Лихви

1 Законна лихва – регламентирана ли е в държавата-членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва” в държавата-членка?

Да. Законната лихва (zakonska kamata) за забава е лихвата, която плаща длъжникът на парично задължение, който закъснява с изпълнението на паричното задължение. По този начин длъжникът, който закъснява с изпълнението на парично задължение, освен главницата дължи и лихва за забава.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/й? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Общият закон, уреждащ института на законната лихва, е Законът за гражданските задължения (Zakon o obveznim odnosima) (Narodne novine (NN), Държавен вестник на Република Хърватия, бр. 35/05, 41/08, 125/11, 78/15 и 29/18) — членове 29—31. Този закон се прилага, освен ако не съществува специален закон по отношение на определени лица и определени отношения. Съгласно този закон размерът на законната лихва за забава за задължения, произтичащи от търговски договори и от договори между търговец и публичноправен субект, се определя за всяко полугодие чрез увеличаване с пет процентни пункта на средния лихвен процент по заемите, отпуснати за период, по-дълъг от една година, на нефинансови търговски дружества, изчислен за референтния период, предхождащ текущото полугодие, а за останалите задължения — с три процентни пункта.

Средният лихвен процент за референтния период се определя от Хърватската народна банка (Hrvatska narodna banka), която е длъжна да го публикува на всеки 1 януари и всеки 1 юли в Narodne novine.

Средният лихвен процент, използван за изчисляване на законната лихва за забава за текущото полугодие (от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2020 г.), е 3,11 %. Следователно за периода 1 януари 2020 г.—30 юни 2020 г. законната лихва за забава по задължения, произтичащи от търговски договори и от договори между търговец и публичноправен субект, е 8,11 %, а за останалите задължения — е 6,11 % (напр. задължения, произтичащи от потребителски договори и други гражданскоправни договори, извъндоговорни задължения — обезщетение за вреди, неоснователно обогатяване).

Специалният закон, уреждащ размера на законната лихва за забава за определени задължения, е Законът за финансовите трансакции и уреждане на предварителната несъстоятелност (Zakon o financijskom poslovanju i predstečajnoj nagodbi) (NN, бр. 108/12, 144/12, 81/13, 112/13, 71/15 и 78/15). Този закон транспонира в националното законодателство Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Законът се прилага за забава в плащанията по търговски сделки между предприемачи и между предприемачи и публичноправни субекти, в които публичноправният субект е длъжник и които имат за предмет доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу заплащане. Съгласно този закон законната лихва за забава в плащанията е лихва, равна на референтната ставка, увеличена с осем процентни пункта. Референтният лихвен процент е равен на средния лихвен процент по заемите, отпуснати за период, по-дълъг от една година, на нефинансови търговски дружества, изчислен за референтния период, предхождащ текущото полугодие, намален с три процентни пункта.

Средният лихвен процент за референтния период се определя от Хърватската народна банка (Hrvatska narodna banka), която е длъжна да го публикува на всеки 1 януари и всеки 1 юли в Narodne novine.

Референтният лихвен процент, използван за изчисляване на законната лихва за забава за текущото полугодие (от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2020 г.), е 0,11 %. Следователно за периода 1 януари 2020 г.—30 юни 2020 г. законният лихвен процент за забава в плащанията по търговски сделки между предприемачи и между предприемачи и публичноправни субекти, при които публичноправният субект е длъжник, е 8,11 %.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Средният лихвен процент за референтния период се определя от Хърватската народна банка (Hrvatska narodna banka), която е длъжна да го публикува на всеки 1 януари и всеки 1 юли в Narodne novine.

Държавен вестник на Република Хърватия (Narodne novine) е достъпен в интернет на следната връзка: https://narodne-novine.nn.hr/

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Държавен вестник на Република Хърватия (Narodne novine) е достъпен безплатно в интернет на следната връзка: https://narodne-novine.nn.hr/