Намиране на информация по региони
ТЪРСЕНЕ НА КОМПЕТЕНТНИ СЪДИЛИЩА/ОРГАНИ
Инструментът за търсене по-долу ще ви помогне да намерите съдилища или органи, компетентни за даден европейски правен инструмент. Моля, имайте предвид, че въпреки че са положени всички усилия да се провери точността на резултатите, може да има изключения при определянето на компетентност, които не са обхванати.
1. Процедури за поправка и оттегляне по член 10 (2)
Законът, с който се прилага Регламент (ЕО) № 805/2004 за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, (Закон за прилагането на европейското изпълнително основание) добави следните разпоредби в Гражданския процесуален кодекс (ZPO):
„Член 1081
Поправяне и оттегляне
(1) Молба съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 805/2004 за поправяне или оттегляне на съдебно удостоверение се подава до съда, който е издал удостоверението. Съдът се произнася по молбата. Молба за поправяне или оттегляне на нотариално или административно удостоверение се подава до органа, който е издал удостоверението. Нотариусът или административният орган незабавно предава молбата за решение на районния съд, в чийто район се намира седалището му.
(2) Длъжникът може да подаде молба за оттегляне в срок от един месец. Ако удостоверението трябва да бъде връчено в чужбина, срокът е два месеца. Това е законово установен срок, който започва да тече при връчване на удостоверението, но във всеки случай не преди връчване на основанието, с което е свързано удостоверението. В молбата за оттегляне се посочва причината, поради която основанието е било очевидно неправилно предоставено.
(3) Член 319, параграфи 2 и 3 се прилага mutatis mutandis по отношение на поправянето и оттеглянето.“
Член 319, параграфи 2 и 3 от ZPO гласи следното:
„Член 319
Поправяне на съдебни решения
(1) ...
(2) Решението за поправка се отбелязва в съдебното решение и в копията от съдебното решение. Ако решението, с коeто се обявява поправката, е изготвено във формата, посочена в член 130b, тo трябва да се запази в отделен електронен документ. Документът се прикачва по неделим начин към съдебното решение.
(3) Решения, с които се отхвърля молба за поправяне, не подлежат на обжалване, но може незабавно да се подаде жалба срещу решение, с което се извършва поправяне.“
2. Основания за преразглеждане по член 19 (1)
В съответствие с действащите германски гражданскопроцесуални норми, като общо правило и не само в извънредните случаи, посочени в член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 805/2004, длъжникът има право да подаде молба за преразглеждане на издаденото решение на основание своя пропуск да предяви възражения или своето неявяване (вж. член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 805/2004).
a) Неприсъствени решения и изпълнителни основания
Съгласно член 338 от ZPO длъжникът може да подаде молба за отмяна на неприсъствено решение. Същото средство за правна защита се прилага и за нареждане, издадено в производство за платежно нареждане (вж. член 700 от ZPO във връзка с член 338 от ZPO). Молбата се подава посредством внасяне на известие за възражение в съда, който разглежда основното дело. Срокът за внасяне на известието за възражение е две седмици. Това е законово установен срок, който започва да тече от връчването на решението. Ако молбата е допустима, производството ще се върне на етапа, на който е било преди неявяването. Допустимостта на молбата не зависи от причините, поради които длъжникът не е успял да оспори иска или да се яви на разглеждането на делото.
Ако в случаите, посочени в член 19, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 805/2004, е имало не само ненадлежно връчване на документа, с който се открива производството, или еквивалентен документ или призовка за явяване в съда, а освен това и проблеми с връчването на решението, които продължават да са налице, например защото връчването и в двата случая е било извършено на адрес, на който длъжникът не е пребивавал от дълго време, положението е следното: ако не може да се докаже, че неприсъственото решение или изпълнителното основание са били надлежно връчени или ако връчването е недействително поради нарушение на основните норми, уреждащи връчването, двуседмичният срок за подаване на молба ще започне да тече едва когато длъжникът действително получи неприсъственото решение или изпълнителното основание. Освен това длъжникът продължава да има право да внесе иск за отмяна на съдебното решение.
В случаите, посочени в член 19, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 805/2004, т.e. когато няма нередовност при връчването, но длъжникът не е успял да оспори иска поради форсмажорни или извънредни обстоятелства не по негова вина, положението е следното: ако пречката е отстранена достатъчно време преди изтичането на срока за подаване на молба за отмяна на съдебното решение, длъжникът може да разчита на нормалното средство за правна защита, т.е. подаване на молба (вж. по-горе). Ако например длъжникът не е бил в състояние да се яви в съда поради пътно произшествие, обикновено той би могъл да подаде молба или да назначи свой представител, който да направи това от негово име, в рамките на двуседмичния срок след връчване на съдебното решение. Ако пречката продължи да съществува след изтичане на срока за подаване на молба, член 233 от ZPO позволява на длъжника да поиска производството да бъде върнато на предишния си етап. Тези разпоредби не се ограничават до форсмажорни обстоятелства и позволяват на страната да поиска връщане на производството на предишния етап, когато не по своя вина не е имала възможност да спази определения от закона срок (или други специфични срокове). Това искане за връщане на производството на предишния етап трябва да се предяви в двуседмичен срок, който започва да тече от датата, на която пречката е отстранена. Не може да се внася такова искане след изтичането на една година след изпуснат срок. Искането се разглежда от съда, който е компетентен да разгледа молбата за отмяна на съдебното решение (т.е. съда, в който се гледа делото), която също трябва да се внесе в двуседмичен срок.
Ако длъжникът е внесъл допустима молба за отмяна на съдебното решение, но не се яви на следващото насрочено заседание, той не разполага с допълнителни средства за правна защита срещу неприсъственото съдебно решение, с която се отхвърля неговата молба (вж. член 345 от ZPO). Въпреки това длъжникът има правото, до известна степен, да подаде жалба. В такива случаи, в съответствие с член 514, параграф 2 от ZPO, той може да използва в подкрепа на своята жалба факта, че неявяването му не се е дължало на небрежност. Общото ограничение за допустимост на жалбите (вж. член 511, параграф 2 от ZPO) не се прилага. Обжалването се извършва посредством внасяне на известие за обжалване в апелативния съд. Срокът за внасяне на жалби е един месец; това е законово установен срок, който започва да тече при връчване на решението в завършен вид и най-късно пет месеца след произнасяне на решението. Тъй като това представлява законово установен срок, длъжникът може да поиска производството да бъде върнато на предишния етап съгласно член 233 от ZPO, ако не е бил в състояние да спази срока за обжалване поради причини, които не са по негова вина (вж. по-горе).
б) Решения въз основа на преписката по делото
Ако длъжникът не се яви на устното производство и съдът не произнесе неприсъствено решение, а вместо това по искане на кредитора произнесе решение въз основа на преписката по делото (вж. член 331a, параграф 2 от ZPO), това решение подлежи на обжалване. Съгласно член 511 от ZPO обжалването е допустимо, ако стойността на иска надхвърля 600 EUR или съдът на първа инстанция е позволил обжалване на решението поради особено важни основания (член 511, параграф 4 от ZPO). По отношение на формалните изисквания за обжалване и правото да се поиска производството да се върне на предишния етап се прави препратка към горепосоченото.
3. Приети езици по член 20 (2)
Законът за прилагането на европейското изпълнително основание въведе следните разпоредби в ZPO:
„Член 1083
Превод
Ако от кредитора се изисква да представи превод в съответствие с член 20, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 805/2004, той се изготвя на немски и се заверява от лице, квалифицирано да направи това, в една от държавите-членки.“
4. Списък на компетентните органи, определени да удостоверяват публичните документи по член 25
В Германия публичните документи за целите на член 25, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 805/2004 са подлежащи на принудително изпълнение документи, изготвени от нотариуси и служби по въпросите на закрилата на младежта. В нов член 1079 към ZPO Законът за прилагането на европейското изпълнително основание дава правомощия за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за целите на член 25, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на службата, която е компетентна за издаване на подлежащо на принудително изпълнение копие (вж. член 724 от ZPO). Тези разпоредби гласят следното:
„Член 1079
Компетентност
Удостоверения съгласно:
1. Член 9, параграф 1, член 24, параграф 1, член 25, параграф 1 и
2. Член 6, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (ОВ L 143, стр. 15) могат да се издават от съдилищата, органите или нотариусите, които са компетентни за издаване на подлежащо на принудително изпълнение копие.“
В съответствие с член 797, параграф 2 от ZPO подлежащо на принудително изпълнение копие (и следователно удостоверение за европейско изпълнително основание) на нотариален документ следва да се издаде от нотариуса, който съхранява документа. Ако документът се съхранява от орган, този орган е компетентен за издаването. В обичайната ситуация документът се съхранява от нотариуса, който го е заверил.
В съответствие с член 60, параграф 3, точка 1 от Том VIII (Благосъстояние на децата и младежите) от Кодекса за социално благосъстояние, Службата за младежта, която е компетентна за заверяване на документи, е компетентна да издава подлежащо на принудително изпълнение копие на документ, свързан със закрилата на младежта. Резултатът е, че Службата за младежта, която е издала публичния документ, е компетентна да издаде удостоверението за европейско изпълнително основание. Законът за прилагането на европейското изпълнително основание въведе пояснение чрез преразглеждане на член 60, параграф 3, точка 1 от Том VIII на Кодекса за социално благосъстояние.
От ситуацията във връзка с компетентността за издаване на подлежащи на принудително изпълнение копия следва, че в Германия всички нотариуси и всички Служби за младежта по принцип могат да издават удостоверения за европейски изпълнителни основания. Тъй като в Германия има около 8 000 нотариуса и няколко стотин служби за младежта, не изглежда уместно да се изготви списък на всички тях за публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. Освен това разходите за поддържане на актуализиран списък биха били непропорционално големи. Понастоящем германското правителство се въздържа от изпращане на списъка и вместо това уведомява за законовите разпоредби, определени в член 1097 от ZPO във връзка с член 797, параграф 2 от ZPO или член 63, параграф 1 от Том VIII на Кодекса за социално благосъстояние за публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. Тази информация позволява на кредитора да открие компетентния орган за целите на член 25 от Регламент (ЕО) № 805/2004 без затруднения. Освен това в преобладаващата част от случаите компетентният орган е органът, който е издал публичния документ, както е обяснено по-гор.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.