Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка

Португалия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава-членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Съгласно португалското право съдията от молещия съд трябва да събере доказателствата от лицата, изслушвани чрез видеоконференция, директно, без намесата на съдията от замоления съд. Това е правилото по отношение на национални дела, в които се прави разпит чрез видеоконференция. Същата процедура се прилага по трансгранични дела, в рамките на които съдът на молещата държава членка иска разпитът да се проведе чрез видеоконференция съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г.

Друга възможност при трансгранични дела е съдът на молещата държава членка да поиска разпитът да се проведе чрез видеоконференция съгласно членове 10—12 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г.

Основните национални процесуални правила, които уреждат събирането на доказателства чрез видеоконференция от вещи лица, свидетели и страни по делото, са следните:

Вещи лица

Член 486 от Гражданския процесуален кодекс (Código de Processo Civil)

Явяване на вещи лица на окончателното заседание

1 — По искане на една от страните или по нареждане на съдията вещите лица се явяват на окончателното заседание, за да представят под клетва поисканите от тях разяснения.

2 — Вещи лица, работещи в учреждения, лаборатории или официални служби, се изслушват чрез телеконференция на работното им място.

Свидетели

Член 502 от Гражданския процесуален кодекс

Изслушване с помощта на технически средства

1 — Свидетелите, пребиваващи извън района, в който се намира съдът, се представят от страните в съответствие с член 507, параграф 2, в случай че са направили изявление, в което са предложили да бъдат свидетели, или се изслушват с помощта на техническо оборудване, което позволява аудио- и визуална комуникация в реално време от съда или регистрираните общински или енорийски учреждения, или друга обществена сграда в района, в който пребивават.

2 — Общинските или енорийските учреждения, в които може да се провежда разпит с помощта на технически средства, се посочват в протокол, подписан между Министерството на правосъдието и съответния местен орган.

3 — Съдът, който разглежда делото, определя датата на заседанието, след като се консултира със съда или органа, отговарящ за обществената сграда, в която свидетелят трябва да даде показания, и призовава свидетеля да се яви.

4 — В деня на изслушването свидетелите удостоверяват самоличността си пред длъжностното лице на съда или държавния служител от учреждението, в което ще дават свидетелските си показания, но от този момент нататък изслушването се провежда от съдията, който разглежда делото, и от представителите на двете страни, чрез технически средства, позволяващи аудио- и визуална комуникация в реално време, без необходимост от намеса на съдията от мястото, където се дават свидетелските показания.

5 — Без да се засягат разпоредбите на международни или европейски актове, свидетелите, пребиваващи в чужбина, дават показания с помощта на техническо оборудване, позволяващо аудио- и визуална комуникация в реално време, когато са на разположение необходимите технологични средства по местопребиваване на свидетелите.

6 — За дела, които се разглеждат в съдилища в метрополните райони на Лисабон и Порто, показания с помощта на техническо оборудване, позволяващо аудио- и визуална комуникация в реално време, не се дават, ако свидетелят е пребивава в съответната градска област, с изключение на случаите, предвидени в член 520.

Член 520 от Гражданския процесуален кодекс

Пряка комуникация между съда и лицето, което дава показания

1 — Когато за лицето, което трябва да даде показания, е невъзможно или изключително трудно да се яви в съда своевременно, съдията може да реши, със съгласието на страните, евентуални разяснения, които са необходими, за да се вземе правилно решение по делото, да бъдат дадени по телефона или чрез друго средство за пряка комуникация между съда и лицето, даващо показания, при условие че естеството на фактите, които подлежат на разследване или разясняване, е съвместимо с процедурата.

2 — Съдът трябва да гарантира чрез средствата, с които разполага, че свидетелските показания са дадени честно и свободно, по-специално като постанови, че по време на снемането на показанията лицето, даващо показания, трябва да е придружено от длъжностно лице на съда и че съдържанието на свидетелските показания и обстоятелствата, при които тези показания са били дадени, трябва да бъдат записани.

3 — Разпоредбите на член 513 [относно полагането на клетва и предварителния разпит от съдия] и първата част на параграф 4 от предходния член [съдията може да нареди показанията да се дадат повторно лично пред него] се прилагат за случаите, попадащи в обхвата на настоящия член.

Страни

Член 456 от Гражданския процесуален кодекс

Време и място на даването на свидетелски показания

1 — По правило свидетелските показания трябва се дават на окончателното заседание, освен в спешни случаи или ако лицето, даващо показания, не е в състояние да се яви в съда.

2 — Правилата за даване на показания чрез телеконференция, определени в член 502, се прилагат за страни, пребиваващи извън областта или — за автономните региони — извън съответния остров.

3 — Свидетелски показания могат да бъдат давани по време на предварителното изслушване, като в този случай разпоредбите на предходния параграф се прилагат mutatis mutandis.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Не са определени конкретни ограничения. Португалското право позволява чрез видеоконференция да бъдат изслушвани свидетели, страни и вещи лица, както е предвидено в цитираните по-горе правни норми.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Вж. отговора на предишния въпрос.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Общото правило е, че лицето трябва да бъде изслушано чрез видеоконференция в съда. Вещи лица, работещи в официални служби, обаче могат да бъдат изслушвани чрез видеоконференция на работното си място. По изключение, в случаите, предвидени в член 520 от Гражданския процесуален кодекс (цитиран в отговора на въпрос 1), съдът може да изслуша чрез видеоконференция лице, което се намира на място, различно от съда.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да, изслушванията чрез видеоконферентна връзка винаги се записват, като се използва съществуващата система за звукозаписи на съдилищата, както е предвидено в член 155 от португалския Граждански процесуален кодекс.

6 На какъв език трябва да се извърши изслушването: а) когато исканията са направени в съответствие с членове 10 до 12; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Когато Португалия е замолената държава членка, езикът на изслушването е различен, в зависимост от обстоятелствата:

а) когато исканията са направени съгласно членове 10—12 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г., се използва португалски език. Ако трябва да бъдат изслушани чужди граждани, те могат да говорят на различен език, ако не знаят португалски. В този случай молещият съд трябва да уведоми замоления съд за този факт, за да може последният да осигури присъствието на устен преводач в замоления съд;

б) когато исканията са направени съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г., използваният език е този, който е предвиден в националното законодателство на държавата членка, в която се намира молещият съд. Ако трябва да бъдат изслушани лица, които не говорят този език, молещият съд може, в съответствие с националното си законодателство, да осигури присъствието на устен преводач в молещия съд. Молещият съд може също така да поиска от дадения (замолен) португалски съд да осигури присъствието на устен преводач в замоления съд.

Във всеки от случаите, посочени в букви а) и б), в които съществува необходимост от присъствие на устен преводач в съда на замолената държава членка, замоленият съд иска от съда на молещата държава членка да заплати дължимото на устния преводач възнаграждение, както е предвидено в член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г.

7 Ако са нужни устни преводачи, кой отговаря за тяхното осигуряване и при двата вида изслушване и къде трябва да се намират те?

Тази информация вече е предоставена в отговора на въпрос 6.

8 Каква процедура се прилага за подготовката на изслушването и за уведомяването на подлежащото на изслушване лице за времето и мястото? Колко време се предоставя при подготовката на датата на изслушване, за да се даде възможност на лицето да получи достатъчно информация?

В португалското право процедурата, която се прилага за процеса на изслушване и призоваване на лица в съда, по същество е определена в член 7, параграф 3, член 172, параграфи 5 и 6, член 220, член 247, параграф 2, член 251, параграф 1 и членове 417, 507, 508 и 603 от Гражданския процесуален кодекс на Португалия.

По принцип отговорност на деловодството на съда е да уведоми, по собствена инициатива, свидетелите, вещите лица, страните и техните представители кога трябва да се явят на съдебно заседание съгласно разпореждане на съда. По-специално, когато дадена страна изисква снемането на показания от свидетел чрез видеоконференция, деловодството на съда отговаря за призоваването на свидетеля.

Уведомленията за целите на призоваването на свидетели, вещи лица и други странични участници в делото (напр. устен преводач, технически консултант) в съда се изпращат с препоръчана поща, като се посочват датата, мястото и целта на явяването в съда. Уведомленията се считат за връчени дори ако получателят откаже да приеме писмото; раздавачът на пощенската служба трябва да отбележи това обстоятелство.

Уведомленията за целите на призоваването на дадена страна да се яви в съда или да даде свидетелски показания се изпращат с препоръчана поща и са адресирани до съответната страна, като в тях се посочват датата, мястото и целта на явяването в съда. В този случай, ако страната е назначила адвокат или ако тя е представлявана едновременно от адвокат и правен консултант, те също трябва да бъдат уведомени.

Представителите на страните се уведомяват по електронен път съгласно член 25 от Министерска заповед за изпълнение (Portaria) № 280/2013 от 26 август 2013 г. Информационната система удостоверява датата, на която е издадено уведомлението.

Законът не предвижда изрично колко време преди началото на изслушването трябва да се направи уведомлението. Във всеки от посочените по-горе случаи уведомлението се смята за връчено на третия ден след неговото вписване или електронно издаване. Ако третият ден е неработен ден, уведомлението ще се смята за връчено на първия следващ работен ден. От практически съображения следователно е необходимо да се спазва поне този срок на предизвестие по отношение на датата на изслушването, за да може уведомлението да се смята за надлежно връчено.

В спешни случаи свидетели, вещи лица, други странични участници в делото, страните или техните представители могат да бъдат призовани (или призовките им да бъдат оттеглени) с телеграма, по телефона или чрез други подобни средства за комуникация от разстояние. Контактът по телефона винаги се документира в протокола по делото и е последван от потвърждение в някаква писмена форма.

Ако лице, което е следвало да се яви в съда, не го направи, то трябва да обоснове своето отсъствие на самото изслушване или в срок от пет дни (календарни дни, но ако последният ден е неработен, крайният срок се удължава до следващия работен ден).

В случай на неявяване португалското право определя следните принудителни мерки. Неявил се свидетел, който е бил надлежно уведомен и не е обосновал отсъствието си в рамките на законовия срок, се осъжда да заплати глоба и съдията може да нареди принудителното му явяване. Тези наказания не се прилагат, ако делото е било отложено по причини, различни от неявяването на свидетеля. Неявилото се вещо лице или друг страничен участник в делото, който е бил надлежно уведомен и не е обосновал отсъствието си в рамките на законовия срок, се осъжда да заплати глоба. Неявила се страна, която е била надлежно уведомена и не е обосновала отсъствието си в рамките на законовия срок, се осъжда да заплати глоба и отказът ѝ може да се изтълкува свободно от съда за доказателствени цели. Освен това, ако съдът прецени, че отказът на страната да се яви прави невъзможно освобождаването ѝ от тежестта на доказване, той може да обърне тежестта на доказване.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Използването на видеоконференция не е свързано с никакви разходи.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Когато португалски съд е молещата страна по искане съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г., той призовава лицето, което подлежи на изслушване, да се яви в определения съд в другата (замолена) държава членка по пощата, като използва един от методите, посочени в отговора на въпрос 8, в зависимост от случая. Тази възможност за уведомяване по пощата е предвидена в член 14 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 от 13 ноември 2007 г. Лицето, което трябва да бъде изслушано, бива информирано в уведомлението, че явяването му е на доброволен принцип.

Когато португалският съд е замолената страна, отговорност на молещия съд е да уведоми лицата, които подлежат на изслушване, и да ги информира, че явяването им е на доброволен принцип.

По взаимно договаряне между молещия и замоления съд уведомяването на лицето, което подлежи на изслушване, и информацията, че това става на доброволен принцип, може да се извърши от съда на замолената държава членка. На практика това може да се случи, независимо дали португалският съд е молещата или замолената страна.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

В определеното за разпита време служителят на съда проверява дали лицето, което трябва да бъде разпитано, се е явило, и информира провеждащия разпита съдия или молещия съд, ако последният води разпита директно.

Ако разпитът се води от португалски съдия, след началото на заседанието и преди лицето да започне с даването на показания, се предприемат следните стъпки: i) лицето, което дава показания, свидетелят или вещото лице полагат клетва пред съдията; ii) съдията задава предварителни въпроси за установяване на самоличността на изслушваното лице.

Съдията е този, който води предварителния разпит, за да установи самоличността на изслушваното лице, като му задава въпроси за неговото име, професия, адрес, семейно положение и други подробности, които съдията може да сметне за необходими за установяването на самоличността.

Също така съдията пита изслушваното лице дали е роднина, приятел или противник на всяка от страните и дали има пряк или косвен интерес от делото, с цел да оцени надеждността на показанията му.

Ако по време на предварителния разпит съдията установи, че свидетелят е негоден или че не е правилният човек, който трябва да бъде разпитан, той не му позволява да даде показания. Свидетел е негоден, ако въпреки че не е възпрепятстван от психическа аномалия, не разполага с естествените способности (физически или психически възможности) да даде показания.

Предварителният разпит също така позволява на съдията да провери следните случаи, в които съгласно Гражданския процесуален кодекс на Португалия свидетелите или страните могат да откажат да дадат показания.

Следните лица могат да откажат да дадат показания (освен в производства, насочени към удостоверяване на раждането или смъртта на дете) в съответствие с член 497 от португалския Граждански процесуален кодекс:

а) роднини по възходяща линия в случаи, засягащи техните низходящи родственици, осиновители в случаи, засягащи техните осиновени деца, и обратното;

б) свекър/тъст или свекърва/тъща в случаи, засягащи техните зетьове или снахи, и обратното;

в) съпрузи или бивши съпрузи в случаи, засягащи другия съпруг или бивш съпруг;

г) всеки, който съжителства или е съжителствал на семейни начала с която и да е от страните по делото.

Задължение на съдията е да информира лицата, посочени в буквите по-горе, че имат право да откажат да дадат показания.

Лицата, обвързани с опазване на професионална тайна, на тайна в качеството си на държавни служители или на държавна тайна, трябва да бъдат освободени от задължението да дават показания във връзка с факти, попадащи в обхвата на задължението за опазване на професионална тайна. В тези случаи съдията проверява легитимността на извинението и, ако сметне това за необходимо, отменя задължението им за опазване на тайна.

Страните могат да дават само показания, свързани с лични факти. В гражданско дело не е допустимо свидетелските показания на дадена страна да насочват към престъпни или неправомерни действия, по отношение на които страната е подсъдима в наказателно дело.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с член 17?

Съгласно португалското право:

  • Преди да снеме показанията, съдията разяснява на изслушваното лице какво е моралното значение на клетвата, която то предстои да положи, и задължението му да бъде вярно на истината, както и го предупреждава относно санкциите, приложими за даването на неверни показания.
  • След това съдията иска от лицето, даващо показания, да положи следната клетва: „Кълна се в честта си да кажа цялата истина и нищо друго освен истината.“
  • Отказът да се положи клетва е равносилен на отказ да се дадат показания; освен ако не са обосновани, и двете действия са наказуеми като проява на неуважение към съда и съдията следва да наложи на лицето съответното наказание.

Когато съд на друга държава членка събира директно доказателства от Португалия чрез видеоконференция в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г., съдът на молещата държава членка трябва да уведоми дадения (замолен) португалски съд относно следните данни за самоличността на лицето, което предстои да даде показания: име, професия, адрес, семейно положение и друга информация, която счита за необходима за целите на идентификацията; качеството, в което ще бъде изслушано лицето (например страна, свидетел, вещо лице, технически съветник); езика, който лицето говори; и дали е необходимо да се осигури присъствието на устен преводач в замоления съд.

Тези подробности са необходими, за да може даденият (замолен) португалски съд, от една страна, да предприеме мерки за осигуряването на устен преводач и, от друга страна, да провери присъствието на лицето, което подлежи на разпит, в определеното за видеоконференцията време.

Тъй като обаче португалският съдия не се намесва в хода на производството, клетвата трябва да бъде положена чрез видеоконференция пред съдията от съда на молещата държава членка. Същото важи и за предварителния разпит, в случай че такъв се провежда, и за въпросите, свързани с годността или отказа за даване на показания, или освобождаването на свидетели от даване на свидетелски показания, които се разглеждат под ръководството на съдията на молещия съд, в съответствие с гражданското процесуално право на молещата държава членка, както е предвидено в член 17, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Молещият и замоленият съд (след определянето на последния от централния орган) следва да установят пряк контакт помежду си за насрочване на видеоконференцията и следва също така да уговорят дата за провеждане на предварително тестване на системата.

От практически съображения, когато това е възможно, е за предпочитане тестването да се осъществи преди уведомяването на свидетеля; за тази цел датата на тестването следва да бъде насрочена достатъчно по-рано, за да се даде възможност за своевременно уведомяване на свидетеля.

В деня на тестването и в деня на изслушването чрез видеоконференция във всяко от съдилищата следва да присъстват ИТ техник, техник по телекомуникации или длъжностно лице на съда с подходящи познания.

В Португалия Институтът за финансово управление и инфраструктура на правосъдието (Instituto de Gestão Financeira e Estruturas da Justiça - IGFEJ) разполага със специален екип, който се занимава с провеждането на видеоконференции в съда.

По организационни причини, когато е възможно, IGFEJ следва да бъде уведомен за датата на тестването и на изслушването три дни предварително. Това позволява на IGFEJ да провери дали са изпълнени необходимите технически условия за видеоконференцията, да се намеси незабавно в случай на евентуални трудности в комуникацията между съдилищата и да наблюдава тестовите видеоконференции.

Насрочване на видеоконференция в друга държава членка по искане на португалски съд

Даденият (молещ) португалски съд трябва най-напред да поиска от IGFEJ да създаде необходимите технически условия за видеоконференцията, да се намеси за преодоляване на евентуални трудности в комуникацията между съдилищата и да наблюдава тестовите видеоконференции.

С цел преодоляване на техническите трудности португалският съд иска от съда на замолената държава членка също да посочи лице, което отговаря за провеждането на видеоконферентната услуга, да наблюдава провеждането на тестването и/или да осигури необходимата техническа помощ в сътрудничество с португалските техници.

Когато португалските съдилища са молещата страна, те често търсят съдействието на звеното за контакт на ЕСМГТД (Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела) в Португалия, което се свързва директно със замолените съдилища за насрочването на тестването и на видеоконференцията. Когато бъде уведомено за наличието на евентуални технически трудности, звеното за контакт се свързва директно с екипите, отговорни за видеоконференцията във всяка една от участващите държави членки, като иска от тях да осигурят необходимите връзки и да направят съответните информационни или технически корекции, и информира съответно участващите съдилища. Това създава възможности за преодоляване на езиковата бариера и за успешно провеждане на видеоконференцията.

Насрочване на видеоконференция в португалски съд по искане на друга държава членка

В Португалия Генерална дирекция „Правораздаване“ (Direcção-Geral da Administração da Justiça — „DGAJ“) е централният орган, който отговаря за получаването и приемането на искания от друга държава членка по член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. След като искането бъде прието, DGAJ посочва на съда на молещата държава членка (замоления) португалски съд, където ще се проведе видеоконференцията. След като това бъде направено, молещият и замоленият съд трябва директно да договорят помежду си датите за провеждане първо на тестването, а след това и на изслушването чрез видеоконференция.

В качеството си на централен орган DGAJ улеснява директния контакт между молещия и замоления съд, както и контакта с екипа за видеоконферентна поддръжка на IGFEJ, с цел преодоляване на евентуални технически трудности. Освен това звеното за контакт на ЕСМГТД в Португалия също може да улесни необходимите контакти, ако бъде помолено да го направи.

В пряк контакт помежду си съдилищата запазват помещение за видеоконференцията и назначават персонала, който ще осъществи техническите връзки и наблюдението на видеоконференцията съответно в молещия и замоления съд. В Португалия по принцип се избира длъжностно лице на съда с подходящи познания, за предпочитане придружавано от ИТ техника на португалския съд.

Когато видеоконференцията се провежда през интернет протокол (IP), това задължително се прави от Португалия. За тази цел португалският съд иска IGFEJ предварително да разкрие външна връзка.

Когато видеоконференциите се осъществяват през телефонна линия (ISDN), връзката с португалските съдилища може да бъде осъществена от съдилища в други държави членки.

При възникване на технически трудности ИТ техник от португалския съд или техник на IGFEJ може да предостави необходимата помощ.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако изобщо се изисква такава?

При отправяне на искане за провеждане на видеоконференция в поле 12 на формуляр И от приложението към Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. или като приложение към този формуляр трябва да бъдат въведени следните данни:

1. Технически подробности относно използваното от молещия съд оборудване за видеоконференция, а именно:

  • използвания протокол за комуникация (например H.323, H.320);
  • видеопротоколи (например H.261, H.263 и H.264);
  • аудиопротоколи (например G.711a, G.711u, G.722, G.729);
  • протокол за споделяне на съдържание, ако е необходимо [например H.239 или BFCP (SIP)];
  • сигурност: H.235 и съответното поддържано криптиране;
  • максималната поддържана ширина на честотна лента;
  • Standalone, MCU или Gateway оборудване;
  • ако се използва MCU или Gateway, дали има IVR.

2. Информация относно ISDN и/или публичната IP връзка на съда.

Техническите подробности за видеоконференцията са следните:

използван протокол за комуникация: H.323

сигурност: H.235 AES

максималната поддържана ширина на честотна лента: 256kbps

3. Искане за насрочване на тестова видеоконференция преди даването на показания.

4. Име и данни за директна връзка (телефон, факс и електронна поща) на лицето, което ще осигурява поддръжката за видеоконференцията (за предпочитане длъжностно лице на съда, съвместно с ИТ или телекомуникационен техник, който осигурява поддръжката за съда).

5. Като алтернатива на ISDN или IP връзки и за да се преодолеят ограниченията за комуникация, произтичащи от настройките на мрежата и защитната стена, инсталираното в съдилищата оборудване позволява използването на платформи като Webex, Zoom, Teams или Skype за видеоконферентни връзки.

В този случай участващите във видеоконференцията съдилища следва предварително да се споразумеят относно платформата, която да се използва, тъй като съдебният служител в Португалия ще трябва да поиска от местния ИТ техник да инсталира необходимия софтуер на видеоконферентното оборудване.

При всички случаи винаги трябва предварително да се изисква тестване на връзката, за да се установи дали е необходима техническа намеса.

Връзки по темата

Граждански процесуален кодекс

 

Бележка

Звеното за контакт на ЕСМГТД, съдилищата или други образувания и органи не са обвързани от информацията, съдържаща се в настоящия информационен лист. Също така все още е необходимо да се прочетат действащите правни текстове. Те подлежат на редовно актуализиране и еволюционно тълкуване от съдебната практика.

Последна актуализация: 03/03/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.