Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница португалски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици английски вече са преведени.
Swipe to change

Връчване на документи: официално предаване на актове

Португалия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какво на практика означава правният термин „връчване на документи“? Защо има особени правила за „връчването на документи“?

Връчването (citação) представлява действие, с което се довежда до знанието на дадено лице (ответник по иск, ответник по жалба, страна, срещу която се иска изпълнение), че срещу него е предприето правно действие. То се използва с цел съответните лица да бъдат призовани да се явят за първи път, за да могат да се защитят. Връчването се използва също така за първоначално призоваване на лице, което е заинтересовано от делото, но отначало не е участвало в него, така че то да се яви на страната на ищеца или тази на ответника (член 219, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс (Código de Processo Civil)).

За да се отправи покана към дадено лице да се яви в съда или за да се информира то за даден факт, се извършва призоваване или уведомяване (notificação) (член 219, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Специалните правила относно връчването и уведомяването са установени в книга II, дял I, глава II, раздел II от Гражданския процесуален кодекс. С тези правила се цели да се осигури действителното предоставяне на информация на адресата, а ако последният е страна в производството, да се гарантира правото му на защита.

2 Кои документи трябва да се връчват официално?

Връчва се информацията, посочена в член 227 от Гражданския процесуален кодекс.

Уведомява се за информацията, посочена в член 220 от Гражданския процесуален кодекс.

3 Кой отговаря за връчването на документ?

Обикновено в рамките на висящи производства връчването и уведомяването може да се извършват от съдебни служители, съдебни изпълнители или от процесуалния представител на една от страните, в зависимост от формите на уведомяване или призоваване/връчване, посочени в отговора на въпрос 5.

4 Действия за установяване на адрес

4.1 Замоленият орган в тази държава членка опитва ли се по собствена инициатива да установи местонахождението на адресата на документите за връчване, ако адресатът вече не пребивава на адреса, известен на молещия орган? Вж. също уведомлението по член 7, параграф 2, буква в) от Регламента относно връчването на документи.

Да. Според португалското право съдебните служители са длъжни да извършат по собствена инициатива всички необходими действия за връчване на уведомления на дадено лице (член 226, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Ако не успеят да връчат уведомлението, съдебните служители правят справки с информацията, достъпна по електронен път в други държавни структури, за да установят дали е налице промяна в местоживеенето и да установят настоящия адрес на адресата на връчването (член 236, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

За целите на член 7, параграф 2, буква в) положението за различните получаващи органи е следното:

Общото отделение (juízo de competência genérica) или местното гражданско отделение (juízo local cível), ако има такова, на компетентния окръжен съд: за да връчи документи, когато адресът, посочен в искането за връчване, не е правилният, получаващият орган прилага националното право, уреждащо подобни случаи при вътрешни спорове, т.е. съответните разпоредби, установени в членове 226 и 236 от португалския Граждански процесуален кодекс;

Съдебни изпълнители (Асоциация на правните консултанти и съдебните изпълнители (Ordem dos Solicitadores e dos Agentes de Execução — OSAE): исканията се подават до регистрите по местоживеене или други бази данни, ако съществуват такива регистри или бази данни, за да се установи новият адрес на лицето, на което трябва да се извърши връчването.

4.2 Чужди съдебни органи и/или страни в съдебно производство имат ли достъп до регистри или услуги в тази държава членка, позволяващи установяването на настоящия адрес на лицето? Ако отговорът е „да“, кои са съществуващите регистри или услуги и каква процедура трябва да се следва? Каква такса, ако има такава, следва да се заплати?

Не. Такава възможност е предвидена само за националните органи и субекти.

4.3 Какъв вид помощ при действията за установяване на адрес от други държави членки предоставят органите на тази държава членка съгласно член 7, параграф 1 от Регламента относно връчването на документи? Вж. също уведомлението по член 7, параграф 1 от Регламента относно връчването на документи.

За целите на член 7, параграф 1, буква а) оправомощените органи, до които предаващите органи могат да подават искания за установяване на адреса на получателя, са:

Генерална дирекция „Съдебна администрация“ (Direção-Geral da Administração da Justiça)

Av. D. João II, No 1.08.01 D/E, Pisos 0, 9-14

PT - 1990-097 ЛИСАБОН

Тел.: (+351) 217 906 500 — (+351) 217 906 200/1

Факс: (+351) 211 545 116 — (+351) 211 545 100

Електронна поща: correio@dgaj.mj.pt

Уебсайт: https://dgaj.justica.gov.pt/

5 Как на практика се извършва обичайното връчване на документа? Съществуват ли алтернативни начини, които могат да се използват (различни от заместващото връчване, посочено в точка 7 по-долу)?

На практика процедурата за връчване на документ на дадено лице е описана в член 225 от Гражданския процесуален кодекс.

На практика процедурата за връчване на документ на дадено лице чрез публикуване е описана в член 240 от Гражданския процесуален кодекс.

На практика уведомяването се извършва по следните начини:

Освен връчването на документи в определен срок, посочено в точка 7 по-долу, португалското национално право не предвижда използването на други алтернативни методи.

6 Позволено ли е електронно връчване на документи (връчване на съдебни или извънсъдебни документи чрез електронни средства за комуникация от разстояние, като например електронна поща, защитено интернет приложение, факс, SMS и др.) в гражданското производство? Ако отговорът е положителен, за кои видове производства е предвиден този начин? Съществуват ли ограничения по отношение на възможността за прибягване до този начин на връчване на документи в зависимост от това кой е адресатът (юрист, юридическо лице, дружество или друг стопански субект и т.н.)?

Да. За предпочитане е например следните действия да се извършват чрез предаване на данни по електронен път, като се използва компютърната система на съдилищата:

Когато процесуалният документ, който следва да бъде подаден, не може да бъде изпратен по електронен път поради неговия размер (член 10, параграф 1 от министерската изпълнителна заповед, уреждаща електронното обработване на съдебни производства) или документите, които трябва да бъдат изпратени, съществуват само на физически носител (член 144, параграф 11 от Гражданския процесуален кодекс), или делото не изисква назначаването на законен представител, а страната не е назначила такъв (член 144, параграф 7 от Гражданския процесуален кодекс), или в случаите на оправдана пречка (член 144, параграф 8 от Гражданския процесуален кодекс):

  • процесуални документи може да се предават в деловодството на съда или да се изпращат по пощата или по факс (член 144, параграфи 7 и 8 от Гражданския процесуален кодекс);
  • уведомяването за процесуални документи може да се извършва с обратна разписка, по пощата или по факс.

Тези правила се прилагат за съдебни производства от граждански или търговски характер, които се гледат в съдилища от първа инстанция. Те са приложими също така в някои случаи на нотариални производства (например при наследство) или длъжностни лица по гражданско състояние (например по семейни въпроси, по които е постигнато споразумение).

6.1 Какъв вид електронно връчване по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламента относно връчването на документи е на разположение в тази държава членка, в която връчването се извършва директно на лице, което има известен адрес за връчване в друга държава членка?

Португалия все още не предоставя възможност за връчване на документи/изпращане на уведомления по електронен път на известен адрес в друга държава членка.

6.2 Тази държава членка определила ли е в съответствие с член 19, параграф 2 от Регламента относно връчването на документи допълнителни условия, при които ще приема електронното връчване по електронна поща, посочено в член 19, параграф 1, буква б) от същия регламент? Вж. също уведомлението по член 19, параграф 2 от Регламента относно връчването на документи.

Португалското национално законодателство не предвижда връчване на документи/уведомяване по електронен път чрез електронна поща, освен в случаите на пречки, посочени във въпрос 6.

7 „Заместващо“ връчване

7.1 Правото на тази държава членка позволява ли други начини на връчване в случаите, когато не е било възможно връчването на документите на адресата (например съобщаване на домашния адрес, в службата на съдебния изпълнител, чрез пощенска услуга или чрез залепване на уведомление)?

Да. Португалското право също така предвижда връчване на документи в определен срок, както е предвидено в член 232 от Гражданския процесуален кодекс.

7.2 Кога документите се считат за връчени, ако се прилагат други начини на връчване?

Връчването по пощата се смята за извършено в деня, в който е посочено, че е подписана обратната разписка (член 230 от Гражданския процесуален кодекс).

Връчването на лице чрез съдебни изпълнители, съдебни служители и процесуални представители се смята за извършено на датата, на която е изготвен протоколът за връчването (член 231, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс).

Връчването чрез залепване на уведомление за връчване се смята за извършено на посочената в уведомлението дата (член 232, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс).

7.3 Ако друг начин на връчване е депозирането на документите на определено място (напр. в пощенска служба), как се уведомява адресатът за това депозиране?

В случай на връчване, призоваване или уведомяване чрез препоръчано писмо, независимо дали със или без обратна разписка, ако пощенският служител не открие никого на посочения адрес, в пощенската кутия се оставя уведомление за доставка. С уведомлението за доставка адресатът се уведомява, че в пощенската служба е оставено писмо, посочват се адресът, работното време и срокът за получаването му (член 228 от Гражданския процесуален кодекс).

7.4 Какви са последствията, ако адресатът откаже да приеме връчването на документите? Считат ли се документите за редовно връчени, ако отказът от приемане не е бил законен?

Когато връчването се извършва по пощата и има доказателство за отказ да се получи писмото или да се подпише обратната разписка, връчването се смята за извършено по следния начин и при следните обстоятелства:

  • С уведомление, съставено от пощенския служител, с което се удостоверява отказът на физическото лице, представителя на юридическото лице или негов служител да подпише обратната разписка или да получи писмото (член 228, параграф 6 и член 246, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс).
  • В случаите, когато на страните е разрешено да се споразумеят за адреса за връчване, се следва процедурата, предвидена в член 229, параграфи 3 и 4 от Гражданския процесуален кодекс.

Когато връчването се извършва лично от съдебния изпълнител или съдебния служител и има доказателство за отказ на адресата да подпише разписката за връчване или да получи екземпляр от документа, връчването се смята за извършено, като в този случай:

  • Съдебният изпълнител или съдебният служител уведомява адресата на връчването, че екземпляр от документа е депозиран в деловодството на съда, като в разписката за връчването се посочва тази информация и отказът на адресата да го получи (член 231, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс).
  • Освен това от деловодството отново уведомяват с препоръчано писмо адресата на връчването, че екземплярът на исковата молба и придружаващите документи са депозирани в деловодството (член 231, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс).

Връчването не се смята за извършено само ако отказът е основателен. Отказът е основателен, когато адресатът не може да бъде намерен, защото не живее или не е установен на указания адрес, или ако трето лице заяви, че не може да предаде писмото.

8 Връчване по пощата на документи, изпратени от чужбина (член 18 от Регламента за връчването)

8.1 Ако пощенската служба доставя документ, изпратен от чужбина, на адресат в тази държава членка в случай, при който се изисква обратна разписка (член 18 от Регламента за връчването на документи), трябва ли пощенската служба да достави документа лично на адресата или може, съгласно националните правила за пощенските доставки, да достави документа и на друго лице на същия адрес?

В случай на връчване, призоваване или уведомяване по пощата с обратна разписка с произход от чужбина португалските пощенски служби може да доставят писмото и документите на адресата на връчването или на трето лице на същия адрес, което е заявило, че може да предаде писмото на адресата.

8.2 Как може съгласно правилата за пощенските доставки в тази държава членка да се осъществи връчването по член 18 от Регламента № 1393/2007 за връчването на документи, изпратени от чужбина, ако нито адресатът, нито друго лице, имащо право да получи доставката (ако това е възможно съгласно националните правила за пощенските доставки — вж. по-горе), не са намерени на адреса за доставка?

Вж. отговора на въпрос 7.3.

8.3 Предоставя ли пощенската служба определен период от време за вземане на документите, преди да ги изпрати обратно като недоставени? Ако отговорът е „да“, по какъв начин се информира адресатът, че в пощенската служба има пратка, предназначена за вземане от него?

Адресатът разполага с осем дни, за да получи документите от пощенската служба. Адресатът бива уведомен за този срок и за факта, че документите могат да бъдат получени в пощенската служба, чрез уведомление за доставка, което се оставя от пощенската служба в пощенската кутия, когато пощенският служител не открие никого на адреса.

(член 228 от Гражданския процесуален кодекс)

9 Има ли писмено доказателство, че документът е връчен?

Да, в случай на връчване обратната разписка, разписката за връчване или уведомлението за връчване представляват писмено доказателство, че връчването е извършено.

В случай на призоваване или уведомяване записването на потвърждението, записването на писмото или файла или протоколът, изготвен в рамките на производството, представляват писмено доказателство, че уведомяването е извършено.

В случай на връчване или уведомяване чрез електронно предаване на данни компютърната система на съдилищата удостоверява датата и часа на издаване (член 13, буква а) от министерската изпълнителна заповед, уреждаща електронната обработка на съдебните производства).

10 Какво става, ако се случи нещо непредвидено и адресатът не получи документа или ако връчването е извършено в нарушение на закона (напр. документът е връчен на трето лице)? Може ли все пак връчването на документа да е валидно (напр. могат ли нарушенията на закона да бъдат санирани) или трябва да се направи нов опит за връчване на документа?

Неизвършеното връчване се смята за сериозен недостатък, който води до невалидност на цялата процедура, с изключение на исковата молба (член 187 от Гражданския процесуален кодекс).

Смята се, че връчването е неуспешно в случаите, предвидени в член 188, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Тази невалидност се смята за поправена (санирана) само ако ответникът или прокуратурата (когато тя е страна в производството) извърши процесуални действия, без веднага да възрази срещу неизвършеното връчване (член 189 от Гражданския процесуален кодекс).

Връчването е недействително и когато не са спазени предвидените от закона формалности (член 191 от Гражданския процесуален кодекс).

Общите правила относно недействителността на актовете са установени в член 195 от Гражданския процесуален кодекс.

11 Ако адресатът откаже да приеме документ въз основа на използвания език (член 12 от Регламента относно връчването на документи) и съдът или органът, сезиран със съдебното производство, реши, че отказът не е обоснован, налице ли е специално правно средство за защита срещу това решение?

Да, адресатът може да оспори съдебното решение, като подаде жалба до компетентния апелативен съд (Tribunal da Relação).

12 Плаща ли се за връчване на документ и ако да, каква сума? Има ли разлика, когато документът трябва да бъде връчен съгласно националното право и когато молбата за връчване е с произход от друга държава членка? Вж. също уведомлението по член 15 от Регламента относно връчването на документи относно връчването на документи от друга държава членка.

Да, в определени случаи. Разходите за връчване, призоваване и уведомяване се изчисляват на принципа на разчетната единица.

Стойността на разчетната единица през 2022 г. беше 102 EUR.

Съответно:

Няма разлика, ако документът, който трябва да бъде връчен, е от друга държава членка.

Относимо законодателство:

Граждански процесуален кодекс

Електронно обработване на съдебни производства

Наредба за разноските по производството

Министерска изпълнителна заповед № 282/2013 от 29 август 2013 г.

Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г.

 

Заключителна бележка

Информацията, съдържаща се в този информационен документ, е от общ характер и не е изчерпателна. Тя не е обвързваща за звеното за контакт, Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, съдилищата или други лица. Тя няма за цел да замени справката с приложимото действащо законодателство.

Последна актуализация: 21/06/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.