Регламент „Брюксел IIб“ – брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност (преработен текст)

Германия

Съдържание, предоставено от
Германия

ТЪРСЕНЕ НА КОМПЕТЕНТНИ СЪДИЛИЩА/ОРГАНИ

Инструментът за търсене по-долу ще ви помогне да намерите съдилища или органи, компетентни за даден европейски правен инструмент. Моля, имайте предвид, че въпреки че са положени всички усилия да се провери точността на резултатите, може да има изключения при определянето на компетентност, които не са обхванати.

Германия

Семейно право – Регламент „Брюксел IIб“ – брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност (преработен текст)


*задължително поле

Член 103, параграф 1, буква а) (първа част) — публични органи или други органи, оправомощени да изготвят автентични актове, посочени в член 2, параграф 2, точка 2, буква б), и публични органи, оправомощени да вписват споразумения, посочени в член 2, параграф 2, точка 3

Не е приложимо.

Понастоящем в германското право липсват автентични актове или споразумения относно законната раздяла и развода по смисъла на член 65, параграф 1, които да имат задължителна правна сила в Германия; нито пък са налице автентични актове или споразумения по въпроси, свързани с родителската отговорност, по смисъла на член 65, параграф 2, които да са изпълняеми в Германия. Следователно няма германски автентични актове или споразумения, които да се признават или изпълняват в друга държава членка съгласно регламента. От това следва, че не е необходимо да се определят органи, отговорни за съставянето на автентични актове по смисъла на член 2, параграф 2, точка 2), буква б) и за вписването на споразумения по смисъла на член 2, параграф 2, точка 3).

Член 103, параграф 1, буква а) (втора част) — административни органи, предоставящи правна помощ, посочена в член 74, параграф 2

Няма такива.

Понастоящем германската правна система не предвижда никакви безплатни процедури пред административен орган по смисъла на член 74, параграф 2.

Член 103, параграф 1, буква б) (първа част) — съдилища, компетентни да издават удостоверения за решение съгласно член 36, параграф 1, и съдилища и органи, компетентни да издават удостоверения за автентичен акт или споразумение , посочени в член 66

Съд, компетентен за издаване на удостоверението за решение (член 36, параграф 1):

Съдът, който е постановил решението.

Съдилища или органи, компетентни за издаване на удостоверение за автентичен акт или споразумение (член 66):

Няма такива.

Понастоящем в германското право няма автентични актове или споразумения, като посочените в член 65 от регламента, които да се признават или изпълняват в други държави членки. Следователно не е необходимо да се издават удостоверения по член 66 или да се определя компетентността за издаването им.

Член 103, параграф 1, буква б) (втора част) — съдилища, компетентни да поправят удостоверенията, посочени в член 37, параграф 1, член 48, параграф 1, и съдилища, компетентни да издават удостоверения, в които се посочва липсата или ограничаването на изпълняемостта на удостоверено решение, посочени в член 49; и съдилищата и органите, компетентни да поправят удостоверението, издадено съгласно член 66, параграф 1, както е посочено в член 67, параграф 1;

Съд, компетентен да поправи (член 37, параграф 1 и член 48, параграф 1) удостоверение (член 36 и член 48) за решение: съдът, който е издал удостоверението.

Съд, компетентен да издаде удостоверение за липса или ограничаване на изпълняемостта на удостоверено решение (член 49): съдът, който е спрял или ограничил изпълняемостта на решението.

Съдилища и органи, компетентни да поправят (член 67, параграф 1) удостоверение (член 66) за автентичен акт или споразумение: няма такива. Понастоящем в германското право няма автентични актове или споразумения по член 65 от регламента, които да се признават или изпълняват в други държави членки. Следователно не е необходимо да се издават удостоверения по член 66, да бъдат поправяни съгласно член 67 или да се определя отговорност за издаването и поправянето им.

Член 103, параграф 1, буква в) — съдилища, компетентни за признаването на решение (член 30, параграф 3) и за отказ на признаване (член 40, параграф 2), както и съдилища и органи, компетентни за отказ на изпълнението, за оспорване или жалба и последващо оспорване или жалба съгласно член 58, параграф 1, член 61, параграф 2 и член 62

Съдът, компетентен за

  • признаването на решение (член 30, параграф 3)
  • отказ на признаване (член 40, параграф 1)
  • отказ на изпълнение (член 58, параграф 1) на основанията, предвидени в член 39 във връзка с член 41, член 50, член 56, параграф 6, член 68, параграф 2 и член 68, параграф 3,

е

а) на първа инстанция: семейният съд, компетентен по обичайното местопребиваване на ответника или на детето, за което се отнася решението, към момента на започване на производството;

б) ако не е налице компетентност въз основа на горепосоченото: семейният съд, компетентен по мястото, където възниква интересът от произнасяне на решение или където е установена необходимостта от грижа, към момента на започване на производството;

в) ако въз основа на горепосоченото все още липсва компетентност: съдът, който следва да се произнесе (Семейният съд в Панков) в района на Kammergericht (Висшият областен съд в Land Berlin [провинция Берлин]).

Компетентността съгласно букви а) и б) за целия район на висшия областен съд винаги е съсредоточена в семейния съд, в чийто район се намира седалището на висшия областен съд. Така компетентността на този семеен съд обхваща целия район на висшия областен съд. Освен това правителствата на провинциите (Länder) са оправомощени да съсредоточат компетентността в друг семеен съд в рамките на района на висшия областен съд или, ако в рамките на една провинция (Land) има няколко висши областни съдилища, да я концентрират в един семеен съд за районите на няколко или на всички висши областни съдилища. Времето ще покаже доколко правителствата на провинциите ще се възползват от това си правомощие.

По отношение на отказа на изпълнение (член 58, параграф 1) въз основа на основанията, предвидени в германското национално право, уреждащо изпълнението, и одобрени съгласно член 57,

трябва да се различават:

  • незабавна жалба съгласно член 87, параграф 4 от FamFG (Закон за производствата по семейни дела и за охранителните производства) срещу решение по изпълнително производство може да бъде подадена до семейния съд, който е издал решението, или до компетентния апелативен съд (висшия областен съд, в чийто район се намира семейният съд, издал обжалваното решение).
  • За вземане на решение по възражение (Erinnerung) срещу начина на принудително изпълнение от страна на назначеното от съда длъжностно лице съгласно член 766 от ZPO (Граждански процесуален кодекс) компетентен е семейният съд, компетентен за принудителното изпълнение на тази заповед. Вж. информацията относно член 103, параграф 1, буква г);
  • При жалба срещу изпълнение по член 767 от ZPO (Граждански процесуален кодекс) по разпореждания за възстановяване на съдебни разноски (решения за разноски) компетентен е единствено съдът, който се е произнесъл като първа инстанция по молбата за отказ на изпълнение, или съдът, който би бил компетентен да се произнесе по такава молба (вж. по-горе).

Жалба (член 61, параграф 2) може да бъде подадена до семейния съд, чието решение се оспорва, или до висшестоящия областен съд, компетентен по отношение на семейния съд. При последващо обжалване (член 62) компетентен е Федералният върховен съд.

Член 103, параграф 1, буква г) — компетентни по изпълнението органи, посочени в член 52

Трябва да се прави разлика:

По отношение на принудителното изпълнение на заповед в съответствие с глава IV от Регламент (ЕС) 2019/1111, която се отнася до предаването или връщането на лица или уреждането на личните отношения с дете, се прилагат същите правила за компетентност, както предвидените в член 103, параграф 1, буква в) за признаването на решение, отказа на признаване и отказа на изпълнение на основание на правото на Съюза.

По отношение на принудителното изпълнение на заповед в съответствие с глава IV от Регламент (ЕС) 2019/1111, която не се отнася до предаването или връщането на лица или уреждането на личните отношения с дете (главно решения за разноските), компетентността се определя от общите разпоредби относно изпълнението на права на собственост по граждански и търговски дела. Моля, вижте информацията, достъпна на адрес https://e-justice.europa.eu/52/BG/how_to_enforce_a_court_decision?GERMANY&init=true&member=1.

Член 103, параграф 1, буква д) — процедури за оспорване или обжалване на решение по молба за отказ на изпълнение, посочени в членове 61 и 62

Жалбата, посочена в член 61, е незабавната жалба (sofortige Beschwerde). Последващата жалба, посочена в член 62, е жалба по правен въпрос (Rechtsbeschwerde).

Член 103, параграф 1, буква е) — имена, адреси и способи на комуникация с централните органи, определени да подпомагат прилагането на регламента по въпроси, свързани с родителската отговорност. В случай че е определен повече от един централен орган, следва да се посочи местната и функционалната компетентност на всеки централен орган, както е посочено в член 76

Централният орган, посочен в член 76, е Федералната служба за правосъдие (Bundesamt für Justiz).

Нейният пощенски адрес е:

Bundesamt für Justiz

Unit II 3

53094 Bonn.

Можете да се свържете със службата по телефон, факс или по електронната поща:

Телефон: +49 228 99 410-5212

Факс: +49 228 410-5401

Електронна поща: int.sorgerecht@bfj.bund.de.

Член 103, параграф 1, буква ж) — ако е приложимо, категории близки роднини, освен родителите, при които детето може да бъде настанено на територията на държава членка без предварителното съгласие на тази държава членка, както е посочено в член 82

Няма такива.

Германия не се е възползвала от възможността, предвидена в член 82, да изключи определени категории близки роднини от изискването за получаване на съгласие за трансграничното настаняване на деца в Германия.

Член 103, параграф 1, буква з) — езици на институциите на Европейския съюз, различни от собствения език на държава членка, на които се приема кореспонденция с централните органи, както е посочено в член 91, параграф 3

Освен немски език за комуникациите с централния орган може да се използва и английски език.

Член 103, параграф 1, буква и) — езици, приети за превод на искания и допълнителни документи, изпратени съгласно членове 80, 81 и 82, и на полетата със свободен текст на удостоверенията, посочени в член 91, параграф 2

Немски език.

Последна актуализация: 02/04/2024

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.