- 1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?
- 2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?
- 3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?
- 4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?
Намиране на информация по региони
1 Законната лихва“ регламентирана ли е в държавата членка? Ако това е така, какво е определението за „законна лихва“ в държавата членка?
Правилата относно лихвите са определени в Закона за лихвите (räntelagen, 1975:635). Тези правила се прилагат, освен ако в договор, ангажимент или друг конкретен нормативен акт е предвидено друго. Законът обаче обявява някои договорни условия за нищожни.
2 Ако е предвидена законна лихва, какъв е нейният размер/ставка и какво е правното основание за прилагането му/ѝ? Ако са предвидени различни ставки на законната лихва, какви са обстоятелствата и условията за тяхното прилагане?
Искания за връщане на извършено плащане
Когато искането е за връщане на извършено плащане, например на основание нарушение на договор, лихвата е в размер на референтния лихвен процент (който през февруари 2016 г. беше 0%) плюс два процентни пункта. Лихвата е дължима от датата, на която е извършено плащането, до датата на неговото връщане или, ако връщането не е своевременно извършено, до датата, от която лихвата става дължима съгласно правилата относно просрочените задължения.
Просрочени задължения
Лихвите по просрочените задължения са в размер на референтния лихвен процент (0% през февруари 2016 г.) плюс осем процентни пункта. Прилагат се следните общи правила:
а) когато датата на падежа е била определена предварително, лихви по вземането се дължат, считано от тази дата;
б) когато вземането се основава на задължение на лице за отчитане на средства, които то е получило от висшестоящ или от трета страна, лихвата се дължи от датата, на която е представен отчетът, или ако отчетът не е представен, от датата, на която отчетът е трябвало да бъде представен;
в) за други неуредени вземания общото правило е, че лихвата се дължи тридесет дни, след като кредиторът изпрати фактура или друг вид искане за плащане на определена сума, като посочи, че неплащането поражда задължение за плащане на лихви. Длъжникът не е длъжен да плаща лихва за времето преди получаването на фактурата или искането за плащане.
В отношенията между търговци лихвата трябва да бъде платена, независимо от това дали в искането за плащане се посочва, че неплащането поражда задължение за плащане на лихви. Същото важи и когато в хода на търговските отношения търговец предяви иск за вземане от публичен орган или друга публична институция във връзка с доставка на стоки или услуги.
В случай на искове за обезщетение за причинени вреди (skadestånd) или друго подобно обезщетение, които не могат да бъдат установени без допълнително разследване, лихвата върху дължимата сума започва да се начислява тридесет дни, след като кредиторът изпрати покана за плащане и представи изложение на своите разумни претенции. Длъжникът не е длъжен да плаща лихва за времето преди получаването на искането и изложението.
Независимо от всяко друго правило, лихвите по неуредени вземания се дължат във всеки случай не по-късно от датата на уведомяване за издаването на нареждане за плащане (betalningsföreläggande) или призовка (stämning i mål) по дело за уреждане на вземането.
Ако искът е за обезщетение за причинени вреди, произтичащи от умишлено нарушение на закона, когато вредите не са под формата на пожизнен анюитет (livränta), лихвата се дължи от датата, на която е причинена вредата.
Вземания, за които се начисляват лихви преди падежа
Ако вземане поражда задължение за плащане на лихва от момента, в който то става изискуемо, и плащането не е направено своевременно, лихвата, приложима преди датата на падежа, продължава да се прилага. Дължимата лихва обаче никога не може да бъде по-малка от лихвата по просрочени вземания, които не пораждат задължение за плащане на лихва преди датата на падежа.
Корекция на лихвата
Лихвата може да се коригира, ако длъжникът е бил възпрепятстван да се издължи своевременно поради болест, безработица или всяко друго подобно обстоятелство извън неговия контрол и би било неразумно да се изисква от него да плати пълната лихва във връзка с произтичащото от това забавяне.
3 Ако е необходимо, налице ли е допълнителна информация относно начина на изчисляване на законната лихва?
Не.
4 Предоставя ли се безплатен онлайн достъп до правното основание, посочено по-горе?
Настоящата хипервръзка предоставя достъп до неофициална версия на Закона за лихвите (räntelagen).
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.