Правна помощ

Croacia
Contenido facilitado por
European Judicial Network
Red Judicial Europea (en materia civil y mercantil)

1 Какво включват разноските в производството и кой следва да ги заплаща?

В член 151 от Гражданския процесуален закон (Zakon o parničnom postupku) се посочва, че разноските за съдебен спор включват разходите, направени в хода на или във връзка със съдебното производство. Тези разноски включват например разходи за внасяне на доказателства, съдебни такси, разходи за публикуване, дневни и пътни разходи за съдиите и съдебните секретари, пътни разходи на страните във връзка с явяването им в съда и други подобни. Разноските за съдебен спор включват също и възнаграждение за работата на адвокати и други лица, които по закон имат право на възнаграждение.

Съгласно член 152 от Гражданския процесуален закон всяка страна трябва да покрие предварително разноските, които прави в резултат на своите действия. Когато една страна предложи доказателство, тя се задължава с разпореждане на съда да плати предварително сумата, необходима за покриване на разноските, които ще бъдат направени във връзка с внасянето на доказателството. Спечелването на спора е основният принцип когато се решава кой трябва да поеме окончателно разноските за съдебния спор. Така член 154, параграф първи от Гражданския процесуален закон гласи, че страна, която напълно загуби дадено дело, е длъжна да плати разноските на ответната страна и на нейната встъпила страна, направени по производството. Встъпилата страна, подкрепяща загубилата страна, трябва да поеме разноските, направени от нейните действия. Съгласно член 154, параграф втори от Гражданския процесуален закон, ако една страна спечели частично съдебния спор, съдът трябва да вземе решение относно възстановяването на разноските, въз основа на степента на спечелване на спора спрямо окончателно внесения иск. Специални правила важат когато разноските по съдебния спор са направени по вина на една от страните или поради случило се с нея събитие, когато съдебното решение се издава въз основа на признание, когато ищец оттегли делото или се откаже от иска, когато спорът се реши от съда и в него участват солидарни молители (членове 156—161 от Гражданския процесуален закон).

2 Какво точно представлява правната помощ?

Съгласно Закона за безплатната правна помощ (Zakon o besplatnoj pravnoj pomoći) целта на правната помощ е да се постигне равенство пред закона, да се предостави на гражданите на Република Хърватия и на други лица ефективна правна защита и достъп до съда и други публични органи при равни условия в съответствие с разпоредбите на Закона за безплатната правна помощ.

Правната помощ се предоставя като първична или вторична правна помощ.

Първичната правна помощ включва:

  • обща правна информация,
  • правни съвети,
  • подаване на писмени материали до органи на публичното право, Европейския съд по правата на човека и международни организации, в съответствие с международни договори и правилниците за работа на тези органи,
  • представителство в производства пред органи на публичното право,
  • правно съдействие при извънсъдебно уреждане на спорове по взаимно съгласие.

Първична правна помощ се предоставя от службите на държавната администрации в окръзите и от компетентния административен орган на град Загреб (по-нататък наричани „служби“), упълномощени сдружения и правни „клиники“. При предоставянето на правна помощ службите имат право да предоставят обща правна информация и правни съвети и да подават материали.

Вторичната правна помощ включва:

  • правни съвети,
  • подаване на писмени материали в производства, свързани със защитата на правата на работниците пред работодател,
  • подаване на писмени материали в съдебни производства,
  • представителство в съдебни производства,
  • правно съдействие при уреждане на спор по взаимно съгласие.

Вторична правна помощ се предоставя от адвокати.

Вторичната правна помощ включва още:

  • освобождаване от плащане на разноски за съдебния спор,
  • освобождаване от плащане на съдебни такси.

3 Имам ли право на правна помощ?

Право на безплатна правна помощ имат следните лица:

  • хърватски граждани,
  • деца, които нямат хърватско гражданство и се намират в Република Хърватия непридружени от отговорен за тях по закон възрастен,
  • чужденци с разрешение за временно пребиваване според условията на реципрочност или чужденци с разрешение за постоянно пребиваване,
  • чужденци под временна закрила,
  • незаконно пребиваващи чужденци и чужденци с разрешително за краткосрочно пребиваване в производства за издаване на решение за експулсиране или решение за връщане,
  • търсещи убежище лица, чужденци под субсидиарна закрила и членове на техните семейства, пребиваващи законно в Република Хърватия, в производства, в които не се предоставя правна помощ съгласно специален закон.

Като правило, за да бъде предоставена вторична правна помощ, трябва да бъдат изпълнени следните условия по отношение на собствеността:

a) общият месечен доход на молителя и членовете на неговото домакинство не трябва да превишава сумата на бюджетната основа (3 326,00 HRK) на член от домакинството, и

б) общата стойност на притежаваната от молителя и членовете на неговото домакинство собственост не трябва да превишава сумата на 60 бюджетни основи (199 560,00 HRK).

Вторична правна помощ се предоставя без да се определя финансовото положение, ако молителят е:

а) дете в процеса за упражняване на правото на издръжка,

б) жертва на тежко престъпление в производство за целите на упражняване на правото на компенсация за причинена от престъплението вреда,

в) лице, което има право на издръжка съгласно специална нормативна уредба, уреждаща упражняването на права съгласно системата за социално подпомагане, или

г) лице, което има право на помощи по Закона за правата на хърватските ветерани от отечествената война и членовете на техните семейства (Zakon o pravima hrvatskih branitelja iz Domovinskog rata i članova njihovih obitelji) и по Закона за защита на военните и цивилните инвалиди от войната (Zakon o zaštiti vojnih i civilnih invalida rata).

Правна помощ може да се предостави също и за трансгранични спорове. Трансграничен спор е такъв, при който молителят за правна помощ има постоянен адрес или обичайно пребивава в държава — членка на Европейския съюз, която не е държавата членка, в която действа съдът или в която трябва да се прилага съдебното решение.

Правна помощ при трансгранични спорове се предоставя по граждански и търговски въпроси и в производства за медиация или за извънсъдебно уреждане, прилагане на публични актове и предоставянето на правни съвети в такива производства. Разпоредбите за правна помощ при трансгранични спорове не се прилагат за данъчни, митнически и други административни процедури.

На молител за получаване на правна помощ при трансграничен спор такава помощ ще бъде предоставена, ако отговаря на предварителните условия, определени със Закона за безплатната правна помощ. По изключение, правна помощ може да бъде предоставена на молител, който не отговаря на условията съгласно Закона за безплатната правна помощ, ако докаже, че не е в състояние да плати разноските за производството поради разликата в издръжката на живота между държавата членка по пребиваване и Република Хърватия.

4 Правната помощ за всички видове производства ли се предоставя?

Първична правна помощ може да се предоставя по всички правни въпроси:

  • ако молителят не притежава достатъчно знания и капацитет да упражнява правата си,
  • ако на молителя не е била предоставена правна помощ въз основа на специална нормативна уредба,
  • ако подадената молба не е явно неоснователна, и
  • ако материалното положение на молителя е такова, че плащането на професионална правна помощ би могло да застраши неговата и на членовете на домакинството му прехрана.

Вторична правна помощ, предоставена от адвокати и освободена от плащане на съдебни разноски, може да бъде предоставена в следните видове производства:

  • във връзка с вещни права, с изключение на процедури за поземлен регистър,
  • във връзка с трудовоправни производства,
  • във връзка със семейни отношения, с изключение на производства за развод по взаимно съгласие, при които съпрузите нямат общи или осиновени непълнолетни деца или деца, за които упражняват родителски права след навършване на пълнолетие,
  • изпълнителни и обезпечителни производства за изпълнение или обезпечаване на иск, произтичащ от производство, за което може да се предостави правна помощ съгласно разпоредбите на Закона за безплатната правна помощ,
  • уреждане на спора по взаимно съгласие,
  • по изключение, във всички други административни и граждански съдебни производства, когато такава нужда възниква от специфичното положение на живот на молителя и членовете на неговото домакинство, и в съответствие с основната цел на Закона за безплатната правна помощ.

Вторична правна помощ, предоставена от адвокати, може да бъде предоставена в посочените по-горе производства при следните условия:

  • ако производствата са с по-сложен характер,
  • ако молителят не може да се представлява сам,
  • ако материалното положение на молителя е такова, че плащането на професионална правна помощ би могло да застраши неговата и на членовете на домакинството му прехрана, в съответствие със специалните условия, определени в член 14 от Закона за безплатната правна помощ,
  • ако не се касае за злонамерен съдебен спор,
  • ако през последните шест месеца преди деня на подаване на молбата не е била отхвърляна молба от същия молител поради умишлено предоставяне на невярна информация, и
  • ако на молителя не е била предоставена правна помощ въз основа на специална нормативна уредба.

Освобождаване от съдебни такси може да се предостави при всички производства (граждански производства и административни спорове), ако материалното положение на молителя е такова, че плащането на съдебни такси би могло да застраши неговата и на членовете на домакинството му прехрана, в съответствие със специалните условия, определени в член 14 от Закона за безплатната правна помощ. Когато се взема решение, специално внимание се обръща на размера на съдебните такси при процедурата, за която се иска освобождаване.

5 Има ли специални процедури за спешни случаи?

Службата трябва да вземе решение по молба за одобряване на вторична правна помощ в срок от 15 дни от датата на подаване на молбата. Ако молителят губи правото да предприеме действието, за което е подал молбата, поради изтичане на срока, службата трябва да вземе решение в по-кратък срок, което да даде възможност на молителя да предприеме своевременно действието.

6 Къде мога да получа формуляр за кандидатстване за правна помощ?

Процедурата за получаване на първична правна помощ започва, като се свържете директно с предоставящия първична правна помощ (упълномощено сдружение, правна клиника или служба) и не е необходимо да се попълва специален формуляр.

Процедурата за получаване на вторична правна помощ започва с подаване на искане за предоставяне на правна помощ в определената за това форма пред компетентната служба. Формулярът на молба за правна помощ може да се получи от службите и на техните уебсайтове, както и на този на Министерството на правосъдието.

Молби за правна помощ в трансгранични спорове и молби за прехвърляне на молби за правна помощ в трансгранични спорове трябва да се подават във формите, определени в Решение 2004/844/ЕО на Комисията от 9 ноември 2004 г. за установяване на формуляр за молба за правна помощ съгласно Директива 2003/8/ЕО на Съвета относно подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове и Решение 2005/630/ЕО на Комисията от 26 август 2005 г. за въвеждане на формуляр за обмен на молби за правна помощ в рамките на Директива 2003/8/ЕО на Съвета.

Формулярите и всички придружаващи документи при трансгранични спорове трябва да се подадат преведени на хърватски език. В противен случай искането ще бъде отхвърлено.

7 Кои документи трябва да се представят заедно с формуляра за кандидатстване за правна помощ?

Когато се подава молба пред компетентната служба, тя трябва да бъде придружена от писмено съгласие на молителя и на членовете на неговото домакинство, че се разрешава достъп до всички данни за общия доход и активи, в което молителят потвърждава, че предоставената информация е точна и пълна.

Жертвите на домашно насилие дават съгласието си за разрешаване на достъп до всички данни за доходите и собствеността само на самите тях. Съгласие не се дава от тези членове на домакинството, които участват в съдебното производство като ответник или чийто интерес е в противоречие с този на молителя.

Формулярът на молба за правна помощ при трансграничен спор следва да бъде придружен от съответните документи, които се изискват за вземане на решение по молбата.

8 Къде трябва да подам молбата си за правна помощ?

Процедурата за получаване на първична правна помощ започва, като се свържете директно с предоставящ първична правна помощ (упълномощено сдружение, правна клиника или служба) и не е необходимо да се попълва специален формуляр, докато процедурата за получаване на вторична правна помощ започва с подаване на молба до компетентната служба, на чиято територия молителят има постоянен адрес или където той обичайно пребивава.

Молител, който има постоянен адрес или обичайно пребивава в държава — членка на Европейския съюз, и търси правна помощ при трансграничен спор пред съд в Република Хърватия, трябва да подаде молба за правна помощ до Министерството на правосъдието на Република Хърватия (получаващ орган).

Страна, която има постоянен адрес или обичайно пребивава в Република Хърватия и търси правна помощ при трансграничен спор пред съд в друга държава — членка на Европейския съюз, трябва да подаде молбата си до службата, която отговаря за мястото, където се намира постоянният ѝ адрес или където тази страна обичайно пребивава.

9 Как да разбера дали имам право на правна помощ?

Вторична правна помощ се предоставя на молител, който отговаря на условията за упражняване на правото на правна помощ, чрез издаване на решение за предоставяне на правна помощ. Службата трябва да вземе решение по молбата в срок от 15 дни от датата, на която е подадена.

10 Какво да направя, ако имам право на правна помощ?

Решението относно правната помощ включва правото на използване на някои или на всички форми на вторична правна помощ за процедура от определен вид и степен. В горепосоченото решение се съдържат личните данни на получателя на правната помощ, кратко описание на правния въпрос, за който е предоставена правната помощ, формата и обхватът на одобрената правна помощ, данни за адвоката, който ще предоставя правната помощ, както и други свързани с решението данни.

Когато молителят подава молба за правна помощ под формата на освобождаване от съдебни такси, той трябва да информира съда при подаването или когато предприема друго действие в съдебното производство за подадената молба за освобождаване от съдебни такси, и трябва да представи решението, което го освобождава от плащането на съдебни такси, не по-късно от шест месеца от деня на подаването или от датата на предприемането на друго действие в производството пред съда.

11 Кой избира адвоката ми, ако имам право на правна помощ?

В решението за предоставяне на вторична правна помощ се определя също и адвокатът, който ще предоставя правна помощ на получателя. Получателят на правна помощ трябва да представи решението на посочения в него адвокат. По изключение службата ще назначи за получателя друг адвокат с негово предварително съгласие, приложено към молбата за правна помощ.

12 Правната помощ покрива ли всички разходи по производството?

Както е посочено по-горе, решението за предоставяне на правна помощ включва правото на използване на някои или на всички форми на вторична правна помощ за процедура от определен вид и степен. С решението за предоставяне на правна помощ получателят може да бъде изцяло или частично освободен от плащане на адвокатски хонорари, съдебни разноски (освобождаване от авансово плащане на разноски за свидетели, преводачи, експерти, разследвания и публикации на съда) и от съдебни такси.

Пълна правна помощ се предоставя, ако молителят получава издръжка съгласно специална нормативна уредба, уреждаща упражняването на права по системата за социално подпомагане, т.е. правото на помощи по Закона за правата на хърватските ветерани от отечествената война и членовете на техните семейства и по Закона за защита на военните и цивилните инвалиди от войната, или ако общият доход на молителя и членовете на неговото домакинство не превишава 50% от месечния размер на бюджетната база на член от домакинството.

Всяко увеличаване на общия доход на молителя и на членовете на неговото домакинство над 50 % от бюджетната база на член от домакинството води до намаляване на размера на правната помощ така, че всяко увеличаване с 10% води до намаляване с 10% на правната помощ, но размерът на правната помощ не следва да бъде по-малко от 50% от определените за правна помощ разноски.

Ако правната помощ не е предоставена в пълен размер, молителят може да внесе обжалване пред Министерството на правосъдието срещу частта от решението, с която се отказва предоставяне на правна помощ. Такова обжалване не води до забавяне на използването на одобрения размер на правната помощ. Срещу решението на Министерството на правосъдието, с което обжалването се отхвърля, може да бъде заведено административно производство.

13 Кой поема другите разходи, ако имам право само на ограничена правна помощ?

Когато е предоставена правна помощ в намален размер, останалата част от разноските се поемат от получателя на правната помощ. Във всеки случай, ако получателят на правната помощ спечели делото, съдът ще вземе решение, че другата страна следва да му възстанови съдебните разноски.

14 Правната помощ обхваща ли и производството по обжалване?

В молбата за правна помощ може да се иска предоставяне на правна помощ и за двата етапа на гражданското производство. За подготвяне на извънредни средства за правна защита е необходимо да се подаде специална молба и да се издаде специално решение само за това правно действие.

15 Може ли правната помощ да бъде оттеглена преди приключването на производството (или отменена дори след неговото приключване)?

Ако докато трае съдебното производство финансовото положение на получателя на правна помощ или на членовете на неговото домакинство се подобри до степен, че ако това подобрено финансово положение е било налице към момента на подаване на молбата, то би се отразило на правото на молителя на правна помощ или на обхвата ѝ, компетентната служба отменя изцяло или частично решението за предоставяне на правна помощ. Получателите на правна помощ трябва да информират службата за всяко подобряване на финансовото им положение в рамките на осем дни от момента, в който това им е станало известно. Получател на правна помощ може да внесе обжалване пред Министерството на правосъдието срещу решението за отмяна на решението за предоставяне на правна помощ в срок от 15 дни от датата на получаване на решението. Срещу решението на Министерството на правосъдието може да бъде заведено административно производство.

16 Мога ли да оспоря отказ за предоставяне на правна помощ?

Молителят или получателят на правна помощ може да внесе обжалване срещу решението на службата, с което се отхвърля молбата за правна помощ, или срещу частта от решението, с която се отказва предоставянето на пълна правна помощ, в срок от 15 дни от датата на получаване на решението. Министерството на правосъдието трябва да вземе решение по обжалването в рамките на осем дни от датата на получаване на валидно обжалване. Срещу решението на Министерството на правосъдието може да бъде заведено административно производство.

Допълнителна информация:

Уебсайт на Министерството на правосъдието:

Закон за безплатната правна помощ (Narodne novine (NN; Официален вестник на Република Хърватия бр. 143/13 и 98/19)

Граждански процесуален закон (NN бр. 53/91, 91/92, 58/93, 112/99, 88/01, 117/03, 88/05, 02/07, 84/08, 96/08, 123/08, 57/11, 148/11 — консолидиран текст, 25/13, 89/14, 70/19)

Последна актуализация: 23/06/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.