

Намиране на информация по региони
Разноски по производството са по-специално разходите, направени от страните и техните представители, включително съдебните такси, пропуснатите ползи за страните и техните законни представители, разходите за събиране на доказателства, нотариалните разноски и такси за действия, извършени в качеството на съдебен комисар, хонорарите и разноските на изпълнителя на завещание при процедура за наследяване, хонорарите за устен превод и за представителство, когато представителят е адвокат.
Страните по производството заплащат процесуалните разноски, направени от тях или от техните представители. Общите разноски се заплащат от страните пропорционално на участието им по делото и в производството.
Когато на страните е определен адвокат, който да ги представлява, държавата покрива адвокатските разноски и хонорара за представителство.
При производство за наследяване нотариалните такси и разноски се заплащат от наследника, освен ако пасивите в наследствената маса са повече от активите. Ако има няколко наследника, те заплащат тези разходи пропорционално на нетната стойност на дела си от наследството. В други случаи тези разходи се поемат от държавата.
Определение на термина „правна помощ“ се съдържа в Закон № 327/2005 за предоставянето на правна помощ на лица, изпитващи материални затруднения, за изменение на Закон № 586/2003 за юридическата професия и за изменение на Закон № 455/1991 относно търговската дейност (наричан „Закон за търговията“), изменен със Закон № 8/2005, в сила от 1 януари 2006 г. (наричан по-нататък „Закон за правната помощ“). Член 4, буква а) от Закона за правната помощ гласи следното: „Правна помощ е предоставянето на правни услуги на лица, които съгласно настоящия закон имат право на това във връзка с упражняване на техните права, включително по-специално правни консултации, помощ при извънсъдебни производства, изготвяне на становища, представяни пред съдилищата, процесуално представителство и извършване на действия във връзка с такова представителство, както и заплащане на пълния размер на произтичащите от това разходи или на част от него.“
Съгласно предвиденото в Закона за правната помощ при вътрешни спорове правна помощ може да бъде предоставена на всяко физическо лице, докато при трансгранични спорове такава помощ може да бъде предоставена само на физически лица, чието местоживеене или обичайно пребиваване е в държава членка (това включва всички държави — членки на Европейския съюз, с изключение на Дания).
„Правоимащи лица“ са физически лица, на които с окончателно решение на Центъра за правна помощ е предоставена правна помощ, след като са доказали, че отговарят на условията, посочени в член 6 от Закона за правната помощ.
„Чуждестранни правоимащи граждани“ са физически лица, които отговарят на предвидените в Закона за правната помощ условия за предоставяне на правна помощ по трансгранични спорове и чието право на такава помощ е признато с окончателно решение на Центъра за правна помощ.
„Национални правоимащи лица“ са физически лица, които пребивават постоянно или временно в Словашката република и търсят правна помощ в друга държава членка, в която компетентният съд разглежда трансграничния спор.
Съгласно Закона за правната помощ такава помощ може да бъде предоставяна по граждански, трудови и семейни дела, по производства за опрощаване на задължения по силата на специално законодателство, по производства пред административен съд, както и, в последния случай, по производства пред Конституционния съд на Словашката република (наричани по-нататък „национални спорове“). При трансгранични спорове правна помощ може да бъде предоставена по реда на Закона за правната помощ във връзка с граждански, семейни и търговски дела и дела в областта на убежището, по административни производства за експулсиране, по производства, свързани със задържането на гражданин на трета държава, по производства, свързани със задържането на лицето, поискало правна помощ, по производства за предоставяне на убежище, като в последния случай помощта може да се предоставя и по производствата пред административен съд и пред Конституционния съд на Словашката република, както и на лица, по отношение на които действието на нормативен акт от трудовото законодателство е било спряно по силата на специално законодателство във връзка с производство относно подаването на молба за налагане на спешна мярка.
Да, когато има опасност молителите да изпуснат краен срок, те могат да подадат до Центъра за правна помощ молба за временна правна помощ едновременно с подаването на основната молба. В такъв случай Центърът за правна помощ взема без ненужно отлагане решение по предоставянето на временна правна помощ, преди да вземе решение за уважаване на основната молба за правна помощ.
Молбите са достъпни на уебсайта на Центъра за правна помощ.
Това трябва да бъдат документи, които удостоверяват информацията, посочена в молбата, и доказват нуждата на молителя от материална помощ (документите, доказващи нуждата от материална помощ, трябва да са издадени преди не повече от три месеца).
В офиса на Центъра за правна помощ, намиращ се в най-голяма близост до мястото, където молителят пребивава постоянно или временно.
Центърът за правна помощ взема решение дали да предостави правна помощ в рамките на 30 дни от получаване на молбата.
По покана на Центъра за правна помощ молителите трябва да сключат договор за правна помощ директно с Центъра или с определен адвокат и да упълномощят Центъра или назначения адвокат да извършва действията, за които се предоставя правната помощ.
С решението за предоставяне на правна помощ Центърът за правна помощ назначава адвокат, който да представлява в съда правоимащото лице, когато това е необходимо, за да се защитят неговите интереси.
С решението на Центъра за правна помощ или се предоставя пълно право на правна помощ, или се отказва такова право.
Не е приложимо.
Да, правна помощ се предоставя и за производствата по обжалване и по принудително изпълнение.
Условията, при които правната помощ може да бъде оттеглена, са уредени в член 14 от Закона за правната помощ. Центърът за правна помощ може да реши да оттегли правната помощ при следните обстоятелства: ако правоимащото лице не си сътрудничи с Центъра или с назначения адвокат както се изисква; ако по време на предоставянето на правната помощ настъпят промени в доходите и финансовото състояние на правоимащото лице и то вече не отговаря на предвиденото в член 6, параграф 1, буква а) условие за предоставяне на правна помощ; ако правоимащото лице не сключи договор с назначения адвокат или не даде пълномощно на Центъра или назначения адвокат в срок от три месеца от издаването на окончателното решение за предоставяне на правна помощ; ако се окаже, че правната помощ е била предоставена на молителя въз основа на подадена от него невярна или непълна информация, или ако правоимащото лице не предприеме действия по искането, посочено в член 13, параграф 3 от закона (т.е. искането на Центъра в 8-дневен срок да му бъдат представени доказателства, че правоимащото лице продължава да отговаря на условията за предоставяне на правна помощ).
Решението, с което се отказва правна помощ, трябва да съдържа елементите, посочени в специалното законодателство (т.е. Административно-процесуалния закон № 71/1967 (Административно-процесуален кодекс), с измененията), и да информира молителя, че освен ако не настъпи промяна в доходите или финансовите му обстоятелства, той няма право да подава повторно молба за същото дело в 6-месечен срок от издаване на решението.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.