Намиране на информация по региони
1 Наличие на производство за издаване на заповед за плащане
Не съществува специална процедура за заповед за плащане за случаи, които се разглеждат изцяло в Англия и Уелс; съществува обаче процедура, при която ищецът може да получи неприсъствено решение. Използването на европейската заповед за плащане е възможно при случаи на трансгранични спорове в рамките на ЕС.
1.1 Приложно поле на производството
Процедурата за постановяване на неприсъствено решение е част от обичайните съдебни процедури по граждански дела в Англия и Уелс. След като ищецът подаде иск (вж. „Как следва да се процедира? — Англия и Уелс“), ответникът следва да отговори в срок от 14 дни от получаването на уведомлението за исковия формуляр. Ако ответникът не отговори на иска, ищецът може да поиска от съда да впише „неприсъствено“ решение (това означава да разпореди на ответника да плати претендираната сума, тъй като не е получен отговор). Ищецът следва да направи това възможно най-бързо след изтичането на 14-дневния срок. Докато съдът получи искането за вписване на съдебно решение, ответникът все още може да отговори на иска. Ако съдът получи отговора на ответника преди искането на ищеца, този отговор ще има предимство, дори ако е подаден по-късно.
Ако ищецът не поиска постановяването на съдебно решение в срок от шест месеца след края на срока за представяне на защита, искът се оставя „без разглеждане“ (разглеждането му е се спира или се прекратява), като единственото действие, което ищецът може да предприеме, е да подаде молба до съдията да разпореди подновяване на разглеждането.
1.1.1 Какви видове вземания се допускат (напр. само парични вземания, само договорни вземания и т.н.)?
Неприсъствено решение може да бъде постановено по почти всички видове дела/искове в гражданските съдилища в Англия и Уелс. Тази процедура не се ограничава до парични и договорни вземания. Освен ако не е специално изключено от правилата на съда (известни като Правила за гражданско съдопроизводство (Civil Procedure Rules), ищецът може да поиска постановяването на неприсъствено решение по всеки граждански иск в Англия и Уелс, с изключение на иск във връзка с доставка на стоки, при който споразумението се урежда от Закона от 1974 г. за потребителския кредит (Consumer Credit Act 1974).
За да бъде постановено неприсъствено решение, ищецът трябва да предостави доказателства, че е спазил процесуалните изисквания и че същите не са спазени от ответника.
По изключение в част 8 от Правилата за гражданско съдопроизводство се допуска следването на алтернативна процедура за предявяване на иск в случаи, в които ищецът иска постановяването на решение на съда по въпрос, който е малко вероятно да включва съществен фактически спор, или когато тази процедура е разрешена в конкретно производство. При тези обстоятелства не се постановява неприсъствено решение.
1.1.2 Съществува ли горна граница по отношение на стойността на иска?
По отношение на стойността на иска не съществува горна граница.
1.1.3 Използването на производството факултативно ли е или е задължително?
Както беше посочено по-горе, процедурата за постановяването на неприсъствено решение е част от обичайното гражданско производство. Това не е отделната процедура, съществуваща в много други държави членки. Използването на процедурата е факултативно, което означава, че неприсъственото решение не се постановява автоматично при липсата на отговор по иска от страна на ответника в съответния срок. Този срок е ясно посочен в исковия формуляр, който се връчва на ответника. За да получи неприсъствено решение, ищецът трябва да подаде или искане, или молба за постановяването на такова решение. Алтернативна възможност е ищецът да реши да не предявява вземането.
1.1.4 Производството приложимо ли е, ако ответникът живее в друга държава членка или в трета държава?
Спорове между предприятия или лица в различна държава членка се уреждат от различни законодателни актове, най-важният от които е Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, известен като Регламент „Брюксел“.
Съществува европейска заповед за плащане (EOP), с която се улеснява събирането от страна на кредиторите на безспорни (т.е. признати) парични дългове при трансгранични случаи в рамките на Европейския съюз; процедурата е факултативна за съществуващите процедури.
1.2 Компетентен съд
Неприсъствено решение може да бъде постановено както от окръжния съд (County Court), така и от Висшия съд (High Court). Ищецът следва да отправи искане до съда, в който е подал иска. След това този съд може да извърши проверка дали ответникът не е подал потвърждение за връчване или защита, както и дали срокът за подаване на тези документи е изтекъл.
Процедурата следва общите правила за компетентност за съдилищата в Англия и Уелс (вж. страниците, посветени на „Компетентност“). Като обобщение, ако претендираната сума е под 100 000 GBP (при дела за телесни повреди претендираната сума е под 50 000 GBP), искът следва да бъде подаден в окръжния съд, освен ако ищецът не е посъветван да направи друго. Искове, чиято цена не надвишава 10 000 GBP, могат да се разглеждат от окръжния съд в рамките на процедурата за искове с малък материален интерес, която предоставя лесен и неофициален начин за разрешаване на спорове, често без да е необходимо участието на адвокат. Всеки иск, чиято цена надвишава 100 000 GBP, може да бъде подаден или във Висшия съд, или в окръжния съд. Естеството и сложността на случая ще определят кой съд е компетентен.
Допълнителна информация относно процесуалните правила за неприсъствени решения, следвани в тези съдилища, може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на правосъдието (Ministry of Justice).
1.3 Изисквания за форма
Освен от посочените по-горе изисквания — т.е. при подаването на иска ищецът да е следвал правилните процедури и ответникът да не е отговорил в указания срок — формалните изисквания за постановяване на неприсъствено решение зависят от вида на иска.
Най-общо казано, ако се претендира определена сума, единственото, което ищецът трябва да направи, е да подаде искане за постановяване на неприсъствено решение. Обикновено такива искания се разглеждат от административния персонал на съда, а не от съдия. В такива случаи служителите на съда извършват проверка дали ответникът не е подал потвърждение за връчване или защита, дали съответните срокове са изтекли и дали ищецът е предоставил на съда необходимите доказателства.
Когато се претендира неопределена сума, ищецът трябва да подаде молба до съда. В тези случаи по въпроса се произнася съдия. Той решава дали е необходимо да се проведе съдебно заседание и какво ще трябва да предостави ищецът, за да помогне на съдията да вземе решение относно паричната сума, на която има право ищецът — напр. какви доказателства следва да бъдат представени.
1.3.1 Задължително ли е използването на стандартен формуляр? (Ако да, откъде може да се получи този формуляр?)
Използването на стандартен формуляр е задължително при два вида искове.
Когато искът е за определена сума и е издаден от съда, последният изпраща на ищеца формуляр N205A — Уведомление за подаване на иск (определена сума) (Notice of Issue (Specified Amount). Този формуляр включва раздел, който ищецът трябва да попълни и да върне в съда, за да поиска постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не отговори на иска в указания срок. Формулярът съдържа обяснителни бележки, които помагат за неговото попълване.
Преди ищецът да попълни формуляра, той трябва да обмисли внимателно по какъв начин желае ответникът да изплати дължимата сума. Ищецът може да поиска незабавно изплащане на паричната сума, но може да има по-голяма вероятност да получи сумата, ако на ответника бъде разрешено да плаща на вноски за определен период от време. Това ще зависи от обстоятелствата на ответника.
Ако ищецът предяви иска си, като използва услугата за онлайн иск за парично вземане, до съда се подава онлайн искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ако се претендира неопределена сума, ищецът би следвало да получи формуляр N205B — Уведомление за подаване на иск (неопределена сума) (Notice of Issue (Unspecified Amount) от съда, когато бъде издаден искът. Този формуляр включва също раздел, в който ищецът може да поиска от съда да разпореди „задължението“ (отговорността) за вземането да се носи от ответника. Съдът ще реши каква сума следва да плати ответникът. Това се нарича „вписване на съдебно решение за сума, по която трябва да се произнесе съдът“.
Определени видове дела изискват подаване на молба до съдия, който да реши дали може да бъде постановено неприсъствено решение. Това включва дела, при които искът се връчва на ответник в друга юрисдикция, ответникът е държава, Короната, лице или орган с имунитет срещу гражданско производство. Молба е необходима и когато искът е срещу дете или родител, или е иск за непозволено увреждане, подаден от единия съпруг срещу другия. В тези случаи следва да се използва Формуляр N244 (Уведомление за молба) (Application Notice).
Много съдебни формуляри, включително N244, могат да бъдат намерени на уебсайта на Министерството на правосъдието. Всички формуляри могат да бъдат получени от всеки граждански съд в Англия и Уелс.
1.3.2 Изисква ли се представителство от адвокат?
Както при всички видове дела, няма изискване да се търси съвет от адвокат или представителство от адвокат. Като общо правило обаче, ако искът е за сума над 5000 GBP, и по-специално ако включва сложни въпроси, е за препоръчване да се потърси съветът на солиситър. Допълнителни подробности относно целесъобразността на процесуалното представителство могат да бъдат намерени на страницата „Завеждане на дело в съда“.
1.3.3 Колко подробно трябва да се опишат основанията на иска?
Тъй като искането или молбата за постановяване на неприсъствено решение са част от обичайните съдебни процедури по граждански дела в Англия и Уелс, ответникът ще трябва да подаде иска си по общия ред — „Завеждане на дело в съда“. Най-общо исковият формуляр трябва да съдържа данни за страните, кратка информация за вземането и, при възможност, изявление по отношение на претендираната сума и дали сумата, която се очаква да бъде възстановена, попада в една от следните групи:
- под 10 000 GBP
- над 10 000 GBP, но не повече от 25 000 GBP
- над 25 000 GBP.
При искове за лична загуба или телесни повреди ищецът трябва да посочи дали очаква да възстанови:
- под 1000 GBP
- над 1000 GBP.
Ако ищецът не може да определи стойност на иска, той следва да заяви „Не мога да посоча каква сума възнамерявам да възстановя“. Формулярът включва обяснителни бележки за ищеца и за ответника.
1.3.4 Трябва ли да се представят писмени доказателства за спорното вземане? Ако да, какви документи са допустими като доказателство?
В допълнение към исковия формуляр ищецът трябва да предостави подробно изложение на исканията, което включва:
- кратко изложение на фактите
- изявление (ако е приложимо) относно това, че ищецът иска конкретни видове обезщетения за причинени вреди.
- подробна информация за всички претендирани лихви
- всички други въпроси за вида на иска, както е посочено в правилата на съда.
Когато служителите на съда са в състояние да постановят неприсъствено решение, те трябва да са убедени, че на ответника е връчено подробно изложение на исканията; че ответникът не е отговорил на иска в указания срок; и че ответникът не е удовлетворил иска.
Ако тези изисквания са изпълнени, служителите на съда издават решение в полза на ищеца, в което се посочва колко трябва да плати ответникът, кога да плати и адреса, на който следва да бъдат изпратени парите. Копие от решението се изпраща на ищеца и на ответника.
Както беше посочено по-горе, когато искът е за неопределена сума и решението трябва да бъде на съдията, той може да реши дали е необходимо изслушване, или дали са необходими допълнителни доказателства. Това се нарича „даване на указания“. След като съдията вземе решение, на ищеца и ответника ще бъде изпратено разпореждане. Съдията може да даде указания за разпределяне на иска към процедурата за искове с малък материален интерес; или може да разпореди по иска да бъде проведено изслушване във връзка с прехвърлянето (disposal hearing).
По време на изслушването във връзка с прехвърлянето съдията: или ще даде по-подробни указания, например относно необходимите документи и доказателства, които ще му помогнат да вземе окончателно решение за сумата; или ще вземе решение за сумата, която ответникът трябва да плати, ако става въпрос за обикновен случай, който не се нуждае от продължително изслушване.
Как ще се процедира, зависи от вероятния размер на обезщетението за причинени вреди; дали има вероятност ответникът да оспори размера на обезщетението за причинени вреди; и дали съдията смята, че има достатъчно доказателства в представените по време на изслушването документи, за да вземе окончателно решение.
Обикновено съдията не взема окончателно решение по време на изслушването във връзка с прехвърлянето, освен когато всяко писмено доказателство, предоставено на съда, е изпратено на ответника най-малко три дни преди датата на въпросното изслушване.
След изслушването във връзка с прехвърлянето служителите на съда излагат решението на съдията в разпореждане. На ищеца и ответника се изпращат копия.
В допълнение към посоченото по-горе, когато ответникът не пребивава в Англия и Уелс, съдът трябва да се увери, съгласно съответните международни споразумения и др., че има право да разглежда и решава иска; че никой друг съд няма изключителна компетентност; и че искът е връчен надлежно.
1.4 Отхвърляне на молбата
Съдът ще отхвърли искане или молба за постановяването на неприсъствено решение, когато ищецът не е спазил правилата на съда. Например, ако подробното изложение на исковия формуляр или неговото връчване не се извършва при спазване на Правила за гражданско съдопроизводство, съдът няма да постанови неприсъствено решение. Съдът ще отхвърли молбата за неприсъствено решение, когато ищецът не предостави необходимите доказателства, с които да убеди съда (вж. по-горе). При условие че тези процесуални изисквания са спазени, дали съдът разглежда обосновката на иска, преди да постанови решение по подразбиране, зависи (както беше посочено по-горе) от това, дали се претендира за определена сума или не, или дали искът попада в категорията на исковете, които могат да бъдат разгледани от съдия само въз основа на подадена молба (вж. 1.3).
1.5 Обжалване
Отказ за постановяване на неприсъствено решение ще бъде даден само поради неспособността на ищеца да убеди съда, че е следвал правилните процедури. Ищецът не може да обжалва това решение. Когато съдът откаже да постанови неприсъствено решение, ищецът обикновено може да започне процедурата отново, като връчи нов исков формуляр срещу ответника в съответствие с процедурите и изискванията на Правила за гражданско съдопроизводство.
Разпореждане за неприсъствено решение, което е било издадено погрешно, може да бъде изменено или отменено по искане на ответника. Възможно е да бъде подадена молба за изменение (напр. изменение за по-ниска сума, в случай че част от дълга е погасена преди постановяването на съдебното решение) или за отмяна (т.е. анулиране) на неприсъствено решение.
Когато ищецът има основание да счита, че ответникът не е получил подробното изложение на исканията, преди да бъде постановено неприсъствено решение, той е длъжен да подаде молба до съда, за да поиска от него да отмени постановеното в негова полза неприсъствено решение.
1.6 Възражение
Процедурата за постановяване на неприсъствено решение става възможна само в резултат на невъзможността на ответника да оспори или да признае иска в указания срок (вж. по-горе). Ако ответникът оспори иска, делото продължава както в случай на обичайно оспорен иск.
Ако ответникът желае да се разпореди отмяна или изменение на неприсъствено решение, след като то е постановено, той трябва незабавно да поиска от съда да отмени или да измени решението. Съдът може да промени или да отмени неприсъствено решение, ако прецени, че има основателна причина за това, или ако е налице реална възможност за успешно оспорване на иска от страна на ответника.
1.7 Последици от възражението
Ако ответникът представи защита срещу иска в указания срок, делото протича като обичайно оспорен иск, както е посочено на страницата „Завеждане на дело в съда“.
Тъй като системата за постановяване на неприсъствено решение е част от обичайното гражданско производство, такова прехвърляне не е приложимо в Англия и Уелс. Ако обаче неприсъствено решение бъде отменено след успешно оспорване, може да се наложи делото да започне отново или да се предостави на ответника възможност да представи защита срещу иска. Какво ще се случи, зависи от съдията с оглед на обстоятелствата по делото.
1.8 Последици от липсата на възражение
Производството за постановяване на неприсъствено решение става възможно само в резултат на невъзможността на ответника да оспори или да признае иска в указания срок. Само тогава ищецът може да подаде искане или молба за постановяване на неприсъствено решение.
1.8.1 Какво трябва да се направи, за да се получи подлежащо на изпълнение решение?
Неприсъственото решение представлява решение, което ищецът може да изпълнява срещу ответника. Процедурите, които трябва да бъдат следвани, за да се получи съдебно решение, са посочени в точка 1.3.4 по-горе.
1.8.2 Това решение окончателно ли е или ответникът все още може да го обжалва?
Както беше посочено по-горе, ответникът може да поиска от съда да измени или отмени (т.е. да промени условията на съдебното решение или да го отмени изцяло) неприсъственото решение. Това не е обичайна жалба, тъй като се разглежда от същия съд, който би разглеждал първоначалното дело, при условие че ответникът е оспорил иска. Съдът може да измени или да отмени неприсъственото решение, ако прецени, че е имало някаква процесуална неточност или че е налице реална възможност за успешно оспорване на иска от страна на ответника, или че има основателна причина за това.
Всяка страна може да обжалва решение за отмяна или да откаже да отмени неприсъствено решение, при условие че получи разрешение от съда, който е постановил решението, или от апелативния съд.
Връзки по темата
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.