нотариуси, адвокати, изпълнители, ликвидатори, Държавната адвокатура, прокуратура, дружества за недвижими имоти и общинските адвокатури, т.е. структури, изпълняващи функциите на представител или съдебен орган в граждански съдебни производства, и потребители/страни, т.е. юридически лица, физически лица или държавни и местни органи, които изпълняват функциите на страна в производството в рамките на граждански съдебни производства).

7 „Заместващо“ връчване

7.1 Правото на тази държава членка позволява ли други начини на връчване в случаите, когато не е било възможно връчването на документите на адресата (например съобщаване на домашния адрес, в службата на съдебния изпълнител, чрез пощенска услуга или чрез залепване на уведомление)?

При връчване на съдебни документи трябва да се прави разграничение между обикновено връчване и лично връчване.

При обикновено връчване първо трябва да се направи опит за заместващо връчване. Това означава, че ако лицето — адресат на връчваните документи, не може да бъде открито на адреса на неговото местоживеене, доставените документи се връчват на някой пълнолетен член на домакинството, който е задължен да ги приеме (член 140, алинея 1 от ГПЗ). Ако бъде връчен на работното място на адресата и същият не може да бъде намерен там, или е на недостъпно за връчителя място, документът се връчва на лицето, упълномощено да получава поща или друго готово да го получи лице. Ако адресатът пребивава в място за настаняване (напр. студентско общежитие, жилища за несемейни лица, болница) и няма своя собствена пощенска кутия, връчителят връчва документа на лицето, упълномощено да получава пощата от името на обитателите на това място. Само ако такова връчване не е възможно, връчването на физическо лице се извършва чрез оставяне на документите от връчителя в пощенска кутия на адреса по местоживеене. В този случай, връчването се счита за изпълнено в деня, когато документът е оставен в пощенската кутия, при което върху документа трябва да бъде поставена конкретна бележка за това, която адресатът да види.

Ако адресатът няма пощенска кутия или ако тя е неизползваема, документите се депозират в съда, който е разпоредил връчването, а при връчване по пощата — в пощенската служба по местоживеене на адресата, като на вратата на адресата се залепя уведомление за връчване на документи, в което се посочва откъде може да бъдат получени документите (член 141, алинеи 1 и 2 от ГПЗ). Връчването се счита за изпълнено в деня, когато документът е оставен в пощенската кутия, при което върху документа трябва да бъде поставена конкретна бележка за това, която адресатът да види. Пощенската служба държи документите за срок от 30 дни. Ако адресатът не си вземе документите в този срок, те се връщат на съда. Документите се връчват на държавни органи, органи на самоуправляващи се общности, юридически лица, еднолични търговци, юристи и нотариуси по същия начин, когато изпълнителят не може да ги връчи на адреса, посочен в регистъра.

Лично връчване означава, че документите се предават лично на страната. Съгласно член 142 от ГПЗ следните се считат за съдебни документи: искове, съдебни решения, подлежащи на обжалване, извънредни мерки за правна защита и платежни заповеди за заплащането на съдебни такси за молби по член 105 от ГПЗ (искове, насрещни искове, предложения за анулиране по взаимно съгласие и т.н.) и покани на страните за изслушване за доброволно уреждане на спора или първо изслушване, ако не е насрочено изслушване за постигане на доброволно уреждане на спора. Други документи се връчват лично само ако това е предвидено по закон или ако съдът смята, че е нужно по-голямо внимание предвид документите, приложени към оригинала, или поради някаква друга причина. Електронното връчване на документите (член 141a от ГПЗ), което може да се извърши чрез връчване на заверено копие от документа на материален носител или чрез защитени електронни средства също представлява лично връчване. Във втория случай, документите се връчват през съдебната информационна система до регистрирания адрес за връчване на процесуални документи или до сигурна електронна пощенска кутия от юридически или физически лица, връчващи документи чрез защитени електронни средства, като регистрирана дейност въз основа на специално разрешение, издадено от Министерството на правосъдието.

Ако документите не могат да бъдат връчени директно на адресата, личното връчване на физическо лице се извършва като връчителят предава документите в съда, който е разпоредил връчването, а при връчване по пощата — в пощенската служба по местоживеене на адресата, а в пощенската кутия на адресата се оставя уведомление за връчване на документите, в което се посочва откъде и в рамките на какъв срок документите може да бъдат получени. Ако връчването по електронен път е невъзможно, документите се доставят на регистрирания в съдебната информационна система адрес за връчване на процесуални документи или на сигурна електронна пощенска кутия, като на документа трябва да бъде поставена конкретна бележка за това, която адресатът да види.

Страните и техните законни представители са задължени своевременно да уведомяват съда за промяна в техния адрес, в случай че такава промяна настъпи преди връчването на второинстанционно решение, с което производството се прекратява. Ако те не направят това, съдът разпорежда връчването на всички бъдещи документи в рамките на производството до въпросната страна да се извършва чрез залепване на документите на информационното табло на съда. Документите се считат за връчени осем дни след залепването им на информационното табло на съда (член 145 от ГПЗ).

7.2 Кога документите се считат за връчени, ако се прилагат други начини на връчване?

В този случай, връчването се счита за изпълнено в деня, когато документът е оставен в пощенската кутия, при което върху документа трябва да бъде поставена конкретна бележка за това, която адресатът да види. Ако адресатът няма пощенска кутия, документите се считат за връчени в деня, когато уведомлението за връчване на документите е залепено на вратата.

При лично връчване документите се считат за връчени в деня, когато адресатът получи документите. Ако адресатът не отиде да получи документите в срок до 15 дни, документите се считат за връчени при изтичането на този срок. След изтичането на срока, връчителят оставя документите в пощенската кутия на адресата. Ако адресатът няма пощенска кутия, или ако тя не е използваема, документите се връщат на съда.

7.3 Ако друг начин на връчване е депозирането на документите на определено място (напр. в пощенска служба), как се уведомява адресатът за това депозиране?

В случай на обикновено връчване, при което документите се оставят в пощенска кутия, връчителят уведомява адресата за правните последици от документите, а в разписката за доставка на документа посочва причината за това действие и датата, на която документите са оставени в пощенската кутия, и се подписва. Ако адресатът няма пощенска кутия и документите са депозирани в съда/пощенска служба, връчителят залепя на вратата на жилището уведомление за връчването, в което посочва откъде може да бъдат получени документите и кога ще се считат за връчени.

При лично връчване връчителят оставя уведомление в пощенската кутия, в което посочва къде са депозирани документите, срока за получаването им и последиците, ако адресатът не получи документите в указания срок. Връчителят посочва причината за това действие и датата, на която документите са депозирани за адресата, както в уведомлението, така и върху връчваните документи и се подписва.

7.4 Какви са последствията, ако адресатът откаже да приеме връчването на документите? Считат ли се документите за редовно връчени, ако отказът от приемане не е бил законен?

Ако лицето, до което са адресирани документите, или лицето, задължено да получи документите, откаже без основателна причина да приеме документите, връчителят ги оставя в жилището или в местоработата на лицето или в неговата/нейната пощенска кутия, а ако няма пощенска кутия, залепва документите на вратата на жилището. В разписката за доставка връчителят вписва датата, часа и причината за отказа да бъдат получени връчените документи, както и мястото, на което са оставени. След това документите се считат за връчени (член 144 от ГПЗ).

8 Връчване по пощата на документи, изпратени от чужбина (член 14 от Регламента за връчването)

8.1 Ако пощенската служба доставя документ, изпратен от чужбина, на адресат в тази държава членка в случай, при който се изисква обратна разписка (член 14 от Регламента за връчването), трябва ли пощенската служба да достави документа лично на адресата или може, съгласно националните правила за пощенските доставки, да достави документа и на друго лице на същия адрес?

В Закона за пощенските услуги (наричан по-долу ЗПУ-2; Държавен вестник на Република Словения [Uradni list RS] № 51/09, 77/10 и 40/14 – ZIN-B) е предвидено, че препоръчаните и застрахованите пощенски пратки се доставят на адресатите лично на техния адрес. Ако това не е възможно, препоръчаните и застрахованите пощенски пратки се доставят на някой пълнолетен член на домакинството или на лице, което е упълномощено да получава поща (член 41 от ЗПУ-2), като за пълнолетен член на домакинството се счита лице над 15-годишна възраст, което живее в едно домакинство с адресата (Общи условия за предоставянето на универсални пощенски услуги от 1 септември 2014 г., наричани по-долу „ОУ“).

8.2 Как може съгласно правилата за пощенските доставки в тази държава членка да се осъществи връчването по член 14 от Регламента № 1393/2007 за връчването на документи, изпратени от чужбина, ако нито адресатът, нито друго лице, имащо право да получи доставката (ако това е възможно съгласно националните правила за пощенските доставки — вж. по-горе), са намерени на адреса за доставка?

Ако препоръчаната пощенска пратка не може да бъде доставена на горепосочените лица (лично на адресата/пълнолетен член на домакинството или страна, упълномощена да приема документи) поради тяхното отсъствие, връчителят оставя уведомление в пощенската кутия, в което посочва мястото на получаване и срока, през който пратката може да бъде получена. Ако адресатът не отиде да получи пратката в рамките на указания в пощенското уведомление срок, пощенската пратка се връща на изпращача. Ако адресатът не желае да приеме препоръчана и застрахована пощенска пратка, върху въпросната пощенска пратка или в разписката за доставката връчителят посочва датата и причината за отказа да бъде приета и връща пощенската пратка на изпращача.

8.3 Предоставя ли пощенската служба определен период от време за вземане на документите, преди да ги изпрати обратно като недоставени? Ако отговорът е „да“, по какъв начин се информира адресатът, че в пощенската служба има пратка, предназначена за вземане от него?

Пратката може да бъде получена от пощенската служба в рамките на 15 дни, считано от датата, на която адресатът е бил уведомен за пристигането ѝ. Изключение от това правило са пратки от чужбина, в които при изпращането на пратката изпращачът е посочил срок, по-кратък от 15 дни. Сроковете за получаване на пощенски пратки се определят на база календарни дни, като започват да текат от деня, следващ деня на получаване на уведомлението за доставката от адресата. Що се отнася до пощенски пратки, които се съхраняват в пощенската служба като poste restante, и пощенски пратки за потребители на абонаментни пощенски кутии, сроковете се определят на база календарни дни, като започват да текат от деня, следващ деня, на който пощенската пратка е пристигнала в пощенската служба (член 27 от ОУ).

В пощенската кутия на адресата се оставя уведомление, в което се посочва мястото, откъдето може да бъде получена пратката, и срокът, в рамките на който пратката може да бъде получена.

9 Има ли писмено доказателство, че документът е връчен?

Разписката за доставката е доказателството, че документът е бил връчен. Разписката за доставката се подписва от получателя и от връчителя, като получателят лично вписва датата на получаване словом в разписката за доставката. Ако получателят не може да пише или да се подпише, връчителят вписва неговото/нейното пълно име и датата на получаване словом и добавя бележка, в която посочва защо получателят не се е подписал.

Ако получателят не желае да подпише разписката за доставката, връчителят вписва този факт върху разписката за доставката и посочва датата на връчването словом; след това документите се считат за връчени. Ако връчването е извършено в съответствие с член 142, алинея 3 от ГПЗ (заместващо връчване или „фиктивно“ връчване;          вж. също точки 8.2, и 7.3), в разписката за доставката се посочват датата, на която на адресата е оставено уведомлението, и датата, на която документите са депозирани в съда или в пощенската служба.

Ако според разпоредбите на ГПЗ документите са предадени на лице, което не е лицето — адресат на връчваните документи, в разписката за доставката връчителят посочва връзката между тях (член 149, алинея 5 от ГПЗ).

10 Какво става, ако се случи нещо непредвидено и адресатът не получи документа или ако връчването е извършено в нарушение на закона (напр. документът е връчен на трето лице)? Може ли все пак връчването на документа да е валидно (напр. могат ли нарушенията на закона да бъдат санирани) или трябва да се направи нов опит за връчване на документа?

Разписката за доставката съдържа всички елементи на публичен документ и следователно доказва истинността на фактите, които са потвърдени в нея. Възможно е обаче да се докаже, че съдържащите се в нея факти не са верни.

В случай че адресатът не получи документите или че има претенции за нередовно връчване, някои нередности или грешки при връчването на документи могат да бъдат отстранени. Поради това адресатите не могат да се позовават на нередовно връчване, ако е недвусмислено ясно от тяхното поведение, че въпреки нередовното връчване те са узнали съдържанието на документите по някакъв друг начин. Това важи също така, в случай че документите действително бъдат получени от адресата (например ако адресатът вземе документите след изтичането на срока за получаване). Този случай също е уреден в ГПЗ, в който е предвидено, че не се допуска позоваване на нарушаване на правилата за връчване, ако адресатът получи документите въпреки нарушението. В такъв случай документите се считат за връчени в момента, в който адресатът действително ги вземе (член 139, алинея 5 от ГПЗ).

Отстраняването или поправянето на грешки при връчването може да се извършва също така чрез правния институт restitutio ad integrum (възстановяването на предишното състояние), vrnitev v prejšnje stanje), като възстановяването на предишното състояние е възможно, ако забавянето в отмяната на определено процесуално действие доведе до събитие, което страната, въпреки положената достатъчна дължима грижа, не е можела да предвиди или предотврати. Ако страна пропусне изслушване или срок за извършването на правно действие и по този начин изгуби правото да извърши въпросното действие, по негово/нейно предложение съдът следва да му/ѝ разреши да го извърши по-късно, ако съдът признае, че страната е пропуснала изслушването или срока поради основателна причина. Ако се допусне restitutio ad integrum, делото се връща към състоянието преди забавянето и всички решения, издадени от съда вследствие на забавянето, се отменят (член 116 от ГПЗ).

Предложението трябва да се подаде в срок от 15 дни от датата на преустановяване на причината, поради която страната е пропуснала изслушването или срока; ако забавянето е станало известно на страната по-късно, тогава от датата, когато й е станало известно. Не се допуска позоваване на restitutio ad integrum, след като изминат шест месеца от датата на забавянето (член 117 от ГПЗ). Както субективните, така и обективните крайни срокове са законово преклузивни срокове и не може да се удължават.

11 Плаща ли се за връчване на документ и ако да, каква сума?

Връчването по пощата, като общоприет начин за връчване на съдебни документи, не води до начисляването на каквито и да било отделни разходи на страните. Връчването по друг начин (например чрез специална услуга, при която връчването на документи се извършва като регистрирана стопанска дейност) води до допълнителни разходи и съдът може да разпорежда такова връчване само по предложение на страна, която трябва авансово да депозира достатъчна сума за покриването на тези разходи. Както е посочено в специалния Правилник за дейността на лицата, извършващи връчване на документи по наказателни и граждански производства, връчителите имат право на възнаграждение и възстановяване на разходите, направени в хода на тяхната работа, в съответствие със споразумение, сключено със съда, в което съдът определя размера на плащането и възстановяването на разходите.