Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница хърватски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици английски вече са преведени.
Swipe to change

Европейска заповед за плащане

Хърватия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане

Република Хърватия прилага европейската заповед за плащане и процедурата за издаване на такива заповеди се урежда от разпоредбите на Гражданския процесуален закон (Zakon o parničnom postupku) (Narodne Novine (NN; Официален вестник на Република Хърватия), бр. 53/91, 91/92, 112/99, 129/00, 88/01, 117/03, 88/05, 2/07, 96/08, 84/08, 123/08, 57/11, 25/13 и 89/14; наричан по-нататък „ГПК“) и Правилника относно начина на подаване на молба за издаване на европейска заповед за плащане и начина на подаване на възражение срещу европейска заповед за плащане (Pravilnik o načinu podnošenja zahtjeva za izdavanje europskog platnog naloga i prigovora protiv europskog platnog naloga) (ОВ бр. 124/13).

1.1 Приложно поле на производството

Процедурата за издаване на европейска заповед за плащане се прилага за събиране на парични вземания, чийто размер е фиксиран и които са дължими към момента на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане. С Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. (наричан по-нататък: „Регламент (ЕО) № 1896/2006“) се създава процедура за европейска заповед за плащане и въпросният регламент се прилага при трансгранични граждански и търговски дела, независимо от вида на съда, с дерогациите, предвидени от регламента.

1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?

Искове, свързани с парични искове (парични вземания). Предмет на иска могат да бъдат само вземания, които представляват договорни или извъндоговорни задължения и които са определени по размер.

1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?

Няма горна граница по отношение на стойността на иска.

1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?

Използването на процедурата е факултативно, тъй като ищецът има правото да избере начина, по който да предяви иска, доколкото това не е в противоречие със задължителните правила и правилата за защита на обществения морал. Съдът ще издаде заповед за плащане дори когато ищецът не е отправил предложение в предявения от него иск за издаване на такава заповед, ако са налице всички изисквания за издаването ѝ. Следователно, ако са изпълнени изискванията за издаване на заповед за плащане, нейното издаване е задължително за съда.

1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?

Да.

1.2 Компетентен съд

Постановяването на решението относно молбите за издаване и преглед на европейската заповед за плащане, както и за предоставяне на удостоверение, че заповедта подлежи на принудително изпълнение съгласно Регламент (ЕО) № 1896/2006, попада изключително в компетентността на търговския съд в Загреб (Trgovački sud u Zagrebu).

1.3 Изисквания за форма

Молбата за европейска заповед за плащане и възражението срещу заповедта трябва да се подават единствено в машинно четивна форма, ако съдът счита, че тези актове са подходящи за машинна обработка.

Начинът на подаване на молбите за издаване на европейска заповед за плащане и на възражението срещу тази заповед се урежда от Правилника относно начина на подаване на молба за издаване на европейска заповед за плащане и начина на подаване на възражение срещу европейска заповед за плащане (Pravilnik o načinu podnošenja zahtjeva za izdavanje europskog platnog naloga i prigovora protiv europskog platnog naloga) (Narodne Novine (NN; Официален вестник на Република Хърватия), бр. 124/13; наричан по-нататък „Правилникът“), който влезе в сила на 17 октомври 2013 г.

1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)

Молбата за издаване на европейска заповед за плащане и на възражението срещу заповедта трябва да бъде подадена до компетентния съд на хартиен носител, лично или по пощата, на формуляр съобразно Регламент № 1896/2006. Следователно използването на стандартен формуляр в процедурата за издаване на европейска заповед за плащане е задължително, като формулярите могат да бъдат изтеглени от интернет сайта на търговския съд в Загреб (http://sudovi.pravosudje.hr/tszag/).

1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?

Всяка страна — физическо или юридическо лице — има правото да избира свободно дали в производството ще се защитава сама, или ще наеме посредник, който обикновено е адвокат, освен ако в разпоредбите на ГПК не е посочено друго. Следователно в процедурата за издаване на европейска заповед за плащане представителството от адвокат не е задължително.

1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?

Страната е задължена да подаде формуляр А (молба за издаване на европейска заповед за плащане) в машинно четивна форма. Точка 6 от въпросния формуляр дава право да се изберат правните основания, които ще разяснят за какво се отнася искът.

1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?

В точка 10 от формуляр А се предвижда страната да приложи към молбата наличните доказателства и да опише за какво се отнасят конкретните доказателства. Доказателствата и тяхното разглеждане се уреждат от разпоредбите на членове 219—271 от ГПК, а съдът е този, който решава кои от представените доказателства трябва да бъдат взети под внимание, за да бъдат открити и оценени съответните факти. Освен това след задълбочена и внимателна оценка на всички доказателства както поотделно, така и като цяло, и като се вземат предвид резултатите от цялото производство, съдът решава по свое усмотрение за кои от фактите ще бъдат приети доказателствата.

Повече информация относно доказателствата и тяхното събиране е предоставена в информационния пакет, озаглавен „Събиране на доказателства — Република Хърватия“ (Izvođenje dokaza – Republika Hrvatska).

1.4 Отхвърляне на молбата

По отношение на отхвърлянето на молбите се прилага общото правило на член 109 от ГПК. Този член гласи, че ако молбата не е подробна или не съдържа цялата необходима информация, за да може да се използва, съдът ще разпореди на подаващата страна да поправи подадената информация, т.е. да я измени в съответствие с предоставените инструкции, и ще върне молбата, за да бъде поправена или изменена. Счита се, че подадената информация е оттеглена, ако тя не бъде върната в съда и не бъде поправена в съответствие с указанията, получени от съда, в рамките на предвидения срок, а ако бъде върната, без да е поправена или изменена, ще бъде отхвърлена.

1.5 Обжалване

Единственото средство за правна защита, с което разполага ответникът, когато е подадена молба за подаване на европейска заповед за плащане, е възражението. Искането за преглед на европейската заповед за плащане в съответствие с член 20, параграфи 1 или 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 се решава чрез издаване на заповед, която не подлежи на обжалване. Подаването на жалби срещу изпълнителния лист по причини, свързани с исканията, посочени в европейската заповед за плащане, е допустимо само ако тези причини са възникнали след връчването на заповедта и ако вече не е възможно да бъдат посочени във възражението съгласно член 16 от Регламент № 1896/2006.

1.6 Възражение

Ответникът може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане до съда по произход, като използва формуляр Е, който му се предоставя заедно с европейската заповед за плащане. Възражението трябва да бъде изпратено в 30-дневен срок от връчването на заповедта на ответника, като във възражението той трябва да посочи, че оспорва вземането, без да указва причината за това.

1.7 Последици от възражението

Ако ответникът подава възражение срещу европейска заповед за плащане по смисъла на член 16 от Регламент № 1896/2006, последващата процедура ще се проведе в съответствие с разпоредбите на ГПК относно процедурата в случай на възражение срещу заповед за плащане (член 445a и членове 451—456 от ГПК), като се вземат предвид разпоредбите на член 17 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

1.8 Последици от липсата на възражение

Ако в 30-дневен срок от връчването на заповедта за плащане на ответника, като се вземе предвид подходящият срок за получаване на възражението, не е подадено възражение до съда, съдът трябва да обяви европейската заповед за плащане за подлежаща на изпълнение, като използва формуляр Ж.

Подлежаща на изпълнение европейска заповед за плащане (член 18 и член 19 от Регламент № 1896/2006), издадена от съд в Република Хърватия, представлява заповед за изпълнение, въз основа на която в Република Хърватия може да се иска принудително изпълнение по същия начин, както въз основа на решение с изпълнителна сила, постановено от хърватски съд.

1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?

По правило ищецът може да поиска изрично от съда да издаде удостоверение, че заповедта подлежи на принудително изпълнение, и съдът обявява европейската заповед за плащане за подлежаща на изпълнение, като използва формуляр Ж.

1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?

Ответникът може да поиска преглед на европейската заповед за плащане въз основа на разпоредбите на член 507n от ГПК, като се вземат предвид основанията по член 20 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, и съдът, който се произнася по искането, може да отложи изпълнението, като прилага подходящите разпоредби на Закона за принудителното изпълнение относно забавянето на изпълнението по искане на длъжника.

Последна актуализация: 06/02/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.