Намиране на информация по региони
Медиацията е уредена със закона от 21 февруари 2005 г. Семейната медиация, като всяка друга медиация, може да се проведе в рамките на съдебно производство (съдебна медиация) или извън него (доброволна медиация).
Медиацията, инициирана по искане на една от страните или предложена от съдията, е процес, който изисква съгласието на страните.
Страните се договарят относно назначаването на медиатор (член 1734, ал. 1 от Съдебния кодекс), който може да бъде акредитиран от Федералната комисия по медиация. Всяка от страните може по всяко време да прекрати медиацията (чл. 1729 от Съдебния кодекс.). Медиацията може да се отнася за предмета на целия спор или за част от него (чл. 1735, §2 от Съдебния кодекс).
Във всички казуси от компетентността на семейния съд, след завеждане на иск, секретарят уведомява страните относно възможността за използване на медиация и им предоставя цялата необходима за целта информация (чл. 1253 ter 1 от Съдебния кодекс.) При развод поради непреодолими различия съдията може да разпореди временно отлагане на производството за период не по-дълъг от един месец, през който страните могат да се осведомят относно медиацията (чл. 1255, параграф 6, ал. 2 от Съдебния кодекс.). Съдебните състави за уреждане на спора по взаимно съгласие към семейния съд попадат в обхвата на концепцията за помирение (член 731 от Съдебния кодекс): съдиите следва да помирят страните, дори да не издадат окончателно решение по делото. Медиацията в съдебния кодекс в действителност не позволява съдията да бъде медиатор.
Медиацията се извършва при пълна поверителност и медиаторът е длъжен да пази професионална тайна (чл. 1728, §параграф 1 от Съдебния кодекс.).
Процедурата по медиация включва три фази:
- Назначаване на медиатор от съдията
- Отлагане на делото за по-късна дата от съдията, който определя предварителна сума, която трябва да се заплати като част от възнаграждението на медиатора
- Резултатът от медиацията: ако медиацията е успешна, условията на споразумението са предмет на писмен документ между страните (споразумение за медиация), който може да бъде потвърден от съдията. Ако медиацията е неуспешна, страните могат да инициират (или продължат) съдебната процедура или да поискат, по взаимно съгласие, назначаване на друг медиатор.
Стойността на хонорарите, таксите и условията плащане се определят предварително от страните и медиатора.
Линк към национален сайт, където е поместен списък с медиатори в областта на семейното право: http://www.fbc-cfm.be/fr/trouver-un-mediateur
Линк към националния сайт, който предоставя информация относно семейната медиация или относно медиацията като цяло: http://www.fbc-cfm.be/fr/mediation
Линк към националното законодателство относно медиацията в семейната сфера: http://www.fbc-cfm.be/fr/content/national-0
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.