

Намиране на информация по региони
„Законна лихва“ съгласно финландското законодателство означава както лихвеният процент за неизплатени задължения преди настъпването на падежа им, така и наказателната лихва за просрочено плащане (мораторна лихва). Разпоредбите за двата вида законна лихва са установени в Закона за лихвите (Korkolaki, № 633/1982). Задължението за плащане на обикновена или мораторна лихва се определя съгласно Закона за лихвите, освен ако произтича друго от задължението на длъжника или от търговска практика, или ако в закона е предвидено друго (член 2, параграф 1 от Закона за лихвите).
Лихва във връзка със задължения: длъжникът не е задължен да плаща лихва за периода, предхождащ датата на падежа на задължението (член 3, параграф 1 от Закона за лихвите). Възможно е обаче да се уговори заплащане на лихва. Ако задължението за плащане на лихва е уговорено, без да е определен размера на лихвения процент, длъжникът трябва да плаща годишна лихва, определена съгласно референтния лихвен процент, посочен в член 12 от Закона за лихвите (член 3, параграф 2 от Закона за лихвите).
Законът за защита на потребителите (Kuluttajansuojalaki, 38/1978) съдържа разпоредби относно законната лихва за длъжници — потребители, особено по отношение на финансовите задължени, породени от потребителски кредит.
Съгласно изменението на закона, влязло в сила на 1 септември 2019 г., лихвеният процент по договора за кредит, сключен от длъжник потребител, не трябва да бъде по-висок от 20 % (раздел 7, член 17а от Закона за защита на потребителите). Тази разпоредба се прилага за договори за кредит, сключени на или след 1 септември 2019 г., с някои изключения. Преди влизането в сила на тази разпоредба през септември 2019 г. е имало таван на лихвения процент, свързан с годишния лихвен процент на кредита (референтният лихвен процент плюс 50 процентни пункта в съответствие с член 12 от Закона за лихвите), но това изключва, наред с другото, заеми от най-малко 2000 EUR.
Поради ситуацията с коронавируса беше направено и изменение на Закона за защита на потребителите, съгласно което максималният лихвен процент за някои форми на потребителски кредит беше временно изчислен на 10 % (раздел 7, член 17в от Закона за защита на потребителите). Тази разпоредба е в сила от 1 юли 2020 г. до 30 септември 2021 г.
Горепосочените лихвени проценти могат да се прилагат успоредно в зависимост от фактори, като вида на кредита (фиксирана сума или безсрочен) и от момента на отпускане на кредита или от датата, на която е изтеглен кредитът от отворен тип.
Наказателна лихва за забава на плащания (мораторна лихва): при споразумения, попадащи в обхвата на Закона за условията на разплащане по търговски договори (Laki kaupallisten sopimusten maksuehdoista, 30/2013), законната мораторна лихва е осем процентни пункта по-висока от референтния лихвен процент, който е в сила към конкретния момент (член 4а, параграф 1 от Закона за лихвите), т.е. понастоящем лихвеният процент е 8,0 % (размер през есента на 2020 г.). При други споразумения законната мораторна лихва е със 7 процентни пункта по-висока от референтния лихвен процент, който е в сила към конкретния момент (член 4 от Закона за лихвите), т.е. понастоящем 7,0 % (размер през есента на 2020 г.).
Що се отнася до потребителските задължения, съдържащите се в Закона за лихвите разпоредби относно мораторните лихви са императивни и не е възможно да се уговаря по-висок лихвен процент за просрочени плащания (член 2, параграф 2 от Закона за лихвите). Следва обаче да се отбележи, че ако лихвата за забава за плащане е по-ниска от лихвата, дължима върху дълга за периода преди падежа, лихвата за забава за плащане се дължи на същата основа, както преди падежа. Когато обаче задължението на длъжника е свързано с договор за потребителски кредит, лихвата за забава за плащане се дължи на същата основа, както преди падежа, за максимален период от 180 дни от датата, на която дългът е изцяло дължим. Ако съдебното решение по задължението е издадено преди изтичането на този срок, лихвата трябва да бъде платена на същото основание, както преди датата на падежа на съдебното решение (член 4, параграф 2 от Закона за лихвите).
За други задължения, освен потребителските, лихвата при забава е възможно да бъде уговорена. Ако обаче договорите попадат в приложното поле на Закона за условията на разплащане по търговски договори, не е възможно да се уговаря кредиторът да няма правото да налага наказателна лихва за забавени плащания, а ако длъжникът е страна по договора, не е възможно да се уговаря по-ниска лихва за забава от определената в член 4а, параграф 1 от Закона за лихвите (член 8 от Закона за условията на разплащане по търговски договори (Laki kaupallisten sopimusten maksuehdoista). В случай на плащания, попадащи в обхвата на Закона за условията на плащане по търговски договори, лихвата за забава за плащане също се дължи на същата основа, както преди падежа, ако лихвата за забава е по-ниска от лихвата, дължима върху дълга за периода преди падежа (член 4а, параграф 2 от Закона за лихвите).
Референтният лихвен процент, посочен в Закона за лихвите, е лихвеният процент, приложен от Европейската централна банка към последната ѝ основна операция по рефинансиране, проведена от нея преди първото календарно число на всяко полугодие, закръглен до най-близкия половин процентен пункт (член 12 от Закона за лихвите).
Неофициален превод на английски език на Закона за лихвите може да бъде намерен тук.
Законът може да бъде намерен на фински и шведски език тук.
Законът за условията на разплащане по търговски договори може да бъде намерен на финландски и шведски език тук.
Законът за защита на потребителите може да бъде намерен на финландски и шведски език тук.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.