Връчване на документи: официално предаване на актове

1 Какво на практика означава правният термин „връчване на документи“? Защо има особени правила за „връчването на документи“?

Съгласно Закон CXXX от 2016 г. относно Гражданския процесуален кодекс (A polgári perrendtartásról szóló 2016. évi CXXX. Törvény, на унгарски език) („Граждански процесуален кодекс“), освен ако в закона не е предвидено друго, съдебните документи трябва да се връчват на получателя по пощата в съответствие със законодателството, приложимо за връчването на официални документи. Получателите могат да получат предназначения за тях документ и в деловодството на съда след представяне на документ за самоличност. Ако връчването по електронен път е задължително или представлява една от възможностите, документите се връчват по електронно.

Моля, запознайте се и с раздела „Онлайн обработка на дела и електронна комуникация със съдилищата“.

С връчването на официални документи се цели получателите да бъдат информирани за съдържанието на документите, но по начин, който също така позволява на изпращачите да докажат, че документите са предадени на получателите. Както самият акт на връчване, така и датата на връчване и резултатът от връчването трябва да бъдат удостоверени. Официални документи могат да бъдат изпращани с препоръчана поща с обратна разписка, която е специално предназначена за този начин на връчване.

2 Кои документи трябва да се връчват официално?

В съответствие със Закон CLIX от 2012 г. за пощенските услуги (A postai szolgáltatásokról szóló 2012. évi CLIX. Törvény, на унгарски език) („Закон CLIX от 2012 г.“) документите, които трябва да се връчат официално, са онези документи, чието изпращане или връчване (или опит за връчване), или датата, на която това е извършено, има правни последици по закон, онези, които служат за основа за изчисляване на законоустановени срокове, или онези, които са определени като официални документи по закон.

Съгласно Гражданския процесуален кодекс при граждански искове трябва да се съобщи следното чрез незабавно връчване:

• съдебни решения и разпореждания — на страните;
• определения, постановени в съдебно заседание — на страната, която не е била редовно призована на заседанието;
• някои определения, посочени в Гражданския процесуален кодекс и постановени в съдебно заседание — на страната, която не се е явила на заседанието;
• определения, постановени извън съдебно заседание — на заинтересованата страна;
• всички решения, постановени в хода на производството — на лицето, в чийто интерес прокурорът е завел делото, или на лицето с активна процесуална легитимация.

3 Кой отговаря за връчването на документ?

Съдът и доставчикът на удостоверителни пощенски услуги отговарят за връчването на документи в съответствие с приложимото законодателство.

4 Действия за установяване на адрес

4.1 Замоленият орган в тази държава членка опитва ли се по собствена инициатива да установи местонахождението на адресата на документите за връчване, ако адресатът вече не пребивава на адреса, известен на молещия орган? Вж. също уведомлението по член 7, параграф 2, буква в) от Регламента относно връчването на документи

Няма такова задължение.

4.2 Чужди съдебни органи и/или страни в съдебно производство имат ли достъп до регистри или услуги в тази държава членка, позволяващи установяването на настоящия адрес на лицето? Ако отговорът е „да“, кои са съществуващите регистри или услуги и каква процедура трябва да се следва? Каква такса, ако има такава, следва да се заплати?

Адрес по местоживеене на физически лица:

В Унгария службата на заместник-държавния секретар по регистрите към Министерството на вътрешните работи (Belügyminisztérium Nyilvántartások Vezetéséért Felelős Helyettes Államtitkársága — BM NYHÁT); Уеб: http://nyilvantarto.hu/hu/adatszolgaltatas_szemelyi, на унгарски език) поддържа централния регистър на адресите. Този регистър може да се използва за получаване на данни за адресната регистрация на отделни лица. Заявления за това може да се подават от физически, юридически лица или от субекти, които не са юридически лица, при условие че те обосноват целта и правното основание за използване на данните.

Заявлението може да бъде подадено лично във всяка районна служба или извън страната — в дипломатическо представителство на Унгария (magyar külképviseleti hatóságnál на унгарски език), компетентно за адреса на пребиваване в чужбина.

Писмено заявление може да бъде подадено във всяка районна служба. Ако исканите данни не са налични в районната служба, тогава

• искания и заявления за разкриване на данни от публични органи се подават в отдел „Съдействие по правни въпроси в страната“ към дирекция „Лични регистри и управление“ на BM NYHÁT (BM NYHÁT Személyi Nyilvántartási és Igazgatási Főosztály Belföldi Jogsegélyügyek Osztály), пощенски адрес: 1476 Budapest, Pf. 281;
• всички останали искания от заявители, различни от горепосочените (напр. частни лица или търговски дружества), се подават в отдел „Обслужване на частни клиенти и контрол на документи“ на BM NYHÁT (BM NYHÁT Személyes Ügyfélszolgálati és Okmányügyeleti Főosztály), пощенски адрес: 1553 Budapest, Pf. 78;
• извън страната писмено заявление може да бъде подадено в дипломатическо представителство на Унгария (magyar külképviseleti hatóságnál на унгарски език), компетентно за адреса на пребиваване в чужбина.

В искането трябва да се включи следната информация:

• данни за заявителя, име, адрес, седалище или място на стопанска дейност на заявителя или на неговия представител;
• точно изброяване на поисканите данни;
• целта на използването на данните;
• идентификационни данни на физическото лице, които могат да се използват за установяване на самоличността на посоченото в заявлението лице (име, място и дата на раждане, моминско име на майката), или име и домашен адрес, известни на заявителя (име на община, име на улица и номер).

Документи, които трябва да се приложат към заявлението:

• документ, удостоверяващ правното основание за използване на данните;
• доказателство за представителната власт на упълномощения представител, ако не е налично в регистъра на разпорежданията. Пълномощното трябва да бъде включено в автентичен акт или в частен акт, представляващ убедително доказателство, или да бъде записан в протокол.

Освен ако не е посочено друго, пълномощното обхваща всички изявления и действия, свързани с конкретния случай.

Когато има съмнение относно автентичността или съдържанието на документ с чуждестранен произход, органът изисква от клиента да представи презаверен автентичен акт, съставен извън страната.

Ако клиентът предостави заверен превод на документ, съставен на език, различен от унгарски, приложен към този документ, органът го приема като преведен.

За процедурата се начислява такса за административно обслужване, дължима след предоставяне на услугата:

• за предоставяне на данни, отнасящи се за 1 до 4 лица: 3 500 HUF;
• за предоставяне на данни, включващи 5 или повече лица: броят на лицата, участващи в предоставянето на данни, умножен по тарифата за елемент, като скоростта е: 730 HUF/елемент.

В случай на заявления, подадени от чужбина или чрез унгарското дипломатическо представителство, акредитирано в страната на местопребиваване на заявителя, таксата трябва да бъде платена в компетентното представителство на Унгария във вид на консулска такса след предоставяне на услугата.

Дружества:

Що се отнася до дружествата, най-важните данни в търговския регистър, в това число адрес, са на разположение безплатно на следния уебсайт на унгарски език: https://www.e-cegjegyzek.hu.

4.3 Какъв вид помощ при действията за установяване на адрес от други държави членки предоставят органите на тази държава членка съгласно член 7, параграф 1 от Регламента относно връчването на документи? Вж. също уведомлението по член 7, параграф 1 от Регламента относно връчването на документи

Министерството на правосъдието получава искания от предаващи агенции за установяване на адреса на получателя съгласно член 7, параграф 1, буква а) от Регламента относно връчването на документи. Вж. също точка 4.2 за информация съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламента относно връчването на документи.

5 Как на практика се извършва обичайното връчване на документа? Съществуват ли алтернативни начини, които могат да се използват (различни от заместващото връчване, посочено в точка 7 по-долу)?

Съгласно Правителствено постановление № 335/2012 от 4 декември 2012 г. за установяване на подробни правила, регулиращи пощенските услуги и връчването на официални документи (335/2012. (XII. 4.) Korm. Rendelet, на унгарски език) („Правителствено постановление № 335/2012“), доставчикът на пощенски услуги връчва официални документи, изпратени с обратна разписка, като ги доставя лично на получателя или друг упълномощен получател.

Официален документ не може да бъде връчен на следните лица: случаен получател въз основа на конкретен договор с изпращача или специална уговорка в общите условия на договора; служител или член на организацията по време на доставка в служебните помещения на организацията или други помещения, отворени за клиентски трафик; физическо лице, наето на работа на рецепция, ако тя се управлява от организацията; или наемодателя на посочения в адреса имот или жилището на адресата, ако е физическо лице.

В съответствие с Правителствено постановление № 335/2012 доставчикът на услугата прави два опита за връчване на пратката, която е изпратена като официален документ. Ако първият опит за връчване е неуспешен, тъй като адресатът или упълномощеният получател не се намира на адреса, доставчикът на услугата оставя уведомление, предава официалния документ в пункта за получаване, указан в уведомлението и прави втори опит за връчване на петия работен ден след неуспешното връчване. Ако и вторият опит е неуспешен, доставчикът на услугата отново оставя уведомление на адресата и предава официалния документ в пункта за получаване, указан в уведомлението, за пет работни дни след датата на втория опит. След втория опит официалният документ може да бъде получен от указания пункт за получаване при представяне на документ за самоличност. Ако официалният документ не бъде предаден на адресата в рамките на крайния срок, указан във второто уведомление, доставчикът на услугата връща официалния документ на изпращача на следващия работен ден с индикация „непотърсено“.

В такъв случай, съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, документът трябва да се счита за връчен на петия работен ден след датата на втория опит за връчване, освен ако не бъде доказано обратното. Връчването не се смята за законно, ако документът е връчен на заместващ получател, а не на адресата, а заместващият получател е ответната страна или неин представител в съдебното производство. Ако се връчва документ за образуване на производство или решение по същество за приключване на производството, съдът уведомява адресата в рамките на осем работни дни от презумпцията, че документът е връчен. Ако е наличен имейл адрес, уведомлението трябва да бъде изпратено и на него.

Получателите могат да получат предназначения за тях документ и в деловодството на съда след представяне на документ за самоличност.

В Закон LIII от 1994 г. за изпълнителното производство (A végrehajtási eljárásról szóló 1994. évi LIII. törvény на унгарски език) („Закон LIII от 1994 г.“) е регламентирано връчването чрез съдебен изпълнител като алтернативен метод на връчване, който се допуска в случай на връчване на решения по същество, представляващи основание за принудително изпълнение, когато е налице презумпция за връчване и страната, която има право да подаде искане за принудително изпълнение, изрично е поискала това и е платила част от разходите предварително. Съгласно Закон LIII от 1994 г. съдебният изпълнител може да връчи документите за принудителното изпълнение и лично при спазване на съответното законодателство. Ако процедурата по връчването е неуспешна, документите могат да бъдат връчени в съответствие с общите правила, приложими за връчване на официални документи.

В Гражданския процесуален кодекс и Закон L от 2009 г. относно процедурата за заповед за плащане (a fizetési meghagyásos eljárásról szóló 2009. évi L. törvény на унгарски език) („Закон L от 2009 г.“) се уточняват други случаи, при които може да се приложи връчване от съдебен изпълнител.

В допълнение към горното, в предвидените от закона случаи връчването може да се извърши от специални лица за връчване, напр. чрез съдебни служители (като връчване на призовки за граждански процеси при спешни случаи).

6 Позволено ли е електронно връчване на документи (връчване на съдебни или извънсъдебни документи чрез електронни средства за комуникация от разстояние, като например електронна поща, защитено интернет приложение, факс, SMS и др.) в гражданското производство? Ако отговорът е положителен, за кои видове производства е предвиден този начин? Съществуват ли ограничения по отношение на възможността за прибягване до този начин на връчване на документи в зависимост от това кой е адресатът (юрист, юридическо лице, дружество или друг стопански субект и т.н.)?

Съгласно Гражданския процесуален кодекс се прави разлика между задължителна и незадължителна електронна комуникация.

Съгласно Закон CCXXII от 2015 г. относно общите правила, приложими за електронно администриране и удостоверителни услуги (Az elektronikus ügyintézés és a bizalmi szolgáltatások általános szabályairól szóló 2015. évi CCXXII. Törvény, на унгарски език) („Закон CCXXII от 2015 г.“), лицата, задължени по закон да използват електронна комуникация (напр. законни представители и дружества), трябва да подават всички молби до съда само по електронен път, по начина, предвиден в закона и постановленията за неговото прилагане. Съдът също им връчва документи по електронен път.

Страните в производството, които не са задължени да използват електронна комуникация, или техните представители, ако не са определени като законни представители, могат, ако желаят — с изключение на случаите, предвидени в Гражданския процесуален кодекс — да подават всички документи по електронен път в съответствие с разпоредбите на Закон CCXXII от 2015 г. и постановленията за неговото прилагане. Ако страна или неин представител избере електронна комуникация, съдът връчва всички съдебни документи по електронен път.

В случай на електронна комуникация се осигурява непрекъснат контакт със съда чрез системата за електронни услуги. Страната, избрала електронна комуникация, се уведомява дали подадения от нея електронен документ отговаря на информационно-технологичните изисквания.

Услугата за сигурна доставка гарантира, наред с другото, че се предоставя уведомление за получаването на съобщения и за неуспешна доставка. Доставчикът на услугата е длъжен да издаде незабавно удостоверение на подателя, което следва да бъде изпратено на предоставения адрес на електронна поща, в потвърждение на информацията, отнасяща се до връчването на документа.

За документи, връчвани посредством защитена услуга за доставка, трябва да бъдат предвидени пет работни дни за получаване, освен ако в законодателството не е предвидено друго. Ако адресатът не получи връчения документ в рамките на този срок, но не е отказал да го приеме, в първия работен ден, следващ периода от пет работни дни, се изпраща второ уведомление.

От въвеждането на електронната комуникация в процесуалното право разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, отнасящи се до презумпцията за връчване (подробно описани по-долу), се прилагат не само за доставка по пощата, но и за всички законни средства за връчване на документи, включително по електронен път.

В спешни случаи призовки за граждански процеси може да се доставят по електронна поща дори да не е договорена електронна комуникация.

6.1 Какъв вид електронно връчване по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламента относно връчването на документи е на разположение в тази държава членка, в която връчването се извършва директно на лице, което има известен адрес за връчване в друга държава членка?

Методите на връчване, посочени в член 19, параграф 1 от Регламента за връчване, не се прилагат.

6.2 Тази държава членка определила ли е в съответствие с член 19, параграф 2 от Регламента относно връчването на документи допълнителни условия, при които ще приема електронното връчване по електронна поща, посочено в член 19, параграф 1, буква б) от същия регламент? Вж. също уведомлението по член 19, параграф 2 от Регламента относно връчването на документи.

Не са посочени допълнителни условия.

7 „Заместващо“ връчване

7.1 Правото на тази държава членка позволява ли други начини на връчване в случаите, когато не е било възможно връчването на документите на адресата (например съобщаване на домашния адрес, в службата на съдебния изпълнител, чрез пощенска услуга или чрез залепване на уведомление)?

Съгласно Гражданския процесуален кодекс, ако местопребиваването на страната е неизвестно и съдебният документ не може да бъде връчен на страната по електронен път или ако страната пребивава в държава, която не оказва правно съдействие за връчване на документи, или ако има други непреодолими пречки, препятстващи връчването, или ако законът предвижда това, връчването трябва да се извърши чрез публично обявление. По правило съдът може да постанови връчване чрез публично обявление по искане на заинтересованата страна, при условие че има основателни причини за това.

Публичното обявление трябва да бъде поставено в продължение на петнадесет дни на информационното табло на съда и на информационното табло на местното кметство или на общинския съвет по адреса на последното известно местопребиваване на страната. Ако е налична електронна поща на страната, обявлението трябва да бъде изпратено и на тази електронна поща.

Съгласно Гражданския процесуален кодекс, ако на адреса, даден от получател, чието местожителство, местопребиваване или седалище е в Унгария, молбата или решението по същество, с което се приключва производството, които трябва да бъдат връчени от доставчика на пощенски услуги, не могат да бъдат връчени — освен в случаите на презумпция за връчване и в случаите, когато причината за невъзможността за връчване е смъртта или прекратяването на работата на получателя и невъзможността за връчване не се дължи на предотвратима причина под контрола на съда или доставчика на пощенски услуги — тогава трябва да се направи и опит за връчване на документа съгласно разпоредбите на Закона за съдебното изпълнение относно връчването от съдебни изпълнители по искане на страната, в чийто интерес ще се извърши връчването.

7.2 Кога документите се считат за връчени, ако се прилагат други начини на връчване?

Ако връчването се извършва чрез публично обявление, по правило документите трябва да се считат за връчени на петнадесетия ден от поставянето на обявлението на информационното табло на съда.

В случай на връчване от съдебен изпълнител, ако връчването е неуспешно, документът не трябва да се счита за връчен.

7.3 Ако друг начин на връчване е депозирането на документите на определено място (напр. в пощенска служба), как се уведомява адресатът за това депозиране?

Съгласно Закона за пощенските услуги доставчикът на услугата и получателят може да се договорят пратката, която пристига за получателя, да не се връчва на указания върху нея адрес, а на друг адрес. Съгласно Правителствено постановление № 335/2012 доставчикът на пощенската услуга предоставя информация за пристигането на официални документи, адресирани до абонаментната пощенска кутия, като оставя съобщение в кутията, дори официалният документ да е адресиран до абонаментната пощенска кутия, но да не е за наемателя на дадената пощенска кутия.

7.4 Какви са последствията, ако адресатът откаже да приеме връчването на документите? Считат ли се документите за редовно връчени, ако отказът от приемане не е бил законен?

Съгласно Гражданския процесуален кодекс съдебните документи трябва да се считат за връчени на датата на опита за връчване, ако адресатът откаже да ги приеме.

8 Връчване по пощата на документи, изпратени от чужбина (член 18 от Регламента за връчването)

8.1 Ако пощенската служба доставя документ, изпратен от чужбина, на адресат в тази държава членка в случай, при който се изисква обратна разписка (член 18 от Регламента за връчването на документи), трябва ли пощенската служба да достави документа лично на адресата или може, съгласно националните правила за пощенските доставки, да достави документа и на друго лице на същия адрес?

В случай на връчване по член 18 от регламента доставчикът на пощенски услуги в Унгария не е наясно, че получената от чужбина пратка представлява официален документ. Съответно той не прилага правилата, които са приложими за връчване на официални документи, а само общите вътрешни правила, приложими за препоръчана поща (с обратна разписка).

Съгласно Правителствено постановление № 335/2012, ако физическото лице, което е получател, отсъства от адреса в момента на опита за връчване, пратката трябва да бъде доставена на първо място на упълномощения представител на получателя, присъстващ на този адрес.

Ако в момента на опита за доставка и получателят, и неговият упълномощен представител отсъстват, по изявление на заместващия получател пратката може да бъде връчена на заместващия получател, намиращ се на този адрес.

За заместващ получател ще се счита роднина на адресата по смисъла на Гражданския кодекс, който е навършил 14 години, наемодателят на имота на посочения адрес или доставчикът на жилище на адресата, ако това лице е физическо лице.

Чрез използването на пощенската услуга „Доставка до адресат“ е възможно да се гарантира, че пощенската пратка не може да бъде получена от заместващ получател, а само лично от адресата или от негов упълномощен представител.

8.2 Как може съгласно правилата за пощенските доставки в тази държава членка да се осъществи връчването по член 18 от Регламента № 1393/2007 за връчването на документи, изпратени от чужбина, ако нито адресатът, нито друго лице, имащо право да получи доставката (ако това е възможно съгласно националните правила за пощенските доставки — вж. по-горе), не са намерени на адреса за доставка?

Ако адресатът или друг упълномощен получател не се намира на адреса в момента, в който е направен опит за връчване, доставчикът на услугата оставя съобщение, с което информира адресата, че документът може да бъде получен от него в пункта за предаване на доставчика на услугата. Документът може да бъде получен от този адрес от адресата, от негов упълномощен представител или заместващ получател, за когото посоченият адрес е адрес на местопребиваване или престой. Ако адресатът или друг упълномощен представител не получи пощенската пратка в рамките на крайния срок, указан в съобщението, доставчикът на услугата връща документа като недоставен.

8.3 Предоставя ли пощенската служба определен период от време за вземане на документите, преди да ги изпрати обратно като недоставени? Ако отговорът е „да“, по какъв начин се информира адресатът, че в пощенската служба има пратка, предназначена за вземане от него?

Срокът за получаване се определя от доставчика на пощенските услуги. В случая на Magyar Posta Zrt. този срок е десет работни дни от опита за връчване. За начините на уведомяване вж. предходната точка.

9 Има ли писмено доказателство, че документът е връчен?

Писменото доказателство за връчване е обратната разписка, която посочва резултата от връчването, т.е. получателя, статуса на получателя, ако не е адресат (напр. упълномощен представител), датата на получаване или в случай на неизвършена доставка — какво е попречило на извършването на доставката (напр. отказ за получаване, „не е взета“). Доставчикът на услугата връща обратната разписка на изпращача. В случай на договор за тази цел връщането на обратна разписка на изпращача може да се извърши в цифров формат. Доказателство за услугата може да бъде предоставено чрез други технически средства.

Съгласно Закон CCXXII от 2015 г. пощенските пратки, доставени в съответствие с официалните данни за контакт (електронните данни за контакт, които трябва да бъдат съобщени от бизнес организацията и евентуално предоставени от физическо лице), се считат за връчени

а) ако доставчикът на услуги, който предоставя официалните данни за контакт, потвърди получаването на пратката от клиента в посочения в удостоверението час;

б) ако доставчикът на услуги, предоставящ официалните данни за контакт, потвърди, че адресатът е отказал да приеме пратката, на датата, посочена в удостоверението за отказ, или

в) ако доставчикът на услуги, предоставящ официалните данни за контакт, потвърди, че адресатът не е получил пратката въпреки две уведомления — на петия работен ден след датата на второто уведомление, посочена в удостоверението.

В случай на електронни данни за контакт, които не са официални данни за контакт, е юридически възможно да се докаже, че връчването е извършено, и за такова връчване не съществува презумпция за връчване.

В контекста на защитена електронна комуникация, използвана от органи, предоставящи електронна администрация, и органи с мисия за обществена услуга, определени от правителството, дадена пратка се счита за връчена

а) в случай на връчване в съответствие с данните за контакт за публикувана защитена електронна комуникация, на работния ден след изпращането;

б) в случай на прехвърляне на документи между системи за управление на документи, в момента на успешното прехвърляне на документи, заверени от доставчика на услуги, или

в) когато се използва автоматична система за предаване на информация, която гарантира, че предоставената информация може да бъде установена впоследствие, или чрез записване на промени, или по друг начин, в момента, посочен в политиката или споразумението за предаване на информация.

Копие на хартиен носител, направено на място в електронното звено за контакт, ще се счита за връчено при изготвянето му.

10 Какво става, ако се случи нещо непредвидено и адресатът не получи документа или ако връчването е извършено в нарушение на закона (напр. документът е връчен на трето лице)? Може ли все пак връчването на документа да е валидно (напр. могат ли нарушенията на закона да бъдат санирани) или трябва да се направи нов опит за връчване на документа?

Съгласно Гражданския процесуален кодекс, ако е установена презумпцията за връчване (т.е. ако адресатът е отказал да получи или не е приел документа въпреки два опита за връчване), адресатът може да подаде възражение пред компетентния за връчването съд, за причините, посочени по-долу. Съдът ще уведоми адресата за презумпцията за връчване в рамките на осем работни дни от влизането в сила на нейното установяване или, ако съдът узнае това едва по-късно, в рамките на три работни дни от датата, на която съдът е узнал за това, или в случай на хартиена комуникация, чрез обикновена поща. В уведомлението съдът ще информира адресата за правилата, уреждащи възраженията срещу презумпцията за връчване и в случай на молба — за правните последици от завеждането на производство.

По правило възражение не може да бъде подадено повече от три месеца след възникването на презумпция за връчване или след датата на връчване. Ако връчването или презумпцията за връчване се отнася до документ за образуване на производство, възражението може да бъде подадено в хода на производството, в срок от петнадесет дни, след като лицето узнае, че е налице връчване или презумпция за връчване на документа.

Възражението ще бъде уважено, ако адресатът не е могъл да получи съдебния документ, тъй като:

а) връчването е извършено в нарушение на правилата, уреждащи връчването на официални документи, или не е било законосъобразно по друга причина, или

б) адресатът не е бил в състояние да получи документа по други причини, които не са посочени в буква а), без вина от негова страна.

Възражение срещу презумпцията за връчване на основанията, посочени в буква б), могат да подават само физически лица.

Ако съдът приеме възражението, правните последици, свързани с връчването, стават недействителни и връчването и всички предприети мерки и процесуални действия трябва да бъдат предприети повторно при необходимост.

Възражение може да бъде подадено и в хода на изпълнително производство. В случай че решение, което се смята за връчено, влезе в сила, адресатът може — на вече описаните основания — да подаде възражение до съда, издал решението на първа инстанция в хода на изпълнителното производство, в срок от петнадесет дни от узнаването за образуваното производство за принудително изпълнение на решението.

По правило съдът може да постанови връчване чрез публично обявление по искане на заинтересованата страна, когато има основателни причини за това. Ако фактите, посочени в искането за публично обявление, се окажат неверни и заявителят е знаел или има разумни основания да се смята, че е знаел за това, съдът трябва да разпореди на страната да заплати разходите, направени във връзка с публичното обявление, независимо от изхода от производството, както и да наложи глоба.

Окончателното съдебно решение подлежи на преразглеждане, когато документът за образуване на производството или друг документ е бил връчен на страната чрез публично обявление в нарушение на правилата, приложими за такова връчване.

11 Ако адресатът откаже да приеме документ въз основа на използвания език (член 12 от Регламента относно връчването на документи) и съдът или органът, сезиран със съдебното производство, реши, че отказът не е обоснован, налице ли е специално правно средство за защита срещу това решение?

Не е налично конкретно средство за защита.

12 Плаща ли се за връчване на документ и ако да, каква сума? Има ли разлика, когато документът трябва да бъде връчен съгласно националното право и когато молбата за връчване е с произход от друга държава членка? Вж. също уведомлението по член 15 от Регламента относно връчването на документи относно връчването на документи от друга държава членка.

В съдебните такси са включени и разходите за връчване. Следователно страната не трябва да плаща разходите за връчване в рамките на съдебното производство. Единственото изключение е връчването чрез съдебен изпълнител съгласно Закон LIII от 1994 г., когато лицето, което иска принудително изпълнение, трябва да плати предварително съответните разходи. Както е предвидено в закона, съдебният изпълнител има право на еднократна такса от 6 000 HUF и фиксирана такса от 1 500 HUF за покриване на разходите, независимо от броя на опитите за връчване.

Ако изпълнителното производство е образувано въз основа на документа, подлежащ на връчване, разходите са за сметка на длъжника. Разходите, свързани с връчването чрез публично обявление, трябва да бъдат платени предварително от лицето, което иска такова връчване.

Правилата относно таксите за връчване не правят разграничение по отношение на искания от друга държава членка.