В областта на гражданското правосъдие текущите процедури и производства, започнали преди края на преходния период, ще продължат съгласно правото на ЕС. Въз основа на взаимно споразумение с Обединеното кралство порталът e-Justice ще поддържа информацията, свързана с Обединеното кралство, до края на 2022 г.

Лихви

Англия и Уелс
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?

Законната лихва е лихвеният процент, който съгласно закона може да се прилага към непогасено вземане за парична сума. Законодателството на Англия и Уелс действително предвижда прилагането на законна лихва в подходящи случаи.

2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?

Размер/ставка на законната лихва

Критерии за прилагане на законната лихва

(ако е необходимо, например забава, потребителски договор и др.)

Правно основание

8 %

Когато не се прилага друг законен или договорен лихвен процент, кредиторът може да предяви иск за лихва в размер на годишна ставка от 8 %.

Член 17 от Закона за съдебните решения от 1838 г.

Член 35A на Закон за Върховния съд (преименуван на Закон за висшите съдилища) от 1981 г., в главата за Висшия съд („член 35А“) „... проста лихва по ставка, която съдът счита за подходяща, или е евентуално предвидена в процедурните правила, за цялото или част от задължението, за целия или за част от периода между датата на възникване на основанието и датата на плащането...“

Член 69 от Закона за окръжните съдилища от 1984 г., в главата за окръжния съд („член 69“)

„... по производство (когато е образувано) пред окръжен съд за събиране на вземане или плащане на обезщетение може да бъде включена във всяка сума, за която е постановено съдебно решение, проста лихва, по такава ставка, каквато съдът счита за подходяща, или е евентуално предвидена, за цялото или част от задължението или обезщетението, по отношение на което е постановено съдебното решение или е извършено плащане преди решението, за целия или част от периода между датата на възникване на основанието...“

Член 3 от Закона за законодателната реформа (разни разпоредби) от 1934 г. за съдилища, различни от Висшия съд и окръжните

съдилища, напр. Апелативния съд (Гражданско отделение), когато постановява решение.

„По всяко производство, водено от всяка обща юрисдикция, за събиране на вземане или плащане на обезщетение, съдът може, ако счете за подходящо, да разпореди да бъде включена в размера на сумата, за която се постановява решението, лихва по такава ставка, каквато прецени, че отговаря на цялото или на част от задължението или обезщетението, за целия или част от периода между датата на възникване на основанието и датата на решението...“

Член 57, параграф 1, буква b) от Закона за менителниците от 1882 г. за отхвърлени менителници от момента на представянето им, ако менителницата се плаща при поискване, а иначе — на падежа.

Членове 86—92 от Закона за данъчното управление от 1970 г. за просрочени данъци.

Член 14 от Наредбата за възнаграждението на солиситърите (охранителни производства) от 1994 г. за неплатени хонорари на солиситъри по охранителни производства, включително за платени разходи и за ДДС, но ставката не може да надвишава размера на задължението, т.е. 8 % годишно.

Член 49 от Закона за арбитража от 1996 г., който дава на трибунала правомощието да налага проста или сложна лихва „от такива дати, при такива ставки и на такива интервали, каквито счита, че отговарят на справедливото решаване на делото“.

Закона за забавата на търговски задължения (лихви) от 1998 г. (Закона от 1998 г.)

Освен това, правило 16.4, параграф 1, буква b) и параграф 2 от Гражданскопроцесуалните правила изисква от ищеца да посочи в претитума на исковата молба (или на насрещния иск), че иска лихва, и да заяви дали я претендира по силата на договор, на нормативен акт и, ако е така, кой точно, или ако е на друго основание — кое точно.

Ако искът е за определена парична сума, ищецът трябва да посочи:

ставката, по която се иска лихвата,

датата, от която е поискана лихвата,

датата, до която е изчислена — не по-късно от датата на подаване на исковата молба,

общата сума на претендираната лихва към датата на изчисляване,

дневния лихвен процент, по който се начислява лихвата след датата на изчисляване.

8 % над основния лихвен процент на Bank of England (английската централна банка). Референтната ставка на Bank of England се определя веднъж на всеки шест месеца — на 30 юни и 31 декември.

Предприятията и органите на държавна власт имат законово право да искат лихва за забавата на търговски задължения, произтичащи от договори, сключени от 7 август 2002 г. нататък.

Закона за забавата на търговски задължения (лихви) от 1998 г.

3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?

Може да се иска плащането на лихва от деня, в който сумата е станала изискуема, до деня на подаване на иска по вземането и при същата ставка — до деня на постановяването на съдебното решение. Лихви могат да бъдат претендирани и от датата на решението при същата ставка за решенията на Висшия съд, независимо от тяхната стойност, а за решенията на окръжните съдилища — на стойност над 5 000 GBP. Прилага се само проста лихва. Член 44.2 параграф 6, буква g) от Гражданскопроцесуалните правила дава на съда правомощието да разпореди лихва върху разходи, направени преди постановяването на решение.

4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?

Можете да намерите съответното законодателство на следните връзки:

Закон за съдебните решения от 1838 г.

Закон за Върховния съд (преименуван на Закон за висшите съдилища) от 1981 г.

Закон за окръжните съдилища от 1984 г.

Закон за забавата на търговски задължения (лихви) от 1998 г.

Наредба за окръжните съдилища (лихви по задължения, признати със съдебно решение) от 1991 г., изменена с Наредбата за окръжните съдилища (лихви по задължения, признати със съдебно решение) (изменение) от 1996 г.

Последна актуализация: 16/08/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.