

Намиране на информация по региони
В член 151 от Гражданския процесуален закон (Zakon o parničnom postupku) се посочва, че разноските за съдебен спор включват разходите, направени в хода на съдебното производство или във връзка с него. Тези разноски включват например разходи за внасяне на доказателства, съдебни такси, разходи за публикуване, дневни и пътни разходи за съдиите и съдебните секретари, пътни разходи на страните във връзка с явяването им в съда и други подобни. Разноските за съдебен спор включват също и възнаграждение за работата на адвокати и други лица, които по закон имат право на възнаграждение.
Съгласно член 152 от Гражданския процесуален закон всяка страна трябва да покрие предварително разноските, които прави в резултат на своите действия. Когато една страна предложи доказателство, тя се задължава с разпореждане на съда да плати предварително сумата, необходима за покриване на разноските, които ще бъдат направени във връзка с внасянето на доказателството. Спечелването на спора е основният принцип, когато се решава кой трябва да поеме окончателно разноските за съдебния спор. Така член 154, параграф първи от Гражданския процесуален закон гласи, че страна, която напълно загуби дадено дело, е длъжна да плати разноските на другата страна и на нейната встъпила страна, направени по производството. Лицето, встъпило на страната, загубила делото, трябва да покрие разходите, направени в резултат на неговите действия. Съгласно член 154, параграф втори от Гражданския процесуален закон, ако една страна спечели частично съдебния спор, съдът трябва да вземе решение относно възстановяването на разноските въз основа на степента на спечелване на спора спрямо окончателно предявения иск. Специални правила важат, когато разноските по съдебния спор са направени по вина на една от страните или поради случило се с нея събитие, когато съдебното решение се издава въз основа на признание, когато ищец оттегли иска или се откаже от него, когато спорът се реши от съда и когато в него участват солидарни молители (членове 156—161 от Гражданския процесуален закон).
Съгласно Закона за безплатната правна помощ (Zakon o besplatnoj pravnoj pomoći) целта на правната помощ е да се постигне равенство пред закона, да се предоставят на гражданите на Република Хърватия и на други лица ефективна правна защита и достъп до съда и други публичноправни органи при равни условия в съответствие с разпоредбите на Закона за безплатната правна помощ.
Правната помощ се предоставя като първична или вторична правна помощ.
Първичната правна помощ включва:
Първичната правна помощ се предоставя от административните органи на окръзите и град Загреб (наричани по-долу административни органи), упълномощени сдружения и правни клиники. При предоставянето на първична правна помощ административните органи имат право да предоставят обща правна информация и правни съвети и да изготвят писмени документи.
Вторичната правна помощ включва:
Вторична правна помощ се предоставя от адвокати.
Вторичната правна помощ включва още:
Право на безплатна правна помощ имат следните лица:
Като правило, за да бъде предоставена вторична правна помощ, трябва да бъдат изпълнени следните условия по отношение на собствеността:
a) общият месечен доход на молителя и членовете на неговото домакинство не трябва да превишава сумата на основата за изчисляване (3326,00 HRK) на член от домакинството; и
б) общата стойност на притежаваната от молителя и членовете на неговото домакинство собственост не трябва да превишава сумата от 60 пъти основата за изчисляване (199 560,00 HRK).
Вторична правна помощ се предоставя без предварително определяне на имотното състояние, ако молителят е:
а) дете в процеса за упражняване на правото на издръжка;
б) жертва на тежко престъпление в производство за целите на упражняване на правото на компенсация за причинена от престъплението вреда;
в) лице, което е получател на плащания за издръжка съгласно специално законодателство, уреждащо упражняването на права в системата за социалната сигурност; или
г) лице, което има право на помощ за издръжка по Закона за правата на хърватските ветерани от Отечествената война и членовете на техните семейства (Zakon o pravima hrvatskih branitelja iz Domovinskog rata i članova njihovih obitelji) и по Закона за защита на военните и цивилните инвалиди от войната (Zakon o zaštiti vojnih i civilnih invalida rata).
Правна помощ може да се предостави също и за трансгранични спорове. Трансграничен спор е такъв, при който страната, подаваща молба за правна помощ, има местоживеене или обичайно местопребиваване в държава — членка на ЕС, различна от държавата членка, в която съдът заседава или в която решението трябва да бъде изпълнено.
Правната помощ при трансгранични спорове се предоставя по граждански и търговски въпроси, производство по медиация, извънсъдебни спогодби, принудително изпълнение на публични актове и правни съвети в такива производства. Разпоредбите за правна помощ при трансгранични спорове не се прилагат за данъчни, митнически и други административни производства.
Правна помощ при трансграничен спор ще бъде предоставена на молител, който е поискал такава, ако отговаря на предварителните условия, определени със Закона за безплатната правна помощ. По изключение правна помощ може да бъде предоставена на молител, който не отговаря на условията съгласно Закона за безплатната правна помощ, ако докаже, че не е в състояние да плати разноските за производството поради разликата в издръжката на живота между държавата членка, в която има местоживеене или обичайно пребиваване, и Република Хърватия.
Първична правна помощ може да бъде предоставена по всякакви правни въпроси, при условие че:
Вторична правна помощ, предоставена от адвокати и освободена от плащане на съдебни разноски, може да бъде предоставена в следните видове производства:
Вторична правна помощ, предоставена от адвокати, може да бъде предоставена в посочените по-горе производства при следните условия:
Освобождаване от съдебни такси може да се предостави при всички производства (граждански производства и административни спорове), ако материалното положение на молителя е такова, че плащането на съдебни такси би могло да застраши неговата прехрана или прехраната на членовете на неговото домакинство, в съответствие със специалните условия, предвидени в член 14 от Закона за безплатната правна помощ. Когато се взема решение, специално внимание се обръща на размера на съдебните такси при процедурата, за която се иска освобождаване.
Административният орган трябва да вземе решение по молба за одобряване на вторична правна помощ в срок от 15 дни от датата на подаване на молбата. Ако молителят губи правото да предприеме действието, за което е подал молбата, поради изтичане на срока, административният орган трябва да вземе решение в по-кратък срок, което да даде възможност на молителя да предприеме своевременно действието.
Процедурата за получаване на първична правна помощ започва, като се свържете директно с предоставящия първична правна помощ (упълномощено сдружение, правна клиника или административен орган), и не е необходимо да се попълва специален формуляр.
Процедурата за получаване на вторична правна помощ започва с подаване на искане за предоставяне на правна помощ в определената за това форма пред компетентната служба. Формулярът на молба за правна помощ може да се получи от службите и на техните уебсайтове и от Министерството на правосъдието и публичната администрация (Ministarstvo pravosuđa i uprave).
Молби за правна помощ в трансгранични спорове и молби за прехвърляне на молби за правна помощ в трансгранични спорове трябва да се подават във формулярите, предвидени в Решение 2004/844/ЕО на Комисията от 9 ноември 2004 г. за установяване на формуляр за молба за правна помощ съгласно Директива 2003/8/ЕО на Съвета относно подобряване на достъпа до правосъдие при трансгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове и Решение 2005/630/ЕО на Комисията от 26 август 2005 г. за въвеждане на формуляр за обмен на молби за правна помощ в рамките на Директива 2003/8/ЕО на Съвета, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.
Формулярите и всички придружаващи документи при трансгранични спорове трябва да се подадат преведени на хърватски език. В противен случай молбата ще бъде отхвърлена.
Когато се подава молба пред компетентния административен орган, тя трябва да бъде придружена от писмено съгласие на молителя и на членовете на неговото домакинство, че се разрешава достъп до всички данни за общия доход и активи, в което молителят потвърждава, че предоставената информация е точна и пълна.
Жертвите на домашно насилие дават съгласието си за разрешаване на достъп до всички данни за доходите и собствеността само на самите тях. Съгласие не се дава от тези членове на домакинството, които участват в съдебното производство като ответник или чийто интерес е в противоречие с този на молителя.
Формулярът на молба за правна помощ при трансграничен спор следва да бъде придружен от съответните документи, които се изискват за вземане на решение по молбата.
Процедурата за получаване на първична правна помощ започва, като се свържете директно с предоставящ първична правна помощ (упълномощено сдружение, правна клиника или административен орган), и не е необходимо да се попълва специален формуляр, докато процедурата за получаване на вторична правна помощ започва с подаване на молба до компетентния административен орган, на чиято територия молителят има местоживеене или обичайно пребиваване.
Молител, който има местожителство или обичайно пребиваване в държава — членка на Европейския съюз, и търси правна помощ при трансграничен спор пред съд в Република Хърватия, трябва да подаде молба за правна помощ до Министерството на правосъдието и публичната администрация на Република Хърватия (получаващ орган).
Страна, която има местожителство или обичайно пребиваване в Република Хърватия и търси правна помощ при трансграничен спор пред съд в друга държава — членка на Европейския съюз, трябва да подаде молбата си до службата, която отговаря за мястото, където се намира постоянният ѝ адрес или където тази страна обичайно пребивава.
Вторична правна помощ се предоставя на молител, който отговаря на условията за упражняване на правото на правна помощ, чрез вземане на решение за предоставяне на правна помощ. Административният орган трябва да вземе решение по молбата в срок от 15 дни от датата, на която е подадена.
Решението относно правната помощ включва правото на използване на някои или на всички форми на вторична правна помощ за процедура от определен вид и степен. В горепосоченото решение се съдържат личните данни на получателя на правната помощ, кратко описание на правния въпрос, за който е предоставена правната помощ, формата и обхватът на одобрената правна помощ, данни за адвоката, който ще предоставя правната помощ, и други данни, свързани с решението.
Когато молителят подава молба за правна помощ под формата на освобождаване от съдебни такси, той трябва да информира съда при подаването, или когато предприема друго действие в съдебното производство, за подадената молба за освобождаване от съдебни такси и трябва да представи решението, което го освобождава от плащането на съдебни такси, не по-късно от шест месеца от датата на подаването или от датата на предприемането на друго действие в производството пред съда.
В решението за предоставяне на вторична правна помощ се посочва също и адвокатът, който ще предоставя правната помощ. Получателят на правна помощ трябва да представи решението на посочения в него адвокат. По изключение административният орган назначава различен адвокат на получателя на правна помощ с негово предварително съгласие, приложено към молбата за правна помощ.
Както е посочено по-горе, решението за предоставяне на правна помощ включва правото на използване на някои или на всички форми на вторична правна помощ за процедура от определен вид и степен. С решението за предоставяне на правна помощ получателят може да бъде изцяло или частично освободен от плащане на адвокатски хонорари, съдебни разноски (освобождаване от авансово плащане на разноски за свидетели, преводачи, експерти, разследвания и публикации на съда) и от съдебни такси.
Пълна правна помощ се предоставя, ако молителят получава издръжка съгласно специална нормативна уредба, уреждаща упражняването на права по системата за социално подпомагане или помощи за издръжка съгласно Закона за правата на хърватските ветерани от Отечествената война и членовете на техните семейства и по Закона за защита на военните и цивилните инвалиди от войната, или ако общият доход на молителя и членовете на неговото домакинство не надвишава 50 % от месечния размер на основата за изчисляване на член от домакинството.
Всяко увеличаване на общия доход на молителя и на членовете на неговото домакинство над 50 % от основата за изчисляване на член от домакинството води до намаляване на размера на правната помощ така, че всяко увеличаване с 10 % води до намаляване с 10 % на правната помощ, но размерът на правната помощ не следва да бъде по-малко от 50 % от определените за правна помощ разноски.
Ако правната помощ не е предоставена в пълен размер, молителят може да внесе обжалване пред Министерството на правосъдието и публичната администрация срещу частта от решението, с която се отказва предоставяне на правна помощ. Такова обжалване не води до забавяне на използването на одобрения размер на правната помощ. Срещу решението на Министерството на правосъдието и публичната администрация, с което обжалването се отхвърля, може да бъде заведено административно производство.
Когато е предоставена правна помощ в намален размер, останалата част от разноските се поемат от получателя на правната помощ. Във всеки случай, ако получателят на правната помощ спечели делото, съдът ще вземе решение, че другата страна следва да му възстанови съдебните разноски.
В молбата за правна помощ може да се иска предоставяне на правна помощ и за двата етапа на гражданското производство. За подготвяне на извънредни средства за правна защита е необходимо да се подаде специална молба и да се издаде специално решение само за конкретното правно действие.
Ако, докато трае съдебното производство, финансовото положение на получателя на правна помощ или на членовете на неговото домакинство се подобри до такава степен, че ако това подобрено финансово положение е било налице към момента на подаване на молбата, то би се отразило на правото на молителя на правна помощ или на обхвата ѝ, компетентният административен орган отменя изцяло или частично решението за предоставяне на правна помощ. Получателите на правна помощ трябва да информират административния орган за всяко подобряване на финансовото си положение в рамките на осем дни от момента, в който това им е станало известно. Получател на правна помощ може да внесе обжалване пред Министерството на правосъдието и публичната администрация срещу решението за отмяна на решението за предоставяне на правна помощ в срок от 15 дни от датата на получаване на решението. Срещу решението на Министерството на правосъдието и публичната администрация може да бъде заведено административно производство.
Молителят или получателят на правна помощ може да внесе обжалване срещу решението на административния орган, с което се отхвърля молбата за правна помощ, или срещу частта от решението, с която се отказва предоставянето на пълна правна помощ, в срок от 15 дни от датата на получаване на решението. Министерството на правосъдието и публичната администрация трябва да вземе решение по обжалването в рамките на осем дни от датата на получаване на валидно обжалване. Срещу решението на Министерството на правосъдието и публичната администрация може да бъде заведено административно производство.
Допълнителна информация:
Уебсайт на Министерството на правосъдието и публичната администрация
Закон за безплатната правна помощ (Narodne novine (NN; Държавен вестник на Република Хърватия) бр. 143/13 и 98/19);
Граждански процесуален закон (NN бр. 53/91, 91/92, 58/93, 112/99, 88/01, 117/03, 88/05, 02/07, 84/08, 96/08, 123/08, 57/11, 148/11 — консолидиран текст, 25/13, 89/14, 70/19)
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.